Лекции на младежкия окултен клас (пет книжки)
ЗАКОН ЗА ВНУШЕНИЕ И ЗАКОН ЗА РАВНОВЕСИЕ
Единадесета лекция 20 декември 1924 г.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.
Размишление
Прочетоха се работите върху темата „Предназначението на гръбначния стълб“.
За следния път ще пишете върху тема №10: Произход на съзнателните и подсъзнателните движения у човека. Ще опишете движенията у човека.
Как пази човек своето физическо равновесие? Например главата на човека е тежка. Как седи тя на раменете му? Спокойно ли седи човешката глава, или постоянно се движи?
Отговор: Движи се.
В какво направление се движи тя? У човека има две течения. Забелязали ли сте: когато пътувате по планините, когато правите екскурзии или вървите по пътя, щом вниманието ви се отвлече, значи в ума ви се раждат две противоположни мисли и вие веднага падате или на лицето си, или наляво, или надясно. Защо падате? Вие трябва да правите тия наблюдения. Причината за вашето падане се крие в подсъзнанието ви. Например ходите с някого и питате: „Защо животът на еди-кой си господин е тъй нередовен?“ Като запитате това, падате на едната или на другата страна. Туй падане е свързано с човека, на когото в случая оценявате характера. Защо еди-кой си човек води нередовен живот – това нещо от чисто наследствено гледище е ясно. Да допуснем, че вие се раждате като член във фамилията АВС. Как действа законът за наследствеността по отношение на вашия живот? Да кажем, че вашият дядо е А. Някога той се е разгневил и е намислил да удари някой човек по пътя и да му пукне главата. Той само е проектирал тази мисъл, но не я е реализирал. Защо? Случило се, че се разболял и умрял. Тази негова мисъл само се е отложила, но е останала в неговото подсъзнание. Дядо ви има син, който се оженва и нему се ражда син, да кажем В. Този син ще изпълни желанието на дядо си по внушение. Той ще срещне на пътя онзи човек, когото дядото искал да бие, и ще му пукне главата. Така у вас се ражда по някой път желание да биете някого. Вие сте забелязали как някои деца, като играят на пътя, вземат един камък и удрят с него някой старец. Защо? – Това са външни мисли, от миналото, на които те се поддават.
Сега аз ви навеждам на този велик закон, за да разбирате нещата, да знаете защо стават по един или по друг начин. Вие мислите, че е безразлично какво мисли човек. Не, не е безразлично. Вие или вашето поколение ще извърши известно действие, което се е зародило в ума на някой ваш дядо или прадядо. Ето защо вие трябва да търсите причините за всички ваши постъпки. Тогава какво математическо отношение ще има междуА и В? – Причината за дадена постъпка е А, а в В се изразява идеята. Тъй щото много ваши състояния се дължат на миналото. Например вие сте неразположени духом и по някой път ви иде наум да извършите някоя лоша постъпка. Тази мисъл или това желание е вложено от някой ваш дядо или прадядо може би преди сто, преди двеста или преди триста години, а вие сте изразител на тази негова мисъл. Следователно, за да не бъдете изразител на такива стари идеи, вие ще им противопоставяте контраидеи. Как? – Ще се върнете назад до А. В този случай С е само резултат, но не и причина. Ако синът на А е бил добър човек, ще апелирате към него. Значи от него ще почерпите сила, за да регулирате мисълта, предадена ви от А.
Ще ви изясня мисълта си. Да допуснем, че имате един канап или една връв, или едно въже. Вие хващате само единия край, а другия край хващат други двама души – туй въже е завъртяно около ръцете ви и вие не сте свободни: те теглят и вие теглите – внушението от тяхна страна е по-силно, затова те ви завличат. Какво трябва да стане, за да не ви завлекат? – Трябва да дойде друг някой да хване въжето при вас, за да се балансират двете сили. Затуй трябва да учите закона на равновесието. Не трябва да се самооблъщавате, че всичко може да направите сами. В дадения случай човекът сам е слаб. На физическия свят трима души могат да бият едного, но и един може да бие трима, па даже и десет души, но за последното се изисква голяма сръчност. От цялата история аз помня само един такъв случай. Той е следният: един американски проповедник набива десет души? Как? – Цяла тайфа пияни влизат в молитвеното събрание на този проповедник, искат да развалят събранието. Той слиза от амвона, набива ги хубаво, връзва ги и ги оставя долу пред амвона, качва се отново и си довършва проповедта. Накрая на проповедта главатарят на бандата се обръща към Бога. В такъв случай трябва да имате присъствие на духа. У вас, младите, често липсва присъствие на духа. Когато сте в клас, тогава сте много сръчни, но когато сте сами, тогава трябва да се опитате. Обаче законът на внушението работи единично.
