Младежки окултен клас - ПЕТА ГОДИНА (1925-1926)
КНИГА: Влияние на светлината и на тъмнината
РЕАЛНОТО В ЖИВОТА
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Размишление
Тема "За какво мисля сега?" Всякога е сега.
Защо го е страх човека да каже какво мисли сега? Първо, ако каже, ще се урони неговият престиж. Може туй, което каже или което мисли, да не е разумно. Второ, може да му е поверена някоя чужда тайна, която не може да издаде. Той не е длъжен да казва всичко, каквото минава през човешкия ум. Понеже човешкият ум е една станция, през която минават телеграми през всички области за човечеството и небето. Той като служещ при станцията няма право да издава тайна. Туй, което се отнася до вас, може да го кажете, а другото е държавна тайна. Тайна на природата – ние не можем да изневерим, понеже, ако изневерим, ще заключат ключовете на станцията.
Кое е по-хубаво – да кажеш, което си направил или което не си направил? Което си направил! Защото, което си направил, то е станало, но туй, което не си направил, тогава какво ще кажеш? Тогава каква е вероятността, че ще го направиш? Каква е вероятността на туй, което си направил, и на туй, което не си направил? Което е станало вече – и там може да преувеличиш нещо, пък може и да го смалиш. Каква е вероятността тогава да изнесеш фактите така, както са? За да изнесеш един факт, трябва да го изнесеш в неговата основна черта. Запример питам, коя е основната черта, по която се отличава вашият приятел? Три основни черти може да има: по ум какъв е, по сърце и по воля. Как ще кажете? Ако кажете, че той има светъл ум, това е много общо казано. Има ли някой тук светъл ум? Ако кажете, че той е гениален? Ще кажете онази черта, която го отличава. Как ще кажете сега, коя е най-хубавата черта на вашия приятел в дадения случай, по ум ако го цените? Ще кажете – той е поет, пише много хубави стихове, схваща много добре живота, после – музикант е, свири много хубаво. Художник е, рисува добре – каквото каже – направя го, досега не съм видял изключение. Аз вземам идейно – общо приятел.
Съмнението в живота – с него започват всички животни. Всички животни започват с отрицателната страна на живота, понеже те са живяли при най-лошите условия и в тях се е създал такъв страх, че те навсякъде виждат само опасност – от най-малките буболечици до човека. То е закон. Всички ги е страх, всяко едно животно, вземете например рибите – страхливи са, в тях страхът е развит – при най-малкото помръдване рибата избягва. Вземете мушичките, даже и най-силните от животните все се страхуват. И човек в себе си носи туй животинско чувство на страха. Страхът в този смисъл в животните не е една слабост, означава много лошите условия, при които са живели. Как няма да бягате, който и да е от вас, ако види някоя мечка, няма ли да се качи на дървото или ако е при вратата на къщата – веднага ще затвори и ще се качи най-малко на втория етаж и ще погледне през прозореца. Човек има туй чувство, и то е потребно. Всеки един човек при известни условия все му трепва нервната система, но се въздържа. Колкото смел и решителен да е човек, все трепва сърцето му, но той не казва, че го е страх, все има малко страх, микроскопически.
Нали знаете приказката за безстрашния? Той не знаел какво нещо е страх. Тръгнал по света – дано намери нещо, от което да се уплаши, че да опита какво нещо е страхът. Пътувал по морета, вълни го тласкали, по планини се качил, със зверове, с мечки и с лъвове се борил, със змии, навсякъде ходил, в гробища седял, с духове се борил и казвал: "Какво нещо е туй страхът, няма го по света, аз не го познавам." Един ден, като си извадил торбичката да яде, излязла една мишка, и той се уплашил. Казал: "Разбрах какво нещо е страхът." Значи не са големите работи, които могат да уплашат човека – една малка мишка. Как бихте изтълкували онази българска поговорка: "Малкото камъче прекатурва колата"? Може би онзи, който е създал тази поговорка, да е имал предвид чисто психологически момент. Малкото камъче, само една дума е в състояние да прекатури колата. Една дума да каже някой по ваш адрес, веднага се измени настроението ви. Колата ви се прекатури. Това малкото камъче, тази дума значи, камъчето, може да означава една мощна мисъл. Ако това камъче е една бомба, която може да се пръсне под краката ви, няма ли да прекатури колата? Онези мъдрите хора, когато са казвали "малките камъчета", ако се вземе буквално, малкото камъче не може да прекатури колата.
Ще ви попитам кой е най-важният въпрос за днес? Защо Менделеев тури златото в първа категория? Каква е валенцията на златото? (I и III.) Тогава разликата между оловото и калая каква е? По какво се отличават? (Различават се главно по атомното си тегло и за това и другите им свойства се различават.) Значи по закона на еволюцията по интелигентност атомите на златото седят по-високо, еволюирали са повече. Има известни категории в златото. Онова злато, което е минало през кристалите и което е минало през растенията, онова злато, което е минало през хората, тези атоми – това са все степени на тяхното развитие. Туй злато, което влиза в по-благородните форми, развило се е повече.
