Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.
ПЪТЯТ НА ГРААЛ ПРЕЗ ЕВРОПА
Хари Салман
В края на 12 век темата за търсенето на Свещения Граал е била една от важните теми във френската и немската литератури. В онова столетие са се появили големите произведения за Граал, написани от Кретиен дъо Троа, Робер дъо Борон, Волфрам фон Ешенбах и Албрехт фон Шарфенберг. Известността им обаче е била преходна. След въвеждането на книгопечатането „Парсифал" на Ешенбах е бил отпечатан (1447 г.), но след залеза на Средновековието интересът към Граал се е загубил. Едва в 1879г. традицията на Граал отново се е появила с операта на Вагнер „Парсифал".
Традицията на Граал е свързана със съдбата на пазителите на свещената чаша от Тайната вечеря на Христос и неговите ученици. Това е и съдът, в който е била събрана кръвта на Христос, след като е бил прободен с копие на кръста. Според легендата Йосиф от Ариматея, който е предоставил своята лична гробница, за да бъде погребано тялото на Христос, и по този начин се е обвързал както с мъртвото тяло, така и с процесите на неговото възкресяване, е пренесъл тази чаша в югозападна Англия, и по-точно в Гластънбъри. Там по-късно мотивът за Граал се е преплел с легендите за крал Артур и с келтската духовност.
Едно друго, по-незабележимо течение е тръгнало към Южна франция. Легендата го свързва с Лазар, който заедно с двете си сестри Марта и Мария Магдалена, воден от един ангел, намерил прибежище в Марсилия. Заедно с Никодим и Йосиф от Ариматея те са принадлежали към най-тесния кръг Христови ученици. През следващото столетие в Южна Франция и Северна Испания се развива един център на езотеричното християнство, който през девети век се свързва с келтското Артурово течение от запад. От повестта „Парсифал" на Ешенбах се вижда, че традицията на Свещения Граал е проникнала още по на изток. Пътят на Граал през Европа преминава през различни духовни ландшафти и през няколко поколения от царе на Граал, които са известни с имената Титурел, фримутел, Ан- фортас, Парсифал, Лоенгрин и Кралят-жрец Йоханес. Всеки един от тях е свързан с определен историчес1т период и с определена степен на развитие на душата.
ТИТУРЕЛ
Албрехт фон Шарфенберг разказва в поемата си „Младият Титурел" как крал Титу- рисон и неговата съпруга Елизабет от Араго- ния след поклонението си пред светия гроб в Ерусалим се сдобили със син, когото нарекли Титурел. Той станал управител на Испания и построил за себе си замък на планината Монтсалваш (Планината на спасението). Над тази планина бил спуснат Свещения Граал, носен от ангели. Титурел решил да построи за него храм, който бил завършен за 30 години. Това бил кръгъл храм със 72 (а според някои версии - 22) олтара, целият от скъпоценни камъни, които били доставени от самия Граал. В средата на храма се помещавало миниатюрно негово копие, в което бил съхраняван Свещеният Граал.
С Титурел ние навлизаме в епохата на разцвета на готските германски племена. Културата на готите обхваща времето между IV и VIII век, през което вестготите се придвижват от Балканите на запад и основават своя държава в Южна Франция и Испания, която през 711 година е завладяна от арабите.
Предполага се, че името Титурел произлиза от германското име Дитер, което намираме и като Теодорих (двама вестготски владетели от V век са се наричали така, както и остготският владетел Теодорих Велики, който умира през 526 година в Равена и е възпят в нибелунгските песни като Диетрих фон Берн).
При Титурел виждаме една индивидуалност, под чието духовно ръководство в Галиция (северозападна Испания), Южна франция и Пиринеите са възникнали малки духовни общности, стремящи се да поддържат връзка с храма на Граал, който те са възприемали като съществуващ в духовните сфери над Земята. В една от тези общности, намираща се в манастира Сан Хуан де ла Пеня, близо до град Хака, през средните векове е била пазена една чаша Граал, за която се знае, че е била донесена от свети Лаврентий от Рим в Испания през III век, и която се пази сега в катедралата във Валенсия.