Та най-първо трябва да различавате всички подтици, които работят върху вас. Затова ще правите наблюдения. Има мисли, които действат върху задната част на главата ви – вие трябва да се освободите от тях. Някои мисли действат по наследство върху стомаха ви и вие слушате нещо постоянно да ви казва: „Хляб, ядене!“ Вие се поддавате на това внушение и постоянно мислите за ядене. Не, не е време сега за ядене – тази мисъл иде отдолу, тя е наследствена. Други мисли идат чрез внушение от под лъжичката – те са по-благородни внушения. Трети мисли идат от предната част на главата – те не са опасни. По някой път идат внушения от слепите очи – тогава ще почувствате силно притискане на главата. Сега именно трябва да знаете да трансформирате вашите енергии и да ги прекарате нагоре към предната част на главата си, към разумната част на мозъка.
Най-главното в живота на всинца ви е да имате един идеал. Всички трябва да сте свързани с някой човек, който седи по-горе от вас, който има морален стабилитет. Аз наричам този човек човек с морален устой. Този човек може да бъде някой ваш добър дядо, тук или в Америка, да е жив или да е заминал. И когато се намерите в някое противоречие, веднага си спомнете за него, защото приятелят е необходим тъкмо в такъв случай. Приятелите са нужни. Ето защо сега ще се заемете да изследвате тия енергии. Като ги изследвате, да не започнете да мислите само за тях, защото има друга опасност – човек може да си самовнуши. Самовнушението може да дойде отвън, чрез различни впечатления. Например вървите по пътя и виждате някой човек паднал и си счупил крака. Това прави силно впечатление на вашето подсъзнание. След една година може да се яви у вас същата болка на крака, без да знаете коя е причината. Има много болести, които нямат никаква органическа причина, а усещате болка. После може да сте забелязали друго нещо: вървите по софийските улици, които са пълни с разни мисли, и ги възприемате някой път, затова не ви се иска да минете направо през някоя улица, по която имате работа, а обикаляте. Защо? – Като чувствителен човек вие усещате, че влиянията там не са приятни, и не искате да минете по тази улица. Но човек не трябва да се поддава на влияния от улиците. В такъв случай, ако сте слаби, минете през друга улица. Причината за лошите влияния по улиците са лошите мисли на някой човек, който е минал преди вас. Ако вие не сте достатъчно концентриран, тия лоши мисли ще намерят място във вас.
Тази сутрин видях едно лице, при това свещеник, което тъй много се е огрубило, че нищо свещеническо не е останало у него. От какво се е толкова много огрубило? – Външните влияния са му подействали. И на вас предстои да се борите с ред противоположни сили в света, но трябва да бъдете разумни, т.е. трябва да разбирате закона на внушението. Този закон изисква чистота на мисълта. Всякога трябва да имате чиста и ясна мисъл. Никакво раздвояване на ума! Раздвояването ще дойде, но не го допускайте да вземе място у вас; в момента, в който допуснете раздвояването, ще изгубите своето равновесие. Питам как минават акробатите по тънки въжета? – Те имат присъствие на духа. Авиатори, които се качват на три, четири, пет, седем, осем километра нагоре във въздуха, също имат присъствие на духа. Представете си, че един страхлив човек се качи на аероплан. Какво ще стане с него? – Ще изгуби присъствие на духа и може да падне. У всички истински авиатори центърът на страха е слабо развит. Страхлив човек авиатор не става, авиаторите са смели. Някои хора трябва да употребяват големи усилия, да се борят против страха. Например някога вие изпитвате страх, но употребявате волята си, за да покажете, че не ви е страх. Някой път ви е страх, а се преструвате, че не ви е страх. Не, вие трябва да бъдете естествени, да покажете, че ви е страх – нищо повече.Обаче като хора вие не трябва да давате място на страха. В животинското царство, у по-низшите животни, страхът си има място, но за човека, който е тръгнал в Божествения път, страхът често ще бъде спънка. От какво произтича колебанието у човека? – Пак от страха.
