РАВНИ СТРАНИ
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!“
Размишление.
Сега ще ви задам следните въпроси: Защо хората се обезсърчават? Защо вярващите се обезсърчават? От геометрията знаете, че две страни, поотделно равни на трета, са равни помежду си. Същото геометрическо положение имаме при зададените въпроси. Те представят, именно, трите прави линии, които са равни помежду си. Ние сако задаваме въпроса защо човек се обезсърчава; ние само констатираме факта, че някой се е обезсърчил, а защо се е обезсърчил, коя е психологическата причина за това, не знаем. Търговецът кога се обезсърчава? Търговецът се обезсърчава, когато работите му не вървят добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложените в търговията си капитали и т. н. Значи, вярата му се е основавала на капитала. Ученикът се обезсърчава, когато изгуби паметта си и не може да помни това, което е учил. Ами вярващият защо се обезсърчава? Той нали вярва в Бога, нали казва, че Бог е всесилен, всеблаг, всемъдър, всезнаещ? Той нали казва, че животът му произлиза от Бога? Защо трябва тогава да се обезсърчава? Въпреки това, виждате, че един ден този човек се е обезсърчил и казва: Дали съществува Бог или не съществува? Питам: коя е причината за неговото обезсърчение? Това не се случва сами с обикновените вярващи, но и с напреднали ученици.
Мнозина от вас мислят, че като са слушали толкова години да им се говори върху новите положения на живота, че са стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте в преддверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Например, вие нищо още не знаете за отличителните черти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Те представят три кръга на деятелност. Следователно, когато човек разрешава въпросите от гледището на индивидуалното съзнание, изводът ще бъде един; когато разрешава въпросите от гледището на общественото съзнание, изводът ще бъде друг; и най-после, когато разрешава въпросите от гледището на Божественото, т. е. на общочовешкото съзнание, изводът ще бъде съвършено различен от изводите на първите две съзнания. Всички тия съзнания са във вас, но вие трябва да ги развивате, да работите в зависимост от тях. Иначе, ако живеете само с индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живее в това съзнание, човек ще се чувства като божество, отделно от съзнанията на другите хора. Хора с такова съзнание представят пеперуди, които преждевременно са се излюпили. Но смърт очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и няма храна, която да подържа живота им. Докато живее в индивидуалното съзнание, човек не може да проникне даже до другите две съзнания, чиито кръгове на деятелност са по-широки, по-големи. Голямо заблуждение е да счита човек себе си за божество. Той не може и не трябва да играе ролята на божество. Ето защо, когато някой счита, че е човек, че е християнин, той трябва добре да разграничава и разбира проявите на тия три съзнания в себе си и да постави всяко от тях на своето място.
Сега ще разгледаме отличителните черти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна черта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, човек е много деликатен, много внимателен към себе си. Той лесно се обижда и от себе си, и от другите хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато живее в Божественото съзнание, никой човек, ние общество, никой народ не е в състояние да обиди човека. Човек, с пробудено Божествено съзнание, е любимец на всички. Тази е причината, задето всички хора, били те християни, или езичници, обичат Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не съди. Всеки намира, че Христовото учение е идеално. Докато минава през фазата на гъсеницата, човек гризе коравите листа на дърветата, но щом се превърне в пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щом стане пеперуда, човек престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си към ароматните цветове на това учение и смуче от тях сладък сок. Христовото учение не е само за спасяване на душите, но то има за цел да подобри живота на човека, да подобри и засили неговите способности. Ако това учение не може да развие способностите на човека, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия живот, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всяко учение, което заблуждава човека, не е право учение. Да се лъже човек, че обича Бога, че Му служи, а не върви в Неговите пътища, това е заблуждение.
