Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2006 г. ISBN: 954-739-734-6
ПОРАДИ РАДОСТТА
8 октомври 1916 г.
„Жена, кога ражда, на скръб е, защото е дошъл часът й; а кога роди детето, не помни вече тъгата си, поради радостта, че се е родил человек на света.“
От Йоанна 16: 21
Това е един от обикновените стихове – стихове, от които всички жени се страхуват; и понеже се страхуват, често искат мъже да станат. Също и синът, когато иска бащата да му плаща, той се поставя в положението на слугата и казва: „Защо баща ми плаща на слугата, а не и на мен, аз също му работя.“ Там е злото на света, това значи неразбиране на собственото положение. Така е не само между жените и синовете, но и между хората от всички професии: метачът иска да стане стражар, стражарят иска да стане пристав, приставът иска да стане началник, началникът – министър, министърът – министър-председател и т.н. – вечен стремеж. Това не е лошо. Христос употребява този стих, за да изрази една велика идея; Той казва: „Една жена, кога ражда, на скръб е.“ Защо се ражда тази скръб? Заради човека, който се е заченал у жената – чрез човека, заченат у нея, тя ще стане човек. Както Адам роди жена, така жената ражда мъж; от костта на Адама Господ направи жена, а от един малък зародиш жената ражда мъж; законът за подобието съществува – роден си, ще раждаш. У вас трябва да се яви една велика идея.
Съвременният век е век на бръщолевене, говорене и т.н. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си; когато детето бръщолеви, то е на мястото си, защото се учи. Когато някой се учи да свири на цигулка например той дълго време ще скърца по струните и това е необходимо, обаче ако се яви да дава концерт някъде, ще го изпъдят – той трябва да скърца вън някъде, докато се научи, а после може да влезе в залата да свири. Раждането в този смисъл може да се уподоби на една музика, защото самото зачатие започва от един малък зародиш. В съвременния живот е трудно да се говори по тези въпроси, защото умовете на хората са много изопачени, ние сме изгубили първоначалния смисъл на нещата. Съвременните хора казват, че когато ражда жена, все едно че ражда магарица; когато Христос влезе в Йерусалим, яздеше на магарица. Магаре и свиня са символ на изопачени неща; защо свинята и магарето са такива прозаични формули? Магарето е едно от най-скромните, най-работните животни, много го бият и когато зареве, казват: „Реве като магаре.“ Трябва да се разбира първоначалният, вътрешният смисъл на нещата; ние мислим, че разбираме нещата. Например, когато ражда жена, това е Дух на Живот, това е един принцип; когато роди, жената се радва, че човек е дошъл на света. В Божествения свят жената е носителка на Божествените мисли и от тази гледна точка всеки може да бъде бременен.
Един българин ми разказваше как е станало неговото обръщане: „По време на турската война ме нападна един ден една тъга, не мога да се събера в кожата си, ще се пукна. Започнах да се разхождам. По едно време слушам, че в една шатра пеят песента „Широк е пътят в света“. Изведнъж една светлина дойде в ума ми и тогава разбрах смисъла на живота.“ Душата на този млад човек е била бременна, родила в шатрата и тогава в нея настанала Радост.
