Вас ви нарекох приятели - 1935-1936
Дванадесетият час
Отче наш.
„Ще се развеселя“.
Ще прочета само част от Евангелието на Йоана, 11 глава от първия до десетия стих.
„Духът Божи“.
Има неща в света, които нас ни се виждат интересни, а други безинтересни. Това е по отношение на обикновените хора. Обикновените хора мислят, че някои неща са интересни, а други неща не са интересни. Обаче за гениалните хора, за светиите не е така. Те мислят, че всички неща в света са интересни. Там, дето обикновеният човек вижда нещата неинтересни, за тях тия неща са интересни. Много естествено, да ви приведа един пример за изяснение на мисълта си. Ако един кон дойде и помирише Библията, какво ще каже? Той ще каже, малко зобчица струва повече, отколкото тази книга – Библията. За обикновения човек безинтересното е само закон и Библията. За мъдреца, който разбира нещата, не е така. Някои неща имат своята цена отвън, а някои имат своята цена отвътре. Една статуя има своята цена отвън, а други предмети имат цена отвътре. Един скъпоценен камък има цената си отвътре. Златото има цената си отвътре, теглят го. Цената на златото не е в образа, който е поставен върху монетата, но в неговата вътрешна стойност и затова го теглят. И да няма никаква образ златото, като го претеглят, то пак е ценно. Обаче, ако имате една статуя и изличите това, което скулпторът е поставил върху нея, тя става безпредметна, без никакъв интерес. Това е за сравнение, а не че камъкът сам по себе си няма никаква цена. Има и в камъка нещо ценно, но ние използуваме златото, затова го ценим. В същност и камъкът има толкова цена, колкото и златото. Ние можем да мислим, че златото е ценно, а желязото не е ценно, защото се окислява. Но и желязото е ценно. С желязото хората орат, воюват на бойното поле, придобиват победи, правят железни релси. Хората не пътуват по златни релси, но по железни.
Та ние сме дошли до една епоха, когато трябва да мислим. Понякога хората имат едно състояние, каквото и животните имат. Те мислят като животните. От сутрин до вечер те чувствуват, това не е мисъл, това не е живот. Като станат сутрин, веднага започват да мислят за закуска, каква ли закуска е приготвил гостилничарят, или майката, или бащата, или къщницата. Сега както хората живеят, има една опасност и в говоренето. И в морала има една опасност. Постоянно да морализираш хората. Моралът това е най-голямото ограничаване. Това няма да правиш, онова няма да правиш, навсякъде ограничения, не знаеш накъде да се мръднеш. Ти не знаеш кое е морал и кое не е морал. В едно отношение направиш нещо, морално било. В друго отношение направиш нещо, не било морално. Ако пиеш една чашка винце, от религиозно гледище било морално, а от светско гледище не било морално. Ако един въздържател си позволи да глътне няколко глътки вино, веднага ще го питат как си е позволил като въздържател да не издържи на обещанието си, а го престъпва? Не само тук има ограничения, но навсякъде. Вземете една девица. Докато тази девица е при баща си, тя е свободна, може да гледа навсякъде. Отиде при прозореца, отвори го и гледа свободно, баща ѝ не ѝ прави бележки защо гледа през прозореца. Той казва: Нека си погледа, няма другарки, свободна е. Но щом се ожени за някой мъж и си позволи да гледа от прозореца, той веднага я пита: Какво гледаш навън? Какво разбира той, защо не ѝ дава да гледа през прозореца? Ако човек обърне очите си наляво или надясно, какво престъпление има в това? Ако види, че някой убива някого, аз ли съм престъпникът? Видял съм, че някой убива. Но кажи кой го е убил? Аз не съм го убил. Не съм го убил, но си намирам беля на главата. Това аз наричам обикновен живот. Животът е пълен с големи препятствия. Аз наричам този живот на нощта, когато има опасност навсякъде, дето ходиш, да се спънеш и да паднеш. Навсякъде съществува едно неразбиране. Всички хора искат да живеят. Това е право чувство. Какво трябва да разбираме под думата живот? Най-големият стремеж на душата на всички разумни същества седи в това, че искат да живеят. Този стремеж съществува и в животните, само че подбудителната причина в животните е една, а в човека – друга.
Казват: 12 часа има на деня. Казвате какъв е 12-ият час, не знаем. Има един, два, три, десет до 12 часа, но каква философия има в 12-те! То е конското мирисане на Библията. Такова нещо е 12-те. А шест показва положителните качества в човека, а другото шест показва отрицателните качества в човека. Следователно, на деня шест часа са за мъжа и шест часа за жената. Значи, мъжът и жената управляват деня. Мъжът го управлява от сутрин докато изгрее слънцето. От обед жената поема управлението до вечерта, когато слънцето залезе. Вечерта, след залязването на слънцето, братът поема управлението до посред нощ, а сестрата от сред нощ до сутринта. Всекиму се падат по шест часа. Какво означава първият час? Първият час представя онова интензивно желание в човека, което е затворено в една черупка, че иска да излезе вън от тази черупка да види белия ден. Първият час представя още понеделника, който българите имат хокесертник. Значи досадиш (посадиш) нещо, да го измътиш. В понеделник трябва да насадиш нещо. Тогава ти не мислиш какво ще измътиш. Понеделник е денят на луната. Ти си въобразяваш, че живееш в един широк свят. Това са непостижими неща. С един ден работа не става. С един крак не се ходи. Два крака трябва да имаш. Вторият ден вече пилето се е излюпило. Трябва да ходи, движение се иска от него. За втория ден, за вторника българите казват вторник повторник. Той е ден на нисшето в човека, което трябва да работи. Навсякъде има войни, мъчнотии, препятствия, ти трябва да работиш, да си пробиеш път, да изсичаш гори, да правиш пътища, шосета, да прекарваш железници, навсякъде да процъвти индустрията – навсякъде по земята трябва да туриш ред и порядък. Средата, това е третият ден, третият час на деня. Това значи, като си турил вече ред и порядък, навсякъде трябва да го изучаваш, учение ти трябва. Тогава ще впрегнеш ума си, ще работиш, развитие на ума ти трябва. Третият час е за ума. Четвъртият час е за онова възвишеното и благородното в човека. Петият ден, петият час, това е Любовта в човека, за чувствата, за удоволствие, за ядене и пиене, в човека като си сготвиш малко, ще събереш приятелите си при тебе, ще седнеш на сладки думи, тъй на комшулук. Шестият ден е последният час, в който трябва да се замислиш, да си дадеш отчет, сметка за всичко онова, което си направил. След това, като не знаеш какво да правиш, ще дойде нощта. Тогава ще си легнеш на кревата, ще се завиеш с юргана и ще спиш, това е обикновеният човек, който като не знае, какво да прави, все юргани търси. Оттук се обърне, оттам се обърне и разправя, че леглото му не било меко, че имало дървеници, че това-онова. Обаче на светията, на учителя, юргани, кревати не му трябват. Той не се нуждае от сън. Казвате: Какво трябва да се прави? Когато работиш цели шест часа, че научваш из стаята какво прави учителят. Той изпъжда учениците си вън да излязат. Това излизане на човека вън не е нищо друго, освен спане. През това време стаите ще се изметат, ще се измият и като изгрее слънцето, пак ще започнат работа. За обикновените хора нощта носи пречистване. Вечер ще поправиш погрешките си. Престанете да мислите за обикновените работи. Казвате: Големи грехове имам. Оставете големите и малките грехове. В света няма малки и големи грехове. Какво нещо е грехът? Вие виждали ли сте греха? Никой досега не е виждал греха. Това, което вие наричате грехове, това са резултати. Какъв грях има в това, че си обидил един човек? Ти казваш, че някой е голям будала. Ти виждал ли си будалата да знаеш какво нещо е будала? По какво се познава будалата? – Че ти не си виждал будала, как ще говориш за него? Ако един човек не знае да те лъже, това будала ли е? Че някой човек не е знаел как да те сметне, това ни най-малко не е будала. Или пък ако знае да те изиграе, това ни най-малко не говори за някаква интелигентност.
