Свещеното правило
9 февруари 1923 година, 9.30 до 11.30 ч.
Сега вие петте (Паша, Славка, Сотирка, Мария, Марийка), тук в клас нямате още някакъв обект. И петте вървите в мъгла. Аз толкова време ви следя,почти никакъв обект нямате. Към какво се стремите? Общият стремеж нищо не допринася. Общата вода, която няма брегове, образува само разливания, мочурляци. Разливането не винаги е поливане. Защото в този път не сте дошли за пръв път на земята. Колко пъти сте започвали, имате толкова съществувания, толкова опитности са ви дадени и ако вашето съзнание не може да се повдигне и да използува някои от тези ценни семена, то застоят се дължи на вас. Има нещо непостижимо за вас, зная, но има неща, които са постижими. Защото достойнството на един ученик се дължи на това разумно послушание да изпълни всяка мисъл, която е добра. Да си готов да пожертвуваш живота си и за никакви блага да не се подкупваш. То значи като се турите на изпитания, за издържите. Ако имате воля, добре, ако не ... Само така може да се постигне добър резултат. И ако влезете в другия свят, с какво ще се похвалите? Ако влезете в музикалния свят, трябва да знаете да свирите или пеете. Но ако на 20 движения на лъка правите 10 отклонения на цигулката? Има известни изкуства, като ги знаеш <196> добре дошъл. А у вас има едно понятие, че сте родени царски дъщери, с царска кръв, и затова трябва да извиняват всичките ви погрешки. Не е тъй: и царският син, и простият син са еднакво отговорни. Има ваши погрешки, които аз извинявам, но има погрешки, които не мога да извиня по никой начин. И тях кармически трябва да ги изплатите. Има неща, които 101% мога да извиня, но има и неща, които 101% не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: тук има един камък тежък един килограм; вдигнете този камък и го турете в това кюше! Един, два пъти, три пъти ви казвам, вие не го премествате. Това не е нехайство, това се казва своенравие. Един ангел за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни. За пример, с какво усилие пияният човек гледа да се домогне до чашата с вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелите. Сега, няма какво да ми пишете за вашите преживявания. От вас аз искам най-първо послушание и да имате една определена цел, която да постигнете. А не да се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава като задача, е в границите на вашите възможности.* Разберете следующата обстановка. Имало едно кокиче, което не поникнало като останалите кокичета през пролетта,защото се разсърдило, че не го посадили там, където то искало <196> на най-високо място. Към края на есента то казало: "Хайде, сега съм решило да израсна." Израства и веднага опада. Така и у вас някой път се заражда благородното желание да растете, но през зимата, когато можете да бъдете попарени, да измръзнете. Сега, ще имате в предвид, че не сте само вие факторът в света. Има известни души, които са останали назад в своето развитие. Те са образували една зона и искат да задържат душите в тяхната област и каквото са спечелили, те да го изядат. Такава една разбойническа черна зона има <196> всички млади там залагат живота си, най-много младите. Ако не сте внимателни, и вие може да оставите костите си в тази зона. Всичките тези обещания, лесни начини за обогатяване, за подмладяване, това било, онова било, се дължат на тази зона. То са все лъжи, лъжи, реклами, афиши, Трябва човек да ви прекара през много големи страдания, че да заплаче и сърцето ви, и душата ви до дъното. Вие още не сте плакали тъй. Тогава може у вас да се пробуди съзнанието. Вие сте ученички на добродетелта. Аз ще ви попитам: ако дъщерята пожертвува честта си, за да подобри материалното положение на баща си, как мислите, жертва ли е това? То е едно от най-големите престъпления: баща да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да се подобри материалното му положение. В твърдението, че човек трябва да падне, за да стане, няма никаква философия. Падането не извиква ставането; грехът не извиква благодатта. Защото благодатта си е благодат. И когато идва грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да го преодолее и да тури хармония. Някои казват: "Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта." И без греха благодатта ще дойде. Казват, че няма да разбираме живота без тия схващания. Не, животът може да се подобри и без да съгрешим. Както има възможност с греха, и без греха може. Допуснете, че сте ученичка от Класа на добродетелите, но не сте само вие <196> но в Класа на добродетелите има хиляди ученици от целия свят. Има две положения. Първото: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, че той е княз или цар. И той казва така: "Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена." И тя се отрича, за да го придобие. Морално ли е това? Какво е спечелила? Другото положение: той е ерген и ти кажеш: "Аз ще се оженя за теб, ако ти повярваш в моя Господ." Но ако той повярва привидно, какво ще спечелите? Тези принципи на добродетелта вие трябва да ги разрешите по който и да е начин. Една ученичка на добродетелта никога не трябва да има връзки. Тя може да другарува, но всякога тя трябва да бъде на нужната дистанция, ако не иска да изгуби своя