ЛИЧНОСТ, ОБЩЕСТВО И СВЯТ
Размишление върху кротостта.
За следния път пишете върху темата: „Отношение между мир и радост“.
Какво ще разберете, ако ви кажат следните думи: „Не туряй край на нещата!“ Бог казва за себе си: „Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата“. Какво ще разберете от думите: „Това, което е възможно за Бога, е невъзможно за човека. И това, което е възможно за човека, е невъзможно за Бога.“ На вас ще ви се види чудно, как така, Бог, който е създал цялата вселена, да се намира пред невъзможност да направи нещо, което човек може да направи. Много естествено! В правене на грях, на престъпления, човек е всесилен. Обаче, за Бога е невъзможно да греши. Силата на човека в правене на грехове го обезсилва за доброто. Безсилието на Бога в правене на грехове Го усилва в правене на добро. Всяко нещо, което Бог прави, е без край. „Аз съм алфа“ - това се отнася до Бога. „Аз съм омега“ - това се отнася до човека. Буквата „М“ в думата „омега“, означава материалния свят, който създава противоречията и греха в света. Буквата „М“, обърната надолу, означава „W“ - знак на противоречие. Ева произлезе от Адама. Със създаването на Ева се създаде и противоречието. Това показва, че противоречието не произлиза от Бога.
Следователно, когато човек казва за себе си, че всичко може да направи, че е всесилен, ние имаме предвид неговото всесилие в греха. Човек трябва да се учи да прави добро, а не да греши. Той трябва да стане подобен на Бога в добро, в разумност, в чистота и светост. Понякога човек, колкото и да е умен, колкото и да е учен, с една дума може да създаде цял катаклизъм в света. В миналото, на един от християнските събори, видни водители на християнството се биха помежду си само за един въпрос - дали Христос произлиза от същината на Бога и е като Него, или коренно се различава. Този въпрос и до днес не е разрешен. Какво разбираме под думата същина на Бога? Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Бога. Няма ли тия качества, то се различава коренно от Бога.
И тъй, дойдете ли до въпроса какво нещо е човекът, ще знаете, че той е същество на контрасти, на противоположности в света. Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце - знак за вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка вселена, в която се крият всички възможности. Докато яйцето е било в покой, светът не е съществувал. Когато го турили под квачката, то се измътило, и така, се създали всички материални светове. И до днес се повдига въпросът, квачката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Едни са поддържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други са поддържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросът, обаче, и до сега още не е разрешен. Той е един въпрос, подобен на ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятия. Тия светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. В тях той се движи. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. Думата „общество“ започва с буквата „О“ - закон на движение. Значи, обществото е в постоянно движение напред, вследствие на което представя променчива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е същината на обществото, ще я намерите между ангелите, а същината на света е в Бога. Като отражения, човек не може да разчита нито на обществото, нито на света. От отражението той ще върви към самата реалност.
Сега, онези от вас, които не разбират смисъла на символите, казват, че човек трябва да възненавиди света, да се откаже от него. Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Той трябва да се откаже от своята собствена личност и да потърси Бога в себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелите, които са същина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до света, обикнете Бога, Който се проявява в цялата вселена. Изучавайте света заради любовта си към Бога. Служете на човечеството от любов към ангелите. Зачитайте себе си, своята личност, от любов към Бога в себе си. При това положение, личността, обществото и светът, като символи, придобиват смисъл. - Трябва ли човек да живее в света, в обществото или в личността си? - Човек не може да живее нито в света, нито в обществото, нито в своята личност, но той трябва да изучава света, като отражение на Великия Божествен свят, дето Бог се проявява; той трябва да изучава обществото, като отражение на разумните същества - ангелите, неговите братя; той трябва да изучава личността, като отражение на Бога вътре в себе си. Това са идеи, върху които трябва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нещата. А тъй да се произнасяте, че Бог е всемъдър, без да имате опитност върху това, няма смисъл. Всяко нещо, върху което човек се произнася, трябва да бъде изпитано, преживяно. Кажете ли думите живот, смърт, добро, зло, вие трябва да ги разбирате, да имате ясна представа за тях, като понятия.
