Работна среда на електронния архив
РАВНИ СТРАНИ
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. Сега ще ви за дамъ следнигй въпроси: Защо хората се обезсърдчаватъ? Защо вйр- ващигй се обезсърдчаватъ? Отъ геометрията знаете, че две страни, по отдйлно равни на трета, сж равни помежду си. Сжщото геометрическо положение имаме при зададени- тй въпроси. Тй представятъ, именно, тригй прави линии, които сж равни помежду си. Ние само задаваме въпроса, защо чов-йкъ се обезсърдчава; ние само констатираме факта, че нйкой се е обезсърдчилъ, а защо се е обезсърдчилъ, коя е психологическата причина за това, не знаемъ. Търговецътъ кога се обезсърдчава ? Търговецътъ се обезсърдчава, когато работитй му не вървятъ добре, когато малко или нищо не печели, когато губи вложенитй въ търговията си капитали и т. н. Значи, вйрата му се е основавала на капитала. Ученикътъ се обезсърдчава, когато изгуби паметьта си и не може да помни това, което е училъ. Ами вйрващиятъ защо се обезсърдчава ? Той нали в-йрва въ Бога, нали казва, че Богъ е всесиленъ, всеблагъ, всемждъръ, всезнаещъ? Той нали казва, че
201'
животътъ му произлиза отъ Бога ? Защо тр-йбва тогава да се обезсърдчава ? Въпр-йки това, виждате, че единъ день този човйкъ се е обезсърдчилъ и казва: Дали сжществува Богъ, или не сжществува ? Питамъ: коя е причината за неговото обезсърдчаване? Това не се случава само съ обикновенигй вярващи, но и съ напреднали ученици.
Мнозина отъ васъ мислятъ, че като сж слушали толкова години да имъ се говори върху новит-й положения на живота, че сж стигнали вече до положителната философия. Не, вие едва сте въ предверието на тази философия. Вие едва сега поставяте основа на едно право разбиране на живота. Наприм-йръ, вие нищо още не знаете за отличителнигй чърти на индивидуалното, общественото и Божественото съзнания. Тй представятъ три кржга на деятелность. Следователно, когато човккъ разрешава въпросигй отъ гледището на индивидуалното съзнание, изводътъ ще бжде единъ; когато разрешава въпросигй отъ гледището на общественото съзнание, изводътъ ще бжде другъ; и най-после, когато разрешава въпросигй отъ гледището на Божественото, т. е. на общочовйшкото съзнание, изводътъ ще бжде съвършено различенъ отъ изводигй на първигй две съзнания. Всички тия съзнания сж въ васъ, но вие трйбва да ги развивате, да работите въ зависимость отъ гйхъ. Иначе, ако живеете само съ индивидуалното съзнание, вие напълно ще се индивидуализирате. Докато живйе въ това съзнание, чов-йкъ ще се чувствува като боже
202'
ство, отд-йлно отъ съзнанията на другигЪ хора. Хора, съ такова съзнание, представятъ пеперуди, които преждевременно сж се из- лупили. Но смърть очаква тия пеперуди. Защо? Защото зима е сега и н-йма храна, която да подържа живота имъ. Докато жив-йе въ индивидуалното съзнание, човйкъ не може да проникне даже до другитй две съзнания, чиито кржгове на деятелность сж по-широки, по-гол"йми. Гол-ймо заблуждение е да счита чов-йкъ себе си за божество. Той не може и не тр-йбва да играе ролята на божество. Ето защо, когато н-йкой счита, че е човйкъ, че е християнинъ, той тр-йбва добре да разграничава и разбира проявитй на тия три съзнания въ себе си и да постави всйко отъ тйхъ на своето м-йсто.
