Методи и насърчения за хармонизиране

Извънредни беседи

Клас на Добродетелите

Методи и насърчения за хармонизиране

[Мария Тодорова] МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ (Учителят запита:) Какво бихте искали? (Отговори Паша: Бихме Ви молили да ни поговорите върху следното: Какви да бъдат нашите взаимни отношения, за да бъдат връзките ни по-силни. Как да създадем отношения на искреност. Как да постигнем свързване с Бога, за да имаме успех в работата.) Е, вие трябва да хармонизирате вашите общи действия в една посока. Чо¬век най-първо е едно същество индивидуално, което живее само за себе си. Това е в едно отношение, после той живее за дома и обществото; живее за своя народ и за човечеството и най-после живее за Бога. Това са все стъпала. И постепенно, даже френологически наблюдавано, постепенно върви, като се започва отдолу. Той живее най-първо за себе си, в своите лични чувства и в стомаха си. (Учите¬лят показва слепите очи, между веждите, отзад на главата.) По отношение на човека, тук (на означените места) е мястото на егоизма и личните чувства. Ако дойдем до обществото, тогава идват моралните чувства. Но вие, за да се разбирате, трябва да разбирате душите си, да разбирате нуждите си и да имате не обич, а взаимоуважение и почитание една към друга - без друго. Напри¬мер, някой път може да виждате недостатъците си една на друга, някой път може да се унижавате една друга, но в душата си вие не трябва да се унижавате нико¬га. Всеки трябва да почиташ като себе си, и на всеки ще дадеш своето място и няма да се месиш в неговата аура, няма да се месиш, ще го поливаш като едно цвете. Като го поливаш, който човек и да е, тогава той ще почне да те обича. Едно цвете, което поливаш всеки ден, ще почне да те обича. Щом минаваш всяка сутрин покрай него и не го поливаш, то си казва: „Ти си гледаш своя интерес", не го обичаш. Но поливаш ли го, то си казва: „Обича ме" - то те разбира. После, вие трябва да се стремите, не да се изолирате, но кръгът на вашата деятелност трябва да стане широк, значи да живеете за всичко, да имате един широк полет, стремеж да се подмладявате, защото иначе, вие взимате такива идеи, които ви състаряват и тогава казвате, че нищо не ви интересува в света. С такива идеи, ни на небето имате приятели, ни на земята имате приятели и тогава за кого живеете? Ще увиснете във въздуха. И тогава на какво ще мяза вашето положение? Трябва да имате нещо реално, на което да се базирате. Сега, вие казвате: „Да живеем за Бога." Е, какво е вашето понятие за Бога? Казвате: „Бог е любов." Каква е тази любов? Дали ли сте си отчет, каква е тази Любов. Ето как можете да я намерите запример. Да кажем вие сте пътували в пустинята или в някое гористо място, забъркали сте пътя, ожаднели сте, отте[гли]ли сте се и се молите. Току виж нещо ви подтиква насам - нататък и нещо ви бутне при някой извор. Но гладен сте, няма хора, същото това пак ви подтиква, пак ви заведе до някоя ябълка или круша. И тъй, като дойдеш до крушата, Господ казва: „Ето на." Седнеш, тъй слънцето те напекло -1, 2, 3 хапнеш си, след туй хване те дрямка, наспиш един хубав сън. И най-после случи се, че в туй състояние покрай тебе мине някой овчар с овцете си, издои ти малко млечице. Ето Господ. Най-първо Господ заговори в извора, в крушата и най-после в овчаря. Ами че в туй съчета¬ние, туй е Господ, в туй съчетание в него се крие Божественото. Аз имам един пример, един ден ще ви го дам, не сега, и вие ще го обясните. Божественото всякога си остава зад сцената, в нещата е, но никога не се вижда. В общото съчетание го виждаш, но не можеш да го намериш отделно, не го виж¬даш. Щом махнеш това съчетание, то се изгубва. Запример, написвате: „Аз ви любя." Любовта в написаното „аз ви любя", там ли е? - Не е. В какво е? В тази връзка „Аз ви любя", по течението вие ще намерите този, който е написал това изречение. Да кажем, че някой пред 2000 години го е написал, може да не [е] заради тебе. Туй изречение „аз ви любя", преди 2000 години е написано и днес ти можеш да го намериш. Ами отде знаете, може да си бил ти този, на когото е било написано това изречение. То на тебе е написано, а сега го срещаш, казваш: „Гори ми сърцето." Преди 2000 години е било това, а сега казваш: „Колко сладко ми тупти сърцето." Познаваш го. Този, който ви е писал, той ще ви се яви. Бог изобщо се крие, много мъчно е да Го видите. Той тъй се крие, че се изисква едно око тъй зорко, една душа тъй открита... Всякога когато наближаваш да Го видиш, Той се крие. Виждаш Го и после пак Го изгубваш. Намериш се в трудно положе-ние и казваш: „Сега ще Го намеря." Той ти помогне и то тъй го направи, че ти не Го забелязваш дори, скрива се. Ти казваш: „Толкова глупав съм бил!" В друго трудно положение се намираш. Казваш: „Сега, като ми помогне, ще Го видя." Той ти помогне и пак се скрива, ти пак не можеш да Го видиш. В този момент, когато ти помогне, Той си дигне ръката и се скрива. В момента, когато ти помага не Го виждаш. Тъй е, вие имате малки опитности в това. Запример, ето къде е във вас слабата страна. Вие, когато се запознаете с някой човек, най-първо искате да намерите неговите грешки. Това е крива фило¬софия. Грешното у човека всякога се вижда, личи, но вие ще търсите да намери¬те нещо добро у него, една правилна черта, ще намерите една Божествена черта, за която да можете да го обичате и то не само за един - два дни, но тази връзка да е толкова силна, че да седи 5-10-15 години, един живот... Ще намерите такава връзка. Ако вие 10-те не намерите една такава връзка, вие не можете да намерите едно звено. Второ допуснете, че вие искате с някоя ваша сестра меж¬ду вас да се създаде тази връзка и казвате: „Искам тази сестра да я обикна." Искате Господ да ви покаже. Ето какво става. Един ден тя си върви по някой кей или по брега на една река, някой я бутне и тя се дави. Ако вие се хвърлите и я избавите, между вас се образува една връзка. Та мъчнотиите, които може да срещнете, ще ги използувате, за да се образува тази връзка. Защото, ако във време на мъчнотии не си помагате, где седи любовта? Ако всинца сте богати, не ще можете да си помагате и тогава връзка не може да се образува. Но ще изпол-зувате малките случаи, които образуват вътрешните връзки. Но ако сте бедни и се нуждаете един от друг, тъй ще се образуват връзките на тази вътрешна връз¬ка. После, някои хора не можете направо да ги обичате. Защо? Още не сте про¬учили законите. Има хора, с които вие прямо нямате връзка, не може да ги оби¬чате. Ще ги обичате по един околен път, те са тъй свързани, че трябва да обичате 4 - 5 души, та тогава да обикнеш тях. Ето как ще го обясня.