Общности на Граал-традицията можем да намерим и северно от Пиринеите, например в местността Рене-ле-Шато, някогашна столица на вестготската империя. Скоро след 792 г. Гийом дъо Тулуз основал академия, посветена на езотеричното знание, в Сен- Гийом-ле-Дезер go Монпелие. А по-късно крепостта на катарите Монсегюр е възникнала като крепост на Граал-традицията.
АНФОРТАС
През VIII век империята на готите западнала и един духовен елит на франките поел задачата да съхрани мистериите на Свещения Граал. Традицията на Граал се придвижила от Пиринеите през Франция към Елзас и по своя път се свързала с течението на крал Артур.
Сега пред нас се появява картината на цяло семейство, свързано с Граал: болният крал Анфортас, неговият брат Треверцент и неговите сестри. Те са деца на рано починалия цар на Граал Фримутел, който е бил син на Титурел. Анфортас е трагичен образ. Той страда от неизлечима рана, която може да бъде излекувана само ако някой намери правилния въпрос, чието произнасяне би разплело съдбата му.
Трудно е да се каже чия индивидуалност от VIII век отразява Анфортас. Предполагам, че трябва да търсим неговия прототип сред кръга хора около Карл Велики, изповядващи езотеричното християнство. Към този кръг са принадлежали примерно абат Валдо от манастира Райхенау, приемен баща на Карл Велики, или Хуго фон Type, съветник на Карл. Дворът на Карл Велики е бил свързан с Граал традицията, но впоследствие, след като получил императорската корона от римския папа, той е трябвало да се раздели с тази традиция и тя постепенно западнала.
Носителите на това течение произлизат от центровете на каролингската империя и затова намирам за вероятно в земите на Белгия, Люксембург, в Елзас и около Боден- зее да е имало малки духовни центрове в някои замъци или манастири, които да са съхранявали мистериите на Граал-традицията. Оказва се, че келтекото християнство, идващо от Шотландия и Ирландия, се вкоренило най-дълбоко в тези области. То станало почва за развитието на Граал-традицията, която по време на царуването на Карл Велики се разпространила по териториите на романо и германо езичните народи.
ПАРСИФАЛ
С Парсифал, синът на Херцелайде и Гамурет, ние навлизаме в нови територии, описани от Ешенбах, този път в Централна Европа. Това е Каринтия, обитавана след IX век от швабски и баварски рицари, насочили се впоследствие като колонизатори към славянските земи на Словения. Предполагам, че по времето на Волфрам Ешенбах в някои замъци на Словения и Каринтия Граал-традицията е била жива.
Херцелайде е сестра на болния Анфортас, а Гамурет е рицар, напуснал земите на своя баща, за да търси приключения в страните на исляма. Волфрам оставя впечатлението, че Гамурет произхожда от словенския град Птуй.
Парсифал е възпитаван от своята майка, Херцелайде. Тя не иска синът й да напусне дома си и да тръгне по света като баща си, но точно това става. Младият Парсифал среща рицари, които му разказват за крал Артур. Парсифал тръгва да пътешествува и неочаквано се озовава в замъка на болния Анфортас, който всъщност е неговият вуйчо. Той не успява да зададе правилния въпрос относно причината за болестта на краля, и след редица преживявания в замъка се налага да го напусне.
Едва след четири години и половина той се връща отново в замъка, успял да намери правилния въпрос, с който излекува своя вуйчо Анфортас и на свой ред става следващия цар на Граал. Но преди това той побеждава в двубой своя брат Файрефис - син на Гамурет и царица Белакане. Фигурата на Белакане ни насочва към Йемен и космичните мистерии на феникса.
Валтер Йоханес Щайн предполага, че зад образа на Парсифал се крие епископ Лиутвард от Верцели (в Северна Италия), който през 900 година води война срещу унгарците. Лиутвард е от швабски произход и е получил образованието си в Райхенау. От швабския народ произлиза и династията на император Фридрих Барбароса, която също е свързана със Свещения Граал.