Сега другата, опасната страна на живота седи в това, че като се говори днес нещо, веднага казвате: За кого ли говори той? За никого. Аз говоря за неща, които стават в света. Вие, които живеете тук, не се познавате още, не сте се видели. Това са вашите сенки само. Че сте сенки, един ден ще се убедите в това. Как ще се убедите? Като видите, че един ден ще залезете. До шестия час ще бъдете на земята, а от шестия час нататък ще бъдете на другия свят и ще кажат за вас, че Петко, Стоян или друг някой изчезнал. Че какъв е бил той по-рано? Нима ако вие се снемете на портрет, това сте самите вие? Това са сенките на вашето тяло. Та всеки човек на земята е само едно произведение на един скулптор, но истинският човек още вие не сте го видели какво представя. Казвате: Видяхме го. Това, което вие виждате, още не е човекът. Казвате, че в Библията пише Бог е създал човека по образ и подобие свое. Това, което Бог е създал, не го е създал на земята, но горе някъде. Човек е пришелец отнякъде. Тези, създадените хора, вие сте ги създали. И сега вие искате на тези създадени хора от самите вас да турите един Божествен надпис и да кажете, че Бог ги е създал. Не, човек от човека е създаден. Ще кажете, че човек има душа. – Това е друг въпрос. Не ми говорете за душата. Душата не може да живее на земята, тя не е дошла на земята, тя не се е родила на земята. Душата е от съвсем друг свят. Тя принадлежи на друг свят. Казвате: Има ли друг живот, духовен живот, освен този на земята? Това е друга работа. Чудно нещо. Ще дойде една мравя при вас и ще ви пита има ли човешки свят? Някой мравешки философ ще каже, че човешкият свят е точно като мравешкия. Тъй щото светът, в който мравите живеят, и човек живее, но човешкият свят не е мравешки. Човекът няма разбиранията на мравята. Кой свят е по-висок? Човешкият свят е по-висок, но мравята, която се мисли за философ, е първокласна будала. Като бутнеш една мравя, тя се изпъчи насреща ти и казва, знаеш ли какво съм аз, знаеш ли за какви работи мисля. Често съм правил такива опити с мравите. Като бутна някоя мравя, тя веднага се изпъчи. Аз ѝ духна и тя отскочи. После пак се съвземе. Пак ѝ духна, пак отскочи. Тя се чуди какво става с нея. Тя мисли, че нещо голямо става с нея. Като дойде в себе си, казвам ѝ: Ти няма да ме питаш кой съм и какво мисля, но ще ме питаш: Мога ли да науча нещо? Ако не ме питаш, ще духна и ти пак ще отскочиш. Сега и вие понякога се спирате и питате, защо светът е така създаден? Като духна върху вас, ще отхвръкнете далеч. Сега вие четете някои философски книги как е бил създаден светът. Каквото да пише, това са негови логически изводи. Този философ нищо не разбира от създаването на света. Преди всичко той не е бил там, когато светът се е създавал. А при това така убедително говори. Казват, че Мойсей описал създаването на света. Мойсей нищо не е описал за създаването на света. Преди всичко той не е бил там, когато светът се е създавал. А при това така убедително говори. Казват, че Мойсей описал създаването на света. Мойсей нищо не е описал за създаването на света. Това описание, което той е дал, ако го четете, нищо няма да научите. Тъй както е писал Мойсей, че светът бил създаден в 6 деня, всеки ден от по 24 часа, както ние го разбираме, нищо не можете да знаете за създаването на света, и в седмия ден Господ си починал. Какво е разбирал Мойсей и какво сегашните хора разбират, това са две различни неща. Като се спирам върху този въпрос аз искам да ви наведа на една мисъл и във вашите разсъждения, и във вашето верую, нова мисъл искам да внеса във вашите умове. Понякога вие пресилвате нещата и си създавате ненужни страдания. Седите и мислите като умрете ще отидете ли в онзи свят или няма да отидете. Преди всичко вие не мислите право. В никакъв свят няма да отидете. Вие ще бъдете в този свят. Разликата е само в отношенията, в разбиранията. В тоя свят вие сте само един слуга, нищо повече. Заповядват ви, това направи, онова направи. Ти ще носиш вода, ще миеш и ще чистиш стаите. Значи ученик си същевременно, ще учиш. Като влезете в училището, трябва да станете ученик, да научите нещо. Тази е само разликата. В този свят ще бъдете слуги, а в онзи свят, ученици. Разликата е само в заниманията. Като слуга ще вършиш външните работи. Като ученик ще изучаваш живота. Докато вие се занимавате с външната страна на живота, вие сте слуги. Това всички трябва да знаете. Това е една почтена работа. А сега значи сте слуги. Вие знаете как наричат училищните слуги. Различни сте в училището. Щом влезете в училището, веднага ще ви кажат: Разсилен, донеси, това-онова, иди на пощата, изчисти и измий стаите и т. н. Мнозина му казват: Господин разсилен, но все пак е разсилен, не е още ученик. Някой казва, дотегна ми вече да живея. Какво му дотегнало? Дотегнало му да бъде разсилен по училищата и по разните учреждения. Какво трябва да стане? Ученикът трябва да стане. Ще вземе книгата, ще влезе в училището и ще чака учителят да дойде. При това положение няма да го карат да отиде тук-там, да носи вода, да отива на пощата, но като дойде учителят, ще почне да му разправя за слънцето, за луната, за звездите, за съединяването на елементите, ще му прави опити по химия, по физика, какви ли не научни работи ще му се преподават.
