Ще дойдем при Него
Беседа от Учителя, държана на 1 юли 1923 г. в София
Отговори Исус и рече му: „Който люби мене, ще опази моето Слово, и Отец ми ще го възлюби; и ще дойдем при него, и ще направим жилище в него“. (Йоан 14:23)
„И ще дойдем при него, и ще направим жилище в него.“ – Кога? – Когато думите ми пребъдват в него. Това е една математическа задача. Според мене математическа задача е онази, която крие известна разумност в себе си. Следователно дадената задача е от висшата математика. Тя трябва да се реши правилно. Питат: „Защо плаче човек?“ – Защото не е решил задачата си. Щом я реши, той престава да плаче.
Съществуват три начина за решаване задачите на живота. Първият начин е теоретизирането. Вторият начин е опитът, а третият – познаване и прилагане на решенията. При решаване на задачите си всеки човек минава през трите фази. Някои хора започват с философстване, други – с опита, а трети – с прилагане на знанието. Бъдещите хора ще се ползват от готовите резултати на задачите. Първият въпрос, с който се занимава философията, е този за точката. И математиката се занимава с въпроса що е точка. Казва се, че точката не заема никакво пространство, т.е. няма никакво измерение. Как може да се говори за нещо, което не заема никакво пространство, т.е. няма никакво измерение. Невъзможно е да се говори за нещо, което не заема никакво пространство. Самото пространство е нещо реално. В него се изявяват всички неща. Значи и точката се изявява в пространството. Под „точка“ разбираме сила, която се разширява от центъра към периферията си. Тя е първият подтик на енергията. От това гледище всяка енергия, която се проявява в природата, е жива, разумна сила. Казват, че физическият свят е неразумен. Не, този свят представя отношения между разумни енергии. Друго нещо е, ако някой няма отношение към известни разумни сили. Например срещаш един човек с букет в ръка, отива при своята възлюбена. Той е съсредоточен, мисли само за нея, погледът му е насочен навътре. Минава-заминава край хората, но нищо не вижда. Външно изглежда като дърво, чужд за всички хора. Той минава за точка в пространството. Според някои той е смахнат, луд човек. Така гледат понякога и на религиозните. Не е точка, не е смахнат този човек. Той има определена цел. В този смисъл точката е подтик в Битието, който върви от неограниченото и неопределеното към ограниченото и определеното. Когато този подтик се стреми към времето и пространството, тогава става точка. Тя се движи само по права линия. – Що е правата линия? – Път, образуван от движението на точката. Правата линия се образува не само от една, но от много точки. Тя има само едно измерение – дължина. Във физическия свят тя не може да бъде безконечна.
И тъй, кой е първият подтик на човека? – Правата линия. – Защо? – Защото правата линия води към Любовта, която иска да се прояви навсякъде във Вселената. – Жива ли е Вселената? – Половината е жива, а половината – мъртва. От далечното минало още много същества са изгубили своя живот. Безграничната Божия Любов се стреми да проникне и в мъртвата половина на вселената, за да възвърне живота и светлината на тези същества. Любовта иска да събуди всичко заспало, да съживи всичко мъртво. Защо тези същества са изгубили живота си, историята мълчи. Те са преживели голяма катастрофа. Техният живот е голяма трагедия. За причината на тази трагедия съществуват много легенди. Цялото човечество е минало през тази трагедия.
