Работна среда на електронния архив
Мислещият човек
"Бог царува на небето.
Бог царува в живота.
Да бъде името Му благословено!"
Размишление.
Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.
Подиръ това бЬше праздникъ Юдейски, и възлЬзе Исусъ въ Еру- салимъ. (2) А въ Ерусалимъ близу до овчата порта има кжпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има петь притвора. (3) Въ тЬхъ лежаха голЬмо множество болни, слЬпи, хроми, сухи, които чакаха дви¬жението на водата. (4) [Защото отъ врЬме на врЬме слЬзваше ангелъ въ кжпалнята и размжщаше водата; и тъй, който влазяше първъ слЬдъ размжщането на водата здравъ биваше отъ каквато болесть и да бЬше боленъ.] (5) И тамъ имаше нЬкой си человЬкъ боленъ отъ триде- сеть и осемь години. (6) Него видЬ Исусъ че лежи; и понеже знаеше че отъ много врЬме вече боледува, казва му: Искашъ ли да оздравЬешъ? (7) Отговори му болниятъ: Господине, нЬмамъ человЬкъ да ме тури въ кжпалнята когато се размжти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прЬди мене слЬзва. (8) Казва му Исусъ: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тозъ часъ человЬкътъ оздравЬ, и задигна одъра си цходЬше; а този день бЬше сжбота. (10) И казваха ЮдеитЬ на изцЬления: Сжбота е; не ти е простено да дигнешъ одъра си. (11) Отговори имъ: Онзи който ме изцЬли, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человЬкътъ що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцЬле- ниятъ не знаеше кой е; защото Исусъ се уклони, понеже имаше народъ много на това мЬсто. (14) Подиръ това намЬрва го Исусъ въ храма, и рече му: Ето, сега стана ти здравъ: не съгрЬшавай вече, да ти не стане нЬщо по-зло. (15) Отиде прочее человЬкътъ и обади на ЮдеитЬ че Исусъ е който го изцЬли.
Заглавие на раздел
Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".
Да бъдеш мислещ човек, това е най-великото, което може да се добие. Да мислиш, това е наука. В Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега някои разбират, че Господ ще ни научи, а ние няма да се учим. Не, ние сами ще учим. В учението има процес на мислене. Без мислене не може да има учение. Щом има някой да те учи, ще учиш. И въобще, всички хора турят граница на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета. След това, казват: свърши се всичкото учение, което можем да придобием.
Какъв е смисълът на сегашния живот? Когато ние говорим за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещият човек има съзнание. Когато говорим за човешката мисъл, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. От ваше гледище, или от гледището на някои хора специално, ще запитате: какво се разбира под думата "условия"? - Земята, запример, е условие; водата е условие, въздухът е условие и огънят е условие. Във всяко условие се крият известни възможности. За какво? - За човешката мисъл. Под думата "мисъл" ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първичната причина и човеа. Азъ съм ви говорил и друг път върху този въпрос. Христос казва: "Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Под думата "вечен живот" Христос е разбирал пробуждането на мислещия човек. И като четете Стария или Новия Завет, ще видите, че това, което отличава човека от животните, е учението. Учението произтича от Божествената Мъдрост.
Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили от книгите. То е на втора ръка. Ще елиминирате и онова, което даден човек, или хората могат да ви кажат. И то е второстепенно нещо. И най-после, вие може да елиминирате и онова, което чувствате. Чувстването още не е знание. То е упътване към знанието. Ти чувстваш, че имаш известен идеал, но това е само далечен стремеж; това не е наука, не е учение. Човек, за да има пълно развитие, трябва да схваща идеите, или първичните форми, с които мисълта започва. Човек не трябва да има само представа за идеите, но трябва да бъде във вътрешна, непреривна връзка с Първичното начало в света, с - Бога. Туй трябва да знаете всички! Щом се прекъсне връзката, настава тъмнина. Щом настане тъмнина, всеки процес спира. Трябва да знаете, че и в природата има прекъсване на процесите. И най-възвишените същества изпитват туй прекъсване. Това е, което наричат "падение". Падението не е нищо друго, освен прекъсване на даден процес. Щом се прекъсне процеса, в душата на човека настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнява, не се вижда вече никакъв месец, никакво слънце, никакви звезди. Питам тогава: как ще определите своята посока? Това състояние е реална опитност, или реална философия в живота. И у мнозина от вас често небето потъмнява. Такова потъмняване става и с действителното небе. И най-възвишените хора - светиите, мъдреците, са имали такава опитност. Във всички мислещи същества става известно прекъсване на мисълта.
