Който дойде при мене (1924-1925)
11. Онези дни ще се съкратят
11. Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София.
„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят.“ (Матея 24:22)
Човек, от детинство до старини, все трябва да се учи. Това е естествен метод. Малкото дете, докато се учи от майка си и я слуша, работата върви добре. Когато стане възрастен и остарее, човек започва да мисли, че всичко знае и никого не слуша. Обаче, работите му се влошават. Като погледнете живота на възрастните, виждате, че и те са като децата, и те правят много пакости, които трябва да се поправят.
Един виден български чорбаджия от село Николаевка, имал едно дете, което често правело пакости. Като виждало, как вършеят по харманите, момчето си казвало: И аз искам да направя такъв харман вкъщи. Един празник, на Великден, майка му и баща му отишли в черква. Детето останало само и си казало: Ето един случай да изпълня желанието си. То отворило курника, дето майката държала затворени 12 мисирки и ги подмамило с малко царевица да влязат вкъщи. Взело един камшик и започнало да ги гони из стаята. Мисирките хукнали да бягат, но нямало отде да излязат: удряли се в прозорците, крякали, хвърчали из въздуха, изпочупили чаши, чинии – вдигнал се голям шум. И момчето, от своя страна, викало, кряскало – чувало се в съседните дворове. Една от съседките, като отивала в черква, чула шум, крясък и се отбила да види, какво става. Разбрала, че момчето е причина за това. Като видяла майката в черквата, казала й: У вас става голямо увеселение. – Какво увеселение? – Не зная точно какво, момчето ти върши нещо. Майката се върнала вкъщи и какво да види? Детето й, с камшик в ръка, гони мисирките. Като я видяло, то веднага избягало. Майката се ужасила, като видяла счупените чаши, чинии, стъкла, и мисирките се блъскат, искат да излязат вън. Казвате: Глупава работа, да вкара мисирките в стаята! – Нима и вие не сте вкарвали вашите мисирки в стаята си? Нима не сте чупили стъкла, чаши и чинии? Същите пакости правят и възрастните, само че някога са готови да признаят грешките си, а някога не ги признават.
„И тутакси след скръбта на онези дни, слънцето ще потъмнее, и луната няма да даде светенето си, и звездите ще паднат от небето, и силите небесни ще се поколебаят." (29 ст.) Някои ще тълкуват тези стихове буквално, както, например, „звездите от небето ще паднат на земята." От гледището на съвременната наука това е абсурд. – Как ще паднат звездите? Възможно ли е слънцето да потъмнее, и луната да не свети? – Да оставим този стих настрана и да дойдем до звездите. Казва се, че тези звезди са хиляди пъти по-големи от слънцето, а слънцето – един милион и половина пъти по-голямо от земята. Ако тези звезди паднат на земята, де ще се съберат? Значи, това са фигури на речта. Звездите, за които се говори в стиха, не са онези, които Бог е поставил на небето. Като се казва, че слънцето няма да дава светлината си, това е символ. Като се казва, че месечината няма да свети, и силите небесни ще се поколебаят, и това е символ. Който не разбира този вътрешен език, като малкото момче, ще вкара мисирките вътре; ще даде едно тълкуване, че да става, каквото ще. И сега светът е пълен с тълкувания, които не се сбъдват. Обаче, има тълкувания, които се сбъдват. Всяко нещо иде на времето си. Казваме, че някои неща са случайни, когато не сме изчислили точно времето на тяхното сбъдване. Това значи, че ние сме ги очаквали по-рано, а те са дошли по-късно, или, очаквали сме ги по-късно, а са дошли по-рано. В случая, грешката е у нас, в нашите разбирания.