Се! а ще разгледаме отличителнигй чърти на индивидуалното съзнание. Важна отличителна чърта на това съзнание е, че то само никога не се обижда. И забележете, дойде ли до това съзнание, чов-йкъ е много де- ликатенъ, много внимателенъ къмъ себе си. Той лесно се обижда и отъ себе си, и отъ другитй хора. Противоположно на това съзнание е Божественото. Докато жив-йе въ Божественото съзнание, никой чов-йкъ, никое общество, никой народъ не е въ състояние да обиди човйка. Чов-йкъ, съ пробудено Божествено съзнание, е любимецъ на всички. Тази е причината, задето всички хора, били т-й християни, или езичници, обичатъ Христа. Който чете Христовото учение, и да не може да го изпълни, той го разбира и не сжци»
203'
Вейки намира, че Христовото учение е идеално Докато минава презъ фазата на гжее- ница, човйкъ гризе коравитй листа на дърветата, но щомъ се превърне въ пеперуда, той не може вече да разрушава тия листа. Щомъ стане пеперуда, човйкъ престава вече да човърка листата на Христовото учение. Той насочва хобота си къмъ ароматнит-й цвйтове на това учение и смуче отъ тйхъ сладъкъ сокъ. Христовото учение не е само за спасяване на душитй, но то има за цель да подобри живота на човйка, да подобри и засили неговитй способности. Яко това учение ье може да развие способноститй на човйка, ако не може да развие съзнанието му и да подобри неговия животъ, защо му е то? Да се самоизлъгва, да се заблуждава ли? Всйко учение, което заблуждава човйка, не е право учение. Да се лъже човйкъ, че обича Бога, че Му служи, а не върви въ Неговитй пжтища, това е заблуждение.
Преди нйколко деня дойде при мене единъ господинъ да го лйкувамъ и ми каза ^ Язъ съмъ благороденъ, добъръ човйкъ, готовъ съмъ да дамъ цйлото си имане, само да ме излйкувате. — Мога да ви дамъ единъ естественъ методъ за лекуване. Яко го изпълните, както требва, ще оздравйете. — Да, но съ този методъ ще отиде много време. Язъ искамъ изведнъжъ да се излйкувамъ. — Щомъ искате изведнъжъ да се излйкувате, три условия се изискватъ за това: да раздадете всичкото си имаме на сиромаситЪ, да посветите цйлия си животъ въ служене на
204'
Бога и да тръгнете съ торба въ ржка да проповядвате Неговото учение. Като чу това, този човйкъ се замисли и си отиде. Който не е готовъ да изпълни това, той тр-йбва да е доволенъ на методитй, които природата му показва за лйкуване. Ще вземе единъ отъ нейнигй методи и ще се л-йкува, макаръ и следъ години да има н-йкакъвъ резултатъ. Сжщо така постжпватъ и религиознитй. Т-й искатъ да придобиятъ знания изведнъжъ. Питамъ: готови ли сте да посветите ц-йлия си животъ на Бога? — Да, но ние имаме жени, деца, тр-йбва да ги гледаме. — Яко мислите, че вие гледате женитй и децата си, лъжете се. Вие сами си приписвате геройство, като мислите, че на васъ е предоставена грижата да гледате жена и деца. И жената си въобразява, че много работа върши, понеже тр-йбва да нарежда кжща, да слугува на мжжа и на децата си. Животътъ не седи въ гйзи нйща, Сьвременнитй хора сж нарушили сжществе- ния законъ, своитк пр-йми отношения къмъ любовьта, мждростьта и истината, и мислятъ, че прймата имъ задача е да гледатъ мжжъ м деца или, както мжжътъ казва, че първо тр-йбва да се грижи за дома.
Ще кажете, че като служи на Бога, чов-йкъ разваля семейния си животъ. — Покажете ми едно идеално семейство. Покажете ми една дъщеря, или единъ синъ, които да трептятъ за баща си, или за майка си, като за себе си. Единъ евангелски пропов-йд- никъ, нашъ познатъ, имаше две дъщери, «оито пазеше като зеницата на очигй си.