Допуснете, че вие обикнете лицето Р, но вие сте лицето „а" и вие съставля¬вате най-вътрешния кръг. Следователно, най-първо вие трябва да имате връзки¬те на другите кръгове. Тук, на следующите кръгове, има няколко лица-лицата В, С, D. Вие трябва да минете през тях и тогава да дойдете до Р. (- „Защо в кръг, а не в права линия?") - Това се все радиуси - АВ, AC, AD, АР. (- „В различни системи ли са те?") - Да, влиянията са различ¬ни, в една система са, по отношения са различни. Този кръг, най-външният - „Р", е отдалечен най-рано, следова¬телно най-далечен е, най-стар е, а кръгът „А" е най-мла¬дия, той най-после е отделен от общия център. Следова¬телно вие трябва постепенно да минете през тия стадии, за да дойдете до туй положение да разбирате разните състояния, да разбирате най-външния кръг. Да кажем, вие имате професор по философия, как ще го обикнете? Трябва първо вашият ум да се развие, за да схванете философията, а за да схванете филосо¬фията, трябва да минете през ред негови ученици, за да видите как те са учили. Направо не можете да отидете. Да кажем, че този Учител е пуснал 10 випуска, вие ще намерите някои от тях, ще изучите какъв е неговият характер, какво е неговото учение. Закон е това. Значи най-голямо развитие имат тези, които са най-дапечни, атези, най-близките, имат най-голямата интензивност, те имат най- голямата възможност. Вие ще се стремите да развиете това, което е във вашите души. Нищо няма да създавате, а само ще развиете, тия дарби, които имате. Всякога хората, които се обичат имат взаимни стремежи, те са едно съдружие, взаимни интереси имат. Запример, има обич между корените и кпонищата. За¬що? Едните, корените имат интерес от клонищата, и те едни без други не могат. Следователно, между един корен в почвата долу и един клон във въздуха горе има съответствие, подобие има и те може да се обичат. И обратното, от клонете можеш да изкараш един корен и от корените можеш да изкараш един клон. Ако се отреже един клон и се постави във почвата, като се полива, започва да пуша клоне [корени]. Значи, ако отрежеш един клон от закум и го потопиш във вода¬та, след време ще пусне корени. Значи клонищата съдържат корените в себе си и корените съдържат клонищата в себе си.  Следователно плътският човек съдържа духовния човек в себе си в заро¬диш и духовният човек съдържа плътския в себе си в зародиш. Да разбирате законът какъв е. Да не мислите, че духовният човек се е освободил, закон е това, не мислете, че съвършено може да се освободите от плътта. Само при известни условия плътта пак ще се прояви, ще изникне, като корен ще се спусне. Не мис¬лете, че може да се освободите от нея. Плътта ще я подчините на духа да работи и ще я възпитавате, ще й кажете: „Ти трябва да ми служиш, каквото ти кажа аз ще го направиш, ще работиш, без моето позволение нищо няма да направиш." Тя, като те слуша, ще каже: „Мога ли туй и туй да направя? Искам малко винце да си пийна." - Не може. - „А какво да пия?" Даваш й вода. - „Е, тя била хубава, водата." После дойде, каже ти: „Месце искам." Казваш й: „Не може." - „А какво?" -,,Е, хубав хлебец и крушици ще ти дам." - „Че какво е туй хлебец и круши?" - „Вкуси!" - „А, хубаво, може, то било хубаво!" Иска ти друго, ти ще й донесеш по- хубави неща. Значи, тя вижда, че и по друг начин може да се живее хубаво. Тя познава хубавото. Ще я възпитаваш и като се убеди, че ти познаваш нещата, тя все ще те пита. Почне ли тя да те пита, да те разбира, работата тръгва на добре, но почне ли да върши своето, на зле отива. Сегашното състояние на хората какво е? После, плътта тя не обича да учи, мързелива е. Ти ще я научиш и ще й кажеш: „Хубаво нещо е знание, хубаво нещо е музиката." Че някой път тя чрез ушите слуша. Казва: „А, хубаво нещо е." После, като направиш една изкусна картина, тя през очите вижда и казва: „Духът я направил", но тя мисли, че и тя може да я направи. Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват. (- „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят?") Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция. (- „ Това не ли връщане назад?") - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът. Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом малко Той се отдалечи в работа, хората веднага почват да се дърпат за косите или както казвате вие: „изгубили идеала си". Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш, тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин." п - тг- п - пг- т

