Ново разбиране
Често се говори за подмладяването, обаче, съвременните хора имат ограничено разбиране за него. Човек е млад, докато мисли и чувствува право. Щом престане да мисли и чувствува право, той остарява. Докато работи, човек е млад. Щом престане да работи, той остарява. Младостта се вижда главно в лицето. Някой се погледне- в огледалото и казва: Млад съм, няма защо да се подмладявам. Това е неразбиране на младостта. Не е млад оня, който не живее чист живот. Можеш ли да кажеш, че ризата е чиста, ако я переш в мътна вода? Докато водата не стане съвършено чиста, не може да кажеш, че ризата е чиста. За да се изпере ризата, нуждно е малко сапун. Старият е търговец с голям капитал, но без стока. Много пари има той, но стока няма. Стоката е важна. То е все едно, да имаш хляб, а да не можеш да ядеш. Защо не можеш да ядеш? Казваш, че не си разположен. – Защо не си разположен? – Защото не мога да мисля. —Защо не можеш да мислиш? – И аз не зная.
Днес повечето хора имат криво разбиране. Те мислят, че светът ще се оправи с насилие. – С насилие светът може да съществува, но с насилие не може да се оправи. Да дрънкаш на цигулката, да вдигаш шум, това не е сви-
159
рене. От такова свирене можеш да се разболееш. Друг е въпросът, да ти посвири добър цигулар. И болен да си, ще оздравееш. Добрият човек, като вдигне няколко пъти мотиката, лозето тръгва напред. Лошият човек цял ден вдига и слага мотиката, но лозето не върви добре. Той прерязва жилките на коренчетата и разваля пръчките. Малко лозари знаят да подрязват пръчките на лозето.
Един свещеник пита слугата си: Стояне, знаеш ли да режеш лозе? – Зная, дядо попе. – Иди тогава на лозето да обрежеш пръчките. Стоян отишъл на лозето, и вечерта свещеникът го попитал: Стояне, плаче ли лозето? – Плаче, дядо попе. Като го видиш, и ти ще заплачеш.
Хората се делят на духовни и светски. Някой духовен мисли, че всичко знае, всичко може да направи. Той се лъже. Само оня знае п може всичко, който никога не греши. Ако е му.шклпт, свири безпогрешно. Ако е художник, рисува безпогрешно. Щом прави погрешки, той по :шае всичко. Такъв човек се оправдава, че остарял, че обеднял. Кои са причините за неговото осиромашаияие и остаряване? Казвате, че като отидете па опи свят, ще се подмладите. Да се мисли така, това е все едно, да отидеш на училище и веднага да те приемат. Могат да те приемат, ако издържиш изпита. Ако не го издържиш, няма да те приемат. Колко младежи, при желанието си да постъпят в университета, не ги приемат. – Защо? – Нямат иуждния ценз. За някои спепиалности се иска общ успех петорка или шесторка. С по-долен успех не
160
приемат. Каква бележка ще дадете на човек, който не познава истината?
Каква е разликата между младия и стария? Младият вярва в силата си, а старият не вярва. Когато младият заболее, скоро оздравява. Когато старият заболее, мъчно оздравява. Той казва: Стар съм, краката не ме държат, нямам сила. Младият ье вярва в болестта, а старият вярва. Докато е млад, човек се поглежда в огледалото, харесва се. От ден на ден расте, разхубавява се и, един ден, и той сам не знае, какво става, вижда бръчки по лицето си и се ужасява. Ходи на баня, къпе се, да се подмлади. ьо не успява. – Защо? – Не разчита на себе си, а на теляци. Те го търкат, чистят, но не знаят, как да му помогнат. Човек остарява, когато уповава на другите. Човек остарява преждевременно, защото уповава на временни неща. Той мисли да забогатее, да се облече добре, да се представи пред хората. И това е на място, но той не уповава на мисълта си. Най-добрата дреха е правата мисъл. Най-добрата дреха е правото чувство. Най-добрата дреха е правата постъпка. Човек сам може р& ек създаде най-добрата дреха.