Разбира се, епизодите от историята на Парсифал не бива да се приемат само буквално. Те имат многопластово значение, при което Титурел, Анфортас и Парсифал представят различни степени на въздействието на Граал, които са се осъществили в различни европейски области. Преживяванията на Парсифал се развиват в средата на IX век. Лоенгрин и Презвитер Йоханес са не само буквално синове на Парсифал и съответно на неговия брат Файрефис, но представляват нови етапи в развитието на традицията на Граал, която от Европа се прехвърля в Азия и Африка.
ЛОЕНГРИН И ПРЕЗВИТЕР ЙОХАНЕС
Лоенгрин е представен много кратко от Волфрам фон Ешенбах, затова трябва да потърсим повече за него в други средновековни сказания. В едно от тях се разказва, че край град Антверпен (Белгия) се появил рицар, пристигнал в лодка, теглена от лебед. Той се оженил за Елза фон Брабант, но с условието тя никога да не го пита за неговия произход. Веднъж тя все пак му задала този въпрос, и той трябвало да я напусне. Щайн смята, че Лоенгрин представя духовния импулс, идващ от Англия, който довежда до създаване на градове в немската държава. Тези градове давали закрила срещу унгарските набези и възможност за развитие на стопански активности и бюргерско самоуправление. Щайн вижда в образа на Лоенгрин английския канцлер Тур- кетул, живял през X век. Като абат на манастира Кроуланд, Туркетул предприел много пътувания в Европа и допринесъл за създаването на новата гражданска култура.
В повестта си „Парсифал" Волфрам фон Ешенбах разказва, че файрефис (братът на Парсифал от друга майка) се оженил за Репанзе де Шойе - сестра на майката на Парсифал и заедно с нея се върнал в своето царство в Индия. Плод на техния брак бил Йоханес, по-късно швестен като Кралят-жрец или Презвитер Йоханес, който бил предопределен да царува над Индия. През Средновековието страната Индия не била отчетливо локализирана. Етиопия също била наричана Индия и се вписва по-добре в контекста на историята за Парсифал, защото Етиопия била християнска страна. Но в Индия също имало християнски общности. След 1145 г. в Европа започнали да идват вести за Презвитер Йоханес и те дали начало на много пътешествия, чиято цел била да намерят царството на Йоханес. Още повече, че Ешенбах описва, че след смъртта на Парсифал пазителите на Граал пренесли свещената чаша в царството на Йоханес. Това обяснява изпращането на много мисии да търсят непознатите християнски земи в Азия . Последвалите географски открития на португалците също могат да бъдат приети като опит да се намери царството на Йоханес.
Навсякъде на изток е имало християнски общности. В Средна Азия, Монголия и Китай са съществували значителни групи от несториански и манихейски християни, необвързани със западната църква. Някои монголски племена са били несторианци, а тюркските уйгури от пустинята Гоби са принадлежали към манихейството. Преди и по времето на Чингис хан и наследниците му християнските общности, разположени по Пътя на коприната, са били ислямизирани. Но преди това да се случи, е имало огромна средноазиатска държава, основана от Желуй Дасхи (1143-1187), която руският историк Лев Гумильов разглежда като държавата на Презвитер Йоханес. По-вероятно е обаче зад фигурата на презвитер Йоханес да се крие съвременникът на Ешенбах, етиопският крал-жрец и посветен Лалибела. Името Презвитер Йоханес може да е име и на водача на някое християнско братство в Ориента.