205'
После той влЯзе въ новото учение и ходйше да проповядва. Една отъ дъщеритй често му казваше: Много си глупавъ, като ходишъ да проповядва шъ отъ градъ на градъ. Вижъ, по-добре печели, една кжща да ни напра- вишъ, отколкото да си губишъ напразно времето. - Бащата билъ глупавъ, а тя е умна! Възможно ли е това? Казвате, че хората на новото учение се екзалтирали. Не, хората на новото учение не трйбва да се екзалтиратъ, но тр-йбва да се вдъхновяватъ. Ония, които се екзалтиратъ, тй сж далечъ още отъ прин- ципитй на новото учение. Нйкой вдига ржцетй си нагоре, моли се на Бога, казва : Лзъ се помолихъ вече. — Помолилъ се веднъжъ, и всичко свършилъ. Не, изгрйе ли слънцето веднъжъ, то 'никога не трйбва да залйзва. Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!" Значи, и -сато спи, човйкъ пакъ трйбва да се моли. Това значи будно съзнание. Небето приема молитвата на хора, на които съзнанието е будно. На добриттй хора съзнанието всйкога е будно. Непреривность на съзнанието се изисква отъ човйка. И въ будно, и въ сънно състояние, той трйбва да се моли, трйбва добро да прави. Нйкой се оплаква, че сънувалъ лоши сънища. — Нечисто е било съзнанието ти. — Какво да направя тогава ? — Изчисти съзнанието си, изчисти сърцето си отъ лоши чувства и желания. Псалмопйвецътъ казва: „Сърце чисто сътвори Ти въ мене, Боже". Чисто съзнание, чисто сърце се изисква отъ човйка. Това е велика наука, съ която всички хора тр-йбва
206'
да се занимаватъ. За тази цель, любовьта трйбва да се приложи въ живота. Любовьта зло не прави. Казвате: Какво н-йщо е любовьта? —- Да обичашъ човйка, това значи да вложишъ въ него такова н-йщо, съ което да го направишъ цененъ и за себе си, и за окржжаващитй. Какъвъ по-добъръ примйръ за любовьта искате отъ направеното отъ насъ изворче? Това мйсто, около рйката, б-йше нечисто, диво, а съ изворчето се превърна въ рай. Тукъ се вложи труда на братя и сестри отъ любовь, и днесъ вейки минувачъ спира да си почине, да уталожи жаждата си. Да обичашъ човйка, значи да събудишъ въ него това, съ което да се уве- личатъ възможноститй на неговитй ценности, вложени отъ Бога. Когато обичаме Бога, и Той ни обича. Тогава ние се разширяваме, готови сме на вейкакви жертви заради Него. Мнозина казватъ, че обичатъ Бога, а често се обезсърдчаватъ. Причинитк за обезсърдче- нията на хората се дължатъ на това, че не могатъ да постигнатъ, каквото желаятъ.
Единъ евангелистъ разправя една своя опитность за човйшкото обезсърдчение. Дохожда при него единъ младъ момъкъ, който му казва: Братко, моля ти се, намирамъ се въ гол~ймо затруднение, дошълъ съмъ до отчаяние; хайде да се помолимъ заедно, да ми се помогне. Евангелистътъ се моли, радва се, че единъ младъ чов-йкъ е готовъ да се обърне къмъ Бога. Младиятъ момъкъ казвлъ: Моли се на Бога да ми се помогне, иначе ще се самоубия. Лко Богъ ми помогне, ще
207'
Му служа на вкчни времена. Следъ десеть деня той пристига при евангелиста и му казва: Благодаря ти за услугата. Сега се облек- чихъ..» Отишълъ си младиягъ момъкъ и повече не се върналъ. Каква била причината за неговото отчаяние ? Той обичалъ една млада мома, влюбилъ се въ нея до полуда, и на вейка цена искалъ да се ожени за нея. Каква била изненадата му, когато видйлъ, че тя си имала възлюбенъ. Отчаянието му изчезнало, и той се примирилъ съ положението си. — Който обича Бога, той ще получи повече, отколкото може да си представи. Казано е въ Писанието: „Добрата жена е даръ отъ Бога." Азъ прибавямъ къмъ този стихъ още н-йщо: Добриятъ синъ, добрата жена, добригй приятели сж даръ отъ Бога. Който обича Бога, той ще бжде обико- ленъ отъ добри хора: жена му, децата му, приятелигй му, познатит-й му, всички ще бждатъ добри и внимателни къмъ него. На такъвъ чов-йкъ имотътъ расте. Ако е земед-й- лецъ, житото се подобрява, плодородието се увеличава. За всичко това, обаче, се иска знание, наука.
