Работна среда на електронния архив
Мислещият човек
"Бог царува на небето.
Бог царува в живота.
Да бъде името Му благословено!"
Размишление.
Ще прочета първите 15 стиха от 5 гл. на Йоана.
Подиръ това бЬше праздникъ Юдейски, и възлЬзе Исусъ въ Еру- салимъ. (2) А въ Ерусалимъ близу до овчата порта има кжпалня която по Еврейски се нарича Витесда, и има петь притвора. (3) Въ тЬхъ лежаха голЬмо множество болни, слЬпи, хроми, сухи, които чакаха дви¬жението на водата. (4) [Защото отъ врЬме на врЬме слЬзваше ангелъ въ кжпалнята и размжщаше водата; и тъй, който влазяше първъ слЬдъ размжщането на водата здравъ биваше отъ каквато болесть и да бЬше боленъ.] (5) И тамъ имаше нЬкой си человЬкъ боленъ отъ триде- сеть и осемь години. (6) Него видЬ Исусъ че лежи; и понеже знаеше че отъ много врЬме вече боледува, казва му: Искашъ ли да оздравЬешъ? (7) Отговори му болниятъ: Господине, нЬмамъ человЬкъ да ме тури въ кжпалнята когато се размжти водата; и когато азъ дохождамъ, другъ прЬди мене слЬзва. (8) Казва му Исусъ: Стани, дигни одъра си, и ходи. (9) И тозъ часъ человЬкътъ оздравЬ, и задигна одъра си цходЬше; а този день бЬше сжбота. (10) И казваха ЮдеитЬ на изцЬления: Сжбота е; не ти е простено да дигнешъ одъра си. (11) Отговори имъ: Онзи който ме изцЬли, той ми рече: Дигни одъра си и ходи. (12) Попитаха го: Кой е человЬкътъ що ти рече: Дигни одъра си и ходи? (13) А изцЬле- ниятъ не знаеше кой е; защото Исусъ се уклони, понеже имаше народъ много на това мЬсто. (14) Подиръ това намЬрва го Исусъ въ храма, и рече му: Ето, сега стана ти здравъ: не съгрЬшавай вече, да ти не стане нЬщо по-зло. (15) Отиде прочее человЬкътъ и обади на ЮдеитЬ че Исусъ е който го изцЬли.
Заглавие на раздел
Темата, върху която ще ви говоря тази сутрин, бих озаглавил "Мислещият човек".
Да бъдеш мислещ човек, това е най-великото, което може да се добие. Да мислиш, това е наука. В Писанието се казва: "И ще ви науча". Сега някои разбират, че Господ ще ни научи, а ние няма да се учим. Не, ние сами ще учим. В учението има процес на мислене. Без мислене не може да има учение. Щом има някой да те учи, ще учиш. И въобще, всички хора турят граница на учението: четири години в отделенията, седем или осем години в гимназията и четири години в университета. След това, казват: свърши се всичкото учение, което можем да придобием.
Какъв е смисълът на сегашния живот? Когато ние говорим за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещият човек има съзнание. Когато говорим за човешката мисъл, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. От ваше гледище, или от гледището на някои хора специално, ще запитате: какво се разбира под думата "условия"? - Земята, запример, е условие; водата е условие, въздухът е условие и огънят е условие. Във всяко условие се крият известни възможности. За какво? - За човешката мисъл. Под думата "мисъл" ние разбираме онзи вътрешен стремеж, онази вътрешна разумна връзка, която съществува между Първичната причина и човеа. Азъ съм ви говорил и друг път върху този въпрос. Христос казва: "Това е живот вечен, да познаят Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Под думата "вечен живот" Христос е разбирал пробуждането на мислещия човек. И като четете Стария или Новия Завет, ще видите, че това, което отличава човека от животните, е учението. Учението произтича от Божествената Мъдрост.