Казвам: Сегашните хора искат да разберат смисъла на живота при това положение, в което днес се намират. Но, така както изучавате живота, вие ще знаете само къде е пощата, колко писма се получават на ден, колко вода трябва да се носи, колко стаи има за метене и за чистене, колко прах се дига при метене, колко пъти на ден се отварят и затварят прозорците и т. н. За всички тия неща, вие имате цяла статистика. Да, но това още не е животът, това е животът на еднообразието – първата година същата работа, втората година пак същата работа, третата година – също, докато дойдете до 25-годишна служба – все по пощата ще ходите. Ами, че вие отваряте и затваряте Библията, Евангелието и четете: В Начало бе Словото и Словото бе у Бога. Четете Евангелието на Йоана и сте доволни, че сте прочели нещо. Какво разбирате под думите в Начало бе Словото. Това значи: В начало бе семето и семето бе начало на всичко онова, което израсте. В Начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. Значи в Начало бе семето и силата беше в семето. И всичко, каквото стана, чрез семето стана, чрез силата, която беше в семето. Това е разбиране. Вие ще седнете да четете и ще проектирате Словото като в един човек. Това не е никакво разбиране. Всеки човек сам за себе си е Словото. Ако разбирате защо сте дошли на земята, трябва да знаете, че като човек вие сте Божественото семе, Божественото Слово. За какво си дошъл? Ти, семето чакаш да дойде някой спасител на света да те спаси. Тъй както ти разбираш, никакъв спасител няма да дойде да те спаси. Тъй както ти разбираш, никакъв спасител няма да дойде да те спаси. Това е най-глупавото, което човек може да мисли. Да, ще дойде един спасител, един благодетел, но не за да те спасява, а ще те извади от хамбаря, ще те посади на нивата и ще те зарови отгоре. Тогава той ще ти каже: Сега ти ще израстеш и добро семе ще дадеш. Едно 30, едно 60 и едно 100. Това е твоето спасение. Ако така разбираш спасението, на прав път си. В този смисъл всеки велик учител е говорил и говори на човечеството. Сега мнозина очакват Христос да ги спаси и да ги заведе на някакъв особен рай на небето. Те имат схващане за рая, както турците имат. Знаете ли какво е турският рай? Сега аз не искам да се спирам по този въпрос, но казвам: Това е свещено понятие за мохамеданите. Те си представят, че в техния рай има цели планини от пилаф и всички ще седнат пред него със златни лъжици. Те ще ядат пилаф и ще пушат наргиле. А от време на време красиви моми ще играят пред тях кючек. Всеки ден момите ще се смеят. Тъй щото, през цялата година ще им играят 365 (дни) от най-красивите моми. Те ще седят и ще гледат „а ла турка“. Това представление за рай се отнася до обикновените турци, а малко по-напредналите си представят рая по-особено. Понякога и християнските вярвания не отиват по-далеч от турските. Това, обаче, не представя никакъв рай, това е човешки измислен рай. Раят е нещо, което не може да се опише. Там няма никакви планини с пилаф. Там няма никакви наргилета, нито игра от моми. Там няма никакви кинематографи, както тук. Ако там има такива нимфи да им играят, това е робство, не е никакъв рай. Там всички са свободни, не могат да играят да забавляват някои. Раят е съвсем друго нещо от това, което турците или християните си представят. Тази представа за рая е нещо подобно на това, което мравите си мислят за хората. Те казват: Дали и хората като нас представят такова общество? Мнозина искат да докажат, че и мравите по някакъв начин са организирани. Не, не може да се прави никакво сравнение между мравите и живота на човека. У мравите няма никаква мисъл, никаква реч, никакви логически изводи. Има някакво усещане и в тях, но то е съвсем друго нещо. В мравешкия живот има един застой. Това са степени на развитие. Цялото животинско царство представя една справочна книга на миналото. Тази книга показва къде човек може да сгреши. Всички животни и растения показват пътя, през който човек е минал и минава. Като чете тази книга, той ще знае къде може да се спъне. Мравите са една спънка за човека. Пчелите са друга спънка. Ще кажете, че пчелите са чисти. Така е, но в тях има друга една страна, която може да спъне човека. Един познат отишъл един ден при пчелите, интересува се от тях, иска да ги разгледа. По едно време излезе една пчела от кошера и го жилна по окото. Когато някой се доближи до кошера на пчелите, една от тях излезе, бутне го два–три пъти по главата и ако не послуша, ужили го. Разумност има в пчелите. Те не говорят на човека, но го боднат и с това си изкажат недоволството от него. Тя казва: Като не разбираш, ето какво мога да ти направя. Жилни го и нищо повече. Знаете ли какво може да направи една мравя или една пчела на човека? Една пчела ужили един господин и той се толкова много разгневи, че взе един голям котел с вода, обърна кошера във водата и извади (издави) всичките пчели. Защо трябва да жили пчелата? Дано и човек жили по същия начин. Защо трябва да жилиш? Ти си една пчела, която жили. Като жилиш, ето какво направят с тебе. Ще обърнат кошера в котела с вода и всичката твоя философия ще се свърши. Понякога и вие вадите ножа си, както пчелата своето жило и казвате: Знаеш ли какво мога да направя с тебе? Какво ще направиш? Ще станеш причина да обърнат кошера ти в котел с вода и всичко с тебе ще се свърши. Силата на човека не се заключава в неговата физическа сила, нито в неговото богатство, нито в неговото знание, нито в неговата добрина. Това са капитали. Силата на човека седи в неговото разбиране на великите Божии Закони, които направляват неговия живот. Всички други неща се обуславят от мисълта на човека. Мисълта, това е здравословното състояние на човека. Ако не може да мисли право, човек не може да бъде здрав. Ако не мисли добре, правилно, тогава и чувствата на човека не могат да бъдат здравословни, не могат да бъдат нормални. Защото чувствата се обуславят от човешката мисъл. Постъпките на човека се обуславят от неговото сърце. Аз правя едно разграничение между мислите, чувствата и постъпките на човека. Това не е като съвременните психолози. Правилните мисли и чувства на човека създават неговата сила. Що е човешката воля? Като се съединят човешките мисли и чувства, те дават човешката воля. Силата на човешките мисли плюс силата на човешките чувства дават човешката воля. Умът и сърцето съединени в едно раждат човешката воля. Следователно, ако съедините ума и сърцето в едно, вие имате човешката воля. Ако умът и сърцето ви не са съединени в едно, волята ще отсъствува у вас. Животните нямат воля. Защо? Защото умът у тях отсъствува. Те нямат воля. У тях долната част на лицето, брадата, както е в човека, в животните не съществува. Също така те нямат и нос, както хората имат. Носът е резултат на човешката интелигентност. Челото, брадата в човека също така са резултат. Като съедините човешките мисли и чувства, вие ще имате челото и брадата. Чувствата пък са във връзка с устата на човека.
