Да ви даде.
"Каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде".*
"Да ви даде". Даването представя разумен, съзнателен процес. Даването подразбира разумни отношения между всички живи същества. Като съзнателен процес, даването почива на ред правила и закони, както и логиката, която е наука за правилно мислене. От гледището на възвишения свят, логиката на земята е наука за ония, които изучават законите на правата мисъл. Вместо логика, в Божествения свят съществува особена наука, известна под името "разумно поставяне на нещата". Значи, всяко нещо трябва да се постави на определено място. Докато живее на земята, човек се нуждае от логика, както слепият се нуждае от изпъкнали букви, за да може да чете и да мисли. Щом прогледа, слепият оставя изпъкналите букви настрана. Той не се нуждае вече от тях. Щом вижда, той трябва да поставя всяко нещо на неговото място.
"Да ви даде". Мнозина искат да им се даде нещо, но докато го получат, трябва да минат през ред предшестващи процеси. Даването е последен процес. Само на разумния се дава онова, което душата му желае. Какво желае душата на човека? — Щастие. Значи, на разумния се дава щастие, а на неразумния — нещастие. На праведния се дават добродетели, които той сам е изработил; на грешния се дават собствените му грехове и престъпления. Като се види обиколен от греховете и престъпленията си, грешният казва, че Бог е милостив, ще се погрижи за него. Няма защо отсега нататък да се грижи. Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният — да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.
Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използува добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на Земята, само това човек ще занесе със себе си на другия свят. Каквито са били стремежите му на Земята, такива ще бъдат и на Небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свят, нека се вгледа в живота си на Земята. Какъвто е животът му на Земята, такъв ще бъде и на другия свят. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Трябва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него. Животът на Земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на Небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на Земята, на Небето не съществуват. На Небето има училища, както и на Земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на Земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на Земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Ако животът на някой човек свършва, на друг — започва. Ако някой човек е болен, друг е здрав.
Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговите прояви. Той трябва да различава кои неща са материални, кои — духовни и кои — Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия неща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е физическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божественият или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се уподоби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се въртят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.
И тъй, ако човек се спре в живота си, т.е. ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цяла нощ гребали с лопатите си в морето и на сутринта се намерили на същото място, откъдето тръгнали. Те пътували с един параход и като слезли на едно голямо пристанище, дето параходът щял да прекара няколко часа, влезли в града да си хапнат и пийнат. Те пийнали повече, отколкото трябва, и не успели да стигнат на време на пристанището — параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Те се качили на една лодка, която била завързана с въже за брега, но в бързината си забравили да я развържат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. Цяла нощ гребали, но какво било учудването им, когато сутринта се намерили на същото место, откъдето тръгнали — на брега на пристанището.
Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тяло, нито само да се движи. Човек трябва да върви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли е пилотът да не знае, защо е дошъл и каде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аероплан, той знае, къде отива. Той взима всички мерки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е даден аероплан, той трябва първо да завърти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на определеното място, пилотът требва да разбира законите на техниката, както и атмосферните течения. Не разбира ли законите на техниката, той ще свърши с катастрофа.
Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законите на живота, да минете благополучно целия път. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато постъпва в първо отделение, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отделение. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е определено за него и какво ще му се даде? Даването е разумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използува. Например, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свят счита, че този човек не е готов още за това, което желае. Когато човек е готов за нещо и може разумно да го използва всичко, каквото желае той, ще му се даде.
Съвременните хора често се обезсърчават, отчайват, обезнадеждават. Кога се обезсърчават хората? — Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, те казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т.н. те говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Който има отношение към реалността, той всякога има дял в нейните придобивки. В реалността, обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползува от нейните придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нещата по отношение на друга някаква реалност. Значи, разглеждането на нещата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.
Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нещата, вие трябва да съпоставяте фактите и явленията в живота и в природата, не според положението им във временния живот, но по отношение на вечното. Без да мислят дълбоко върху нещата, хората се произнасят бързо за мъжете, за жените, поради което правят големи грешки. Какво нещо е мъжът и какво жената, те не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по цели часове чете; не е религиозен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсъства. Възрастният може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намери причината на своята скръб. Човек може да скърби за някаква материална облага. Той може да скърби за някаква духовна облага. И най-после скръбта му може да се дължи на това, че не е придобил някаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво, силно, красиво тяло. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообръщение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозък в нея. Ако е лишен от тия неща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота. Като се моли на Бога, човек трябва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце. С една дума, искайте от Бога това, което никой друг не може да ви даде. Щом удовете на вашето тяло са идеално здрави и в изправност, всичко останало е лесно постижимо.