„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои са тези дни? – Дните на скръбта. – Кои са избраните? – Умните хора. Днес хората считат, че благородникът е избраник. – Не е така. Човек може да е роден царски син и да не носи благородното в кръвта си. Обаче, човек не може да се роди философ, и още от люлката си да се занимава с теорията на Канта, с морала на Толстоя, или с учението на Христа. Той трябва да се учи дълго време, докато дойде до тълкуванията. Следователно, всеки трябва да се учи. Каквото придобие, то е същественото за него. В наследство на никого нищо не се дава. Когато говорим за условия, разбирам, че всички възможности на човека са дадени. Хората не се раждат учени, но се раждат с възможности да бъдат такива. И умни не се раждат, но се раждат с възможности да бъдат умни. Човек не се ражда добър, но с възможности да бъде добър. Всеки човек трябва да работи, да развива вложените възможности в себе си. Само така той ще създаде от себе си това, което възможностите изискват. „Заради избраните, онези дни ще се съкратят." – Кои са избраните? – Това са умните хора. Когато умният човек дойде в къщата ви, веднага ще съкрати страданията на вашия дом. Имате болна дъщеря или болен син. Болестта може да продължи дълго време. Могат да минат месеци, да се изразходват големи суми, да се понесат големи страдания, но влезе ли в дома ви умният човек, той ще ви препоръча някакво лекарство и в продължение на една седмица страданията ви ще се съкратят. Търговец си, работите са объркани, имаш да плащаш много полици, поради което положението ти е притеснено. Изведнъж ти дохожда на ум да построиш железница от Чикаго до Буфало. Започваш да я строиш, но нямаш средства да я довършиш, не ти достигат парите. В това време друг милионер строи една линия, с която ще те съсипе. Мислиш, но нищо не ти дохожда на ума, не знаеш как да си помогнеш. Най-после си казваш: Нищо друго не ми остава, освен да си тегля куршума. Не мога да понеса този позор! Затваряш се вкъщи, нищо не казваш на жена си. По цели дни мислиш, като че разрешаваш философски въпроси, а, всъщност, мислиш, как да се самоубиеш: да се отровиш, да се застреляш или да се удавиш – правиш избор. Когато човек иска да се самоубие, и в това проявява тщеславие. Той пише писмо на близките си за причината на самоубийството си – иска да заинтересува окръжаващите. Някой се хвърля от канара, друг се беси, иска тялото му да остане цяло, запазено, като консерва. Казвате, че тези хора са луди. – Не, това е гордост, тщеславие. Те разполагат с чуждо нещо. Господ им е дал тяло, и те казват: Ние ще запазим тялото си неповредено. Затова, именно, ще се бесим. Изобщо, самоубиецът, преди да тури край на живота си, се оправдава с това, че особена мисъл го овладяла и го съсипала. – Съвсем не е така.
Да се върнем към търговеца, който предприел строежа на железницата. Какво става с него? Жена му забелязала, че той е замислен нещо и го запитала: Какъв въпрос разрешаваш? – Това не е женска работа. – Кажи, какво те мъчи, заедно ще разрешим въпроса. Умна била тази жена. Тя виждала в очите му, че той се мъчи, че не може сам да разреши въпроса и търси начин да избяга от мъчнотията. Най-после той казал: Нашето положение е безизходно, съсипани сме. Аз не мога да издържа това безчестие. – Даваш ли ми право, аз да се опитам да спася положението? Тя отишла при един милиардер и му казала: Господине, искам да разменя с вас няколко думи, само за пет минути. – Времето ми е скъпо. – Колкото ви струва времето, ще го платя. Най-после той се съгласил да я приеме и я попитал: С какво мога да ви услужа? Тя отговорила : Ние построихме една железница. Ще ми бъде приятно, вие да бъдете първият пътник, който ще пътува по нея. Само това искаме, вие да минете пръв по новопостроената железница. – На драго сърце, но това пътуване ще ми отнеме най-малко един час. – Колкото време ви отнеме, ще ви го платя. Умна била тази жена. Милиардерът не се сещал, какво се цели с това предложение, но дал съгласието си. След три деня тя дала обява във вестниците, че еди - кой си милиардер ще пътува по новопостроената железница Чикаго – Буфало. Другият предприемач, като прочел обявата, си казал: Значи, този милиардер купува линията. Тогава аз ще фалирам. Веднага той телеграфирал на първия предприемач и го запитал, дали би му продал новопостроената линия за 700 милиона лева. – На драго сърце, отговорил първият. И така, само едно минаване на милиардера по линията, спасило положението на търговеца. Това е една жена от избраните, умна жена, която спасила мъжа си. И той престанал да мисли за самоубийство.
Христос казва: „Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 500 – 600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика. – Защо? – Защото това, което е морално за българина, не е морално за французина, за англичанина. И това, което е морално за англичанина, не е морално за българина. Има известни принципи, общи за цялото човечество.