Сега, като ученици на новото учение, вие тркбва да възприемате новигй принципи на живота, че като рухне старото, да има за какво да се хванете. Стариятъ животъ ще се замйни съ новъ, както животътъ на гжсени- цага се зам-йства съ живота на пеперудата. Когато гжсеницата разбере, че животътъ й се свършва, тя си приготвя пашкулъ, въ който се скрива, както Ной въ ковчега си. И вие,
208'
като гжсеницата, ще вл-йзете въ своя паш- кулъ и ще се понесете по водата. Щомъ водата се намали, ще отворите вратата на своя ковчегъ и ще хвръкнете навънъ, както хвръкна гължбътъ отъ Ноевия ковчегъ. Казвамъ: потопъ иде въ свйта! Не потопъ отъ вода, но потопъ отъ огънь. Всички ще видите този потопъ. Питамъ: ще можете ли тогава да излйзете отъ своя пашкулъ? Който не е ус- пйлъ да се завие на пашкулъ, той ще се опърли отъ огъня, а нйкой даже ще изго- рятъ. Който има пашкулъ, той ще мине съ него по водата, както Ной съ своя ковчегъ. И като мине огъньтъ, той ще излйзе отъ пашкула си и ще започне новия животъ, който носи истинскигй блага, истинскитй условия за добъръ животъ. Като излйзе отъ ковчега, ще хвръкне въ въздуха, като пеперуда. Кой отъ васъ е ималъ тази опитность, да излйзе отъ пашкула, да хвръкне свободно въ въздуха, като пеперуда, и да ходи отъ цвйтъ на цвйтъ да събира сладъкъ сокъ? Който нйма тази опитность, той нищо не може да говори.
Сега отъ всички се изисква да усилите вйрата си. Това не значи, че нймате вйра, но вйрата ви е като тази на търговеца. Докато работитй на търговеца вървятъ, той се насърдчава; щомъ настане нйкаква криза въ търговията му, той се обезсърдчава. Следователно, докато се обезсърдчава, човйкъ се намира въ индивидуалното съзнание на своята личность. Докато ревностьта действува въ него, той живйе въ общественото съзнание.
209'
Щомъ дойде въ него н-йкакъвъ импулсъ за великъ животъ, той влиза вече въ общочовешкото съзнание, въ което взиматъ участие всички велики, възвишени души. И забележете, когато на едно мйсто се събератъ двама, трима, петима или десетина души, всйкога се явява ревность. Ревностьта има и добри страни. Тя дава потикъ на чов-йка. Обаче, ревностьта тр-йбва да се постави на своето м-й- сто. Който не разбира ревностьта, той може да се спъне въ нея. Чов-йкъ тр-йбва да разбира своигй прояви, да знае, къмъ коя категория на съзнанието се отнасятъ: къмъ индивидуалното, къмъ общественото или къмъ общочовешкото.
Казвате: Защо съзнанието на чов-йка не се пробуди изведнъжъ, да види, какво му предстои да мине? — Лко видите всичко» което ви предстои да минете, въ единъ день косата ви ще побйлйе. Гръбнакътъ ви не е толкова силенъ, не може да издържа много» Тази е причината, задето Богъ постепенно вдига завесата и по малко дава. Когато чов-йкъ разбира дълбокия смисълъ на страда- данията, животътъ не е страшенъ. Чрезъ страданията, човйкъ ще познае Бога, ще познае хората, ще познае и себе си. Горко на онзи, който не е страдалъ! Обаче, това не значи, че чов-йкъ тр-йбва да се самоосжжда. Само- осжждането, строгата себекритика не прави, човйка герой. Да направишъ пжть на слабия,, това е геройство. Да спасишъ мравята, когато се дави, това е геройство. Защо? Защото вие
14
210'
изпълнявате волята Божия. Богъ се грижи и за най-малкитй сжщества, на които хората сами не биха обърнали никакво внимание. Нйкой човйкъ страда и се моли на Бога да му помогне. Той иска Богь да агйзе отъ своето положение, да напусне работата си, за да му помогне. Това говори за щестлавие- то на този човъкь. Достатъчно е Богъ да чуе молбата му, а какъ ще му помогне, това е Негова работа. Както човйкъ спасява мра- вята, така и него ще спасятъ. Ще дойде нйкое по-силно сжщество отъ него, което ще му помогне. Богъ помага и на хорага, и на животнитй чрезъ свои специални органи. Всй- ко сжщество, което е готово да изпълни Божията воля, е Неговъ оогань.