Сега ще ви дам една мярка за човешкото търпение. Тази мярка е относителна, а не абсолютна. Като турите ръката си до устата, до там най-много може да достига търпението. Значи, ще мерите от краката долу до устата. Следователно, като влезете във водата и дойдете донякъде, ще внимавате да не дойдете над устата. Щом стигнете до устата, бързайте да излезете вън от водата, върнете се назад. Ако не знаеш да плуваш, можеш да стигнеш най-много до устата. Щом дойдеш до устата, не отивай по-нататък. Тогава ще премерите колко е разстоянието от краката до устата ти и според тази мярка на ръста, толкова е търпението ви. Значи ще измервате търпението си със сантиметри. Измервали ли сте колко сантиметра най-много е търпението ви. Тъй щото вашето търпение може да бъде най-много метър или метър и половина. Следователно, ако вие не може да търпите до устата, нямате търпение. Някой има търпение до раменете си, някой до кръста, трети до коленете, а някой едва до големия си пръст на краката. Това е материален начин за измерване. Но, ако нямате търпение, каква разумност ще имате? Външното тяло е пособие, по което човек може да се ръководи. Седи някой и не може да търпи, постоянно мърда тялото си, движи се от едно място на друго. Това показва, че той не може да владее мисълта си. Имаше една учителка, която се страхуваше много от биволи. Един ден тя пътувала с кола за Търново. Из пътя колата настигнала един бивол. Като видяла бивола, тя веднага скочила от колата и хукнала да бяга. Тя не може да се владее от страх, а не знае, че в колата имаше по-голяма опасност да не я нападне бивола, отколкото да слязла от колата и хукнала да бяга. Това е нетърпение. Питам: Ако вие не може да се справите в тялото си, как ще се справите като излезете вън от него? Мнозина мислят, че като излязат от тялото си и отидат в другия свят, лесно ще се справят там. Не, без тяло именно, те съвсем ще загазят. Който отива в духовния свят без тяло и мисли, че може да живее така, той трябва да бъде гений или светия. Ако си обикновен човек и такъв отидеш в другия свят без тяло, ти ще бъдеш изложен на големи нещастия. Това е най-голямото нещастие за тебе. Това е неразбиране. То е все едно да вземете един човек без глава, без ръце и без крака и тяло и да го направите търговец. Това е неразбиране на въпроса. За тия неща човек трябва да има една светла мисъл. Тялото, което човек има, е дадено от Бога като условие, с което той може да се развива. Разумната природа е предвидила всички възможности, всички условия, всички нужди на човека и му е дала съответни органи. Всеки орган трябва да се приспособи при известни условия. Вземете съвременните условия. Ние живеем при едни неестествени положения. Вземете, запример в птиците. Те снасят по няколко яйца и започват да ги мътят. В това време майката и бащата се грижат. Като се излюпят пиленцата и женската, и мъжката се грижат да ги отгледат, докато израснат. После ги оставят сами да се грижат. В това няма никаква наука. Гледам какво правят сегашните хора. Като се ожени момата, става къщовница и като сготви ядене на мъжа си, чака да си дойде на обед. В свободното си време седи със скръстени ръце, чака мъжа си. Като се нахранят, тя измие чиниите, изчисти къщата и пак седи със скръстени ръце, чака вечерта мъжа ѝ да се върне от работа. Тази къщница живее като птица, а мисли, че е човек. По отношение на майката и на бащата много деца са като птиците. Ако майката не изпрати детето си на училище, да научи нещо, то ще остане в положението на птица. Малкото птиченце знае, колкото майка си и баща си, но в човека не е така. Човек трябва да се подложи на възпитание, да се учи – човек подлежи на развитие. Вземете сега религиозните хора постоянно говорят за един Бог, който се намира вън от тях. Те не говорят за Бога, който е вътре в тях. Нас ни е омръзнало да ни се говори за единния Бог, който се намира някъде вън от вас. От много говорене ние сме се отегчили. Ние дишаме чист въздух, който нищо не ни помага. Защо? Защото не знаем как да го използуваме. За Бога ние трябва да имаме една възвишена, една благородна идея, която трябва да дойде от някакво високо знание. Бог не е нито горе, нито долу. Той е навсякъде.
Сега като казвам, че Бог е навсякъде, вие трябва да разбирате възможностите. В една линия има две точки, понеже, линията е светът на точката. Една точка може да се движи по права линия в права линия в две посоки, напред и назад. Ако вие сте човек с разбиране на точката, ще можете да се движите само в две посоки – напред и назад. Вие ще знаете да нападате и да отстъпвате. Питам: Какво ще бъде вашето знание тогава в света? Какво знание може да има един търговец, който купува и продава стока? Той купува стоката, отиде напред. После продаде стоката, върне се назад. Така се извращава човешкият живот. Земледелецът, който е извадил житото от нивата си, занася го после на търговци, с цел да го продаде по-скъпо, ще се възнагради трудът му. Но и търговецът, който го купува, гледа да го купи по-евтино, да спечели повече, затова казва на земледелеца, че житото му не струва. С това той иска да подбие цената на житото. И двамата се лъжат. И земледелецът е взел от земята повече, отколкото трябва. Той е обрал повече, отколкото трябва. Всички съвременни земледелци посяват повече, отколкото трябва. Те казват: Ние имаме право да посеем повече, отколкото трябва. Не е така. Земята трябва от време на време да си почива. Всякога не е нужно една и съща площ да се засява. Не мислете, че е безконечно нейното използуване. И тя трябва да си почива. Земята с милионни години е събирала това богатство, с което ние днес се ползуваме. Не мислете, че вие може да постъпвате с нея безразборно. Тъй както хората се развиват и вървят, един ден тези ресурси ще изчезнат. Ако няма от де да дохождат нови притоци, нови средства, сегашните ще изчезнат. Тъй както сега се развива индустрията, един ден всичко ще се изхарчи, и нищо няма да остане. Какво ще правите тогава?