Някои хора искат да минат за скромни. Те казват: Ние можем да минем и с малко. Ние не искаме много неща. Достатъчно е да имаме по една малка къщичка, да се приберем с жените и с децата си, да преживеем, както дал Господ. — Не, това е дребнавост. Бог не се занимава с дребни работи. Не е въпрос човек да иска големи дворци и палати. Обаче, всеки човек се нуждае от хубава, хигиенична къща, с големи прозорци, да влиза през тях много светлина. Искайте от Бога много неща, но необходими, защото Той много дава, но и много взима. Какво ще направи шивачът, ако му дадете изгнил плат, който постоянно се къса? Той ще се опита да го зашие, но ако продължава да се каса, ще го захвърли настрана и ще отложи работата си. Шивачът ще ви каже, че с такива платове не се занимава. — Ама аз съм дал пари. — Ще го върнеш на търговеца. — Ако не го приеме? — Ако не го приеме, ще научиш един урок. Втори път, като отиваш да купуваш плат, първо ще го опиташ, а после ще плащаш. Какъвто плат да купува човек, той трябва да бъде здрав, да издържа на всички условия.
Христос казва: "Да ви даде". Какво трябва да ви се даде? — Нещо здраво, устойчиво, което да не се руши, нито да се разваля. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че техните идеали и стремежи са пропаднали. Красиви са идеалите им, но не са ги постигнали. Когато видиш някого, на лицето му пише: Красив, велик идеал имах, но нищо не постигнах. На лицето на друг четеш: Велика беше задачата, която решавах, но докарах я само до едно място — почти нищо не излезе. Работите, идеалите и задачите на всички хора са дошли до нищо, т.е. до нула. Какво трябва да правят с тия нули? Те трябва да ги впрегнат на работа, като колелца, да ги турят в движение. Те имат възможност да станат добри техници. Ония пък, които са завършили с единици, те могат да станат физици. Те ще работят със закона на единицата, с пръчицата. Ония, които са свършили училището си с двойки, могат да станат добри дипломати, те ще се занимават с висша и низша дипломация — наука на отношения. Ония, които са свършили с тройки, могат да бъдат добри готвачи. Ония, които са свършили с четворки, са добри орачи. Те могат да се занимават със земеделие. Ония, които са свършили с петорки, са добри търговци. Те разбират от науката на взимане и даване. И най-после, ония, които са свършили с шесторки, са добри стражари. Ако стражарите свършваха учението си с шесторки, светът би се оправил моментално. Днешният свят не е оправен, понеже стражарите не са свършили с шесторки.
Това, което сега говоря, е неразбрано за вас. Защо? — Защото имате криво схващане за живота, за предназначението на човека. Има ли нещо лошо в положението на стражаря? Каквато работа да върши човек, тя е на място, само ако е изпълнена добре. Като е дошъл на земята, човек требва да играе ролята си добре. Веднъж стъпил на житейската сцена, той трябва да е доволен от ролята си. Не е важно, каква роля ще играе; важно е, как ще изиграе ролята си. Като играе ролята си, той трябва да разбира идеята, която авторът е вложил в нея. За да предаде идеята добре, той трябва да познава автора на тази идея. При това, не е достатъчно само добре да играе актьорът, но от всяка роля той трябва да придобие нещо. Какъв смисъл има в това, че е играл ролята на слуга, ако не е научил и приложил в живота си закона на служенето? Какво е придобил актьорът, който е играл ролята на цар, ако не е изработил в себе си качествата на царя? Да бъдеш цар, това значи, да бъдеш гениален по ум, по сърце и по воля. Само геният може да бъде цар. В бъдеще само гениите на доброто ще стават царе. Посредственият човек никога не може да бъде цар. Царят винаги трябва да заема първо място по гениалност. След него ще се нареждат по-малко гениални хора, докато дойдат до обикновените, които ще изпълняват заповедите на по-горните. Да управляваш, това не значи, да прилагаш някаква външна дипломация.