Едно от качествата на дрехата е да бъде топла, да не мръзнете. Ако с тая дреха, която имате, отидете на хижа Алеко, ще зъзнете. За да влезеш в хижата, да се стоплиш и да нощуваш, трябва да платиш. На легло за една вечер се плаща 105 лв. Ако искаш да запалиш печка, ще платиш 150 лв. Въртиш се, обикаляш натук -натам, не знаеш, какво да правиш. Излизаш
161
вън, гледаш, Витоша се намръщила, пита те, за-пго си дошъл. Искаш да се разходиш, вятър духа, не можеш. Погледнеш към слънцето, не го виждаш, забулило се. Ти си в положението на затворник. Обвиняват те, че си направил някакво престъпление и те турят в затвора. Невинен си, но не те пущат, докато не се разгледа дялото. Кога ще се разгледа? Има време, те не бързат. Седиш в една стая сам, минават дни и месеци, не те разследват – забравили те даже. Отвън минават войници, пазят те. Не ти харесва стаята, но нямяш право да се оплакваш. Такова е положението на всички хора – затворници сме.
Някой казва: Не съм ли свободен? Вие мислите, че като сте на земята, сте свободни, Никой не е свободен. Прели всичко, вие не се разбирате. Как можете да сте свободни? Казвате за някого, че не е добър. Как да не е добър? Той носи кошница с круши и, дето минава, на всички дава по една круша. Който дава, той е добър човек. Който нищо не дава и мисли само за себе си, не е добър. Един носи кошница с грозде, но минава покрай хората, на никого нищо не дава. Тоя човек е егоист, само за себе си мисли. Добрият човек носи светлина в ума си. Ако влезе в салона, между нас, ще донесе светлина. Той е богат, дава от себе си. Вие намерите един беден, веднага искате да го обърнете към Бога, да повярва. Ние не се нуждаем от бедни хора – богати искаме. Ние не се нуждаем от безверници, да ги обръщаме — вярващи хора искаме. Ние искаме даровити хо-
162
ра, да проявят дарбата, която Бог е вложил в тях. Не е въпрос ние да влагаме дарби на хората. Те трябва да дойдат с готови дарби.
Често вие водите различни хора, да им проповядвате. Казвате: Тоя човек повярва в Господа. Гледам, челото му низко, два - три сантиметра, брадата му недоразвита, ушите му малки, заострени. Той няма никакво отношение към Бога, но гледа да задигне нещо оттук -оттам. Мислите ли, че младата мома, която се влюбва в един момък, е готова да се жертвува за него? – Вярвала в него. – Тя зярва в дамите му, но дотолкова, доколкото осигурява себе си. И момъкът се влюбва в момата, харесва я външно, но само външността и ие го задоволява. Той иска да бъде тя здрава, силна, жизнерадостна, умна, да гледа дом, депа, да му помага в живота. Работа се иска от човека, а не само външна красота. Дават ти една мотика да работиш. Преди да отидеш на лозето, опитваш я, дали работи добре. Външно е хубава, но дръжката й е дебела, металът й е слаб, огъва се при копане. Дадат ти една цигулка, да свириш, Погледнеш цигулката и се отказваш от нея. – Защо? – Пукната е на две - три места, няма струни, лъкът й с няколко косми, опадали. Как ще свириш с тая цигулка? Външно изглежда хубава – това е друг въпрос. Цигулката е за работа, а не за украшение.
Сегашните хора се страхуват от живота. Те се боят да ме обеднеят. Те крият кг питала си, мълчат и се представят за сиромаст\ Какъв сиромах е той? Отишъл да се учи при велик му-
163
зикант, а минава за сиромах. Взима уроци при учителя си, а същевременно го критикува, намира погрешките му. Такъв ученик не може да напредва, не може да свири. Ако вие дойдете при мене, какво бихте желали? Ще кажете, че искате да видите Господа. Чудно нещо! Вие виждате Господа всеки ден, без да съзнавате това. Някой ви свири една песен. Виждате цигулката му, лъка, струните, нотите, самия него, но песента не виждате. Песента чувате, но не я виждате. Така се проявява и Бог. Важно е, като слушате песента, да разберете нещо от пея. Песента „Цвете мило, цвете крссно" може да се свири на цигулка, а може да я слушате от човек, който пее сопран, аят, теиор таи бас. Целта е, който и да я пее, да разберете нещо от нея. Ако слушате някой сопран, трябва да се подмладите. Учете се от всичко. Виждате, че някой минава край вас. Какво разбирате? — Че тоя човек отива на работа. – Какво ще кажете, ако той спре на пътя? – Тъ| си някаква помощ. – И Провидението понякога ни спира, иска нещо от вас.