Иде нова епоха за човечеството, когато разумният свят иска да покаже на хората начина, по който те могат да се върнат към своя първоначален живот, да застанат на здрава, положителна основа. Днес повечето хора са в илюзиите на живота. Всеки трябва да си отговори какво всъщност е животът не само от физическо, но и от духовно гледище. Ще кажете, че духовният човек е крайно чувствителен. – Това е неизбежно. Аз говоря за тази чувствителност, която има отношение към съзнанието. Колкото по-чувствителен става човек, толкова повече и съзнанието му се пробужда. Колкото по-съзнателен става той, толкова повече се увеличава и светлината му. С увеличаване на светлината увеличава се и Любовта, чрез която човек се домогва до методи за правилното разрешаване на своите задачи. Една от тези задачи е да разбере човек своето предназначение на земята и да го изпълни правилно. Който разреши тази задача правилно, ще реши всички останали задачи. Мнозина започват да решават задачите си от опашката на живота. Не, започнете от главата и постепенно вървете към опашката. Как ще устроите своя дом, ако започнете от опашката? Мома и момък се женят и първата им работа е да се осигурят. Осигуряването е последната работа. Значи те започват от последното, т.е. от опашката на живота. Що е женитбата, бракът? Много мислители са дали някакво обяснение на този въпрос, но нито един не е точен. Каквото и да са писали и говорили по този въпрос, все остава нещо неразрешено. Двама търговци съединяват капиталите си да работят заедно. Двама учени съединяват своите научни изследвания. Двама войници съединяват силите си. Съединяване има навсякъде, като разумен процес. Важно е каква е целта на това съединяване. Казват: „Човек се ражда и умира“. Значи той трябва да се роди, трябва и да умре. Това не е разрешаване на задачата. Важно е защо трябва човек да се ражда и да умира. Досега никой не е определил що е животът, що е смъртта. Каквито и мисли да са изказани за живота и за смъртта, те са субективни, не се основават на самата реалност. Защо се ражда човек и защо умира, това е задача на бъдещето. Някои хора са само направени, още не са родени. Казва се: „Бог направи човека от пръст и вдъхна в ноздрите му дихание на жива душа“. – „Ама аз съм роден.“ – Ти още не си роден, ти си само направен. Роденият има особени качества. За него се казва, че грях не прави. Майката казва за детето си: „Родих това дете“. – Не си го родила още, ти си го направила. Детето ще яде и пие, ще расте и ще се развива, ще греши и ще прави престъпления. Бог направил човека от пръст, защото знаел. че ще греши. – Естеството на самата пръст е неустойчиво. – Тогава защо Бог направи човека от пръст? За да греши ли? Ако грънчарят направи едно гърне от пръст и сипва в него нечистата си вода, защо го направи: за нечистата вода ли? Какво ще стане с това гърне? Какво представлява съвременният свят? На какво приличат мислите и чувствата на човека? Какво са човешките умове и сърца? Нека всеки българин – майка и баща, брат и сестра, учител и свещеник, да се вдълбочи в себе си и си отговори искрено какво се крие в неговия ум и сърце. Какво ще кажете: чисти ли сте? Вие сами сте се направили нечисти.
Пред къщата на един богат арменец лежало умряло куче. Арменецът минавал-заминавал, не го хвърлял. По едно време той видял един турчин. Спрял го и му казал: „Слушай, ще ти дам шест гроша да махнеш това куче оттук“. – „Аз ще ти дам 12 гроша, ти да го махнеш.“ Най-после арменецът се принудил да го тури в един сандък и да го хвърли. Питам: Какво сте разрешили, ако не сте готови да слезете от висотата на положението си като арменеца и да изхвърлите умрялото куче на боклука? Ще чакате да мине някой беден човек, да му дадете шест гроша, той да свърши работата вместо вас. Да, но бедният човек е готов да ви даде 12 гроша да изхвърлите умрялото куче.
Казвам: Материалните блага, които хората търсят, са причина за отклоняване от правия път. Материалното богатство е резултат на човешката енергия. То трябва да се разпредели правилно между всички хора. Богатият няма право да обсебва всичките блага. Те не принадлежат изключително на него. Определено е на кого принадлежи дадена монета. Тя е запечатана с кръвта на някого. Вън от него никой няма право да я притежава. Не мисли, че ако откраднеш една ябълка от дървото на съседа си, ще се ползваш от нейните сокове. И да изядеш ябълката, соковете ще се върнат там, отдето си я взел. От окултно гледище причината за болестите се дължи на отнетите чужди капитали, складирани във вашия организъм. Вие сте складирали тези капитали по незаконен начин в тялото си. Ще дойде ден, когато собствениците на тези капитали ще си ги вземат по насилствен начин. Щом стане това, човек започва да боледува. – Що е болестта? – Обедняване на богатия. Наистина, докато са богати, хората са здрави, но щом обеднеят, те заболяват. Ако отново се напълнят касите им, те стават от леглото, т.е. оздравяват. Този закон е верен и в умствено, и в морално отношение. Докато е смел и решителен, докато мисли право, човек е богат и здрав. Щом изгуби мисълта си и не мисли вече правилно, той обеднява. Често хората разрешават въпроса съществува ли Бог, има ли друг свят или няма. В това отношение те приличат на онези двама американци, които пътували заедно във влака и се разговаряли върху въпроса има ли Бог или няма. Единият бил проповедник, а другият – професор-атеист, не вярвал в Бога. Случило се, когато влакът минавал през един мост, той не издържал на тежестта и се счупил. Влакът паднал в реката, а с него заедно и двамата американци. Как разрешили те въпроса за съществуването на Бога? Този въпрос не се разрешава само с думи. Въпросът за светлината не се разрешава в тъмна стая. Достатъчно е да имаш една клечка кибрит, за да го разрешиш. Щом изгориш тази клечка, пак настава тъмнина. За да се убедиш в съществуването на светлината, ще палиш клечките една след друга. Като изгориш всичките клечки, пак настава тъмнина. За да не се движиш ту в светлина, ту в тъмнина, ти трябва да се стремиш към непреривна светлина.
