ВТОРА ГОДИНА (1922-1923)
КНИГА: Правила за окултната школа
Съмнение и воля
Размишление
(Прочетоха се няколко теми върху „Смисълът на раждането и прераждането“.)
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция? Разгледа се главно въпросът за силната воля и за използването на малките случаи.
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота? Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите. Цигуларят трябва да знае тия математически съотношения – как се съкращават струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че учението ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас можете само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви.“ Не, не върви. После цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли и вие такива цигулари – току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той.“ Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всички ви трябва да се роди простота в разбирането, трябва да се вдетините, като деца трябва да станете. Ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а на вас ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете как от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има закони на Провидението – Господ ги е сътворил. И тия закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: „В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените Духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителя много леко тегли струните sol, re, la, mi, la, re, sol...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика Истина. Ще кажете: „Виж как Учителя тегли струните.“ Например така може да предам и едно грубо движение. (Учителя тегли струните по известен ред така, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – бууу. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
Сега всички вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога.“ Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и на нашето сърце.“ Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всички ви. Вие всички нямате един и същ идеал и не можете да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на десет души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи. У трети въображението е развито, имат широк полет, не са консервативни, а са с широки, най-възвишени идеи. Други, наопаки, казват: „В този свят много идеи не са потребни – една идея е нужна.“ Англичаните казват: „С една идея и с един другар.“ С една идея животът не се съгражда.
Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете например какво може да бъде заключението ми. Аз няма да правя и да ви давам никакво заключение, но ще ви кажа защо посаждам нещата. Туй мога да ви уча – да посаждате нещата и да растат; а заключението идва, когато узрее плодът и го хапнете. Какво заключение? Някои искат в някоя моя беседа заключение. За да дам едно заключение на една моя беседа, трябват най-малко десет години. Опит трябва да имате. Ако тя не даде своя плод, тя е беседа без заключение. Тъй стои въпросът. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законите, най-малко след десетгодишен постоянен, а не извънреден труд, вие ще имате едно определено заключение, ще придобиете нещо. Вие ще знаете как да се справяте правилно с живота, да използвате всички условия и да имате един почтен и приятен живот. Това е най-малкото, което може да имате. Защото сега ние минаваме през такива ужасни фази.
Например ти си посветил целия си живот да придобиеш малко богатство, да се осигуриш, но случи се – къщата ти изгори, изгубиш всичкото си богатство, останеш беден, няма кой да те гледа, почват да те ядат въшките, а на всичко туй ти не разбираш вътрешния смисъл. Питам: този живот има ли смисъл? Защо човек да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство? Да има книги, с които да се занимава на стари години, да си има хубава библиотека или да вземе малко земя да я обработва, или да се занимава с пчеларство, да придобие един малък капитал, който да тури в действие. Окултният ученик трябва да бъде много умен. Ние не трябва да ходим в крайностите, в които са попадали всички ония хора, които са били в разни религиозни течения. Две крайности има: едната е крайната нищета, а другата – стремежът за първенство вътре в църквата. Едните хора са ставали калугери, постници, а другите са заемали най-големите постове в църквата, най-високото положение в света. Това са двете страни, двете положения. Ние не можем да осъждаме тези хора – така са мислели те. А когато дойдем до това да проучваме Божествената наука, ние трябва да се освободим от всички вътрешни предубеждения. Например някой път аз си позволявам в беседите да разкритикувам владиците и поповете в целия свят. Ако аз сравнявам владиците и поповете с тия заведения, които сега съществуват, тяхното положение е идеално. Но ако сравня една църква с една кръчма и кажа, че църквата не стои по-горе от кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че един поп е по-долу от един кръчмар, не е вярно. Когато говоря за духовност, аз подразбирам възвишеното, идеалното, най-благородното – онзи велик идеал, към който се стремим. А сега ние сме като кръчмарите. Те взимат туй, хубавото, в обратен смисъл. Не, с възвишеното и благородното другояче ще се постъпва. По друг начин ако ви се говори, за самия говорител е зле.
