Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.
Среща с Блага ДИМИТРОВА
Равновесие
За да е ведро вашата усмивка,
все някой трябва да поеме
дела ви от плача.
За да забиете в зенита мачти,
все някой трябва да е котва,
спуснато на дъното.
За да сте лястовици,
упоени с прегръдка в сънното гнездо,
все някой трябва в полунощ
да се окуми сам на голия си клон -
безсънна саможива кукумявка,
да мисли и да зъзне срещу вятъра,
проскубана, разкъсана, разединена -
зарад сцеплението между вас.
За да се покатерите на припек -
в усойната клисура трябва
все някой щур да ви крепи,
изопнал нерви,
усукани в алпийски възел -
над пропастта
над хаоса,
над себе си.
Все някой.
1978 г.
Из „За Душата"
Какво ти е нужно на този свят,
задъхана душо,
за да дойдеш на себе си
и да бъдеш щастлива?
Едно дърво пред прозореца
със слънчеви пори на сянката,
една разтворена книга,
ромон на едно пиано
и една спокойна, съзерцателна вечер.
Непостижимо.
Безпокойството - младостта на душата.
1993 г.
ОПИТ
всичко е временно, но най-временно е това, което наричаме „Вечно":
Дружба.
Слава,
Власт,
Успех,
Пари,
Победа.
Трае най-крехкото:
белег дълбок от тебе,
любов.
1989
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Изпълва ме носталгия по онзи миг,
когато бях на косъм от смъртта.
И някакъв растящ, задавящ страх,
че мога до забравя, разпилея,
занемаря мига на просветление.
Внезапно се разля извътре в мен
една незнайна, звъннала прозрачност.
Усетих се отломка от всемира,
изскубната от мрака, озарена,
свободна, светеща - искрица от звезда.
Оттам, от разстоянията галактични,
е все едно дали живял си век,
или едничък чсс на водно конче.
Същественото е, че все пак си живял
в единоборството за всеки дъх докрай.
Така чрез себе си поддържал си и ти
всемирното самогорене на живота.