Аз няма да обяснявам, защо става това прекъсване. То е факт, който става навсякъде в природата. Питам: щом се прекъсне човешката мисъл, какво трябва да се прави? Запитайте един електротехник, какво прави, като се прекъсне тока в някоя къща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но същевременно, за да я поправи, трябва да има една малка светлинка, една малка лампичка, с която да отиде до мястото, дето е станало прекъсването на тока. Онзи, който не разбира, где се крие причината, ще каже, че домакинът не е бил предвидлив. Не се знае, дали домакинът не е бил предвидлив. Той може да е уредил много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липсвал някой от елементите на инсталацията, а може да липсва и едно от условията в инсталацията. Следователно, вие трябва да наваксате тази липса, да намерите где се крие причината на тази повреда. Има ред прекъсвания, причините на които не седят у нас. И млади, и стари, най-първо ще се справите с вътрешните и външните условия на човешката мисъл.
Някой от вас търсят само радости в живота. Некой от вас търсят само лесния път. Ще знаете, че в света има много блага. Всекиму се дават блага, но човек трябва да ги заслужи. Благата се дават само на разумните хора, при това даром. Имайте предвид това! На неразумните, на грешните, на престъпниците Бог не дава абсолютно нищо. Те са осъдени на смърт. Такъв е законът. Те сами се осъждат. По човешки говорим, че Бог ги осъжда, но не е така. Те сами се осъждат. Ще кажете, защо е така? Вземете следния прост факт от сегашния живот. Да кажем, че вие имате един любещ, добър баща, който ви купува всичко, трепери над вас, но вашият стомах е развален. Баща ви е донесъл най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щом ядете, в стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновен за това? Баща ви ли, който е донесъл хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашият стомах е виновен. Вие, обаче, казвате, че причината е в майка ви, или в баща ви. Не, причината не е нито в майка ви, която сготвила, нито в баща ви, който донесъл храната, но във вашия стомах - вътрешната му инсталация е развалена. Някой казва: аз развалих стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вътрешно прекъсване, лошото е там, че не знае, как да поправи погрешката си, вследствие на което се ражда понякога едно вътрешно размътване.
Първото нещо: човек трябва да се научи да мисли! Мисълта е единение с Първичната причина. Бог мисли, и ние трябва да започнем да мислим. Как? - Както Той мисли. Бог казва: "Моите мисли не са като вашите". Някой казва: аз мисля. Тогава аз запитвам: ти мислиш ли както Бог мисли? - Не зная. Това показва, че вие нямате единица мярка, чрез която да определяте нещата. Запитайте, обаче, кой и да е инженер, коя е единицата мярка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има известни правила, известна граматика, с която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето.
Да се повърнем сега към Евангелието. В прочетените стихове се казва, че в къпалнята имало пет притвора, през които хората влизали. Между тия пет притвора и чувствата на човека има едно съвпадение. И човек има пет притвора, отдето могат да дойдат всички прекъсвания. Например, прекъсване на мисълта може да дойде от зрението, може да дойде от слушането, може да дойде от говоренето, може да дойде от обонянието и най-после, може да дойде от самото чувстване на човека. Аз говоря за вътрешния процес на човешкото съзнание, което е връзка между всички разумни същества. За да бъдем в света, за да можем да мислим, за да бъде мисълта ни права, ние трябва да бъдем в пълна връзка с Бога и с всички разумни същества, които са завършили своето развитие, т.е. подразбирам тия същества, които са започнали да мислят право.
Аз наричам "човек на правата мисъл" онзи, който не се спъва от никакви препятствия в живота. Препятствията могат да бъдат физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида препятствия могат да спънат човешката мисъл. Някой път ние туряме причините за това спъване във физическия свят - възможно е да е така; някой път туряме причините в духовния свят - и това е възможно; някога туряме причините в умствения свят, а най-после, търсим причините в причинния свят. Всяко прекъсване на мисълта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човек не знае, накъде води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човек минава от едно състояние на съзнанието в друго, вътре в него настава помрачение. Онези, които не са запознати с дълбочините на живота, както и тия, които не са запознати с процесите на човешката мисъл, считат това прекъсване за нещастие. Защо? Защото при това прекъсване на мисълта се изгубва външната светлина, и човек остава само със своята вътрешна светлина. По това той ще познае, доколко голяма е неговата вътрешна светлина. Мъдреците, като изгубят условията на своята външна светлина, веднага запалват вътрешната си светлина. Когато се прекъсне електричеството във вашия дом, нали и вие правите същото нещо? - Изваждате из килерите си всички стари газени лампи, или някоя свещ и ги запалвате. За тях вие предварително сте казвали: те са отживели времето си, не струват. Да, но щом се прекъсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите с тях, докато дойде новата инсталация. Та всякога, при прекъсване на една инсталация, става потъмняване. Аз говоря за физическите условия, тъй както са при сегашния живот. Не мислете, че такива прекъсвания стават и при един съвършен живот. Не, прекъсвания има само при сегашните условия на живота.