Заглавие на раздел
Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитЬ. То е на втора ржка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човЬкъ цли хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепен¬но нЬщо. И най-послЬ, вие може да елиминирате и онова, което чувст-вуваше. Чувствуването още не е знание. То е упжтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извЬстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. ЧовЬкъ, за да има пълно разви-тие, трЬбва да схваща идеитЬ или първичнитЬ форми, съ които ми- съльта започва. ЧовЬкъ не трЬбва да има само прЬдстава за идеитЬ, но трЬбва да бжде въ вжтрЬшна, непрЬривна връзка съ Първичното начало въ свЬта, съ - Бога. Туй трЬбва да знаете всички! Щомъ се прЬкжсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всЬки процесъ спира. ТрЬбва да знаете, че и въ природата има прЬкжсване на процеситЬ. И най-възвишенитЬ сжщества изпитватъ туй прЬкжс¬ване. Това е, което наричатъ "падение". Падението не е нищо друго, освЬнъ прЬкжсване на даденъ процесъ. Щомъ се прЬкжсне процеса, въ душата на човЬка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъм- нЬва, не се вижда вече никакъвъ мЬсецъ, никакво слънце, никакви звЬзди. Питамъ тогава: какъ ще опрЬдЬлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнЬва. Такова потъмнЬване става и съ дЬйсшвителношо небе. И най-възвишенитЪ хора - светиите, мждреци- те сж имали такава опитности. Въ всички мислещи сжщества става известно прекжсване на мисъльта. Азъ нема да обяснявамъ, защо става това прекжсване. То е фактъ, който става навсекжде въ природата. Питамъ: щомъ се прекжсне човешката мисъль, какво требва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прекжсне тока въ некоя кжща, и светлината изгасне? - Той ще поправи повредата, но сжще- временно, за да я поправи, требва да има една малка светлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до местото, дето е станало пре- кжсването на тока. Онзи, който не разбира, де се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ предвидливъ. Не се знае, дали домаки- нътъ не е билъ предвидливъ. Той може да е уредилъ много добре своята работа, но повредата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, де е станала погрешката. Може да е липс- валъ некой отъ елементите на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Следователно, вие требва да наваксате тази липса, да намерите де се крие причината на тази повреда. Има редъ прекжсвания, причините на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най-първо ще се справите съ вжтрешните и външни¬те условия на човешката мисъль. • > Некой отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Некой отъ васъ търсятъ само лесния пжть. Ще знаете, че въ света има много блага. Всекиму се даватъ блага, но човекъ требва да ги заслужи. Блага¬та се даватъ само на разумните хора, при това даромъ. Имайте предъ видъ това! На неразумните, на грешните, на престжпниците Богъ не дава абсолютно нищо. Те сж осждени на смърть. Такъвъ е законътъ. Те сами се осжждатъ. По човешки говоримъ, че Богъ ги осжжда, но не е така. Те сами се осжждатъ. Ще кажете защо е така? Вземете след¬ния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най- хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добре, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно пребиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? - Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храна¬та, но въ вашия стомахъ - вжтрешната му инсталация е развалена. Некой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човека става едно вжтрЬшно прЬкжс- ване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрЬшката си, вслЬд¬ствие на което се ражда понЬкога едно вжтрЬшно размжтване. Първото нЬщо: човЬкъ трЬбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трЬбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? - Както Той мисли. Богъ казва: "МоитЬ мисли не сж като вашитЬ". НЬкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запит- вамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? - Не зная. Това показва, че вие нЬмате единица мЬрка, чрЬзъ която да опрЬдЬляте нЬщата. Запи¬тайте, обаче, кой и да е инженеръ, коя е единицата мЬрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извЬстни правила, извЬстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитЬ стихове се казва, че въ кжпалнята имало петь притвора, прЬзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човЬка има едно съвпадение. И човЬкъ има петь притвора, отдЬто могатъ да дойдатъ всички прЬкжсвания. НапримЬръ, прЬкжсване на мисъльта може да дойде отъ зрЬнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послЬ може да дойде отъ самото чувствуване на човЬка. Азъ говоря за вжт- рЬшния процесъЧт човЬшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сжщества. За да бждемъ въ свЬта, за да можемъ да мислимъ, за да бжде мисъльта ни права, ние трЬбва да бждемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сжщества, които сж завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сжщества, които сж започнали да мислятъ право. Азъ наричамъ "човЬкъ на правата мисъль" онзи, който не се спъва отъ никакви прЬпятствия въ живота. ПрЬпятствията могатъ да бждатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прЬпятствия могатъ да спънатъ човЬшката мисъль. НЬкой пжть ние туряме причинитЬ за това спъване въ физическия свЬтъ - възмож¬но е да е така; нЬкой пжть туряме причинитЬ въ духовния свЬтъ - и това е възможно; нЬкога туряме причинитЬ въ умствения свЬтъ, а най-послЬ търсимъ причинитЬ въ причинния свЬтъ. ВсЬко прЬкжсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човЬкъ не знае, накждЬ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човЬкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вжтрЬ въ него настава помрачение. ОнЬзи, които не сж