Работна среда на електронния архив
Л. ЛУЛЧЕВ - Ние, Учението и животът
За да говорим за нас - трябва да знаем положително това, което в действителност сме. Школата не започва от сега. И тя, и ние сме съществували.
Разнородните, дори противоречиви възгледи в нашето братство са само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която свидества и ни обединява, въпреки всичко. Растенето и разширението на братството сочи от самосебе си реалните съотношения на силите, които са вложени в него. Дефинирането на капиталните въпроси за Бога, Кармата и пр. са велики цели на човешката мисъл. Разнообразието тук е онова, което дава красотата, когато в него може да се съзре вътрешното единство.
Въздействието на нашето братство върху обществото е много по-голямо, отколкото се предполага, само че не върви по обикновените пътища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповедници.
Механическото влизане и излизане на някой брат от братството не разрешава въпроса за неговото собствено действително положение, или за съдбата на видимо физическо братство. Христос бе приживе изоставен от учениците си, а след смъртта му милиони вървят след Него. Тъй че въпрос е, дали само физическата личност на Учителя е, която ни свързва и групира сега.
Нещата, които сега стават с временни фази и състояния, и те си имат свое обяснение - но не могат да се смятат като изходен пункт, който разрешава въпросите.
Сестрите са правили и правят жертви за делото, такива, с каквито ние, братята, едва ли може да се похвалим и заради които ние трябва да извиним някои техни ексцентричности.
Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живее. Това, което прилагаме в даден момент, то е нашето окултно знание. Ние сме под мъдро ръководство и всичко си има свой смисъл, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбим един друг, много неразсъдности ще престанат да съществуват.