Казвате: Дотегнаха ни страданията. — Щомъ кажете така, вие искате да се освободите отъ мжчната книга, която баща ви е купилъ да четете, да я изучавате. Страданията представятъ такава мжчна книга, дадена ви отъ вашия баща за изучаване. Какво придобива ученика, следъ като продаде на други хора своята мжчна книга ? Нищо не придобива. Напротивъ, безъ тази книга, той остава простакъ, невежа. Щомъ получи тази книга отъ баща си, ученикътъ трйбва да я разгърне, да изучи всичкото й съдържание, за да разбере цйлия свЯтъ, че наука има въ душата му.
Съвремеинигй хора искатъ да уредятъ материалнитй си работи. Тй не знаятъ, обаче, че начинътъ, по който искатъ да ги уредятъ, нйма да имъ помогне. Ново разбиране
211'
се изисква отъ гйхъ. Тй тр-йбва да поставятъ любовьта като основа въ живота си, и ще видятъ, какъ всичкигй имъ работи ще се уре- дятъ най-правилно. Ще кажете, че любовьта днесъ не може да се приложи. Не, любовьта всйкога е могла да се приложи, а днесъ — най-много. Яко търговецътъ вложи любовьта като основа на своя животъ, и търговията му ще върви добре. Яко ученикътъ вложи любовьта въ живота си, всичко, каквото чете или учи, ще запомня лесно. Сега хората се приближаватъ къмъ любовьта съ страхъ и ужасъ. Като видятъ любовьта, отдалечъ още се объркватъ. Да влйзете въ стаята на нй- кой разбойникъ и се забъркате, разбирамъ, но да вл-йзете въ стаята на майка си и на баща си и да се забъркате, не разбирамъ.
Сега, не е въпросътъ да продавате кни- гит-й си, които вашиятъ баща ви е далъ да изучавате. Като ученици' на Великата Школа, вие имате задачи, които трйбва да разрешите. Вие имате изпити, които трйбва да издържите. Ще учите, ще работите, за да не пропаднете. Като се натъкватъ на известни затруднения, мнозина казватъ: Въ този животъ не мога да разреша задачигй си, но ще останатъ за друго нйкое прераждане. — Това е криво мислене. От де е дошла тази мисъль въ ума ви? Отде знаете, че въ друго нйкое прераждане ще имате сжщитй условия, каквито имате днесъ ? Яко изпуснете днешнитй условия, вие ще прекарате въ пространството 200—300 или 500 години въ лутане, въ безпокойствия, безъ да имате надежда за връщане къмъ по-
212'
раншнитй условия. НЯма по-страшно н-йщо отъ това, да бждете изоставени, забравени отъ всички и да живйете самъ, въ абсолютна самота ! Вие не сте изпитвали, какво нйщо е самотата на живота! Азъ ви говоря тия нй~ ща, за да не се подавате на вашитй лоши съветници, на вашитй лоши учители, които ви подтикватъ въ кривъ пжть. Като знаете това, ще различавате, отде идатъ вашитй мисли и чувства. Вейка Божествена мисъль трйбва да се приеме; вейка мисъль, която не е Божествена, трйбва да турите настрана. Само по този законъ ще укрепнете, ще бждете здрави, силни и ще създадете хармония помежду си. Иначе, безъ този законъ, нищо не можете да постигнете. Само любовьта е въ състояние да направи човйка съвър- шенъ. Любовьта дава животъ Следователно, който придобие живота, той е роденъ вече отъ любовьта. Следъ това мждростьта иде да допълни живота на човйка, да му даде направление. Мждростьта съдържа въ себе си елементигй на знанието и на свйтлината. Когато човйкъ придобие знанието и свйтлината, тукъ вече спира мждростьта и започва да действува истината, която носи свободата. Когато си постави за идеалъ познаването на Бога, човйкъ става свободенъ.
