Сила, живот и здраве
Размишление.
Тема за следващия път: "Отличителните качества на светлината и на тъмнината".
В какво се заключава силата на човека? Кога губи човек силата си? Ще кажете, че човек губи силата си, когато боледува. Защо болният губи силата си? Ако човек губи мисълта си, защо я губи? - Защото е изгубил чувството си. - Защо губи чувството си? - Защото е изгубил постъпките си, не знае, как да постъпва. Казва се, че човек трябва да бъде силен. Това е твърдение. Човек трябва да има знание. И това е твърдение. Истинско знание е онова, с което човек може да си послужи, когато потрябва. Представете си, че някой се задушава, не може да диша. Ако има знание, той сам трябва да си помогне, да възстанови дишането си. Ако сам не може да си помогне, да потърси човек, който носи истинското знание в себе си. Знаещият е силен човек. Ще кажете, че силата на човека е в неговата вяра. Казваме "вяра и вярване". Това са две различни неща.
Ако между вас има ясновидци, може ли да предскажете, какво ще свиря? Сега ще изсвиря думите: "Сила, живот и здраве". Вие нямате представа, как се свири думата "сила". Мнозина могат да изпеят, или да изсвирят тази дума, но в същност, как трябва да се изпее или изсвири? Когато работите ви се объркат, пейте думите: "Сила, живот и здраве; те са едно, те са служители на Духа". Когато сте обезсърчени, изпейте тези думи, да видите, какво влияние ще окажат върху вашето състояние. За да се промени състоянието ви, трябва да приложите някакъв специфичен метод. Например, някой се простуди. Появява се хрема, кашлица, дишането се затруднява. Причината за това се крие в свиване на капилярните съдове. За да се възстанови кръвообръщението, болният трябва да се разтрие с дървено масло, или с камфоров спирт. Има мисли, които действуват като студа, свиват капилярните съдове. И в този случай, човек трябва да има начини, чрез които да се лекува. Има мисли, които действуват като топлината - разширяват капилярните съдове. За да се лекува човек физически и психически, трябва да има знание.
Физическият живот се управлява от физически закони, а психическият - от психически закони. Нищо не става произволно. Който не познава законите на живота, мисли, че някои неща стават произволно, или по волята на дявола.
Какво в същност е дяволът? Той е колективно същество. Милиарди същества образуват едно търговско сдружение, с единствената цел да задигат всичко, което харесват и да го продават. Дяволът срещне един човек, хареса го, задигне го и го продаде. Някои рисуват дявола като човек с волски рога. Кой не си е служил с рогата на вола? Те представляват чаша, с която може да се пие вода, вино. Който пие вино, не употребява ли рогата на дявола? Когато си неразположен, не си ли свързан с рогата на дявола? Нищо лошо няма в дяволските рога, но важно е, как ги употребявате. Възмущавате се от дяволските рога, но без тях не можете да ушиете никаква дреха. Всяка игла е дяволски рог. Случи ли се нещо лошо в живота, всички казват, че дяволът е причина за това. Не е така. Всеки сам е виновен за лошото, което му се случва.
Има нещо лошо в дявола, а именно, той може да спъне развитието на човека - да подобри своето положение, а да влоши неговото. Докато не се спъне от дявола, човек не се интересува от него. Той гледа на дявола като на човек. Щом го спъне, тогава го нарича дявол, демон. Под "дявол" разбират клеветник, шепотник - това е неговата специалност. Той нашепва на човека различни неща, докато го накара да направи някаква грешка и после отива при Господа да го клевети; ще представи грешката му по-голяма, отколкото е в действителност. Бог вижда, какво прави дяволът, разбира намеренията му, но нищо не казва - само се усмихва. Във всеки човек може да се яви желание като в дявола, да наклевети своя ближен. Това се дължи на слизането на духа в гъстата материя. Защо е така, не е важно. Това е една отровна област, в която не трябва да влизате. Занимавате ли се с дявола, има възможност да се отровите. Не трябва да се говори много за дявола. Говориш ли за него и в тебе може да се яви желание да намериш някаква грешка в ближния си и да го наклеветиш.