Христос казва на учениците си: „Вие имате скръб, защото е заченато нещо у вас.“ И Христос трябваше да умре. В света има раждане и смърт; когато човек слиза от Небето на Земята, той се ражда. Интересен е процесът на зачатие: когато се зачене човек, той е във високите кръгове на Божествения свят, след това душата започва да слиза, минавайки девет кръга за девет месеца, т.е. за всеки кръг по един месец. На детето му трябват тридесет и шест седмици, които правят девет месеца, или 362 880 минути, или 21 772 800 секунди. Девет показва, че когато човек слезе, трябва да воюва на Земята, трябва да води борба, трябва да е в движение – 9 е числото на Марс. Тридесет и шест седмици е числото на прогреса, на еволюцията. Тези числа показват колко време е било необходимо в миналото на човека, за да зачене. Било е време, когато на човек, за да се роди, е отнемало двадесет и един милиона години, след което периодът се намалил; вторият период е траел 962 880 години, третият период – 6048 години, четвъртият период – 252 години, петият – 36 години, а шестият, сегашният, трае девет месеца. Когато зачене, жената съдържа в себе си всички тези периоди и ако те се наблюдават, може да се разбере от кои души е нейното дете, през кой период е минало, какъв човек е бил в миналия си живот и т.н. Някои питат: „Какво е моето дете?“ Ако човек наблюдава, ще може да определи какво ще е неговото дете; това може да се познае на майката през периода на бременността. Например някои бременни страдат, искат да откраднат нещо, отчайват се, искат да се самоубият и т.н. – тези им състояния показват, че такова е било тяхното дете. Често пъти майката казва на детето си: „Моето ангелче“ – не е Ангелче то. Детето и майката са тясно свързани помежду си и понеже в миналото тя го е развалила, сега то иде у нея, за да го поправи; то казва: „Ще се родя от теб и ще ме поправиш.“ Често пъти хората се лъжат, че по любов се женят, а щом заченат, помятат детето си и тогава скръбта е вечна. Когато една жена помята, скръбта не се маха от нея, а когато ражда, скръбта й се премахва – това е закон. Докато една мисъл, едно желание, едно действие не се реализира, не можеш да се освободиш от техните последствия, следователно каквато и мисъл да дойде, т.е. каквато и да се зачене, трябва да се реализира. Както и да философства човек, този закон царува, той е закон на Свободата.
Господ е дал на човека Свободата да прави всичко, което намисли, но за всяко нещо ще изпита последствията. Ако Господ е слаб, Той и не би ги допуснал тези неща, но като силен и всемогъщ Той в края на краищата всичко Сам ще поправи. Някои питат как ще ги поправи. Ще накара хората да раждат; например някой замисля нещо, но започва да се крие – това показва, че той е човек от ада, от мястото на страданията. Ще каже някой: „Аз принадлежа към еди-коя си църква, вярвам в Христа.“ Що е вяра? Тя е символ на света, извор на Живота. Ако тази вода постоянно тече и не се впрегне в някоя воденица, тя няма да принесе никаква полза. Ако тази вода пада от високи гори и хълмове, тя събаря, отнася много неща, разравя, с една дума – носи почва за един бъдещ живот, но ако се употреби в добър смисъл, тя ще бъде полезна. Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите, и най-после Господ й дава сама да сее. Най-напред й дава минерали, течности, пари, води и семена; след това минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя. Така душата минава общо през десет сфери и затова детето носи на майка си велико богатство. В този смисъл майката е една голяма лаборатория, в която влиза едно велико богатство от онзи свят.
Аз искам да размишлявате философски, разумно да схващате нещата, да разбирате вътрешния смисъл на Живота. Някой казва за другиго: „Наддумах го.“ Например един българин се хвалил, че знаел добре турски; един ден се срещнал с един юзбашия, заговорил се с него и по време на разговора го набил. Когато го запитали защо направил това, той отговорил: „Наддумах го.“ Когато детето иде, ние трябва да разбираме високия смисъл на това идване, а сега за какво се радва майката? Радва се, че синът й ще стане знаменит. Въпросът е дали майката е извършила Волята Божия да се роди едно дете, а какво ще стане от него, е второстепенен въпрос. Христос казва: „Когато се зачене това дете, майката ще скърби, но когато се роди, тя ще се радва, защото Господ ще го отгледа.