Казваш: Аз сам ще си наредя живота. – Че всеки може да нареди живота си, това е наполовина вярно. Човек може да нареди живота си само при разумни условия. Всеки може да си направи къща, но при съграждането й трябва да се вземат предвид много условия: височината й, големината на стаите, качеството на материала и др. После, трябва да се вземат добри майстори и да се предвидят законите, на които се основава градежът. Изобщо, при съграждането на една къща, се изисква голяма разумност. Когато се строят фабрики, болници, училища, железници – навсякъде са нужни разумни хора. Човечеството се нуждае от разумни лекари, свещеници, съдии, адвокати, майки и бащи – все избрани хора, заради които онези дни ще се съкратят.
Сега, като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Така е. Щом изнесеш една велика истина, казват, че не си с ума си. Кога хората са приели истината на своето време? Не донесе ли Христос една велика истина на света? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея, било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят. Разбиране е това! Знаете ли, на какво уподобявам аз това гонение? При доктор Фъргстън, знаменит лекар – психиатър, дошъл един болен, който му казал: Господин докторе, отпред на челото си имам един бръмбар. Ходих при много лекари, но никой не можа да го извади. Ти можеш ли да го извадиш? Лекарят разбрал, че болният нямал никакъв бръмбар в главата си, но ако му каже това, той няма да го повярва и ще отрече знанието му. Тогава лекарят казал на болния: Почакай малко, ще ти направя операция на главата и ще извадя бръмбара. Докато болният се готвел за операцията, лекарят изпратил слугата в градината да улови един бръмбар и да го донесе. След това, той направил един малък разрез на челото му, намокрил бръмбара с малко кръв и го показал на болния. Той казал: Ето бръмбарът! Всички лекари казваха, че няма никакъв бръмбар в главата ми. Сега съм вече свободен. Лекарят пожелал да освободи своя пациент от заблуждението, че изобщо имал бръмбар в главата си, затова му казал, че направената операция не е истинска. Болният му възразил: Господин докторе, аз зная истината - ти извади големия бръмбар, но малкият остана в главата ми. Усещам движението му. Извади и него, защото и той ще порасне като големия.
Казвам: Мъчно се убеждава човек в истината. Както и да му доказваш, по каквито математически закони да (...), в края на краищата, той пак ще ти каже: Големият бръмбар си извадил, но малкият остана вътре.
Мъченията на човека нямат край. Всеки има по един бръмбар в главата си и все за него говори. Един страда от стомах – за стомаха си говори. Друг страда от сърце - за сърцето си говори. Кой от каквото страда, за него говори – това е неговият бръмбар. Казваш: Тумор в мозъка, усещам, че нещо ме стяга. – Никакъв тумор нямаш. Това е бръмбар, влязъл в главата ти. Бръмбарите са живи мисли, които се натрапват в главата на човека и влияят на нервната му система. Съвременната медицина е констатирала случаи на заболявания, без да (липсва дума; има?) някаква органическа повреда. Например, някой се оплаква от силна болка в ръката, като че има нещо счупено. Всъщност, ръката му е съвършено здрава. Това се дължи на някакво впечатление, което болният е задържал в паметта си и сега се проявява като болка. Някога той е видял човек със счупена ръка или е присъствувал на операция на ръката и не е могъл да се освободи от това силно впечатление. Изобщо, изопачените образи остават дълго време в паметта на човека и оттам влияят върху нервната му система. Ето защо, тези образи трябва да се заместват с чисти и красиви образи. Това е един от начините за лекуване. Човек трябва да възприеме мисълта, че няма случайности в живота, че животът е господар на смъртта, а смъртта – негов слуга. И болестите са слуги на живота. Смъртта иде, когато животът й заповяда. Болестите, страданията са допуснати от живота. Но когато дойдат избраните, болестите и страданията ще се съкратят.
„Заради избраните онези дни ще се съкратят." – Всеки ли ще бъде избран и кога ще го изберат? – Всеки няма да бъде избран, но може да стане избран. Според българската конституция, всеки здрав, разумен, пълнолетен човек може да бъде избираем. Ако не отговаря на тези условия, не го избират. – Кой младеж предстои на набор? – Здравият, разумният, който е навършил 21 година. Ако е болен, или го отлагат временно, или го освобождават от военна служба. Всички здрави и умни деца, навършили седем години, са избираеми за ученици. Всички учители, които са доказали своята способност за преподаване и които имат знания, могат да бъдат избираеми за професори. Ако не отговарят на тези условия, не могат да бъдат избираеми. Като дойдем до Божествения живот, и там има избираеми. Там се избират хора, които гледат на Божествения живот не само като външна проява, но като съвкупност на вътрешни сили, които обединяват и физическия, и духовния живот.