Сега и вие сте дошли тук за нещо. Има някаква идея, за която сте дошли. Отиваш да учиш цигулка. Защо учиш? Или да се прехранваш с цигулката, или да станеш виден цигулар, да се прославиш. Ако знаеш да свириш добре, всички ще те търсят, ще искат да се запознаят с тебе, да им свириш. Не знаеш ли да свириш, никой няма да ти об" ,же внимание. Тоя закон с валиден и за приоо^.л-а. Ако не мислиш право, не можеш да станеш виден човек; ако не чув-
164
ствуваш право, не можеш да станеш виден човек; ако не постъпваш право и не любиш, не можеш да станеш виден човек. Който не види и не познае любовта, виден не може да стане; който не види и не познае любовта, красив не може да стане. Само ония цветя са израснали и цъвнали, които са видяли слънцето. Ония, които не са видяли слънцето, и досега още са в земята. Достатъчно е да зърнат един слънчев лъч, за да покълнат и да си покажат главичката над земята.
Казвате: Вяра ни е нуждна. – Каква вяра ви трябва? – Силна вяра. Ако вярата ви не ви направи силни, тогава, или вие не сте я разбрали, или тя не ви е разбрала, или не сте намерили истинската вяра. Казвате, че вярвате в Христа. Как вярвате? Христос е проповядвал любов към Бога. Той казва: „Аз не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Оня, Който ме е изпратил. И всичко, каквото чух от Отца, явих ви го." Като срещнете Христа, какво ще Му кажете? Все трябва да кажете нещо, по което да познае, че сте Негов ученик. Иначе, ще се намерите в положението на човек, който минава за велик музикант, а не знае да свири и да пее. Ние нямаме нужда от такъв музикант. Той само ще гледа. Следователно, като срещнеш Христа, трябва да дадеш нещо от себе си. Без даване никаква връзка не става. Казваш: Обичам кравата си. – Защо я обичаш? – Защото ми дава мляко. Като издоиш млякото, гледаш, колко е гъсто, какво масло ще изкараш. Ти се грижиш за кра-
165
пата, храниш я, да ти даде теленце, да го продадеш, да спечелиш нещо от него. Един ден, когато кравата умре, ще одереш кожата й, ще си направиш обувки или царвули. Както виждате, всички полагате труд, усилия, да придобиете нещо за себе си. Навсякъде цари егоизъм. Хиляди години трябва да минат, за да се освободи човечеството от егоистичното.
Представете си, че тръгвам на екскурзия, предстои ми далечен път. Обаче, имам едно голямо неудобство – обувките ми са груби, убиват на пръстите ми. Едва ходя, не съм разположен и, вместо за два - три часа, стигам за пет часа. С корави, с груби обувки не се ходи лесно. Много от човешките мисли и чувства са труби, корави, като моите обувки. С такива мисли и чувства не може да се отиде надалеч. С груби желания и постъпки надалеч не може да се отиде. С такива мисли, чувства и постъпки не можеш да се подмладиш.
Какво означава подмладяването? Представи си, че твоята стая е малка, тясна и низка. Искаш да се подмладиш. Това значи, да напуснеш тая стая и да влезеш в нова, по-широка, по-дълга и по-висока. Светла, голяма трябва да бъде стаята ти, а ти трябва да бъдеш здрав. Ако си болен, защо ти е голяма стая,? Като си здрав, и ти ще дадеш нещо на стаята, и тя ще ти даде нещо. Някой те пита, обичаш чи го. Ти се страхуваш да му отговориш. — Защо се страхуваш? – Защото трябва да му надеш нещо. Кои са признаците на обичта? Как ще докажеш, че обичаш някого? Като оби-
166
чаш себе си, ти знаеш, че имаш една инсталация в ума си – светлина имаш. В сърдцето си имаш друга инсталация – топлина имаш. В душата си имаш трета инсталация – сила имаш. Значи, само силният може да обича. И болният обича, но очите му са отворени на четири, очаква нещо да вземе. И бедният обича, но очаква нещо да получи: дрехи, хляб. Като получи нещо, благодари. Така изразява той любовта си. И вие обичате, но очаквате да дойде любовта, да ви донесе нещо.