“ Майката казва, че тя е отгледала детето си, но аз не съм видял нито една майка да е сторила това. Например квачката отглежда пиленцата си, храни ги, докато са още съвсем неспособни сами да се грижат за прехраната си, но щом поотраснат, тя ги изоставя и започва да ги кълве; значи в тази кокошка е имало едно същество, което я карало да гледа тези пиленца. Това, което заставя майката да отглежда детето си, е Господ, който е в нея. Един баща казал за сина си: „Ако не ми беше син, досега щях да го изпъдя.“ Истината е, че Бог обича децата и Той заставя родителите им да ги гледат. В стиха Христос взема образа на една нормална жена, която е заченала, върви по Божествения закон, в който тя има скръб. Но казва Христос: „Аз ще си отида и вие ще се възрадвате.“
Ще ви дам един пример, който ще обясни отклоненията, които стават в света. От един знаменит германски проповедник се заинтересувала млада мома; тя посещавала редовно всички негови проповеди, станала много ревностна привърженица на учението му, докато най-после проповедникът се оженил за нея и казал: „Намерих една работничка, която ще ми помага.“ Но след като се оженили, тя му рекла: „Досега аз играх роля, отсега нататък ти ще играеш такава“; така тя започнала да иска всякакъв вид удоволствия и се отказала от предишните си интереси. Проповедникът започнал да се отчайва; всъщност, когато се оженил, той заченал и започнал да страда. Обърнал се към Господа с молба да го избави и един ден, когато чел Писанието, срещнал стиха: „Вие, жени, подчинявайте се на мъжете си.“ Проповедникът се зарадвал, започнал да се кара с жена си, набил я, а тя също се нахвърлила да го бие; и когато взаимно се набили, и двамата родили.
Мнозина отиват при Христа, докато се оженят, а след това Му казват: „Сега искаме пари, богатство, къщи.“ Тогава Христос отваря другата врата и казва: „Вие, жени, подчинявайте се на Бога, защото Бог е глава и на мъжа, и на жената.“ Сега, като ви наблюдавам, виждам, че понякога раждат мъжете, а понякога – жените; едни скърбят, а други се радват. Нека всички раждат, само че да раждат навреме, а не недоносчета; нека всяко заченато нещо, когато се роди, когато се осъществи, да пренесе Радост. Затова в религиозния живот човек трябва да прави избор.
Някои мислят, че щом се обърнат към религията, ще станат светии. Младеж, на име Йоан, се влюбил в една религиозна мома, но един английски реформатор го посъветвал да не я взема за жена и му казал: „Тя с Христа може да е добра, но не и с теб.“ Младежът го послушал и след време се оженил за друга една жена, която цял живот го измъчвала; но тогава Йоан казал: „Аз ще изпълня Волята Божия, ако ще тази жена и сто пъти да ме влече за косите из къщи.“ По същия начин много от вас сте влекли Христа за косите из къщи и когато отидете на Небето, Христос ще каже: „Това е моята добра, отлична жена, която ме влече за косите.“ Бих желал Христос да не е само едно прозвище и да очаквате да Го видите на Небето. Къде е Небето? В началото Бог създаде Небето и Земята.
„Жена, кога ражда, на скръб е.“ Това е законът за очистване на човешката душа. Скръбта е Земята, а Радостта е Небето; скръбта всякога носи след себе си Радост, а Радостта всякога носи след себе си скръб – този закон е неизменяем, скръбта е сянка на Радостта. Христос на Небето е велик с това, че носи греховете на всички хора; Той пренесе греховете на цялото човечество не само на времето си, но и днес Той носи човешките страдания. Човек, който не може да носи страдания, е една муха, амеба, микроб, а човек, който съзнателно страда, е велик човек, макар и да е прост. Всеки, който страда и носи мъжки страданията си, е Христос на Земята; жена или мъж, който страда най-много и носи своето страдание най-леко, е Христос. Небето и Земята са в нашия ум и сърце; когато умът ни е развален, няма Земя и Небе. Казват, че Бог е създал Небето, а Земята е била неустроена и разрушена. И затова Бог шест периода е строил света, за да създаде тази голяма земя – жената; колко много е бъбрила тя, колко много огън е хвърляла, докато се укроти! Човек трябва да се роди, а раждането става само в един Божествен организиран свят.