Всички хора се стремят да наредят живота си, да го осмислят. Прав е този стремеж, но ако имат пред вид само физическия живот, само него да осмислят, те ще реализират само една трета от своя стремеж. Физическият живот съставя само една трета от целокупния живот. Ядене и пиене ще има, но това не е всичко. Казваш: Искам да уредя духовния си живот. Ти си дошъл до втората трета на целокупния живот. Обаче, и духовният живот има две страни: външна, която се отнася до чувствата, до удоволствията, до стремежа към външната красота; и вътрешна страна, която се отнася до онзи непреодолим стремеж към великото и красивото в света. Най-после казваш: Искам да постигна Божествения живот. – Ти си дошъл вече до последната трета на целокупния живот. И Божественият живот има външна и вътрешна страна. Външната страна има отношение към умствения живот на човека, когато той се стреми към учене. Вътрешната страна има отношение към любовта. В човека се изявява чувството любов към Бога и в името на тази любов, той е готов да направи всичко, което се изисква от него. Когато човек живее съзнателно и на физическия, и в духовния, и в Божествения свят, той има добре устроено физическо тяло, здрава нервна система. Той има добре развито сърце и светъл ум. Мисълта му е ясна, трезва. И тогава, като кажем, че някой е избран, имаме предвид човек, в когото физическите, духовните, т.е. сърдечните и умствените сили са в хармония. Избраният е свързан с Бога. Значи, целокупният живот подразбира едно цяло – живот на единицата, в която трите сили са обединени. Тогава човек започва да работи с първата единица. Тази е мярката, по която човек постъпва. При това положение, като се срещнат двама разумни хора, лесно разрешават и най-мъчните въпроси.
Питам: Ако милосърдният човек стане касиер, как постъпва? Още първия ден, като дойде някой беден при него, той веднага ще му даде чек от хиляда лева. След него иде втори, трети беден и на всички дава по един чек. Като се върне у дома си, той казва на жена си: Раздадох няколко чека на бедни, направих едно добро дело. – Да, но директорът на банката забелязва, от касата липсват няколко хиляди лева и го пита, къде са тези пари. – Нужни бяха за нещо. – За какво? Трябваше да се помогне на няколко бедни хора. – Защо банката е длъжна да им дава? Като си искал да помагаш на (липсва текст) души, трябваше да вложиш свои пари и от тях да раздаваш (липсва текст). Ти правиш благодеяние с чужди пари. Всички хора, вложили пари в нашата банка, не са богати. Между тях има бедни, вдовици. Какво добро си направил тогава? Съвременните хора казват: Достатъчно е да имаме пари, всичко ще се разреши. Те мислят, че ако имат пари, лесно ще разрешат въпросите си. Това е само една трета от истината, но не и цялата истина. Парите са една необходимост, едно условие за живота, но всяка необходимост води към друга необходимост. Парите унищожават вярата, мъжеството, смелостта на човека. Като има пари, човек уповава на тях, поради което вярата и смелостта му отслабват. Парите са внесли най-голямата поквара в света. Те са изопачили характера на свещеници и проповедници, на майки и бащи, на учители, на моми и момци. Те са внесли отрова в света. От друга страна, парите са благо в живота. Обаче, злото, което парите са причинили, е по-голямо от доброто, което са допринесли на човечеството. Може да не сте съгласни с мене, това не е важно. Наблюдавайте, какво става с всички народи, семейства и общества, които забогатяват. Когато бащата забогатява, синовете и дъщерите започват да живеят в разкош и охолство и, в края на краищата, нищо не излиза от тях. Какво стана с онези богатски синове, на които бащите забогатяха във войната? – Пропаднаха. Изобщо, парите водят към разпуснат живот, към престъпления. Не мислете, че като сте дошли на земята, имате право да живеете, както искате. Има един велик закон в света, който държи еднакво отговорни прости и учени, богати и бедни. Пред този закон всеки еднакво отговаря за делата си. Всеки се съди според съзнанието си. Като не признават съдбата, някои казват за своя близък, че е умрял. – Не е умрял той, но е извикан, дето трябва, да даде отчет за делата си. – Тогава, как ще се оправи светът? – Като дойдат избраните и почнат да помагат на останалите. Много избраници има между хората. Избраният човек не трябва да се подхлъзва, да се поддава на слабости. Той може да бъде мек, но не и мекушав. Като види, че някой плаче, той не трябва да се трогва от неговите сълзи. Като намествам счупения крак на някого, аз не обръщам внимание на сълзите му. Моята работа е да наместя крака му, а неговата – да пролива сълзи. Като плаче, той ще се научи да не греши. Ако някой ми се оплаква, че заборчлял, че няма хляб за жена си и децата си, аз няма да му дам пари, но ще му дам подходяща работа, да изкарва прехраната си с труд и да запази достойнството си като човек. Човешкото общество е основано на разумни закони, които тласкат човека към труд и работа, като условия за развитие. Има избрани хора в света, но още много трябва да дойдат. Ако ме питат, защо работите на България не вървят добре, отговарям: Малко избраници има. За да се оправят работите й, броят на избраниците трябва да се увеличи най-малко 200–300 пъти.