Какво изисква новата философия от човека? - Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с любов. Страшно е да служиш без любов. Помнете: Никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. Влезе ли любовта да действува в тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай упътвания на любовта, как да действува, ако искаш да бъдеш далеч от злото. Който дава упътвания на любовта, той се поставя по-горе от Първата Причина на нещата. Не спъвай любовта, в каквато форма и да се проявява. Ти мислиш, че любовта прави зло, затова искаш да я спънеш. Помни: Единственото нещо, което никога не прави зло, е любовта. Тя гледа към всички същества еднакво. Дайте пълна свобода на любовта в себе си, да се прояви, както тя желае. Този закон е верен и по отношение на доброто. Сложиш ли на силите на доброто в себе си преграда, ти сам се спъваш. Има нещо в човека, което е по-високо и от неговата мисъл. То е Светлината на Духа. Стане ли въпрос за доброто, не се спирай, не мисли, да го направиш, или не. Каже ли господарят ти да дадеш нещо на някого, веднага изпълни желанието му. И скъпоценен камък да е, веднага го занеси, където трябва. Не се отказвай от доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещият не се спира пред нищо. Ако разбираш закона на любовта, вятърът ще дойде зад гърба ти, ще те подтикне вместо да те спъне. Ако сложиш препятствие на любовта, вятърът ще застане на пътя ти, пред тебе и ще те спъне. Обаче, ако разбираш любовта, тя ще те вдигне на ръце. Всеки е изпитал и едното и другото положение. Понякога, със своята философска мисъл, вие разваляте най-хубавите си състояния. Ако тази мисъл е вън от нас, ние и благодарим. Влезе ли в дома ни, вътре в нас, тя разваля всичко. Когато бащата влезе в къщи, децата трябва да знаят, какви отношения да имат към него. В дома се прилага философията на бащата, а не на децата. - Знаят ли децата, какви отношения трябва да имат към бащата? - Знаят, разбира се. Както човек знае да яде, така и децата знаят, какви отношения трябва да имат към баща си. Остави детето да се храни само, както знае. Някои майки заемат положението на професори, постоянно учат децата си, как да ядат, да спят, поради което ги осакатяват. Това се отнася и до възрастните хора, когато се натъкват до религиозния, т.е. до своя вътрешен живот. Влезеш ли в дома на Духа, там всякаква философия остава вън. Ще я съблечеш, ще окачиш дрехата и вън и ще кажеш: Ще ме почакаш тук, докато видя близките си. Щом излезеш вън, ще вземеш със себе си и философията.
Разбиране е нужно на човека. Ако има правилно разбиране, той знае, кога и как да говори. Не му препятствай да се прояви. Ще му кажеш, как трябва да говори. Ако говори високо, тихо трябвало да говори; ако говори пламенно, трябвало да се въздържа. Оставете човека да си говори, както знае, а не както вие разбирате. Някой, млад или стар, иска да се прояви. Оставете го свободен, да се прояви, както желае. Хората ще кажат нещо лошо за него. - Тези хора мъдреци ли са? Ангели ли са? Ако светът трябваше да бъде идеален, какво търсите вие сред него, да губите времето си? В света има добри хора и добри работи, но има и лоши работи. В света съществуват ограничения. Дрехата е ограничение, връзката е ограничение, обувките са също ограничение. Както и да бъдеш облечен, това е временно, външно положение. Какъв смисъл има, хлебарят да е облечен с бели дрехи, а хлябът да не е добър? За предпочитане е хлебарят да бъде облечен със стари, скъсани дрехи, но хлябът да е хубав, отколкото да е облечен с бели дрехи, а да вади лош хляб. Идеално положение е, дрехите на хлебаря да бъдат чисти и хлябът да е хубав. В Америка хлебарите носят бели дрехи, бели ръкавици и така разнасят хляба. Ако един американец види наш фурнаджия, ще се откаже от неговия хляб.
