О. Славчева
Мисли за ученика
6 юли 1925
Ученикът, в своите постъпки и дела, трябва да върви по стъпките на свръхчовека. Той сам себе си ограничава, сам себе си управлява и сам себе си съди.
Ученикът на Великата Божествена школа не е вече дете - бозайниче, което да възприема готова храна и да расте в люлката при майка си. - Той вече е мъж - човек - отговорен пред Бога за всичко. Той е оная фиданка, от която са махнати вече всичките подпорки и трябва сам, със своя жизнен устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непременно ще се извият над главата му.
Да, той е оставен сам. Сам със себе си, с онова, Божественото, което е неделимо от него. Могат да му отнемат всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя с всички мъчнотии.
Законите на Бога вече са написани в сърцето му и тежко му, ако се отклони.
Ако той не изпълни Божествените слова, които се мълвят в неговата душа, то т замлъкват едно по едно и тогава в човека се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърт!
Мойсей изведе от Египет множество народ... Но колко от тях пристигнаха в Ханаан? - Всичко онова, което не устоя на свещените си към Бога задължения, изчезна като дим от трева, а всичко, което пристъпваше със сигурни стъпки към Високия Идеал на Вечното добро - отиде, влезе в красивата и плодородна земя, в която, след толкова мъчения и страдания, достойното племе влезе, за да се весели с песни и свирни.
Братя и сестри, в Бога е и нашата участ!
Ние живеем в 20-ти век, но носим предопределението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалност. И тогава е имало ученици, които са стояли пред свои вътрешни дилеми; и тогава са плакали; и тогава Учителят е помагал и на най-слабото проявление на волята и са настъпвали истински празници, когато някой Шела е прославял Бога.
Вървиш в тая пустиня на живота. Над теб блестят лъчите на слънцето... Няма сянка, где да се подслониш. Сложи ръцете на главата си, и Бог твой, Който е в тебе - ще ти направи сянка.
Ако си жаден, тогава пий от росата, която е върху малката трева, додето стигнеш на върха и там пиеш от големия Извор.
Утоли глада си с няколко житни зрънца, които са малки, но съдържат ценен живот в себе си, и ти няма да гладуваш с тях, макар и сам да си - на край света.
И когато наглед всички те оставят, теб, който си вече мъж и ученик, и тогава дори, живият Бог е с тебе. И когато ти запъваш гръб да вдигнеш отново товара си и да продължиш отново свещения път на доброто, тогава Бог ще се прояви в тебе, ще разшири силата ти, и ще ти помогне да носиш и да преодоляваш спънки.
Тогава ще бъдеш настигнат от други, които също изнемогват, но ти ще им кажеш, че когато си призвал Господа, дошла ти е силата; тогава и те ще направят същото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявеният Бог е мнозинство в малцината, а непроявеният - малцинство у мнозината.
Тогава самите природни стихии ще ви съдействат и ще се яви не звезда, а изгряващото слънце на надеждата.
Работа, работа и пак работа!
Ето истинското предназначение на човешкия ум; ето храната му, без която той изменя своята насока и губи своята сила.
Чрез постоянство всичко добро се постига. И постепенно в ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лекува своите братя.
Всеки един от нас има в себе си онова философското камъче, с което може да изменя неблагоприятните условия в благоприятни. Това камъче се казва: честност, любов, смелост. На него са отпечатани словеса Божии, и то трябва да се намери, да се открие и използва неговата магическа сила; то е многоценният бисер, който свети в душата и я прави мъдра, силна и обична.
Заглавие на раздел
Трябва духовно сближение между нас, но как? Единственото нещо, с което можем да се приближим един към друг, е връзката ни с Бога. Само там е нашето единство, само там е нашето братство. На това поле ние можем да си говорим разумно, там атмосферата е чиста, там човк прилича като да е изкачен на един висок планински връх, където душите са пропити от светлина, а мислит - от чистота.
Ние всички имаме еднакви вътрешни условия за работа. Подобно землевладелец, който е раздал по еднакво парче земя на своите работници и ги е оставил свободни, да я разработват, както им е угодно и да се ползват от този плод, който ще се роди в градината им. И ето, в ръцете на градинаря е, как да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ.
Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато. ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа.
Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си.
ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!