Съвременните народи искат да възстановят помежду си отношения на висша дипломация. И това е добре, но, преди всичко, хората трябва да спазват тази висша дипломация към разумните закони на природата. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната природа. Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на индивидите е към разумната природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от Земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях. Какво ще остане в бъдеще от бялата раса, не се знае. — Защо? — Защото природата не търпи никакво израждане. Когато види, че някой човек се спре, природата го поставя на страдания. Иска ли някой да си поживее, без да работи, той е осъден на израждане. При това, не е достатъчно човек само да работи, но той трябва да влезе във връзка с всички видни хора по лицето на земята. Поетът трябва да бъде свързан с всички видни поети; музикантът трябва да бъде свързан с всички видни музиканти; философът трябва да бъде свързан с всички видни философи; ученият — с всички видни учени; общественикът и държавникът — с всички видни общественици и държавници. Като пише нещо, поетът трябва да има разбиране за това, което е писал, и пръв той да е доволен от работата си, а после другите. Същото се отнася и за учения, за философа, за музиканта. Ако човек сам не е доволен от живота си, от работата си, хората най-малко могат да бъдат доволни от него. Не е въпрос човек да бъде доволен по форма, но по същество. Човек трябва да работи така, че всеки момент да внася някакво подобрение в работата си, както и в живота си.
Да подобри човек живота си, това значи, всеки следващ ден да се отличава с нещо ново от предишния. Както миналият живот е бил приготвяне за сегашния, така и сегашният е приготвяне за бъдещия. Това показва, че по естество животът е един и неделим. Както животът не се дели, също така и любовта е неделима. Любовта е сила, която непреривно се проявява и разширява. Любовта е единственото реално нещо в света. Като реалност, любовта се изразява чрез четири неща: тя внася светлина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е реалност. Всяка наука, всяко учение, което внася светлина в човешката мисъл, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа, е реална. Кой човек е силен? Силно ли е магарето, което господарят всеки ден товари? — Не е силно. Силен човек е онзи, когото никой не може да товари. Товарят ли го другите, той не е силен. Силният човек сам се товари и сам се разтоваря. Силен човек ли е този, когото дяволът товари и разтоваря? — Не само че не е силен, но той изпада в положението на магаре, което господарят, по своя воля, товари и разтоваря. — Как може да се освободи човек от товара на дявола? — Като изучава и прилага закона на смаляването.
Като правя сравнение между магарето, натоварено от господаря си, и човека, натоварен от дявола, нямам пред вид никого, не искам да обиждам, но взимам натовареното магаре за символ. Някога магарето е имало красива форма, но било недоволно от формата и вида си и пожелало Бог да му даде по-голяма форма и глас, с който да обръща внимание на всички. Формата и гласът на днешното магаре са по негово желание. Като реве, с това магарето иска да каже на хората, да бъдат доволни от положението, което им е дадено от Бога. Не са ли доволни, ще носят на гърба си товарите на господарите си и ще бадат посмешище на хората. Следователно, иска ли човек да се освободи от робството на своя господар — дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в някаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще му каже: Хайде, върви си, иди далеч от мене. Не ми трябваш такъв. Както магарето търси днес своята първоначална форма, да се облече в нея, така и човек се стреми към своя първичен образ, създаден по подобие Божие. Облече ли се в тази форма, той ще се върне в правия път — в служене на Бога.
Днес всички говорят: Човеци трябва да бъдем! Характер трябва да имаме! — Какво значи да бъдеш човек? — Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. Който е изгубил образа и подобието на своя създател, не може да разбере Божествените прояви. Срещам едно шестгодишно момиченце и го помилвам. То веднага се обръща към мене, поглежда ме недоверчиво, измерва ме от главата до краката и се отдалечава. То не може да разбере, защо го помилвах, вследствие на което се отдалечава. Срещам друго шестгодишно момиченце, което също помилвам и му давам една хубава ябълка, като му казвам: Вземи тази ябълка и излез на пътя, дето ще срещнеш момиченце като тебе, но без майка и баща, пълно сираче, дай му тази ябълка и го помилвай. Това момиченце вече ме поглежда с доверие и радост. То счита, че може да ми се довери и да има приятелски отношения с мене. — Защо? — Защото е разбрало една от проявите на Божественото в човека.
Следователно, истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближните си. Като разбира проявите на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота с всички негови прояви и промени и разумно ги използува. Например, човек минава през фазата на детинство, на възмъжалост и на старост, но ако не разбира философията на живота, ще мине и замине през тези фази, без да придобие нещо. Какъв смисъл има младостта, ако човек не е придобил нещо от нея? Какъв смисъл има възмъжаването, ако човек не е станал по-умен? Какъв смисъл има старостта, ако човек не е станал по-мъдър, отколкото е бил? Някои казват, че детинството, възмъжаването и старостта са фази на живота, на цялото Битие, през които човек неизбежно минава — нищо повече. — Не, не е така. Всяка фаза, през която човек минава, трябва да му даде нещо реално. Ако, като дете, човек не може да влезе в Царството Божие, той не е разбрал, какво нещо е детинството. Казано е в Писанието: "Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие".