Трябва да живеем за Бога! Това е истинското положение в нашия живот. Бог е най-разумното, най-доброто същество в света. Казано е: "Бог е Любов". Затова не трябва да се съмняваме в Него, не трябва и да реагираме срещу Него. Обаче, Той ни е дал свобода във всичко, можем да се съмняваме в Него, можем да се проявяваме и в доброто и в злото. Всичко можем да правим, но всяко нещо, което правим, носи своите последствия. Ти правиш добро, но не държиш Бога отговорен; правиш зло, държиш Го отговорен. Казваш: Защо Бог допусна злото? Ако Той те ограничи, казваш: Защо ме ограничава? Нали съм свободен? Бог не ограничава човека, законът го ограничава. Той не позволява на човека да направи нещо, добро или зло, преди да го е опитал сам. Българската пословица казва: "Каквато попара направиш, така ще сърбаш". Пръв ти ще опиташ попарата, която си направил и ако я харесаш, ще дадеш на другите.
Всички хора говорят за любовта, търсят я и мислят, че я разбират. Но видят ли, че някой прояви любовта си, веднага го критикуват. Не критикувай никого, но запитай се, дали тази любов е в състояние да чисти калта. Целунал те някой. Запитай се, дали тази целувка очиства твоята кал. Ако любовта ти не може да очисти моята кал, не е истинска любов. И ако моята любов не може да изчисти калта на брата ми, не е истинска. Това правило се отнася до любовта на всички хора. Не мислете, че прегръдката на някого може да ограничи човека или да го окаля. Никой не е в състояние да окаля или да ограничи извора. Всеки човек е извор.
Следователно, докато Бог живее в човека, никой не е в състояние да го окаля. Целунал те някой - целунал е къщата ти, твоят автомобил. Тялото на човека е неговият автомобил. Като напуснеш земята, ще оставиш този автомобил и като дойдеш втори път на земята, ще имаш нов автомобил. Какво престъпление има в целувката?
Страшни са вътрешните целувки, вътрешните грехове и престъпления на човека. Чистота е нужна в света: чистота в мисли, в чувства и в постъпки. Никой не може да опетни чистия човек. Който има желание да използва другите, той себе си петни. Когато синът и дъщерята целуват родителите си, те се радват, приятно им е. Когато чужди деца ги целуват, не им е приятно. - Защо? - Трептенията на тяхната любов не са еднакви - в любовта им има нещо нехармонично. Бащата чувствува трептенията на чуждото дете като нехармонични с неговите. Обаче, случва се, че някое чуждо дете има по-голяма хармония с този баща, отколкото неговото дете. Тогава бащата е доволен от тази целувка. Не само бащата е доволен, или недоволен от целувката на децата, но и децата не обичат всякога да ги целуват. Като целувате някое малко дете, то се сърди, недоволно е. Много естествено, целувката на хората не е всякога чиста. Детето плаче, сърди се, намира, че сте го опетнили. Някои деца се усмихват като ги целуват. Те чувствуват хубавото, което се влива чрез целувката. Те се изтриват след целувката, но не плачат. Всяко действие трябва да се основава на чистота и святост. Само така хората могат да се разбират и да си помагат.
Свобода е нужна на хората. Чист трябва да бъде човек! Понякога хората се ограничават едни-други, поставят си условности, които ги спъват. Ще знаеш: Ти живееш за Бога, а не за хората. Ако си чист и живееш за Бога, не се страхувай от нищо. Каквото и да правиш, не можеш да избегнеш целувката: светлината те целува, водата те целува, хлябът те целува. Благодари на Бога за всичко. Не препятствай на Духа в Неговите прояви. Моли се на Бога, да превърне всичко на добро. Кого не целуват днес? Цветето всички го целуват, навеждат се да го миришат. Това е целувка. Докато е пъпка още, никой не го целува, никой не се интересува от него. Като цъфне пъпката, всички я целуват, всички и се радват. Колко пеперуди, насекоми, бръмбарчета целуват цветята! Ако те гледаха на този въпрос по човешки, цялата история щеше да се повдигне. Цветята благодарят за всичко, защото целувката и любовта на насекомите съдейства за тяхното оплождане. Те са изпълнили Божията воля.