(- „Какво трябва да направим, за да се сплотим?") - Аз ще ви приведа сега един пример. Даже двама души, които най-много се мразят, може да се направи да се обичат. Представете си, че тук точка „С" е върха на една голяма височина, на който е поставена една дъска. Представете си, че теб те поставят на единия край на тази дъска, а на другия край поставят някого, когото не обичаш. На една хосканица сте. И двамата не се обичате - погледнете надолу - пропаст, погледне¬те се един друг, ще се обичате ли? - Ще се обичате. Тогава и писма ще си пишете. Сестро, какво поведение имаш? И тогава знаете ли как ще започне вашата ево¬люция? - По следующия начин: Плоскостта се върти и вие си разменяте местата. п m m n2 n!m nfn m3n n3m \ / ri m

Единият от вас е в точка „п", другият в точка „т"; после „п" отива на мястото на „т" и обратно. След това „п" се връща на първоначалното си място, като взима нещо от „т" и става „тп". Същото става и с „т". Отново „п" се връща при „т" - „пт". Същото И С другата страна. © 0® И най-после ще се съберете при точка С, и ще се обичате. Сега математи¬чески разрешавате въпроса. Вие сами ще намерите какво представлява триъ¬гълника ABC. АС представлява чувствата; ВС представлява мисълта; АВ предс¬тавлява волята; АС представлява любовта; ВС - Божествената любов; АВ - Бо¬жествената воля.

Тия окръжности всякога показват движението. И страните АС, СВ и АВ и те се движат, те представляват радиуси. 1/1 трите линии са в движение едновре¬менно. Ето посоката на тяхното движение (по стрелките). Окръжностите се до¬пират една до друга със своите периферии. Триъгълника и пирамидата представляват една малка отсечка от тесарак- та, а куба представлява една страна на тесаракта. Как се проектират те във вашия свят? Като една малка отсечка. Значи горе, над туй поле, седи един цял невидим свят за нашето зрение (- „Каква е тази пропаст?")

  Ето каква е пропастта. Допуснете, че С е едно твърдо вещество, което постоянно потъва надолу. Следователно, туй С се е видоизменило и е станало в точката [...] въздухообразно. В туй движение нагоре, то издига [...], то е водно, парообразно. Следователно тази линия АВ в теса-ракта, тя е дори перпендикулярна, но този перпендикуляр пак е плоскост, плоскост на движение. По този перпендикуляр ние не мо¬жем да се качим, когато в тесаракта той е една плоскост, по която можеш да ходиш. Онова същество, което живее в тесаракта, то може да върви по перпендикуляра тъй, както ние вървим по една плоскост. Сега да ви представя тази идея. Тази идея е изобразена в чертежа. Тия кръгове [...] и т.н. са еднакви по големина, но понеже се отдалечават от нас, изглеждат по-малки и за нас те имат конусообразна форма. А всъщност не е така. Този перпендикуляр се е образувал от безброй кръгове, по които мо¬же да се ходи свободно. Следователно, едно същество, което се движи по перпендикуляр, ходи в кръгове, то се движи толкова бързо, че като минаваш в тия точки те светят, и нам се вижда, като че се образува една права линия. Понеже тесарактът обема едно голя¬мо пространство, гдето пресича физическия свят в тия точки на пресичането се образува една права линия. А за другия свят те са една спирала. Движението е много бързо. Следствие на бързината ние го схващаме като една права линия, само че пресича нашия свят, затуй се показва един перпендикуляр. А ти като влезеш в този свят, веднага се движиш в кръгове, но се движиш с такава светка¬вична бързина, че се образуват кръгове, за изминаването на които се изискват милиони години, а ти можеш да извървиш този кръг в една минута, в една секун¬да. И ние казваме: „Ние можем да се движим по този перпендикуляр." Но ако направите един хубав конус, тия кръгове в него да се пресичат конусообразно нагоре, те ще образуват перпендикуляр. (- „Ние не се ли движим по такъв кръг?")

