Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно бр. 21 / 2009 г.
ПРИКАЗКА ЗА СПЯЩАТА ГОРА
ГЕОРГИ СТОЙЧЕВ
„На вас ви е чудно, че ви казвам да се
разговаряте с растенията. Ще
попитате дъба горе, в планината, и
той ще ви разкрие своята история."
Учителя
06.01.2009.
Вървях по поляната край гората. Снегът се сипеше и замрежваше очите. Боровете, привели клони, стояха, застинали в мълчание. Гората спеше своя зимен сън. Вятърът беше спрял някъде зад билата, а наоколо - тихо, тихо, като в неръкотворен храм.
Доближих се до висок, строен бор. Опрях гърба си на стеблото и зачаках. Какво чаках? Реших да го попитам:
- Как се казваш?
- Стоян.
Бях почти разочарован.Очаквах име на някакъв непознат за мен език, но...! По-късно се запознах и с други горски обитатели. Постепенно свикнах с техните имена: Владимир, Анелия, Иван, Борил, Елка... Имената силно ме заинтересуваха.
Попитах:
- Защо Стоян?
- Всички борове, които носим името Стоян, устояваме на бурите. Ние сме пазители на гората.
- Виждам в нея много повалени дървета?
- Те не са Стоян, но са се жертвали, за да оцелее цялата гора.
- Ветровете, бурите са изпитание за вас, но те са неизменна част от живота на гората...
- Бурите ни раздвижват. Ние обичаме това движение, светкавиците, дъжда - борим се и опитваме нашата сила. Без вятъра нашият живот би бил неподвижен и немислим. В живота на хората също има изпитания. Трябва да се бориш, за да опиташ себе си.
- Не се ли боря?
- Необходимо е твоята вътрешна енергия да се издигне, както при нас, боровете, от земята високо горе. Ние усещаме също силовите линии, по които тече слънчевата светлина към Земята. Ти трябва да се научиш да възприемаш силовите линии на земната енергия и на светлината. Така Слънцето и Земята ще станат твои учители. Това е вашата борба.
Тази мисъл премина през мен като светкавица и ми разкри живата връзка, която съществува между Земята и космоса.
Приближих се към друг горски красавец. Опрях гърба си на стеблото.
- Как се казваш?
- Владимир.
Вибрацията, която почувствах, се издигаше право нагоре, като движеща се с голяма скорост спирала. Това раздвижи в мен спящи сили, пластове духовна енергия.
- Енергията ти, Владимир, е много мощна и блага.
- Ние - Владимир - владеем енергиите на пространството. Животът на пространството тече през нас и ние ставаме проводници на неговите невидими лъчи.
Колко много знаят дърветата, а са така мълчаливи! Ако човек не се опита да надникне в техния свят, той ще остане невидим и непознат.
Вървях през гората. Боровете бяха изникнали гъсто. Макар стеблата им да бяха тънки, те се издигаха високо. Загледах се във върховете, които търсеха слънчевата светлина. Почувствах душата си, че полита нагоре, където се виждаха огрени от Слънцето късчета синьо небе.
08.01.2009
Посетих някои от старите си приятели. Двата бора - Стоян и Владимир ме дариха с плътна и излитаща нагоре енергия. Опитах се да се слея с нейния поток. Знаех, че енергията на боровете може да лекува, затова попитах Владимир:
- Как лекувате?
- Когато опреш гърба си на стеблото, ние можем да стабилизираме демагнетизирани- те участъци на етерното тяло и да увеличим неговата светлина. Етерните вълни изпълват органите на физическото тяло, повишават неговите вибрации. Постепенно органите се запълват със здрава физическа енергия.
Винаги ли успявате?
- Не! Ние само помагаме. Успехът зависи от вас, хората.
Идвай редовно в гората, за да усетиш нашата помощ.
- Целият въздух е изпълнен с чистота и свежест.
- Всички борове приемаме енергиите, които идват от Земята и ги изпращаме нагоре. Те струят през върховете и изпълват въздуха. Така оставаме винаги чисти. Вие възприемате нашата чистота като аромат на смола.
- Стеблата на всички борове са изправени, стройни.
- Енергията, която изпращаме към върха има само едно направление - към Слънцето. Ние не й позволяваме да се отклонява встрани. Контролираме растежа на страничните клони.
- От приказките, които съм чел, знам, че в гората живеят малки същества. В детските книжки ги рисуват като седнали върху клоните джуджета. Ние, хората, ги наричаме природни духове.
- Да, така е.
- Мога ли да ги видя само за миг?
- Не! Не можеш!
- Защо?
- Защото нямаш достатъчно вътрешна светлина да осветиш техния свят.
- Ако идвам при вас, ще увелича ли вътрешната си светлина?
- Това е бавен процес.
- Вие ще ми помогнете ли?
- Ние винаги сме готови да помагаме.
16.01.2009
Приближих се до висока бяла брезичка, която изглеждаше като приказна фея върху снега. Опрях гърба си на стеблото.
- Как се казваш?
- Ива.
- При вас, брезите, както и при боровете, стеблото върви право нагоре, но клоните ви са тънки, нежни и върховете им сякаш се сливат със сивото снежно небе.
