Правила и съвети
Тайна молитва
Отношенията във физическия свят се изменят. Ако посеете 10 ябълчни семки, това е отношение. Ако някой човек според вас е изменил своите отношения по форма, това от каквопроизтича? Тази промяна е по отношение на какво? Физически нещата се изменят. Десетте зърна-семенца, ако стоят в кутията, няма да се изменят. Там дето има промени, има и растеж. Една река в началото е малка и колкото по-нататък отива към своето предназначение, се увеличава. Туй увеличение става по механически начин. Отношенията в живота са по форма, по съдържание и по смисъл. Ако аз не мога да вляза в къщата, защото съм пораснал, нито вие сте виновни, нито аз, нито вратата. Туй е станало въпреки моето желание.Носенето на ръце, това не значи обич, това значи немощ само. Пък ако не те носят на ръце, това е друга крайност. В света стават промени, за които ние се учудваме, въпреки волята си. Кое е истинското достойнство на човека? Това е линията а. Че човек има достойнство, има, но в какво седи то? Това е линията в. Коя е третата линия, с която мерим? Това е линията с. фиг. а е равно на с, в е равно на с, следователно а е равно на в. Да допуснем, че Бог е мярката, с която мерим. Линиите това са човешката личност, чувствата, това са неговите ближни. Когато отношенията на близките към Бога и отношението на личността към Бога са едни и същи, има равенство помежду им. А равни линии са само успоредните, понеже те се стрпемят към една цел - и едната и другата линия пазят тия перпендикуляри еднакви. Различието на успоредните линии седи в това, че те се движат в една и съща плоскост, но не монават през едно и също място. Допуснете, че едната успоредна линия прави една малка кривина, поасле пак върви успоредно на другата (рис. 1) и другата успоредна прави една малка кривина и пак върви успоредно. Това показва, че има едно малко нарушение.
(Рис. 1.)
Погрешките, които хората постоянно правят, те са тази малка кривина, която се образува. Линиите а и в са успоредни, те са линии на сърцето и ума. Сърцето и ума се движат в една и съща плоскост, но не минават през едно и също пространство. Сърцето има стремеж към Бога, а умът има стремеж навън, към света. Обектите на сърцето и ума са едни и същи, само че умът гледа външната страна, а сърцето - вътрешната. Умът се интересува от формата на кутията, а сърцето гледа има ли нещо за ядене вътре. Едновременно и кутията трябва да бъде правилна, и съдържанието да бъде добро. Х равно на какво е? Този кръг ако изразява кръг от 10 сантиметра, има десет възможности: Х може да е равно на 1, може да е равно на 2, на 3 и т.н. до 10. Неизвестното за едного е известно за другиго. Туй, което е Х за вас, е единица за мене. Туй, което е Х за едного, е двойка за вас. Да допуснем, че вие имате един камък, но не знаете неговата цена. Но този камък аз го зная, всичко ми е известно за него. В съвременния живот нали душата е едно неизвестно - един Х. На какво е равна душата? Тя е равна на едно от тези числа от 1 до 9. (Кога е равна на единица?) Душата е равна на всички душевни явления, всички функции се явяват в душата. Душата е равна на нула. Х равно на , равно на 10. Всякога под душа се разбира това, което има форма, съдържание и смисъл. Да допуснем, че вие разсъждавате за любовта на майка ви, вие сте малко дете, имате студени крака и тя ви ги топли. Но ви хване треска, имате огненица и тяя ви тури студен чаршаф - вие треперите още повече. Как ще оправдаете това: от една страна майка ви ви топли, от друга страна ви туря студено. Имате Х плюс единица топлина и минус единица (изважда нещо при студа). Щом се изважда, отношенията са чисто физически. Само във физическия свят може да се видят нещата. Едно изкуствено око може да го извадиш, но същинското око може ли да го извадиш? Щом нещата могат да се изваждат, ние разбираме, че туй око е изкуствено и то няма никакви вътрешни функции, няма отношения. Всяко чувство, което може да се вади от сърцето или да се тури в сърцето ви, то не е органическо. Мисъл, която може да се извади, или да се тури в ума ви, тя не спада към органическия свят. Реалността не може да се вземе от човека, тя е неделима. Реалните неща имат отношения, те са неделими, понеже са абсолютно свободни. Реалното може да изменя само своите отношения. Но то като изменя своите отношения, нито се дели, нито се умножава, нито се събира; нито влиза, нито излиза. Когато иска - влезе, когато иска - излезе. Никой не е в състояние нито да го извади, нито да го вкара. Водата може да я разделите на малки капки, но турите ли тези капчици на една плоскост, те ще се слеят - това са само различни положения. Реалното е делимо, без да се дели. Може ли да има умножение, без нещо да се е умножило. Законът на събирането и умножението е процес на растене. За да има умножение, трябва да има две неща. Ако едно и две не може да съберете, може ли тогава да съберете 1 и 3? Трябва да разберете, че са разнородни величини. Само еднородни величини се съъбират. Но по този закон, щом 1 и 2 не може да съберете, и 1 и 3 не може да съберете. В тази редица до 10 онова, което ще стане с 1 и 2, ще стане и с 1 и 3, и така до 10. Десетте през същия процес ще минат. Един човек, който отива на небето, невъзможно е да краде. Тази врата, през която ще мине, е тясна, едва той ще мине. И ако той мине през тази врата, не