И тъй, първо се проявява любовьта, която носи живота. После иде мждростьта, която носи знание и свйтлина. Трета се проявява истината, която създава въ чов-йка ве- ликъ потикъ къмъ свобода. Съ този импулсъ човЪкъ може да преодолее всички препят^
213'
ствия въ своя пжть. Това подразбира преминаване въ нова фаза на животъ, но не свършване на живота. И въ бждеще, когато отново дойде на земята, човекъ ще знае вече, върху какви основи требва да постави живота си, за да бжде приятенъ, да се радватъ всички хора по лицето на земята. Когато разбере живота, тогава човекъ ще каже: „Всичко считамъ за изметъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога". Така е казалъ Апостолъ Па- велъ, когато е билъ въ общочовешкото съзнание. После той е слйзълъ въ общественото, въ народното съзнание и казалъ: Искамъ да умра за народа си, искамъ да го спася. — Христосъ не можа да го спаси, че той ще го спаси. После Апостолъ Павелъ казва: „Азъ, който проповкдвамъ Христа, боя се да не бжда отхвърленъ". Значи, той почувствувалъ, че еврейскиятъ народъ ще бжде отхвърленъ. Не можешъ да спасишъ единъ народъ, докато не го обикнешъ. Апостолъ Павелъ не можа да проникне въ дълбочините на своя народъ, и следъ като го опита, отказа се отъ мисъльта си да го спаси. Той каза: Отдалечавамъ се вече отъ васъ и отивамъ при езичниците. Щомъ се отърси отъ връзките на своя народъ, той се избави.
И на васъ ще се даде такава задача, да проповедвате новото учение между своя народъ. Мнозина не ще издържатъ противодействието на външния светъ и ще се върнатъ, като кажатъ, че тази работа не е за техъ. Веднъжъ сте влезли въ Школата, знайте, че дце ви поставятъ на различни изпити, малки
214'
или големи. Следъ като носихме десеть деня- наредъ вода, по-нататъкъ ще ви се даде задача, напримеръ, десеть деня наредъ да търсите Бога въ проявите на хората и да кажете, въ какво сте Го познали. Окултната школа дава на учениците си редъ задачи и опити, но тя изисква отъ тйхъ послушание и деятелность. Затова и Писанието казва : „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете въ Царството Божие". Какви деца требва да станете? Чисти по сърца и разумни въ проявите на своя умъ.
Правете опити, за да се уякчи вярата ви. Вярата внася разбиране между всички хора. Божествениятъ огънь пъкъ требва да обхване цЪлото човечество. Той е необхо- димъ, за да събуди въ хората общочовешкото съзнание, И тогава, доколкото човекъ е в-йренъ на трите принципа въ живота — на любовьта, на мждростьта и на истината, дотолкова и Богъ ще му помага. Христосъ казва: „Идете и проповядвайте това учение, и азъ ще бжда съ васъ до окончанието на века". Това значи Христовиятъ Духъ да бжде съ насъ- Щомъ Христовиятъ Духь е върху васъ, вие ще можете да се повдигнете, да минете отъ индивидуалното съзнание въ общественото и отъ общественото въ общочовешкото. Споредъ езика на Писанието, това се нарича „новораждане". Новородениятъ живее въ общочовешкото, въ козмическото съзнание. Съ такъвъ човекъ всеки желае да се разговаря, всеки се разбира съ него. Гответе се за този моментъ. Той може да дойде всекога.
215'
Обаче, условия се изискватъ за този моментъ» Какви сж гйзи условия? Вжтрешни. Следъ като сте се готвили толкова години за този моментъ, и следъ като още продължавате да се готвите, трйбва ли', когато настане този часъ». да кажете, че не сте готови ?