Преди няколко дена дойде при мене един господин да го лекувам и ми каза: Аз съм благороден, добър човек, готов съм да дам цялото си имане само да ме излекувате. – Мога да ви дам един естествен метод за лекуване. Ако го изпълните, както трябва, ще оздравеете. – Да, но с този метод ще отиде много време. Аз искам изведнъж да се излекувам. – Щом искате изведнъж да се излекувате, три условия се изискват: да раздадете всичкото си имане на сиромасите, да посветите целия си живот в служене на Бога и да тръгнете с торба в ръка да проповядвате Неговото учение. Като чу това, този човек се замисли и си отиде. Който не е готов да изпълни това, той трябва да е доволен на методите, които природата му показва за лекуване. Ще вземе един от нейните методи и ще се лекува, макар и след години да има някакъв резултат. Също така постъпват и религиозните. Те искат да придобият знания изведнъж. Питам: готови ли сте да посветите целия си живот на Бога? – Да, но ние имаме жени, деца, трябва да ги гледаме. – Ако мислите, че вие гледате жените и децата, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на вас е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работи върши понеже трябва да нарежда къща, да слугува на мъжа и на децата си. Животът не седи в тези неща. Съвременните хора са нарушили съществения закон, своите преми отношения към любовта, мъдростта и истината, и мислят, че прямата им задача е да гледат мъж и деца или, както мъжът казва, че първо трябва да се грижи за дома.
Ще кажете, че като служи на Бога, човек разваля семейния си живот. – Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря или един син, които да трептят за баща си или за майка си като за себе си. Един евангелски проповедник, наш познат, имаше две дъщери, които пазеше като зеницата на очите си. После той влезе в новото учение и ходеше да проповядва. Една от дъщерите често му казваше: Много си глупав, като ходиш да проповядваш от град на град. Виж, по-добре печели, отколкото да си губиш напразно времето. – Бащата бил глупав, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трябва да се екзалтират, но трябва да се вдъхновят. Ония, които се екзалтират, те са далеч още от принципите на новото учение. Някой вдига ръцете си нагоре, моли се на Бога, казва: Аз се помолих вече. – Помолил се веднъж и всичко свършил. Не, изгрее ли слънцето веднъж, то никога не трябва да залязва. Казано е в Писанието: „Постоянно се молете!“. Значи, и като спи човек пак трябва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добрите хора съзнанието всякога е будно. Непреривност на съзнанието се изисква от човека. И в будно, и в сънно състояние, той трябва да се моли, трябва добро да прави. Някой се оплаква, че сънувал лоши сънища. – Нечисто е било съзнанието ти. – Какво да направя тогава? – Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си от лоши чувства и желания.
Псалмопевецът казва: „Сърце чисто сътвори Ти в мене, Боже“. Чисто съзнание, чисто сърце се изисква от човека. Това е велика наука, с която всички хора трябва да се занимават. За тази цел любовта трябва да се приложи в живота. Любовта зло не прави. Казвате: Какво нещо е любовта? – Да обичаш човек, това значи да вложиш в него такова нещо, с което да го направиш ценен и за себе си, и за окръжаващите. Какъв по-добър пример за любовта искате от направеното от нас изворче? Това място, около реката, беше нечисто, диво, а с изворчето се превърна в рай. Тук се вложи труда на братя и сестри от любов и днес всеки минувач спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичаш човека, значи да събудиш в него това, с което да се увеличат възможностите на неговите ценности, вложени от Бога. Когато обичаме Бога и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на всякакви жертви заради Него. Мнозина казват, че обичат Бога, а често се обезсърчават. Причините за обезсърченията на хората се дължат на това, че не могат да постигнат, каквото желаят.