можем да го обвиним, че е крал То е абсолютно невъзможно. Ние наричаме водата, която е минала през този, тесния път, филтрирана - тя е без никакви утайки. Затова страданията аз ги наричам закон за филтриране. А щом се радвате, то е само едно движение - излезли сте от филтъра и отивате на местоназначението си, дето започвате да страдате, защото трябва да се пречистите. Излезете някъде, вземете ново направление на живота си. Три линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Четири линии могат ли да бъдат успоредни? Могат. Зимно време е, студено, нямате обуща, дрехи. Дадете едно обещание, че ще посетите един приятел, който живее на 20-30 километра от вас. Двама сте обещали - единият има обувки, а другият няма. Единият има възможност да устои на думата си - човекът с обущата. Той има благоприятни условия да се развива, а другият - неговите условия на живота не му помагат. Онзи, който е добре облечен, на него може да разчитате, а онзи, който не е добре облечен, на него не може да разчитате. Това и в умствения свят е така. Онази птица, която има много дебели пера и онази, която няма много дебели пера, коя ще бъде по-подвижна? Без дрехите, без дебелите пера. В чувствата е така. Това, което е потребно за чувствата, не е потребно за ума; това, което е потребно за ума, не е потребно за чувствата. Това, което не можеш да направиш със сърцето, направи го с ума (Може ли?). Можое, разбира се. В моралния свят има методи и начини на действие. Често вие се спъвате и казвате: "Това не мога да го направя." Защо? Три причини има, които са ясни: или волята ти е слаба, или сърцето ти е слабо, или умът ти е слаб. "Не ми е слабо нищо, но не искам." То е друг въпрос. Когато животът е неразумен, той е животински; когато е разумен, човешки; когато е чист, е ангелски; когато е добър, е Божествен. По същество човек трябва да запази мира си и когато му дават, и когато му вземат всичко обратно. Той трябва да бъде радостен, защото не знае дали онзи, който му взема нещата назад, може да има предвид в душата си да му даде нещо по-хубаво, не знае неговите намерения. Човек трябва да се пази да не влезе в противоречие със себе си, защото ще си създаде нещастия. Ако неразположението му е писано, то е по-силно от всички блага. Щом тръгна за небето всички обиди трябва да забравя, защото онова е по-велико. Иначе аз нямам никакви убеждения. Обидата аз считам за един хвърлен камък в градината ми. Нека си седи там. От учтивост трябва да мълча, от разумност, а не по закона на скръбта. Тези, непотребните мисли, разумни ли са? И преди да направя нещо ще се запитам какво ще постигна с тази постъпка: на Бога ли ще угодя, на ангелите ли, на добрите хора ли, за да повдигна мнението им за мен. Ако е така, тогава ще го направя, а ако аз с това ще си уроня престижа, тогава тази постъпка ще я изхвърля (Тази досетливост не е у пчелите, а у този, който им хвърля брашното). Трябва да се внесе едно ново решение (= -) на това различие, което съществува. Тогава няма да се карат, ще се погодят. Счупил някой нещо, ама донесъл повече, тогава вие това не го считате за лошо. Тия отношения съществуват и в духовния свят. Същият закон, който отвън се проявява механически, се проявява и органически. Законът е такъв: По възможност никой не трябва съзнателно да причинява вреда никому. Но има необходими страдания, които трябва да причините на човека, за да го изцерите. За пример, изкълчил си крака - зя дя го оправиш, ще му причиниш голяма болка. Той ще извика "Много ме измъчи!" Трябваше като вървиш по пътя, да бъдеш по-внимателен. Много пъти имаме мисли, чувства изкълчени. В морално отношение, за да бъде човек духовно богат и свободно да се проявява, той не трябва да има почти никакви връзки. Най-мъчното е човек да познава отношенията в невидимия свят, да знае там как са поставени работите. Докато човек знае, че такава е само волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност навсякъде прониква. Не нашият свят, в който живеем, но извън света, в началото ние живеем разумно. Тогава всяко противоречие, което се явява в чувствата, ума и волята, може да се изправи. Ти, за да накараш една мечка да те обича, всеки ден трябва да я храниш. И най-после какво благо ще ти донесе мечката? Защо да не я пуснеш в гората, тя сама да си изкарва прехраната? Всички наши мисли, чувства и действия направени ли са здраво или не? Законът е: всяко нещо трябва да бъде абсолютно добре направено. Човек трябва да яде с благодарност. Ако яде с благодарност, той ще се измени. Не се изискват много години, то е една минута, една секунда. Той може да не го забележи, но ще почувствува, че в него има една промяна, макар и да не знае кога е станала. За пример, имаш един приятел, когото не искаш да видиш. Но изведнъж забелязваш, че се е променил и пак ти става приятен. То е от Бога. Господ ти казва: той ти е донесъл цял *(?) Туй не е постижение, то е от неразбиране на нещата. Щом разбираш този човек, когото не обичаш, той може да ти бъде полезен. На една пчеличка няма да направя пакост, може да имам нужда от нея. Тя ще ми покаже къде има мед, къде са цветята. (Ти не можеш да обичаш Бога, щом имаш противоречия. Тъй е, аз сега не вярвам, че обичам Бога). Бог е онази абсолютна мярка, с която се уравновесяват всички противоречия. Дойде ли Господ, всички противоречия изчезват.
