Работна среда на електронния архив
ВРЪЗКА НА СЪЗНАНИЕТО
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!" Размишление. За следния пжть пишете върху темата : „Отличителните чърти на Соломона, на Со- крата и на Толстоя". Животътъ е изкуство, вследствие на което требва да се изучава като изкуство. Сж- щевременно животътъ е и наука. Следователно, когато разглеждаме живота като изкуство, ние требва да го поставимъ по отношение на вжтрешното съзнание, което свързва всички факти на живота въ едно цело. При това, тия факти требва да се тълкуватъ положително, всеки отъ които да се постави на своето место по отношение на целокупния животъ, както и по отношение на всички живи сжщества. Това може да се постигне при положение, когато човекъ има частично, или индивидуално отношение къмъ козмоса. Въ този случай, азъ разглеждамъ козмоса като живо сжщество. Козмическото съзнание има предъ видъ човека само тогава, когато неговото съзнание е будно и въ четирите свои области: като съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Днесъ хората се намиратъ на повърхнината на козмическо-
132'
то съзнание, тъй щото, каквото започватъ, отъ негово гледище, всичко свършватъ усггЪшно.
Като говорятъ за живота, сегашните хора иматъ предъ видъ главно материалните работи, материалните интереси на хората. Обаче, материалните блага сж последните блага въ света. Когато отъ невидимия светъ решатъ да уморятъ некого, да го лишатъ отъ живота, даватъ му материални блага. Напримеръ, достатъчно е да окачатъ на врата на некого торба съ злато и да го пуснатъ въ морето. Затова и мждрецътъ е казалъ: Господи, не ми давай богатства, да не потъна на дъното на морето. Не ми давай и голема сиромашия, да не олекна много, че ветърътъ да ме отнесе некжде. Тъй щото, ако човекъ е богатъ, има опасность да не потъне въ морето ; ако е сиромахъ, има опасность ветърътъ да не го отнесе. Значи, колкото е опасно големото богатство за човека, толкова е опасна и големата сиромашия.
Казано е въ Евангелието: „Блажени нищите духомъ". Подъ „нишъ духомъ" не се разбира сиромахъ човекъ. Некой може да е сиромахъ и да бжде горделивъ. Или, може да бжде богатъ и пакъ да е нищъ духомъ. Когато постжпва въ училище, ученикътъ не требва да мисли за своя произходъ. Не бж- дете като горделивите царски синове, които, като постжпватъ въ училище, мислятъ, че мно- I о знаятъ. Те знаятъ толкова, колкото знаятъ и другите ученици. Я това, че имали царска кръвь, те требва да знаятъ, че тази кръвь е човешка, и като така, еднаква съ
133'
«ръвьта на всички хора. Тъй щото, първата задача на ученика е да учи, да придобие достойнство отъ знанието, което всЪки день черпи отъ училището, а не да се гордЪе съ своето произхождение и съ своята кръвь. НЪ- кой казва, че се обърналъ вече къмъ Бога. — Това още не е достатъчно. Да се обърне къмъ Бога, това е въ реда на нещата, но следъ като се обърне къмъ Бога, той трЪбва да влЪзе въ Царството Божие. На сжщото основание, казвамъ: ученикътъ не се нуждае само отъ знания, но той требва да има и характеръ, съ нищо да не се подкупва. Истински характеръ е този, който съ нищо не се подкупва: и цялата земя да му дадатъ, той пакъ нЪма да се подкупи. Човекъ още не е миналъ презъ всички процеси на живота, да изпита характера си. Всичко, каквото животътъ и природата даватъ на човека, иматъ за цель да изпитатъ устойчивостьта на неговия характеръ, като морално сжщество. И следъ като се изпита и познае, едва тогава човекъ може да говори за любовь. Любовьта се проявява само при морално стабиленъ човекъ. Когато човекъ изгуби своята морална стабилность, и любовьта изчезва отъ него. Казвате: Какво правятъ тогава грешните хора безъ любовь? Любовь.та се проявява и между грЪшнитЬ, но тамъ тя произвежда големи страдания. Богъ е и въ ада, но тамъ Той произвежда такъвъ огънь, какъвто никой не би пожелалъ
И тъй, щастието ви зависи отъ вашитЪ разбирания, отъ това, което правите въ време
134'
и пространство. Въ това отношение, вейки день ставатъ промени въ човешката душа, както и въ съзнанието му. Обаче, каквито и да сж гЬзи промени, мирътъ на човека не требва да се нарушава. По повърхнината на човешкото сърце, на човешкия умъ, на човешката душа, както и на съзнанието му, мо- гатъ да ставатъ редъ промени, обаче, дойде ли въпросъ до вжтрешното му естество, никакви колебания и смущения не се позволя- ватъ. Каквито усилия да правите, презъ каквито изпитания да минавате, те сж необходими за вашето развитие. Отъ всичко требва да се учите Добриятъ човекъ може да бжде и богатъ, и сиромахъ — той отъ всичко се учи. Сиромашията и богатството сж вжтрешни, а не външни процеси. Когато човекъ раздаде богатството си на другите и остане сиромахъ, той е добъръ човекъ И обратно: ако задържи всичкото си богатство само за себе си и не помисли за другите, той е лошъ човекъ.
