ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА
Тайна молитва
Прочетоха се работите за музиката.
Сега, ако ви попитат кой свят засяга музиката или от кой свят произхожда музиката, какво ще отговорите? – От Умствения свят, т.е. само един интелигентен човек може да пее. Следователно музиката и човешката интелигентност вървят заедно. Защото правилната мисъл, това е музика. Сега аз ще ви дам един малък музикален опит. Разбира се онези от вас, които не знаят да пеят, трябва да правят усилие. Най-първо заучете гамата, седемте тона и от тях – естественият тон, от който започва гамата. Може да вземете естествения тон на органа или на пианото. Някои пиана започват по-високо или по-ниско с половин тон. Заучете тоновете на гамата без повишение и без понижение, естествено, всички тук заучете до, ре, ми... до, си – напред и назад.
Когато имате добро разположение изпейте тоновете. После, щом се измени вашето разположение, пак ги изпейте и забележете каква е разликата. Например гневен сте, изпейте до, ре... до, си и назад и вижте какви съпротивления ще срещнете. Наблюдавайте психически, правете разлика в пеенето: някой път имате дисхармонично настроение – вижте на кои тонове каква дисхармония се явява; някой път може да имате някой вътрешен страх – пак изпейте гамата напред и назад, забележете при кои тонове не върви добре. Ще правите психически наблюдения. Правете тия опити и психически ще почнете да различавате къде куцате. Например някои музиканти, слушал съм, вземат по-високо ре, не могат да го вземат правилно. Защо? – Защото са чрезмерно активни. Някъде си не вземат правилно, някъде до не вземат правилно. Да пееш, значи, че всякога трябва да вземаш тоновете правилно. Щом ги измениш в каквото и да е отношение, ти вече не си музикант, не спазваш правилата. Следователно музикант е само този, който при всички условия спазва природните отношения – разбирам разумните природни отношения, които съществуват между тоновете.
Сега например, когато се карате, а карането е музика, някъде натъртването при някой тон е по-силно. В говора нали има повишение и понижение? Ако ние преведем гнева в музикален език, то когато се разсърди някой, той пее forte; когато иска някой да го замаже, той пее много меко, пее pianissimo. Но ще забележите, че у всички вас тоновете са слабо застъпени. В миналото вие не сте научили музиката и сега трябва да правите много големи усилия. И вашето скъсяване на живота се дължи на липса на музика. Престъпността у хората се дължи на това, че музика няма. Например хора-убийци нямат никаква музика. Следователно музиката е един стимул – щом почнеш да пееш, кръвта почва да се пренася към предната част на главата, мозъкът привлича кръвта към предната част и тъй се развива правилно. И първото нещо на Черната ложа е, че тя всякога казва: „Ти си остарял, на теб не ти трябва пеене, Господ и без твоето пеене може, ти днес си неразположен, не пей!“ И почнеш да загрубяваш, да загрубяваш, докато загубиш туй чувство, и кръвта слиза в долния център на мозъка и всичко благородно изсъхва в теб. После, у някои хора има срам – те обичат музиката, но не пеят, понеже другите ще им се смеят. Няма какво да се срамувате, защото няма певици. Само една певица съм чувал да пее хубаво, тъй да владее гласа си – една туркиня, чувал съм я преди двадесет години. Две или три певици съм слушал, които пеят хубаво – да взема душата участие, а не само да трепери гласа, да правиш усилие.
Музиката е едно естествено изкуство. Като седнеш, ти почнеш да мислиш как ще пееш. Не, трябва да пееш без да мислиш; почнеш ли да мислиш как ще пееш, няма да пееш. Когато някой човек почне да мисли как да плаща дълговете, той пари няма в касата си, а когато касата е пълна, не мисли, а плаща; и който дойде: „Колко имам да ти плащам, ето.“ Защо? – Касата му е пълна. Всички ние сме хора, които много мислим – за религията много мислим, за добродетелите много мислим. Защо мислим? – Понеже касите са празни. Сега, учениците на Окултната школа не знаят музика. Щом като касата е празна, ще мислите, но ще знаете, че без музика не може да бъдете ученици на Школата, туй трябва да го знаете. Едно условие: без музика не може да бъдете ученици на Школата и то доста добри ученици. И първият изпит, който ще дадем, е по музика и там може да пропаднете. Първият изпит в Школата е музиката – ще ви дадат едно парче да го изпеете, една много проста песен ще ти дадат да изпееш.