Седат двама инвалиди в една болница и се разговарят. Единият е сакат, и другият е сакат: първият няма крака, и двата му крака са пострадали, вторият има само един крак. Той казва на първия: Донеси ми малко вода, да пия. – Как ще ти донеса? Нали виждаш, че нямам крака? Ти имаш поне един крак, все можеш да станеш, да донесеш вода и на мене, и на тебе. Наистина, вторият инвалид има поне една възможност да си услужи – има един здрав крак. Ако вашият ум е лишен от светлина, ако сърдцето ви е лишено от топлина, и ако дутата ви е лишена от сила, какво може да направите? Вие сте абсолютен инвалид, нито на себе си може да услужите, нито на другите.
Какво се иска от човека, за да не бъде инвалид? Всяка сутрин той трябва да среща любовта, мъдростта и истината. Като срещнеш истината, ще можеш свободно да ядеш; като срещнеш мъдростта, ще знаеш, как да ядеш; като срещнеш любовта, ще знаеш, как да из-
167
1ю,/пунаш храната, която си приел. Не е доста-гьчпо човек само да яде, както не е достатъчно само да живее. Под „живот" разбирам, като (тапет сутрин, да ти е приятно, че си стъпил пи краката си; да ти е приятно, че можеш да говориш, че имаш хубав глас; да ти е приятно, че си здрав, че имаш здрава глава, здраво а.рдце, здрави дробове, здрав стомах; да ти е приятно, че ядеш, че имаш вяра. Отвреме-на-нреме аз отивам на екскурзия до хижа Алеко, или по-близо. Като виждат това, някои казват, че ще има бомбардировка. – Защо? – Загдо-тн съм отишъл на екскурзия. Ще прекарам на планината един-два деня, после пак ще се върни. Ако през това време дойдат аеропланите, кпкво ще кажете тогава? Нали вярвате, че без Ьожията воля не пада косъм от главата на чо-мгка? Де остава тая идея? Де остава вярата ми? Верно е, че без любов, без мъдрост и без истина нищо не става. Ние знаем, какво носят ония с самолетите. Те не носят Божието благословение. Те идат да накажат виновниците. Не се позволяват убийства. Какво правят днес? 1оя убиват, оня убиват, да не им пречат. Всички трябва да следваме Божиите пътища. Сега нападат Лондон, нападат Берлин— едни-чруги се нападаг. Англичаните хвърлят бомби, нфманните хвърлят бомби, руснаците хвърлят оомби на бойното поле, американците хвърлят комби —всички се неказват и едни-други се учат: Трябва да служите на Господа!
Казвате: По-скоро да ,юйде мирът! Тъй, камо вие мислите, мирът не може да дойде.
168
Докато депата в един дом се бият, бащата не може да донесе мира. Като ви наблюдавам, като изучавам хората, виждам, че едни от тях са германци, други са англичани, трети – американци, четвърти – руснаци, италианци, българи, всички са тръгнали с своите аероплани, с своите експедиции за наказване на виновните. Всички викат: Да се накаже тоя, да се накаже оня! Виждам една сестра се готви за нападане; приготвила самолета си, запасила се с бензин, чака момента. С нападане нещата не се разрешават.
Като се върнах от Витоша, намерих прозореца на стаята си отворен. Заинтересувах се, да разбера, кой е влизал и какво е донесъл или взел. Ако е влизал въздух, добре е направил, про-ветрил е стаята. Важно е, какво е оставил и какво е взел. Възд}хът може да е постъпил като екскурзиант, влязъл в стаята ми, като в хижа, взел си дърва да си направи огън, да се стопли., Едно имам пред вид: Когато обичаме Бога, нещата стават по Божествен начин. Когато не Го обичаме, нещата стават по човешки. Светът трябва да се убеди в мисълта, че когато обичаме Бога и изпълняваме Неговата водя, всичко, което става, е за добро. Когато не Го обичаме и не изпълняваме волята Му, всичко става по друг начин.