запоз- наши съ дълбочинитЬ на живота, както и тия, които не сж запознати съ процеситЬ на човЬшката мисъль, считатъ това прЬкжсване за нещастие. Защо? Защото при това прЬкжсване на мисъльта се изгубва външната свЬтлина, и човЬкъ остава само съ своята вжтрЬшна свЬтлина. По това той ще познае, доколко голЬма е неговата вжтрЬшна свЬтлина. МждрецитЬ, като изгубятъ условията на своята външна свЬтлина, веднага запалватъ вжтрЬшната си свЬтлина. Когато се прЬкжсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сжщото нЬидо? - Изваждате изъ килеритЬ си всички стари газени лампи, или нЬкоя свЬщь и ги запалвате. За тЬхъ вие прЬдварител- но сте казвали: тЬ сж отживЬли врЬмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прЬкжсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тЬхъ, докато дойде новата инсталация. Та всЬкога, при прЬкжсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физическитЬ условия, тъй както сж при сегашния жи¬вотъ. Не мислете, че такива прЬкжсвания ставатъ и при единъ съвър- шенъ животъ. Не, прЬкжсвания има само при сегашнитЬ условия на живота. И тъй, човЬкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилвдсть и устойчи- вость на човЬшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърда¬та почва? - На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човЬшкия характеръ. Тя гради неговитЬ условия. Мисъльта прЬдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трЬбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. СлЬдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влЬзете въ Божествения свЬтъ пъкъ, тамъ кое съотвЬтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прЬдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитЬ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свЬтъ кое прЬдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нЬкакво прЬкжсване. За менъ не е задача да ви разрЬша тия въпроси. Да се разрЬшатъ въпроситЬ на свЬта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостил¬ницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врЬме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рЬже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10-15-20 и всички пръщатъ. Гостил¬ничарьтъ готви, и който похлопа прЬзъ това врЬме на вратата, той му казва: "Не може да се влЬзе сега въ гостилницата". Защо? Защото моитЬ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: "Заповядайте!" Но за да влЬзешъ въ гостилницата, има и друго условие - трЬбва да имашъ нЬщо въ кесията си. Гостилнича- рьтъ обича само онЬзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветЬ сж празни, той не приема, казва имъ: "Вие ще дойдете послЬдни. Ако остане нЬщо, то е за васъ". Затова на първитЬ, които дойдатъ, джобоветЬ трЬбва да бждатъ пълни. Съ какво? - Сь звонкови. На другитЬ нищо не взима, но отъ първитЬ злато взима. Съ злато трЬбва да бждатъ пълни джобоветЬ имъ! Този законъ е вЬренъ и въ природата. Щомъ влЬзешъ въ гостил-ницата на природата, не можешъ празенъ да влЬзешъ. Вие ще кажете: ами по благодатъ не може ли? Вие разбирате ли, какво нЬщо е благо- датьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитЬ хора. Щомъ природата види такъвъ човЬкъ, казва: "Запо- вЬдай!" - И слЬдъ това ще му опрЬдЬли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влЬзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намЬришъ затвора. Ние трЬбва да проектираме нЬщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сж форми, подобия. Въ природата не сжществуватъ такива джобове. Това сж начини,••методи за обяснение на нЬкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсЬкждЬ носишъ съ себе си, но трЬбва да позна¬вашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влЬзешъ ли въ свЬта, ти ще носишъ ума си съ себе си - първото голЬмо богатство, което Господь ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсЬкждЬ ще те приематъ като добрЬ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никждЬ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бждешъ послЬдниятъ. Ако искашъ да влЬзешъ нЬкждЬ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бжде нЬкоя болница, или нЬкое учреждение. Та казвамъ на младитЬ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрЬдЬлямъ вашата програма, да опрЬдЬлямъ, какво трЬбва да мислите и какъ трЬбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подъ думата "растене"? Вие седЬли ли сте прЬдъ нЬкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитЬ? Мислите ли, че всЬки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дЬто не иска? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прЬдвари- шелно опрЬдЬля всЬка рЬзка, Върху която чука ще падне. ВсЬки ударъ е придруженъ съ извЬстна мисъль. Скулпторътъ знае дЬ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислите ли, че той може да сВири както иска? - Не, той свири нота по нота. Той слЬди Всички знаци и движението на лжка съ окото си. Всички промЬни, които могатъ да станатъ при неговото сВирене, заВисятъ отъ ония знаци, които Великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика е турилъ. КазВамъ: Великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаВо да слЬди всички ноти и знаци. Следователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врЬме трЬбва да мислишъ и по всички правила. ПрЬдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прЬди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тЬ сж завършвали своето развитие. Туй парче може да бжде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ? - Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свЬта. НЬма по-красива музика отъ мисъльта. НЬкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бжде суха. Защо? - Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бжде сухо. Растенето не може да бжде твърдо. Растенето не може да бжде въздухообразно, нито пъкъ може да бжде