Един евангелист разправя една своя опитност за човешкото обезсърчение. Дохожда при него един млад момък, който му казва: Братко, моля ти се, намирам се в голямо затруднение, дошъл съм до отчаяние; хайде да се помолим заедно, да ми се помогне. Евангелистът се моли, радва се, че един млад човек е готов да се обърне към Бога. Младият момък казвал: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Ако Бог ми помогне, ще Му служа на вечни времена. След десет дни той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облекчих. Отишъл си младият момък и повече не се върнал. Каква била причината за неговото отчаяние? Той обичал една млада мома, влюбил се в нея до полуда, и на всяка цена искал да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видял, че тя си имала възлюбен. Отчаянието му изчезнало и той се примирил с положението си. – Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е в Писанието: „Добрата жена е дар от Бога“. Аз прибавям към този стих още нещо: Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. Добрият син, добрата жена, добрите приятели са дар от Бога. Който обича Бога, той ще бъде обиколен от добри хора: жена му, децата му, приятелите му, познатите му, всички ще бъдат добри и внимателни към него. На такъв човек имотът расте. Ако е земеделец, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука.
Сега, като ученици на новото учение, вие трябва да възприемате новите принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Старият живот ще се замени с нов, както животът на гъсеницата се замества с живота на пеперудата. Когато гъсеницата разбере, че животът й се свършва, тя си приготвя пашкул, в който се скрива, както Ной в ковчега си. И вие, като гъсеницата ще влезете в своя пашкул и ще се понесете по водата. Щом водата се намали, ще отворите врата на своя ковчег и ще хвръкнете навън, както хвръкна гълъбът от Ноевия ковчег. Казвам: потоп иде в света! Не потоп от вода, но потоп от огън. Всички ще видите този потоп. Питам: ще можете ли тогава да излезете от своя пашкул? Който не е успял да се завие на пашкул, той ще се опърли от огъня, а някои даже ще изгорят. Който има пашкул, той ще излезе от пашкула си и ще започне новия живот, който носи истинските блага, истинските условия за добър живот. Като излезе от ковчега, ще хвръкне във въздуха, като пеперуда. Кой от вас е имал тази опитност, да излезе от пашкула, да хвръкне свободно във въздуха, като пеперуда, и да ходи от цвят на цвят да събира сладък сок? Който няма тази опитност, той нищо не може да говори.
Сега от всички се изисква да усилите вярата си. Това не значи, че нямате вяра, но вярата ви е като тази на търговеца. Докато работите на търговеца вървят, той се насърчава; щом настане някаква криза в търговията му, той се обезсърчава. Следователно, докато се обезсърчава, човек се намира в индивидуалното съзнание на своята личност. Докато ревността действа в него, той живее в общественото съзнание. Щом дойде в него някакъв импулс за велик живот, той влиза вече в общочовешкото съзнание, в което взимат участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно място се съберат двама, трима, петима или десетина души, всякога се явява ревност. Ревността има и добри страни. Тя дава подтик на човека. Обаче, ревността трябва да се постави на своето място. Който не разбира ревността, той може да се спъне в нея. Човек трябва да разбира своите прояви, да знае, към коя категория на съзнанието се отнасят: към индивидуалното, към общественото или към общочовешкото.
Казвате: Защо съзнанието на човека не се пробуди изведнъж, да види какво му предстои да мине? – Ако видите всичко, което ви предстои да минете, в един ден косата ви ще побелее. Гръбнакът ви не е толкова силен, не може да издържа много. Тази е причината, задето Бог постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато човек разбира дълбокия смисъл на страданията, животът не е страшен. Чрез страданията, човек ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдал! Обаче, това не значи, че човек трябва да се самоосъжда. Самоосъждането, строгата себекритика не прави човека герой. Да направиш път на слабия, това е геройство. Да спасиш мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие изпълнявате волята Божия. Бог се грижи за най-малките същества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Някой човек страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Бог да слезе от своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Бог помага и на хората, и на животните чрез свои специални органи. Всяко същество, което е готово да изпълни Божията воля, е Негов орган.
Казвате: Дотегнаха ни страданията. – Щом кажете така, вие искате да се освободите от мъчната книга, която баща ви е купил да четете, да я изучавате. Страданията представят такава мъчна книга, дадена ви от вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика след като продаде на други хора своята мъчна книга? Нищо не придобива. Напротив, без тази книга, той остава простак, невежа. Щом получи тази книга от баща си, ученикът трябва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере целия свят, че наука има в душата му.