Христос казва: „Който люби мене, ще опази моето Слово“. Под „слово“ разбирам разумното начало в човека. Разумният е честен човек. Който не е честен, не е човек. Щом даде известно обещание, човек трябва да го изпълни. Когато ученикът каже, че ще учи, трябва да удържи на думата си. Когато учителят каже, че ще преподаде нов урок, трябва да удържи на думата си. И търговецът, и клиентите трябва да бъдат честни в изпълнение на своите задължения. Първото движение е това на точката. Като се движи, тя образува правата линия. Следователно, за да бъде честен, човек трябва да се движи по права линия, да не се отклонява от пътя си. Никакво навеждане надолу, никакво изкривяване надясно или наляво. За онзи, който гледа към земята, турците казват: „Този човек изгаря човешкото сърце“. Момата говори на възлюбения си: „Ние ще си устроим добре дома, това ще направим, онова ще направим“. Той гледа към земята и нищо не отговаря. Значи той върви по крива линия, а тя – по права. Питам: Могат ли тия млади да вървят успоредно, в една и съща посока? – Не могат. Значи посоката, по която честният човек върви, е правата линия. И тялото, и главата му трябва да бъдат изправени. Клетките на мозъка са наредени в права линия, и то така, че образуват мост. Такъв човек е честен и върви по права линия към Бога. Щом клетките изменят посоката си, човек се отклонява от правия път, от Бога. И конят някога издига главата си нагоре. И той се стреми към правата линия. Силите, които действат в човешкия мозък, са насочени нагоре, по права линия. Те именно държат тялото в перпендикулярно положение към земята. Докато се намира под влиянието на тези сили, човек е честен.
„Който ме люби, ще опази моето Слово.“ Любовта е първото условие, при което човек се самоопределя.
„Ако пребъдвате в мене, и аз ще пребъдвам във вас.“
Пребъдването е главното условие да бъде човек честен и добродетелен. Честният към Бога е добродетелен човек. Когато честността и добродетелта се съединят, те образуват плоскост, т.е. почва. Тогава следва стихът: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в него“. Значи честността и добродетелта са почвата, върху която се гради, расте и развива животът.
Честността подразбира посаждане на семето, а добродетелта – растене на семето. Съграждането на дома подразбира цъфтене на посятото и израсло семе.
Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище в него“. Идването на Бога в човека уподобявам на разумността. Значи Бог може да живее в крайно интелигентния и разумен човек. От човека се иска първо честност, после добродетелност, а най-после – интелигентност и разумност. Само така той може да разреши задачите на своя живот. Като изучавате историята на човешката култура, виждате, че тя се основава на религията. Само религията подобрява живота. Тя внася известен морал, който определя добрите отношения между хората. Щом отпадне моралът, веднага иде развратът. Докато хората не се стабилизират в добродетелите, моралът е необходим. Без морал и без висок идеал човек не може да се развива правилно. – В какво се заключава високият идеал? – В правилното отношение на човека към Бога, но не както е писано в Евангелието, нито както са говорили пророците. Много неща са казали пророците, но за да разберете същността на техните мисли, те трябва да минат през няколко превода. Например мисълта „Бог е Любов“ трябва да се разбере в нейния дълбок смисъл. Който я разбере така, той престава да живее по обикновен начин. За него животът се изявява не само в думи, но и в реални картини. Пред него се откриват цветя и градини, извори с чиста, кристална вода. За него светът се превръща в светлина и топлина. Който разбира смисъла на думите „Бог е Любов“, първо разбира смисъла на страданията и ги използва разумно. Той определя отношенията си към Бога веднъж завинаги и престава да се колебае. Който не е познал Бога като Любов, може да напише мисълта „Бог е Любов“ със златни букви, но ще си остане обикновен човек, с обикновени изисквания и прояви.
Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. Ето една проста истина, която и децата могат да разберат, даже по-добре от възрастните. Проста е тази истина, но всеки сам трябва да я потърси и разбере. Иначе човек ще прилича на болен, на парализиран, който очаква наготово да му донесат вода от извора. Не, сам ще отидеш на извора, сам ще се напиеш от чистата вода. Щом дойдат до идеята за Бога, хората приличат на болни, които очакват да ги посещават здравите, наготово да им задоволяват всичките нужди. Защо болният да не си услужи сам? Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят. Веднъж изгубил първоначалния си образ, човек се отклонил от Бога и се поддал на външни влияния. Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога като причина за страданията и нещастията в живота му. Нека честният човек се опита да открадне нещо, да види как ще се почувства. Преди кражбата той е спал спокойно, като дете. След кражбата сънят му се разваля. По цели часове той се върти на една, на друга страна, не може да заспи. – Защо не спи спокойно? – Занимава го някаква мисъл. – Как ще се освободи от неспокойната мисъл? – Като върне парите или предмета, който е откраднал. Алчно е човешкото око! Достатъчно е младият момък да види отдалеч една красива мома, за да се прояви неговата алчност. Той пожелава да я обсеби, да я вземе за себе си. Божествено ли е това желание? Божествено ли е желанието на човека да обсеби къщата на своя приятел? Да вземеш службата на своя приятел Божествено желание ли е? Ако един писател иска да засенчи друг писател със своите произведения, на прав път ли е той? Ако се говори за морал, а алчността на човека се шири в света, това е безморалие. Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека.
Както ви говоря, много от вас се въодушевявате.
Въодушевяването още не е истината. Казвате: „Учителят изнесе цялата истина. Ние сме готови вече да служим на Бога“. – Щом е така, раздайте имането си на бедни и елате да ме последвате. – „Не е лесно това.“ – Наистина мъчно е да раздадеш всичкото си богатство. Който е намерил истината, готов е да раздаде имането си. Какво казва момата на своя възлюбен? – Давам сърцето си за тебе. И момъкът казва същото на момата. Значи те са готови да жертват цялото си богатство. Сърцето е капитал, който не може да се сравни с никакво земно богатство. Момата и момъкът са готови да се жертват един за друг, а религиозните казват: „Ние можем да дадем на Бога излишното, но не и необходимото, същественото“. – Това не е служене на Бога. Това не е жертва. Щом искаш да служиш на Бога, всичко ще дадеш за него. Ако житното зърно не излезе от хамбара, не се посади в земята, не изгние и не влезе в новия живот, то не може да служи на Бога. – Всичко съм дал за Бога. – Лъжеш се. – Отрече ли се от всичко? – Отрекох се. – Отрече ли се от баща си и майка си, от мъжа си, от жена си? Казваш, че си се отрекъл, а постоянно следиш мъжа си де ходи, кого гледа и т.н. – Ще дадеш свобода на мъжа си и нищо няма да искаш. – „Какво ще стане с него?“ – Това не е твоя работа. Ще мислиш какво ще стане с тебе – това е важно. Ако искаш да работиш с едно желязно въже, направено от много халки, първото условие е халките да бъдат здрави. Първата халка ще задържи втората; втората ще задържи третата; третата – следващата и т.н. Всяка халка трябва да бъде здрава. Ако една от халките не е здрава, въжето ще се скъса и от нея надолу не можеш да вършиш никаква работа. Оттук вадя заключението: Здрав човек е онзи, между мислите, чувствата и постъпките на когото има непреривна връзка. Те съставят въжето на неговия живот.
Три основни неща са нужни на човека: честност, доброта и интелигентност. Интелигентността на човека се определя от размерите на челото, носа и брадата. Като измерим геометрически и изчислим математически тези размери, получаваме едно уравнение, в което отношението между широчината и височината на челото дава ъгъл, по който съдим за интелигентността на човека. Ако челото на някой човек е високо и тясно, интелигентността му е ограничена. Ако челото му е широко и ниско, той има широчина, а няма дълбочина. По челото на човека можете да четете като по книга. По него ще познаете какви дарби и способности се крият в човека. Той трябва да има добре развито въображение – Божествено въображение, което никога не се изопачава. И паметта му трябва да е добре развита, да помни всичко. Някой помни, когато има да взима, а забравя, че има да дава. Друг помни, че го обидили, а забравя, че и той е обиждал. Ще имаш такава памет да помниш, когато имаш да взимаш и когато имаш да даваш; да помниш, когато си обиден и когато си обидил. Само така човек може да изправи погрешките си. Земният живот е място за изправяне на погрешките. Кой човек е щастлив днес? Въпреки това всички очакват щастие. Четете Евангелието и казвате: „Това казал Христос, онова казал Христос“. Знаете ли какъв е бил Христос, Синът Божи? – Той е бил най-богатият човек в света. Като слязъл на земята, Той взел всичкото си богатство със себе си, но не го разпилял като блудния син, а го раздал на сиромасите. Макар най-богатият човек в света, Той ходел гологлав, бос, без никакви превозни средства. Само един път си позволил да се качи на магаре.