Мнозина четат вестниците „Факел", „Пастирско слово", в които пишат лошо за мене и за новото учение. Свободни са да пишат, каквото искат, но не знаят, как да пишат. Който иска да пише нещо против мене, нека дойде да се срещнем лице с лице, да не говори зад гърба ми. Аз ще му отговоря на всички въпроси, които го интересуват. Като ги питат, отде знаят тези неща, те отговарят: Ние сами нищо не знаем, но пишем това, което чуваме от хората. – Така постъпват всички хора, водят се все по лъжливи доноси. Някой оратор изнесъл една идея, която хората не разбрали и я предали криво. Поетът написал нещо, вложил една хубава идея, но пак я изнесли криво. Опасността е в приложението на криворазбраните идеи. Какво виждаме най-после? – Всичко се обърнало с главата надолу.
„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Развитието на съвременните хора, както и пътят, до който са стигнали, показват, че те се намират пред велика епоха – на всички предстои минаване от едно състояние в друго. Ако кажа на хората, какво има да става, вестниците -веднага ще затръбят против мене, че заплашвам хората, че смущавам духа им. Ако видя, че сто ладии се готвят да влязат в морето да ловят риба, а моят барометър показва буря след 4 – 5 часа, нямам ли право да предупредя тези хора? Ако не им кажа нищо, те ще се намерят на дъното на морето. Ако са влезли вече в морето и им кажа: Скоро на брега! – заплашване ли е това? Ако след две - три години стане земетресение в София, и аз предскажа това, има ли нещо лошо в моето предсказание? Аз искам да предупредя хората, да излязат по това време вън от къщите си, да не ги затрупа.
Мога и да си мълча, но какво ще постигна с мълчанието си? Всички ще останат под развалините. Казвам на управниците: Поправете еди-коя си линия, защото не е сполучливо направена. Утре ще стане голяма катастрофа, от която ще пострадат хиляди хора. – Не ни плаши. Знаеш ли, че работите ни ще останат назад? – По-добре работите ви да останат назад, отколкото вие да пропаднете. В света съществуват разумни закони, които трябва да се спазват. Ако ги престъпите, ще се натъкнете на големи катастрофи. Между евреите имаше много пророци, които им предсказваха, какво ще стане. Ако днес един такъв пророк предскаже на сегашна Европа, че така, както върви и както се развиват събитията в нея, очаква я голяма катастрофа, има ли нещо лошо в това предсказание? Щели да се уплашат европейците. – Нека се уплашат, но да подобрят живота си. Ион отиде в Ниневия да предскаже на жителите, че ако не подобрят живота си, очакват ги големи страдания. Те се стреснаха, разкаяха се, и Бог отмени решението си. Скоро, обаче, те забравиха обещанието си и пак продължиха лошия си живот, заради което бяха наказани. Предсказанието не е заплашване. То напомня на хората за съществуването на разумни закони, които трябва да се спазват. Ако не се спазват, човечеството е осъдено на големи нещастия и страдания. „Но заради избраните, онези дни ще се съкратят."
– Кога ще се съкратят онези дни? – Когато човек възприеме и приложи в живота си великия закон на Любовта. Ето защо, който иска да стане истински .човек, да влезе в новата епоха, да се освободи от робството на греха, на страха, на безсмислието, на смъртта, трябва да служи на Любовта. – Как ще познаем истинската любов? – Тя ражда живота. Лъжливата, фалшивата любов ражда смъртта. Лъжливият живот произвежда тъмнина; истинският живот произвежда светлина и свобода. Тази светлина посочва правия път, по който човек трябва да върви. Като влезе в този път, човек се освобождава от страданията, т.е. те излизат на повърхността на живота му и не го измъчват.