Съвременните хора искат да уредят материалните си работи. Те не знаят, обаче, че начинът, по който искат да ги уредят, няма да им помогне. Ново разбиране се изисква от тях. Те трябва да поставят любовта като основа в живота си и ще видят как всичките им работи ще се уредят най-правилно. Ще кажете, че любовта днес не може да се приложи, а днес. Не, любовта всякога е могла да се приложи, а днес – най-много. Ако търговецът вложи любовта като основа на своя живот, и търговията му ще върви добре. Ако ученикът вложи любовта в живота си, всичко, каквото чете и учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближават към любовта със страх и ужас. Като видят любовта, отдалеч още се объркват. Да влезете в стаята на някой разбойник и се забъркате, разбирам, но да влезете в стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирам.
Сега, не е въпросът да продавате книгите си, които вашият баща ви е дал да изучавате. Като ученици на Великата Школа, вие имате задачи, които трябва да решите. Вие имате изпити, които трябва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкват на известни затруднения, мнозина казват: В този живот не мога да разреша задачите си, но ще останат за друго някое прераждане. – Това е криво мислене. Отде знаете, че в друго някое прераждане ще имате същите условия, каквито имате днес? Ако изпуснете днешните условия, вие ще прекарате в пространството 200 – 300 или 500 години в лутане, в безпокойствия, без да имате надежда за връщане към по-раншните условия. Няма по-страшно нещо от това да бъдете изоставени, забравени от всички и да живеете сам, в абсолютна самота! Вие не сте изпитвали какво нещо е самотата на живота! Аз ви говоря тия неща, за да не се подавате на вашите лоши съветници, на вашите лоши учители, които ви подтикват в крив път. Като знаете това, ще различавате отде идат вашите мисли и чувства. Всяка Божествена мисъл трябва да се приеме; всяка мисъл, която не е Божествена, трябва да турите настрана. Само по този закон ще укрепнете, ще бъдете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, без този закон, нищо не можете да постигнете. Само любовта е в състояние да направи човека съвършен. Любовта дава живот. Следователно, който придобие живота, той е роден вече от любовта. След това мъдростта иде да допълни живота на човека, да му даде направление. Мъдростта съдържа в себе си елементите на знанието и на светлината. Когато човек придобие знанието и светлината, тук вее спира мъдростта и започва да действа истината, която носи свободата. Когато си постави за идеал познаването на Бога, човек става свободен.
И тъй, първо се проявява любовта, която носи живота. После иде мъдростта, която носи знание и светлина. Трета се проявява истината, която създава в човека велик подтик към свобода. С този импулс човек може да преодолее всички препятствия в своя път. Това подразбира преминаване в нова фаза на живот, но не свършване на живота. И в бъдеще, когато отново дойде на земята, човек ще знае вече върху какви основи трябва да постави живота си, за да бъде приятен, да се радват всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човек ще каже: „Всичко считам за измет, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Така е казал Апостол Павел, когато е бил в общочовешкото съзнание. После той е слязъл в общественото, в народното съзнание и казал: Искам да умра за народа си, искам да го спася. – Христос не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостол Павел казва: „Аз, който проповядвам Христа, боя се да не бъда отхвърлен“. Значи, той почувствал, че еврейският народ ще бъде отхвърлен. Не можеш да спасиш един народ, докато не го обикнеш. Апостол Павел не можа да проникне в дълбочините на своя народ и след като го опита, отказа се от мисълта си да го спаси. Той каза: Отдалечавам се вече от вас и отивам при езичниците. Щом се отърси от връзките на своя народ, той се избави.