И тъй, вие трябва да ликвидирате с всички наследствени прояви и мисли, които се зараждат в ума ви. Най-малко петдесет на сто от тези прояви са наследствени и по закона на внушението вие може да ги изхвърлите. Как? Например някой ден нямате разположение на духа и казвате: „Не ми се учи днес.“ – Седни и учи! Настроението ще дойде. Седни пред масата си – нищо повече! Че не ти се учи, това е внушение, закон на повторение. Ти си отлагал много пъти и днес казваш: „Нямам настроение да уча.“ – Не, ще седнеш да учиш, без да чакаш настроение! Срещу това внушение и вие употребете едно ваше внушение. Да кажем, че нямате разположение да отидете някъде. Какво трябва да направите? – Повтаряйте цял час наред: „Ще отида, ще отида...“ Като повтаряте тези думи цял час наред, най-после ще отидете на това място. После направете друг опит. Имате силно желание да отидете някъде, но това отиване няма да ви ползва никак. Кажете си тогава: „Няма да отида, няма да отида...“ И ще видите, че няма да отидете. След като повтаряте една дума няколко пъти, ще имате резултат. Колко пъти трябва да се повтори една дума? – Има известни числа: сто, двеста, триста и повече пъти. Това повтаряне представлява един цикъл около вас и с това се образува една сила, която дава подтик да бъде движението ви за илипротив, т.е. или в положителен, или в отрицателен смисъл, което е за ваше добро.
Аз казвам: Природата има два метода, с които си служи. Когато тя действа със своите положителни сили, всякога произвежда в нас негативни състояния; когато пък действа със своите негативни сили, тя всякога произвежда в нас положителни състояния. Туй трябва да го знаете. Едно негативно състояние у вас се дължи на положителните влияния от действията на Природата; и обратно: когато Природата действа със своите негативни сили, у човека се произвеждат положителни състояния. Как ще примирите минуса с минуса и плюса с плюса? Човекът и Природата могат ли да се примирят? Когато Природата работи, човекът ще възприема, той ще плаща; когато Природата стои негативна, тогава тя ще плаща. Човекът и Природата ще си въздействат взаимообразно. Всякога обаче трябва да знаете, че когато дойде едно негативно състояние у вас, Природата действа със своите положителни сили, които са разумни. Това ни най-малко не е признак, че вие сте извън законите на Природата. Тъй че, когато не сте разположени, трябва да знаете факта, че Природата действа върху вас със своите положителни сили – това е за добро. И когато вие сте в най-добро разположение на духа си, трябва да знаете, че Природата тогава работи със своите негативни сили. Трябва да знаете, че и в единия, и в другия случай това е за ваше добро.
И тъй, имаме четири случая на движение на енергиите. При първия случай Природата е положителна, човекът – отрицателен; при втория случай – обратно; при третия случай и човекът, и Природата са отрицателни; при четвъртия случай и човекът, и Природата са положителни. Значи при третия и четвъртия случай енергиите трябва да се кръстосат.
И действително, така е: енергиите от лявото полушарие отиват в дясното и обратно. Изобщо, казва се, че лявата страна у човека е отрицателна, а дясната е положителна. Но често става смяна на тия сили. Например лявата ръка, в която действат отрицателните сили, в горната си част е положителна, а в долната, във вътрешната си част, дланта е отрицателна. Дясната ръка пък, която е положителна по отношение на лявата, в горната си част е положителна, а в долната част – отрицателна. И тогава имате следните знаци за двете ръце: л– = –+ ; +д = –+ . Знаете ли как се съединяват знаците? Става пак същото прекръстосване. Отрицателната част на ръката е всякога гладка, по нея не растат никакви косми, а на положителната част на ръката има косми. Двете устни са отрицателни, но горната част на устата е положителна – там се образуват мустаците. В такъв случай горната част на устата е положителна, а долната – отрицателна. Когато действа законът на внушението, може да се случи следното нещо: Природата действа със своите положителни сили върху вас, но и вие искате да бъдете положителни. Тогава вие влизате в стълкновение с нея и се образува триене, вследствие на което се явяват мозъчни сътресения и хората полудяват. Всеки, който се бори с Природата, полудява. И всеки, който се бори с Бога, полудява – нищо повече! Значи Природата не обича да се борят с нея. Ти ще отстъпиш пред нея, но не от страх – само ще използваш силите и. Когато тя работи, ти ще почиваш; когато тя престане да работи, ти ще започнеш да работиш. Следователно ние и Природата не трябва да бъдем два положителни знака. Плюс и плюс какво дават?