Какво разбирате под думата „любов“? Ще кажете, че да люби човек, това значи, да обикаля някоя мома или някой момък. Виждате, че един момък цял ден обикаля къщата на някоя мома, караули като стражар. - Докога ще обикаля? - Докато началникът му го смени. - Къде е началникът му? - В къщата. Той седи в къщата и оттам дава заповедите си. Ще кажете, че сърцето на този момък е вързано и не може да се освободи. Чудни са хората, като говорят по този начин. Те търсят реалността на нещата, а допущат нереални работи. Може ли някой да върже сърцето на човека и да бъде жив? Значи, тази връзка не е външна, но вътрешна, както човек изпада под влиянието на магнитни течения, от които не може да се освободи. Някои хора се поддават на един род течения, други - на друг род течения. Това показва, че човек не може да бъде свободен от влияния. Колкото и да е силен, той все ще се поддаде на някакво влияние. Железните стърготини се привличат от магнита, а песъчинките не се привличат. Това, от което едни се влияят, други не се влияят. Казват за някого, че не може да обича. Поставете го в положението на желязото към магнита, и той ще започне да обича, да се привлича. Някой се оплаква, че никой не го обича. - Стани злато, всички ще те обичат. Значи за да те обичат, ти трябва да имаш нещо ценно в себе си, което при никакви условия да не се мени.
Каквото и както да се говори на съвременните хора, те не разбират всичко, по единствената причина, че имат свои, субективни разбирания за нещата. Обаче, техните разбирания са преходни, променчиви. Запример, разбиранията им, които са имали в своето детство, коренно се различават от тия, които имат на младини, в зряла възраст и на старини. Тази е причината, поради която и задачите, които решават в живота си, изглеждат мъчни. Всяка задача, която човек решава на времето си, е мъчна. След години същата задача му се вижда лесна, но новата която в дадения момент разрешава, пак е мъчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава без жици. Днес виждаме, че електрическата енергия се предава и без жици. Оттук следва, че тия задачи, които днес ни се представят трудни и невъзможни за решаване, някога, в близкото или далечно бъдеще, те ще се разрешат. Трудна задача е, запример, човек да бъде добър. Да бъдеш добър, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро.
Два коня вървят един до друг с господарите си. Единият кон е натоварен със сто килограма злато, а другият върви празен. Господарят на първия кон е радостен и доволен, че има злато. Конят му пък е недоволен, защото носи на гърба си сто килограма тежест. Господарят на втория кон не е радостен. Той се счита нещастен, че конят му е празен, че не носи поне един килограм злато. Конят, обаче, е доволен, че му е леко, никакъв товар не носи. Кое е добро и кое е зло в дадения случай? Това са състояния, на които човек се натъква в живота си. Доброто в човека се развива. То не може, като семка, да се насади и да израсте, да даде плод, и плодът да узрее. Значи, доброто не се сади, но се прави. Да направиш добро на някого, това значи, да отделиш половината от своите благоприятни условия за него. Двамата господари, които вървят с конете си, лесно могат да си помогнат. - Как? - Онзи, който има сто килограма злато, ще даде 50 килограма на този, който няма нищо, и по този начин и двамата ще бъдат радостни и доволни. Първият ще бъде доволен, че облекчил положението на коня си. Вторият ще бъде доволен, че има възможност да подобри материалното си състояние. Тази задача лесно се решава на думи, но стане ли въпрос да се приложи в практическия живот, там ще има мислене, пъшкане, отлагане, решаване. Цял ред процеси стават в човека, докато най-после реши да даде нещо от себе си. Какви ли причини няма да приведе човек, за да се оправдае, че не може да раздели благото си със своя ближен. Щом реши да го направи, той дели и къса.
Сега, мога да ви представя и друго положение. Допуснете, че и двамата господари имат по сто килограма злато на конете си. И двамата са радостни и доволни, няма какво да мислят. По едно време единият от тях се раздвоява в себе си, започва да мисли, че му са нужни повече пари, и решава да упие по някакъв начин другаря си и да го обере. Както мислил, така направил. По пътя той упива другаря си и задига парите от гърба на неговия кон. Злото, престъплението, което този човек е извършил, се дължи на факта, че той се е раздвоил в себе си, вследствие на което е изгубил представа за истинските отношения на нещата. Раздвои ли се в себе си, човек не може да бъде щастлив. Като половини на едно цяло, мъжът и жената не могат да бъдат щастливи, щом излизат вън от цялото. Тази е причината, задето казваме, че нито мъжът може да направи жената щастлива, нито жената може да направи мъжа щастлив. С други думи казано: нито сърцето може да направи умът щастлив; нито умът може да направи сърцето щастливо. Между ума и сърцето на човека могат да съществуват известни отношения, но и умът, и сърцето ще имат свой собствен живот.