В непосредствена близост също можем да забележим християнски държави, и то в Армения и Грузия. В началото на XII век в Грузия царува Давид Строителят. Някои виждат в него член на наскоро образувания Орден на тамплиерите. Забележително е, че църквите в Армения и Грузия имат архитектура, съвършено различна от западната. Те са с кръстообразни куполи, формата на основите им може да се види в старата грузинска църква в Бана (източна Турция) и при реконструкцията на дворцовата църква Цвартнотц в Ереван. Тук намираме картината на храма на Граал, построен от Титурел! Тези църкви са строени през VII век, а това е точно времето на Титурел. Може да се предположи, че арменски майстори-строители, които са работили през средните векове в Италия, в остготската държава, са допринесли за разпространението на тази кръгла църковна форма на Запад. Тези строителни форми повтарят архитектурата на светия гроб в Ерусалим, който представлява кръстообразна ротонда с една миниатюрна църква под купола, над гроба на Христос.
ЕТЕРНИЯТ ГРААЛ
Освен свързаното с Граал християнство в Кавказ и течението, водещо през Титурел, Анфортас, Парсифал, Лоенгрин и Йоханес, можем да открием и трето течение свързано с Граал в Европа. Това е една келтско-скандинавска традиция, която води към Русия. Тя е представена от келтския образ на вълшебния казан, казанът на изобилието, който крал Артур изважда от подземното царство и който го прави цар на природните сили и плодородието.
В северните части на Европа е имало традиция да се оставя върху камък храна за пътниците, покрита с по- малки камъни. Тази храна, наричана в Норвегия ganganda greida, което означава обикаляща храна, се използва в случай на нужда. Във Финландия намираме един малко по-друг образ на Граал - етерната мелница или Сампо от финландския епос Калевала, която доставя всичко, от което човек се нуждае и по този начин представя изобилието на природата. В житието на Свети Серафим Саровски, живял в Русия през 19 век, построяването на мелница за жито също е играло голяма роля.
Едновременно с това в Русия съществува представата, че самата земя, след като кръвта от раните Христови е капнала върху нея, се е превърнала в Свещения Граал. Селянинът, който обработва земята, работи с Христос и чрез обработването на земята и на семето, което дава жътва, той получава жизнените сили на възкръсналия Христос.
ХРАМЪТ НА ЕВРОПА
Трите традиции на Граал имат вътрешна взаимовръзка. Едната традиция, свързана с Кавказ, описва построяването на земен храм на Граал. Вероятно тя е вдъхновена от иранските светилища на огъня. Южно от Кавказ, в североизточен Иран се намира едно такова светилище от края на VI век - Тахт-и-Сюлей- ман. Тази традиция се проявява в построяването на храма на Граал от Титурел, чиито предци идват от Кападокия (сегашна северна Турция). Тя обхваща Южна Европа, от Кавказ до испанска Галиция. Келтско-северноевропейската традиция, която стига до Средна Европа, е насочена към жизнените сили и тяхното изцеление, свързана е и с купата на изобилието или Сампо. Чрез нея навлизаме в сферата на болния Анфортас, чиито жизнени сили са били разстроени от страстта и който живее благодарение на животопод държащата сила на Граал. Върху тези две традиции е построена третата - средноевропейската традиция: След Титурел и Анфортас идва Парсифал, за когото търсенето на Граал е път, в който той развива определени качества. Това е пътят на обучение на душата. Всеки, който върви по този път - „пътят през долината" (на живота), може да бъде наречен Парсифал. При неговите предшественици става дума съответно за възстановяване и лечение на жизнените сили при Анфортас, и за построяването на храма при Титурел.
Това са mpu стъпала, на които се проявяват физическото, етерното и психичното измерение на храма на Граал. Това е процес на изграждане, който започва от югоизток и отива на запад, минавайки през средата на Европа и Изтока, при който храмът се издига постепенно от земята към небето. В този храм може да се роди нещо божествено, може да се роди Софйя, небесната мъдрост. Тя слиза по обратния път - от небето към земята. Това движение незабележимо се процежда в славянската култура от изток на запад.
Там, където се срещат течението на Граал от запад и течението на Софйя от изток, възникват общности, които обединяват човешките импулси с импулсите от духовния свят. Това са градовете и замъците, в които се ражда новата духовна Европа. Такъв замък е Карлщейн, построен от немския император Карл IV до Прага. Той стои като миниатюрен храм точно в средата на големия европейски храм на Граал. В най-горното помещение, над капелата на Светия кръст в третата кула на замъка Карлщейн, Карл IV е искал да се събира рицарският съвет на крал Артур, който обаче не е бил възобновен.