Казвате: Да подчъртаем думата „любов'. С колко линии ще я подчъртаете? Може с една, с две или с три линии. Ако момата подчъртае любовта с една линия, само възлюбеният и ще я бие. Ако я подчъртае с две линии, ще я
169
бие свекървата. Ако я подчъртае с три линии, ще я бие и свекърът. За да не я бият, момата трябва да има любов в себе си, но непод-чъртана. Тогава възлюбеният й ще изгори тоягата си, свекървата ще продаде своята, а свекърът ще се яви без тояга. Любовта не трябва да се подчъртава. Аз съм за неподчъртаните работи.
Хората лесно виждат погрешките на близките си, а своите не виждат. Те гледат, как някой яде, и казват: Тоя човек е лаком, много яде. – Колко яде? Ако изяде четири - пет круши, много ли е това? Колко големи са тия круши? Има круши по 600 гр. едната. Ако му дадат две такива круши, едва ли би ги изял. Отдалеч нещата изглеждат друго-яче, не както са в действителност. Гледате, че някой яде с апетит, но колко е изял, не знаете. Не бързайте да вадите криви заключения. Ето, преди няколко деня отидохме с братя и сестри на екскурзия до хижа Алеко. Ония, които не дойдоха, си представят всичко идеално. Те си мислят: Леко пътуване, с автомобил отидоха. В същност, отидохме пеш. Братята питаха, да вземем ли автомобил, но аз отказах. В ума си аз никога не държа мисълта за превозно средство. Всякога разчитам на двете колела, които природата ми е определила. Тръгнахме в 61/., ч. сутринта и стигнахме на хижата в три и половина часа след обяд. Значи, пътувахме всичко девет часа с почивки. На хижата ни дадоха еднаг стая студена, без отопление. Поискахме въглища, сами да запалим печката. Въглищата бяха
170
ситни, не горяха добре. Ние се наредихме около печката, но тя не гореше и беше доста студено. За една кофа въглища ни поискаха 150 лева. Важно е, че не горят. Казаха ни, че не продавали въглища, трябвали на тях. Какво да правим, не се седи на студено. Тогава ни посъветваха да си насечем дърва от гората. Взехме една брадва, насякохме си дърва, запалихме печката и се столлихме добре. Следната вечер имахме 30° топлина в стаята. Както виждате, навсякъде са нуждни хора с инициатива, да са готови за работа. Докато дойдем до хижата, двама братя и една сестра носеха големи, тежки раници. Другите носеха мгаяки, леки раници. На братята, които бяха много натоварени, отвреме - навреме пращах по малко ток, да се ободрят. Така, незабелязано стигнахме. Когато трябваше хляб, благославях житното зърно, и хлябът пристигаше.
Под „житно зърно" аз разбирам съзнанието на човека. Когато умът, сърдцето и душата на човека са отворени, хлябът всякога иде. Седим с един брат и се разговаряме за житното зърно. След това казах да пратим някого да донесе хляб. В това време един от нашите братя слиза от Черния връх и носи един голям хляб за нас. Той остана между нас 24 ч. да си почине и да се види с всички. След малко иде друга сестра и носи още един хляб. Ето какво значи, да благословиш житното зърно. Казвам: Господ и от Витоша мисли за нас. Той се прояви и чрез брата, и чрез сестрата. Бог е и в мене, и в всички хора —
171
чрез всички се проявява. При това положение, аз смело вървя напред, защото Бог е зад мене. Това е моето разбиране. Аз вървя напред с бастона си и си казвам: Виждам Господа навсякъде. Той приготвил хляба и в София, и на Витоша. Той изнесе товара чрез братята. Като гледах, с каква Любов братята носеха тежките раници, виждах, как Бог работи, как им помагаше. Имайте вяра. Бог е в вас и ви помага. Той е в всичко добро. В една държава има ред и законност – Бог е в тая държава. Отивате някъде, посрещат ви добре – Бог ви посреща. На тръгване за хижата заваля дъжд. Казвам: Няма да вали. Нашата екскурзия е предвидена. Наистина, дъждът престана, и ние се качихме на 1800 м. височина. Някои искаха да се качваме още, но счетох, че това беше достатъчно. Да благодарим за всичко, което ни се дава. Докато слънцето изгрява, Бог е с нас. Докато звездите изгряват. Бог е с нас. Докато вятърът вее, Бог е с нас. Докато има хляб, Бог е с нас. Обърнете се назад и вижте, какво сте получили. Казвате: Това нямаме, онова нямаме. Бог е в всичко, което имате, а пе в онова, което нямате. – Празен е умът ми. – Бог не е с тебе. – Празд-но е сърдцето ми. – Бог не е с тебе. – Сила нямам. – Бог не е с тебе. Като се качихме на планината, ние разделихме всичко по братски и го изядохме. За всичко платихме скъпо; разходката ни не излезе евтино. Питаха ме, доволен ли съм от екскурзията. Казах, че съм доволен и от студената стая, и от скъпия и лош кюмюр, но най-доволен съм от хляба, който ни донесоха от
172
Черния връх и от София. Ние всякога сме доволни от това, което Божията любов и Божията мъдрост носят. На тръгване за планината валя малко, имаше и малко вятър, но на връщане не капна нито капка дъжд, а вятърът беше зад нас, та ни подкарваше. Като вървяхме из планината, спирах се да питам братята и сестрата, тежат ли им раниците. И тримата казаха, че са свикнали, не ги усещат.