„Ако думите ми пребъдват във вас, и вие в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Богословите пък казват, че ако всички хора приемат тяхното верую, няма да имат нужда от друго учение. Не е така. Ще изучавате природата; в нея е скрито знанието за Бога. Иначе ще се намерите в положението на животните, изостанали в своето развитие. Ще работите, за да станете истински човеци – нищо повече. И животните подлежат на развитие. И хората не са дошли още до най-високата точка на своето развитие. Следователно и човекът, направен по образ и подобие на Бога, не е още истински човек. Сегашният човек е направен, не е още роден. За да дойде до истинския образ, човек трябва да се роди от Бога. Христос казва: „Роденото от Духа, дух е; роденото от плътта, плът е“. – Кой се ражда от плътта? – На този въпрос вие сами ще си отговорите.
И тъй, когато Син и Отец дойдат у вас, вие ще придобиете онази истинска интелигентност, с която ще разрешите правилно всички въпроси. Само интелигентният, честният и добрият може да преобрази своето тяло, да подобри челото, носа и брадата си. Най-малкото подобрение в чувствата е в състояние да подобри вашия нос. Най-малкото подобрение във волята оформя брадата. Добрите и прави мисли внасят подобрение в челото. Следователно умствено силният човек подобрява челото си. Силният по сърце подобрява носа си, а волевият човек подобрява своята брада. Като срещнеш някого с деформирана брада, ще знаеш, че това е човек със слаба, изопачена воля. Животните нямат брада, защото у тях липсва волята. Като знаете това, усилвайте волята, добротата и интелигентността си. За красотата на лицето съдим по добре оформените нос, чело и брада. Трябва ли да се изопачиш, да изгубиш широчината на челото си, да е заострено нагоре, като нож? Който е изгубил светлите си мисли и благородни чувства, той се е превърнал на остър нож за рязане и мушкане. Хората трябва да се върнат в своето първоначално състояние, да изправят кривите пътища. Когато изправи брадата си, човек ще изправи палеца си. Патологията е доказала, че палецът у престъпниците е крайно деформиран. Изобщо, пръстите на престъпника са къси и дебели. У крадеца специално пръстите на ръката и самата ръка са дълги. Това се обяснява с факта, че неговата мисъл е насочена в едно направление – да бърка в чуждите джобове. Тази мисъл удължава ръката. Наистина, като измерим ръката на крадеца, виждаме, че тя е по-дълга от нормалната. Оттук вадим заключение, че прадядо му и дядо му са обичали да крадат. Тази е причината, дето неговата мисъл работи в същото направление. Този закон е причина за дългите предни крака на маймуните. Като посягали към плодовете, ръцете им се удължавали. Същата мисъл е удължила и пръстите им. Изобщо всеки пръст е израз на известна добродетел. Например палецът е израз на волята. Колкото по-красива е неговата форма, толкова по-правилно се проявява волята. По палеца се познават още интелигентността и честността на човека. Ще кажете, че палецът не ви интересува. – А, не ви интересува! Как се познава изкуството на един градинар? Нали от плодовете му? Ако градинарят не изкарва добри плодове, с какво друго ще се похвали? Ако и човек не може да се похвали с палеца и с другите си пръсти, може ли да се нарече истински човек?
Палецът е гаранция за човека. Религиозният казва: „Виж, Господи!“ – и разтваря ръцете си. Като разглежда пръстите на ръцете му, Господ казва: „Ти не си добър, честен и интелигентен човек“. Бог чете по пръстите и по ръцете на хората. От човека се изисква абсолютна честност, абсолютна доброта и абсолютна интелигентност. Ако не е развил тези качества, как ще отиде при Бога? Казваш: „Господи, помилвай ме!“ – „Как ще те помилвам? Милостта ми е милост, но от тебе се изисква абсолютна честност, абсолютна доброта и абсолютна интелигентност.“ Философът казва: „Можем да бъдем честни“. – Това е идеал на човешкия живот. – „Можем да бъдем добри и интелигентни.“ – И това е идеал на човешкия живот. Бъди дотолкова досетлив и интелигентен, че с един поглед да схванеш всички условия на задачата и да я решиш правилно. Днес светски и религиозни търсят път и начин за спасението на човечеството. Всички мислят как да изправят живота си. Аз зная един метод за изправяне на света: Да научим Божествения език. И тогава, като произнесем първата буква и първата дума на този език, обърканите работи ще се изправят. Хората още не са научили да произнасят Божествените думи. Например никой още не може да произнесе думата „любов“ така, както ангелите я произнасят. Едва сега хората почват да я произнасят. Кажеш на някого: „Колко те обичам!“ След това искаш от този човек да ти направи услуга. Ако той се осмели да ти каже да почакаш малко, твоята любов е на изпитание. Любовта предвижда нуждите на човека отрано и навреме услужва. Стане ли нужда да убеждавате човека какво е казал апостол Павел, какво е казал Христос, Любовта изчезва. Любовта подразбира Божествен морал, Божествен живот. Новото, т.е. Божественото учение, както аз го наричам, не борави с относителна честност, относителна доброта, относителна интелигентност. То борави с абсолютни величини. Всемирното Бяло Братство казва на своите ученици: „Бъдете абсолютно честни, без никакво изключение; бъдете абсолютно добри, без никакво изключение; бъдете абсолютно интелигентни, без никакво изключение“.
Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това значи: „Аз и Отец ми ще ви се изявим“. – На кого ще се изявят? – На благородния, на човека с широка душа, на любещия. Това е човек с велик, възвишен характер. Питам: Можете ли да проявите още днес честността? – „Ще си помислим.“ Когато говориш истината, няма какво да се мисли. Истината се изявява. Това е правило. Ние работим, и ти ще работиш – няма какво да мислиш. Речеш ли да мислиш, това е човешко умуване. – Кой е на правата страна: Който мисли или който работи? – На правата страна е онзи, който работи с абсолютните Божии величини. Мнозина се натъкват на атавистични чувства, затова се съмняват в себе си и питат: „Мога ли да бъда честен?“ – Да се задава този въпрос, това значи да си в света на безчестните. Ще си отговориш положително: „Мога да бъда честен“. Кажеш ли така, веднага ще решиш въпроса. Значи няма какво да мислиш. Чудно е как може да си излязъл от Бога и да не си честен. Честен е онзи, който пази свободата на своята мисъл. Младите, които изучават окултната наука, се намират пред една опасност – лесно изменят своите възгледи. Тогава де е истината? В коя школа ще я намерите? Две школи има в света: едната е школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – школата на черното братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на второто – в центъра на земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си. Щом оберат плодовете, черните братя се прибират в центъра на земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на черните братя. Те развалиха света; те отклониха мисълта на хората от правия път. И смъртта е процес, създаден от черното братство. Първият, който посвети Адам и Ева в истинското знание, им казваше: „В който ден ядете от плода на забраненото дърво, ще умрете“. Аз превеждам: В който ден се свържете с черното братство, ще умрете. След това ще поддържат мисълта, че така е наредил Бог, човек да умре. А преди това трябва да бъде съден. Това не е нищо друго, освен изопачена окултна истина. Човек не е създаден да умира. Следователно смъртта е резултат на неразбиране на Великите Божии закони. В този смисъл смъртта е едно случайно явление. Като умре, човек се трансформира, минава от едно състояние в друго. Който разбира законите и ги прилага, той върви към центъра на Слънцето, т.е. отива в областта на живота.
„Ако думите ми пребъдват във вас, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. Да пребъдват думите ми във вас, това е първото условие, за да се избавите от смъртта.“ С други думи казано: За да се избави от смъртта, човек трябва да бъде честен. Честността изключва лъжата. Тя е антипод на лъжата. Значи само честността се справя с нея. – Ами доброто? – То има друга задача. Доброто изключва злото, като свой антипод. – Интелигентността какво прави? – Тя изключва заблуждението, невежеството и неправдата. Следователно на честния човек казваме да не лъже; на добрия – да не прави зло, а на интелигентния – да не се заблуждава и да не върши неправди. Истински човек на мисълта е онзи, който не лъже. Щом лъже, той не е човек. Лъжата е животинска проява. И животните лъжат. Когато кучето направи някаква голяма пакост, то започва да се свива, сгушва се, да не го забележат. Котката пък се глади, умилква се, да не я бият. Изобщо, животните са големи майстори в лъжата. Първите учители на лъжата са били животните. Когато светиите са забранявали на хората да държат в домовете си кучета и котки, с това те искали да запазят младите от лъжата. Който е силен, може да държи кучета и котки в дома си, но слабият трябва да се пази от тях. Който ги обича, може да държи само едно куче и една котка, но не повече. Важно е да се освободите вътрешно от влиянието на кучето и котката. Отвън може да нямате кучета и котки, но ги носите в себе си. Там е опасността.