Какво разбирате под думите "Царство Божие"? Царството Божие подразбира разумен, съзнателен живот. — Може ли бедният да влезе в Царството Божие? — Може. — Ами богатият? — И той може. Добре разбрани и използувани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек. Не може ли да ги използува разумно, те носят ред нещастия за него. Всяко отношение в живота на хората има смисъл само тогава, когато почива на здрава, вътрешна връзка. Какво отношение може да има между майка и дъщеря, или между баща и син, ако те не се познават вътрешно? Щом не се познават, това показва, че между тях не съществува дълбока, непреривна връзка. Какви приятели са тези, между които няма никаква връзка? Каква вяра е тази, която не почива на познаване на Бога? За да вярва в Бога, първо човек трябва да Го познава. Не Го ли познава, той не може да вярва в Него.
Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Денят на избора дошъл. Десетте момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от тях. Като се изредили пред нея, тя спряла вниманието си на първия, който бил облечен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не искам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и потретила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетте кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Аз ще ти помогна малко. Като минат десетте момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет — десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябвало да познае своя възлюбен.
Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намери. Те търсят реалността, т.е. те търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намерили. — Защо? — Защото животът им още не е такъв, какъвто требва да бъде и защото още не са се върнали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? — В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великите и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. — Много просто. Какво ще прави болният, като излезе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услужват: ще му донасят лекарства и храна, ще го обличат и събличат. Обаче, като оздравее и излезе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво нещо представя разумният, съзнателният живот.
Христос казва: "Да ви даде". — Какво да ви даде? — Истинското знание, истинската мъдрост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия неща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Ако е въпрос за външна сила, физически човек е по-силен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мястото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мястото си, а той сам да замине за другия свят. Докато заема първото место, като глава и господар на имотите си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за някъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също място. Всеки човек сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. — Коя е тази държава? — Човешкото тяло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силите на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейните нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т.е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да коригира Божественото, не се осмелява да коригира любовта.
Днес всички хора се коригират: майката коригира дъщерята, а дъщерята — майка си; бащата коригира сина си, а синът — баща си. Те могат да се коригират във всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да коригира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малките на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Ако синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истинският му баща. Ако синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на майка си, те са техни деца. При това положение родителите носят отговорност за децата си. Ако децата са по-добри от родителите си, последните не са техни истински родители и не носят никаква отговорност за тях.
И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое — криво. Прави неща са тия, които всякога, през всички времена и епохи, са прави. Например прав възглед е следният: яж само пресни плодове. Яж само пресен хляб. Няма ли пресни плодове и пресен хляб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пресни, свежи плодове, току що откъснати от дървото. Яж прясно жито, преди да е мляно на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на изток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на запад. Оттук виждаме, че всяка посока, всяко направление, откъдето идат силите на природата, указва специфично влияние върху човека. Ако някой ви хване с лявата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката прегръща детето си с двете, си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всяко движение, всяка промяна в природата има свой дълбок смисъл и значение. Няма движение в разумната природа, което да е безсмислено. Откъдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което указва специфично влияние върху човека.
Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лъкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свят. Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представят една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгъстите материята на светлината, последната ще се превърне във вода. Ако пък разредите материята на водата, т.е. ако я разложите на нейните основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е станал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.
И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки — философия, математика, литература, естествена история и др. Те ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т.е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: "Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Стане ли въпрос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пък се спират върху този въпрос, те не разглеждат Бога като Първопричина на нещата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има неща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог "Да бъде виделина!" И стана виделина. По същия начин се създадоха и другите неща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, беше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцете си, създаде го по свой образ и подобие. Много неща има, за които се казва, че Бог ги създаде, но в същност те са човешки изобретения. Човешките работи са временни, а Божиите — вечни.