Така че, зависи какво злато влиза във вас, откъде идва във вашата кръв. Има много категории злато. Всеки атом на златото непременно трябва да мине през тези четири царства и следствие на това, известно злато, когато влезне вътре, произвежда хармония, друго - дисхармония. Понеже то е устойчиво, все таки носи някои от качествата на живота – добри или лоши. Златото, като носи някои лоши качества, на някои животни носи и добри. Тъй щото и едното, и другото носи. Умният от златото ще извади хубавите работи, а лошите ще остави настрана. (Например какво лошо може да донесе златото?)
Дисхармонията образува закона на алчността, да го направиш като един идеал, да имаш всичката вяра в него, да кажеш – без злато не може, без пари не може, да се втълпи тази идея така, че с клинове не можеш да я отстраниш. Действителното упражнява известно влияние на мястото си и потребно е в организма. И всеки от вас все трябва да има някоя златна монета, да я прекарва през ръцете си и някой път известни енергии може да притегли. Сегашните пари на книга, които имате, те нямат мощ тъй като ги глади човек, те издребняват хората. Ако имате една златна монета, ще стане фетиш във вас. Златото е потребно някой път. В кръвта си човек все трябва да има малко злато. (Досега от химиците не е намерено злато в кръвта, но намерени са други метали в много малки количества.) То е толкова фино, понеже влиза във висшите прояви на човешкия живот, във висшия живот съставя едно градиво, затова химиците не могат да го намерят. Не е в нисшите процеси. (Може би е в друго състояние.) Да. Понеже златото, тъй както е сгрупирано, то е концентриране на известни енергии в природата. И онзи, който разбира алхимическия закон, трябва това злато да го разтвори и извади тази скрита енергия, и да я употреби за своя организъм.
Хората обичат златото, те имат право, но те не могат да използват енергиите, които то има. Ползват се само от услугата, която им прави златото. Човек, като работи върху своя си характер, трябва да преобрази своите схващания, да мисли тъй, както живата природа е създала законите, той няма какво да влиза в противоречията, които съществуват в съвременното човечество. Вие трябва да се пазите, когато говорите за преобразувания на съвременното човечество. Когато се охлузи вашата ръка, няма какво да се страхувате, ще я превържете, ще намажете, няма какво да се безпокоите, ще засъхне, ще се образува една кора, няма да я чоплите, под нея ще се образува нова кожа. Превържете го, природата работи, и непременно ще падне, ще остане кожата ви свободна. Ако вие се чоплите с един ваш недъг, вие ще образувате язва. Превържете го, погледнете го, кажете – ще оздравея.
Против вашите недъзи не се борете, а развивайте онези нормални състояния на живата природа, която работи. Давайте подтик на живота, а разумният живот, каквито недъзи да имате, той ще ги изправи. Недъзите на живота, те не са създадени от вас. Те са предипотопна работа. Един недъг е дошъл, той ще се яви в една форма, в друга, в трета. Но всякога един недъг трябва да се изпъди. По този начин вие ще имате един естествен метод за себекултура. Човек е едно живо същество и все ще попадне в някои противоречия, понеже живее между хората.
Напишете един малък кръг А. Този кръг в каква посока може да се движи, най-естествената посока? Ако запази своя радиус, той би могъл да се движи в посока надясно. Отбележете с друг един кръг. Туй движение каква друга посока може да вземе? (Може да се движи нагоре.) Да кажем второто му движение може да бъде нагоре.
За да може да се трансформира една мисъл в един човек, колко елемента са необходими? Коя мисъл можете да трансформирате от едно състояние в друго? Лошата мисъл можете ли да я трансформирате в добра? Може да я заместим. Има ли у човека лоши чувства? Нали зависи от онези стимули? Ако поставя един въглен върху кожата ви, какво впечатление ще ви произведе? (Неприятно.) Ако ви капна една капчица студена вода? Какво чувство ще придобиете? Добре тогава, пущам в окото ви един мек светъл лъч на някоя светлина, какво чувство ще произведе във вас? Приятно чувство. Значи в първия случай външният стимул какъв е? Чувствата не може да бъдат лоши.
Следователно, когато кажем – известна мисъл е лоша, подразбираме външният стимул върху ума е подействал, поводът, стимулът ще се отмести. Запример, ако една малка прашинка влезе в окото ви, ще причини едно безпокойство, но горе в пространството може да образува един център на една водна капка. Значи прашинката в човешкото око не е на мястото си, но в пространството горе, където може да образува една водна капка – за растенията тя е полезна. Следователно, когато у вас дойде прашец, той не е попаднал случайно, но вие сте го привлекли.
