К. Паскалев
Основни въпроси на ученичеството
6 юли 1925
Основният въпрос, който се поставя на разглеждане в тази годишната ни братска среща, е въпросът за окултния ученик. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е един от първите въпроси, който се изпречва пред нас. Наистина, в съзнанието на всеки едного от нас лежи по един образ на идеалния ученик, който ние се стремим да реализираме в себе си, но, за да стане този образ по-реален, по-близък до живота, необходимо е неговите черти да станат по-определени, по-ярки. Оня младеж, който постъпва в един университет, за да следва, например естествените науки, в неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае с природата - да изучи законите, които регулират развоя на живота, формите, които той взима и т.н. Водим от това желание, той постъпва в университета, за да му даде необходимите условия да направи това. Явява се въпросът: каква идея стои в съзнанието на онзи ученик, който постъпва в една школа? Какво желае той от нея? Какъв е неговият идеал? Дали той желае тази школа да му даде необходимите методи, за да издигне себе си - да се освободи от своите недъзи, да добие добродетели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мироглед? Или търси да се свърже с Бога? Или най-после търси нещо друго? Ето един въпрос, за който заслужава да се мисли, който трябва да се изясни в съзнанието на ученика.
Сега нека се спрем върху понятието "ученик". Самата дума ясно показва, че това е човек, който учи. Обаче съдържанието, което днес се влага в това понятие, не е напълно идентично с онова, на окултния ученик. Днес обикновено, под "ученик" се разбира човек, който изучава нещата, които са извън него. Окултният ученик върви по друг път - той започва от себе си, от своя вътрешен мир и върви навън. Но какво собствено намира в себе си? От една страна, цял един свят на неговото минало - тук влизат ред отрицателни качества, ред недъзи, които са се трупали в него от редица съществувания. От друга страна, се издига нещо светло, възвишено. Това е неговият идеал, новото, което се е родило в него, и към което той се стреми. Ученикът стои между тия два свята. Той чувства в себе си един непреодолим стремеж да се доближи до това - възвишеното. От друга страна той чувства, че нещо здраво го прикрепя към старото, като че ли многобройни нишки го свързват с него, и при всеки опит да ги скъса, вижда, че те са нещо живо, органическо и късането им е болезнено, причинява страдания. Тук, именно, възниква първият конфликт, за разрешаването на който е необходимо голяма морална сила и себепожертване.
Друг въпрос, който възниква във връзка с понятието "окултен ученик" е именно въпросът: где ученикът учи, где е неговата школа? Мястото, гдето той прилага на опит своите познания, е неговият собствен живот. Животът му е, така да се каже, неговата лаборатория. Един неуспех, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т.н. - ето предмети, които той проучава. Ученикът навсякъде учи - и в благоприятни, и в неблагоприятни условия, и в щастие, и в нещастие. По такъв начин животът на ученика добива нов смисъл, съвършено незнаен до тогава от него. Той става приятен, не защото мъчнотиите изчезват - напротив, те още повече се увеличават, но защото той започва да гледа на тях по друг начин. Една мъчнотия за един обикновен човек е едно бреме, против което той напрестанно роптае, когато за ученика е един предмет за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва.
Нека се спрем сега за малко върху така наречените първи стъпки на ученичеството. Трябва да признаем, че в началото тия стъпки са твърде трудни и неуверени. Ученикът навлиза в една среда, напълно неизвестна нему, среда крайно дисхармонична. Психическото му състояние започва да се движи в две крайно противоположни посоки. В известни моменти той се чувства силен, мощен - готов да победи целия свят; в други - крайно слаб и немощен. В едни моменти той чувства себе си готов да обича всички същества, да обгърне целия свят; в други - всичко му става ненавистно. Понякога той е подтиснат от силни страдания, съмнения и пр.; друг път - една необяснима вяра и радост го обхващат.
Отначало ученикът стои смутен, безсилен да излезе от това неблагоприятно състояние. Той само страда, без да може да намери изход. Но той не е изоставен сам. В тия трудни моменти има нещо, което бди над него, което всякога е готово да му посочи правия път и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички са го изоставили. Само че, то е така тихо, така нежно, щото не винаги ученикът може да долови неговото желание и да го изпълни. Това, тихото, именно е, което гради в живота на ученика, и той трябва да се вслушва в него, то да бъде неговото ръководно начало.
За да може растенето на един окултен ученик да става правилно, необходими са ред качества. Преди всичко нему е необходима една абсолютна вътрешна искреност. Това значи да констатира в себе си нещата така, както си са, без да ги надценява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататък са необходими и много други качества. Той трябва да притежава голяма морална сила и готовност за жертва, да надделее в себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание към Висшето, което говори вътре в него и т.н. На всички тия качества няма да се спираме. Ще кажа няколко думи само за едно, което считам за най-важно. Има моменти в живота на ученика, в които той чувства себе си сам, като че ли изоставен от всички същества. Това са моменти на една страшна самота, от която никое качество не е в състояние да го освободи, освен едно: абсолютна и безпределна вяра и упование във Великото, Абсолютното; вяра твърда и несъкрушима от нищо; вяра, която да бъде за ученика една малка светлинка, която, в тази тъмна и бурна нощ на неговия живот, да му сочи пътя към оная свещена земя, дето той ще може да реализира своя идеал - да намери Бога.