Тъй, разбирате вече, музиката и мисълта вървят паралелно. И после, музиката може да я употребим като едно възпитателно средство. Наблюдавайте кои хора какви песни обичат. Когато някой е неразположен, изпейте му песента, която обича, и той ще има разположение. Всеки човек има любима песен. Религиозните хора в православната, в евангелската църква все си имат някоя любима песен.
Сега първо, вашето наблюдение, което трябва да правите е при вземането на гамата. Туй упражнение ще го правите две седмици наред – всеки ден, сутрин и вечер преди да си лягате. Сутрин ще изпеете гамата по три пъти – наблюдения ще правите, не само тъй. Вие искате да изучавате окултни науки, имате велики идеи да схващате силите на Природата, но ако не можете да схванете разликата, леките вибрации между два музикални тона, как ще схванете ония велики сили, на които тоновете са по-високи? И сега аз не искам да ви поощрявам, но когато изучите окултната музика и като запеете, ще почнат да се групират всички песъчинки на едно място и да образуват камъни – има окултни песни, при които само като запееш на един камък, за десет минути отгоре той ще почне да се разсипва; има окултна музика, която ако я запееш, ти можеш да спреш течението на една река; има окултна музика, която ако я пееш при някой засъхнал извор, водата ще тръгне.
И ако някой път вие изсъхнете и замязате на изсъхнали извори, то е защото не пеете. Вие казвате: „Господ не ме обича“ – изсъхне вашият извор. Запейте и веднага ще потече вашият извор. Ще кажете: „Аз сега съм тъжен – като стана в добро разположение, тогава ще пея.“ Тогава няма защо да пееш, сега ще пееш! После, ако на някой от вас излезе цирей, ще ви дам един музикален опит, за да го лекувате: ако някой има цирей, изпейте му сутрин три пъти гамата, вечерта – пак три пъти и ако пеете правилно, този цирей ще мине. И защо някои болести не се лекуват? – Изгубвате музиката. Човек, който се уплаши и не може да пее, умира. Имаш възпаление, четиридесет градуса температура; запей някоя песен и веднага с няколко градуса ще спадне температурата. А лекарите ще кажат: „Той е болен, да мълчи, никакво пеене, само да чувства диханието си.“ Имате неразположение, едно неприятно състояние – пейте! Изпейте на туй състояние една песен, втора изпейте, трета, докато изпеете подобаващата песен. Практическото възпитателно влияние на музиката – то ни интересува. Не ни интересуват тия неща, които ни пречат, а какво може да произведе в нас музиката, то ни интересува.
Сега, във връзка с музиката, ще определя два пътя на Живота: един възходящ – правият път на Живота – и низходящ път на Живота. Възходящият, правият път на Живота е път, който съдържа в себе си всички възходящи сили: форми има, съдържание има и смисъл в себе си има; той се нарича Правия път. Низходящият път е път, който съдържа всички низходящи форми, съдържание и смисъл на низходящия живот; наричат го Левия път. И тъй, под Път ще разбирате всички възможности, които Животът изисква в даден момент – туй се нарича Път. Сега, музиката е едно от средствата на Правия път, на възходящия път, едно от великите средства на възходящия прав път на Живота. И следователно всеки един живот трябва да започне с музика.
Сега, когато пеете, няма да пеете както учениците до, ре, ми, фа, сол... – това не е пеене. Ти ще се спреш и като кажеш до, ще забравиш, че си в света – като кажеш до, ще мислиш, че започваш Живота, започваш да живееш. И като кажеш ре, ще мислиш, че този Живот, в който живееш, ще почнеш да го оформяш, да събираш материали за него. Като дойдеш до ми, ще подразбираш, че разпределяш този материал. Фа подразбира за какво полученото вътрешно съчетание може да се прилага в Живота. Сол, това е градеж – започване на градежа, ла е мазилка, си e завършване на прозорци и врати. Тогава вие ще свършите – ще направите не само механически прозорци, но ще знаете, че един прозорец е едно отверстие, място отдето Светлината може да дойде. Вратата е място, отгдето един човек може да дойде – път за движение на душата. Когато ние говорим за прозорци и врати, разбираме, че прозорецът е място, дето Светлината може да проникне, а вратата е място, през което душата може да влезе. Това са само някои окултни бележки в музиката, за тях ще говоря и друг път.