Има случаи в живота на хората, когато между ума и сърцето им няма никакви отношения, вследствие на което те са нещастни. Когато силите на ума и на сърцето вървят паралелно, човек е щастлив и доволен. Измени ли се отношението на тия сили, едновременно с това се изменя и хармонията между ума и сърцето. За да запази хармонията на своя живот, човек трябва да запази успоредните линии между силите на ума и на сърцето си. Всяка дисхармония в човешкия живот се дължи на известно отклоняване на силите на неговия организъм. Това отклоняване е причина за погрешките на човека. Иска ли да изправи погрешките си, човек трябва да се върне назад, да дойде до мястото, дето е станало отклоняването и да го изправи.
Често хората говорят за кармата, за кармическия закон и търсят начин, как по-лесно да се справят с него. Кармата се дължи на известни отклонявания в живота на човека. Следователно, иска ли да се справи с кармата си, човек трябва да се върне назад в живота си, да намери причината за това отклоняване и да я отстрани. Ако причината за това отклоняване се дължи на известно нарушаване на отношенията му с някой човек, той трябва да изправи тия отношения. Щом изправи отношенията си с този човек, едновременно с това той изправя отношенията си и към Първата Причина. Следователно, всяко престъпление, всяка грешка към кое и да е същество, едновременно е погрешка и към Първата Причина, към всички разумни и възвишени същества. Достатъчно е в човека да се яви най-малкото желание да изправи погрешката си, за да му се притече Бог на помощ. Тъй щото, от човека не се иска нищо друго, освен желание да изправи погрешките си. Има ли това желание, условията за изправяне ще му се дадат. От човека се иска добро желание за изправяне на погрешките, а условията и възможностите за това се дават от възвишения свят. Човек сее, Бог възраства посятото. Ето защо, човек трябва да има търпение, да чака момента да възрасне онова, което той е посял. Не спазва ли този закон, той ще изгуби и това, което е посял. Докато човек мисли, че е единственият фактор в света, че всичко зависи от него, той е на крив път.
Сегашните хора страдат, чувстват се нещастни, когато изгубят любовта си. Това показва, че любовта се явява и изчезва. Обаче, всяко загубено нещо може да се върне назад. Има Един, Който е по-силен от всеки грабител. За да освободите любовта си от ръцете на грабителя, вие трябва да се обърнете към Единния, към Първата Причина на нещата. Не се ли обърнете за помощ към Първата Причина и не се свържете с Нея, вие отчасти само можете да разрешите задачите си. - Ако не ги разрешим в този живот, ще ги разрешим в друг живот. - Не, така не се разсъждава. Да отлагате нещата за втори, за трети живот, то е все едно да повдигате едно число в n-та степен. Знаете ли, какво нещо е да подигнете едно число в n-та степен? Дойде някой при вас, иска да му платите сумата, която ви е дал. - Ще ви платя някога. - Кога? - Някога. Значи, по някое време, подигнато в n-та степен. - Ще ти направя едно добро. - Кога? - Някога, по време, подигнато в n-та степен. - Кога ще дойде това време? - Когато благоволя. - Кога ще благоволиш? - Може да благоволя днес, а може и след години, не зная положително, кога ще бъде този момент. Човекът днес се нуждае от парите си, днес има нужда да му се направи едно добро. За него е важен днешният момент, а не времето след сто или хиляда години. Има въпроси, които човек трябва да разреши още днес. Разреши ли ги днес, той ще бъде щастлив. Отложи ли ги за далечното бъдеще, щастието и нещастието ще вървят паралелно в неговия живот. При това положение, човек ще се движи в четириъгълника, който е образуван от две успоредни линии на щастието и от две успоредни линии на нещастието. Значи, в живота на всеки човек има две условия, при които може да бъде щастлив, и две условия, при които може да бъде нещастен. Ако не спази едното условие, другото ще дойде. Ако не прави добро, зло ще прави; ако не иска да бъде добър, лош ще бъде. Ако някой бяга от нещастието, а същевременно не прилага любовта в живота си, нещастието неизбежно ще го следва.
Следователно, който иска да бъде щастлив, той трябва да даде място на всички добродетели в себе си. Рече ли, че този или онзи не може да търпи, щастието е избягало от него. Мъжът и жената могат да бъдат щастливи, докато живеят по Бога. Пресекат ли пътя на Бога в своя дом, щастието отстъпва мястото си на нещастието. Пресекат ли пътя на ангелите в своя дом, те стават нещастни. И в двата случая, човек сам е виновен за положението си. Какъв е изходният път, по който мъжът и жената могат да избегнат нещастието? Те трябва да вървят по диагоналите на четириъгълника. Като фигура, четириъгълникът и диагоналите представят мъртви линии, но в действителния живот те са живи линии, които се намират в постоянно движение. Да се движиш по живите диагонали на четириъгълника, това значи, да се огънеш, да измениш посоката на движението си: ако си се движил надолу, към земята, да обърнеш движението си нагоре, към слънцето.