Мнозина говорят за спасението, но мислят, че сами ще се спасят. Това е неразбиране на основния закон. Сам човек не може да се спаси. Бог е създал човека, както и всички живи същества. Следователно, нищо лошо няма в проявите на живота. Който съзнава, че е създаден от Бога, той прилага любовта и живее според нейния закон. Страшно е, ако целувката ти отнема чистото, красивото, ценното в тебе. Лошо е когато твоите прояви отнемат, задигат ценностите. Внасят ли нещо хубаво, те са на място. Ако си прокажен, пази себе си, пази и другите. Не е позволено на прокажения да целува. И на светията не е позволено да целува. На светията дават задача да целуне един прокажен и ако не го целуне, носи отговорност. Целувката на светията е лек за прокажения. Тя носи благословение за него. Задачата на светията е да лекува болни, да повдига паднали, да възкресява мъртви. Може ли след това болният, който е оздравял, мъртвият, който е възкръснал, да не благодарят? Прокаженият, който е излекуван, ще благодари, ще целуне светията, но неговата целувка е чиста, пропита с благодарност и любов. В друг живот прокаженият може да бъде млада, красива мома и където срещне светията, тя ще го целуне и прегърне. Трябва ли да гледате на тази целувка като на престъпление? Тя ще сгреши, ако не го целуне. Как гледат обикновените хора на целувката, това е друг въпрос. Важно е да целуваш с благодарност, че някой ти е помогнал, да се излекуваш. Духът на човека трябва да бъде свободен, да се прояви навреме.
Няма по-велико нещо за човека от свободата на духа. Това значи: да дадем свобода на Бога в себе си, да не Го ограничаваме, да не Го морализираме, да не Му даваме съвети, как да действа. Когато Бог дойде между хората, няма да се спира върху техните мисли, но направо ще чисти: непотребното ще слага настрана, а нечистото ще прекара през огън. Види ли, че момата се страхува от момъка, Той вади заключение за тяхната чистота. Момата трябва свободно да пристъпи към момъка и момъкът - към момата, да предизвикат доброто в себе си. Целувката е символ на нещо. В нея трябва да взимат участие умът и сърцето. В горната устна действа човешкият ум, а в долната - човешкото сърце. Когато устните се опънат в права линия, тогава се проявява волята.
Целувката е вътрешна, духовна връзка между душите. Като отвори устата си, човек възприема нещо. Така и чрез целувката се възприема и предава нещо. Майката целува детето си. Тя взима нещо от него и му предава нещо. По този начин, майката и детето се обменят - контакт има между тях. От горната устна любовта слиза в долната, а от долната - в сърцето. Така, именно, любовта се изявява навън. Горната устна определя нещата, тя е началото. Ако чрез нея се предаде едно неестествено желание и влезе в сърцето, човек или ще пометне това желание, или ще го реализира.
Сега ще разгледам ръкуването и целувката, като прояви още от далечното минало. Ръкуването представлява волев, разумен акт. То е съществувало от хиляди години, после се е изменило в друг процес и отново се е явило. При ръкуването пръстите се допират; така се предават енергии от едно лице на друго. И целувката има далечен произход. Тя е била известна още преди съществуването на човека. И животните, и растенията се целуват. Трябва да гледате на целувката с всичката чистота и святост. Тя е контакт, чрез който действува Божественият свят. Разумният свят работи върху разбирането на човека, да превърне всичко на добро. Хората страдат не от много целувки, но от недостатъчно целувки. Христос казва: "Целунете се със свято целуване". На друго място в Писанието е казано: "Дойдох в дома ти и не ми даде никаква целувка". Целувката не е външен процес. Ако вляза в дома ти и мога да сменя скръбта ти в радост, недоволството ти в доволство, аз съм те целунал. Между мене и домакина е станала правилна обмяна. Две мисли, две чувства са хармонични, когато между тях има допирни точки. Между един светлинен лъч и друг светлинен лъч също има допирни точки.