И тъй, човек започва най-първо със земята, с твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилност и устойчивост на човешкия характер. На какво можем да уподобим твърдата почва? - На мисълта. Мисълта дава устойчивост на човешкия характер. Тя гради неговите условия. Мисълта представлява основа, върху която ти сам, като зидар, ще градиш своето здание. Значи, трябва да имаш здрава основа, права мисъл, т.е. твърда почва. Следователно, земята е едно от условията за живота. Ако влезете в Божествения свят пък, там кое съответства на земята? Направете сравнение. Щом земята е едно от условията на живота, тя представлява твърдата почва. Нали ти можеш да туриш основите на своето здание само върху една канара? Ами в духовния свят кое представлява основа? Мислете и върху тази идея, без някакво прекъсване. За мен не е задача да ви разреша тия въпроси. Да се разрешат въпросите на света на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарят не пуща никого в гостилницата си, докато не е сготвил напълно. До това време той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да реже лук, налива масло във всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщят. Гостилничарят готви, и който похлопа през това време на вратата, той му казва: "Не може да се влезе сега в гостилницата". Защо? Защото моите тенджери още цъцрат. Щом се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но, за да влезеш в гостилницата, има и друго условие - трябва да имаш нещо в кесията си. Гостилничарят обича само онези, които имат пълни джобове. Тия, на които джобовете са празни, той не приема, казва им: "Вие ще дойдете последни. Ако остане нещо, то е за вас". Затова на първите, които дойдат, джобовете трябва да бъдат пълни. С какво? - Със звонкови. На другите нищо не взима, но от първите злато взима. Със злато трябва да бъдат пълни джобовете им!
Този закон е верен и в природата. Щом влезеш в гостилницата на природата, не можеш празен да влезеш. Вие ще кажете: ами по благодат не може ли? Вие разбирате ли, какво нещо е благодатта? Благодат, значи да си с пълен джоб. Благодатта е за разумните хора. Щом природата види такъв човек, казва: "Заповядай!" - И след това ще му определи най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадеш в гостилницата, е направена от самата природа. Ако влезеш в кое и да е заведение, и покажеш монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти сам направиш тази монета, веднага ще намериш затвора. Ние трябва да проектираме нещата. Онова, което Бог е създал, седи в твоя джоб. Ще разбирате правилно. Това са форми, подобия. В природата не съществуват такива джобове. Това са начини, яетоди за обяснение на нЬкоя мисъл. Знание е това, което ти винаги и навсякъде носиш със себе си, но трябва да познаваш начина, как да го носиш. Значи, влезеш ли в света, ти ще носиш ума си със себе си - първото голямо богатство, което Господ ти е дал. С ум, с мисъл навсякъде ще те приемат като добре дошъл. Без ум, без мисъл никъде не можеш да отидеш. Ще те приемат, но ти ще бъдеш последният. Ако искаш да влезеш някъде без ум, без мисъл, това ще бъде някоя болница, или някое учреждение.
Та казвам на младите: вие започвате една работа, събирате се на събор. Аз не искам да определям вашата програма, да определям, какво трябва да мислите и как трябва да стане вашият събор, но казвам, че събирането ви се обуславя от четири причини: от земята, от водата, от въздуха и от огъня. Мисъл е само онова, което може да създаде растеж. Какво разбирате вие под думата "растене"? Вие седяли ли сте пред някой велик скулптор, когато той вае върху камъните? Мислите ли, че всеки удар на чука не е една интенсивна мисъл? Мислите ли, че той удря дето не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъл е така силна, че предварително определя всяка резка, върху която чука, ще падне. Всеки удар е придружен с известна мисъл. Скулпторът знае да удря. Вземете цигуларят, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да свири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той следи всички знаци и движението на лъка с окото си. Всички промени, които могат да станат при неговото свирене, зависят от ония знаци, които Великият майстор, създателят на тази музика, е турил. Казвам: Велик изпълнител е този цигулар, който може хубаво да следи всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искаш да мислиш, навреме трябва да мислиш и по всички правила. Пред тебе седи едно парче, което Бог е турил за изпълнение преди милиарди години. Не казвам, че ти си първият, който ще го свириш. Туй парче се свири от мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато те са завършвали своето развитие. Туй парче може да бъде дадено днес и на тебе. Как ще го изсвириш? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъл е това! Туй е най-красивата музика в света. Няма по-красива музика от мисълта. Някой ще каже: суха мисъл! Мисълта не може да бъде суха. Защо? - Защото в мисълта има растене, а растенето не може да бъде сухо. Растенето не може да бъде твърдо. Растенето не може да бъде въздухообразно, нито пък може да бъде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Без твърда почва нищо не може да расте. Самото растене няма никаква твърдост в себе си. Растенето, или мисълта, не мяза на водата, но тя не може да се прояви без вода. Водата е необходимо условие за нея.