Сега ще наблюдавате следующия психологически факт. Вие имате една приятелка, обикнете я, усещате, че всеки ден тя се приближава до вас. Някой ден може да е далеч от вас, но дали е близо или далеч до вас по разстояние, тя се приближава към вас. Тя се приближава, приближава, но един ден вие се усе¬щате много близо. Това е едно вътрешно чувствуване. Някой път тя е близо до вас и вие я усещате все по-далеч, по-далеч. Значи има едно вътрешно отдалеча¬ване и приближаване, т.е. тя се движи или в същата посока, в която вие се дви¬жите и вие чувствувате, че се приближавате, или някой път се движи в противо¬положна посока на вашето движение и вие се отдалечавате. В първия случай вие имате общ център. Във втория случай, да кажем, едната има целта С, другата има целта [п].  Този триъгълник тъй надолу обърнат, показва посоките на движението им. Щом е турен така триъ¬гълникът, това показва, че движението е обратно, от¬далечаване става. Ако се обърне триъгълникът наго¬ре с върха, става сближаване. Когато две същества излизат от един общ център и отиват към разни посо¬ки на периферията, те се отдалечават. Когато две съ¬щества идват от две различни места на периферията към един общ център, те се приближават. Значи, ако искате да се сближите, трябва да се движите към Бо¬га. Но ще пазите вашите периферии, този кръг пак ще бъде с вас, няма да го спущате. Вашата периферия си е периферия. Вие се приближавате от разни посоки. И втори път пак можете да излезете навънка, но най-после ще се събере¬те в един център. Тогава ще учите законите, съзнанието си ще пазите, съзнание¬то ви ще бъде будно. Стремите ли се към Бога, вие се сближавате, отдалечавате ли се от Бога, отдалечавате се и помежду си. (- „ Нали уж се стремим към Бога, защо тогава в тези наши идеи се съста¬ряваме, както казвате вие?")

То е защото в стремлението си към Бога, те имат пред вид своя личен егоизъм. В един кръг са те, но имат два центъра. Аз ги наричам двуцентрови трицентрови и т.н. Движението е неправилно.

(Олга: - „Всичко разбрахме, но пак остава нещо недоразрешено.") Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всяко¬га остава нещо неразрешено

(- „Как да разбираме пропастта под нас?") Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той

