Силите в Природата
19.02.1920 Четвъртък, София
Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка.
Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става.
И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение. Обаче този ученик съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа. Този закон действа така, както една река си пробива път и взема ново направление, различно от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот.
Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот. Ние имаме Наука, с която можем да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми и правила, с които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно зърно, жълъд или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу. Това значи, че всеки корен търси онези магнетични течения, които служат за храна. Тези корени се стремят да придобият не само стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени се разклоняват в разни посоки и когато намерят онова течение, което им е потребно, прекратяват службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. В съответствие на тези течения корените се проектират надолу, а разклоненията на стеблото се проектират нагоре в разни посоки. Всяко течение долу в земята има съответно течение горе във въздуха. Тези течения вие не можете да ги схванете, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер можем да направим една малка екскурзия до Витоша, за да ви покажа тези магнетични течения, които вървят в разни посоки.
Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и се проектира в пространството, върви нагоре и надолу, като тези течения в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, който по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша – никой не може да ви я вземе, тя е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, започва последователно да развива клончета, листа, цветове, плодове, които накрая узряват. Така се развива и всяка мисъл.
В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса.
Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си.
За да може да схванете Силите на Природата и да ги употребите за Добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда.” Благородството на човека се състои, именно в това да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости.
Мозъкът е орган на електричеството. Задната част на мозъка съдържа отрицателно електричество, а предната част – положително; значи има раздвояване. И тъй, ако електричеството от предната част на мозъка вземе надмощие над това от задната част, човек става чрезмерно активен по мисъл, но същевременно и груб. Ако отрицателното електричество в мозъка вземе надмощие, човек става пасивен, но в същото време пълен и ненаситен с неосъществими потайни желания, вследствие на което се раждат омраза, завист и други подобни чувства. Когато говоря за положителното и отрицателното електричество, подразбирам закона на приливите и отливите, които стават в мозъка. Приливите, това са положителната страна на мозъка и те се извършват в предната му част, в областта на челото, а отливите – в задната част на мозъка. В Природата тези приливи и отливи стават равномерно и планомерно, защото в нея Бог действа. В Природата няма погрешки, но в нашата Земя и в мозъка ни стават такива, понеже не сме научени да управляваме тези течения на приливи и отливи, следствие на което стават закъснения. Когато ви се случи някакво нещастие, например къщата ви изгори, парите си изгубите, кракът ви се счупи, останете няколко дни гладни или какво да е друго, във вашия мозък веднага се нарушава равновесието между приливите и отливите. Имайте предвид, че от тези планомерни приливи и отливи в мозъка ви зависи растежа и успеха на вашия Живот в света. В това правилно редуване някои школи виждат условието, за да бъде човек магнетичен. И аз казвам: за да бъде човек магнетичен, приливите и отливите в него трябва да стават правилно.
И тъй, първото нещо, което се иска от вас, е да не спъвате вашите приливи и отливи. Много умопобърквания и анормалности в Живота се дължат на нарушаване на равновесието между тези приливи и отливи. Запомнете това пояснение, защото то има приложение в Живота ви. Трябва да знаете какви действия произтичат в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате Природата, ще видите, че за всяко нещо има определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време.
В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите. Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще предпочете лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще предпочете добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време.
Сега аз не говоря за обществения морал тук на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни. Ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки – добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора – или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действа, и двата са прави. Ако десет души, натоварени с по двадесет килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им причинявам? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с двадесет килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притичат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на моето злато. Така аз примирявам този морал, така гледа окултизмът на Доброто и на злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, спреш го, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не в точно определеното за нея време, с други думи, плодът е откъснат зелен.
И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще обирате и ще ви обирам, но навреме. Аз употребявам думата обирам в много добър, в много широк смисъл, а именно като обиране на плодовете от градината. А не както правят крадците: господарите на лозето още видели - невидели плода от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от дърветата им.
В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл. Това значи, че човек, който няма кротост и смирение, не може да има чиста мисъл. Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така е и с всяко желание: желание, което е отхранено с живото електричество и с живия магнетизъм, е желание на душата, а всяко желание, което не е пропито от това живо електричество и магнетизъм, не е желание на човешката душа. Следователно всички лоши мисли са отхранени вън от кротостта и смирението; всички лоши желания са отхранени вън от живото електричество и живия магнетизъм. А мъчението е отгледано от неразумния живот на глупавия човек. Разглеждайте това живо електричество и магнетизъм като две велики, разумни Сили в света. Мъчението е незаконно роденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят за тяхно. В окултизма не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да убиваме някоя мисъл или желание, били те свои или чужди. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да ги унищожаваш. Следователно всеки трябва да бъде оставен да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействат, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и в бъдеще ще постъпвам по същия начин – нито ще ви противодействам, нито ще ви влияя.
Аз излагам велики Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не, ще носите последствията. Имайте предвид, че тези закони, тези Сили, с които влизате във връзка, ще започнат да действат върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. Никакви чадъри или големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от Слънцето, от тази жива Светлина. Привиквайте главите си на тази жива Светлина, ходете гологлави! Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под израза „сериозна работа” подразбирам движение, подразбирам, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Не бива да мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На Живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни.
Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението.
Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби.
В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква. Сутрин на църква, вечер на църква, и всички казват за него: „Набожен човек е този.”