Мисълта, която е скрита в тия думи, е следната: на човека първо трябва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка във физическия свят; от тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човек трябва най-първо да определи този център и да види, какви са възможностите, които се крият в него. Каква е първата възможност? - Разширение. Разширението символизира човешкото сърце. Само сърцето дава разширение на нещата. Щом се разшириш, ти ще имаш само една плоскост - живота си на земята. Какво ще добиеш, ако твоите идеи се разширят толкова, че могат да обхванат целия комос? В даден случай разширението определя посоката на твоите движения. Ако се разшириш повече, отколкото трябва, ти не ще можеш да се движиш.
Та ще знаете, че първото условие за човшката мисъл е земята, твърдата почва. Второто условие, вторият елемент за човешката мисъл е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трябва да разбираш, какво може да извърши водата заради тебе. Нямаш ли разширение в живота си, ти ще прибегнеш към второто условие - водата.
Третото условие за мисълта е въздухът. Въздухът дава движение. Четвъртото условие за мисълта е огънят, топлината. Тя ражда светлината и дава посока на движението. Следователно, за да имаш мисъл, най-първо трябва да имаш един център, отдето да започне мисълта. Този център е твърдата почва. После, в твоята мисъл трябва да има разширение; след това трябва да имаш движение и най-после твоето движение трябва да има определена посока. Като говорим за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тези думи в тяхното първично значение. Като казвам първично значение, не разбирам това, което днес те имат. Напримр, днес с водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожим временно, а да намерим онази жива вода, от която, като пием веднъж, повече да не ожадняваме. С уталожване на жаждата временно не се разрешава въпросът. Човек трябва да мисли. В мисълта всякога влиза един определен център, после разширение, движение и осмисляне, или посока. Ти първо ще чувстваш нещата, а после иде реализирането им. Щом искаш да ги реализираш, това показва, че в мисълта ти има движение. Знаеш ли вече посоката, това е мислене. Само при наличността на тия четири елемента ще се роди първият Божествен елемент. Какво трябва да реализираш? Какво се разбира под думата осмисляне? - Ще се родят условията за правата мисъл. Защо ни е дадена мисълта? - За да се образува първата връзка между човека и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". Няма по-хубаво, по-красиво, по-велико нещо в света от тази първа връзка, която ще може да образува в теб вътрешна светлина. Само така животът ти ще се осмисли, и ти ще можеш да извършиш всичко.
Следователно, чрез мисълта ние ще започнем да изучаваме Божествения език, или, както го наричам, "езика на природата". Научим ли този език, ще знаем, как да свършваме всяка работа, която започваме на земята. Не казвам, че абсолютно не знаем да вършим работите си, но ги вършим неправилно. Турците казват: "Вечерната работа е посмешище на деня". Това значи работене в тъмнина, работене без мисъл. Някой казват, че могат да работят и без мисъл. Не зная, как ще могат да работят без мисъл. Работа, направена без мисъл, е вечерна работа. Като дойде денят, т.е. същинската мисъл, вечерната работа ще бъде посмешище на деня. Трябва да знаете, че красивото в живота е мисълта. Прекъсвания в мисълта ще стават много често, но не се плашете. Това е вътрешна смяна! Кога стават тия прекъсвания? - Когато вие прекръстосате орбитата на някое същество. Кое е причината за тия прекъсвания? - Прекъсвания в живота не стават само поради греха, или от лошото разположение на човека. Прекъсване може да стане и когато някое разумно същество премине вашата орбита. Онзи, който не разбира закона, много ще се смути.