Много от сегашните философи и богослови мязат на един негърски проповедник, който, по много необоснован начин разправял на слушателите си за създаването на първия човек. Той казвал, че преди да създаде първия човек, Бог насадил една голяма, гъста гора, за да използва дърветата й за пръти, на които да суши човека. Като израсла гората, Бог изсякъл няколко дървета, направил от тях здрави колове, които наредил като плет. След това Той взел пръст, направил от нея човек и вдъхнал в ноздрите му дихание на живот. За да изсуши човека, Той го турил на плета. Някои от слушателите запитвали своя проповедник: Къде е била тази гора? — Това не е ваша работа! — Ами плетът? — И това не е ваша работа! — Има ли остатъци днес от този плет? — Това не се знае. — Не, такива теории за създаването на човека не могат да се приемат.
Някои философи искат да докажат нещо и започват: Да допуснем. — Какво да допуснем? — Че някъде имало гора. После, да допуснем. — Какво? — Че от дърветата на тази гора бил направен плет и т.н. Въз основа на ред такива допускания те вадят своите философски заключения. — Не, тези заключения са подобни на твърденията, които правели някои учени от една школа в Америка, наречена "школа на духа". Тези учени подържали мисълта, че материя в света не съществува, но всичко е дух. Един ден станала катастрофа с един трен и много пътници пострадали. Един младоженец, който отивал на сватбеното си пътешествие, счупил и двата си крака при катастрофата. Понеже учените от "школата на духа" лекували различни болести, младоженецът повикал един от тях да го лекува. Две-три седмици наред дохождал този лекар, но нищо не правил. Той се мъчил да убеди болния, че краката му са здрави, понеже бил убеден, че материя не съществува, а всичко е дух. Щом материя не съществува, и краката му са здрави. С течение на времето, краката сами по себе си започнали да заздравяват, и след един месец болният бавно пристъпвал. Като видял това, лекарят дошъл при него и му казал: Сега трябва да платиш. — Добре, казал болният, допусни, че ти плащам 10,000 долари. На другия ден лекарят пак отишъл за пари. — Допусни, че ти давам 20,000 долари. Не си ли доволен? — Аз искам да ми платиш за лекуването. — Както лекуваш, така ти се плаща.
Мнозина постъпват като учените от "школата на духа". Преди да са свършили училище, те казват: Като свърша училище, ще се оженя, ще ми се родят деца, ще ги възпитам и образовам, ще заемат големи служби, а аз ще стана пръв министър, ще подобря положението на народа си и т.н. Той разправя, че това ще направи, онова ще направи, но работите му остават все недовършени. — Защо? — Защото не се заема да работи, а говори, какво ще направи в бъдеще. Човек трябва да си изработи една здрава, положителна философия. Дойде някой при мене и ме пита, в какво вярвам. — Аз вярвам в това, в което и ти вярваш. — Аз вярвам в парите. — И аз вярвам в парите. — Аз вярвам в силата. — И аз вярвам в силата. — Аз вярвам в материалния живот. — И аз вярвам в същото. — Тогава ти си като мене. — Да, аз съм като тебе, но не зная, дали ти си като мене. Аз обичам парите, но като дойдат при мене, разговарям се с тях, питам ги, откъде идат, какво намерение имат и, като ги изслушам, казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Аз ще бъда господар, а те — слуги. Каквото им кажа, те трябва да го изпълнят. От парите искам пълно подчинение. Когато срещна една мома или момък, аз ги спирам и ги запитвам, защо са мома и момък. Ако не могат да отговорят на въпроса, аз казвам, че мома е само онази, която говори истината. Лъже ли, тя не е мома. Момък е само онзи, който говори истината. Лъже ли, той не е момък. Аз бих желал, целият свят да е пълен с моми и момци, които говорят и прилагат истината.
Сега, не е въпрос да обяснявам, как разбирам нещата, но човек трябва да прилага. Каквото знае на теория, той трябва да го приложи в живота си. Всички говорят за Бога, но не Го разбират. Те мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът, от висотата на своето положение, започва да изследва Бога, Той се скрива зад причинния свят. Когато астрономът Го изследва. Той се скрива във вечността, дето никакъв телескоп не може да Го намери. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малките ъгълчета на вселената, да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на бедните, на страдащите на унижените и на оскърбените — на чистите по сърце. Дойде ли някое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. Ако същото дете отиде при поета, последният го поглежда отвисоко, казва му, че нищо не знае и започва да му декламира: О, Ти, Който владееш над цялата вселена. Ти, Който изпълваш всичко с ужас и трепет. Ти, Който разклащаш световете и пълниш сърцето на човека с горчивини, а в ума му внасяш мрак и съмнение! Детето седи и слуша, но не харесва тия високи думи. То казва: Слушай, поет, аз видях Този, Когото рисуваш в такива страшни краски. Той ме помилва, зарадва ми се и ми проговори. — Сън е било това. Един ден и ти ще остарееш като мене и ще разбереш, какво е Бог. Наистина, Бог е такъв, какъвто човек Го вижда. За поета Бог е далеч, за детето е близо. За поета е страшен, за детето е благ. Докато Го търси, поетът неизбежно ще минава през бездни, през височини и долини. За детето, обаче, пътят към Бога е отворен, без никакви препятствия.