Христос казва: „Ако думите ми пребъдват във вас и вие – в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това показва, че всички добродетели имат определена среда и място за живеене. Всяка добродетел си има свой обект: честността има свой обект; доброто има свой обект; интелигентността има свой обект; благородството, великодушието също имат свой обект. Честният, добрият, интелигентният създава в себе си условия за придобиване на смирението. За да дойде Любовта в човека, първо той трябва да обикне истината и да се стреми към нея. След това той трябва да обикне мъдростта, правдата и доброто. Само така човек ще има условия за придобиване на Любовта. – „Искам да придобия Любовта.“ – Почва е нужна за нея. Това значи да възлюбиш мъдростта, истината, правдата и добродетелта. Те са почва, основа за идване на Божията Любов на земята. Когато човек постави добродетелите за основа на своя живот, Божията Любов ще го посети. Тогава лицето му ще светне като слънце. И ако някой болен се докосне до косъма на този човек, веднага ще оздравее. Да се върнем пак към Белите Братя. – Де е тяхното жилище? Школата на Всемирното Бяло братство е на Слънцето. Там всяка година Белите Братя правят събор. Техните делегати на земята също се събират на събор. – Къде? – На един висок връх в Хималаите, там правят своя събор. – Кой е този връх? – Зная го, но не мога да го кажа, не е позволено. – Духове ли са тези братя? – Те са хора, облечени в плът, както обикновените хора, но завършили своето умствено и сърдечно развитие. Велик, тържествен ден е съборът на Белите Братя на Хималаите – свещеното място за тях. Тогава Бог изявява към тях Любовта си с всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуството. Тя е причина за преустройството на обществата, за подобряване строя и управлението. Светлите и красиви дни в нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. За онзи, който минава през посвещение, този ден е раждане от Бога. Това става само два пъти в живота им. За тези Бели Братя се казва, че са родени два пъти от Бога. – Какво значи това? – Мислете по този въпрос, сами да си отговорите.
Питате: „Защо ни се говори толкова много за Христа? Що е Христос?“ – Той е проявената Божия Любов, която хората не познават. И Павел казва за себе си: „Днес познавам Христа другояче, не както по-рано го познавах“. Значи всеки ден човек прибавя по нещо към познаването на Бога и Христа. Като ме слушате да говоря за събора на Белите Братя на Слънцето и на Хималаите, казвате: „Ние знаем, че Слънцето е горящо, огнено тяло. Следователно невъзможно е там да се събират Братя на събор. Знаем, че на Хималаите, на 9 километра височина, всичко е покрито със сняг и лед. Невъзможно е там да живеят хора! Това е голямо противоречие“. – Така е, обаче вие не знаете още истинското предназначение на снега и на огъня. Има огън, който изгаря; има огън, който не изгаря. Вие мислите, че огънят от 35 милиона градуса, за който ви говоря, ще ви изгори. Той не изгаря, но пречиства. Блажен е онзи, който мине през огъня на 35 милиона градуса. Не само че няма да изгори, но всичко старо в него ще се схуми и той ще влезе в новия живот, ще се роди отново. Трептенията на този огън преобразяват човека, прекарват го от смърт в живот.
Ще кажете, че при 35 милиона градуса топлина човек се превръща на пара. Не, той се превръща на пара при 150–200 градуса, а при 35 милиона градуса той се разлага, превръща се на йони, електрони и още по-дребни частици, докато най-после влезе в новия живот. За нас огънят от 35 милиона градуса е демаркационна линия, през която се минава от физическия в Божествения свят; от нещастието към щастието; от лъжата към истината; от злото към доброто. Това наричам минаване от смърт към живот. Сега и аз ви желая, като ученици на Всемирното Бяло Братство, да минете през този огън. Впрочем, няма защо аз да ви желая. Всеки ученик сам трябва да пожелае да мине през огъня на 35 милиона градуса.
„Ако думите Ми пребъдват във вас и вие – в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас. И Аз ще ви се изявя.“ Питам съвременните християни, както и вас, които минавате за окултни ученици, ще познаете ли Христа, ако днес слезе на земята? Ако днес дойде Христос в България, Той ще се яви в такава проста форма, че никой няма да Го познае. Той ще обиколи цяла София, ще посети всички църкви, без да Го познае никой. Мнозина си представят Христа висок, снажен, със сини очи, руса коса. Като погледне човека, той цял ще затрепери. – Че това правят и обикновените хора. Достатъчно е да те срещне разбойник и да насочи револвера си към тебе, за да се разтрепериш, да изгубиш ума и дума. Няма ли да трепнеш, като видиш, че идат да секвестират имота ти? Следователно, когато дойде Христос на земята, никой няма да го познае. Той ще свърши работата си и ще си отиде. Като си замине, тогава ще Го познаят. – По какво? По делата Му, по резултатите от Неговата работа.