Ще ви приведа един пример. Да допуснем, че вие пътувате през Европа и носите със себе си два много ценни куфара. Куфарите ви са много добре пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спират ви на митницата, взимат ви куфарите и ги отнасят вътре за преглед. У вас настава едно смущение. Защо? - Не знаете законите на митничарството. Ще кажете: отидоха куфарите ми! Не, това е едно малко прекъсване в мисълта. Митничарите ще вземат куфарите ви, ще ги прегледат и ако няма нищо опасно, ще ги затворят отново и пак ще ви ги върнат, безъ да се изгуби нещо. Разправяше ми един млад българин следния случай. Връща се той от странство, дето прекарал цели четири години. Оттам купил две хубави копринени блузи, подарък на майка си и сестра си. Обаче, из пътя един познат му казва: "Слушай, за да се освободиш от мито, облечи блузите на себе си и тъй ще минеш границата, без да платиш стотинка за тях". И аз, казва този млад българин, като никога, обличам тия блузи. Като влизам в България, на митницата преглеждат куфарите ми и почват да ме пипат, да не съм скрил нещо в себе си. Разгръщат дрехата ми, и блузите се показват. Питат ме: "Какво търсят тия блузи у теб?" Взеха ми блузите и отгоре на това ме глобиха две хиляди лева. Тъй платих първата глоба за лъжата. Питамъ го аз: колко щяха да ти вземат за мито? - До 700 лева най-много. Казвам му тогава: плати си това, което природата е определила. Ако туриш блузите на себе си, ще платиш 2000 лева глоба и блузите ще отидат. И сега аз виждам много стари и млади да постъпват по този начин, но в заключение - и блузите им ще отидат, и 2000 лева глоба ще платят. Това е лесният път. Този млад човек казва: "Това е първата глоба, която платих в живота си. Втори път не обличам блузи". Този пример е много хубав.
Заглавие на раздел
Казвамъ: сега ние сме влЬзли въ този великъ Божественъ свЬтъ, да се научимъ да мислимъ право. Колко е красиво, когато срещ- нешъ единъ човЬкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. НЬкои казватъ: ама ти не трЬбва да имашъ суха мисъль. Сухата мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ "мисъль" азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цЬлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мждростьта и най- послЬ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нЬкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нЬщо отъ Любовьта, това малко нЬщо отъ Мждростьта, и това малко нЬщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нЬщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голЬ- мото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нЬща, извънъ всички физически сили. ТЬ сж само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извЬстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прЬдставя слЬдното положение. Като влЬзете въ небето, въ Божествения свЬтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прЬдставителъ само на Аюбовьта. По какво ще го познаете? ПослЬ ще срещнете другъ ангелъ само на Мждростьта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на ДобродЬ- тельта. Всички тия ангели сж свЬтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? ТЬ извършватъ отдЬлни служби. НЬкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най- малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. АнгелитЬ на Любовь¬та, на Мждростьта, на Истината, на Правдата и на ДобродЬтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. ТЬ всички сж еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тЬхъ не седи по-високо отъ другитЬ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрЬшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. ПослЬ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнЬние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човЬкъ, мисля, че не ме обича. ПаритЬ сж само изражение на човЬшката интелигентность и разумность, но тЬ не съдържатъ самата разум- ность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниятъ човЬкъ може да употрЬби паритЬ, както трЬбва. Дайте пари въ ржцЬтЬ на единъ неразуменъ човЬкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свЬта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нЬма какво да туряшъ граници на Неговата Любовъ и да се съмнЬвашъ въ Бога. Ако хората постжпватъ, тъй или иначе, това опрЬдЬля отношенията имъ. ВсЬки човЬкъ въ свЬта има една велика задача. И тъй, за да бждемъ справедливи, трЬбва да и^аме прЬдъ видъ живота на всички сжщества, малки и голЬми, и да имъ отдаваме право всички да живЬятъ. Азъ като гледамъ нЬкоя мравя да върви, отварямъ и пжть. Ще кажете: Учителитъ дошълъ да ни говори за мравитЬ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си уменъ човЬкъ, не ми прЬпятствувай въ пжтя. И азъ имамъ една задача за разрЬшение." Азъ мога да и туря хиляди прЬпят-ствия и да осуетя задачата и, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нЬкждЬ по работа, затова азъ ще и отворя пжть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрЬдЬля посоката на моя животъ, опрЬдЬля пжтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смЪла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитЬ? Въ тЬхъ иМа редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нЬма. ТЬ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нЬкждЬ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тъй, както комендантътъ имъ мисли. ТЬ мислятъ самостоя¬телно и разумно, голЬми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бждатъ като мравитЬ. И Писанието казва: "О, лЬнивецо, иди и се научи отъ мравитЬ!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъли. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цЬлъ дени. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тЬхната интелигентности. Когато мравитЬ правятъ своя мравунякъ, тЬ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитЬ имъ. ТЬ иматъ цЬла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жили¬щето имъ. Ние, СъврЬменнитЬ учени хора, още нЬмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитЬ ги знаятъ. НашитЬ зимници се наквасватъ, мухляс- ватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитЬ сж всЬкога сухи. При това, тЬхнитЬ стаи сж сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, преведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитЬ. Сега азъ говоря на младитЬ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. НЬмате ли мисъль, идете при мравитЬ и при пчелитЬ. Отъ мравитЬ ще научите едно нЬщо, отъ пчелитЬ - друго. Казватъ за нЬкого: този човЬкъ не е сладъкъ, нЬма благость, нЬма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трЬбва да бждемъ благи, трЬбва да отидемъ при пчелитЬ, тЬ сж пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понЬкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. ДЬто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трЬбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извЬстно прЬдназначение. Тя може да не го употрЬбява на мЬсто, то е другъ въпросъ. Ние нЬма да се спи¬раме върху това, какъ трЬбва да го употрЬбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсЬмъ друго прЬдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намЬри за добрЬ. Когато Господь даде перото въ ржката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрЬби за други цЬли, питамъ: перото ли е виновно за това? - Той самъ е виновенъ. Вие, младитЬ, трЬбва да изучавате четиритЬ условия на живо¬та и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. НЬмате ли разширение, ще изучавате водата. НЬмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послЬ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горени- ето и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вЬрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсЬмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човЬшката мисъль. Докато мисъльта нЬма условията на земята, докато нЬма условията на водата, докато нЬма условията на въздуха, и най-послЬ, докато нЬма условията на огъня, тя не може да бжде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нЬма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ - твърдата почва на човЬшката мисъль. И ако мисъльта нЬма още онази ВжтрЬшна свЬтлина на Мждростьта и на Истината, както и останалитЬ дВа елемента, Правдата и ДобродЬтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитЬ да извадятъ богатствата, които сж скрити въ тЬхнитЬ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трЬбва да турите правата мисъли като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрЬ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежи, наслояване е това! ЧовЬкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. ВсЬко камъче трЬбва да се тури на своето мЬсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додЬто е позволено, тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрЬдЬли вашата по-ната¬тъшна дЬйность. ВсЬка вечерь става такъвъ единъ прЬгледъ. Сега, на васъ младитЬ ще кажа да спазвате слЬдния законъ: на всЬки седемь минути шестьтЬ сж ваши, а едната, седмата е Божест¬вена. На всЬки седемь часа шестьтЬ сж ваши, а седмата е на Бога. На всЬки седемь деня шестьтЬ сж за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всЬки седемь седмици шеститЬ сж ваши, а седмата е за Бога. На всЬки седемь години шестьтЬ сж за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитЬ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давате на Бога, употрЬбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитЬ нещастия, за своитЬ несполуки, за болеститЬ, за хиляди други нЬща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдЬ започватъ вашитЬ нещастия: отъ минутитЬ ли, отъ часоветЬ ли, отъ днитЬ ли, отъ седмицитЬ ли, отъ мЬсецитЬ ли, или отъ годинитЬ. За вЬковетЬ нЬма да говоримъ, тЬхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живЬятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитЬ на своето нещастие отъ годинитЬ. Сега и азъ се спирамъ на врЬмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (- Въ 6 часа безъ 20 минути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прЬзъ това врЬме? (- Седеми минути). За какво ще ги използувате? - Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа: азъ трЬбва да бжда въ съгласие съ Бога и съ всички разумни сжщества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бжде като Божията мисъль. Ако азъ разсжждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитЬ отношения къмъ менъ какви ще бждатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трЬбва да бждатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бждатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господь мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дЬйствува Въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но Въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проя- вилъ своята любовъ, но радвамъ се, че проявяВамъ Божията ЛюбоВь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоре-нето на различнитЬ разумни сжщества. НЬма по-хубаво говорене отъ това на Бога! При НЬговото говорене всички въпроси въ свЬта лесно се разрЬшаватъ. Когато Господь говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърдцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всЬки който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвам: първата причина за нещастията въ свЬта е от- сжтствието на прабата мисъли, както и прЬкжсВането връзката съ Бога. И за въ бждеще да не казвате, че едно врЬме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врЬме, но сега трЬбВа да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трЬбва да става постоянно! СлЬдъ всЬки шести минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прЬкжсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще потъмнЬятъ, ти нЬма да разрЬшишъ въпроситЬ и ще се намЬришъ въ чудо. Колко пжти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрЬшаватъ въпроса, дали да простятъ нЬкому, или не. НЬкой казва: обиденъ съмъ. Азъ видЬхъ този човЬкъ, еди-какво си мисли за менъ. - Нищо не си видЬлъ. Вижда само умниятъ човЬкъ, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко прЬдъ тебе ще бжде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човЬшки, отчасти ще разбирашъ нЬщата и тогава всЬкога ще има едно вжтрЬшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо? - Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мЬсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прЬкжсване, вие ще се намЬрите Въ зат¬руднение. ПрЬдставете си, че вие сте единъ добъръ човЬкъ. Дойде при васъ нЬкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убиВа. КакВо ще му кажете? Ще си кажете: слаВа Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвамъ ви: азъ засЬгамъ този въпросъ, разрешете го! Той е единъ отъ практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпросъ, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и целото събрание ще се раздели на две мнения. Започватъ да спорятъ, и Божи¬ята минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. Презъ тази минута ще разреша¬вате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: нема време за това нещо. Не, Богъ е създалъ времето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ: да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази преходна мисъль азъ наричамъ "астрална каша". Въ всеки случай ти требва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сжщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлебъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, требва да се'5пре за тебе. Ти се докачашъ некой пжть, че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още преди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва "Дайте му хлебъ"! - И хлебътъ е готовъ. Богъ дава всички нЬща на време. Въ Божествения светъ нищо не закъснева. И ако некои работи въ нашия животъ закъсневатъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бждете хора на новото, да ви оби¬чатъ, требва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви оби¬чатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосжж- дане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, требва да имате велика мисъль! Требва да мислите право! Като срещна на пжтя си единъ великъ цигуларъ да свири, нема ли да се спра да го слушамъ? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пжтя си единъ цигуларъ да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? - Не, нема да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитЬ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситЬ, върху темитЬ, по които ще говорите, трЬбва да се ржководите отъ права¬та мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човЬкъ ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислишъ право, това е най- красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свЬта. Тя ще влЬзе въ овчата купель и ще размъти водата и. Учительтъ трЬбва да дойде при водата - при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трЬбва да изучавате водата и качествата и, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитЬ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитЬ работата ви да бжде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мждростьта и за свЬтило Истината. Три нЬща ви трЬбватъ: Любовь, Мждрость и Истина. Имате ли тия три нЬща въ живота си и въ мисълита си, вЬрвамъ, че ще успЬете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да свържа всинца ви съ Бога. Това е най-хубаво- то, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча, какъ да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пжти, начинъ, какъ да направите връзка съ Първата Причина на нЬщата въ Божествения свЬтъ. На всЬки седемь минути, на всЬки седемь часа, на всЬки седемь деня, на всЬки седемь седмици, на всЬки седемь мЬсеци и на всЬки седемь години да има непрЬривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрЬкжснато да излиза свЬтлина отъ васъ. И всЬки, който ви срЬщне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мжчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мжчнотиитЬ задачи на живота, които вие сами трЬбва да разрЬшите. Отъ мжчнотиитЬ трЬбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. НЬкога по цЬли часове разрЬша- вамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нЬщо прЬдставляватъ задачитЬ. Щомъ разрЬша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. НЬкой казва: той знае всичко. Това е прЬдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слЬдъ като си рЬшилъ задачата съ всичкитЬ и подробности. ПрЬди да си я рЬшилъ, ти можешъ да изпитвашъ различни мжчнотии и затруднения, но слЬдъ като узрЬлиятъ плодъ излЬзе добрЬ отъ посЬтата сЬмка и слЬдъ като го вкусишъ, ще се роди въ гпебе една свещена мисъль, която е истинс¬ката връзка съ Бога. Само тогава ти си разрЬшилъ и разбралъ добрЬ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислЬше Богъ, като създаде първия човЬкъ? - Не знаемъ. И защо го създаде? - И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ - трудна задача е това. То не показва невЬжество. Какъвъ е смисълътъ на човЬшкия животъ? - И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. ВрЬме се изисква, докато я рЬша. Още хиляди години ми трЬбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрЬшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорЬчия. Докато яйцата въ кошника не сж се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпятъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всЬко те слЬди, обикаля - храна не си му далъ. Какво трЬбва да направишъ? - Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранишъ - нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трЬбва да бжде пъленъ съ жито. Господь ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излЬзешъ слЬдъ това всрЬдъ широкия дворъ и ще хвър- ляшъ налЬво-надЬсно. Като се наядатъ пилцитЬ, ще приберешъ крина¬та си. НЬкой пжть въ селата женитЬ излизатъ по два, по три пжти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. ПрЬведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитЬ да излизатъ всЬка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитЬ, както земледЬле- цътъ сЬе житото на своята нива. Той като посЬе житото, завлачи го и послЬ поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови сЬмето, което посЬхъ!" СлЬдъ нЬколко мЬсеца това жито узрЬва, и радостьта на земледЬлеца е голЬма. На младитЬ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитЬ яйца сж излюпени. Нахранете ги! Противо¬рЬчия ще имате, но вървете напрЬдъ! НЬкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитЬ! ТЬ не сж лоши, не мислятъ зло, но казватъ: "Дай ни хлЬбецъ, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите сжщото нЬщо въ вашия животъ, както пилцитЬ правятъ по отношение на васъ. Вие