Като говоря за целувката, аз нямам предвид човешката, т.е. земната целувка. Целувката има вътрешна, духовна страна, за която не трябва да се говори. Какво ще кажете за целувката на онзи, който спасява давещия, обезсърчения, болния, падналия човек? Дави се някой. Млад момък стои на брега, хвърля се във водата и спасява давещия. После го целува, помага му да си отиде в дома си. Нечиста целувка ли е тази? Млада мома седи скръбна, обезсърчила се нещо. Един момък се приближава при нея, целува я. Веднага обезсърчението и изчезва. След това момата се оплаква, че момъкът си позволил да я целуне. Нечиста целувка ли е тази? Момъкът понесе греховете на момата, спаси я от отчаяние, но, като не разбира вътрешния смисъл на целувката, момата го осъжда. Младият е недоволен, че го целуват; старият е недоволен, че не го целуват. Ако живееш по Божествен начин, ще те целуват и като млад, и като стар. Който прилага Божествените закони, никога не остарява. Аз говоря за вътрешния, за чистия, за Божествения живот в човека. Казвам: Да не ограничаваме силите на Божествената любов, която се проявява чрез нас. Да не ограничаваме силите на доброто, което се проявява чрез нас. Какво трябва да ограничаваме? Да ограничаваме нашите мисли, чувства и постъпки. Да ограничаваме човешкото, да отваряме път на Божественото, в каквато и да е форма. Ако искате да придобиете Божието благословение, не се противете на Божественото Начало. Така ще разграничите Божественото от човешкото.
Съществуват три течения в живота: течение на мисли и чувства, които излизат от индивида; течение на мисли и чувства, които идват от окръжаващите - от вашите майка, баща, братя и сестри; течения на мисли и чувства, които идват от възвишения свят, от Бога. Аз говоря за Божията любов като за течение, което минава през човека. Човек не се развива правилно, ако през него не минават тези течения. Бъдете будни, да различавате теченията. Човешките можете да ограничавате, а на Божествените ще давате път, да се проявят. Няма случай в живота, когато човек е целунал някого по човешки и да го е повдигнал. И обратно - няма случай в живота, когато човек е целунал някого със света целувка и да не го е повдигнал. Божественото възкресява, човешкото умъртвява.
Да бъдем носители на Божията любов! Да бъдем цветя, които растат под лъчите на Божественото слънце. Да бъдем извори, в които да се влива Божествената любов. Само така човек ще придобие сила, живот, здраве. Само така той ще се подмлади, ще придобие безсмъртието.
Помнете: Когато се говори за Божествените енергии, човек може свободно да се проявява. Дойдете ли до човешкото, там енергиите трябва да се пестят. Човешките отношения са подобни на търговските: повече даваш, по-малко получаваш. Човек е недоволен, когато почувствува, че е дал повече, а е взел по-малко. Стане ли обратното, да получиш повече, а да дадеш по-малко, ти си всякога доволен. Божественият закон произвежда радост и доволство.
Да съберем следните числа: 1 + 2 = 3; 4 + 5 = 9; 8 + 7 = 15. Получаваме резултатите три, девет и петнадесет, или три, три по три и три по пет. В последния случай, тройката се взема пет пъти. Това показва, че човешката мисъл се реализира, когато мине през три свята. Първият свят е физическият, вторият - духовният, т.е. светът на чувствата, а третият е умственият, т.е. Божественият. Ако нещата не се наредят в Божествения свят, ще се наредят в духовния; ако не се наредят в духовния, ще се наредят във физическия. Човек живее едновременно в трите свята, затова прави грешки и в трите свята: или в ума, или в сърцето, или по отношение на волята. Под "воля" разбирам душата като Божествено съкровище, т.е. храма на човека. Да влезеш в храма, това значи, да влезеш в душата си, където се извършват свещени процеси. Затова е казано, че душата е място на свещенодействие. За да влезеш в този храм, едно се иска от тебе - да имаш любов. Каквито усилия и да правиш, ако нямаш любов, не можеш да влезеш в този храм. Прекъсне ли се течението на любовта, ти излизаш от храма. Без любов ти не можеш да възлезеш към храма, т.е. към планината на твоята душа. - Не може ли само с молитва да се влезе в храма на душата? - И с молитва може, защото молитвата е разговор на душата с любовта. Постоянно трябва да се молим! Молитвата е нужна за нас, а не за Бога, за да раздаваме от благата, които носим. Ще се молиш и ще раздаваш от своето благо. Ще се молиш, ще търсиш Господа в душата си и ще се разговаряш с Него. Ако мислиш, че Бог е вън от тебе, ти си на крив път. Докато си свързан с Бога, всичко можеш да направиш. Ако си болен, веднага ще оздравееш; ако си обезсърчен, ще се насърчиш. Иначе, колкото и да се молиш, ще приличаш на Вааловите пророци, които се молеха цял ден на своя бог, но не получиха никакъв отговор на молитвата си. Илия се помоли на Господа и молитвата му се прие: от небето слезе огън и запали дървата на жертвеника.