В търсене на своя идеал, поетът мяза на онзи царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма туристка. Цял живот тя пътувала от една планина на друга, и трябвало той постоянно да върви подир нея, докато един ден я настигне. Обаче, всичките му усилия оставали напразно: тъкмо се качи на върха, от който я вижда, тя поема вече втори връх. Върви той след нея цял живот, качва се по върхове, слиза в долини, но царската дъщеря не може да постигне. И след това поетът описва своите мъчения и несгоди, своите страдания и лутания, докато в заключение казва: Не можах да постигна това, което цял живот търсих. — Защо не могъл да го постигне? — Защото е казано в Писанието: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие". Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види. Не е нужно да я стигне и да я натовари със своя багаж. Който прави това, той е лош човек. Бъди доволен, че си стъпил на върха, на който и тя е била. Целуни мястото, дето тя е стъпила, и слез в долината. В този живот повече не ти е дадено. Никой не може да хване истината, но в стъпките й всеки може да върви.
Мнозина не разбират, какво представя истината, какво представя реалността на живота, но казват, че са дошли до реалността. Да, те са дошли до стъпките на реалността, но не и до самата нея. Нека бъдат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да върви по стъпките на реалността. Казва Псалмопевецът: "Когато отдалеч видя лицето Ти, душата ми се възрадва". Да видиш лицето на Бога, това значи, да придобиеш вдъхновение за цял живот и всичко да се осмисли пред тебе.
Днес хората говорят само за своите разочарования и казват, че никой никого не обича. Докато човек не обича себе си, и другите не могат да го обичат. И докато той сам не обича, и хората няма да го обичат. Каквото вложиш, това ще получиш. Ако сееш жито, жито ще пожънеш. Каквото си сял, това ще пожънеш.
Съвременните хора трябва да дойдат до дълбоко вътрешно разбиране на живота, на отношенията, които съществуват между тях. Когато двама души завързват приятелство помежду си, те трябва да знаят, защо правят това. Ако се женят, пак трябва да знаят, защо се женят. Човек търси приятел, за да даде място на Господа, да се прояви между него и приятеля му. Човек се жени, за да даде място на Господа, да Му даде възможност да се прояви. Хората се обединяват в общества, в държави, за да дадат възможност на Господа, да се прояви между тях. някой човек става музикант, с единствената цел да даде възможност на Великия да се прояви чрез него. При това положение и приятелството, и женитбата, и обществата, и държавите, и музиката, и поезията, и художеството, и науката имат смисъл. Истински поет, художник или музикант е този, който предава истината кратко, просто и ясно. Например, изразът: "Стани със зората", е красив, поетичен, идеен и изразителен. От тези три думи се разбира, че човек трябва да става рано, когато зората излиза.
Сега, стремете се към възвишения живот, който се изразява с простота и образност. Внесете тази простота в живота си и кажете: Има само едно Вечно Начало! Ставай и лягай с това Вечно Начало. Ставаш ли сутрин, кажи си: Има само едно Вечно Начало. Лягаш ли вечер, кажи си: Има само едно Вечно Начало. Пишеш ли, учиш ли, работиш ли, управляваш ли, страдаш ли, или се радваш, всякога казвай: Има само едно Вечно Начало. Помнете, че каквото правите, вие сте под наблюдение на разумни същества. Те следят всяка ваша постъпка и ви плащат заслужено. Животът на всеки човек е възлизане към Бога. Целият път до този връх е зает от хора, бедни и богати, учени и прости, които имат същата цел, да стигнат върха. Пренебрегнете ли един от тия ваши спътници, ще ви върнат назад, да изправите погрешката си. Искате ли да се явите пред Вечното Начало на живота, вие трябва да бъдете изправни в мислите, в чувствата и в постъпките си.
Задръжте в ума си мисълта: Има само едно вечно Начало.
16-та беседа от Учителя, държана на 15 декември, 1929 г. София — Изгрев.
_____________
- Йоан (15:16)