Работна среда на електронния архив
Царе – слуги на Господа
В живота има един закон, според който, когато се говори на хората много, те изгубват способносттта да разбират нещата. Така е и в яденето, така е и в пиенето вода, така е и в четенето на книги. Този закон всякога можете да го проверите. Във всяко нещо началото ни се вижда много хубав, а края - почти безсмислен. Всички вие сте били млади и познавате отношенията към нещата в ранната си детска възраст и отношенията към същите неща в по-напредналата ни възраст. Вземете малкото дете и вижте с какво въодушевление посреща празничните дни, с какво въодушевление посреща слънцето! Вземете 100-120 годишният старец и вижте с каква индиферентност, с какво безразличие се отнася към всички тия неща! Така става и с някои хора, които тръгват в духовния път. Най-първо те са жежки, въодушевени като децата, но след години стават като онзи 100 —120 годпшен старец, всичко иа е безразлично. Започват да си клатят главата и казват: ние го знаем това, то беше едно време, но се свърши вече. Право ли е всичко това? Не, това не требва да бжде така. Има една страна на живота, която вие още не сте опитали, т. е. сжщинският живот още не сте опитали. Туй може да ви се вижда противоречие, но то е факт. Може да сте опитали хиляди положения от вашия сегашен живот, но той още не е сжшинският. ЗапримЯр, една мравя може да е опитала всички възможности и благости на мравешкия живот, но ако тази мравя застане в положението на един философ и каж°, че е опитала всички положения на живота, че го познава, тя е в заблуждение. Тя, може би, е опитала хиляди и милиони положения на мравешкия живот, но д4лиял живот е извън възможностите на тази мравя. Тя, запример, не е опитала живота на човека, и за него даже нема никакво понятие. Нейният живот има допирни точки с човешкия живот, а пкенно, както мравята яде, така и човека, но да има по вече допирни точки, не зная. Дали те имат тенджери, вилушки и лъжици — не зная. Дали имат градиаи, лозя, дето садят ябълки, круши, грозде — не зная. Дали имат разни карфачки, чепички и други подобни — не зиая. Сега, но некой пжт вие си казвате: какъв ли е ангелският свет, какъ ли живеят ангелитй? Действително, между ангелския и човешкия живот има допирни точки, но такива, каквито между мравешкия и човешкия. Туй не требва да ви обезсърчава, но требва да ви покаже каква широчина и каква дълбочина се крие в истинския живот. Туй, което живеете, то е само начало на живота. Нашият живот, въ сравнение с живота на мравите е ангелска живот. Ние, за кравите, и за всачкв сжшества иод нас, сме богове. Ако попитат една мравя нЯщо за хората, тя ще каже: е, да отидете при хората да ги видите, туй е култура! На всичка мравки сърцата туптят от желание да станат като хората. И дМствителпо едно преимущество, едно благо е това, мравката да стане човек. Сега, да видим какви сж мислите и думите, които хората изказват. Нема да се спирам да обяснявам тия неща, но казвам. че в живота има известни възможности, ^които сж скрити въ формите на нещата. Вземете, запрпмер, семките на няколко плодни дървета п ги разгледайте. Вземете семката на една ябълка, костилката на една слива и плода на один жължд. и ги сравнете, да видите какво е отношението между големината им, и какво е отношението по големина на всички тия растения, които лежат скриеи в техните с^мки. Как ше определите това? Ва да определите големината им, вие требва да имате известни познания по законите на техното растене Често ние произнасяме думата „любов^ Гази дума, произнесена