Един богат човек не обичал съседа си, беден и трудолюбив човек, и постоянно му правил пакости: днес пращал слугите си да му разградят плета; утре запалвал плевника му; на третия ден осакатявал коня му. Като срещал сина или дъщеря му, говорел лоши думи по техен адрес. Не се минало много време, някакво голямо нещастие сполетяло и него, и дома му. Той започнал да съзнава погрешката си, да вижда своя лош живот и да търси начин да се изправи. Молил се на Бога, да му покаже, как да изправи погрешката си. Най-после му дошла на ума идеята да вземе една торба с пари и да отиде при съседа си, да се извини за всички пакости, които му е причинявал. Той отишъл при него, изповядал се, признал всичко, което му е направил, и дал торбата с парите, да изправи всички повреди и да подобри материалното си положение. Той казал на съседа си, че отсега нататък иска да живее с него братски. Съседът се зарадвал, че отношенията помежду им се подобрили и си казал: „Това значи човек с характер!“
Какво представя човешкият характер? Характерът на човека е форма, в която той внася своето благо, своите добродетели. Каква е формата, това не е важно. Тя може да бъде стомна, шише, каса и др. Обаче, от характера на човека има нещо по-високо - човешкото сърце. И от сърцето има нещо по-високо - човешкият ум. И от ума има нещо по високо - човешката душа. И от душата има нещо по-високо - човешкият дух. И от духа има нещо по-високо - това е Бог. Идеята за Бога е отвлечено понятие. Тя е дотолкова разбрана, колкото е разбрано едно число, което е съставено от 40-50 цифри. Човек е дошъл до положение да разбира и познава само живота на сърцето и на ума си, а останалите - душа и дух още не разбира. Но и с ума, и със сърцето си, той все пак може да служи на Бога. Като служи съзнателно, той ще види, че колкото и малко да прави за Бога, ще получи четирикратно на това, което жертва от себе си. Каквито блага получава, той трябва да ги разделя със своите ближни. Дава ли на ближните си, и благодатта към него се увеличава. Това значи, да обичаш ближния си като себе си, да обичаш Бога в своя ближен. Тази е една от мерките в живота. Не прилагате ли тази мярка, вие никога няма да разрешите задачите си. Обичайте Бога, обичайте ближния си, без да философствате върху идеята, какво нещо е Бог. Каквато работа и да ви се представи, не се отказвайте да я направите. Щом е за добро, колкото мъчна и да е, кажете в себе си, че заради Бога всичко можете да направите. Кажете ли така, Бог ще ви се притече на помощ. При това, никога не мислете, че вие сами сте свършили тази работа. Помнете, че вие сеете, а Бог възраства посятото. Това значи: в човека се явява желание да свърши някаква работа, а Бог го ръководи, дава му посока, линия, по която да върви. Тази линия е диагоналът. Тъй щото, реши ли човек да изправи живота си, той трябва да бъде смел, да се изповяда пред Бога, както трябва. Дойдеш ли до най-големия грях, не се спирай. Изповядай се, както трябва. Щом си пред лицето на Бога, не се стеснявай. Бъди смел, искрен пред себе си. Щом се изповядаш, тури в себе си желанието за нов живот и престани да мислиш за старото. Бог се грижи за старото. Той носи в себе си четка, с която заличава греховете на онези, които са решили да живеят по нов начин, да приложат любовта. Бог е велик майстор в чистенето. Той така изчиства петната по дрехите на хората, че помен не остава от тях.