именно ви улавя и той ще ви избави. Това е пропастта. Ти си на единия, той на  другия край на дъската. А сега казваш: „Каква е тази пропаст?" Ти го мразиш и като речеш: „Остави ме", и той те пусне, ти ще потънеш. Той е на [п] място, ти си на [т]. Той е на едната страна на дъската - ти на другата страна и така пазите равновесие. Ти си на противоположната посока и щом кажеш: „Не те искам", веднага дъската ще се подигне и ти ще паднеш. Щом ти помогне той, ти казваш: „Виж, досега мислех, че той ме мрази, атой имал сърце." Друг случай, да кажем, че ти го мразиш, а той не. Той казва: „Аз ще те избавя, че ти пак ме мрази." Ти ще го мразиш ли сега? Не. И той се учудва и ти се учудваш, как стана това, че той дати помогне. Омразата всякога се дължи на някаква материална обида, сторена в ми¬налото. Ще намериш туй състояние, този материален предмет, който е станал причина за омразата и ще повърнеш предмета на този човек. Да допуснем сега, че някой човек още от миналото те мрази, ти не знаеш причината на тази омраза сега, а тя може да е следующата: Той имал дете, ти си го тикнал във водата, то се удавя, а ти бягаш. Той те намери в този живот, търси детето си, не може да го намери и като те срещне в този живот, той те пита: „Кажи ми, аз те зная преди толкова и толкова години, аз имах дете, ти го удави, где е сега моето дете?" Ти ще отидеш, ще намериш детето му и ще му кажеш: „Ето твоето дете." Той ще ти благодари и омразата ще изчезне. Като те мрази някой, каквото и страдание да ти създаде, все не може да се задоволи, докато не поправиш грешката си. - „Как да я поправя? Не мога да зная как да му помогна." Аз като зная законите, ще се моля за него. Да кажем, че той е мъж. Тогава един дух, който иска да ти помогне, привидно ще дойде във формата на жена, която той много ще обикне. Той ще се увлече и ще даде за нея всичко. В друг случай ще дойде друг дух във формата на дете, което той много обича. Туй дете ще се разболее и той трепери за него, но никой не може да го излекува. Ще кажа: „Има само един лекар в света." Той казва: „Аз мога да го излекувам." Отивам, той гледа детето, гледа и мене, мрази ме, но казва: „Понеже ти си единствения човек, който може да избавиш детето, то ако го излекуваш, аз ще те обичам, ще те простя." Като дойде до това, ето где е лекуването, това е начин за лекуване на природата. От невидимия свят ще се намесят да изправят тази работа. Тъй ще съчетаят те всичко, че туй, което е сторено и е създало омраза, така ще се разреши, че този който е изгубил нещо, ще придобие повече от всички. Значи, този човек, който считам за един голям враг, той ми даде живот. Тогава тия духове си отиват нагоре, оставят работата, освобождават ни. Кармата е разрешена вече. Омразата и любовта вървят заед¬но, както деня [и] нощта, както тъмнината и светлината. ( Олга: - „Ние се презираме даже.") Не, слушайте, вие не сте, които мразите, ами други мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами, ако сега взема твоята глава (към Олга) и с нея мушна Мариината глава и представете си, та като не вижда моите ръце, тя ще те мрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олга, ти ме удари, че ми пукна глава¬та." Ти ще й кажеш: „Аз не съм." - „Че как още ме лъжеш?" А пък аз съм, който те бутна. Но как ще докажеш това, че аз съм причината, а ти си само едно средст¬во. Затуй трябва да бъдем будни. Няма да си даваш главата на другите. Това са задачи. Ще ви се дават такива уроци вътре в школата. Най-първо ще ви дам една задача да примирите двама, които се мразят. Оттам ще почнете да учите прими- ряването. Тъй ще намерите лек и на вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си." Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя." И двамата, които се мразят, те са едно огледа¬ло. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва. Който се стреми с усилие да люби, тсй губи любовта. Като забравиш лю¬бовта, тя идва сама. Щом се силиш да любиш, ти губиш любовта, защото Бог е Любов. И като се силим да любим, ние искаме да заставим Бога да ни люби. Ще си кажеш : „Любовта ще дойде сама по себе си. Любовта сама е закон. Тя дейс¬твува без закон." Вие сега искате да знаете колко обичате. Ето где е вашата погрешка. Има¬те едно малко прозорче на стаята си, един малък мазгал. Значи малко светлина влиза в него. Сега, где е погрешката? - В това, че вашето прозорче е малко. Погрешката не е външна, но е вътрешна. Направете по-голям прозореца си, зна¬чи увеличете светлината. И тъй вие само давайте възможност и Любовта посто¬янно ще влиза. Не се мъчете. Ако се мъчите насила да влезе повече светлина през вашия мъзгал, не ще можете, трябва да го разширите. Този мъзгал, този прозорец, това са вашите чувства. Ако вашите чувства са малки канали, а иска¬те всичката вода да влезе, не ще може. Колкото е по-малък крана, толкова по- малко вода ще влезе. И сега слушайте, вие искате за пример, да ви обича някой, а пред него се показвате тъй горди. А А, Аз ще ви обясня това философски, че и най-невежият да