от разни хора, произведа разлпчен ефект, разни действия. Запример вземете думата Александър. Ако този Александър е един обикновен слуга, или ако този Александр е един управител на некоя област, или ако тозп Александър е един княз, или ако най-после този Александър е един дар, питам сега: ако Александър слугата еди-кой си издаде заповед до българската народна банка да изплати на Отоян Стойчев 100,000 лв„ заповедта му ще бжде ли валидна Ако Алекоадър управитель издаде сжщата заповед. ще бжде ли валидна. Ако Алексанцър княза,тъ или Александър царт пздадът сжщата заповед, чия заповед, чип думи изобщо ще бждат най-ефикасни ? — Разбира се, че думите на Александър дарьт. Тон щом каже думата си, и парите с& веднага готови. Защо ? И единият е Александър и другият е Александър, и третият е Александър. Не, има степени, по които се различават Александър слугата, Александър унравптельт, Александър князът и Александър дарт. Тези различия сжществуват и в&тре в природата. Казвате: да, според обществения строй е така. Общественият строй е такъв, но и в природата е така. Я вижте, всичките семки не се ли различават ? II в тех има степени. Има вложено нещо особено г в семката на ябълката, че тя слива не става. Има вложено нещо особено в костилката на сливата, че тя жължд не става. Има вложено нещо особено в жължда, че той бук не става. Значи, всека семка си има звои специални възможности. Следователно, когато се произнася една дума, най-първо ние требва да пзменим своето положение. Ако ти си слуга при греха, дуката любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Ако ти си унравител при алчността, думата любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Ако ти си княз на умразата, думата любов в твоята уста нема да има никакъв смисъл. Да оставим царьт, защото думата „цар" в невидимия свЪт изключва грЬха, изключва кражбата. Царьт не може да краде. Слугата може да краде, управителт може да краде, князът — сжщо но царьт не може да краде, н4ма възможност да краде. Може ли царьтъ да краде от себе си? Ако имам 100 хамбари, ще има ли нужда да прЪнасям съдържанието им от един в друг? Това само л^дитЯ могат да го иравят. ЧовЪк себе си не може да краде. Следователно, има едно положение, при което грЯхът е изключен. И тъй, според мене, най-хубавото име, което можем да носим. казва там Писанието, е да бждем царе. В с и ч к и требва да станем царе! Ще кажеш: как, аз да стана цар! Да, да, в тази специална смисъл, всички требва да станем Ц|ре, за да изключим гр4ха от нашия живот. Да станеш царь в свЬта, да унравлявашъ хбрата, то значи да се натрупаш съ грйхове, а д& станеш цар, за да изключиш гр4ха от себе си, това требва да бжде един от най-силнит4 потици на твоята душа. Ще кажеш : аз искам да стана царь, за да изключа всички грЪхове от душата си. Сега вие искате да бждете слуги на Господа. но Господъ не иска простя слуги, Той иска слугитЪ му да бждат царе. И най-простият слуга на Господа требва да бжде цар. Ако не станете царе, вие не можете да бхдете слуги на Господа. Тъй че, ако пЪкой иска да бжде слуга на Господа, той требва да станн цар, и като стане цар, като изключи грЪха от себе си, тогава ще заеме най стромната служба. В1жой ще каже: защо да стане цар? — За да станеш слуга на Господа. А какво означава царьг? — Изключване на грЯха. НЪкои хора казватъ: е, гр^хът Какво хубаво е допринесъл грЪха на хората? Я ми кажете, какво е допринесла лъжата на хората? Какво сж допринесли злобата, умразата, завистта, всички тия грахове, на хората ? Века се намери