Какво нещо е небето? - Външният свят. - Там ли живее Бог? - Навсякъде живее Бог. Той е абсолютна разумност, неограничено Начало. Значи, където е разумността, там е Бог. Да мислиш, че Бог е вън от тебе и подобен на тебе, това е твой някакъв Бог. Ако искаш да познаеш Бога, остави Го свободно да се прояви в тебе, без никакво ограничение. Болен си - обърни се към Господа, веднага ще усетиш малка топлина в сърцето си, светлина в ума си и болката ти ще изчезне. Ако си беден, гладен, пак се обърни към Бога. Ще дойде някаква помощ отвън. Изпитанието на Йов ни показа, как можем да намерим Господа. Преди големите си страдания, Йов жертвуваше воловете си, овцете си и благодареше на Господа. Но след като изгуби всичко, нямаше вече какво да жертвува. И тялото му се покри със струпеи. Йов викаше към Бога, молеше се, но отникъде не получи отговор. Той се разкая, осъзна всичките си заблуждения, вглъби се в себе си и там намери Господа. Тогава струпеите изчезнаха от тялото му и каквото беше изгубил - синове, дъщери, волове, овце, имот - всичко му се върна двойно.
Казвам: Всички ще минете през страданията на Йов. Ще минете през изпит, за да се освободите от заблужденията си. Всичко ще изгубите, но като намерите Господа, загубеното ще се върне двойно. Неизбежни са изпитанията. Ще стане голяма промяна във вас и като се обърнете към Господа, ще Го намерите вътре в себе си. Това е най-хубавото състояние, през което човек минава. Не се обезсърчавайте! Не се страхувайте от нищо. Трябва да минете през изпитанията, за да станете смели. Не е въпрос да страдаш за човешкото. Страдай за Божественото. Когато чуеш гласа на Бога, тръгни след Него и не мисли. Когато чуеш гласа на човешкото, не се отклонявай, следвай своя път. Когато следваш Божественото, не давай ухо на човешките думи. Каквото и да ти говорят хората, смело върви напред. Това е благо и за тебе, и за тях. Да изпълняваш Божията воля, това е благо за всички хора в света. В Божествения път няма никакви ограничения. Не ритай срещу Божественото. Каквото Бог ти казва, приеми го. То носи новото в света. Пред Божественото отстъпва всякаква философия, всякакво знание. Ако часовникът ти е здрав, точен, ще му вярваш. Защо ще го отваряш да гледаш, как върви? Точен е, добре върви, не го разваляй. Докато живееш в Божественото, вярвай му напълно. То носи сила, живот и здраве; мир и благоденствие; търпение и милосърдие; кротост и въздържание.
Като ученици, вие трябва да бъдете снизходителни едни към други. Някой брат иска да се изкаже - изслушай го. Бъдете внимателни към него. Ако спреш пред един водопад, какво ще правиш? Ще го слушаш. Колкото и да е бурен, ще го слушаш. Водопадът не може да бъде тих, спокоен. Ще бучи, колкото трябва. - Дотегна ми да го слушам. - Щом минаваш край него, ще го слушаш. Изслушвайте с внимание всеки човек. - Дотегна ни да го слушаме. - И вие дотягате понякога, но ви слушат хората. Някога и аз говоря повече, отколкото трябва, но ме слушате. Виждам, че съдовете ви преливат, налятото изтича, но правя опит. Казвам: Ако вдигнете капаците си, колкото да ви говоря, всичко ще се събере, без да се излее капка навън.