Сега изпейте до. Вие вземате до-о, има ли музика в туй до-о-о? Още по-тихо! Душата още не взема участие в туй пеене. В тия трептения не само ти трябва да вземеш участие, но трябва да контролираш и дихателната си система, понеже тук имате още един от важните центрове – ларинкса. Чрез мозъка вие ще развиете ларинкса. Правилният говор в света зависи от музиката – ако музиката е правилно развита, и говорът ще бъде правилно развит. Следователно ще съсредоточите всичката си енергия в белите дробове – между симпатичната система и ларинкса; между тия два възела започва да се върти това колело на мозъка. Разбира се, у вас има този срам – ако вдигна някого сега да пее, вие всинца ще почнете да се смеете. Например няма да гледате как пее той, ами ще се кискате, ще се смеете, че той не взема правилно тоновете. А с това вие убивате желанието му да пее.
Е добре, сега нека вземем всички първия тон до. (Всички пеят: до, до, до.) Сега, да дойдем до ре. До, ре, ре, ре – по-силно. (Всички пеят.) Не го вземате правилно, не е чисто туй ре, куца ви нещо, показва, че енергиите не са разпределени правилно. Но до е чисто, добре е. (Всички изпяха последователно цялата гама.)
Аз някога ще ви занимая – ще вземем някое окултно упражнение по музика. Тогава ще направим една разлика: ще изпеем една обикновена песен по обикновеному, а после ще изпеем същата песен по правилата на окултната музика, за да видим какъв ефект може да произведе тя.
Сега, останалите работи ще прочетете следващия път. Друга тема имате ли? (– Не.)
„Ползата от планинските върхове“ – каква полза принася изкачването? После, каква друга полза имат? – Задържат се там снеговете, привличат влагата, ветровете.
Сега, вие си отбелязвайте всичките тия предмети, не мислете, че те са дадени произволно. Всичките теми ще ги напишете в една особена тетрадка и ще мислите върху тях. За музиката всъщност отсега нататък ще мислите. Колкото теми сте написали, ще се спирате върху тях и ще ги преглеждате наново, защото в бъдеще ще започнем да съчетаваме – например ще искам да съчетаете отношенията, които съществуват между музиката и планинските върхове. Разбира се това са сложни упражнения, ние ще минем по-после към тях. След още една година ще дойдем до сложните упражнения. Ще гледате да турите сега една здрава основа, защото ако не турите тази здрава основа, не можете да съградите. Защото в Окултната школа ние имаме за цел първо да развием центровете на Вяра, Надежда, Любов, да развием музикалните чувства, да развием въображението, да развием математическите способности, разсъдителните способности, творческия ум, да развием дружелюбието, да урегулираме човешкото честолюбие, човешката гордост, после да впрегнем екзекутивните способности на човека в работа, да развием речта, да я турим в правилен път, после да създадем правилните форми за Живота. Това са задачи, върху които трябва да се работи. И след като се развият тия центрове, тогава ще ги свържем. Всеки един център е свързан с известно течение и тогава може да се манипулира вече. Та предстоят упражнения, упражнения.
Да кажем, имате една мъчна задача: вие сте ученик или студент и сте скъсан на изпита, а средства нямате да следвате идущата година – вашият благодетел не ви поддържа вече. Три мисли могат да ви минат през ума: да се убиете, да прекратите живота си. Какво трябва да прави този студент? – Ще пее, ще почне да пее гамата отдолу нагоре и отгоре надолу, ще каже: „Животът е една възходяща гама.“ Започни от долно до и върви до другото, до горно до. – „Мен са ме скъсали“ – ще слезеш надолу с гамата, т.е. скъсването ще го считаш за връщане по обратния път. Като скъсат някого, ще кажат: „Върни гамата назад – до, си, ла...“ Който не разбира музиката, ще каже: „Скъсан съм“, а който разбира музиката ще каже: „Пея гамата по обратния път“ – и тогава ще се качи отново до горно до. И когато усвои тоновете, той благополучно минава изпита. Но и когато го скъсат, пак ще пее правилно гамата назад – то е едно и също нещо. Сега например вие не можете да се убедите, че като те скъсат на изпита е по-хубаво, отколкото да минеш. Много пъти нещастни ученици не се учат през цялата година, обаче случи се, че го изпитат по най-лесния предмет, получи пет и минава, а много по-добре е да го скъсат, да повтаря, да изучи материала добре – тогава за следващия клас той ще е готов.