Някои мисли вие ги привличате. По същия закон има известни мисли, които за вас са лоши, но същевременно в живата природа те са потребни. Ако лошите мисли, които се образуват в природата, не са потребни, не би ги допуснала. Щом ги произвежда, потребни са за нея. Допуснете, че баща ви е химик, има лаборатория с всевъзможни шишета и разни киселини и ви е казал – няма да бутате. Един ден и вие искате да бъдете химик, бутнете тази киселина, какво ще стане с вас? Ако близнете с езика си, ще се отровите, ще боледувате. Баща ви зло ли ви е мислил? Не. Вие трябваше да слушате, да не бутате. Ако искате да бутате, с него ще отидете да ви покаже свойствата на тези елементи, как трябва да се справите. Всяка мисъл, като дойде, трябва обективно да я схванете, да видите от кой род спада и да знаете нейните свойства и качества, проучете я.
Колко елемента са потребни за една добра мисъл? Мисълта трябва да се движи около един център, който е постоянен. Да има движение. Нашата Земя се движи около Слънцето и нашата мисъл трябва да има един център постоянен, около който да градира – другояче не можем да мислим ние. Дали мисълта може да се образува, ако не съществуват два полюса? Тя съществува в потенциално състояние, но не може да се прояви без полюси. Вземете живота в сегашното му състояние. Съзнанието на земята винаги будно ли е? Осем часа най-малко ние се намираме в спящо състояние. Каквото става на земята, то не е хроникирано. То е хроникирано по съвсем други начин, но не чрез нашето будно съзнание. И тогава, колко знаем ние? Един ден човек ще бъде буден на земята. И горе като замине, ще бъде буден. Тъй че всичко, каквото става, той ще го знае. А сега понеже природата го е лишила от това знание, ако тя би му отворила очите, ще се ужаси от положението, в което се намира. Когато приближи до някое опасно място, потъмнее, и той нищо не вижда. Щом дойде до място красиво, светне пак. Тъмните зони показват, че местата, през които минаваме, са опасни.
Всеки един от вас се движи по един кръг, който отива и до ада, и до небето, и нагребва – и отгоре взема, и отдолу взема. Отгоре донася бистра вода, а отдолу изважда кал. Как ще си обясните, че сте тъй добри като някой ангел, а някой път се разгневите, хората - те са такива, те са всички лоши? И тогава в кого вярвате? Щом човек в никого не вярва, значи и в себе си не вярва. Той се съмнява. И в себе си човек може да се съмнява. И да се съмнява в себе си, много е естествено да се съмнява в дадения случай. Няма право да се съмнява през целия си живот. Този урок не мога да го науча сега. Тази къща не може да я съгради. Разбира само един момент, но не и целокупния ви живот. За бъдеще може да може.
Представете си, че от три дена пътувате, засъхнало ви гърлото. Коя ще бъде най-приятната мисъл? Водата. Дойде някой, че ви каже: "На десет крачки оттука има отличен извор и дърва има, ще стоплим и ще пием." На всички ви ще светнат лицата, ще се зарадвате. Тук не може да има особено мнение. Всички ще кажете: "Ооо, вода!" Веднага ще се зарадвате и в дадения случай ние казваме – ще вземем туй реалното в живота, туй, от което имаме нужда. Тя е най-важната мисъл. А след това ще дойдем до особеното мнение. След като си пием водицата, хапнем, тогава ще си изберем място, тук или там – всеки при своето особено мнение. Тогава като си седнете, всички ще се разположите и всички сте при особено мнение. Има ли нещо лошо? Не. Има едно общо мнение – водата. При особено мнение може да бъдете само тогава, когато се задоволи едно основно желание във вас, което природата е наложила, и след водата ще си изберем място, можем да свирим, да пеем, ще си изберем място при особено мнение.
Кое е най-важното за астронома? За живия човек кое му е най-потребно? Според вас кои са най-важните елементи, от които човек се нуждае? (Това са четирите основни елемента: земята, водата, въздухът и огънят.) Питам тогава, защо, като имате всички тези елементи, вие пак сте недоволни от живота? То е философията, да бъде човек доволен в незадоволените си желания. Кое е по-хубаво – човек, когато му се изпълнят всички желания, или – на колко желания трябва да се изпълни едно? (На десет – едно.) Съгласни ли сте, вярно ли е? Правили ли сте някой път наблюдения, колко от това, което сте мечтали, е станало? Например желанието ви да израснете е станало, но толкова, колкото сте искали ли е? Искали сте да станете много умен, станали ли сте, колкото сте искали, има ли смисъл да се обезсърчавате, че не сте станали толкова умен, колкото сте искали, или толкова красив, или толкова силен?