„Аз ще ви се изявя.“ За да познае изявлението на Христа, човек трябва да бъде честен, добър и интелигентен. Ако Христос дойде между богатите, те ще Му кажат: „Господи, върни се, отдето си дошъл, защото бедните ще ни оберат, като чуят какво проповядваш. Ние имаме пари, имоти; трябва да уредим работите си и тогава да дойдеш“. Ако дойде между религиозните, и те ще кажат: „Господи, върни се на небето. Ние сега спорим по въпроса, коя църква проповядва правото учение, кои закони са по-добри. Когато разрешим тези въпроси, тогава можеш да дойдеш. Сега не разваляй живота ни“. Ако дойде между философите, и те ще кажат: „Господи, рано си дошъл. Ние разрешаваме въпроса за духа и материята, за техния произход, още не сме го разрешили. Един ден, когато разрешим задачите на живота, сами ще Те извикаме“. Дето и да влезе Христос, навсякъде чува едно и също: „Господи, върни се! Не е дошло още Твоето време. Какво ще ни говориш за братство и равенство? Ние сме още българи, има да разрешаваме свои национални въпроси“. Така ще кажат и французите, и германците, и англичаните. Всички искат да разрешат своите национални идеали. Ако ги слуша, Христос трябва да се върне на небето. Обаче Той казва на всички: „Вие трябва да бъдете честни, добри, интелигентни!“ Когото срещне, Той го пита: „Българин ли си?“ – „Българин съм.“ – „Тогава трябва да бъдеш честен, добър, интелигентен.“ Христос задава същия въпрос и на французи, и на англичани – на всички хора без изключение. Всички трябва да бъдат честни, добри, интелигентни и така да разрешават задачите си. Днес аз се обръщам и към младите, и към старите. Защо? – Защото старите са родили младите, а в бъдеще младите ще родят старите. Понеже старите не вървяха по Божия път, затова и младите приличат на тях. Когато младият срещне стар, мушне го и казва: „Вие, старите, трябва да си вървите, да останат само младите“. Тази идея е предадена от старите. Аз желая младите да родят старите и да им кажат: „Останете между нас, да видите как живеем ние, младите“. Старият казва на внучето си: „Хайде, дядовото, ще ти дам едно петаче, донеси на дядо малко водица и малко хляб. Добро момче си ти, няма друго, подобно на тебе“. Утре, като те види, пак ще иска малко хлебец и малко водица. Дядото седи на едно място и не се мърда. Той седи, а младият му слугува, затова е добър. Ако се откаже да слугува на стария, ще стане лош. В бъдеще, когато младите родят старите, те ще им покажат истинския начин на живеене. Още в тази епоха младите ще насадят плодни дръвчета в градините си и ще оставят старите да ядат от плодовете им. Младият ще каже на дядо си и на баба си: „Ето, градината ми е на ваше разположение, можете да си късате от който плод искате“. Сегашните стари искат от младите работа. В бъдеще младите няма да искат никаква работа от старите. Бих желал всички млади да имат този идеал. Защо младият не изисква работа от стария? – Защото той гледа на него като на свещена книга, в която Бог е написал много неща. Младият ще отваря тази книга и ще чете написаното в нея. Не само старите, но всеки човек е такава написана книга. Знаете ли историята на тази книга? Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на херувими и серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на ангелите. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на архангелите. Това е еволюция. И в сегашната епоха, която съществува от 18 милиона години, се пише Божественият живот на милиони същества. На всеки един милион години се пише по един Божествен лист. Значи тази написана книга има 18 листа. Велико нещо се крие в тази книга – животът на ангелите, архангелите, херувимите и серафимите. Душата е велика свещена книга, в която е написана историята на нейния живот. Майка, която ражда детето си с любов, трябва да отвори книгата на Божествения живот, да види какво е написано в нея, да знае произхождението на нейното дете, да познава неговото минало. Като го погледне, тя казва: „Моето ангелче!“ Да, но тя не знае неговия произход. В бъдеще, когато младите родят старите, за пръв път те ще отворят тази Божествена книга и ще четат по нея.
Аз бих желал да бъдете млади. Ще ви нарека млади само тогава, когато отворите тази Божествена книга и прочетете първия лист. Тогава ще ви поздравя с първия ден на Божествения живот, с думите: „Аз ще ви се изявя“.
Беседа от Учителя, държана на 1 юли 1923 г. в София