Сега, в Окултната школа не може да минете тъй. Материалът е тъй свързан, че вие не може да минете като прескочите един материал. Всяко нещо ученикът трябва да го заучи и то хубаво. Каквито хитрости и да употребите, по никой начин не може да минете, една необходимост е това. Та всичките неща ще ги заучавате добре. И страданията в Живота не са нищо друго освен скъсване – постоянно ни късат. По някой път мислиш, че си добродетелен, но те скъсат на Добродетелта. Ти кажеш: „Аз до вчера бях добър“, но ти не си научил още изкуството да бъдеш добър – то е едно изкуство да знаеш да бъдеш добър. В окултизма под добър човек ние разбираме този, който знае правилно да използва известни Божествени сили във формите, които им са предначертани. Това значи добър човек: на всяка Божествена сила да даде съответна форма, която е определена за нея. Защото ако при разни състояния, при разни настроения и при разни възрасти знаеш каква форма съответства на тази сила и можеш да й я дадеш без да погрешиш, ще бъдеш добър човек. Тъй е. Следователно ще заучавате при еди-коя сила, при еди-кой случай еди-коя форма съответства. Защото в окултно значение само тъй ще добиете Светлина. Сега се обезсърчавате, всеки ден ставате добър и лош и предстои ви усилена работа – главно на онези от вас, които искат да се учат.
После, ще пазите друго правило: великата окултна наука всякога тъй се поставя, че човек трябва да започва да работи с най-слабите сили в света, те са най-производителните. Ще започнеш с най-слабата сила, която имаш. И даже в практическо отношение вие забелязвате същото: един човек, който, като излезе от къщи, изведнъж започва да взема големи крачки, никаква работа не може да свърши – колкото отива по-нататък, той отслабва, отслабва и сред пътя се умори и спира; а излезе ли някой човек и усъмни ли се, започне ли полекичка, полекичка и постепенно усилва, този човек ще свърши работа. И сега в религиозно отношение науката се състои в същото: онзи, който, като излезе на улицата, каже: „Аз ще направя туй, онуй“, нищо няма да направи. Не, спри се и кажи: „Туй, което учителят ми даде, аз ще го науча; за друг път не зная, но днес тази малка крачка ще я направя.“ Той не мисли за бъдеще. Някой, като влезе в училището, мисли как ще свърши втори, трети клас и т.н., каква диплома ще вземе, как ще го посрещнат с цветя, украшения – всичко туй изпъква в ума му, но нищо няма да свърши този ученик. Сега някои от вас като окултни ученици мислят тъй: „Сега ние, като свършим, туй ще направим, онуй ще направим.“ Не, какво ще свършите не мислете – стига да свършите, не си хабете силите. Когато имате празно време, може да си мечтаете по разни предмети, но в Школата – никакви други предмети! Вън от Школата има мечтание. Окултните братя, когато искат да си мечтаят, от Невидимия свят слизат долу в ада, за да видят всичките мечти – защото адът е пълен с велики мечти. Ако иска някой да види най-великите мечти, най-великите планове, трябва да слезе в ада – какви мечтания, планове, проекти има там! Най-учените философи пишат на свещеници, на пророци, на учители, на майки, на бащи – всички планове там са събрани. И когато някой човек иска да стане много велик, Господ го праща долу, за да види великите планове.
И затуй в Окултната школа най-първо изучават малките работи и след туй пристъпват да изучават великите работи. Затуй ще започнете с малките сили, които имате в себе си, с най-малките подтици – не започвайте с най-силния подтик на душата. Някои проповядват с най-силната енергия, но в окултизма ние започваме с най-малките, с най-слабите побуждения. Ако ти можеш да дадеш живот на най-малкото побуждение, ти си в сила да правиш велики работи. С пари ако може да направиш нещо, добре е – но ако баща ти остави сто хиляди лева; обаче ако баща ти остави един грош и ако с този грош ти можеш да направиш нещо, ти си човек; пък ако можеш да направиш нещо с една стотинка... Ум се иска, иска се сърце, иска се и воля! Затуй с най-слабите сили, които имате, с тях ще започнете. И светът започва с най-слабите.
Тайна молитва