ГЛАВА 7
1. И събират се при него Фарисеите и некои от книжниците, които беха дошли от Ерусалим.
2. И като видеха некои от учениците му че ядат хлеб с ръце нечисти, сиреч немити, укориха ги.
3. (Защото Фарисеите и всичките Юдеи, ако си не умият ръцете до лактите, не ядат, държаще преданието на старите.
4. и от пазар кога се връщат, ако се не умият, не ядат. Има и други много обичаи които са приели да държат;- измивания на чаши и шулци и медници и одрове.)
5. После питат го Фарисеите и книжниците: Защо твоите ученици не ходят по преданието на старите, но с немити ръце ядат хлеб?
6. А той отвеща и рече им: Добре е пророкувал Исая за вас лицемерите; както е писано: «Този народ с устните си почита ме, а сърцето им далеч отстои от мене.
7. И напразно ме почитат, учаще учения заповеди человечески.»
8. Защото оставихте заповедта Божия, и държите преданието человеческо,- измивания на шулци и на чаши; и други подобни много таквизи правите.
9. И казваше им: Добре че отметате Божията заповед за да вардите преданието ваше.
10. Защото Мойсей рече: «Почитай баща си и майка си,» и: «Който злослови баща и майка, непременно да се умъртви.»
11. Вие обаче казвате: Ако человек каже на баща си или на майка си,: Корван е (сиреч дар,) каквото би се ползувал ти от мене, доста е;
12. и не го оставяте вече да стори нищо на баща си или на майка си;
13. и тъй, разваляте словото Божие поради вашето предание, което сте предали; и струвате подобни таквизи много.
14. И призова всичкия народ, и казваше им: Слушайте ме всинца, и разумевайте.
15. Нема нищо извън человека що влезва в него което може да го оскверни; но което излезва из него, то е което осквернява человека.
16. Ако некой има уши да слуша, нека слуша.
17. И като влезе в къщи от народа питаха го учениците му за притчата.
18. И казва им: Така ли и вие сте неразумливи? Не разумевате ли че все що от вън влезва в человека не може да го осквернява?
19. Защото не влезва в сърцето му, но в търбуха ; и излезва в заходът, като изчистя всичките ястия.
20. Казваше още че което излезва из человека, то осквернява человека.
21. Защото от вътре от сърцето на человеците излезват злите помисли, прелюбодеяния, блудства, убийства,
22. кражби, лихоимства, лукавства, коварство, похотливост, поглед лукав, хулене, гордост, безумство.
23. Всички тези лукави неща из вътре излезват, и оскверняват человека.
24. И като стана от там, отиде в пределите Тирски и Сидонски; и влезе в една къща, и не искаше да го знае никой; но не може да се укрие.
25. Защото като чу за него некоя си жена, на която дъщеря й имаше дух нечист, дойде и припадна на нозете му.
26. А тая жена бе Елинка, родом Сирофиникианка; и молеше му се да изпъди беса от дъщеря й.
27. А Исус й рече: Остави да се наситят първом чадата; защото не е добре да вземе некой хлеба от чадата, и да го хвърли на псетата.
28. А тя отговори и рече му: Ей, Господи, но и псетата отдолу под трапезата ядат от трошиците на децата.
29. И рече й: За тази реч, иди; бесът излезе из дъщеря ти.
30. И като отиде у дома си, намери че бесът бе излезъл, и дъщеря й легнала на постелката.
31. И пак като излезе из пределите Тирски и Сидонски, дойде към морето Галилейско, между пределите Декаполски.
32. И довеждат му едного глух и гъгнив, и молят му се да възложи ръка на него.
33. И като го взе на страна от народа, вложи пръстите си в ушите му; и като плюна, похвана го по езика.
34. И погледна на небето, въздъхна, и казва му: Еффата, сиреч. Отвори се.
35. И тоз час се отвориха ушите му; и развърза се връзката на езика му, и говореше чисто.
36. И заръча им да не кажат това никому; но колкото им той заръчваше, толкоз повече те проповедваха;
37. и удивяваха се твърде много, и думаха: Всичко добре прави; и глухите прави да чуят, и немите да говорят.