огнено. Обаче, растенето с:д проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нЬма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слЬдната: на човЬка първо трЬбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свЬтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човЬкъ трЬбва най-първо да опрЬдЬли този центъръ и да види, какви сж възможноститЬ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? - Разширение. Разширението символизира човЬшкото сърдце. Само сърдцето дава разширение на нЬщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость - живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитЬ идеи се разши- рятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цЬлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрЬдЬля посоката на твоитЬ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трЬбва, ти не ще можешъ да се дви- жишъ. Та ще знаете, че първото условие за човЬшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човЬшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трЬбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. НЬмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие - водата. Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свЬтлината и дава посока на движението. СлЬдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трЬбва да имашъ единъ центъръ, отдЬто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. ПослЬ, въ твоята мисъль трЬбва да има разширение; слЬдъ това трЬбва да имашъ движение и най-послЬ твоето движение трЬбва да има опрЬдЬ- лена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тЬзи думи въ тЬхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тЬ иматъ. Напри-мЬръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимъ врЬменно, а да намЬримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врЬменно не се разрЬшава въпросътъ. ЧовЬкъ трЬбва да мисли. Въ мисълита всЬкога влиза единъ опрЬдЬленъ центъръ, послЬ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувству- вашъ нЬщата, а послЬ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трЬбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне? - Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъль¬та? - За да се образува първата връзка между човЬка и Първичната причина. Това наричаме вече "зазоряване, осмисляне на живота". НЬма по-хубаво, по-красиво, по-велико нЬщо въ свЬта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вжтрЬшна свЬтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. СлЬдователно, чрЬзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, "езика на природата". Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всЬка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитЬ си, но ги вършимъ неправилно. ТурцитЬ казватъ: "Вечерната работа е посмЬшище на деня". Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъли. НЬкой казватъ, че могатъ да рабо¬тятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ ми¬съль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде денътъ, т. е. сжщинската мисъль, вечерната работа ще бжде посме¬шище на деня. ТрЬбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. ПрЬкжсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вжтрЬшна смЬна! Кога ставатъ тия прЬкжсвания? - Когато вие прЬкръстосате орбитата на нЬкое сжщество. Кое е причината за тия прЬкжсвания? - ПрЬкжсвания въ живота не ставатъ само поради грЬха, или отъ лошото разположение на човЬка. ПрЬкжсване може да стане и когато нЬкое разумно сжщество прЬмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа единъ примЬръ. Да допуснемъ, че вие пжтувате прЬзъ Европа и носите съ себе си два много цЬнни куфара. КуфаритЬ ви сж много добрЬ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфари- тЬ и ги отнасятъ вжтрЬ за прЬгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? - Не знаете законитЬ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритЬ ми! Не, това е едно малко прЬкжсване въ мисълита. Митни- чаритЬ ще взематъ куфаритЬ ви, ще ги прЬгледатъ и ако нЬма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нЬщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слЬдния случай. Връща се той отъ странство, дЬто прЬкаралъ цЬли четири години. Оттамъ купилъ двЬ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и сестра си. Обаче, изъ пжтя единъ познатъ му казва: "Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облЬчи блузитЬ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тЬхъ". И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прЬглеждатъ куфаритЬ ми и почватъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нЬщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузитЬ се показватъ. Питатъ ме: "Какво търсятъ тия блузи у тебъ?" Взеха ми блузитЬ и отгорЬ на това ме глобиха двЬ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щЬха да ти взематъ за мито? - До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрЬдЬлила. Ако туришъ блузитЬ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитЬ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постжпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитЬ имъ ще отидатъ и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пжть. Този младъ човЬкъ казва: "Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пжть не обличамъ блузи". Този примЬръ е много хубавъ. Казвамъ: сега ние сме влЬзли въ този великъ Божественъ свЬтъ, да се научимъ да мислимъ право. Колко е красиво, когато срещ- нешъ единъ човЬкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. НЬкои казватъ: ама ти не трЬбва да имашъ суха мисъль. Сухата мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ "мисъль" азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цЬлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мждростьта и най- послЬ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нЬкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нЬщо