Отговор: Отблъскват се.
Какво означава отблъскването? В какво направление отиват силите тогава?
Да допуснем, че имате две топки А и В. И двете са положителни. Най-първо между тях ще се яви желание да се приближат (А1, В1), но после пак се отблъскват. Отново се приближават и после пак се отблъскват. Как ще обясните това явление?
Отговор: Електричеството става разнородно. Щом се приближат двете топки, едното електричество се неутрализира и топките се отблъскват, и т.н.
В първия случай и при двете топки имате знака плюс (А, В). Във втория случай имате минус и плюс (А1, В1), топките се привличат. После пак се отблъскват. Къде отива отрицателното електричество?
Отговор: Отрицателното електричество отива в Земята – С. И на мястото му се явява пак положително електричество, поради което топките пак се отблъскват.
Това е един геологичен закон. Такива промени стават и в клетките. Какво отношение има Земята към тия две топки? Ние допускаме, че те са съзнателни, живи същества.
В живота например вие означавате известни величини с минус, а други – с плюс. Вземете –5 и +5. Тия две величини равни ли са?
Отговор: Като алгебрически величини не са равни, но по абсолютна стойност, без знак, те са равни.
Ако термометърът показва +5є или –5є, това едно и също нещо ли означава? – Не. Защо?
Представете си следното положение: имате жена (ж),която е негативна в Природата (минус), и мъж (м), който е положителен в Природата (плюс). Обаче тази жена бие мъжа си и физически, и по ум. Как ще си обясните това нещо? Действително туй е вярно, но относително вярно. Тия разсъждения сега са извън науката. Нека те не бъркат на вашата наука. Вие трябва да ги държите отвън. Те са посторонен капитал, а вие трябва да държите вашия капитал, който имате.
Как бихте означили настроението – положително ли е то, или отрицателно? Кой е създал настроението – мъжете или жените?
Отговор: Жените.
Под думата жена вие ще разбирате Живота. Кой е създал негативните сили – животът или умът? Под думата мъж ние винаги ще означаваме ума в неговата целокупност, а под думата жена ще разбираме Живота в неговата целокупност. Животът и жената са близки. Жената и мъжът се различават само по едно качество. Жената въобще е символ на живота, тъй щото тя не засяга формата на сегашните жени. От кого или от що са създадени положителните сили? Например на какво се дължи смелостта? На човешкия ум ли се дължи? – Не, тя не се дължи на ума. Думата интензивност на какво се дължи, на ума или на сърцето?
Отговор: На сърцето.
Правете наблюдения. Щом мислите и във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство. Когато умът работи, тогава в човека има чистота, той е тих, спокоен и невъзмутим. Всичко това повдига човека.
Та ще знаете: когато умът работи сам, човек всякога е тих, а когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. Той ту едно решава, ту друго решава; едно предприеме днес, утре го смени. Той все прави нещо и все го недоправя. Казва: „Еди-колко си книги ще прочета, туй ще направя, онуй ще направя.“ В края на краищата обаче нищо не направя. Всеки ден сменява хиляди желания, докато най-после, ако го попитат защо не изпълни всичко това, казва, че нямал условия. Аз наричам сърцето дете, което знае само да яде. Ако майка му е сготвила нещо, то изяжда всичко. Не е ли приготвила нещо, целия ден ще има само плач и хленчене. Англичаните наричат сърцето място на постоянно безпокойство. Когато дойдат такива състояния, ще ги познавате – те са състояния на сърцето. Те са детински, своенравни състояния. От нищо и никакви неща, които не струват ни пет пари, ти си в състояние да вдигнеш цял скандал – това са детински работи.