Да заживеем вече по нов начин, да влезем в истинския живот, за да познаем Бога. – Кой е създал Господа?
– Да се задава такъв въпрос, това не е философия. Как ти дойде на ум да зададеш този въпрос? Чудно е, да се задава въпросът, кой е създал Господа! Ти носиш чек в банката, искаш да ти го изплатят. Първо ще удостовериш своята личност, а след това ще ти се изплати чекът. Следователно, когато питаш, кой създаде Господа, аз подразбирам, че питаш, кой те е създал. Първо ще си отговориш на въпроса, кой те е създал, и после ще питаш, кой е създал Господа. На този въпрос всеки сам ще си отговори. Ако искаш да знаеш, кой те е създал, питай майка си и баща си. Те да питат своите родители, кой ги е създал. Техните родители ще питат своите и т.н. Знаете ли, докъде ще стигнете с този ред на разсъждения? Ще се намерите в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Повикал всички мъдреци от своята държава и поискал, някой от тях да му разкаже такава приказка. Разказвали му те 5 – 6 дена, но приказките все имали край. Като не могли да го задоволят, той ги набивал и ги изпращал да си вървят. Най-после се явил един мъдрец и му казал: Аз мога да ти разкажа една приказка без край. – Внимавай, че много мъдреци, като тебе, си отидоха бити, та да не пострадаш ти като тях. – Не, аз ще ти разкажа такава приказка, каквато ти искаш, и започнал: Едно време имало един велик цар, като тебе, който поръчал да се направи един голям хамбар и да се напълни с жито. Като го градили, по невнимание, зидарите оставили една малка дупчица незазидана. Един щурец забелязал малката дупчица, влязъл през нея и си взел едно зрънце. После се върнал, взел второ зрънце и него изнесъл. Пак се върнал, взел трето зрънце и го изнесъл. – Е, после? – Чакай да изнесат всичките зрънца. – Я остави тази работа! Няма край. Така и нашият живот е направен от безброй малки зрънца, че ако речем да ги местим от едното на друго, както правел щурецът, няма да ни стигнат милиони години, да разрешим въпроса за живота. „Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Мнозина питат: Кой е правият път? – Аз не се интересувам, кой е правият път, кой е православен или евангелист, но питам: Ти от избраните ли си? – Да, от избраните съм. – Тогава ние с тебе можем да се разберем. (...): „Заради избраните, онези дни ще се съкратят."
– Кои дни? – Дните на недоразумения, на крамоли, на смърт. Тези дни ще се съкратят, т.е. ще изчезнат. Всичко това ще стане заради избраните, умните хора, които разрешават правилно задачите си. В 905 г. в Англия се почувствува едно духовно пробуждане. Такива явления ставали не само в Англия, но в целия свят. На всеки сто години, в известни области, периодически се явяват духовни прояви. Така, в Англия през деня се явявали големи огнени кълба. Учени англичани, журналисти отивали с апаратите си да ги фотографират, но не могли. Щом изваждали апаратите си, огнените кълба се изгубвали. Като ги затваряли, кълбата отново се явявали. След това кълбата се превръщали на големи огнени стълбове. Вечер те се явявали на разстояние около 20 км. При явяване на светлините, настъпвали болести и епидемии; щом изчезвали светлините, болестите се прекратявали. В 905 г., когато се явили огнените кълба в Англия, нямало болести, но хората започнали да се разкайват за грешките си, искали да изправят живота си. През това време, в продължение на 5 – 6 месеца, съдиите нямали работа – никакви дела не се водели. Хората лесно се помирявали, искали да живеят братски. Станало духовно пробуждане между тях. – Защо станало така?
– Защото избраните дошли в света. Светлите кълба представят разумността на избраните. Ако днес човек види такова кълбо, ще си отвори очите, за да се увери, ясно ли вижда, или е някаква илюзия. Чудни са хората! Като видят едно светло кълбо, не вярват даже на очите си. Питам: Слънцето не е ли такова светло кълбо? Резултат има това слънце, влияние има то. От него излиза енергия. Животът ни почива на неговата светлина и топлина. Ако слънцето светеше, без да изпраща светлина и топлина, това е друго нещо. Обаче, от неговата светлина и топлина всичко расте и се развива, дава резултат. Ако духът ти е отпаднал, достатъчно е да видиш това светло кълбо, за да се повдигне. Слънцето влияе и на престъпника и го преобразява. Той е готов да служи на Бога. Това не е ли влиянието на слънцето? Ще кажете че това е случайност.