го разбере. Сега допуснете, че вие искате у вас да никнат и круши и сливи и ябълки, всички плодове, всичко да имате, но при вас има един висок планински върх (А). Добре, да кажем, че вие сте една долина нали? (О) Каквото се събира на този върх, сняг и друго, всичката тази енергия, той я праща надолу, в долината. Тя се надуе, тя се надуе. Този върх ви обича и казва: „Тук имате условия", и ви ги праща отгоре. Вие се наду¬ете и казвате: „Не, аз сама ще си ги доставя." Е, хубаво вие се надуете и ставате по-висок върх от този (А1). Ще кажете: „А, истина сърцето ми, сърцето ми истина, заледено сърцето ми." Много лед има - тогава ще слезеш в долината, ще се смириш. И тогава ще почнат да извират извори, рекички, да виреят градини, гори, да се развиват села и градове, учили¬ща. И благодарение на тези, които праща (от върха А) тази благодат, идва и любовта. Значи на горделивите Бог се противи, а на смирените дава благодат. Не овчедушно смирение, но смирение с едно дълбоко съзнание, че на Божественото у нас ще се даде място. Дойде някой, който те обича, ще кажеш: „От Бога иде това нещо, Бог е Който се проявява." Когато от някой извор извира вода, на какво се радвате? Когато аз отида при някой извор на какво ще се радвам? На водата му, на камъчетата около него. И след туй, спра се там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам от де е дошъл. - От снеговете. От где са дошли те? От изпарената вода на реки, морета и океа¬ни. От где е дошла водата в океаните? Минавала е пре~, пространството привли-чана от слънцето и там горе се охлажда отново пада на земята и като чист извор  извира някъде от земята. Най-после, като проектирам мисълта си, виждам от где е дошъл този извор, намеря го и казвам: „Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл този малкия извор." Спра се пред него и казвам: „Славна работа е той. През колко слизания, през какви мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор. Ами че тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще дойдем до буквата. Ще намериш произхождението на този извор и най-после ще намериш един ангел, той ще ти се усмихне и ще ти каже. „Намери ли ме тук?" Едно същество, което се движи с неимоверна бързина от далечните пространст¬ва на невидимия свят, само за няколко минути може да бъде до този извор и пак да се върне на своето място. За него това е една приятна разходка. Даже има пространства толкова далечни, че ангелите, за да дойдат на Земята от тия прос¬транства, употребяват 10-15 дни. Е, от далечни системи идват. Докато дойдат до Земята достатъчно време им заема. (- „Какви са признаците, когато дойде един такъв ангел?") Когато дойде един такъв ангел има разширение, светлина. Човек е дово¬лен вътре в себе си. Където ходиш, който те срещне все иска да ти направи една услуга. (- „Значи този ангел озарява?") Да, той озарява и ти си като някоя хубава местност, всички искат да раз¬работват тази местност, явяват се много кандидати за нея. Някоя камениста почва, ако е, всички я избягват. А за добрата почва дохождат мнозина, искат да вземат тази земя под наем, много добри условия представлява тя. (- „ Може ли по някакъв начин да постигнем това разширение?") Може, има окултни начини, но трябва да бъдете постоянни, със силна воля. Често може да се хванете за ръцете си, да образувате един кръг и така по някой път да прекарвате в мълчание около 5,10,15, 20 минути. Но така ако постъпвате трябва да имате силна воля, че ако някоя от вас изневери, може да си причините голяма пакост и вреда. Това е опит. Тогава где са тия връзки, че нищо в света да не е в състояние да ги раздели, да ги разкъса тези връзки? Може да имате много други връзки, но тия, вътрешните връзки да останат незасегнати. Да кажем, вие имате един приятел, били сте двамата съученици. Единият е бил беден, баща му не е могъл да го поддържа и той е останал прост и бедняк. Другият е бил богат, свършил е училище и станал пръв министър в Бълга¬рия. Един ден, когато той срещне своя приятел, да му предложи да го заведе у дома си, да не се спира върху положението си, а да му услужи и да храни към него същите чувства, каквито е имал и в началото. Туй е благородство! А не, да мине покрай него и да се престори, че не го вижда и като дойде в къщата му, да каже, че не приема. Не, да го приеме и да му се зарадва. Туй значи неизменни чувства. Той може да заема и най-високо положение, но като дойде в дома му този беден човек да каже: „Приятел ми беше на времето той." Това е характер, това е идейното! Може да го направите това, всички може да го направите. Но, като станете министри, тогава ще ви опитат. Ако той минава с автомобил покрай бедния си приятел, да спре автомобила и да каже, че му е приятно да постави приятелството си с този човек по-горе отколкото сегашната си служба, защото любовта седи по-горе от всичките материални неща. Но имайте желания, нека се увеличат тези ви желания. Щом имате жела¬ния, всичко ще се уреди. Но, най-първо гледайте вие лично да сте богати. Всяка една от вас да се стреми да бъде богата, поне зародиши да има, възможности за работа. Между вас да има разнообразие, да се допъяняте една друга. Туй новото не се е оформило у вас. И най-после, като мислите, мислите, казвате: „По све¬товно не ни се живее, по Божественому не знаем да живеем." Тогава как ще живеете? Оставате на въздуха да висите. Корените си дръжте, не ги изтегляйте, дръжте ги дълбоко в земята. Божественото подразбира човек да бъде вечно млад. Постоянно да се подмладяваш, това е Божественото, а постоянно да остаряваш, това е да бъдеш в светското. Нямаш нито 5 пари, да считаш че имаш всичкото богатство. Обезсърчил си се, веднага да отмахнеш туй обезсърчение, да