НЕПОКЛАТИМА КАНАРА
Добрата молитва
Трябва да прочетем цялото Евангелие от Йоана и да приложим най-малкото от него. Казано е: “В този час, в който каза, в този час оздравя синът му.” 21 Ученикът трябва да учи – не учи ли, той не е ученик. Така, както правите сега, скоро ще остареете и после какво ви чака, какво ще стане с вас? Вие сте ученици, обаче не учите. Вие сте като младите, които остаряват, а пък аз желая да бъдете като старите, които се подмладяват, и като младите, които се учат. Трябва да дойде Бог да живее във вас и щом Бог живее във вас, само тогава ще се подмладите. Едно ви липсва на вас – същото, за което Христос казва на младежа. И аз ще ви кажа: на вас Любов ви липсва. Когато дойде Любовта във вас, тогава ще се подмладите и всичкото Добро ще дойде – Любовта ще ви подмлади. Но кога ще дойде Любовта във вас? Когато заживее Бог във вас. Говоря не за онази физическа любов, но за онази Любов, която търпи всичко, за онази Любов, която е канара непоклатима и всички страдания понася с Радост. Любов е, когато всеки ден си благодарен и казваш: „Този е най-хубавият ми ден, като този ден съм нямал!” Утре пак така ще кажеш. Ако ние не сме доволни и всеки ден съжаляваме за това, за онова, ще остареем. Любовта е да бъдем благодарни. Когато отидем да работим в света и ни питат какво трябва да правим, ще кажем на всекиго: „Трябва да живеем като Христа!” “Търсете първом царството Божие и неговата правда и всичко друго ще ви се приложи.” Вие чакате Христос да дойде – кой знае как го чакате! Казано е: „Царството Божие е вътре във вас.” Христос ще дойде вътре във вас. Който върши Волята Божия по Любов, за него Царството Божие и сега е дошло. Ангелите и светиите биха искали да имат нашите страдания – това те го считат за привилегия. Сега вие живеете като децата – ядете, пиете, спите, а пък трябва да учите. Мислите, че вършите духовни работи, а пък главното е да живеете като Христа. Сега, както ви гледам, вие сте с един прозорец. Трябва да си направите още един прозорец, за да влиза повече Светлина във вас. Светлината не разбива вратата и прозорците, а чака свободно да й отворите, за да влезе. Сега, както ви гледам, ще остареете скоро. Какво чакате сега? Ден след ден ще остарявате и ще ви повикат горе – понеже не учите, Господ ще каже: „Тези непослушни ученици повикайте ги при Мен!” Не трябва да мислите, че ще остареете, а мислете, че ще учите – това е Божият закон. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. Не е Божествено поведението на една мома, която след като се ожени, кара мъжа си да не обича свекървата, защото ще дойде ден, когато и тя ще ожени сина си и с нея ще постъпят така. Майката, за да не мъчи детето си, не го заставя да учи – тогава какво ще стане с това дете? И Небето ако много ни гали, нищо няма да излезе от нас. Този свят е отражение на Невидимия свят. Този свят е както изрисуваните на картини мечки, езера, природа; вие не се страхувате да хванете нарисуваната мечка, но ако отидете при същинска мечка, ще се страхувате да я хванете. Същинската реалност е горе, а пък физическият свят е отражение на Духовния свят – Духовният свят е реален свят, а тук всичко е на картина. Когато искате да дадете нещо на човека, ще го накарате да изпразни торбата си и тогава ще му напълните от съдържанието на вашата торба – ще му кажеш: „Моето е по-хубаво, махнете онова, за да вземете това.” Ако някой има в торбата си хляб и казва, че е преситен, ти му кажи: „Не, моето е по-хубаво!” Вземе ли от твоето, той ще се увери, което значи да се освободи от своите стари разбирания. Направете опит в някои села дали могат да ви дадат цяла пита – ако сте с Бога, ще ви дадат цяла пита; ако не сте с Бога, няма да ви дадат цяла пита. Ако отиваш някъде и вратата е отворена, влез, но ако вратата е затворена, не влизай. С други думи, ако душата на човека е отворена, говори му, а пък ако не е отворен и той не приема, не му говори. Когато влезеш в една къща, ще я почистиш, ще изметеш, ще омесиш пита, че когато домакините се върнат, да се изненадат. Иначе казано, ако намериш една готова душа, работи в нея така, че човек сам да се изненада и да каже: „Какво става с мен?” Наядеш се хубаво някой път и отиваш някъде, където са разточили баница – не хапвай, ти си се наял! Тръгнеш някъде и нещо ти казва: „Не ходи там!” – в такъв случай не ходи!... „Отче наш” 30 юни 1932 г., 16 ч., София, Изгрев