Заведеевата майка
Неделни Беседи, 23.07.1918 Вторник, София
„Пристъпи при Него на Заведеевите синове майка им.” От Матея 20: 20
„Пристъпи при Него на Заведеевитe синове майка им, със синовете и, та Му се кланяше и искаше нещо от Него”. Искането е подтик, движение в Живота, в една или в друга посока, предизвикано от човешките желания. Дето е Животът, там има и движение. Движението може да бъде или в хармония, или в дисхармония с Божиите закони. Същото може да се каже и за човешките мисли и желания. И т се дължат на някаква причина, външна или вътрешна. Майката на Заведеевите синове искаше нещо важно от Христа, а именно: единият от синовете й да седне отдясно на Христа, а другият – отляво. Христос има само една дясна и една лява страна, Ако Заведеевите синове заемат двете страни, где ще седнат другите хора? И до днес още хората спорят все за това кой да заеме десницата и кой левицата. Майката Заведеева не е разбирала Божия закон, че не е възможно двамата й синове да седнат отдясно и отляво на Христа, както не е възможно две жени да се оженят за един мъж, или двама мъже – за една жена. Следователно когато Бог отказва да задоволи желанията ни, то е, защото искаме да оженим две жени за един мъж, или двама мъже за една жена. С други думи казано: Невъзможно е да имаме желанието на Заведеевата майка, и Бог да го задоволи. Не може и двамата ни синове да седнат, единият отляво, а другият отдясно на Христа. Христос й отговорил: „Не знаете какво искате”. А човек трябва да знае какво иска.
Сега ние не говорим за децата, но за онези, които вървят в пътя на посвещението. Те, именно, трябва да знаят какво искат. Много неща желаят децата, но майките им дават само това, което им е нужно. Всички неща в света са разумно разпределени. Например, континентите са разпределени между различни раси: Африка се населява от черната раса, Азия – от жълтата, Америка – от червената, Европа – от бялата, Австралия – от кафявата. Като изучавате животните – риби, птици и млекопитаещи, виждате, че всяко от тях си има съответна форма. При това, всяко животно заема определено място. Който не разбира Божия закон, чуди се защо една малка бубулечица трябва да живее. По отношение на човека, бубулечицата е малко, дребно същество, но и човек, по отношение на Висшите същества, е също така малко същество, подобно на бубулечицата.
Когато Христос отговаря, че Заведеевите синове не могат да седнат, единият от лявата Му страна, а другият – от дясната, Той искаше да покаже на човечеството, че всеки трябва да желае само това, което му е определено. Същевременно, Христос разглежда лявата и дясната страна на човека като два велики принципа: лявата страна представлява Божията Любов, а дясната – Божията Мъдрост. Всеки човек има по двама синове, които иска да постави в, два специфични света: единият – в света на Любовта, а другият – в света на Мъдростта. Това е невъзможно. Защо? Защото в тези светове не съществува никакво лицеприятие. Кой обикновен човек е достоен да заеме едното или другото място? Под думата достоен, Христос разбира онзи човек, който е в състояние да възприеме нещата в тяхната същност. На всеки човек е дадена възможност да схване нещата така, както са в действителност. На всеки човек са дадени и специфични възможности. Това се отнася не само до умствения, но и до физическия живот на човека. Ако имате две деца, едното със здрав стомах, а другото с болен стомах, за кое от двете деца е приготвената баница? За онова, което има здрав стомах. Следователно когато търсим Христа, за да придобием Неговата Любов, трябва да бъдем здрави. Любовта е за здрави, а не за болни хора. И болният чувства и възприема Любовта, но външно само, а здравият я възприема и външно, и вътрешно. Когато страдаш, Любовта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Същото е и за Мъдростта: когато страдаш, Мъдростта е вън от тебе; когато се радваш, тя е в тебе. Макар и вън от вас, Любовта и Мъдростта пак работят за вашето повдигане, но вие не можете съзнателно да ги възприемете; не можете да разберете тяхното вътрешно съдържание и смисъл. За да разберете нещата, трябва да живеете в тях, да проникнете в тяхната същина. Например, четете за съществуването на различни светове – физически, астрален или сърдечен, умствен и причинен. Знаете, че всеки свят представлява нещо специфично, но малцина имат ясна представа за тях.