Сега и на вас казвам: Свикнете да носите тежки раници. В живота има големи и малки мъчнотии. За всяка мъчнотия – голяма и малка, има причина. Вървял един цар из града и пред една бедна, срутена колибка, видял, как един бедняк, гол и окъсан, играе с децата си. Царят се спрял, погледнал го и си казал: Весел, безгрижен човек. Дал му една голяма сума, да подобри положението си. Издигнал се беднякът, започнал да търгува и в скоро време станал виден човек. Един ден топ памук паднал на рамото му, и той легнал болен. Царят се заинтересувал за него и пожелал да разбере, от какво е болен. Казали му, че топ памук паднал на рамото му и го ранил. – Чудно нещо, казал царят, каква дребна работа го турила на легло. По-рано той ходеше бос, гол, окъсан и издържаше на големите мъчнотии, а сега една малка мъчнотия го съборила. Питам: Ако ти заболяваш от една обидна дума, или от един крив поглед, де е твоята сила?
Когато тръгвахме за хижата, аз си взех няколко книги за четене, като мислех, че там има електрическо осветление. Оказа се, че няма
173
електрическо осветление, и си послужихме с имена лампа. Желая ви да имате вътрешна електрична инсталация, да си послужите с пея, когато ви потрябва. Първата вечер прекарахме на хижата много добре, особено след понасянето на хляба. Всички пяха много хубаво, гласовете се сливаха в един. Братът, който донесе хляба, остана много доволен. С него заедно ояхмс десет души. Като махнем нулата на десетте, остава единицата – Господ, Който беше е нас. Пяхме, разговаряхме до 12 ч. вечерта. 11а сутринта излязохме да видим изгрева на слънцето, което изгря чисто, без облаци и мъгла.
Бъдете доволни от живота. Когато сте ловолни, ще знаете, че Бог присътствува между нас. Ако пееш хубаво и си доволен, ще знаеш, че Бог е с тебе. Ако не си доволен, Бог отсът-егвува. – Остаряхме вече. – Радвайте се, че сте остаряли. Остаряването показва, че сте по-умпяли. По-добре ли е да си млад и да замо-тшшш главите на момите и на момците? Като се замотае преждата, трябва да минат часове, /кжато я размотаеш. И с младите е същото. I олини минават, докато се оправи кълбото на живота им.
Не се срамувайте от любовта – тя е про-япн на Бога. Не се срамувайте и от Божията мьдрост, — Не съм умен. – Нищо от това. Умът ти още не е цъвнал, не се е развил. Той ик' цъвне и ще даде плод. Всичко, което Бог е пложил в нас, ще се развие. Бъди доволен от пснчко. Боли те крак – не роптай, не търси при-
174
чината отвън. Некое същество е влязло в крака ти и те държи, не ти позволява да ходиш. Боли те кръста – друго същество те хванало. Боли те глава — трето същество те хванало. Тия същества идат да учат човека, да внесе ред и порядък в живота си. Причината на някои болести се крие в ума, на други в сърд-цето, а ка трети – в душата. Когато умът, сърдцето и душата са в хармония, никаква болест не може да ви нападне. Болестите са свят вън от Бога. Влезе ли Бог в дома ти, всички болести излизат зън. Значи, докато си с Бога, ти не можеи да боледуваш. Щом престанеш да мислиш за Него и Го туриш далеч от себе си, ти започваш да боледуваш. Когато мислиш, чувствуваш и действуваш, Бог е с тебе. Радвай се на Неговото присътствие.