нямаш 5 пари в джеба си, да си радостен и весел. (- „Ами, които се родени В събота?") Вашата събота може да се измени. Има човешка събота има и Божествена събота. Но ще се подмладявате. Представлявайте си, как живеят децата сега, момиченцата и момченцата в живота си. Това ще внесе една обнова във вас. После, ако искате да добиете мъжество посещавайте онези възвишени характе¬ри, например, някой мъж, който достойно се бори в живота; онази жена, която устоява на всички трудности в живота. После, представяйте си, дойдете до ста¬ростта. Представяйте си стари хора, които гледат с отворени очи старостта, които виждат навсякъде младостта. А вие гледате на старите, на изпадналите хора. Най-после виждайте човек във всичките негови хубави проявления. Предс¬тавлявайте си ангелите - същества стройни, хубави, готови всякога да помагат. Някой път виждате, че сте слаби. Ще повикате някой ангел да поправи съботата. Във вас има опасност да не остареете преждевременно. Трябва да избегнете тази опасност, но ще я избегнете като любите Бога. Бог е всичко, безсмъртен е, у Него няма смърт. Той е вечно млад, вечно жив, у Него е вечния живот. Смъртта е остаряване, а животът е подмладяване. Та под „вечен живот" подразбирам туй пълното, жизнерадостното. Старайте се да бъдете жизнерадостни. А пък вие, като поседите, почнете да мислите за небето. Небето е хубаво нещо, но човек трябва да бъде готов за небето. Ще учите този закон. Алхимиците са учили закона за подмладяването. За да се подмладиш, няма да се грижиш много, ще повярваш в онзи Великия закон. Отлично нещо е човек да повярва в Бога. Човек е смешен в своето състояние, толкова смешен е по някой път. Има известни съчетания, известни съвпадения, известни наклоннос¬ти, които човек трябва да вземе предвид, защото те ще го подтикнат в противо¬речие, в заблуждения. Дружете с хора, които са оптимисти. Защо ще говориш с хора на отрицанието? Тук няма никаква философия. Отрицания, вечни отрицания - ще излезете от воденицата на тия хора. Някой път казвате: „Не може ли в тяхната воденица?" Не, ще отидеш в някоя градина. Защо да стоите да ги слушате цял ден? После, хубаво е за вас например да разберете как живеят пчелите, ще имате един кошер пчели, да видите чистота[та] реда и порядъка в тях. Деятел¬ност трябва да създават у вас. Ще отидеш при някое цветенце, то ще ти каже: „Какво си се обезсърчил, какво сй увиснал глава надолу, моята глава е заровена в земята и пак имам надежда, а пък вашата глава е излязла навънка и сте се обезнадеждили." Силните контрасти трябва да изпъкват в ума ви. Без контрасти не може да се поправи животът ви. Сега вие си създавате понятие, казвате: „Това не мога да го направя." Не можете да го направите по отношение време и пространство, но се искат знания, искат се условия. Изкуство е това! Ами че можете да направите следующия опит: Да кажем, че вие сте 20 сестри. Една от вас иска да се назначи учителка или чиновничка, но сама не може. Ако вие 20-те съсредоточите ума си интензивно върху онзи, който й проти- водействува и ще го заставят да я назначи. Ще му наложите, нищо повече. Всеки един недъг на физическото поле се дължи на едни духовни причини. Запример, мразиш имаш възможност да пострадаш от гръдоболие. Завиждаш - стяга ти се сърцето, има опасност да заболее черния ти дроб. Обичаш да угаж¬даш много на себе си, имаш опасност да заболее стомахът ти. Обичаш да се гневиш, ще дойде запичане. Често, обещаеш нещо, не го направиш, друго, трето, обещаваш много работи, не ги направиш, ще дойде главоболието. И тъй, всичките физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намериш причината, ще се възстанови равновесие, ще се възстанови хармония. Взел си нивата и къщата на някоя вдовица и след това те заболи корема. Аз не мога да лекувам корема ти, освен ако повърнеш нивата и къщата на тази вдови¬ца. Върнеш ли ги, веднага болестта ти изчезва. Написал си една книга, която заблуждава хората, веднага се явява у теб главоболие. Изповядай се, напише друга книга и главоболието ти ще изчезне. Това са методи в школата, обяснения, но за да се приложат те изисква се много нещо. Сега няма да остарявате преждевременно. Щом човек изгуби своята цел, своя идеал, той остарява. Никога няма да мислите, че сте стари. Ще кажете: „Ние ще работим за Господа." Ще имате една велика, славна работа. Щом имате една жива цел пред очите си, вие няма да остарявате. Ще имате пред очите си хубави работи, как ще се подобри бъдещото поколение, каква ще е бъдещата култура, какви ще бъдат градовете, селата? Всичките тези хубави работи ще ги имате като една светла идея, постоянно да творите в ума си. А сега, като изкоре¬нявате насаденото, а не насаждате ново, вие ще останете една пустиня. Не, ще насадиш новото и от една страна ще имаш ново, ще расте то, а от друга страна ще корениш старото. А сега кореним, кореним и не посаждаме. Виж всичките недостатъци, които имаш и постепенно ги корени. Не изкоренявай всичките не¬достатъци изведнъж. Това е много голяма опасност. Като изкорениш един, сто недостатъци, останалото лесно ще се уреди. Ще кажете: „Слава Богу, реформирахме живота си." Но знайте, че Божес¬твеният дух като влезе, търговецът пак ще си остане търговец, но в него ще се зароди едно силно желание да работи, той прави големи усилия. Та, у всеки влиза желанието да прави усилия, но Духът сам по себе си не променя естество¬то на човека, но само му дава един подтик. Той казва: „Можеш да работиш сега." На нервния казва: „Ти можеш да работиш, ще прилагаш своята нервност." На флегматика казва: „Ти, със своето постоянство, ще можеш да работиш." Всички ще ви подтиква Духът към работа. Като дойде този ток на Любовта, всеки със своя