Какво нещо е физическият свят? Свят на движение. Тук формите се движат от едно място на друго. Като дойдете до Астралния свят, някои мислят, че той е далеч от тях, някъде зад звездите. Астралният свят е чувственият, т.е. свят на чувствата. Когато казвате, че изпитвате приятност или неприятност, скръб или радост, вие сте в Астралния свят. Чрез чувствата човек се свързва с душите и ги познава. На физическия свят хората изучават нещата чрез сетивата си, а в Астралния свят – чрез чувствата си. И душите имат мирис, вкус, тон, както и физическите предмети. Колкото по-фини са чувствата на човека, толкова по-лесно може да познае, дали една душа е от долния, или от горния свят. Всеки трябва да си зададе въпроса от кой свят е като душа, дали е на мястото си във физическия свят, има ли благородно сърце и светъл ум. Същевременно, всеки трябва да знае, красив ли е. Красотата има отношение към Истината. За да бъдеш външно и вътрешно красив, трябва да отговаряш на известни условия, т.е. да носиш в себе си известни Добродетели. Красивият човек е хармонично съчетание на своите мисли, чувства и постъпки. Той е хармонизирал и ума, и сърцето, и волята си. Той живее правилно и в трите света – във физическия, в Духовния и в Умствения.
Често хората се запитват кой е праведен и добър човек, или кой е духовен. Който има благородно сърце и светъл ум, той е праведен и добър човек. Искате ли да знаете дали сте праведен, духовен човек, огледайте се в Божественото огледало и се запитайте: имате ли нужното благоухание, сърцето ви благо ли е, умът ви светъл ли е. Щом искате да знаете това, от Разумния свят ще изпратят комисия да ви изпита. Тя ще провери уханието ви, благостта на сърцето ви, светлината на ума ви, богатството ви и, като разбере как използвате дадените ценности, ще определи към кои хора спадате. Тогава ще ви постави съответна бележка, както тук оценяват учениците, и ще ви изпрати при Бога за одобрение. Човек се изпитва във всички светове. Някой мисли, че може да живее както иска и както разбира, че никой не държи сметка за това. Не е така, Разумният свят е точен, всичко тегли и преценява. Някой казва, че бил добър проповедник, добре изпълнявал службата си, бил от добро семейство. Това не е достатъчно. Ще те изпитат във всяко отношение, и едва тогава ще се произнесат какъв човек си. Добър човек си, а не можеш да разрешиш най-малката мъчнотия. Чрез мъчнотиите проверяват човека, може ли да плава, или не може. Малкото патенце се излюпи и започва да плава, а човек живее десетки години на земята и не може да плава, т.е. не може да решава мъчнотиите си. Които не може да плава, не може да решава задачите си и потъва във водата. Добрият човек, в пълния смисъл на думата, лесно решава задачите си. Той е научил изкуството да плава. Комисията го изпитва и му пише шесторка. На слабия пише единица. След всичко това, той иска да седне отляво или отдясно на Христа. Какво означава лявата страна на Христа? Работа на земята. А дясната? Работа на Небето. Значи, който иска да седне отляво на Христа, той е слязъл на земята да работи. Който иска да седне отдясно на Христа, той иска да работи на Небето. Дали ще седнеш отляво или отдясно на Христа, ти трябва да работиш.
Всички хора са дошли на земята да работят. Бог казва: дайте работа на всеки човек, да се прояви. Като свърши дадената му работа, и комисията се произнесе за успеха му, едва тогава Бог ще даде думата си, къде да го поставят, отляво или отдясно на Христа. Някой е кандидат за служба от лявата страна, но няма търпение да свърши работата си докрай и търси нова служба – от дясната страна. Търпение се иска от всички хора, особено от християните. Не можеш да бъдеш истински християнин, ако не си придобил търпение.
В Китай живял един благочестив човек – Натан, които бил известен между бедни и нуждаещи (**се) със своята голяма щедрост. Някой си Митран му завидял и пожелал да стане щедър като него. Той направил големи заведения, с богати кухни, за да приема бедни и да ги угощава. В скоро време се заговорило и за Митрана. Бедните се стичали при него, да ги нахрани и да получат някаква помощ. Той ги посрещал любезно, давал им храна, пари, с цел да надмине Натана по щедрост. Между бедните имало една просякиня, която се опитвала по няколко пъти на ден да получи помощ. Тя влизала ту от едната, ту от другата врата и получавала това, което й било нужно. Митран забелязал как тя се промъквала ту през едната, ту през другата врата, но мълчал. Най-после той не издържал на нахалството й и я изпъдил. Тя напуснала дома му, но казала: „Е, Митране, всичките ти усилия отидоха непразно. Натан остава ненадминат. Вече трийсет пъти аз ходя при него, влизам и през едната, и през другата врата на къщата му, но той дума не ми казва. Всеки ден ме приема, като че за пръв път ме вижда, а ти, едва десетина пъти влязох в дома ти, и вече ме изпъди. Помни, че щедростта е свързана с търпението. Ако не можеш да търпиш, и щедър не можеш да бъдеш.”
Съвременните хора се нуждаят от търпение. Това, което те наричат търпение, е неволя. Някой търпи до известно време, после се разсърди и в един момент разваля всичко, което е съградил. Казвате, че някой мъж или някоя жена са страдали много, голямо търпение са проявили. Голямо е търпението им, но те издържат най-много до петнайсет пъти. Като приемат просякинята петнайсет пъти, след това изгубват търпението си и я изпъждат. Те трябва да работят още върху търпението, трийсет пъти да приемат просякинята и пак да не им дотегне. Мъжът казва на жена си: „Прекали го вече.” Жената казва на мъжа си: „Прекали го вече.” Щом дойдат до числото 15, те започват да се сърдят и, когото срещнат на пътя си, скарват се с него. Чакайте, много бързате, още петнайсет пъти трябва да приемате просякинята, да дойдете до числото 30 – число на зрялост, на възмъжаване. За да станете мъдри, трябва да учите във всеки свят по десет години. След това се открива нова, велика наука, която също трябва да изучавате.
Новото учение, което Христос донесе на човечеството – учението на Любовта, носи Сила за човека. Ето защо, който иска да стане силен, добър и любещ, трябва да изучава ревностно това учение, да стане ученик на Христа. Често хората се запитват обичат ли ги ближните им. Да се задава такъв въпрос, това е все едно да се съмнявате в своята Любов. Щом се съмнявате в своята Любов, вие се съмнявате и в Божията, защото Бог живее във всички хора и чрез тях проявява Любовта си. Ако вие обичате хората, и те ще ви обичат. Каже ли някой, че обича, той е дал място на Божията Любов в себе си. Като люби, Бог се проявява в него, а не човекът. Защото е казано в Писанието: „Бог е Любов”. Който иска да даде място на Любовта в себе си, той трябва да се интересува само от своите мисли и желания, от своите постъпки и отношения. Че плодовете на хората били сладки или горчиви, това не се отнася до мене; важно е моите плодове да бъдат сладки. Че хората издавали приятна или неприятна миризма, това не се отнася до мене; важно е аз да разнасям благоухание навсякъде. Важно е моят ум, моето сърце, моят Дух и моята душа да са на място. Това е основното правило, чрез което човек може да подобри живота си външно и вътрешно. Ще кажете, че човек трябва да живее за дома си. Вярно е това, но домът, в сравнение с целокупния живот, представлява само малкия пръст на ръката. Човек не живее само за малкия си пръст, но за всичките си пръсти. Малкият пръст представлява физическия свят. Човек не живее само за своите физически, т.е. материални нужди. Безименният пръст представлява любознателността на човека, средният – Правдата, показалецът – религията, а палецът – волята и разума. Щом е дошъл на земята, човек трябва да служи на всичките си пръсти, да задоволява своите вътрешни стремежи. За да ни обичат хората, трябва да им дадем нещо от себе си. А ние можем да даваме само тогава, когато работим върху себе си. Ние обичаме Бога, защото Той всичко ни е дал и продължава да дава, да задоволява нуждите ни.
Хората се оплакват от неуспехите си в живота. Въпреки желанието им да бъдат изправни, да реализират своите идеали, те пак не успяват. Значи, има нещо ненормално, неестествено в тях, което им препятства. Като се натъкват на неестествените прояви в себе си, те се отчайват. Едно трябва да знаете: всичко неестествено, изопачено в проявите ви, не се дължи само на вас. Има и други фактори, вън от вас, които са виновни за вашите неестествени прояви. Минавате някъде и усещате неприятна миризма. Причината за лошата миризма не е във вас, но вън от вас нещо гние и разнася тази миризма. Вие сте виновен дотолкова, че не сте могли отдалеч да усетите лошата миризма и да се отстраните от нея. Ако сте неразположени, вината е отчасти във вас, отчасти във външния свят, който не е в хармония с Бога. Всеки уд, отделен от целия организъм, започва да се разлага и гние. Следователно, за да не попадате в среди, които се разлагат, дръжте се здраво за Цялото. Призовавайте великото и мощно Начало на помощ. Като постъпвате по този начин, вие ще бъдете далеч от лошите условия, и положението ви ще се подобри.