Сега аз искам да ви наведа на мисълта да мислите по-правилно. И вашето тяло съдържа в себе си известни сили, известни богатства, спрямо които вие не трябва да бъдете разточителни. Вие не трябва да бъдете разточителни с тялото си и да казвате: Аз мога да мисля, да правя каквото искам. Вие правите известна погрешка. Вие не можете да мислите каквото и както искате. Понякога хората изпитват горчиви, приятни и неприятни чувства и ги смесват с мисълта, казват, че много мислят. Не, в мисълта няма нищо неспокойно. Който се безпокои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно. Който се безпокои, това не показва, че той мисли. В мисълта няма нищо безпокойно. Мисълта е нещо трезво, нещо спокойно. Щом мислиш нещо, ти започваш работа. Там, дето има тревоги, това е човешкото нисше сърце, което още наричаме конкретния човешки ум. Ти се безпокоиш, че някои неща не са станали както трябва, т. е. както си очаквал. Ти се тревожиш, че нещо си купил по-скъпо. Това не е мисъл, това е чувствувание. Ти мислиш защо нещо си продал по-евтино. Това не е мисъл. В мисълта има нещо друго. Човешката мисъл има съвсем друго предназначение. Христос казва: „Който ходи в светлината, той не се препъва“. В заключение казвам: Всеки, който ходи в своята мисъл, в мисълта, която Бог му е дал, не се препъва. И тогава всичките му работи стават, както ги е намислил. Щом работите не стават както трябва, твоята мисъл е от съвсем друг характер. Ние загазваме понякога, когато искаме нашите работи да станат лесно. Значи добрата, правата мисъл не е безпокойствие, тя е нещо трезво. Вие трябва да имате предвид, че малко хора в света мислят право. Тия хора имат нещо светло на лицето си, те виждат нещата ясно. Виждате някой човек ходи замаян, очите му премрежени и казва, че мисли нещо. – Нищо не мисли този човек, той съвсем я загазил в чувствата си. Той мисли как по-скоро да излезе от положението си, в което е загазил. Той казва: Аз в нищо не вярвам. Този човек съвсем е загазил. Всички хора, които не вярват в нищо, това са хора, които нищо не мислят, те съвсем са загазили в чувствата си. Тези хора минават за учени и казват, че в нищо не вярват. Те вярват в себе си, в науката, в държавата и в нейните закони, а казват, че в нищо не вярват. Дойде един стражар при него и тежко му казва: Скоро тук ще дойдеш. Той вярва в стражаря, в законите, които изпълнява. Дадат му една монета, той я взима и вярва в нея, а казва, че в нищо не вярва. Дадат му една книга, той веднага я прочита и вярва в написаното в книгата, а казва, че в нищо не вярва. Той вярва в законите, в книгите, в това-в онова, а казва, че в нищо не вярва. Това не е никаква мисъл, това е обикновен човешки жаргон. И после казват, че вярата осакатявала хората. Не е така. Само глупавите чувства осакатяват хората. Ти чувствуваш като някое животно и мислиш, че с тези чувства ще отидеш далеч някъде. Знаете ли на какво мязат тези, които само чувствуват? Разправят един случай с един бивол в Гебедже. Когато англичаните прекарвали линията през Гебедже-Варна, един бивол, като видял, че минава нещо голямо, черно, затекъл се на пътя, през който щял да мине тренът и насочил рогите си срещу него. Тренът изсвирил, но биволът не се махнал, той насочил рогите си срещу трена и започнал да се бори с него. Обаче, локомотивът минал през бивола и оставил от него само костите му. Така и хората често се лъжат, че това не е право, това не е право и се силят те да уредят работите, но от тях нищо не остава. Вие трябва да знаете, че когато Божественият трен мине през вас, от вас нищо няма да остане. Костите ви ще бъдат надробени. Казвате, че човек трябва да се бори. С кого трябва да се бори? С вятъра ли, с воденицата ли като Дон Кихот или с мъчнотиите си ще бориш? Според мене, човек няма никакви врагове в лицето на своите мъчнотии. По-голям враг от себе си човек няма. Най-големият враг на човека е неговото неразбиране. Вие трябва да си обяснявате нещата психологически. Хората искат да изкарат дявола виновен за всичко. Те казват, че дяволът влязъл в райската градина и изкусил човека. Това е една много интересна приказка, върху която са писани цели томове. Но никой досега не може да каже, че е бил там във времето, когато са ставали тия работи. Пък и никой от вас не е чул разговора между Ева и змията, нито пък е чул какво Господ е казал на първите хора. И всичко това хората приемат на вяра, като деца. Те казват, че това е станало някъде в Мала Азия, дето е бил раят. Наистина раят е бил някъде между реките Тигър и Ефрат, които и до днес още съществуват. Но в Библията се говори за четири реки. Де са останалите две реки. В Писанието се описва качествата на тия реки. Сега аз да ви кажа де са четирите реки. Двете реки Тигър и Ефрат представляват двете системи в човека: артериалната и венозната. От другите две изчезнали реки едната представя мозъчната система в човека, а другата: симпатичната нервна система. Някои казват, че раят е някъде в пространството. Не, той е в мозъка на човека. Раят е в мозъка на човека, но той представя свят не като нашия, неизмерим е този свят, в който се помещава раят.