„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички избрани хора са светещи. Те са като светлите кълба и стълбове. От очите и лицата им излиза мека, приятна светлина. Въпросите – съществува ли Бог, или не, да се женят ли, дали може да се живее без пари. без къщи, са разрешени за тях правилно. За тях съмнения и противоречия не съществуват. Обаче, обикновените хора и до днес питат: Трябва ли да се женим? – Кога не са се женили хората? От осем хиляди години те непрекъснато се женят. Женитбата влезе в света още от времето на Адама. Първоначално, той беше сам в рая, но поиска от Бога да му даде другар, да не е сам. Бог изпълни желанието му: приспа го, извади едно от ребрата му и направи от него другарката му, Ева. – Преди Адама имаше ли женитба? – Не, женитбата се яви след Адама. Бог създаде човека по образ и подобие свое, даде му възможност да владее земята и да се ползува от нея. Целта на сегашната женитба е изправяне грешките на хората. Според мене, тя не е нищо друго, освен затвор. Всички женени – мъже и жени са затворени, мъчат се и страдат. – Кой се радва тогава? – Само Божественото се радва. Някога в затворите, така наречени женитби, има големи изтезания, големи страдания. Майката роди дете, и след известно време идат бирниците да й го вземат. Тя плаче, страда, пита, как е възможно да вземат детето й. Най-после се примирява и казва: Така е наредила природата, такава е волята Божия. Ако съдията осъжда на доживотен затвор престъпника, в съдията ли е вината? Който убива и върши престъпления, трябва да бъде готов да носи последствията. Молете се да дойдат избраните, да поставят живота на друга основа, дето всичко ще бъде хиляди пъти по-добро от сегашната женитба. Отношенията между мъжете и жените ще бъдат много по-хубави от сегашните. Днес, ако погледнеш една жена, ще те обвинят в нечистота. – Аз гледам на жената от такава висота, каквато хората не могат да си представят. Жената и мъжът не са плът, те са нещо високо, недосегаемо. Животът на сегашните хора не може да се нарече истински. Хората се нуждаят от любов. Между мъже и жени трябва да има абсолютно безкористна любов. Тогава те няма да говорят за своята любов, но за проявената Божия Любов чрез тях. Всеки трябва да пожелае да постъпва като Бога, да проявява Божията Любов.
„Но заради избраните, онези дни ще се съкратят." Когато избраните дойдат на земята, със своето ново разбиране за живота, те ще помогнат на хората да разрешат въпросите си правилно. Тогава хората ще знаят, отде са дошли и къде отиват; защо са дошли на земята; какво е предназначението им, и всеки човек ще изпълни своето задължение като майка или баща, като брат или сестра, като учител, свещеник, съдия и др. Те ще си отговорят сами, трябва ли да се женят. Женитбата е временен въпрос, но човек постепенно отива от временното към вечното. Не е важно, дали ще се жениш, или не; важно е, този въпрос да се разреши правилно. Ако майката и бащата раждат, децата им трябва да са разумни. Първо, родителите трябва да са доволни от децата си и да благодарят на Бога, че им е дал добри и разумни деца. Обаче, ако родителите всеки момент съжаляват, че са родили неразумни и непослушни деца, какъв смисъл има тяхната женитба? – Какво ще стане със света, ако хората не се женят? – Да оставим този въпрос настрана. Разумните хора, които идат на земята да живеят по нов начин, се интересуват от своите постъпки, от своя живот. Какво правят другите хора, как разрешават въпросите си, това тях не ги интересува.
