Работна среда на електронния архив
М. Тодорова - Ние, Учението и животът
Както ви е извЬстно, темата, върху която сме се събрали да обмЬнимъ мисли прЬзъ този съборъ е : "Ние, Учението и животътъ." ПрЬди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трЬбва да установимъ, какво се разбира подъ ВсЬка дума отъ поста-веното заглавие. Учительтъ прЬди малко изказа мисъльта, че този съборъ прЬд-ставлява седмата минута, въ която трЬбва да опрЬдЬлимъ посоката на нашитЬ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бждатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ "ние" не се разбиратъ хората, които сж окоВани Въ ВеригитЬ на робството, които сж играчка на природнитЬ стихии и Въ които шумътъ на неразумнитЬ сили е толкова голЬмъ, че не сж Въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ "ние" се разбиратъ човЬцитЬ на свободата, чието съзна¬ние е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тЬ сж готови всичко да пожертвуватъ: да прЬминатъ прЬзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. ТЬзи хора трЬбва да си подадатъ ржка. За какво? - За да учатъ, за учението. Кое учение? - Не учението, което носи свЬтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всЬкакви земни блага. Не учението, което раздЬля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бЬдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорЬчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свЬтлината, онова учение, което е общо за всички, което като слънце раздава на всички своитЬ блага, на което еднакво сж способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бЬдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорЬчия и подъ свЬтлина-та на което хората съ радости си подаватъ ржка и влизатъ въ живота. Кой животъ? - Не този стария, изпълненъ съ ревность, за- висть, съмнЬния и подозрЬния животъ, който хората досега сж живЬли. Не този животъ, който е охлузилъ човЬшкитЬ сърдца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вжтрЬшна свЬтлина, вжтрЬшна чистота, вжтрЬшна радость - безкористниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожерт- вувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. . •> Така като разберемъ тЬзи думи, ще можемъ да разискваме върху тЬхъ, безъ да се натъкнемъ на противорЬчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитЬ начина¬ния, каквито и да сж тЬ, малки или голЬми, ще се увЬнчаятъ съ успЬхъ. Разберемъ ли тЬзи думи по стария начинъ, тъй както досега човЬчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитЬ печални резулта-ти, на които сме свидЬтели днесъ, и дЬлото, за което Учительтъ ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительтъ ни учи, ще успЬемъ въ всичко и ще образуваме единъ силенъ организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свЬтла, както сж слънчевитЬ системи въ безграничното пространство на небесния миръ.