Следователно, ако говорим за Истината, ние не можем да правим никакъв компромис с нея. Истината трябва да се каже! Когато ще говориш една Истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можеш да кажеш Истината, никой не те заставя да я говориш. Ако трябва да кажа Истината, ще я кажа тъй, както е в сравнение с онзи велик идеал, който Бог е поставил в далечните времена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вярванията в света седят по-високо, отколкото животът, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-доброто, то да се спрем там и да реализираме неговите вярвания. Нищо повече! И затуй вие като ученици имате право. Някой път като казвам, че поповете са такива-онакива, то е само като гледам идеалното, Божественото – от негово гледище разглеждам въпроса. Казвате вие: „Туй не е бяло.“ Има една белина, по-бяла от тази, която вие познавате. Има една чистота, по-голяма от тази, която вие познавате. Та в своите вътрешни схващания трябва да бъдете съвършено искрени – за себе си трябва да бъдете искрени! Например сега като ви гледам, какви са подбужденията ви? Като сте дошли в този клас, на всички ви подбужденията еднакви ли са? Идеалът, към който се стремите, еднакъв ли е? Не е. Аз както го виждам, от Божествено гледище, идеалът ви не е еднакъв. Някои от вас са влезли в класа от съвсем други съображения. И следователно всеки ще получи според своите съображения. Според този закон на Природата е тъй. Когато някой човек те обича, той ще ти даде най-хубавото – той ще ти напълни джобовете; пък когато не те обича, пак може да ти напълни джобовете, но той ще избира нещо, което е червиво. И Природата, и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислиш, тъй ще бъде. Ако ние се приближим към Бога като към едно разумно същество, като към най-велик и най-разумен и зачитаме Неговите велики закони, зачитаме тази йерархия на тия разумни същества между нас, които са завършили пътя на еволюцията си и са в други планове на Битието, ние ще постигнем своя идеал. Ако ние не зачитаме техните велики мисли, техните внушения, които те всеки ден ни изпращат, ние не ще постигнем нищо. Някой път някой Ангел, като остане една минута свободен от своята велика мисия в света, той се обръща към някой човек, каже му: „Слушай, ти си се отклонил от пътя, попаднал си в една погрешка.“ Човекът му отговори: „Не е твоя работа, аз зная как да разреша този въпрос, аз съм чел еди-кой си автор.“ Ангелът замълчава. Е, хубаво, след години ти намериш автора си и други някои автори, но погрешката пак не си изправил. Някой Ангел ти каже: „Слушай, ти си влязъл в еди-коя си църква, но пътят, в който вървиш, не е този.“ „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам, в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл на Ангелите! Ако не се вслушвате, вие не можете да бъдете ученици, т.е. не сте ученици.
Аз подразбирам, че не можете да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че можете да използвате условията? Разбирам следната идея: представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, грее Слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е. Казвате: „Отвън е много хубаво времето.“ Отвори прозореца! Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя.“ И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: какво се ползвате от това, че вън времето е хубаво? Нищо. Вие трябва или да излезете от стаята навън, или да отворите прозорците си – да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малко влага. Следователно такива дни ще търсите през годината – тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават такива работи, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
Сега например вие седите и казвате: „Какво трябва да направим?“ На онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите в планината през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас тези влияния, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там, на Витоша, ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една Окултна школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите например знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа те виждат все лошо, все симптоми на болести. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. Например може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се.“ Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш?
Сега например вие чувате за Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство.“ Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство... Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества от Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителя обръща внимание само на способния ученик. Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик. Той казва: ето един ученик, способен по музика или по каквото и да е. Учителят, като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания.
Питам сега: имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всички на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная: с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да отстъпя. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които няма абсолютно никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ви се вижда твърд. Казвате: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?“ Казвам: обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли?“ Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за сто души нямам. Не съм в положение. Казвам още: сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път през това състояние няма да минете. Не по отношение на мене, а по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие в реализирането на тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България.
Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение то няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
Сега аз ви говоря, за да можете да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще гради Божественото – то ще остане като основа за проявата на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка, за да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на Духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да искат да ви вземат главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да не се уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже да умирате, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие можете да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал е и е възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и Той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не можете да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите Ми не пребъдат във вас.“ Едното условие, което поставя, е: „Моите думи“, т.е. да приемем разумното Слово. Туй Учение, на което Той е учил, не е само това, което е написано в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в Мене, Аз и Отец Ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава Аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Това е една опитност, която можете да имате.