ОБЩНОСТИТЕ НА СОФИЯ
Тези нови общности на Граал създават условия да бъде изработено одухотворяването на европейската култура, от тях също могат да потекат мощни сили на духовно християнство към Азия и Африка, които да повдигнат дохристиянските култури там до едно ново християнско стъпало. Последното е бъдеща задача на хората, представящи образа на Презвитер Йоханес. Задачата на Лоенгрин - създаване на новата гражданска култура - е осъществена.
Лоенгрин се явява като рицар на лебеда в Граал-традицията. Това е образ на човек, чиято мисия трябва да остане скрита, и който е вдъхновяван от висше същество. В историята има много подобни фигури. Можем да мислим за чешкия владетел Вацлав (началото на X в.), за немския император Фридрих Барбароса (XII в.), за руските владетели Андрей Боголюбски и Юрий Всеволодович (XII и XIII в.) и за Александър Невски.
В миналото връзката с духовния храм на Граал, който се издигал в етерното пространство, е била поддържана от ранните общности на Граал. Имало ги е навсякъде по Европа - от Испания до славянските земи: манастирът Сан Хуан де ла Пеня, в Пиринеите, в крепостта Монсегюр, в Елзас, по немско- швейцарската граница, в Оденвалд, в старите замъци на Австрия, Словения и Чехия. Хората, образуващи тези общности, са се стремили да поддържат връзка с духовния свят. Те са получавали вдъхновение да работят за развитието на човешката култура в служба на Граал.
Особено в областите, където са се развивали заедно германската и славянската култури, възниквали общества, съчетаващи западния, мъжки елемент на търсене на Граал и източния, женски елемент на съхраняване на Граал. Такива общности - манастири или духовни кръгове - са били основавани от жени, които носели в душите си силите на София. Значими представителки на това течение на София са например Хедвиг от Шлезия, Елизабет от Тюрингия и Агнес от Бохемия, които са живели през XII и XIII век.
Образът за бъдещето на едно такова общество, в което може да се въплъти божествената мъдрост, намираме в легендарния руски град Китеж, представляващ културата на братството и любовта. Според легендата той е бил построен през XII век и когато монголските племена го нападнали, потънал в езерото, като по този начин бил спасен от Бога. Това бил град, в който всеки е можел да намери помощ по време на своето пътуване към Граал. Историята за Китеж дава важен ключ за разбиране на Граал-традицията.
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ГРААЛ
Граал е един от най-важните символи на езотеричното християнство. В Южна Европа той е възприеман преди всичко като чашата на светата Тайна вечеря. В келтския Запад Граал се свързва с чашата на изобилието (думата „Граал" произлиза вероятно от една древна дума, идваща от Южна Франция - gradalis - „стъпалообразен" - като описание за чаша или купа със стъпаловидно намаляваща основа. В Германия Ешенбах описва Граал направен от скъпоценен камък, който Архангел Михаил е избил от короната на Луцифер при двубоя си с него. В Северна Европа е жива представата за Граал като обикаляща храна или мелница.
Рудолф Щайнер ни дава още една картина: той посочва лунния сърп, който е допълнен понякога от едва видимата останала част на лунния диск. Когато невидимата част на Луната е осветена по този начин, това става благодарение на отразената от Земята слънчева светлина. Тогава лунният сърп става като че приемник на слънчевия диск. Според Щайнер това е космичния образ на Граал.
И така, Граал може да се разглежда като чистата човешка душа, която посреща Духа, или като една човешка общност, която приема от духовния свят вдъхновенията, идващи от Свещения Граал, или като душата на Европа, която се отваря за небесната мъдрост или като самата Земя, която приема Христос и така става планета на Христос.
Превод от немски: д-р Светла Балтова