Ще приведа единъ примйръ изъ българския живо'.ъ, да видите, какъ се постжпва съ онзи, който не е готовъ, когато Богъ похлопа на вратата му. Единъ добъръ, младъ мо- мъкъ обичалъ дъщерята на единъ български чорбаджия. Родителитй й не я давали на този момъкъ, но понеже момата го обичала, тя решила да му пристане. Вечерьта, когато мо- мъкътъ отишълъ въ дома на момата да я вземе, тя му казала: Не съмъ още готова, дрехитй не съмъ събрала. Ела утре вечерь. Той се върналъ у дома си, но повече не отишълъ при момата. По сжщия начинъ и Богъ не идва два пжти подъ редъ при човйка. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човйка и не Му се отвори, Той втори пжть не идва вече. Като похлопа веднъжъ на сърцето на човйка, той трйбва да бжде готовъ да му отвори. — Яма не съмъ си събралъ дрехитй. — То е другъ въпросъ. Богъ не може да чака вънъ да събирашъ дрехитй си. Вие трйбва да съберете дрехитй си, да се приготвите, и щомъ чуете, че Богъ тропа на вратата на вашето сърце, веднага да отворите и да из- лйзете вънъ. Ще кажете: Ями какво ще пра- вятъ мжжетй ни, какво ще правятъ женигй ни? — Това не е ваша работа. — Ями децата ни? — Това сж второстепенни въпроси.
216'
Първата ви задача е да определите отношенията си къмъ Бога, а останалите въпроси ще се разрешатъ сами по себе си. Питамъ: като сте се предали на домовете си, на мж- жете и на женитЬ си, на 'дъщерите и на синовете си, осигурени ли сж те? Не виждате ли, че съвременните народи, общества и домове се намиратъ въ ужасно положение? Страшно е положението на съвременния светъ! Виждате, какъ мжже и жени се прода- ватъ. Не могатъ вече да сжществуватъ лъжи и измами. Требва да се тури край на лъжата. Светътъ се нуждае отъ герои.
Сега, ние не се интересуваме отъ пре- стжпленията на хората. Ние се интересуваме отъ това, доколко те спазватъ великия законъ въ живота любовь къмъ Бога. За предпочитане е сърце чисто, а ржце огрубели отъ работа, отъ трудъ, отколкото ржце меки, а сърце нечисто, покварено отъ различни пороци и недостатъци. По-добре ржце корави, а сърце меко, отколкото сърце каменно, загрубяло, а ржце меки. Които искатъ да изпълнятъ великия законъ, нека напра- вятъ крачка напредъ. Този въпросъ нЯма да се разреши нито съ индивидуалното, нито съ общественото или народното съзнание, но съ общочовешкото. Що се отнася до индивидуалното съзнание, то е отживело времето си вече. Требва ли още да се занимавате съ погрешките на хората ? Да се занимавате съ чуждите погрешки, това значи сами да се спъвате. Има кой да се грижи за погрешките на хората и да ги оправя. Да се
217'
занимавате съ погрйшкитй на хората, нито вие ще се спазите, нито на тйхъ ще помогнете. Ето, Мойсей, единъ отъ вицнитй адепти на времето си, който разполагаше съ египетската мждрость, употрЪби различни методи за изправяне на еврейския народъ, но не можа. Като не можа да постигне това, той се оплакваше, че не може да се справи съ този своенравенъ народъ. Ецва сега започва да се пробужда съзнанието на евреитй.
Лзъ не говоря за евреитй по плъть, но имамъ предъ видъ духовния Израиль. Това пробуждане на съзнанието, т. е. този пре- вратъ въ душитй на хората може да се постигне само по Божественъ начинъ. Никакви други начини, никаква друга култура не е въ състояние да прероди човйка, освенъ Божествената. Тази култура носи любовьта въ себе си. Безъ любовь нищо не може да се постигне. Безъ любовь човйкъ се намира въ сжщото положение, въ каквото се намира мравката, когато попадне въ пйсьчната ху- нийка на мравчения лъвъ. Влйзе ли веднъжъ тамъ, тя повече не може да излЯзе. Тази хунийка е майсторски построена. Чрезъ нея мравчениятъ лъвъ лесно лови жертвитй си. Следователно, вложете любовьта въ душата си за основа на вашия животъ, ако искате правилно да разрешите всички задачи на живота си. Любовьта подразбира пълно съгласие между тригй вида съзнания. При това положение, човйкъ живйе не въ настроенията, а въ вдъхновението, което никой не може да му отнеме. Тъй свързани тригй
218'
съзнания въ едно, тЬ опредклятъ и правилните функции въ духовния животъ на човЪка. ТЯ се намиратъ въ такава зависимость едно отъ друго, въ каквато зависимость се намиратъ помежду си главата, белите дробове и стомаха. Индивидуалното съзнание представя стомаха въ човека, общественото съзнание — белите дробове, а общочовешкото — главата. И наистина, соковете отъ стомаха минаватъ въ белите дробове, а оттамъ — въ главата.