И на вас ще се даде такава задача, да проповядвате новото учение между своя народ. Мнозина не ще издържат противодействието на външния свят и ще се върнат, като кажат, че тази работа не е за тях. Веднъж сте влезли в Школата, знайте, че ще ви поставят на различни изпити, малки или големи. След като носихте десет дена наред вода, по-нататък ще ви се даде задача, например, десет дена наред да търсите Бога в проявите на хората и да кажете в какво сте Го познали. Окултната школа дава на учениците си ред задачи и опити, но тя изисква от тях послушание и деятелност. Затова и Писанието казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Какви деца трябва да станете? Чисти по сърца и разумни в проявите на своя ум.
Правете опити, за да се уякчи вярата ви. Вярата внася разбиране между всички хора. Божественият огън пък трябва да обхване цялото човечество. Той е необходим, за да събуди в хората общочовешкото съзнание. И тогава, доколкото човек е верен на трите принципа на живота – на любовта, на мъдростта и на истината, дотолкова и Бог ще му помага. Христос казва: „Идете и проповядвайте това учение, и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Това значи Христовият Дух да бъде с нас. Щом Христовият Дух е върху вас, вие ще можете да се повдигнете, да минете от индивидуалното съзнание в общественото и от общественото в общочовешкото. Според езика на Писанието, това се нарича „новораждане“. Новороденият живее в общочовешкото, в космическото съзнание. С такъв човек всеки желае да се разговаря, всеки се разбира с него. Гответе се за този момент. Той може да дойде всякога. Обаче условия се изискват за този момент. Какви са тези условия? Вътрешни. След като сте се готвили толкова години за този момент, и след като още продължавате да се готвите, трябва ли, когато настане този час, да кажете, че не сте готови?
Ще приведа един пример из българския живот, да видите как се постъпва с онзи, който не е готов, когато Бог похлопа на вратата му. Един добър, млад момък обичал дъщерята на един български чорбаджия. Родителите й не я давали на този момък, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерта, когато момъкът отишъл в дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съм още готова, дрехите не съм събрала. Ела утре вечер. Той се върнал у дома си, но повече не отишъл при момата. По същия начин и Бог не идва два пъти подред при човека. Като похлопа веднъж на сърцето на човека и не Му се отговори, Той втори път не идва вече. Като похлопа веднъж на сърцето на човека, той трябва да бъде готов да му отвори. – Ама не съм си събрал дрехите. – То е друг въпрос. Бог не може да чака вън да събираш дрехите си. Вие трябва да съберете дрехите си, да се приготвите, и щом чуете, че Бог тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да излезете вън. Ще кажете: Ами какво ще правят мъжете ни, какво ще правят жените ни? – Това не е ваша работа. – Ами децата ни? – Това са второстепенни въпроси. Първата ви задача е да определите отношенията си към Бог, а останалите въпроси ще се разрешат сами по себе си. Питам: като сте се предали на домовете си, на мъжете и на жените си, на дъщерите и на синовете си, осигурени си са те? Не виждате ли, че съвременните народи, общества и домове се намира в ужасно положение? Страшно е положението на съвременния свят! Виждате как мъже и жени се продават. Не могат вече да съществуват лъжи и измами. Трябва да се тури край на лъжата. Светът се нуждае от герои.
Сега, ние не се интересуваме от престъпленията на хората. Ние се интересуваме от това доколко те спазват великия закон в живота – любов към Бога. За предпочитане е сърце чисто, а ръце огрубели от работа, от труд, отколкото ръце меки, а сърце нечисто, покварено от различни пороци и недостатъци. По-добре ръце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а ръце меки. Които искат да изпълнят великия закон, нека направят крачка напред. Този въпрос няма да се разреши нито с индивидуалното, нито с общественото или народното съзнание, но с общочовешкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживяло времето си вече. Трябва ли още да се занимавате с погрешките на хората? Да се занимавате с чуждите погрешки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрешките на хората и да ги оправя. Да се занимавате с погрешките на хората, нито вие ще се спасите, нито на тях ще помогнете. Ето, Мойсей, един от видните адепти на времето си, който разполагаше с египетската мъдрост, употреби различни методи за изправяне на еврейския народ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи с този своенравен народ. Едва сега започва да се пробужда съзнанието на евреите.