Сега, да дойдем до духовната страна на въпроса, до любовта ни към Бога. Всеки трябва да определи отношенията си към Бога. Тази е неговата първа и най-важна работа. Любовта ни към Бога да бъде толкова силна, че нищо да не ни разколебае; толкова дълбока, че никой да не проникне в нея и да я отнеме. Това значи, Бог да живее в нас, и ние да живеем в Него. Ако Бог е в нас, има ли нужда да търсим разрешение на въпросите отвън? Ако слънцето грее силно, има ли нужда да ходиш при дърварите да се молиш за малко дърва, с които да се стоплиш? Излез вън и се грей на слънцето. От кого слънцето е поискало пари за светлината и топлината, които щедро раздава? То дава даром на всички. Ето защо, когато намерите Живия Господ, вие сте намерили Слънцето на живота, което дава даром своята светлина и топлина. Това е реалното, което трябва да ни занимава. Това са избраните хора в света. – Ама аз имам особени философски разбирания. – И моите разбирания са философски. Тогава ще се разберем добре. – И жена ми, и дъщеря ми имат философски разбирания. – Още по-добре, и с тях ще се разберем. Всички хора – свещеници, учители, професори имат особени разбирания. Всички хора са особени; жалко е, че не са избрани. – Аз съм особен човек. – В какво се заключава твоята особеност? – Независим съм, но без да мисля, направих един скандал, за който щях да лежа в участъка. Като видях, че идат стражари, ударих на бяг. Минавайки покрай къщата на моя приятел, скрих се там, докато заминат стражарите. Това било герой! Избягал и се скрил, а другарите му хванали и ги били. Друг се хвали, че дал под съд приятеля си, който му дължал известна сума. Съдът издал изпълнителен лист, и така той си взел парите. Всеки се хвали с нещо, с което се прочул. Всички правят по нещо, но работите им остават все неуредени. Правилно е човек да дава, а не да взима. Така постъпват избраните. Ще кажете, че те трябва само да дават. Абсурд е за тях да взимат. – Вашето твърдение е абсурд. Ще ви докажа това само с няколко думи. Голямата чешма, големият извор постоянно дават. Като дойде жадният да пие, те нищо не му искат. – Защо? – Защото са избрани.
Пресъхвалата чешма, обаче, взима, а не дава. Избраният човек е извор, в който Божественият живот постоянно се влива. Той никога не може да каже, че са го изчерпали. Някой окултист казва: Изчерпаха ме, трябва да се оградя. – Това е слабата страна на окултиста. Не се страхувайте, че ще ви изчерпят. Кого изчерпват? – Който има слаб капитал. Обаче, големият извор няма защо да се плаши. Някой седне до мене и се пита: Няма ли да изчерпя Учителя? – Водата, която изтича от мене, е много голяма, може да те отнесе. По-добре, стой далеч от мене, да не те отнесе моята вода. Ако си извор, който постоянно тече, кой ще те изчерпи? Бъди спокоен, никой не е в състояние да те изчерпи. Това е новото учение. Щом си в него, кажи: Божественият живот изтича от мене. Наистина, всеки човек е извор, от главата и сърцето на когото изтича нещо. То дава благостта и сладчината на човека. Затова обикваме известен човек. Той е бистра вода, сладък извор; приятно ти е да пиеш от него. Някой човек е мътен извор. Ако пиеш от него, ще ти стане тежко и ще се питаш, защо пи от неговата вода. Всички хора не са еднакви извори. Дали виждате това, или не, не е важно.
Казваш: Аз виждам това, но ти не го виждаш. Всъщност, всички хора виждат, но всичко не разбират. Обикновено, младите виждат по-добре от старите. Дядото чете с лупа, а като млад е чел без лупа, добре виждал тогава. – Старият поумнява. – Не е толкова поумнял, по-слабо вижда. За себе си казвам, че мога да чета и с лупа, и без лупа. Човек не трябва да губи силата на своята воля. Всяко съмнение причинява отслабване на волята. – Какво е съмнението? Знаете ли, какво е положението на човек, който носи очила? Един ден някой забравил да си тури очилата, но като мислел, че са на очите му, могъл да чете без тях. По едно време искал да ги свали, но видял, че не са на очите му. Търсил ги, не могъл да ги намери. Бръкнал в джоба си и там ги намерил. Той си казал: Чудно нещо, аз съм чел без очила. Питам: Как е могъл да чете без очила, а сега не може? Следователно, когато човек си внуши, че не може да направи нещо, наистина, не може. Като каже, че може да го направи, както каже, така става. Затова и Писанието казва: „Както мисли човек, такъв става."
„Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Всички искате да бъдете такива избраници, такива извори, през които да тече Божията Любов. Като потекат, тогава ще се разберем. Всички трябва да бъдем избрани, силни, благородни, мощни, разумни. Аз не взимам тези качества в обикновен смисъл, но в необикновен, в смисъл, на избраните. Желая ви, всички да бъдете избрани.
Желая ви, вашата проявена любов да бъде като Божията Любов.
Проявеният ви живот да бъде като Божия живот.
Вашата проявена светлина да бъде като Божията светлина.
Вашата проявена свобода да бъде като Божията свобода.
11. Беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София.