(закуска в 11 часа с по две гевречета)
Ако десет души за десет дни изорават двадесет декара земя, един човек за десет дни колко земя ще изоре? Х. Или един човек за десет дни обработва един декар земя, десет души за десет дни колко земя ще изорат? Х. Двама души за 5 дни обработват един декар земя, двама души за десет дни колко земя ще обработят? Х. А двама души за 365 дни колко земя ще обработят? Х.Когато се увеличава времето, увеличава се и работата; ако времето е същото, а увеличаваме хората, резултатът ще е същият. Законът е такъв: Ако имаш едно неразположение, ще продължиш времето. Неразположението е необработена земя и затуй трябва да се обработи. Колко време ще ти вземе да изчислиш за колко дни ще я обработиш? Пък някъде ще увеличим броя на работниците, без да увеличим времето. В същия срок да свършат повече работа. Щом имаш неразположение, свържи се с 10-20 души добри хора и неразположението ти ще изчезне. Ако ви попитат кой е погледът на добрия, какво ще кажете? Лъчите на 90 градуса дават по-голяма топлина, но са много по-ярки и по-голямо дразнене правят. Същинските лъчи имат най-малък наклон. Има един ъгъл на падане на светлината, която иде отокото. Когато светлината пада по естествения наклон, това наричаме добър поглед. И чувството си има закон за проявата. Защото всяко чувство, всяка мисъл заемат микроскопически място в организма. Проявата на чувството взема една стомилионна част от милиметъра, то е активно. Защото, всички неща, които се проявяват, си имат форма. В природата всякога има една вътрешна обмяна: даваш и вземаш. Всичко тече, което е вътре: това, което не тече е под това, което тече. Трябва да допуснеш противоречието, за да можеш да разсъждаваш. "Х" е противоречието, искам да го определя. Доказаното не може да се докаже и видяното не може да се види. Вашият приятел може да се яви в една животинска форма, в един извор, в една мушица - той минава през всички тези форми, докато най-после дойде в една форма, която на вас ви е понятна - човешката. Духовният човек включва религиозния, но религиозният не включва духовния. ма известни положения, дето човек може да чувствува правилно само по известен начин, правилно да проявява чувствата си само по определен начин. Според морала, ако едно дете има кутия покрита, учителят няма право да я отваря, за да види какво има вътре. Щом си учител, трябва да си ясновидец, да виждаш през капака. Всяко чувство и всяка мисъл е написана на лицето ми, прочети какво мисля за теб. ой пита: "Какво мислиш за мен?" Казвам: прочети на лицето ми. Когато вали дъжд, природата завива лицето, да се не намокрят буквите. Природата е написала толкова ситно някои неща, тъй ги е скрила, че ти трябва голям микроскоп, за да ги прочетеш. Природата казва: "Аз борява с малките пространства."Човек трябва да знае, че светът е един непреривен, интензивен поток и да има всичкото смирение да се учи винаги. Красиво е човек да има онова будно съзнание, но не само за кратко време, но във всеки даден случай да знае кои образи са красиви. Защото не всяка мисъл, която минава през нас, е правилна, пък може и да е чужда. Трябва да различаваш доброто у себе си и доброто у другите и ако е добро, тогава да го приемеш. Пък възможно е и лошите мисли сам да ги създаваш. То е една възможност на свободната воля. Има начини чрез закона на интуицията да се дават знания. Най-първо трябва да развивате интуицията, пък после след години може да се ползувате от плода на тази интуиция. Човек трябва да бъде буден, макар и да оставя всичко да тече до него, той трябва да пази равновесие вътре. Човек не трябва да се гризе отвътре, но да има разположение в душата си. Здравословното състояние зависи от моралната ни чистота. Всякога пред Бога човек трябва да бъде чист, да отвори душата си пред Него, пред невидимия свят, пред ангелите и пред хората. Един човек когато крие нещата, той се намира под един похлупак*. За да обнови душата си, човек трябва да я отвори пред невидимя свят. Имате един приятел и между вас се заражда спор. Най-първо ще определите разумен ли е той, ходи ли по Бога. Ако той не може да ви изведе от това положение, значи има друг закон, който ви ръководи и двамата. Ако не можете да се примирите, или във вас има една погрешка, или той не е на правата страна, или вие не сте на правата страна. Погрешката е или ваша или негова. Две положения има, които могат да бъдат верни. Защото ако хората ходят по Бога и не могат да изгладят малките работи, не зная какъм е този живот по Бога. Най-първо ще видя разумен ли е той, ходи ли по Бога. Съществуват ли тези три положения, всичко е вътре. Само Божията любов носи пълния живот.