Като дойдатъ до известна възрасть, мнозина се отказватъ да учатъ, да работятъ и казватъ: Докато бехме млади, ние работихме. Сега нека младите работятъ, нека те учатъ Младостьта на човека се подържа отъ вера- та му въ Бога. Чрезъ верата човекъ може да привлече къмъ себе си ония нови сили, нови елементи, които сж нужни за подмладяването му. Колкото повече клиенти привлича единъ търговецъ, толкова по-добре вър- вятъ работите му. Това не значи, че човекъ требва да очаква ца дойде помощьта му само отвънъ. Лко мисли така, той ще се намери въ положението на турците, които каз ватъ, че Яллахъ всичко може да направи. — Това е верно, но и хората требва да рабо- тятт. Че и хората сами правятъ много нещаг виждаме по това, че светътъ още не е из- правенъ, макаръ да казватъ, че Богъ всичко прави. Лко хората биха оставили всичко на Бога, свЯтътъ щеше да бжде въ пълна изправность. И старите пророци сж казвали, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ, но въпреки то
219'
ва, тк не обърнаха хората къмъ Бога. Значи» покрай БожиитЯ думи, тЯ сж предавали и свои. Лко нЪкои тйхни мисли сж дали добри резултати, и това е добро. Но самъ Богъ се чуди, какъ е дошло на ума на хората да Му приписватъ нЯща, които Той никога не е по- мислялъ, нито казвалъ. Идатъ времена, когато вйрата, знанията на хората ще бждатъ подложени на изпитъ.
Преди нЯколко деня дохожда една сестра при мене, уплашена, разтревожена, детето й заболяло отъ минингитъ. — Никакъвъ минингитъ не е това. Детето е ходило гологлаво на слънце, но като не е свикнало на силнитЯ слънчеви лжчи, заболяла го глава. Щомъ му се даде очистително и изпие няколко чаши гореща вода, да се изпоти, минингитътъ ще изчезне. Друга сестра пила студена боза, оплаква се отъ коремобо- лие. Разбира се, че ще пострада. Студена боза не трЯбва да се пие. Много отъ ва- шитЯ мисли и желания сж подобни на студената боза, отъ която непременно коремъ ще ви заболи. Който е успйлъ да хармонизира въ себе си и тритЪ съзнания, той ще се избави отъ нещастията, които идатъ отвънъ.
Сега, азъ желая да разберете добре това, което ви говорихъ. Колкото малко и да сте разбрали, приложете го въ живота си. Колкото малко и да сте чули, то ще бжде въ състояние да ви разтърси, да раздвижи съзнанието ви, да направи генерално пречистване на мислигЬ ви. Лзъ искамъ да бждете герои, да не се отпущате. Новото учение из-
220'
■исква нови дрехи, нови костюми. Скжсани, стари дрехи въ новото учение не се позволя- ватъ. Тамъ вейки трйбва да обръща вниманието на хората съ своитй нови костюми. Казвате : Има ли чов-йкъ толкова ср-йдства ^ — Ср-йдствата се криятъ въ любовьта. Тя носи гол-йми богатства за човЯка. Който служи на първия принципъ — любовь къмъ Бога, той н-йма да бжде лишенъ отъ Божиит-й блага. Щомъ не служи на този принципъ, никакви блага нйма да получи.
И тъй, спазвайте основния принципъ въ живота си — любовь къмъ Бога. Това не значи, че вие н-ймате любовь. Всички имате любовь, но съ тази любовь не можете да вл-йзете въ Царството Божие. Любовьта на гжееницата не може да бжде любовь на пеперудата. Вашата любовь, вашата мждрость, вашата истина трйбва да послужатъ за основа на по-широка любовь, мждрость и истина.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
42. Лекция отъ Учителя, държана на 13 юлий, 1927 г. София.