Та всички трябва да се владеете, т.е. да не се поддавате на такъв детински устрем. Вие ще употребите за сърцето си онзи пример за циганката, на която детето се разболяло, та казвало на майка си: „Мамо, геврече искам!“ – „Ще купим, мама, ще купим!“ – „Халвица, мамо!“ – „Ще купим, мама, ще купим!“ Смокини, орехи, ябълки – всичко искало то и тя все му казвала: „Ще купим, мама, ще купим!“ Най-после то умряло и циганката казала: „Е, мама, поне от всичко си хапна!“ Като дойде едно такова фалшиво желание в сърцето ви, кажете: „Ще бъде, ще бъде!“ – и там го оставете. И като умре вашето циганче, това показва, че вашето по-низше състояние се е трансформирало в по-висше. Тогава ще си кажете: „Действително, всичко постигнах.“ Това значи, че си постигнал да трансформираш своите желания.
Смъртта означава трансформиране на едно състояние в друго, минаване от един образ в друг. В този случай смъртта не е страшно нещо, тя не е ограничение. Тъй трябва да схващате нещата. Разбирате ли ги така, ще бъдете близо до Истината. Щом ви дойдат някои неприятности, вие ще се спрете и ще си кажете тихичко: „Ще бъде, ще бъде!“ – и ще си отминете. Не се противопоставяйте на вашите желания! Голяма погрешка е да се противопоставяте на желанията си. Никога не влизайте в борба със себе си. Ще ви дам следното правило: не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори. Например някой казва: „Няма да направя това нещо.“ – Не, не се бори със себе си! Изслушай всичко спокойно, не разрешавай въпроса предварително. Това желание не е твое. Двама души се разговарят някъде, а аз ги слушам, мисля си, че това нещо е за мен, но си казвам: „Няма да участвам в техния разговор. Преди всичко това не се отнася до мен. Аз само ще ги изслушам. Те може да искат да отидат на разходка, това не ме засяга.“ А ние се вплитаме в чуждите работи и казваме: „Това се отнася до мен, аз няма да го направя, или пък онова ще направя“ и т.н. Нито едното ще направиш, нито другото.
Първото нещо: не се борете със себе си! Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: „Ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра да не ми правиш много пакости.“ Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят или онова няма да направят, са успели в туй отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Отде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум. И онзи, който иска да изкоренява своите навици, аз го уподобявам на човек, на когото лицето е очернено. Той почва да се оглежда в огледалото и казва: „Очисти се, де!“ Ще се очисти ли някога? – Никога. И вие сега се оглеждате в едно такова огледало. Огледалото никога няма да очисти черното ви лице. Ако се оглеждате само, вие по никой начин не можете да го очистите. Тогава какво правите? Разсърдвате се и хвърляте огледалото на земята. Ще се очисти ли черното ви лице сега? Мислите ли, че вашите петна ще се махнат, ако счупите огледалото? Може би туй дегизиране в дадения случай е потребно за вас. Да допуснем, че някой ви гони; дойде друг при вас и ви нацапва хубаво – като сте така очернени, няма да ви познаят. Няма ли да се зарадвате в този случай, че сте черни? Туй дегизиране в случая е на мястото си. Защо ще снемаш маската от лицето си? Туй е по отношение на ония неприятни състояния, които вие може би ще опитате. Не считайте, че те са нещастия за вас. Като станете сутрин и изпитвате едно неприятно състояние, спрете се, погледнете Природата и знайте, че в следния момент вашето състояние ще се смени на добро. Такъв е законът.
И тъй, като станете сутрин, ще си кажете следното: „Аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си; aз няма да бъда в противоречие с Природата, но ще бъда в хармония с Природата; aз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога.“ Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи два-три пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете колко красива е Природата сама по себе си.