Ще ви приведа един пример. Представете си, че имате една ръка само с един пръст. Какъв цигулар може да бъдете? Пак ще свирите нещо. Вие изисквате в дадения случай много работи, когато органи нямате още. Вие искате велики работи, но пет пръста трябват, не един пръст. И ако излезете да се конкурирате с един, който има пет пръста, и ти, който имаш един пръст? Ще кажете, съдбата е такава, надарила го е природата. Не, но ти си направил една погрешка, че не са израснали пръстите. Пръстите, това са сили, проявени сили, разумни сили, тези пръсти, докато са израснали, съзнателният човек работил – колко милиона години той е плакал за тези пръсти? Колко сълзи той е пролял? Колко сте плакали само докато пръстите ви израснат, докато дойдете до туй положение.
Има една теория на един учен – малко е смешна, то е алегория. Той казва – в природата възможностите за човешкото развитие седят в разните форми, те са изложени в една витрина всички форми, човек още не знае каква форма да вземе. Там има форми на буболечици, на птици, на пеперуди, все дрешки красиви, той още не знае външното съдържание, душата ходи и си избира, облича един костюм, втори, трети. Докато влезне в един костюм, започне да рита, тогава – какъвто костюм си е избрала, такава и става. От избора ви зависи. Каквато дреха сте си избрали в невидимия свят, такъв ставате. Следващия път ще бъдете внимателни, при избора – каквато мисъл изберете – законът е верен. Каквато мисъл възприемете, тя ще упражни известно влияние върху вас. Вие не можете да избегнете последствията. Затова формата, която ще изберете, винаги трябва да бъде най-красивата, най-идейната, в която вашият дух, вашата душа, ум и сърце може да се проявят, при най-добрите условия.
Аз ви приведох тази сутрин за този ангел на светлината, за едно малко учудване – как са се изгубили букви от свещената книга... (Виж примера от беседа 7 – II, 1926 г.) Той не е подозирал, че е направил някаква погрешка. Той е един интересен разказ, аз взех само някои елементи от този мит. (Следва митът.) Този ангел не може да разбере защо първия път, като слезна на земята, хората го оттласкват, избягват, а той има всичкото вътрешно желание да им помага, и защо при второто му слизане като царска дъщеря – всички му се кланят. Това са тези, които са го гонили тогава и сега са се преродили и му се кланят, благодарят му за доброто, което им е направил, той пак не може да разбере връзката. Той се само учуди, че в свещената книга липсвали някои букви, той допуска само едно малко съмнение в ума си и после с толкова страдания трябваше да го изправи.
Всеки един от вас, щом допусне едно противоречие и се усъмни, във всички ви има тази слабост, че вие се усъмнявате в Божествения принцип, щом видите свещената книга, усъмните се. Едно учудване, как е възможно този човек да греши. Как е възможно този човек – да се изгубят няколко букви, защо той не е внимавал. Същата задача в друга една форма. Първият ангел, като нито най-малко не е бил невнимателен, заинтересувал се да узнае причините тази душа какво я е подбудило да се моли. Любовта й била толкова силна, че тя извадила тези семенца, и те отишли да я утешат. Но ангелът пък остава неутешен.
Има важна развязка в живота, тази развязка ще дойде в далечното бъдеще, тази развязка не е тъй лесна. Всички трябва да се стегнете в една трезва мисъл. Този живот, който сега имате, да го използвате. Там е всичката философия. Онези ваши предположения, че такъв и такъв може да бъдете – в книгата на природата е писано за вас нещо много по-хубаво, отколкото даже вие си въобразявате. Вие сега ще се задоволите с много малко. Може би в книгата на природата да е писано, да ви се даде по един билет свободен, да направите по една екскурзия до Слънцето, Юпитер, Луната – без багаж. Вечерно време, когато човек заспи, в сънно състояние къде отива? Пътува, ходи през гори и планини, по море пътувате, нали има такива сънища. Учите някъде, завършвате, изпити давате.
Трябва да си внушите трезва мисъл. Законът на любовта трябва да вземе надмощие у вас. Някой път трябва да ви дам някои примери, ясни тъй, да изпъкне един практически метод за работа. Между другото трябва да имате един метод за работа, при обикновената работа, която имате, да имате един практически метод. Вие от класа трябва да направите връзка с всички други ученици в другите градове. Всеки от вас поне по няколко писма да пише в месеца. Къде трябва да се сипва водата? Ще ви задам една задача, един нов начин за писане и нов начин за отговаряне. Може би следващата неделя.
За следващия път всеки един от вас да напише по десет най-важни въпроса, които са важни за вас, не философски, които нямат никакво отношение, но важни в дадения случай.
"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"
Тринадесета лекция на Младежкия окултен клас
7-ми февруари, 1926 г., неделя, 19 часа, София – Изгрев