отъ Любовьта, това малко нЬщо отъ Мждростьта, и това малко нЬщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нЬщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голЬ- мото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нЬща, извънъ всички физически сили. ТЬ сж само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извЬстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прЬдставя слЬдното положение. Като влЬзете въ небето, въ Божествения свЬтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прЬдставителъ само на Аюбовьта. По какво ще го познаете? ПослЬ ще срещнете другъ ангелъ само на Мждростьта, трети - само на Истината, четвърти - само на Правдата и пети - само на ДобродЬ- тельта. Всички тия ангели сж свЬтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? ТЬ извършватъ отдЬлни служби. НЬкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най- малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. АнгелитЬ на Любовь¬та, на Мждростьта, на Истината, на Правдата и на ДобродЬтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. ТЬ всички сж еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тЬхъ не седи по-високо отъ другитЬ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрЬшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. ПослЬ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнЬние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човЬкъ, мисля, че не ме обича. ПаритЬ сж само изражение на човЬшката интелигентность и разумность, но тЬ не съдържатъ самата разум- ность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниятъ човЬкъ може да употрЬби паритЬ, както трЬбва. Дайте пари въ ржцЬтЬ на единъ неразуменъ човЬкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свЬта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нЬма какво да туряшъ граници на Неговата Любовъ и да се съмнЬвашъ въ Бога. Ако хората постжпватъ, тъй или иначе, това опрЬдЬля отношенията имъ. ВсЬки човЬкъ въ свЬта има една велика задача. И тъй, за да бждемъ справедливи, трЬбва да и^аме прЬдъ видъ живота на всички сжщества, малки и голЬми, и да имъ отдаваме право всички да живЬятъ. Азъ като гледамъ нЬкоя мравя да върви, отварямъ и пжть. Ще кажете: Учителитъ дошълъ да ни говори за мравитЬ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: "Господине, ти си уменъ човЬкъ, не ми прЬпятствувай въ пжтя. И азъ имамъ една задача за разрЬшение." Азъ мога да и туря хиляди прЬпят-ствия и да осуетя задачата и, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нЬкждЬ по работа, затова азъ ще и отворя пжть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрЬдЬля посоката на моя животъ, опрЬдЬля пжтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смЪла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитЬ? Въ тЬхъ иМа редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нЬма. ТЬ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нЬкждЬ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тъй, както комендантътъ имъ мисли. ТЬ мислятъ самостоя¬телно и разумно, голЬми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бждатъ като мравитЬ. И Писанието казва: "О, лЬнивецо, иди и се научи отъ мравитЬ!" На какво? - На трудолюбие. Какво е трудолюбието? - То е мисъли. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цЬлъ дени. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тЬхната интелигентности. Когато мравитЬ правятъ своя мравунякъ, тЬ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитЬ имъ. ТЬ иматъ цЬла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жили¬щето имъ. Ние, СъврЬменнитЬ учени хора, още нЬмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитЬ ги знаятъ. НашитЬ зимници се наквасватъ, мухляс- ватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитЬ сж всЬкога сухи. При това, тЬхнитЬ стаи сж сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, преведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитЬ. Сега азъ говоря на младитЬ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. НЬмате ли мисъль, идете при мравитЬ и при пчелитЬ. Отъ мравитЬ ще научите едно нЬщо, отъ пчелитЬ - друго. Казватъ за нЬкого: този човЬкъ не е сладъкъ, нЬма благость, нЬма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трЬбва да бждемъ благи, трЬбва да отидемъ при пчелитЬ, тЬ сж пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понЬкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. ДЬто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трЬбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извЬстно прЬдназначение. Тя може да не го употрЬбява на мЬсто, то е другъ въпросъ. Ние нЬма да се спи¬раме върху това, какъ трЬбва да го употрЬбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсЬмъ друго прЬдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намЬри за добрЬ. Когато Господь даде перото въ ржката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрЬби за други цЬли, питамъ: перото ли е виновно за това? - Той самъ е виновенъ. Вие, младитЬ, трЬбва да изучавате четиритЬ условия на живо¬та и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. НЬмате ли разширение, ще изучавате водата. НЬмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послЬ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горени- ето и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вЬрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсЬмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човЬшката мисъль. Докато мисъльта нЬма условията на земята, докато нЬма условията на водата, докато нЬма условията на въздуха, и най-послЬ, докато нЬма условията на огъня, тя не може да бжде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нЬма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ - твърдата почва на човЬшката мисъль. И