Във всеки даден момент вие имате работа с интелигентни Същества около вас, които са минали вашия път и го познават много добре. И те са готови да ви услужат тъй, както някой виден професор помага на своите студенти в лабораторията си. Правете опити и работете! Ако опитът ви не излезе сполучлив, помолете професора си да ви покаже как се прави този опит. Той ще започне да работи с вас и ще ви даде всички наставления, които ви са необходими; той ще ръководи опита, а вие ще работите. Следователно, когато вие се намерите в противоречие с живота, ще повикате на помощ едно от тия разумни същества, които са ваши приятели, но ще ги слушате. Ще бъдете много внимателни при опита, който правите. Този опит става във вас. Вие сте една лаборатория, а вашите мисли и желания са елементите в нея. Като постъпвате така, ще видите, че животът е приятен. Затрудните ли се, ще повикате професора и с всичкото смирение ще внимавате, ще го слушате и ще отбелязвате всичко, което той прави. Ще отбелязвате в книжката си кое шишенце на кое място се намира. Трябва да бъдете внимателни към себе си! При това ще приложите и вашата вътрешна опитност. Тя ще даде стабилност на характера ви. Туй ще създаде онази вътрешна чистота, която е потребна за развитието на ума ви. Защото има неща, които се разбират само при една вътрешна чистота на съзнанието. Ако искате да развиете ума си, непременно трябва да имате чистота. Какво се подразбира под думата чистота? – Чистота в кръвта, чистота във всички сили, които действат във вас. Значи всички сили във вас трябва да бъдат първични, а не смесени. С тях трябва да работите сега. И тия сили хората изразяват с думите: „Да се обичаме, да бъдем разумни“, и т.н. Всички тия термини трябва да се преведат на един строго научен език. Като казвамнаучен език, не подразбирам науката, защото днес тя не може да ни даде подтик, но казвам, че тия неща трябва да се направят достъпни за един положителен живот, от който да добиете увереност във вашия вътрешен живот, да знаете, че има един велик закон, с който може да се работи.
Сега ще работите със закона на внушението в себе си. Ще казвате: „Ще ида, ще ида, ще ида; ще се моля, ще се моля, ще се моля“, и т.н. Вземайте ред силни думи и ги повтаряйте много пъти. Ето какво ще направите през следната седмица: ще си изберете една дума за понеделник. Каква дума ще бъде тя? Понеделник е ден на Месечината. Във вторник ще вземете друга дума, в сряда – трета, в четвъртък – четвърта, в петък – пета, в събота – шеста, и в неделя ще свършите. Ще повтаряте много пъти тия думи, които вие сами ще си изберете. Аз искам да видя какви думи ще изберете. Ще започнете упражнението от сутринта. Избраната от вас дума ще я произнасяте сутрин сто пъти, на обед сто пъти и вечер сто пъти. Вие още не сте започнали със закона на внушението. Как ще си изберете думата? Ето как: ще се спрете в себе си тихо и спокойно, без колебание, и като се успокоите, в съзнанието ви ще изпъкне една дума. Тази дума е за вас – тя ще ви се понрави. Например ако аз правя упражнението в понеделник, ще повтарям думата ще чистя. На пръсти ще броите сто пъти. Природата обича точността, тя не си играе. И ако ти не произнесеш думата точно сто пъти, а само деветдесет и девет пъти, тя ще те хване за ухото. Ще броите точно сто пъти. Всички няма да изберете думата чистя, но ще изберете други някои думи, например ще нареждам, ще пълня, ще изпразвам, ще мия. По-добре е да употребявате някакъв глагол. Във вторник ще употребите думите ще воювам, ще изправям и т.н.
Въпрос: Може ли думата „ще уча“?
Във вторник не се учи. Учениците много добре знаят тази философия. Впрочем през всеки ден има определени няколко часа за учене. За вторник подхождат думите ще побеждавам, ще превъзмогвам, ще напредвам, ще ставам и др. За сряда подхожда думата ще уча и други подобни. Всеки сам ще си избере думите. Тези думи трябва да са силни в съзнанието ви. Ще си ги поясните и ще ги запишете в едно тефтерче. Значи всяка дума ще произнасяте по триста пъти. Седем дена по триста пъти правят две хиляди и сто пъти.
Това са малки опити, които, ако изпълнявате добре, ще имате добър резултат. Те са подготовление за голямата работа, която ви предстои за в бъдеще.
– Любовта ражда Доброто.
– Доброто носи за нас Живот, Светлина и Свобода.