Учител. Божественото у човека трябва да бъде идеал. Божественото, от което изтича животът, върху което е обоснован човешкият разум, върху който почива човешката душа, то трябва да бъде нещо свещено за нас и за нищо в този свят вие не трябва да го жертвувате. И целият свят да се обърне, не го жертвувайте, то е една измама. За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у теб няма да го жертвуваш за нищо! Ако туй, Божественото, само може да се жертвува, ако Господ поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако ... В този момент почука отвън сестра Магдалина, искаше Учителят да излезе за малко да Му съобщи нещо важно. Учителят каза, че не може и продължи: Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание <196> тези правила ще ги научите. Без тях не можете да направите нито една крачка. Ако не се отречете от баща си, от майка си заради Царството Божия, вие не можете да бъдете жители на това царство. То е великият закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременният свят аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюкяни. Дрехите са боядисани, но са все по-вехти и по-вехти. Като облечете такива дрехи, още на първия ден ще се нацепят, а на втория ще бъдат скъсани. В който дюкян да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението. Всички стремежи и идеи на съвременното човечество са изложени на бит-пазар, няма на какво да уповавате. Аз бих желал да има някой от вашия клас, на когото вие бихте могли да разчитате не само в един случай, но във всички случаи. Кажете ми го. Аз имам една книга на великите ученици на добродетелта, там са записани техните имена. Но кажете ми вие такъв, който и след 20 години като ви срещне и ви види изоставена на пътя, да бъде същият, да не ви измени. А той като мине ще каже: "Едно време ти беше много млада, сега си остаряла." Да дойдем до вас. На вас може ли да се разчита? Обръщам сега закона върху вас. Вие как сте? Може ли да разчитаме на вас? Има едно свещено правило и на когото очите му са отворени, той живее според него. Господ всякога отбелязва това, малкото и красивото у вас,което никой не вижда. Това е великото у Бога, че Той отбелязва онова, което никой не е видял. Големите грехове на хората Той не отбелязва, но малките работи, които и ангелите не виждат даже, Той ги отбелязва, а което другите виждат, Той не отбелязва. Има знания, които се добиват по разни начини, но най-полезни начини са тези, които се добиват чрез закона на Любовта и на които обект е Истината. Не положим ли в основата Божествената Любов, то не е знание. Знание, добито със закона на Любовта, остава като скъпоценен камък, то не се разваля. Това са живи отношения. Сега, представете си, че едно време сте били царици, аз съм ви срещал. И тогава казвахте, че ще оправите света, а виждам такива присъди, интриги... Най-после дойдохте до туй обедняване, в което сега се намирате. Питам ви: придобихте ли опитност? Вие казвате: "Сега пак ще станем царици!" Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Човек трябва да бъде силен и мощен по дух. Как бихте разбрали един от най-видните пророци Исайя? (Учителят прочете 25 гл., 6 стих.) Ето как Господ описва на пророка стремежите на съвременните хора. През последните времена положението ще бъде такова, както е описано в 15 гл., 5, 6 и 7ст. от Исайя. Моав <196> всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес. Каквото са скътали хората, ще им се вземе, такъв е животът на хората. (60 гл., 1 и 6 ст.) То е за онези, които възприемат Истината. Сега аз искам от вас нещо по-определено, да започнете една по-определена и разумна деятелност. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате живота си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засенчи. През тази светлина да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласа Му, който казва: "Не бой се! Тук съм." Няма по-хубаво от това състояние. И в гроба да си, и в пространството да си и в дъното на земята да стоиш <196> не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен! Вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не само външно, но и вътрешно. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да жертвувате всичко за него. Един в света има, за Когото всичко може да жертвувате, и то моментално, да не се спирате нито за стотна от секундата. В такова едно състояние Бог всичко ще изправи. И преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божественото, тъй го наричам аз. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: "Не разбрах смисъла на живота!" Защо? Смисълът на живота е Любов. Бог е Любов. Той е Мъдрост; Той е Истина. Моето желание е Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко да направя. У вас има друг човек, за който не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото, трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото у вас стане жертва на човешкото, вие сте на крив път. В окултизма туй го наричат падение; намирате се Божествените корени, в едно безисходно положение, а за душата няма по-тежко от това. Сега моята цел днес е не да ви давам морал, а само някои правила, които непременно трябва да знаете. Първото правило да го запомните: Божественото у вас за нищо и за никого не трябва да Го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: "Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Божието само може да се положи и да се върне назад. Когато казва Христос това, то се подразбира, че Бог допусна Христос да Го вземат, но пак Го издигна. Ако вие подлагате Христос на изпитание, ще паднете. Ако Бог ви поставя на изпитание, и в дъното на ада да сте, Той ще ви изчисти, ще ви издигне и ще ви възкреси. Затова във всеки един момент трябва да знаете две неща: Волята Божия ли изпълнявате или вашата воля. Волята Божия, то е великият принцип, а вашата воля, то е човешкото. Ако бъдете безпогрешени в това разграничение, ще станете силни. Туй е Божественото: от тук никъде не се мърда. Сега ако вземете първия принцип, ако сте внимателни на моите думи, те са тъй силни, тъй мощни. Аз ви говоря една велика истина. Според първия принцип, ако вие сте готови да служите на Бога, Той може да трансформира живота ви. И най-нечистия живот ще го трансформира моментално, и помен да не остане, а вие ще заприличате на един скъпоценен камък. Но имате ли го вие този принцип? Човек с хиляди години ще пада, ще става, в другия живот пак ще пада, ще става. И ще ни убеждават, че опитност трябва. Дойде опитността. Казано е: "Дойдоха водите до устата им и се обърнаха към Господа." Там е човешкото знание. Има друго знание: да познаем Господа. Той e най-великата наука в света. Някои казват: "Да познаем света!" и разрязват умрял вол. Какво още научат от този вол? Неговата миризма. Добре, след като сте разрязали сто вола, какво научихте? Посаждате 100 ябълчни семки и след време ми давате ябълки. Кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола. Той ще си проектира погледа и без нож ще види как е скачена главата, мускулите и, костите без нож. Без нож вижда. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно. Имате повече пипане, отколкото трябва. Няма нужда повече от пипане. Ще видите как се разширява и пречиства човешкият мозък, какви химически процеси стават, къде се зараждат възвишените, благородните мисли, къде се намират излишъците. Онези, които не виждат, а разчитат на своя нож, ще кажат: "Аз не съм намерил душата." Но трябва едно свещено правило. Едно само да имате, но свято да е. Светлината вие може ли да я огорчите? Може ли да я обидите? Някоя пакост може ли да <210> направите? Не можете. Аз ще ви дам един начин. Вие се огорчавате, обиждате се, от нищо и никакво се засягате. Казвам: станете светлина, тогава никой не може да ви огорчи. Светлината няма предпочитания <196> всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч? Там злото е изключено. Някой път седите и казвате: "Мен Учителят не ме прие." Ама не си светлина, как ще те приема? Ако ти си един твърд камък, който причинява вреда, как ще те приема? Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си ангел на чистотата, ще те туря на първо място и ще дойда да ти прислужва. Това схващане е, което трябва да помните. Много ваши мисли и чувства, които досега сте употребявали, са отрицателни, те образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна <196> от ляво. Всяко отрицателна мисъл, в която има завист, злоба <196> в ляво, а всяка добра мисъл <196> в дясно. Турете граници между ляво и дясно, а вие се поставете в трето положение, на мястото на светлината. И тогава ще разберете как са произлезли резултатите. В доброто има повече светлина, по малко тъмнина, а злото се е помъчило да хване светлината и да я зароби. Това е злото. А доброто е добро, понеже се е помъчило да хване светлината и да <210> даде свобода. Разликата е в стремежите. Това разграничение ако го направите, ние ще ви помогнем, няма какво да се плашите. Когато констатирате една своя погрешка, бъдете смели и решителни. За пример: пъпли една въшка, но за да не я види вашата другарка, тургате палтото отгоре. Хвани я, не я покривай, хвани я с пръстите си. Въшки по вашата глава не бива да ходят. Благодеяния на въшките не правете. Едно правило: благодеяния не трябва да правите на @паризити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитите. Питам сега, това, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не го използвате, аз ще го взема назад, а вас ще ви пусна навън. Това е едно богатство, за какво ще го употребите? Другояче ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам дави говоря искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. /Паша: "Ние ще го проучим."/ То няма какво да го проучвате. Господ ми казва: "Богатството, което им даде, запитай ги какво ще го правят." Вие сте проучвали нещата толкова време, няма какво повече да проучвате. Аз ви казвам: идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: "Ние ще проучим пътя." Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанът заповядал да идат войници да налеят вода. Отидат <196> избият ги. Тъй става и с други. Тогава капитанът казва: "По моята заповед работата не върви. Има ли някой, който доброволно ще пожелае да отиде да се пожертвува?" И един от войниците без заповед вдига стомната и се връща невредим. Как ще си го обясните това? Значи той е отишъл в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото. Духът казва: "Дай им мото 5 гл. от Матея, 5 ст.: "Блажени кротките, защото те ще наследят земята". Мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи, че не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото вършат, вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, когато трябва да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после, когато трябва да им платиш, ги търсиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Божията воля, имат и един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Господ е направил тъй, че всичко, което си направил, най-потайните ти мисли, най-скритите неща, и добро, и зло, ще бъде с теб. Всичко ще бъде като на една изложба, всички да знаят. Трябва голямо геройство човек да гледа своя живот, не само един живот, но два, три... Ако у вас работи Духът, аз не искам у вас да работи един външен акт; ако Бог съизволява и благоволява във вас, ако имате един вътрешен стремеж, работете, не бойте се, ще ви се съдействува, пък ако този стремеж го нямате... Представете си, че се намирате пред една изпитна комисия и ви питат: "Какво искате?" Много пъти сте се молили, ама само едно нещо може да искате <196> най-важното. Дават ви право само едно нещо да искате <196> не само да го поискате, но да го приложите в живота. Може да поискате здраве, знание, слава, сила. Кое е най-главното желание? Кое е най-силното ви желание, Между многото ви желания кое изпъква най-вече у вас? Всеки човек има много желания, но едно желание е, което се издига като висок планински връх. /Паша: "Чисто сърце."; Мика: "Да станем проводници на Бога."; Савка: "Беззаветна преданост и послушание към Учителя си."/ Трябва да ви заведа на екскурзия там, където аз бях вчера. Там ще ви предам един урок: до пояс като газите снега и като излезете на другия бряг, ще научите какво трябва да се прави. Тогава утре вие, четирите ученички, ще се стегнете да направим една екскурзия. (Мария Радева се разболява и отпада от класа.) Трябва да направя един опит с вас. Или утре /събота/ или в понеделник. Аз ще ви преведа през едно страшно време, сняг до пояс ще има. Понеделник е по-добре. Ще ви заведа на Витоша, горе на високо. Ще ви задам една задача, за да видим как ще я разрешите. Опитната страна ще покаже. Опитът е доста сериозен. Когато погазите до пояс сняг, пък и поседите из снега, после ще тръгнете, вярвам, че доволни ще останете. Ако снегът се втвърди, това ще ви улесни. Тогава опитът остава за следующия петък, 16.II.1923 г. Ще газите сняг най-малко един километър. Опитите са необходими. Ще видим какъв ще бъде денят, по него ще съдим. Истината ви казвам: ако имате има едно свещено правило, "каквото вържете на земята, вързано ще бъде и на небето, и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето". Учителят донесе IV и V серия от беседите и каза: <197> Определете едно число, някоя страница. Паша: "25-та страница". Падна се беседата "Плачът". Савка: "47-а страница". <196> "Тогаз праведните ще просветнат" Мария: "Страница 200". <196> "Волята на Отца" Сотирка: "914-а страница". "Ти целувание ми не даде" Мика: "325-а страница". "Много плод" Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас "Клас на опитите". Кажете ми кои са и тях ще ги турим сега. Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева, Василка Иванова. Вие каните пет, пък после, след пет месеца, те ще поканят още пет. Тогава ще ви определим другия петък. До пояс сняг ще газите, пък ако се смрази снегът, то ще е привилегия, времето иска да ви помогне. А вие ще кажете: "Ние искаме да газим такъв сняг." В 6.30 или в 7 ч. на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си <196> ще си направим един голям огън. Може да вземете една тенджерка и картошки. Сега сте девет души. Може да ги направим 12 или 10, но най-добре свещено число <196> 12. Ще си вземете двойни чорапи и по една фланела в запас. Имате една доста сериозна работа, защото няма да вървите по отъпкан път. Гледайте да оправдаете доверието и да използувате условията, които ви се дават. Използувайте добрите условия, понеже те всякога не идват. Те идват рядко. Когато Господ позове някого, той трябва да е навреме тук. Горе ще се разведрите. Много от вашите идеи, много от вашите неразположения ще останат там, в снега. Като прегазите километър и половина сняг до пояс, ще ви хрумне една светла идея как да работите и тогава аз ще ви попитам: знаете ли как се работи" <196> "Знаем." На другите сестри ще им кажете: "Ние ви каним в опитния Клас на добродетелите." Ще направим един опит, да видим колко можете да издържите. Ще им кажете, че има да газят сняг до пояс <196> от 60 см до метър сняг. Там не е за слаби хора. Ще минем през най-мъчния път, а ще се върнем през най-лесния, с песни. Колко смешен става човек, като затъне в снега и няма почва под краката си.
Добрата молитва. Работата за следующите пет сестри ще бъде по същия начин.
- Този абзац в оригинала е даден по-следния начин:
От вас искам първо следното: няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, е в границите на вашите възможности.
- В оригинала: Станете светлина, никой не може тогава да ви огорчи. Тя дори има предпочитание. Защото всеки има нужда от нея, всеки гледа да отвори прозореца, да влезе един малък лъч...