Сега гледам: по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред Слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур* със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи.“ Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето, хлопам на вратата на сърцето ви.“ Но сърцето, това е цял един свят. И Той може да влезе в света на сърцата – не в едно сърце, а в света на сърцата Той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И Той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение.“ Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за Доброто, което си му направил. Сега да допуснем обратното – че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой те оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш!“, и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат!“, и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, няма да те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като с онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат *даалиите!“, и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той, след като му заколи кокошка, баница ще му приготви; жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати трийсет и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после ще го изнесе два-три километра път и така ще го остави. Питам: втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука.“ Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та казвам: ако придобием туй знание по този начин, ще можем да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще преобразя вашия ум – да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави Добро – има само Бог. Само Един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те извади от тях, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото страданието ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, това е един прерогатив само на Бога. А по отношение на нас, ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим към това, ще бъдем благи.
И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат. Единият принцип постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателните сили и ние не можем да се справим с тях. Казва апостол Павел*: „Виждам в себе си един закон, който действа – искам да служа на Бога. Този закон действа в удовете ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това, което не искам.“ Оплаква се той. И след като учил дълго време в Школата, онези Братя му показали изходния път. Има един изходен път! И там, в 8. Глава, вече пише: „Има един път, през който човек може да излезе.“ Следователно вие като ученици ще се намерите като апостол Павел в едно голямо противоречие. И много по-големи противоречия ще дойдат. То е много естествено. Че ако вие не можете да издържате тия противоречия и да придобиете тази светлина, тогава вие няма да можете да се ползвате от тях. Та ще имате предвид, че някои казват: „И тук хатър, и там се прави хатър, тъй върви работата.“ А, не, не, в Божествената школа няма никакъв хатър! В Божествената школа да имаш привилегия, значи да станеш най-последен в света и от нищо да не се ползваш. Нищо повече!
Когато дойдем до Божественото, ние не щадим никого! Аз виждам: когато някой път ви направя една забележка, веднага се обиждате. Някои се обиждат много скоро. Аз нямам за цел да ви обидя. Казвам: пътят, по който вървиш към своя идеал, не е правилен. Някой път някой ми каже: „Не можа ли да ми кажеш това насаме, ами ме компрометираш пред тия братя?“ Ами те знаят какъв си! Всички ученици знаят, че той е страхлив, но понеже Учителя казал, той се засрамил. Ами че ти отдавна си засрамен! Нима в класа не знаят, че ти се караш с всички? Някой път хората, като не ни казват погрешката, ние ни най-малко не трябва да си правим илюзия, че те не я знаят. Туй не значи, че те са слепи. Ами те виждат, всичко виждат. Например аз съм виждал – като влезе някой в стаята ми, ще вдигне единия чаршаф, ще каже: „Горният чаршаф на Учителя е чист, но долният не е чист.“ Защо се интересува? Този, който вдига единия чаршаф, той и в живота си ще бъде същият. Любопитство е това! После под кревата ще погледне, да види какво има отдолу – обувките на Учителя са там.