съд ще вземе толкова колкото е голям неговия съд. Някой път малкият съд може да направи повече, зависи как ще се използува. Сега, туй, което хората считат невъзможно, то е как така мъже и жени ще примирят интересите си. Е, хубаво, ако жената престане да бъде жена, и ако мъжът престане да бъде мъж и станат нещо ново, тогава нямали да се оправи светът? (Олга: - „Но те нямат представа за това нещо.") Но то ще стане. Има възможности в природата, има всичките възможнос¬ти и онзи, който ги разбира, той като преведе сегашните символи, той ще разбе¬ре, че сегашният мъж, ще се измени, сегашната жена ще се видоизмени. Сегаш-ният мъж и сегашната жена ще останат само за архаизъм в музеите и който ги види, ще се чуди какво нещо са били хората. Ще се учудват на хората ще ги гледат като големи риби. Ами представете си, че един ден вие достигнете до такова едно състояние, тъй както сега сте остарели, изведнъж да се превърнете на едно малко детенце. Вие сами може да го правите това мислено. После може да станете възрастни. Каквото поискате ще можете да станете. Питам ви тогава каква мъчнотия ще можете да имате в живота? Някой път ви става скучно в живота, между хората. Имате силата да ставате невидими. Скривате се, събира¬те енергия и после пак ще се проявите отново в света. (- „Как можем да се изменим?") Има много начини, но трябва да минете през известна школа. За измене¬ние на носа, на ушите, за всичко има методи, но трябва да минете школата, да изучавате методите. Може, има известни условия, но тъй както сте сега, имате мъчнотии. В любовта трябва да подобрите гърдите си и черния си дроб. В мъдростта трябва да подобрите мозъка си. В правдата трябва да подобрите ръцете си и пръстите си. Като работите за интелекта си, трябва да подобрите носа си. Като работите за добродетелта, трябва да измените краката си. После, да кажем, вървите тромаво, тъй ще се научите леко, да имате едно пластично движение. А сега ви гледам, всички сте в походката си като гемии, но има едно пластично движение. Тази тромавост се заражда в застояване на туй движение. Всичките мускули трябва да са в движение. Трябва да са пъргави, всичко у нас трябва да е пластично. Ние имаме една наука за лекуване, тя е следующата: Запример, страдате от ревматизъм. Изтегляйте тия ставички на пръстите, разтривайте ги, за да при- дойде към тях кръв. Всички кокали ще изтеглите и болестта ви ще се премахне. После може да си правите и следните упражнения с пръстите на ръцете: ще приближавате два по два (с изключение на палеца), после три заедно и един отделно и т.н. После ще гледате да съедините върховете на показалеца и малкия пръст. Така ще концентрирате волята си. Ако пръстите ви са по-къси от общите нормални мерки за вас, ще упражня¬вате волята си да си продължите показалеца, малкия пръст и четвъртия пръст да стане също по-дълъг. Ами че, тъй се работи, ти ще имаш проект, върху който ще работиш, ще мислиш, за да създадеш нова форма. Ами че, тъй ще имате обект, върху който ще мислите. Мислено ще изправите етерическата си ръка, на нея ще обръщате внимание. Тя ще влияе на физическата ви ръка. Всичко можете да измените, всяка част можете да измените, но ще им дадете един образ, един идеал. Всяка една клетка може да вижда, ще туриш в ума си този идеал, ден след ден, ще го копираш и ще накараш всяка клетка да вижда. Добре, носът ти е къс - проточи го. Тесен е, разшири го. Тесният нос се отразява зле върху гърдите ти. Представете си, че носът ти е широк, с големи ноздри, ти ще почнеш да привличаш много въздух, енергиите от природата ще почнат да се преливат към твоята мисъл. Ако някой път твоята тръбица е много тясна, малка и малко водица ще събира. Представете си носа тъй хубав, прави¬лен, със широки ноздри - това е добре и за дишането и за мисълта.  В пръстите също има голяма интелигентност. Пианистката, като свири, не мисли за пръстите, те имат механическа интелигентност, но после тя става съз¬нателна. Пръстите за дълго време могат да задържат заученото. Ти можеш да забравиш нещо, което си знаял да свириш, но пръстите не го забравят. Това сега са практически методи, които навънка не трябва да ги изнасяте. В света не раз¬бират тази философия и ще кажат: „Как ще си проточите носа?" Те не разбират, че сегашните форми се дължат на минали мислови форми, а сегашните мислови форми ще бъдат мислови форми за бъдеще. Най-първо трябва да се създадат известни форми и не бързайте върху тях. Човек трябва дълго време да работи. Запример, сега може да напра¬вите опити. Ще посадите ябълка, слива или круша ще концентрирате мисълта си върху тях, ще ги заставите да дават хубави ябълки, круши или сливи. Две от вас вземете един и същ сорт ябълка или круша и упражня¬вайте върху тях ума си, да видите на коя от вас ябълка-та или крушата ще роди повече и по-добри плодове. Зна¬чи и крушата може да се насърчи. Значи, мислите уп¬ражняват известно влияние. Човешкият дух може да ра¬боти и върху растенията. Сега достатъчно материал имате. (Виж рисунка¬та лале.) Аз създадох половината цвят от лалето, а дру¬гата половина вие ще трябва да я извършите.

Слънцето и любовта всичко постигат. Слънцето произвежда цветовете, а Любовта произвежда плодовете.

25.IX. 1923 г. (От тия букви, които Учителят напи¬са, опитвахме се да образуваме думи. Обра¬зувахме думата „паун".) Значи, не трябва да бъдете горделиви. (После образувахме думите: „опита", „той пита", „ Той ни опита".) То е достатъчно. След като ви опита, ви даде, отлични неща ви начерта, има много Тайна молитва Молитвата на Духа 11 часа без 20 мин. Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта Т] -гл J1 ^ ин н -о ю

то е хубаво. Значи толкова нещо неща да учите. при Изгрева