„Жена, кога ражда, на скръб е“ – казва Христос. Когато стане въпрос за раждане, няма мъж и жена. Едно време мъжът е раждал, а днес, именно след Христа, жената ражда – затова трябва да ражда добре. Законът на раждането подразбира следното: когато влезе в почвата, този малък зародиш започва да събира всички мисли и чувства и да се образуват ред тела, ред светове, на които човек става господар. Когато зачене, майката трябва да следи как работи Бог; раждането прилича на един велик художник, който работи и след като свърши работата си, излага картината си, за да представи на хората тази велика идея. Защото всеки ден, всеки час, всяка минута и секунда човек трябва да внася нови мисли, а когато не приемаме нещо ново, започваме да скучаем. Следователно майката заедно с детето си минава през висшите светове. Има майки, които при зачеване са радостни, защото чувстват връзката между себе си и детето.
Сега окултистите представят разни теории за раждането на човека, но мнозина могат и да грешат. Някои твърдят, че когато се спуска една душа, веднага се намира майка на това дете; след това трима от неговите ръководители обикалят света, после потопяват душата на детето във вода на забвение и най-после го донасят на майката. Това обикаляне по Небето не е така лесно, на всяка стъпка има препятствия и затова човек трябва да намери пътя. Тримата ръководители, които донасят детето, остават с майката и ако тя го пази, те й съобщават много тайни, научават я на много неща. По същия начин, ако човек запази своята мисъл, ще може да роди след време някаква велика душа. Човек не може да зачене едновременно много желания, но трябва да даде ход само на едно желание, а другите да се съединят в едно и да служат на главното желание; така е и с мислите: всички малки мисли трябва да се съединят и да образуват една голяма. Човек трябва да има една мисъл, но да е добра; например човек отглежда много прасета, само че по-добре да е едно, но добро. Прасето е символ на желание; ако е едно, то е благородно и разумно желание. Казват за някого, че е едно прасе в Астралния свят; след време той ще се роди във вашите сърца и умове, ще го видите в себе си и тогава ще се зарадвате, защото той ще внесе у вас и Небето, и Земята. Заедно с него ще влязат и Ангели, и Архангели, и Херувими и други Велики същества.
В Христовата църква законът е такъв, че едни са на Земята, а други са на Небето. Когато са отворени прозорците на Небето, от Земята може да се слуша какво се говори там; а може и от Небето да се слуша какво се говори на Земята. Вашата скръб е, че сте заченали едно дете и нека тази скръб е за Радост. Може човек да страда интензивно, може да се отчайва дори, но нека си каже: „Заради това Божествено дете, което нося със себе си, човек трябва да страда!“ В Писанието се казва: „Когато ние, мъртвите, възкръснем“, а аз казвам: „Когато ние, живите, родим“ – това значи човек да живее в желанията си, в мислите си, в идеите си. И всяка мисъл, която иде, е един Ангел, изпратен от Бога. Човек не трябва да се сърди на мисълта и желанието, които причиняват скръб, защото тя ще роди Радост и тогава човек ще си каже: „Животът има смисъл.“ Когато Христос роди, Той изпусна Духа Си и на света настана тъмнина – Славата Му беше толкова велика, Светлината Му беше толкова голяма, че светът потъмня. И нашият свят ще потъмнее, а ние ще влезем в онзи свят, където ще видим какво в действителност е светът. Човек трябва да познава това преживяване и само с това ще познаем вътрешния смисъл на Живота.
Някои ще се запитат как ще ги познаят на Небето. Човек трябва да има признаци. Веднъж известната певица Аделина Пати отишла в Ню Йорк, но се случило така, че парите й свършили и един неин познат й изпратил превод до Нюйоркската банка; директорът на банката я попитал с какво ще удостовери своята самоличност. Тя нямала друг документ, освен своя глас, и започнала да пее. Щом я чул, директорът веднага дал разпореждане да й отпуснат преведената сума.
Когато отиде на Небето, човек трябва да занесе своята Божествена мисъл.
8 октомври 1916 г., София