Тази година от всички се иска да поставите здрава основа на живота си. Да поставите здрава основа на живота си, това значи да живеете по новите разбирания. Вие сте живели по някакви разбирания досега, но те са били стари разбирания. На всяка стъпка вие носите последствията на своите разбирания: ту конят ви е ритнал, ту волът ви е мушнал с рогата си. - Защо? - Защото сте искали да им турите юлар. Ако и с тях постъпвахте по новия начин, те нямаше нито да ви ритат с копитата си, нито да ви мушкат с рогата си. Ако едно ваше желание ви ритне, или една ваша мисъл ви мушне, това показва, че вие не знаете как да се отнасяте с тях. Вие се намирате пред великата наука на живота, която изисква от всички хора добра обхода, да знаят как да постъпват със своите мисли, чувства и желания. Волът, конят, както и всички останали животни, са в самия човек. Той няма право нито да ги пъди, нито да ги коли. Понякога те отиват в гората на разходка, но пак се връщат. Какво трябва да прави човек с тях? Животните в човека представят неговите желания. Лошите прояви на тия животни са лошите, низки желания в човека, с които той трябва да се справи разумно, по естествен начин. Той трябва да превърне своите лоши желания в добри. На окултен език казано: соковете на лошите желания трябва да се прекарат в корените на добрите растения, те да ги обработват.
Като изучаваме живота на хората, виждаме, че всеки човек има три възможности: да върви по пътя на доброто, по пътя на злото, или по диагонала, който съединява крайните точки на злото и на доброто. С други думи казано: в пътя на своето развитие, човек има три възможности - или мъж да стане, или жена, или дете. Казано е в Писанието: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие“. Под думата „дете“ разбираме детско състояние, в което грехът не е проявен. Детето се отличава с вяра, която минава в лековерие, но не в суеверие. В този смисъл човек трябва да стане лековерен, но не суеверен. Излъжете ли веднъж детето, то престава да ви вярва и започва да мисли. Много от съвременните хора мислят, че имат вяра, а всъщност те са суеверни. Каквото благо и да получат, те се радват. Те не подозират, че в това благо понякога се крие някакво зло.
Следователно, иска ли човек някакво благо, или известно богатство, той трябва да чака времето, което е определено, да го получи. Богатството, което иде от Божествения свят, пристига точно на определеното за него време, на определен час и по определен градус. Часът, градусът и зодията, които са определени за идването на богатството на някой човек, не отговарят на нашия час, или на нашия градус. Това е Божествено време. Затова е казано и в Писанието: „Последните ще бъдат първи, и първите - последни“. Под думите „първи и последни“ не се разбира, както на земята разбират първи и последни. В притчата за господаря, който наел работници за лозето си, се казва, че той заплатил на всички работници по два пеняза, безразлично, в кой час на деня са дошли. На онези, които са работили от сутринта, както и на тия, които са дошли в единадесетия час, господарят на лозето заплатил все по два пеняза. Първите завидели на последните. Господарят им казал: „Какво ще кажете на това, ако моето сърце е добро и желае и на последните да даде, колкото и на вас? На вас дадох толкова, колкото искахте, с нищо не съм ви ощетил. Злото не седи в това, че и на тях съм дал, колкото и на вас, но в лукавото човешко око.“
Следователно, рече ли да гледа на нещата чрез своето лукавство, човек непременно ще се спъне. Като ученици, вие трябва да се пазите, да не се бъркате в Божиите работи. На кого колко е дал, не е ваша работа. Не се произнасяйте върху неща, които не знаете. Каквото и да видите в света, знайте, че щом е дадено от Бога, то е добро. Всяко благо, всяко богатство, получено от Бога, е добро и на място дадено. Щом сме се събрали тук, това е добро, защото Бог ни е събрал. Той събира, изважда, умножава и дели. Той извършва всички процеси в живота. Процесите събиране и умножаване са положителни. Те са процеси на доброто. Изваждането и деленето са отрицателни процеси. Те са процеси на злото. Когато иска да даде нещо на човека, да го подигне, Бог си служи с първите два процеса. Когато иска да го освободи от някакво нещастие, Той си служи с вторите процеси. Какво по-голямо добро може да очаква слугата, ако Божественият свят го извади от дома на неговия лош господар? Слугата има желание да учи, да се развива, но господарят му се отнася зле с него, не му дава възможност да чете. Разрешението на тази задача не седи непременно в изваждане на слугата от дома на господаря му. Той може да остане при господаря си, но трябва да знае, как да смекчи сърцето му. Ако се случи господарят да заболее сериозно, слугата трябва да гледа господаря си толкова добре, че последният да е готов да отстъпи пред своите интереси и да задоволи жаждата на слугата си за придобиване на знание.
Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че всички се стремят към нещо по-високо от това, което имат. Те искат да влязат в общество на учени, на знатни, на видни хора. Кое общество е по-високо от човешкото? - Ангелското. Те искат да влязат между ангелите. За да влязат между ангели те трябва да имат обхода, поведение, ум и сърце, с които да отговарят на ангелите. Не е ли добре за вас, като се движите във високи общества, да не ви считат за смахнати хора, но да виждат в лицето ви хора с висок морал, със знание, с обхода? Видят ли това във вас, нека разберат, че вие сте хора на новото учение, носители на новата светлина. Какво представя новото учение? - Запалена свещ, която никога не гасне. По това се познава, че учението е Божествено. Всяка свещ, която може да се запали и да изгасне, е носител на нещо човешко. Като изгасне, човешкото има възможност отново да се запали, но запали ли се Божественото веднъж, никога не може да изгасне. Искате ли да предадете светлината на знанието си, както и истината на някой човек, вие непременно трябва да му се изявите в достъпна за него форма. Иначе, вие ще минете и заминете покрай него, без да му предадете нещо от себе си.
Мнозина се запитват, дали Бог ги обича. По този въпрос не трябва да се говори. Любовта на Бога е неизменна. Той никога не се мени. Човек, обаче, се мени. Като се променя, човек се оглежда в Божественото огледало и му се струва, че Бог се мени. Човешкото се мени, а Божественото - никога. Единственото желание на Бога по отношение на нас е да ни помогне, да не страдаме. Той иска да придобием новия живот, новото знание и да се откажем от стария живот, от старото и повърхностно знание. В пътя на това постижение, страданията неизбежно ще ни следват. Надпреварвайте се в изпълнение на волята Божия и във взаимно почитание едни към други. Не казвайте, че не се интересувате от този или от онзи, защото и от вас няма да се интересуват. Какво ще кажете, обаче, ако Бог се интересува тъкмо от този, когото вие не искате да знаете? - Всеки човек е ценен за Бога. Следователно, обичайте този, когото Бог обича. Само по този начин вие ще придобиете мир и радост в душата си. Има смисъл човек да обича всичко и всички. Така той ще обича и Бога.
И тъй, напуснете стария живот и влезте в новия. Дойдете ли до думите „не мога да обичам еди-кого си“, поставете се в положението на Бога, и кажете: „Не мога да мразя, но мога да обичам, както Бог обича“. „Мога и не мога“, това са крайности, полюси, които постоянно трябва да се сменят. Не можете ли да сменяте тия състояния в себе си, в края на краищата вие ще свършите живота си на земята, както всички хора свършват - в безсилие. Вие ще мязате на огън, който гори в безвъздушно пространство. Каква е съдбата на този огън? - Постепенно изгасване. Живеете ли в новия живот, вие ще се намерите в първичното състояние на земята, когато е била каша, но постепенно се е оформявала, докато днес я виждаме превърната в цветна градина, пълна с живот. От каша, вие ще се превърнете в съзнателен човек, с красиви мисли и чувства, с красиви и благородни постъпки.
Сега ще искате заключение на тази лекция. - Тя няма заключение, има начало само. Тя е начало на цяла серия от лекции. От вас се иска само да разсъждавате. Ако човек не влезе в това начало, той само ще цитира стиха „Бог е Любов“, без да го разбира. Любовта е сложно съединение, което трябва да се тури под призмата на новия живот и да се разложи на съставните си елементи, на съставните си цветове. Безбройни са цветовете на любовта, но всеки от тях трябва да се изучи по свойства, по прояви. Много и разнообразни са цветовете на любовта. Велика наука е любовта. Ангелите, възвишените същества са я изучавали хиляди години наред, и още продължават да я изучават.
Съвременните хора са в началото на любовта. Те едва са огрени от първия й лъч. Като залюбят някого, те мислят, че са познали любовта. - Не, те едва са се докоснали до крайчеца на нейната дреха. Те мислят, че като се запали сърцето им, познават вече любовта. Да любиш, това не значи да изгориш, но и умът, и сърцето, и цялото ти тяло трябва да светнат. Дето минеш, всичко да осветяваш. Дето минеш, всички да заразиш с любовта си. Любовта трябва да бъде желана епидемия от всички. Любовта примирява всички противоречия. Тя разрешава всички задачи. Същевременно любовта освобождава човека. Тя го прави свободен в чувствата, в мислите и в действията му. Няма по-красиво нещо от свобода в чувства и мисли, в които разумността присъства. Дойдете ли до Божията Любов, бъдете свободни в проявите си. Дайте израз на нещата, тъй както Бог изисква. Ще скачате ли, ще играете ли, правете всичко заради Бога, за Неговата Любов.
Божията Любов носи пълния живот.
Лекция от Учителя, държана на 23 януари 1929 г., София - Изгрев