Това, което днес ви говоря, е малко мъчно за прилагане. Защо? Защото сте се отклонили от правия път и мъчно можете да се върнете назад. Какво трябва да направи водата, която се е отбила от пътя си? Да се върне назад, не може. Нищо друго не й остава, освен да си направи нов път. Щом е така, и на вас казвам: Не се обезсърчавайте, напуснете старата вада и си направете нова. Така постъпва и Природата. Старата вада е вашият стар живот. Напуснете стария си живот, идете при комисията да ви изпита, да видите какво знаете и какво не знаете. Онова знание, което влиза в работа, ще задържите; непотребното ще изхвърлите. След това ще ви пратят при Бога, Той да даде последната си дума. Ако сте готови за Небето, там ще ви задържат. Ако не сте готови, ще ви дадат ново тяло и ще ви изпратят на земята, там да учите и работите. Този процес наричаме съдба. Човек сам кове съдбата си. Затова, именно, Христос казал на Заведеевата майка: „Не знаете какво искате". Това значи: не разбирате Божиите пътища. Хората гледат само на външната страна на Живота, а онова, което Бог е наредил да се върши, него забравят. Както и да мислят хората, ще знаят, че това, което Отец е наредил да стане, ще се изпълни. Никой не е в състояние да отмени Божия план.
Какъв е планът, който Бог е определил за човека? Той го е изпратил на земята, да работи с ума, сърцето, душата и Духа си и да се развива. Христос слезе на земята да научи хората как да живеят и да работят правилно. Той внася светли мисли в човешкия ум, благородни и възвишени чувства и желания в сърцето му и така повдига Духа му, прави го силен и бодър. Мнозина очакват Христа да слезе от облаците, но вместо да видят това, главите им се пълнят с мъгли. Христос хлопа на вратата на вашето сърце, а вие гледате горе някъде и се чудите къде ли се тропа. Не гледайте нагоре. Той няма да дойде оттам, но гледайте към вратата на сърцето си, дето се хлопа – там е Христос. Отворете вратата си и Го поканете вътре.
Човек има две врати: едната е официална, а другата – ежедневна, през която постоянно влиза и излиза. Официалната врата е носът, а ежедневната и достъпната е устата. През устата влиза въздухът и храната; през устата излиза и част от въздуха. Това е алегорично казано. В друг смисъл, умът е официалната врата, а сърцето – ежедневната. Христос ще мине през ума – официалната врата, ще слезе до сърцето и там ще похлопа. Всички проповедници говорят за идването на Христа на земята, но не знаят през коя врата ще влезе Той. От две хиляди години Той хлопа на носа, т.е. на ума на хората, а те отворили устата си и оттам Го чакат да влезе в стомаха им. Умът, главната врата на хората, е затворена днес. Някой иска да види Христа. Питам го: отворен ли е умът ти? Не е отворен. Щом не е отворен, отвори го и чакай. Научи се от светските хора как посрещат видни гости. Христос стои вече пред вашите умове, чака да Му отворите, за да слезе оттам до сърцата ви. Всичко иде от ума, затова старите хора казват: учените развалят света, и учените ще го оправят. Който разваля, той може и да оправя. Бог създаде света чрез Мъдростта. Така трябва да работите и вие.