Аз не говоря за евреите по плът, но имам предвид духовния Израил. Това пробуждане на съзнанието, т.е. този преврат в душите на хората може да се постигне само по Божествен начин. Никакви други начини, никаква друга култура не е в състояние да прероди човека, освен Божествената. Тази култура носи любовта в себе си. Без любов нищо не може да се постигне. Без любов човек се намира в същото положение, в каквото се намира мравката, когато попадне в пясъчната хунийка на мравчения лев. Влезе ли веднъж там, тя повече не може да излезе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрез нея мравченият лъв лесно лови жертвите си. Следователно, вложете любовта в душата си за основа на вашия живот, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовта подразбира пълно съгласие между трите вида съзнания. При това положение, човек живее не в настроенията, а във вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани трите съзнания в едно, те определят и правилните функции в духовния живот на човека. Те се намират в такава зависимост едно от друго, в каквато зависимост се намират помежду си главата, белите дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха в човека, общественото съзнание – белите дробове, а общочовешкото – главата. И наистина, соковете от стомаха минават в белите дробове, а оттам – в главата.
Като дойдат до известна възраст, мнозина се отказват да учат, да работят и казват: Докато бяхме млади, ние работихме. Сега нека младите работят, нека те учат. Младостта на човека се поддържа от вярата му в Бога. Чрез вярата човек може да привлече към себе си ония нови сили, нови елементи, които са нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича един търговец, толкова по-добре вървят работите му. Това не значи, че човек трябва да очаква да дойде помощта му само отвън. Ако мисли така, той ще се намери в положението на турците, които казват, че Аллах всичко може да направи. – Това е вярно, но и хората трябва да работят. Че и хората сами правят много неща, виждаме по това, че светът още не е изправен, макар да казват, че Бог всичко прави. Ако хората бяха оставили всичко на Бога, светът щеше да бъде в пълна изправност. И старите пророци са казвали, че Бог тъй казал, иначе казал, но въпреки това, те не обърнаха хората към Бога. Значи покрай Божиите думи, те са предавали и свои. Ако някой техни мисли са дали добри резултати, и това е добро. Но сам Бог се чуди как е дошло на ума на хората да Му приписват неща, които Той никога не е помислял, нито казвал. Идат времена, когато вярата, знанията на хората ще бъдат положени на изпит.
Преди няколко дена дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболяло от менингит. – Никакъв менингит не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силните слънчеви лъчи, заболяла го главата. Щом му се даде очистително и изпие няколко чаши гореща вода, да се изпоти, менингитът ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се от коремоболие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трябва да се пие. Много от вашите мисли и желания са подобни на студената боза, от която непременно корем ще ви заболи. Който е успял да хармонизира в себе си и трите съзнания, той ще се избави от нещастията, които идат отвън.
Сега, аз желая да разбере добре това, което ви говорих. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го в живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бъде в състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислите ви. Аз искам да бъдете герои, да не се отпущате. Новото учение изисква нови дрехи, нови костюми. Скъсани, стари дрехи в новото учение не се позволяват. Там всеки трябва да обръща вниманието на хората със своите нови костюми. Казвате: Има ли човек толкова средства? – Средствата се крият в любовта. Тя носи големи богатства за човека. Който служи на първия принцип – любов към Бога, той няма да бъде лишен от Божиите блага. Щом не служи на този принцип, никакви блага няма да получи.
И тъй, спазвайте основния принцип в живота си – любов към Бога. Това не значи, че вие нямате любов. Всички имате любов, но с тази любов не можете да влезете в Царството Божие. Любовта на гъсеницата не може да бъде любов на пеперудата. Вашата любов, вашата мъдрост, вашата истина трябва да послужат за основа на по-широка любов, мъдрост и истина.
„Бог царува на небето. Бог царува в живота. Да бъде благословено името Му!“
42. Лекция от Учителя, държана на 13 юли, 1927г., София.