посто¬янно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хлЬбъ!" Главната мисъли, която се прокарва въ Господнята молитва, е "хлЬбъ нашъ насжщний"... Вие се молитЬ: "Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бжде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. ХлЬбъ нашъ насжщни, Дай ни го намъ днесъ". . . Безъ този хлЬбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нЬщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлЬбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бждемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бждемъ. Това е красивото въ живота. По сжщия начинъ и Богъ всЬка сутрини иде при насъ съ пълна крина: "Кжти-кжти!" - И хвърля навредъ своето благословено сЬме. Ядемъ ли отъ това сЬме, ние ще бждемъ Негови послушни дЬца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бждемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрЬшаваме въпроситЬ, както Господь ги разрЬшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпЬние. Колко врЬме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко ВрЬме Той е чакалъ, дока¬то съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитЬ идеи и стремежи не сж разбрани, не сж реализирани, но ние трЬбва да имаме търпЬнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Богъ да живЬе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живЬе у васъ. Той жиВЬе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увЬрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ. Богъ може да живЬе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живЬе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувству-вате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увЬрени, дали Богъ живЬе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увЬрени, дали имате връзка съ Него, или не - постоянно се съмнЬвате. ВслЬдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прЬкжсва. Та казвамъ: всички ще излЬзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човЬкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човЬкъ съ празна крина. Да видя младъ човЬкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? - Като е нахранилъ пилцитЬ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нЬкой другъ, който е нахранилъ пилцитЬ си. ВсЬки трЬбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нЬщата. Да излиза човЬкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си - съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пжть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитЬ и ще получите Божието благословение. Пос-тжпвате ли така, всички въпроси ще се разрЬшатъ добрЬ. Това е учението, което се е проповЬдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бждеще ще се разрЬшаватъ всички въпроси. Като разбирате нЬщата така, животътъ ви ще се осмисли въ всичка¬та своя пълнота. И всЬки човЬкъ самъ за себе си ще разрЬши своята важна задача - задачата на своя животъ - какво трЬбва да прави. Щомъ всички хора разрЬшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Той прЬдставлява сборъ отъ разумни сжще¬ства, иерархии, съединени въ едно цЬло. И всички тия сжщества иматъ своя опрЬдЬлена служба. СлЬдователно, когато ние разрЬшаваме свои¬тЬ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрЬдЬлено мЬсто, опрЬдЬлена служба. Сега ние тукъчсме дЬца, безъ служба, но единъ денъ всЬки ще заеме приготвеното за него мЬсто и опрЬдЬлената за него служба. Кой е опрЬдЬлилъ това мЬсто и тЬзи служби? - Богъ. Ученикътъ като излЬзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всЬки младъ, който е дошълъ на земята, има опрЬ-дЬлено мЬсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? - Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не каз-вамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човЬшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдЬляме душа¬та отъ себе си. Подъ "човЬкъ" въ своето цЬлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърдце и тЬло, негови-ятъ умъ и духъ. Съберете ли всички тия нЬща заедно, ще имате цЬлия човЬкъ. Въ тази идея се съдържа цЬлия човЬкъ. Самъ духътъ не е човЬ-кътъ, и умътъ самъ не е човЬкътъ. ТЬло, умъ, сърдце, душа и духъ - всички заедно прЬдставляватъ цЬлокупния човЬкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисълъ. Това е мислещиятъ, разумниятъ човЬкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. ВъпроситЬ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вжтрЬшна горещина. Азъ мисля, не този съборъ ще бжде единъ отъ плодоноснитЬ. Той ще опрЬдЬли отношени-ята ви за въ бждеще. Той е единъ отъ важнитЬ събори - седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (- Пети). Значи, вие сте закъснЬли малко, съ двЬ години. Въ този съборъ ще опрЬдЬлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бжде права. ОпрЬдЬлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитЬ ви останали отношения ще бждатъ прави. Затова не губете врЬмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бждете крайно снисходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намЬрите въ затруднение, молете се. Да се моли човЬкъ на Бога, това е най-хуба- вата мисъль. Молитвата е призоваване Бога на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трЬбва да разрЬши¬те, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господь дойде, свЬтлина ще блесне въ умоветЬ ви. Тогава и най-мжчнитЬ въпроси се разрЬшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитЬ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у васъ ще настане пълно равновЬсие. Азъ говоря сега. на младитЬ. Като казвамъ "млади", азъ счи- тамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свЬтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нЬкой трЬбва да бждатъ глава, да вървятъ напрЬдъ, а другитЬ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онЬзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ "боенъ фронтъ". Тамъ е неприятелътъ, тамъ сж картечницитЬ, тамъ сж гранатитЬ. Герои, смЬли и рЬшителни хора се изискватъ! Писанието казва: "хиляди гранати ще падатъ отлЬво и отдЬс- но ти, но неприятелитъ при тебе нЬма да се приближи. Бомба при тебе нЬма да падне и нЬма да експлодира". Ако ти си свързанъ съ Божията мисъли, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.