В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате различни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка – нисшия ум на човека, схващанията върху Природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме Любовта към Бога, към хората и към животните. Ще предизвикаме още чувството на Вяра и Надежда, на дружелюбие, общителност и приятелство, но не в този смисъл, в който сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на Справедливостта – изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на Живота. Разбира се това е трудно, понеже ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете. У едни от вас музикалното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце”? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света.
Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото. Не е важно как сте яли ред години. Може да сте яли в миналото много добре, но важно е днес как ще се нахраните. Не се ли нахраните добре, ще изгубите живота си. В окултизма е важен настоящият момент.
Сега, ще ви свържа с Живата Природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви обрисувам една картина: при един много богат и учен физик от Европа влиза един разбойник с намерение да го ограби. Физикът имал в лабораторията си две валма, с които правел опити с електричество. Като разбрал намеренията на разбойника, той подава в ръцете му двете валма и му казва:
– Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш! Разбойникът уловил валмата, физикът пуснал тока, а оня започнал да подскача силно.
– Пусни ги! – казва ученият.
– Не мога.
Физикът го запитва:
– Ти друг път ще опитваш ли учени хора?...
Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца.
Ще ви дам още една формула: ще мислите, че всичко в света е живо. Ще ви разясня думата живо. Когато гледате картината на някой велик художник, питам ви жива ли е тази картина? Да, жива е, ви казвам аз. Но вие ще ми възразите, че тя не се движи. Допуснете, че имате едно дърво, посадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец и затова в листата му не се забелязва никакво помръдване. Когато гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него, че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. В бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа един, два, десет часа или два дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение в това, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време аз я пренасям на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира където си иска. Следили ли сте как се багрят цветята, как постепенно се оформя тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, изкуствено създадени от хората, избеляват и се разрушават от Слънцето, а тези, които Природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по-хас стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него, и то изчезва.
Първото изискване за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение той не може да извърши нищо, затова трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си: ако някой от вас е разсеян и иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва.” Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които Природата забива във вашите умове, за да мислят правилно, и във вашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в теб, кара те да мислиш за същественото. Така мнозина хора, когато отидоха на бойното поле, се върнаха вече с наместен ум и сърце.
Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам ще си ходите ли, или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие се питате какви ли сериозни работи ще ви се дават. Много приятни работи ще ви се дават и две от тях ще бъдат приятни, а една – неприятна.
Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна чистота – това е смисълът на Живота. Без тази Чистота вие не можете да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице.
В Америка имаше един знаменит професор по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Когато излизали от този професор, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва:
– Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват.
– А, сега те разбирам, качи се отново!
Ораторът започва отново.
– Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!...
И вие не декламирайте, а ми кажете една проста истина без никакви приправки – поставете я в нейната яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, така мисля, иначе мисля, така разбирам Бога и т.н.” Е, хубаво, приятелю, ти така или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. Това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога. – „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта. Тези черти, както и чертите на Любовта, у някои хора са така загладени, че за такива казват, че мязат на месечина. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пук”, т.е. пълнички хора и нищо повече.
И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всеки жест на ръката, на главата трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръка, насочена напред и свита в юмрук, като че ли мушка някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палецът и показалецът допреш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва; то е колело, движение, в което няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и змията казва: „Пази се, защото мога да те ухапя!” Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му ръката си свита по този начин. А вие какво правите? – Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и, отминавайки, му ги мушва грубо. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на съответните центрове, вследствие на което се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги придобием като се наблюдаваме в огледало. С тези пластични движения ще възстановим изгубената хармония. Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие ще направите едно такова движение и ще помислите върху него.
Пазете се от лоши подражания в живота си. В една област на Америка имало един евангелистки владика, който обичал да носи главата си малко накриво, а едното си рамо – издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носейки и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши навици са все подражание на лошите привички на някой владика. Аз вземам думата владика не в прекия й, а в нейния преносен смисъл, защото бащата е владика в къщата, а майката е владичица.
Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да могат нещата във вас силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не можете да постигнете в окултната наука.
Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате сред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мен, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идват отгоре му; също влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и спрямо вас законите на окултната наука, защото и във вас има всички възможности, необходими за развитието ви. Топлината и Светлината идват от Бога, а влагата е Животът и нам предстои да използваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което житното зърно, т.е. нашата душа е посята. Топлината – това е Любовта, Светлината – това е Божествената Истина, а Мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е Пътят, по който стават правилните движения в тялото.
Това Учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва насам-натам и не пази тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.” И вие сте от тези герои.
В древността един цар имал мечи уши. Когато викали берберин да го бръсне, на излизане от двореца му отрязвали главата, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и го освободил. Берберинът, за да бъде сигурен, че няма да изкаже никому нищо, избягал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!” На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири на нея, чул се глас: „Царят има мечи уши.” Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.”
Къде и какво ще разказвате, това за мен е безразлично, но за вас е безполезно. Опити, опити ви трябват! Това Учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит. Тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света – там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават.
Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята.
За следния път искам някой от вас да напише нещо върху костната система, върху скелета, друг да напише върху функциите на сърцето и кръвообръщението, а трети – нещо върху храносмилателната система.
Беседи пред Сестрите 19.02.1920 Четвъртък, София
Из „Великата майка”, цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932 издателство Бяло братство, София 2006г ISBN: 954-739-068-3