ако мисъльта нЬма още онази ВжтрЬшна свЬтлина на Мждростьта и на Истината, както и останалитЬ дВа елемента, Правдата и ДобродЬтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитЬ да извадятъ богатствата, които сж скрити въ тЬхнитЬ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трЬбва да турите правата мисъли като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрЬ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежи, наслояване е това! ЧовЬкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. ВсЬко камъче трЬбва да се тури на своето мЬсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додЬто е позволено, тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрЬдЬли вашата по-ната¬тъшна дЬйность. ВсЬка вечерь става такъвъ единъ прЬгледъ. Сега, на васъ младитЬ ще кажа да спазвате слЬдния законъ: на всЬки седемь минути шестьтЬ сж ваши, а едната, седмата е Божест¬вена. На всЬки седемь часа шестьтЬ сж ваши, а седмата е на Бога. На всЬки седемь деня шестьтЬ сж за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всЬки седемь седмици шеститЬ сж ваши, а седмата е за Бога. На всЬки седемь години шестьтЬ сж за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитЬ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давате на Бога, употрЬбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитЬ нещастия, за своитЬ несполуки, за болеститЬ, за хиляди други нЬща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдЬ започватъ вашитЬ нещастия: отъ минутитЬ ли, отъ часоветЬ ли, отъ днитЬ ли, отъ седмицитЬ ли, отъ мЬсецитЬ ли, или отъ годинитЬ. За вЬковетЬ нЬма да говоримъ, тЬхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живЬятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитЬ на своето нещастие отъ годинитЬ. Сега и азъ се спирамъ на врЬмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (- Въ 6 часа безъ 20 минути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (- Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прЬзъ това врЬме? (- Седеми минути). За какво ще ги използувате? - Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа: азъ трЬбва да бжда въ съгласие съ Бога и съ всички разумни сжщества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бжде като Божията мисъль. Ако азъ разсжждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитЬ отношения къмъ менъ какви ще бждатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трЬбва да бждатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бждатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господь мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дЬйствува Въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но Въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проя- вилъ своята любовъ, но радвамъ се, че проявяВамъ Божията ЛюбоВь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоре-нето на различнитЬ разумни сжщества. НЬма по-хубаво говорене отъ това на Бога! При НЬговото говорене всички въпроси въ свЬта лесно се разрЬшаватъ. Когато Господь говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърдцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всЬки който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвам: първата причина за нещастията въ свЬта е от- сжтствието на прабата мисъли, както и прЬкжсВането връзката съ Бога. И за въ бждеще да не казвате, че едно врЬме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врЬме, но сега трЬбВа да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трЬбва да става постоянно! СлЬдъ всЬки шести минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прЬкжсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще потъмнЬятъ, ти нЬма да разрЬшишъ въпроситЬ и ще се намЬришъ въ чудо. Колко пжти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрЬшаватъ въпроса, дали да простятъ нЬкому, или не. НЬкой казва: обиденъ съмъ. Азъ видЬхъ този човЬкъ, еди-какво си мисли за менъ. - Нищо не си видЬлъ. Вижда само умниятъ човЬкъ, който мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко прЬдъ тебе ще бжде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човЬшки, отчасти ще разбирашъ нЬщата и тогава всЬкога ще има едно вжтрЬшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо? - Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мЬсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прЬкжсване, вие ще се намЬрите Въ зат¬руднение. ПрЬдставете си, че вие сте единъ добъръ човЬкъ. Дойде при васъ нЬкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убиВа. КакВо ще му кажете? Ще си кажете: слаВа Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? - Не знаете. Казвамъ ви: азъ засЬгамъ този въпросъ, разрешете го! Той е единъ отъ практическите въпроси за младите. Вие започвате да разрешавате този въпросъ, но като дойде седмата минута, спъвате се. Всеки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и целото събрание ще се раздели на две мнения. Започватъ да спорятъ, и Божи¬ята минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противоречия ще оставите настрана. Презъ тази минута ще разреша¬вате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате: нема време за това нещо. Не, Богъ е създалъ времето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умните хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ: да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази преходна мисъль азъ наричамъ "астрална каша". Въ всеки случай ти требва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сжщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлебъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, требва да се'5пре за тебе. Ти се докачашъ некой пжть, че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още преди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва "Дайте му хлебъ"! - И хлебътъ е готовъ. Богъ дава всички нЬща на