Желая на всички хора да започнат Нов живот и да се вслушват в своите възторжени и възвишени желания. Затова се изисква светъл ум, благородно сърце и възпитана, силна воля. Не е нужно човек да мисли само за ядене и пиене. Когато поканите някой гост на трапезата си, мисли ли той какво ще яде и пие? За него е важно да има здрави зъби и здрав стомах. Трябва ли да мисли той, ще бъде ли поканен и друг път на вашата трапеза? Ако домакинът е богат, външно и вътрешно, той всякога слага трапеза, Като се нахраните днес добре, не мислете какво ще ядете на другия ден. Не мислете за осигуряване. Чрез Мойсея Бог казваше на евреите да не мислят за утрешния ден, но да си събират манна само за един ден, за да не се разваля. Къде останаха богатите хора, които се бяха осигурили за години? Фалираха. Всички богати фирми изчезнаха. Те заминаха за онзи свят с празни черепи и сухи кости, без мускули. Казват за някого: умен човек беше той. Къде остана неговата умна глава? Докато е бил жив, виждали сте главата му, но след смъртта му нищо не виждате, освен празен череп и сухи кости. Казват за някоя жена: красива жена беше тя! Никаква красота не виждам днес в нея. – „Силен човек беше!” – Никаква сила не виждам в него. Всичко, което ви е правило впечатление – разумност, красота, сила, е изчезнало, понеже е временно, преходно, променливо. Започнете Новия живот и вървете напред с Бога. Който се свърже с Него, ще стане богат, физически и духовно. Бог, за Когото говоря, не е само български, нито еврейски Бог, но на всички народи, на всички хора по земята. Няма по-достъпно същество от Него. Той носи пълнотата на Живота в себе си. Призовете Го, и Той ще ви се отзове. Много хора днес са обременени: мислят за своите близки, които са на бойните полета, страхуват се да не ги убият. Не мислете за това, но нека всеки се запита: Върша ли Божията воля? Обичам ли ближния си както себе си? Когато всеки човек, всички народи си отговорят на този въпрос положително, Бог ще ги благослови.
Желая ви да се приготвите да посрещнете Христа. Ако дойде в домовете ви и намери, че не сте готови, Той ще си вземе това, което ви е дал. Ако мъжът, жената и децата ви са добри, а вие не ги цените, ще ви ги вземат. Христос ще им каже: „Елате при мене, аз ще задоволя нуждите ви и ще ви дам заслужено място.” В края на краищата, всички ще се върнем при Господа, от Когото сме излезли. Ще кажете, че е страшно това връщане. Нищо страшно няма във връщането на душата при Бога. Страшно е за онези, които живеят зле, които лъжат, крадат и не изпълняват Божията воля. Те ще изгубят всичко. От тях ще останат само сухи кости. Ще се опитат да влязат в сърцето си, но ще ги обхване студ, безлюбие и никаква топлина, никакво чувство; ще се опитат да влязат в ума си – никаква мисъл, никаква Светлина няма да намерят. На всички казвам: обърнете се към Бога на пълния Живот и от Него искайте всичко. Какво прави търговецът днес? Той се стреми към положителното в живота. За него златната звонкова монета има съдържание. Що се отнася до книжните пари, той не разчита на тях. Американските студенти имат обичай да се поздравяват с чекове от 30 – 40 000 лева, които, обаче, не могат да се осребрят – никоя банка не може да им ги изплати. По-добре е човек да има един лев, но звонкова монета, отколкото хиляди книжни левове, които никой не признава. Това са залъгалки в живота. Пазете връзката си с Бога, като капитал, на който всякога може да разчитате.
И тъй колкото и да се стремите към дясната или лявата страна на Христа, Той няма да ви тури нито отдясно, нито отляво на себе си. Защо? Защото, като имате сърце, вие сте вече отляво на Христа; като имате ум, вие сте от дясната Му страна. Когато мъжът умре, той отива отдясно на Бога. Като остане жената на земята, тя е отляво на Бога. Делението на християните на източноправославни, на католици и протестанти показва, че те не разбират Христовото учение. Някои християни не поддържат делението, но искат всички да бъдат на една страна: или на ляво, или на дясно. Всъщност, една страна съществува – дясната. Тя съдържа всичко в себе си. Добре е всички хора да застанат на тази страна, защото тя води към Бога. Някои не познават къде е дясната и къде – лявата страна и се питат къде е Бог, на кое място ги е поставил и т.н. Първоначално още, Бог ги е турил на добро място. Ако не са доволни от мястото си и го намират лошо, ще знаят, че те сами са го избрали. Те се оплакват от живота си и казват, че всичко им е кисело, горчиво. От тях зависи да подсладят живота си. На киселото и горчивото трябва да прибавят повече захар. На земята не трябва да бъдете много сладки. Тук и киселите, и сладките неща имат свое предназначение. Докато сте на земята, може да бъдете три четвърти горчиви и четвърт сладки; в Ангелския свят ще бъдете наполовина горчиви и наполовина сладки, а в Божествения свят ще бъдете напълно сладки. Молете Бога да ви помогне, да развивате правилно ума, сърцето и волята си, да се облечете в Христа, както е казано в Писанието. С други думи казано: приемете Христа в сърцето си, като ваш приятел, и в ума си, като ваш Учител, да ви обхване външно и вътрешно, а не само да се облечете в Него, като в дреха.