един човек, който да каже, че от всички тЪзи пороци е донесено едно благо за хората. Всички тия пороци сж внесли само разрушения, страдания, и при всичко това ние оше се лъжем. Ние мислим, че като нанравим туй-онуй, имаме право да се разгн$вим и казваме: требва та се разгневи човйк, ето и в Писанието се казва, че Господ с^ гнЪви. Не, това е игра на думи. НЯкой писал, че Господ се гн^ви. То е писано по нямане какво друго да се пише Азъ казвам, че когато Божията Любов стане много интенсивпа, Той се гневи. Значп когато Госнод се разгневи, Неговата Любов е станала хиляди пжти по-силна, отколкото обикновеното проявление па Любовта Му, и тогава тя всичко отмахва от пътя, тя всичко влече. II често ние приписваме на Бога същите слабости, каквито и ние имаме. Казваме, ч« и Той се гневи, че и Той нрави разлика в Любовта си, едного обича иовече, другиго по-малко. Нн е лошо да мислпм така, но мисълта, която искам да остане у вас е, всички да станете царе, за да бъдете слуги на Господа. Значи, идеалътъ ви требва да бъде високъ. Въ такъвъ случай, какво се изразя- : ва съ мисъльта на онази егпптянка, която искала да се ежини за царския синъ ? Тя се домогвала до царския сипъ, за да стане царица. Цар или царица, то е все законътъ, който изключва греха. Сега запример, вие казвате, че познавате Господа, нали? Но нравили ли сте наблюдение върху себе си, да видите, че като се разгневите, вие забравяте Госнода? Казвате, чи познавате Гост пода, едно от най-великите същества на света, единственото схщество на Любовта, а се гневите Как е възможно това? Представете си, че туй същество е близо до вас, и дойде една ваша приятелка или единъ ваш приятел и ви обиди иЬщо; Вие веднага дигате скандал, Цитам: какво иоказва това? Познавате ли Господа? Представете си, че вие сте една млада мома, на която дошъл нейния кандпдат за да се оженят. Тя го очаквала цЪли 10 години, като ирЪз това врЬме все сж си писали писма. Като п дойде някоя приятелка въ това врйме въ кжщп и я обиди нЯщо, тя ще се скара ли съ нея ? — Не. Даже п да има много поводи да се кара, ще избегне това и ще си каже: ние да си наредимъ първо нашата работа, че послЯ ще се караме. Ами вие какво нравите снга? НЬкой пжт аз казвам никому: требва да търпишъ. — Ами как мога да търпя? Търпи ли се това нЯщо ? Азъ ще му кажа, ще му дам да се разбери! Казвам: ами твоят ь възлю- бенъ е ч.ошъл, вжтрЯ е той. Въздържай се, защото ти ще изгубиш един от велпкитЯ случаи в свЯта! Колко ти струва това, че еди-кой си взел 10,000 лв. Туй сж фиктивни нЪща. Онзи, който е взелъ тЪзи пари, той не е взел всичко с себе си, сжщественото ти не е взел. Като дойде Господъ, като отворишъ своитЯ торби, чувалчета, Той ще туря такива подаръци, с които ще платишъ всичкитЪ си дългове и сиромашия нема жа пма вече. Когато Господ дойде между хората, противоречията между тЪхъ ще изчезнатъ- Когато дойде Господъ на земята ще имате най- хубавата библиотека, най-хубавите дрехи, най-хубавите кжщи, най-хубавите градини, най-добрите приятели и братя, най-добрите деца, бащи и майки. Тогава нема да имате никакви лишения. Писанието казва: .Ще отрия сълзите им, ще премахна скърбите им", Не.