време. Въ Божествения светъ нищо не закъснева. И ако некои работи въ нашия животъ закъсневатъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бждете хора на новото, да ви оби¬чатъ, требва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви оби¬чатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Съвременните хора се гордеятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосжж- дане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, требва да имате велика мисъль! Требва да мислите право! Като срещна на пжтя си единъ великъ цигуларъ да свири, нема ли да се спра да го слушамъ? - Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слушамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пжтя си единъ цигуларъ да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? - Не, нема да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитЬ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситЬ, върху темитЬ, по които ще говорите, трЬбва да се ржководите отъ права¬та мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човЬкъ ще се учи на тази велика наука - да мисли. Да мислишъ право, това е най- красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свЬта. Тя ще влЬзе въ овчата купель и ще размъти водата и. Учительтъ трЬбва да дойде при водата - при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя - до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трЬбва да изучавате водата и качествата и, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитЬ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитЬ работата ви да бжде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мждростьта и за свЬтило Истината. Три нЬща ви трЬбватъ: Любовь, Мждрость и Истина. Имате ли тия три нЬща въ живота си и въ мисълита си, вЬрвамъ, че ще успЬете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да свържа всинца ви съ Бога. Това е най-хубаво- то, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча, какъ да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пжти, начинъ, какъ да направите връзка съ Първата Причина на нЬщата въ Божествения свЬтъ. На всЬки седемь минути, на всЬки седемь часа, на всЬки седемь деня, на всЬки седемь седмици, на всЬки седемь мЬсеци и на всЬки седемь години да има непрЬривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи - непрЬкжснато да излиза свЬтлина отъ васъ. И всЬки, който ви срЬщне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мжчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мжчнотиитЬ задачи на живота, които вие сами трЬбва да разрЬшите. Отъ мжчнотиитЬ трЬбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. НЬкога по цЬли часове разрЬша- вамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нЬщо прЬдставляватъ задачитЬ. Щомъ разрЬша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. НЬкой казва: той знае всичко. Това е прЬдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слЬдъ като си рЬшилъ задачата съ всичкитЬ и подробности. ПрЬди да си я рЬшилъ, ти можешъ да изпитвашъ различни мжчнотии и затруднения, но слЬдъ като узрЬлиятъ плодъ излЬзе добрЬ отъ посЬтата сЬмка и слЬдъ като го вкусишъ, ще се роди въ гпебе една свещена мисъль, която е истинс¬ката връзка съ Бога. Само тогава ти си разрЬшилъ и разбралъ добрЬ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислЬше Богъ, като създаде първия човЬкъ? - Не знаемъ. И защо го създаде? - И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ - трудна задача е това. То не показва невЬжество. Какъвъ е смисълътъ на човЬшкия животъ? - И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. ВрЬме се изисква, докато я рЬша. Още хиляди години ми трЬбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си? - И това е една сложна задача. Нея сега разрЬшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? - Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорЬчия. Докато яйцата въ кошника не сж се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпятъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всЬко те слЬди, обикаля - храна не си му далъ. Какво трЬбва да направишъ? - Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранишъ - нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трЬбва да бжде пъленъ съ жито. Господь ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излЬзешъ слЬдъ това всрЬдъ широкия дворъ и ще хвър- ляшъ налЬво-надЬсно. Като се наядатъ пилцитЬ, ще приберешъ крина¬та си. НЬкой пжть въ селата женитЬ излизатъ по два, по три пжти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. ПрЬведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитЬ да излизатъ всЬка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитЬ, както земледЬле- цътъ сЬе житото на своята нива. Той като посЬе житото, завлачи го и послЬ поглежда земята, усмихва се и казва: "Господи, благослови сЬмето, което посЬхъ!" СлЬдъ нЬколко мЬсеца това жито узрЬва, и радостьта на земледЬлеца е голЬма. На младитЬ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитЬ яйца сж излюпени. Нахранете ги! Противо¬рЬчия ще имате, но вървете напрЬдъ! НЬкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитЬ! ТЬ не сж лоши, не мислятъ зло, но казватъ: "Дай ни хлЬбецъ, дай ни храница!" Иди ги нахрани! И вие правите сжщото нЬщо въ вашия животъ, както пилцитЬ правятъ по отношение на васъ. Вие посто¬янно се молите на Бога, казвате: "Нахрани ни Господи, дай ни хлЬбъ!" Главната мисъли, която се прокарва въ Господнята молитва, е "хлЬбъ нашъ насжщний"... Вие се молитЬ: "Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бжде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. ХлЬбъ нашъ насжщни, Дай ни го намъ днесъ". . . Безъ този хлЬбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нЬщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлЬбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бждемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бждемъ. Това