Някои търсят Христа по външен път, само в един човек. Така те няма да Го намерят. Христос се открива на онзи, който искрено Го търси. Как се открива? По вътрешен път, и не само чрез един човек, а чрез много хора. Той се проявява като Светлина. Христос е и в едното, и в многото. Той е и в цялото дърво, и в плода. Къде е Христос? Горе. Преди две хиляди години Той беше на земята, но сега работи в горния свят. Който Го види, веднага тръгва след Него, както момата пристава на някой красив момък. Не плачете за онези, които са пристанали на Христа. Понеже тук никой не ги е оценил, те отишли при Христа, Той да ги оцени, и са доволни от положението си. Близките им плачат за тях, искат да ги видят. Няма защо да плачат за скъсаните им дрехи. Някои искат да знаят дали близките им, които са заминали за онзи свят, мислят за тях. За какво ще мислят? Те не се интересуват за материалното ви положение, но как живеете, дали се обичате, дали сте готови да се жертвате един за друг.
Христос слиза отгоре. Това е велика Истина, която всички ще проверите. Всички управляващи, всички проповедници и учители, майки и бащи ще Го видят и ще Го признаят за свой Бог. Желая ви, всички да бъдете радостни и спокойни. Доброто иде вече в света. Христос слиза отгоре! Всички ще видят това. Някои ще бъдат в Христа, а у някои Той ще бъде. Велико благо очаква човечеството. Желая всички българи да слушат какво им говори Господ и да бъдат носители на Неговото Слово. За да проверите дали Бог е между вас, съберете се около някой болен и се помолете за него. Ако болният се подобри, Бог работи между вас. Съберете се около един крайно беден човек и се помолете за него. Той се нуждае от хляб. Ако хлябът му дойде на крака, значи Бог работи и тук. Ако има суша и се помолите за дъжд в името на Господа, дъждът ще дойде, а с него заедно и плодородието. Сегашните хора философстват, за всичко мислят, но забравят Бога.
За кой Господ говоря аз? За Онзи, Който въздава на всеки човек заслуженото. Не се произнасяйте за работите на хората, има кой да ги критикува, има кой да мисли и следи за живота им. Бог изисква от всички да изправят живота си, да изпълнят Неговата воля. Ако не Го послушат, ще дойдат тежки дни. Който послуша Господа, ще има на разположение всичко – и хляб, и земя. Как ще познаем Господа? Като направим същия опит, какъвто направи пророк Илия на своето време. Аз ще извикам Господа, за Когото ви говоря, и ще пожелаем да направи нещо, от което да видим присъствието Му. Нека направят същия опит и онези, които Му служат, да видим на кого ще се отзове. Като знаете, че Господ е жив и управлява целия свят, от нищо не се страхувайте. И смъртта да не ви плаши. Ако тя се изпречи на пътя ви, кажете си: понеже Бог ме е изпратил на земята да работя, никаква външна сила не може да отнеме работата ми. Докато не я свърша, не изменям пътя си, не се мърдам от мястото си. Който се опита да ме измести, няма да се бори с мене, но с Онзи, Който ме е проводил. Той държи в ръцете си всички народи. Горко на този народ, който не изпълни Божията воля.
Велико е Божественото учение. Само чрез него народите ще се разберат. Само чрез него мъжете и жените ще се споразумеят. Нека съществуват всеки народ, всяка държава, всеки дом, всеки човек, но да бъдат носители на Любовта, на Мъдростта и на Правдата. Бъдете готови да се жертвате за Великото в света. Аз не говоря за обикновената жертва, да умре човек за някого; аз не говоря за смърт, при която заравят умрелия, опяват го, държат му надгробни речи. Аз говоря за такава жертва, при която човек си заминава, без да оставя гроб. Който се жертва така, става невидим за окръжаващите – никой не знае къде е и какво прави.
Блажени са онези народи, които слушат Господа на всичката пълнота и изпълняват волята Му.
Бъдете служители Божии, за да носите благословението Му навсякъде.
Бъдете смели, за да проповядвате Словото Божие. Така говори Христос, Който е във всички хора.
(Беседата явно е извънредна, защото е държана на 23.07.1918 г. => вторник, но въпреки това е издадена в сборник с неделни беседи “Дали може” и в библиографията е определена като неделна.)
Неделни Беседи 23.07.1918 Вторник, София
Сила и Живот, том III, Неделни Беседи Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) ISBN 954- 739- 734-6 (т. III)