ма да има нито плач, нито скърби, нито недоразумения. И тъй, обръщамъ ви внимание върху тия мисли, които ви навеждамъ, да ги имате ьъ ума си. да мислите върху некой велики въпроси. Некой пжт казвате: е, Ние знаем какво нешо е Любовта! Вие вспчки сте влюбени, кажете ми тогава, какво нешо е Любовьта, колко пжти въ секундата бие сърцето на влюбения. Ще кажете: 72 пжти. Не, сърцето на влюбения бие 35 милиарда пжти всекундата. В Любовта сърцето требва да бие :-;5 милиарда пжти въ секундата. Такъвъ е законътъ. Щомъ не бие толкова пжти. Любовьта я нема. Е, вие усещали ли сте туй 35 милиарди пжти биене на сърцето. Туй може да бжде, може да го издържите. При сегашното си състояние такава опитность може да имате само веднъжъ, дважъ или три пЖти и то само за 5—10 секунди. Сега нап-голЪмиятъ светия на земята мо¬же да яздържи едва 10 секунди туй биене. И тъй степеньма на Любовьта ни се онрЯдЯля по броя на биенето на сърцето. При пашата любовь. тукъ на земята, сърцето бие най много 100 — 150 пж- ти. Даже като дойде до 150 пжти. всички казватъ: отива си човЪкътъ. сърцето, пе може вече да из¬държа. И действително този човекъ си отива. Дойде ли положение да бие '200 ижти, той умира вече Казвамъ: биепето на сърцето това сж трептения вжтре въ човешката душа. При това съ-стояпие вие ще имате такова едно чувство, което може да обгърне целия светъ въ себе си И то¬гава всички въпроси падатъ, разрЪшават се. Когато дойде туй бпене на сърцето всичко е разрешено. Когато се махне туй биене на сърцето, вие ставате пакъ обпкновен яовЪк и се чудите, где бех, и гдЯ съм догаъл. Много пжти вие сте близо до великата Любовь, и затова всички се стремите къмъ нея. Ще дойте та.ш Любов! Нема ли да бжде красив света, когато имаме пълна вера един в друг ? Какво ще бжде тогава ? Вадя отъ джоба си хиляда наполеона, давам ви ги, като казвам: дайте ги на Драгана! Аз имамъ в вас пълна вЪра, нищо не ме смущава. Давам ви парите, и вие изпълнявате всичко точ в точ. А сега, като дам н е кому хиляда наполеона, едва ли ще отидат до местото си. НЯкой пжт се явяватъ такава развалени пжтища. че парите не могат да отидат на своето предназначение. И после, нне требва да умеем да предадем сяоите чувства комуто.и да е, обаче имаме ли право да ограничаваме другите хора ? Божествепият закон казва: „Каквото нравиш, това ще ти правят". Ако любпш, ще те любят — нищо иовече! Та. от сега пататък нема да бждете носители на чужди мисли, защото сегашните хора сж пграчка на извънземна сжщества. С некой от вас духовете си играят тъй, както децата си играят с своите колички. Некой пжт дойде некой дух н ви надъха да се карате, да изгубите разположението сп. На другия ден, като ви мине неразположението, вие си чудите на себе си, как сте направили туй нещо! Не си ти, който си напракил това нещо. Не мислете тъй! Вие можи да играйте рол на една гайда. Гайдарджияга като надуе гайдата, тя стане голема, надуе се п засвири, а всички хора пграят наоколо. Тя ще каже: аз съм всичко! Свърши ли гайдарджията свие гайдата н тя казва: какво стана с мене? Гайдата не е нищо друго, освЯн кожата на едно животно, което е изгубило живота си. Ако човЯк може да стане една гайда и да свири само, и то е хубаво, но смисълът на живота не е в гайдата. Ако една гайда може да вдъхновява, то и аз мога да вдъхновя всЬкиго. ЗапримЪр, нЯкой държи пЯкаква бесЬда, а друг седи там, но не слуша, не се интересува, замислен е нЯщо. Защо е замислен? — Има да плаща 20,000 лева. Азъ мога да го накарам да се заинтересува. Как?