е красивото въ живота. По сжщия начинъ и Богъ всЬка сутрини иде при насъ съ пълна крина: "Кжти-кжти!" - И хвърля навредъ своето благословено сЬме. Ядемъ ли отъ това сЬме, ние ще бждемъ Негови послушни дЬца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защото носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бждемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрЬшаваме въпроситЬ, както Господь ги разрЬшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпЬние. Колко врЬме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко ВрЬме Той е чакалъ, дока¬то съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитЬ идеи и стремежи не сж разбрани, не сж реализирани, но ние трЬбва да имаме търпЬнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? - Богъ да живЬе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живЬе у васъ. Той жиВЬе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увЬрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ. Богъ може да живЬе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живЬе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувству-вате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увЬрени, дали Богъ живЬе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увЬрени, дали имате връзка съ Него, или не - постоянно се съмнЬвате. ВслЬдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прЬкжсва. Та казвамъ: всички ще излЬзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човЬкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човЬкъ съ празна крина. Да видя младъ човЬкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? - Като е нахранилъ пилцитЬ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нЬкой другъ, който е нахранилъ пилцитЬ си. ВсЬки трЬбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нЬщата. Да излиза човЬкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си - съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пжть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитЬ и ще получите Божието благословение. Пос-тжпвате ли така, всички въпроси ще се разрЬшатъ добрЬ. Това е учението, което се е проповЬдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бждеще ще се разрЬшаватъ всички въпроси. Като разбирате нЬщата така, животътъ ви ще се осмисли въ всичка¬та своя пълнота. И всЬки човЬкъ самъ за себе си ще разрЬши своята важна задача - задачата на своя животъ - какво трЬбва да прави. Щомъ всички хора разрЬшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Той прЬдставлява сборъ отъ разумни сжще¬ства, иерархии, съединени въ едно цЬло. И всички тия сжщества иматъ своя опрЬдЬлена служба. СлЬдователно, когато ние разрЬшаваме свои¬тЬ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрЬдЬлено мЬсто, опрЬдЬлена служба. Сега ние тукъчсме дЬца, безъ служба, но единъ денъ всЬки ще заеме приготвеното за него мЬсто и опрЬдЬлената за него служба. Кой е опрЬдЬлилъ това мЬсто и тЬзи служби? - Богъ. Ученикътъ като излЬзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всЬки младъ, който е дошълъ на земята, има опрЬ-дЬлено мЬсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? - Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? - Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не каз-вамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човЬшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдЬляме душа¬та отъ себе си. Подъ "човЬкъ" въ своето цЬлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърдце и тЬло, негови-ятъ умъ и духъ. Съберете ли всички тия нЬща заедно, ще имате цЬлия човЬкъ. Въ тази идея се съдържа цЬлия човЬкъ. Самъ духътъ не е човЬ-кътъ, и умътъ самъ не е човЬкътъ. ТЬло, умъ, сърдце, душа и духъ - всички заедно прЬдставляватъ цЬлокупния човЬкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисълъ. Това е мислещиятъ, разумниятъ човЬкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. ВъпроситЬ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вжтрЬшна горещина. Азъ мисля, не този съборъ ще бжде единъ отъ плодоноснитЬ. Той ще опрЬдЬли отношени-ята ви за въ бждеще. Той е единъ отъ важнитЬ събори - седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (- Пети). Значи, вие сте закъснЬли малко, съ двЬ години. Въ този съборъ ще опрЬдЬлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бжде права. ОпрЬдЬлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитЬ ви останали отношения ще бждатъ прави. Затова не губете врЬмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бждете крайно снисходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намЬрите въ затруднение, молете се. Да се моли човЬкъ на Бога, това е най-хуба- вата мисъль. Молитвата е призоваване Бога на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трЬбва да разрЬши¬те, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господь дойде, свЬтлина ще блесне въ умоветЬ ви. Тогава и най-мжчнитЬ въпроси се разрЬшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитЬ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани - у васъ ще настане пълно равновЬсие. Азъ говоря сега. на младитЬ. Като казвамъ "млади", азъ счи- тамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свЬтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нЬкой трЬбва да бждатъ глава, да вървятъ напрЬдъ, а другитЬ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онЬзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ "боенъ фронтъ". Тамъ е неприятелътъ, тамъ сж картечницитЬ, тамъ сж гранатитЬ. Герои, смЬли и рЬшителни хора се изискватъ! Писанието казва: "хиляди гранати ще падатъ отлЬво и отдЬс- но ти, но неприятелитъ при тебе нЬма да се приближи. Бомба при тебе нЬма да падне и нЬма да експлодира". Ако ти си свързанъ съ Божията мисъли, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.