В този миг почувствах много фина вибрация, която идваше отвисоко. Тя ме изпълни със своето присъствие. Вибрацията започна да се движи хоризонтално и физическото ми тяло сякаш се разшири, превърна се в искряща радост. Изпитах истинско щастие.
- Ние, брезите, сме проводници на най-чистата Любов, затова нашият цвят е бял. Цялата гора е бяла.
- Ти си част от брезовата горичка, и ме спечели с любяшото си сърце. Ще се срещнем ли отново във времето или може би през Вечността?
- Какво е Вечността? Тя обхваща всичко. Днес, сега също е част от Вечността. Ние вече се срещнахме.
Брезичката Ива ме научи, че другото име на Вечността е Вечно Настояще.
02.02.2009
Днес се запознах с друг от обитателите в покрайнината на гората - голямата акация. Опитах се да обхвана стеблото й с ръце, но не успях.
- Как се казваш?
- Анелия.
Облегнах гърба си на дебелото, не съвсем гладко стебло и се заслушах.
- Аз нося тишина и спокойствие, мир и хармония. Моята вибрация е като спокойната повърхност на горските езера. Тя се разстила и изпълва пространството с ведрина.
Усетих как някакво напрежение, което не осъзнавах, ме напусна и се изпълних с дълбок вътрешен мир. Спомних си лятото, когато акациите цъфтяха и въздухът ставаше по-лек от омайния дъх на белите цветчета.
- Идвай при мене, ще ти помогна да разтовариш напрежението и да усетиш тишината на нашия свят.
В душата ми ставаше все по-тихо и по- тихо. В миг достигнах до прага на безкрайната тишина, която ме приканваше да вляза в нейната непристъпна обител и да я позная.
Вървях покрай гората. Пред мен се изправи самотна кичеста ела.
- Как се казваш?
- Елка.
- Какво означава името Елка?
- Ние, елите, сме изпълнени със светлина. Тя струи от върховете на клоните ни и излита в пространството. Между дърветата в гората ние сме известни като двойници на светлината. Затова хората ни обличат за Рождество в блестяща коледна украса - за да увеличат светлината в домовете си и в сърцата си. Ако нашата жертва донесе това просветление, ще се радваме много!
Елата ме посипа с искри светлина, които блестяха като бенгалски огън и звъняха като коледни звънчета.
Прибирах се бавно и отдалеч съзрях силуета на брезичката Ива. Вдигнах ръка за поздрав:
- Здравей, Ива! - Опрях гърба си на бялото стебло. Почувствах нейната топла, нежна енергия. - Последния път, когато се видяхме, ти ми разкри, че брезите сте проводници на най-чистата Любов - любовта на белия цвят. Тогава усетих, как съзнанието ми се разшири, обхвана гората, облаците, небето - като че ли присъствах на много места едновременно. Беше прекрасно!
- Това става поради особените възможности на етерните вълни. Чрез тях материята може да се разрежда и сгъстява.
- Какво значение има това за мен?
- Чрез етерната енергия можеш да влезеш в света на най-малките частици, които изграждат материята на този свят, а той е безкраен. По този начин твоето съзнание ще възприеме неговата реалност. Колкото повече се увеличава интензивността на етерните вибрации, толкова по-искряща ще става вътрешната ти светлина и картината на този свят ще започне да се разкрива пред погледа на душата.
Останах поразен. Дърветата винаги ме изненадваха с нещо неочаквано.
Разговорите с тях се превърнаха за мен в необходимост. Чувствам се радостен, защото дарявайки ме с прекрасни преживявания, те ми разказват и за един свят, който не познавам.
Понякога си задавам въпроса: не фантазирам ли? Дали всичко, което преживявам, не е плод на собственото ми въображение? Може би е гласът на техните ангели-пазители, които се грижат те да растат и да излъчват своята обновяваща сила? Може би?
Всичко е така прекрасно! Опитайте и вие. Гората ни очаква...
Казвам: Отидете ли между ангелите, вие трябва да знаете техния език. В онзи свят има девет ангелски йерархии, които си служат с девет различни езика. Вие знаете ли тези езици? При това, тези езици са извънредно богати; те разполагат с грамаден речник от думи, а не с няколко хиляди само, каквито са езиците, с които хората си служат. Научите ли тези езици, ще дойдете и до Божествения език. Мнозина искат да знаят нещо за Господа, да Го познават. Човек може да познава Бога, само ако знае Неговия език. Когато някой твърди съществуването на Бога, това показва, че този човек разбира езика Му. Когато някой отрича съществуването на Бога, това показва, че той не знае и не разбира Божествения език. В този смисъл, единствената причина за безверието на хората е неразбирането на Божествения език. Например в духането на вятъра, в течението на водите се крие езикът на Бога. Във вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота аз слушам такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивия оратор в света. В най-големите бури аз слушам речите на видни оратори.
И тъй, най-първо човек трябва да изучава езика на Живота. Животът е изразен в множеството хора, животни, растения и минерали. Всички те представляват форми на живота. Изучавате ли този език, вие ще видите какъв простор, каква велика област седи пред вас, която трябва да изследвате. Само по този начин ще разберете смисъла на живота. И тогава в духането на ветровете, в течението на реките, в бликането на изворите ще чувате гласа, говора на същества, които ви обичат. Това е реалност, която аз абсолютно познавам, но вие сами трябва да я разберете.
Учителя