Сега сте дошли в клас да ме слушате — Бог е с вас. – Да отидем на оня сват. —< Оня свят е свят на любоз, на знание, на свобода. Ако имате светлина в умовете си, оня свят е на земята, няма защо да го търсите горе. Оня свят трябва да дойде в вас, за да отидете и вие в него. Първо Бог трябва да дойде в нас, за да влезем и ние в Него. Може ли нероденото дете да отиде в пригръдките на майка си? Само роденото дете може да отиде в пригръдкитс на майка си. И ние трябва да бъдем родени от Бога, за да отидем при Него.
И тъй, ние не можем да слушаме музика, ако не сме родени. Не можем да виждаме светлината, ако не сме родени. Не можем да опитваме благата, ако нямаме уста. Христос казва:
175
„Аз съм живият хляб. Който ме яде, той има живот в себе си." Значи, само живите неща се ядат, а не мъртвите. Да благодарим, че имаме безброй живи неща за ядене. Яжте живия хляб, пийте живата вода, за да станете такива, каквито трябва да бъдете. – Не сме добри. – От вас* зависи да бъдете добри. Вие сте шише, в което се налива известно съдържание. Шишето не струва скъпо – важно е съдържанието. То прави и шишето ценно. Колко струва шишето, в което има розово масло? В това отношение, умът ни става ценен, когато влезе в Божествената светлина. Сърдцето ни става ценно, когато влезе в Божествената любов. Душата ни става ценна, когато влезе в Божествената сила. Да бъдем проводници на Божията светлина, на Божията топлина и на Божията сила. Това е наше право, както е наше право да бъдем здрави. Някой казва: Аз не съм здрав и не мога да бъда здрав. Значи, болен можеш да бъдеш. Това не е нещо ново. Болестта е старо нещо. Чрез болестите хората се опознават. Те се опознават и по друг начин. Като дадеш хляб на гладния, или вода на жадния, ти се опознаваш с него. Не е лошо, че си гладувал или жадувал няколко часа. Радвай се, че ти се представя случай да се опознаеш с оня, който ти услужва. – Добре ли съм услужил? – Ако услугата ти е на място направена, добре си услужил. Някой пее и пита, дали е пял хубаво. – Ако времето е бурно и от песента ти утихне, добре си пял; ако времето е мрачно и от песента ти се изясни, добре си пял. Ако влезеш в дом, дето хората
176
се карат и от песента ти се въдвори мир между тях, добре си пяк. – Кога ще престанат хората да се бият? Едно ще знаете: Само земните жители се бият. Съществата, които живеят на Слънпето, на Луната, на Венера, на Меркурий, на Юпитер, живеят в мир и съгласие. Единственото място, дето хората се бият, е земята. – Коя е причината, че се бият? – Малко било яденето им, Те се бият, за да си осигурят повече хляб, повече храна. Също така те се бият за земя, всеки иска да придобие повече блага. Значи, причината за войната е економи-ческа. От невидимия свят са решили да вземат от ония, които имат повече, и да дадат на ония. които имат малко. Така ще ги заставят да живеят братски. Какво ще правите с излишното? Може ли да го носите с себе си? Лесно се носи една раница до хижата, колкото и да е тежка. Но как ще носиш цялата покъщнина с себе си? Ако речеш да я носиш, скоро ще се откажеш от нея.