И те знаят кое къде е – цигулката къде е, куфарът къде е. Това е хубаво, но казвам: туй е любопитство у хората. Сега мислите ли, че при тая черта, която имате, като дойде някой у вас, няма да бръкне да види кое къде е? И вас ще ви изпитат. Ще питат за вас как се обхождате с другите, щедър ли сте, като ви поискат пари. И онзи ще каже: „Не е толкова щедър, той е стиснат, малко обича... цигания има, цигания тъй.“ Имал цигания! Но туй ще ти го каже съвсем тихо. И двамата сега вървят: „Слушай, аз ти казвам като приятел – цигания имаш малко.“ А той се препоръчва за щедър. После дойде при него друг: „Как си, приятелю, ти си от Школата, нали? Много се радвам.“ Къде е тази черта, искреността, у хората? Туй спъва вътрешния прогрес. Невидимият свят е крайно недоволен. Туй ви спъва, отдалечава ума ви от целта. Ами че тази цигания в кого я няма? Кой я няма? Например някой път ти се пазариш с един файтонджия – човекът ти иска 30 лева. Казваш: „Деца имам. Не може ли 28 лева?“ „Не може.“ „Е, хайде де, аз ти давам 29 лева.“ Защо сега искаш да отбиеш един лев? Не че си беден. Макар и беден, някъде може да пожертваш 200-300 лева, а на този, бедния файтонджия, сега ще отбиеш един лев. Някой път искаш да отбиеш един грош! Защо? Цигания е това! Жест трябва! Иди там и виж колко струва. Ако разполагаш, питай: „Колко струва?“ „Толкова.“ „Действително толкова ли е?“ „Толкова.“ Дай и нищо повече! На Запад няма такива пазарлъци. Там са сложили вече надписа: „С циганията ние приключваме!“ У англичаните няма цигания и пазарлък има прификс**. Нищо повече! Влезеш в някой магазин, ще ти кажат: „Това е от вълна, това е от памук“, точно определят. Или кажат: „Туй не е за теб.“ Или пък рекат: „Ако не излезе така, ние си взимаме стоката назад, върнете я.“
Сега най-първо всички вие, пак ви казвам: като ученици трябва да се научите да бъдете точни. Точно навреме за клас! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели: влизам пет-десет минути след 7,30 часа. Не, трябва точност! Часовникът ви трябва да е точен. Трябва да си тук две минути по-рано. Първото нещо, което искам от всички ви в Школата, е точност. Това е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме – другояче не може. Точно трябва да постъпвате!
Сега често, като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох на събора, и съм решил да не ви давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам: бъра-бъра-бъра. То е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече.“ Друг казва: „Много е дълъг.“ Трети се оплаква: „Ти остави наряда – то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш.“ Четвърти казва: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – а аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?“ Един ден мър-мър-мър – разгневи се. Погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си.“ Казвам: „Още какво ще кажеш?“ „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ Ааа, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Като дадете едно обещание доброволно, аз ви казах: изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: идущата година ще направя наряда толкова къс, че за една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или от черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали – те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никаква светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те искат да го спрат. Те казват: „Не ви трябва да вървите нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам ние да ядем и да пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на Земята.“ А тук – това значи да могат съвсем да те използват.
Та първото нещо: искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлекат някои от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За в бъдеще ще взема по-строги мерки да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре – ще ти дойде някой Бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш обещаното. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си, че ще излезеш на половин километър вън. Излез! Болен не болен – излез. Ще упражняваш волята си. Ще гледаш да преодолееш мъчнотията – една малка мъчнотия е това. Дал си обещание! Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!“ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, за да се избавим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега например аз ви дадох музика и гледам – пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни е: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Тогава пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение, и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: ще извадите ръцете напред и около десет минути ще мислите все за тялото, с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите.“ Затваря си очите и след десет минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим.“ Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло – като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране.
Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента – тогава ще видите резултата.
Вземете например упражнението Изгрява Слънцето. Най-първо вие, като кажете изгрява Слънцето, трябва да видите туй Слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява Слънцето.“ (Учителя плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави Слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителя разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? Благословение. „Носи Радост за...“ (Учителя прибира ръцете към гърдите.)
Втората част: живата сила какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила? Тя всякога извира. Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята. Щом не си разположен, не пей. Дойдеш ли да пееш упражнение – изпей го по всичките правила!
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее Изгрява Слънцето. (Мълчание.) Действително имате право, притеснително е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителя пее и свири на цигулка „Изгрява Слънцето“.) Някой път се боите и не изразявате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър втори път да не ни заставяш да те слушаме.“ Така е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява Слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение – ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката – трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила; щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало да можете да уякчите волята си.
Имате ли зададено някакво упражнение? Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно. Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е за вашето здраве. Упражнението е следното: вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за десет минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете – само за себе си ще мислите. За нищо друго няма да мислите. Ще се концентрирате и с ума си ще преминете по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.)
Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Аз не искам да останете в това положение, докъдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, защото той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече.“ Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя така. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, но с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен – ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, трябва да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. На мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници: през планината сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък.“ Но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват – тъй, без изключение за всички.
Тайна молитва