Сега вие можете да ми възразите, да кажете, че не ви интересуват тия неща. Ще кажете, че искате да ви се говори нещо сериозно. Кажете ми какво сериозно сте извършили досега? Покажете ми една ваша сериозна работа. Като разглеждам живота на хората, намирам, че всички работи, които те вършат, са все забавления. Някой вземе перото, потопи го в мастилото, завърти го няколко пъти на листа и мисли, че е написал нещо хубаво. Това е забавление. Друг вземе лист и молив, рисува нещо, мисли, вече, че е нарисувал нещо хубаво. – И това е забавление. Трети вземе цигулката и стърже и мисли, че свири нещо хубаво. – И това е забавление. Друг съди хората, мисли, че върши нещо. – И това е забавление. Ще кажете, че това не е човешко. – Де е човешкото? Че и мравите мислят, че са гении. Но ако и те останат завинаги в положението на мрави, какво ще бъде тяхното положение? Какво по-лошо за човека да остане за цял живот в положението на една мравка? Каква мисъл имат (мравите) правите? – Вие си представяте ангелите нещо подобно на хората, както и мравите си представят хората като тях. Ангелите са излезли от хора, но не са хора. Те са нещо повече от хората. Те са нещо повече от хората; те са нещо повече от светиите. Един светия е само кандидат за забавачницата на ангелите. Геният пък е кандидат само за няколко месеца да влезе, да надзърне в ангелския свят и след това пак да се върне на земята. Такова нещо представляват ангелите. Те могат да надзърнат най-много до 3 месеца в ангелския свят и после да се върнат на земята. Щом изминат трите месеца, веднага му казват: Ти ще слезеш вече на земята, няма какво да правиш между нас. Неговата гениалност нищо не струва в ангелския свят. Казвате: Гениален е този човек. – В какво седи неговата гениалност? Когато се говори за ангели, ще знаете поне, че един ангел може да носи земята на гърба си. Те могат да носят на гърба си сто свята като нашите. Това е само за сравнение, да видите каква мощна сила представя един ангел. Така трябва да разбирате силата на ангела. Един ангел може да отклони с мисълта си земята на един, два, до сто и повече километра от нейния път. Кой обикновен човек може със своята мисъл да отклони земята от нейния път? Но един ангел може да я отклони. Сегашните астрономи виждат, че земята сега не се движи по своя път, но се движи по някакви афели и перифелии. Защо е така и те не знаят, но това е факт. Някой път човек трябва да се приближава при Бога, а някога трябва да се отдалечи. Когато става свят, човек се приближава при Бога. Щом стане грешен, човек се отдалечава от Бога. Значи грехът отдалечава човека от Бога. Щом ставаш разумен, ще се приближаваш към Бога. Щом ставаш глупав, щом оглупяваш, ще се отдалечаваш от Бога. Следователно, когато земята поумнява, тя се приближава към Бога, към слънцето. Когато става глупава, тя се отдалечава. Не считайте, че това е знание. Това са разбирания. Не казвам, че това е новото знание, но това са забавления. Знание подразбира да ви се отворят очите така, че да излезете на отворено и да видите, да прозрете, че всичко, което става, е на място и да го проверите. Казвате: Дали това е вярно или не е вярно? Казвам: Дръжте вашите стари разбирания. Това, което казвам, аз го зная, а вие само можете да го предполагате. Това, което говоря, само аз зная дали е вярно или не. Това, което аз мисля, само аз зная дали е право или не. Само аз зная дали моята мисъл е права. Вие можете само да предполагате дали моята мисъл е права или не. Сега аз не искам да ви заставям да вярвате дали моята мисъл е права или не, защото при приближаването и отдалечаването на земята, това знание няма приложение във вашия живот, какво ще ви ползува? Когато земята се приближава към слънцето, тя приема повече. Когато се отдалечава, тя приема по-малко. Ако земята се върти по-бързо около своята ос, един ден тя ще почне да изменя своя живот. И един ден, след милиони години тя ще почне да се изменя – денят ще стане по-голям, ще стане равен на 25–26–30, а може да стигне и до 30 часа. Понякога може да достигне и до 50–60 и до 100 часа. Може да дойде ден, когато земята ще престане да се върти около себе си, и ще се върти само около слънцето. Кои са причините за въртението на земята около слънцето? – Представете си, че може да се въртите само в една посока, представете си, че имате един център, около който се въртите и не може да се обръщате на другата страна, какво ще стане с вас? Тогава ще се огрява само едната ви страна. Сега вие гледате на слънцето от едната си страна, от към лицето си, но ако искате, вие може да обърнете и гърба си към слънцето и да се печете на него. После може да обърнете дясната или лявата си страна и пак да се печете на слънцето. Какво щеше да бъде положението ви, ако не можехте да се обръщате към всички страни? Вие днес се чувствувате господар на положението си, а иначе щяхте да бъдете в лошо положение. Тъй щото сега не можете да кажете, че зависите от слънцето. От слънцето зависи само светлината и топлината, а от вас зависи накъде да се обърнете и как да използувате неговата светлина и топлина. Оттук водим следното заключение: Благата идват от живота, но използуването на тези блага в живота зависят от нас. Тогава никой от вас не може да се оплаква, че няма никакви дарби или никакви блага в живота. Всеки от вас има много дарби, но вие не сте работили върху себе си да развиете тези дарби. В какво седи сегашното възпитание? – Младата мома я възпитават в този дух, да порасне, красива да стане, да се ожени. Като се ожени, да роди няколко деца и всичко се свършва с нея. Младият момък пък го възпитават в този дух, че трябва да учи, да стане учен човек, да заеме високо обществено положение. После трябва да се ожени и с това всичко се свършва. Какво възпитание е това? Какво нещо е раждането? Преди всичко всеки, който се е родил, трябва да знае защо се е родил, жена или мъж. Жената задържа в себе си потенциалните енергии, събрани от миналите векове. На него предстои да използува всичката енергия, която жената е събрала в себе си. Мъжът се ражда по-напред от жената, понеже той е дошъл да използува всичката енергия. Ако отидете в един дом и разбирате нещата, ще видите колко са свързани всички там. Трябва да разбирате формите, за да схванете връзката, която съществува между тях. В някой дом първо се ражда мъжко дете, после женско. В друг дом е точно обратно: Първо се ражда женско дете, а после се ражда мъжко. Някъде пък се раждат две мъжки и две женски. Защо е така, вие не знаете. Казвате: Господ знае защо е така. В това отношение вие мязате на турците, които казват: Седем ката горе и седем ката долу. По-нататък Господ знае. Когато в един дом се роди първо мъжко дете, бащата и майката трябва да турят мъдростта на работа, да си услужат със знанието. С това Господ иска да каже, че и бащата, и майката трябва да бъдат носители на Божественото знание. Когато в един дом се ражда първо женско дете, с това Господ иска да каже на родителите да работят с Любовта, да развиват сърцето си. Сега, като се роди женско дете, и майката, и бащата казват, особено бащата: Отде дойде това дете? Мнозина желаят като им се роди, да бъде мъжко. И прави са да искат това. Защо? Понеже Любовта е събирала, тя отпосле трябва да дойде. Първо трябва да се роди мъжко, а после женско. И Господ първо създаде мъжа, после жената. Адам беше първият син на Бога, а Ева – първата дъщеря на Бога. В рая те живееха като брат и сестра. Те живееха там свободно, не мислеха да се женят. Като сгрешиха, като престъпиха Божия закон и ядоха от забранения плод, тогава ги изпъдиха от рая. Вън те забъркаха една каша и тогава Адам се ожени за сестра си. Така правят и птиците. Птиците се женят за сестрите си. Вземете в птиците като се снесат няколко яйца и се излюпват там, същите мъжки се женят за своите сестри – женските и обратно. В хората човекът се е диференцирал. Защо е така, не искам да се спирам. Нещата не са произволни.
„Дванадесетият час на деня“. Следователно, първите шест часа ще работиш за знанието, вторите 6 часа от деня ще работиш за придобиване на Любовта, на чувствата, за силата на Любовта. Останалите 12 часа на нощта ще посветиш за своята воля. И тогава като съединиш силите на твоето сърце, силите на твоя ум, ще имаш работата за твоята воля. Това нещо обновява човешкия организъм. Такова трябва да бъде новото възпитание, ако искате да имате ново поколение. Сегашното поколение е хилаво. Сегашните деца са като черупките на яйцата. Малко да ги бутнеш и те ще се счупят.