Човек се нуждае само от ценното в живота. Няма по-хубаво нещо от организираната мисъл, която може да ти помага в всички случаи ; няма по-хубаво нещо от организираното чувссво, което всякога ти помага; няма по-хубаво нещо от организираната сила, която всякога ти помага. И милиони да ти дават, без Божията Любов нищо це можеш да постигнеш. И богат да си, и учен да си, и силен да си, без любовта всякога ще бъдеш недоволен, Имаш ли любов, доволството иде. Имаш ли Божията Мъдрост и Божията Истина, всякога ще бъ-
177
леш доволен. Какво представят любовта, мъдростта и истината? – Пълното доволство. Докато истината е с тебе, ти си свободен; докато мъдростта е с тебе, знание имаш; докато любовта е с тебе, живот имаш. Любовта подмладява човека и осмисля живота. М ьдростта осветява рътрешния живот на човека. Истината освобождава и дава простор на човека да ходи. з,ето пожелае. Като мислиш, чувствуваш и действуваш свободно, ти имаш възможност да изучаваш всичко, което Бог е създал.
Изпейте песента „Аз мога да любя." Какво представя доброто? – Всички организирани семенца и плодове. Всяка мисъл, която може да расте и да се развива, е добро. В песента „Аз мога да любя, добър да стана" подразбирам условия за придобиване на някаква добродетел. Можеш да станеш милостив, справедлив. Това са все богатства. Милосърдието е богатство на сърдието, а справедливостта – на ума. Добротата е богатство на душата. Ето защо, като пееш, някога ще пееш за ума, някога — за сърдцето, а някога – за душата.
Всяка песен има определено темпо – ап-с!ап1е, а11е§го и др. Когато се гради къща, това е апдагпв; като се съгради къщата и даваш увеселение, това е а11е§го. Движиш се с биволска кола – аийап1е; движиш се с автомобил – а!1е§го. Най-безопасното пътуване е апс1ап1е, най-опасното е а1!е§го. При темпо апс!ап1е хората се примиряват с своите вземания и давания, изплащат полиците си. Когато плащаш, не можеш да вървиш бързо. Като дойде а!1е§го,
178
ти се освобождаваш от плащанията си. Музикантите са умни хора, не казват, че имат да плащат, но свирят апйаще, и така си уреждат сметките. Като изплатят задълженията си, свирят аПе^го.
Изпя се една песен а,кЗап!е и една – а11е«го. „В зорите на живота" – апаагйе. „Блага дума на устата" – аПе^го. Няма по-велико нещо в живота от това, Бог да ни обича и да е на наша страна. Сега бог е с нас п иска да вървим аПе^ю, а не аис!апи. Хората, които сега се бият, не могат да се движат бавно – ап(1ап1е. Те се движат а!1е§ю. т. е. бързо плащат полиците си. Който мисли бавно и пее бавно, очаква нещо; той иска много. Който пее аЛе^го, бързо върви, бързо мисли и с малко се задовотава. Престанете вече да пеете ано!ап<е.
Бог казва: Турете раниците на гърба си и вървете бързо. Оня свят е хижа, в която трябва да отидем. Той е добре уреден. Там ще ни приемат, но временно; после пак ще ни върнат на земята. На оня свят ще се научим, как да живеем, че, като се върнем на земята, да приложим това, което сме научили. Вие искате да отидете на оня свят и там да останете. Това е невъзможно. С тия стари възгледи няма да ви приемат. Вие приличате на ония търговци, които закъсват в сметките си и отварят старите тевтери: тоя има да ми дава 10 лв., оня – 15 лв. и започват да ги преследват. Турят някого на око и не го оставят свободен. Оставете старите тевтери! Откажете се от тях.
179
Един търговец сънувал, че бил на оня свят. Като се събудил сутринта, казал: Дайте ми тевтерите. На оня свят не се живее така. Турете тевтерите в огъня, да изгорят Наистина, на оня свят тевтери не съществуват. Какво ще вземеш от бедняка? Нищо няма човекът. Седиш и се безпокоиш, че не може да ти плати. Приеми новото и стани извор, който постоянно дава. Няма по-хубаво нещо от това, да мислиш право; няма по-хубаво нещо от това, да чувствуващ радостта на другите; няма по-хубаво нещо от това. да постъпваш добре и да знаеш, че Бог е с тебе. Радвай се, че Неговото лице е радостно, и Той е доволен от тебе.
Сега харесах пеенето ви. И апдагйе изпяхте добре, и а11е§го-то. Вярвайте в пътя, който ви посочвам. Бог е с нас.
„Отче наш, Който си на небето" – знаем вече, кой е Отче наш.
8. Лекция от Учителя, държана на 24 ноемврий, 1943 г. София.—Изгрев.