— Приближавам се при него, давам му 50,000 лв. Той веднага си отвори очитЯ, заинтересува се. Гайдата се надуе, свири вече, 50,000 лв. сж това! Като пошепнеш на един чов$к: 50,000 лв. — всичко става. Пък и най-жежкият от вас мога да го попаря. Как ? — НроповЯдник си, имаш да ми д-ваш 50,000 лв. Приближа вам се при теб и казвам: или 50-т4 хиляди лева ще нлатиш, или прп сждебнпя пристав ще отидеш! Казвашъ: какво му стана на този брат? Ами че тия сж думитЯ, които постоянно развалят нЪщата в живота ! Рдна дума казана не на мЯсто, веднага ни попарва. Колко внимателни трЯбва да бъдем за своитЯ дума! ТрЯбва да бъдем като царетЯ. Една дума казана от един цар, веднага се изпълнява. Александър слугата, Александър управительт, Александър князът, всичка вмат възможности, но най-хубавото положение е това на царя. Аз желая прЯз тази година всички да станете царе! Понеже искам да станете царе, то нарядът, който 6Я прЯдвидеи да започнете от 21 септември, ще го заиочнете от 14 септември, за да станете царе. Това се отнася до Софиянци. Аз ще ви диктувам. а вие ще нишетс, за да станете царе. Всички ще изпълнявате размишленията от наряда слЯд като изгрЯе слънцето. Слънцето изгрЯва всЯкога в 6 часа. Като изгрЯе слънцето, всички трЯбва да сте на крака и да четете; като четете, трЯбва да бъдете като свЯтлината. Слънцето трЯбва да е изгрЯло, и да имате високия идеал! Вашият идеал не трЯбва да бъде като идеала на онзи осиромашЯл княз, примЯр из европейската история, княз X, който, като изпаднал въ голЯма бЯднотия, и се намЯрил между много кредитори, рЯшил нЯкик да си попрадаже за един обикповен морал, за един идеал в душата си. Топ е послЯден вагабонт! В математиката има положителни и отрицателни величини. ПрЬд положителните величини винаги се туря знака плюс, а пр4д отрицателните — минус. В духовния живот отрицателна величина е всЬка величина, в която епергиятя е изразходвана безразборно, неразумно. Положителна величина наричат всЬка величина, въ която енергията е изразходвана разумно. Тогава природата опрЯдЪля отрицателната величина съ скръбьта, а положителната величина съ радостьта. Радостьта е плюсъ, скръбьта е минусъ. Понеже въ духовния свЪть врЯме и пространство не сж- ществуватъ, то радостьта и скръбьта може да се смЯняватъ моментално. ЗапримЯръ, може да си най-голЪмиятъ грЯшникъ, говоря по човЯшки, оца панъ съ най-чернит4 грахове, но ако въ твоята мощна душа се зароди онова свещено чувство па 35 милиарда любовь, веднага всичкитЯ ти грахо¬ве се заличаватъ. И обратното е вЯрно. Може да си единъ ангелъ, но ако въ душата ти нЯкждЯ се зароди най-малкото користолюбиво чувство, момен-тално може да те смъкнатъ вжтрЪ въ ада. Тъй щото; дигането и падането е постоянно,- и врЯки стоп или пада сноредъ закона на Любовьта, спо- редъ своето поведение, което има къмъ Бога. Този законъ е законъ на Божествената Правда. Тамъ Правдата се прилага еднакво. Бс/Ъки пада или става споредъ онова, което мисли, чувствува и дей¬ствува. Затуй, всекога когато имате едипъ пликъ прЯдъ васъ, ще гледате дали вашите величипи, съ които разпол?гат<>, сж положителни или отри¬цателни. Ами, ако азъ бихъ допесълъ една поли¬ва, волски езикъ ги нарпчатъ, и ви кажа: моля, бихъ желалъ да имамъ вашето лице, вашето име за споменъ, азъ тъй много вп обичамъ, подпишете се! И вие, безъ ла мислите много, вземете перото и се подпишете. Този, който ви много обичя, на¬пише на полицата: да се броятъ 200,000 лева! Е, какъ ще докажете, че не сте се подписали на този волски езикъ? Подписали сто се. На волски езици нЯма да се подпиггате, но на чисти книги само и ще пишете тъй: този подписъ цма сила само за духовния светъ, а не и за материалния. Ако дадете една полица съ такава уговорка, мис¬лите ли, че на земята те я взематъ прЯдъ видъ ? — Нема да я взематъ. Тя за тукъ не е валидна. И тъй, ще носите въ србе си високия идеалъ! Всички ще станете царе, за да бждете слуги па Госиода! БесЬда, държана на 7 септември, 6'/3 ч. с, 1924 г.