О. Славчева
Мисли за ученика
6 юли 1925
Ученикът, в своите постъпки и дела, трябва да върви по стъпките на свръхчовека. Той сам себе си ограничава, сам себе си управлява и сам себе си съди.
Ученикът на Великата Божествена школа не е вече дете - бозайниче, което да възприема готова храна и да расте в люлката при майка си. - Той вече е мъж - човек - отговорен пред Бога за всичко. Той е оная фиданка, от която са махнати вече всичките подпорки и трябва сам, със своя жизнен устой, да се противопостави на всички виелици и бури, които непременно ще се извият над главата му.
Да, той е оставен сам. Сам със себе си, с онова, Божественото, което е неделимо от него. Могат да му отнемат всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя с всички мъчнотии.
Законите на Бога вече са написани в сърцето му и тежко му, ако се отклони.
Ако той не изпълни Божествените слова, които се мълвят в неговата душа, то т замлъкват едно по едно и тогава в човека се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърт!
Мойсей изведе от Египет множество народ... Но колко от тях пристигнаха в Ханаан? - Всичко онова, което не устоя на свещените си към Бога задължения, изчезна като дим от трева, а всичко, което пристъпваше със сигурни стъпки към Високия Идеал на Вечното добро - отиде, влезе в красивата и плодородна земя, в която, след толкова мъчения и страдания, достойното племе влезе, за да се весели с песни и свирни.
Братя и сестри, в Бога е и нашата участ!
Ние живеем в 20-ти век, но носим предопределението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалност. И тогава е имало ученици, които са стояли пред свои вътрешни дилеми; и тогава са плакали; и тогава Учителят е помагал и на най-слабото проявление на волята и са настъпвали истински празници, когато някой Шела е прославял Бога.
Вървиш в тая пустиня на живота. Над теб блестят лъчите на слънцето... Няма сянка, где да се подслониш. Сложи ръцете на главата си, и Бог твой, Който е в тебе - ще ти направи сянка.
Ако си жаден, тогава пий от росата, която е върху малката трева, додето стигнеш на върха и там пиеш от големия Извор.
Утоли глада си с няколко житни зрънца, които са малки, но съдържат ценен живот в себе си, и ти няма да гладуваш с тях, макар и сам да си - на край света.
И когато наглед всички те оставят, теб, който си вече мъж и ученик, и тогава дори, живият Бог е с тебе. И когато ти запъваш гръб да вдигнеш отново товара си и да продължиш отново свещения път на доброто, тогава Бог ще се прояви в тебе, ще разшири силата ти, и ще ти помогне да носиш и да преодоляваш спънки.
Тогава ще бъдеш настигнат от други, които също изнемогват, но ти ще им кажеш, че когато си призвал Господа, дошла ти е силата; тогава и те ще направят същото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявеният Бог е мнозинство в малцината, а непроявеният - малцинство у мнозината.
Тогава самите природни стихии ще ви съдействат и ще се яви не звезда, а изгряващото слънце на надеждата.
Работа, работа и пак работа!
Ето истинското предназначение на човешкия ум; ето храната му, без която той изменя своята насока и губи своята сила.
Заглавие на раздел
ЧрЬзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лЬкува своитЬ братя. ВсЬки единъ отъ насъ има въ себе си онова философското камъче, съ което може да измЬня неблагоприятнитЬ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смЬлость. На него сж отпечатани словеса Божии, и то трЬбва да се намЬри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцЬнниятъ бисеръ, който свЬти въ душата и я прави мждра, силна и обична. ТрЬбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нЬщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човЬкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински връхъ, кждЬто душитЬ сж пропити отъ свЬт- лина, а мислитЬ - отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вжтрЬшни условия за работа. По-добно землевладЬлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитЬ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градина¬та имъ. И ето, въ ржцЬтЬ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдЬ и какъ да я разпрЬдЬли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря - така и отъ съзнанието и умЬни- ето на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина - та чрЬзъ работата да дойде още по-голЬма свЬтлина въ ума и видЬлина въ сърдцето, да види ясно, хубаво онзи Божествень свЬтъ, населенъ съ висши, разумни сжщества, които ще го приематъ, като свой съработ- никъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врЬмето е злато. ВсЬки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послЬ, съ удвоени сили трЬб¬ва да се възстанови опрЬдЬлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравнятъ на-бързо придобититЬ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсЬда си. ПрЬди всичко търпЬние и вЬра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!