Сега искам да оставя във вас едно нещо. Силата на човека седи в новата мисъл. Това представя мъжкия принцип, т. е. онова ново знание, което ще ни научи на законите, които управляват природата. Като знаем тези закони, ще ги спазваме и няма да се излагаме на страдания. Значи човек трябва да посвети първите 6 часа за придобиване на новото знание. Вторите 6 часа за облагородяване на своите чувства, а останалите часове за развиване на своята воля. Това ще стане, когато се съединят умът и сърцето на човека. Една е религията в света, една е науката. Науката е създадена за развиване на човешкия ум, а религията за развиване на човешкото сърце. Това е специфичното. А това, което наричат философия на живота, тя е създадена, за да съедини силите на човешкия ум и силите на човешкото сърце в едно. Щом приложите това, вие вече ще имате ново възпитание. Казвате: Този човек е голям философ. – Това е философ, но не знае как да съедини силите на своя ум и на своето сърце в едно. Казвате, че някой е много учен човек, но този много учен не знае законите на своя ум и на своето сърце и се тревожи за нищо и никакво. Той е готов да се бие. Да направиш една война, това още не е човешкият ум. Човешкият ум отпосле дойде да помага. Сърцето, обаче, е, което работи. Бият се хората и те не знаят защо. Те не знаят, че по този начин ще повредят живота си. Сега и в човека вътре стават войни, и то не е по един път на ден, но по няколко часа на деня. Вие се разгневите. Знаете ли в едно разгневяване по колко милиона клетки умират на вашия мозък стават жертва на това разгневяване. При едно разгневяване могат да умрат 50–60, а някого и до 100 хиляди клетки. Понякога при един грях могат да измрат и до 1 милион клетки в човешкия организъм. При едно голямо безпокойствие или едно отчаяние може да умрат милиони клетки в човешкия организъм. Няма защо да се отчайвате, че дошла сиромашията и ви уплашила. Няма защо да се плашите. Знаете ли, че при една такава уплаха, вие може да уморите много свят в себе си? Казвам: Оставете се от вашето глупаво вярване. Оставете се и от вашето глупаво неверие. Оставете се и от вашето глупаво знание. Елате в разумното знание. Аз не говоря за знанието, което осакатява хората, но за знанието, което повдига и облагородява хората, аз не говоря за знанието, което разединява хората, но за знанието, което ги кара братски да живеят. Аз не говоря за онези чувства, които разединяват хората, но говоря за онези чувства, които ги обединяват. Аз не говоря за онези чувства, които заробват хората, но за онези чувства, които ги освобождават. Аз се радвам, че сега в Америка се е образувал парламент на религиите или тъй нареченото „Световно сдружение или сприятеляване, или побратимяване на религиите“. С това те искат да докажат, че всички вери имат един и същ произход. Всеки (всички) вери вярват в един и същи принцип. Не е въпрос до дуализма в света. Ние трябва да напуснем дуализма. Дуализмът е човешко понятие. В света съществува само една разумна причина, т. е. една вечност, една безконечност, както искате можете да я наречете. Други я наричат Бог. Една Причина съществува в света, която обема всичко. Не е въпрос до дуализма. В дуализма съществува добро и зло. Следователно, ако вярвате в Първата Причина на нещата, в Разумното Начало, ще знаете, че всичко, което става и съществува в света, ще се обърне на добро. Вие не си поставяйте свой план в живота и да искате всичко да стане според вашия план. Някой е роден жена и е недоволен, иска да се е родил мъж. Защо иска да бъде мъж? Чувал съм някои мъже са недоволни от положението си, че са (се) родили мъже, искали да бъдат жени. Друг мъж е недоволен, че му се родило момче, той искал момиче. Някой пък искал да му се роди момче, а не момиче. Човек все е недоволен от положението си, или от онова, което му е наложено. Човек трябва да бъде доволен от онова положение, което му е наложено. То не е вечно. Ти не можеш да живееш хиляда години на земята. Ще живееш най-много 60–70 години и един ден положението ти ще се измени. Ти можеш да живееш на земята най-много 120 години и един ден положението ти ще се измени. Важно е какво можеш да направиш в тия 120 години. Не съжалявайте за вашия живот, но се радвайте. Каквито погрешки и да сте направили, не мислете за тях. Аз не искам да мислите за своето минало. От миналото взимайте поука, нищо повече. На бъдещето гледайте като една светла цел в живота. А на настоящето трябва да се радвате. Че ако вие сте жена, какво по-хубаво от това? Не (е) ли хубаво да бъдете носителка на Любовта, на тази велика, мощна сила, която е създала света? Ако сте мъж, не трябва ли да се радвате? Какво по-хубаво от това да бъдете носител на онази велика мощна сила – Мъдростта, която урежда и предвижда всичко? Какво по-хубаво от това да бъдеш израз на Мъдростта? Или ако сте син или дъщеря, какво лошо има в това? Какво по-хубаво от това да бъдете израз, носител на Истината? – Истината има две страни: Положителна и отрицателна. Едната, положителната, я наричат истина, а другата факт. Казват, че и фактът бил истина. Да, фактът е истина, но върху един факт няма какво да се спори, не може да се критикува и разисква, а върху истината може много да се спори и разисква. Фактът съдържа потенциална енергия, а истината – кинетическа. Какво е истината не може да се каже. Не само нашият, българският език, но всички езици са толкова бедни, че не може да изкаже с тях всички ония понятия, които съществуват във възвишения мир. Няма думи, с които може да се изкаже възвишеното. Ние говорим за Бога, но нямаме ясна представа за Него. Ние говорим за Любовта, но тази дума не изразява какво нещо е Любовта. Мислиш за Любовта, но тази мисъл не е самата Любов. Мислиш за Истината, но тази истина не се изразява с тази мисъл. Как така? Като ми говорите нещо, това факт ли е? Това истина ли е, което не търпи никаква критика? Казват: Това е един факт, нещо, което е завършено. Кой мисли така, я ми кажете? Казвате: Това са дълбоки работи. Че съвременната наша мисъл трябва да мине през много състояния. Тъй както сега хората мислят, светът не може да се оправи. Тъй както сега хората мислят и хиляди години още да се минат, съвсем друго нещо ще имаме, светът обаче, няма да се изправи. Нещата коренно трябва да се изменят. Не само това, но ние трябва да имаме нови майки, нови бащи, нови проповедници и учители, нови държавници. Казвате: Дали това, което ни се говори, е вярно? Нали аз говоря истината, ще видите и ще опитате. Но дали вие ме слушате, аз зная това. След половин час, като изляза оттук, аз зная вече дали сте ме разбрали. Когато някой се запитва дали е вярно това, което говоря, казвам: Ти има още много да теглиш. Като ви говоря, аз ви въвеждам в един свят. Ако бях по-користолюбив човек, за тази сказка бих ви поискал най-малко хиляда лева. А сега вие слушате без пари и казвате: Какво ли иска да ни каже той? Какво искам да кажа? Искам да кажа на глупавите, че има да страдат, а на умните, че има да благуват. Ако умните ме слушат, ще знаят, че те ще благуват така, както никога не са благували. А онези, които не ме слушат, те ще страдат така, както никога досега не са страдали. Дали ще ме вярвате или не, аз не се интересувам за страданията на хората, аз не се интересувам за това, което е станало, аз не се интересувам и затова, което има да стане. Казвам: Не предизвиквайте бъдещите страдания, т. е. не превръщайте бъдещите блага, които идват, в страдания. Не влизайте във вода да се удавите. Не бъдете като онзи, който отишъл пред един голям джобур с вино да се напие. Понеже искал да пие повечко, той се навел над джобура оттам да пие. Но по невнимание той хлътнал някак с главата си вътре в джобура и се удавил. По-добре вземете една чаша и пийте с нея от джобура, отколкото да се наведете и изведнъж да пиете много. Оставете се от лакомията. По-добре по-малко, защото иначе ще бъде лошо за самите вас. Това е здравата мисъл. Така трябва да се учи всеки от вас. Това казвам на всинца ви – от каквото вярване или верую да сте. Законът е един и същи за всички хора. Бог изисква от всинца ни да мислим и да имаме едно разбирателство помежду си. Той изисква от всинца да пазим своята свобода чиста, да пазим своите мисли и чувства чисти, да пазим своите отношения чисти. Той изисква от всинца ни да си помагаме едни-други и да бъдем носители на Божественото навсякъде. Никой не трябва да бъде натрапник, но да помага на другите. Някой път човек може да направи една погрешка, но той трябва да бъде акуратен в мисълта си, да не изнудва другите хора. Понякога вие изисквате от човека някои неща, които той не може да направи. Това е натрапничество. Ти нали вярваш в Бога? Ти трябва да направиш това. Не, това е натрапничество. – Защо връзваш този човек? Ти остави на неговата добра воля, той сам да направи нещо. Защо връзваш човека с Господа? Господ не е отвън. Аз не вярвам в никакъв външен Господ. Аз не вярвам в никакви външни богове, но имам една вътрешна непоколебима вяра. Аз вярвам в един Бог, Който е и отвън, и от вътре. Аз вярвам в Един Господ, Който е и у мен, и у вас. Навсякъде е Той. Аз вярвам в Един Господ, Който ще ви направи по-умни, Който в един ден ще ви направи здрави, Който ще ви помогне и ще ви издигне от това ниско положение, в което сега се намирате. По какъв начин ще стане това? И аз не зная, но казвам ви, че това, което не зная, то е вярно; ако ви кажа, че го зная, то не е вярно. Аз ви казвам, че не е вярно, за да го знаете, че е вярно. Ако ви кажа, че е вярно, то няма да бъде вярно. Ето какво зная аз: Аз зная малко да ям, но хубаво да ям; аз зная малко да дишам, но хубаво да дишам; аз зная малко да пея, но хубаво пея; аз зная малко да свиря, но каквото свиря, хубаво го свиря; аз зная малко да обичам, но обичам така, както никой не обича. Малко зная, но каквото зная, могат да ме поставят на изпит. Големите работи оставам за вас. За големите работи още не съм кандидат. Сега аз ви говоря така, защото съм искрен. Аз не искам да ви съблазнявам, защото иначе ще кажат, че много съм се надигнал. Аз взимам последното място, защото големите, високите места са ги взели вече преди мене. И аз не искам никого да свалям от местото му, да взема аз неговото место. Аз взимам сега най-малкото место. Нека другите работят на останалите места. Та сега съветвам и вас да следвате и моя пример, като намерите най-малкото место, най-малкото положение да се прекомандировате на него. По-нататък добър е Господ, стига да вземете най-малкото место и да тръгнете по моя път. Имайте идеал за вечното добро. Както ви виждам, вие мечтаете все за големи служби. Не, вземете най-малкото място. Ако се стремите все към големи служби, ще останете на понеделник, но гледайте да не направите същата погрешка, каквато направил един българин, който не разбирал турски много добре. Даже криво разбирал някои думи. Някои думи на турски се тълкуват по два начина. Този турчин бил поканен някъде, дето имало шест менюта приготвени, все хубави яденета. Той чул, че се говори за 6 паници, това значи менюта, чул и думата йокха, което значи, че отпосле няма нищо. Той обаче, разбрал, че после ще има юфка, затова се въздържал да яде, очаквал да сложат юфката. Чакал той, но нищо не получил. Казвам 6 чинии, които ви дават, те са сигурни, а седмата представя илюзиите на живота. Тури си по нещо от 6-те чинии, защото, ако чакаш от седмата, нищо няма да получиш. Някои от вас чакат като умрат, тогава да се обърнат към Бога. Не правете погрешката на един млад момък, който тръгнал един ден на църква. По пътя го срещнал дяволът и го запитал: Млади момко, къде отиваш? – Отивам на църква да се помоля на Бога, да ме благослови. – Не ти трябва на тебе църква. Ти си млад, интелигентен момък, трябва да си поживееш малко, да си походиш с младите моми, да се ожениш и деца да имаш. На стари години можеш да ходиш на църква. – Е, тогава ще те послушам. Гледам те добър, благороден човек, стар си при това. Върнал се момъкът у дома си. На стари години, като станал 60-годишен, пак тръгнал на църква. Пак го срещнал дяволът и го запитал: Къде си тръгнал? – На църква. – Какво си тръгнал на църква на тия години? На църква трябва да ходят младите хора, а като тебе такива трябва да си седят дома си и да си почиват. Казвам: Не слушайте какво ви говори дяволът с бялата брада. Каквото добро можете да направите днес, направете го. Каквато светла мисъл можете днес да приложите, приложете я. Каквато светла мисъл днес можете да възприемете, приложете я. Днес приложете всичко, не отлагайте за утре. Днес първия ден, първия час започни. От първия до шестия час ти ще бъдеш професор, а жена ти ще бъде асистент. Като 12-ия час, ти, мъжът, ще бъдеш асистент, а жена ти – професорка. След това, като си легнете да спите, ще оставите вашия син и дъщеря да станат професори, а вие ще спите. Тогава те ще отидат в онзи духовен, номинален свят, те ще бъдат будни, а вие ще спите. Синът и дъщерята, за които говоря, са в самите вас. Синът, това е вашият дух; дъщерята, това е вашата душа, мъжът, разбирам човешкия ум, а жената, човешкото сърце. Значи душата седи по-високо от сърцето, а духът по-високо от ума.
Желая сега на цялата ваша фамилия да прекарате по-спокойно.
Благословен Господ Бог наш.
Добрата молитва.
12. неделна беседа от Учителя, на 8 декември 1935 година. София, Изгрев