Помни: Никога не противодействай на силата на Божията любов, която работи в тебе. Не противодействай на силата на доброто, което работи в тебе. Ако мислиш, че си добър и съзнаваш, че доброто е резултат на Божественото начало в тебе, ти си на прав път. Ако мислиш, че доброто си ти, веднага изпадаш в заблуждение. Не мисли, че ти си запалил огъня. Ти си създал условия за запалване на огъня, но той гори по причини, които са вън от тебе. Друга е причината за горенето на телата. Тази причина действува, защото между тебе и огъня има съгласие. Бог казва: И в тебе може да гори огън. Тогава слагам вода на огъня да ври и пия топла водица. Пия топла вода, ям пресен хляб и благодаря на Бога за всичко, което ми е дал. Само така имам ясна представа и за водата, и за хляба.
Следователно, каже ли ти Бог да направиш нещо, направи го и не мисли. Казваш, че си стар, че тази работа не е за тебе. Какво представлява старостта? - Стара дреха. Ще отидеш при шивача, ще си поръчаш нова дреха. Като я ушие, ще я облечеш и ще станеш млад. Докато вярваш в старостта, ти си стар; щом престанеш да вярваш в старостта, ти си млад. Ако престанеш да вярваш в младостта, пак си стар. Това е новото правило на живота. Всички искате да станете добри. Вие сте добри, но не проявявате доброто. Не се стремете да станете светии по външен път, както едно време са ставали чрез пост. Имало един постник, който цели 40 години седял на пътя и само по един път в седмицата се хранел. Какво ще стане със светиите, ако всички се хранят по един и същ начин? Този светия не е идеален образ на светията. Достатъчно е един такъв светия, повече не са нужни. Ако някой от вас иска да стане светия, бих му дал следния съвет: да стане такъв, без да го знаят. Външно светията трябва да бъде толкова обикновен човек, че никой да не вижда светийството му. Само той да знае, но не и обкръжаващите. И на Христос гледаха като на обикновен човек, който ходи по сватби, яде и пие с митари и грешници. Образът на онзи Христос, Който е живял преди две хиляди години и образът на вашия Христос, са различни.
Някой си представя Христос с корона на глава, с голяма мантия. Това е Христос в църквата на обикновените хора. Но Христос, Който живя преди две хиляди години, е външно обикновен човек, дошъл на земята за страдащите, бедните, онеправданите. Той всеки момент хлопа на вратата на някой страдащ и се вслушва в страданието му. Сега Христос е между хората, слуша какво говорят и се усмихва. Съзнанието на Христос прониква във всички хора. Някой път си добре разположен, имаш желание да направиш едно добро, но си казваш: Не му е времето сега, утре ще го направя. Не, щом Божественото те посети, напусни всичко друго, изпълни това, което Бог ти заповядва. Веднъж казах на един ученик: Днес няма да отидеш на училище. Какво станало този ден в училището? Някакво разследване на ученици, изключването им от училището. Значи, отсъствието му минало незабелязано - училището било затворено.
Когато трябва да извършите Божията воля, не слагайте никакво препятствие на пътя си. Когато вършите Божията воля, не само вие няма да си препятствате, но никой няма да ви препятства. Майка си, имаш малко дете, не можеш да го оставиш само в къщи. Искаш да изпълниш Божията воля, да направиш едно добро някъде, но не смееш да оставиш детето си само. Не се страхувай, остави детето си и иди да свършиш работата за Бога. Детето ти ще се събуди от сън, след като свършиш работата си за Бога. Не слагай човешкия ред на нещата над Божествения. Ако не изпълниш Божията воля, ще те уволнят от служба. Бог назначава, Бог уволнява. Чиновник си, не искаш да изпълниш Божията воля, но ще се разболееш и ще боледуваш няколко месеца. Най-после ще те уволнят. Могат да те уволнят и завинаги. Бъди готов да направиш за Бога поне едно малко добро.
Работата, която вършиш за Бога, може да бъде приятна, може да бъде и неприятна. Например, дава ти се задача да наглеждаш някой стар, болен човек: да миеш лицето му, да чистиш очите му, да миеш краката му. Може да ти се даде задача да се наведеш и завържеш връзката на обувката на царската дъщеря. Първата задача е неприятна, втората - приятна. Ако обичаш Бога и си готов да Му служиш, ще свършиш и двете работи с еднакво разположение и любов. За Бога и едната, и другата задачи са еднакво важни.
12. Лекция от Учителя, държана на 23 декември, 1931 г.
София. – Изгрев.