Питамъ: какво разбирате подъ връзка на съзнанието? Подь връзка на съзнанието се разбиратъ правилни отношения къмъ Първата Причина, или къмъ Козмоса, или къмъ Бога. Като говорите за Бога, това още не означава, че Той живее въ васъ. Въ телото на човека Богъ не може да живее, но Той живее въ неговата душа. Днесъ човешката душа не е напълно въ телото му. Човешкото тело още не е устроено, както требва, т. е. не е още добре организирано. Единъ день, когато човешкото тело се устрои добре, тогава ду-
135'
щата му ще се въплъти напълно въ него, и той ще стане безсмъртенъ. Казано е, че чо- вЪкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но това още не е реализирано. Чов-ккъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, но още не е направенъ така. И наистина, казвате, че Богъ е всезнаещъ, обаче, чов-Ькъ не е все- знаещъ. Знае ли той, какво има на слънцето? Знае ли той, какво въ сжщность е въздухътъ? Знае ли, на каква височина достига атмосферата около земята ? Знае ли, какво има въ дълбочината на океана ? Знае ли, какво има въ центъра на земята ? Защо не знае всичко това ? Нали е създаденъ по образъ и подобие Божие? Само онзи може да знае ткзи нЪщз, въ когото козмическото съзнание е пробудено. Той може да напуща гЬлото си и да обикаля цЪлата земя, да влиза въ вжтре- шностьта й, да види, отъ каква материя е направена, отъ колко пласта е съставена. Той може да слиза и на дъното на океана, както да отива и на слънцето. Много н^ща знае този ЧОЕЪКЪ, НО нищо не съобщава за гЬхъ. Лко н^кой отъ васъ на сънь само отиде на слънцето, всички вестници ще пишатъ за него. Така постжпватъ децата. ТЪ обичатъ да се хвалятъ. Каквото чуятъ, или видятъ, веднага съобщаватъ на всички. Обаче, който е развилъ въ себе си козмическото съзнание, той е разуменъ човекъ. Той знае, какви усилия, колко работа, колко енергия е ижди- вилъ, докато стигне до това положение. Той постжпва внимателно, за да не изгуби това съзнание. Големи препятствия е срещналъ
136'
той въ пжтя си, докато развие своето козмиче- ско съзнание. Щомъ стигне до това положение, той счита понйкога земното богатство за спънка, а земната сиромашия — за благо- словение.
Единъ богатъ американецъ вложилъ шесть хиляди долари въ една банка, да му послужатъ на стари години. Отъ този день той престаналъ да спи, престаналъ да се моли, все за банката мислилъ. Най-после той решилъ да се освободи отъ това тежко състояние: извадилъ паритй си отъ банката, рез- далъ ги на бедни и се успокоилъ, започналъ да се моли на Бога усърдно. Значи, вярата му въ шестьгй хиляди долара била спънка въ неговия животъ. Този примйръ не се отнася за беднитй хора. Тй ще си кажатъ: Като имаме тия пари, ние и спокойствие ще имаме. Тоз^ примйръ се отнася до васъ, като ученици, които искате да направите връзка въ съзнанието си, ца дойдете до козмическото съзнание. Докато това съзнание не се е пробудило въ васъ, вие можете да внасяте па- ритй си въ разни банки. Щомъ се пробуди, безъ да мислите много, ще извадите шестьгЬ хиляди долари отъ банката и ще ги раздадете на бедни. Докато сте обикновени хора, въ реда на нЪщата е да внасяте паригЬ си въ банки. Щомъ станете необикновени, ще вършите необикновени работи. Христосъ е казалъ: „Не влагайте съкровищата си тамъ, дето ръжда и молци ги изяждатъ, но вложете ги въ небеснигЬ банки, дето нито мо- лецъ, нито ръжда ще ги изядатъ!" Вие хо
137'
дили ли сте въ тия банки ? Знаете ли, ка- къвъ е редътъ и порядъкътъ тамъ? Вложите ли паритЪ си въ тия банки, и следъ хиляди години да отидете, ще си ги вземете, безъ да се е изгубила стотинка отъ тЪхъ. И най- малкиятъ капиталъ да сте вложили, той ще ви се върне безъ никакви удържки, безъ никакво накърняване. Но и за най-малкия заемъ, който сте направили въ една отъ Божествените банки, сжщо така се държи сметка. Ще ви извикатъ и ще кажатъ: Платете си заема, който сте направили преди еди-колко си хиляди години! Тамъ за всичко се държи смЪтка.
Сега, ще ви задамъ няколко въпроса: Защо, когато обичате никого, тр-Ьбва да го питате, обича ли ви и той? И защо требва да му кажете, че го обичате'? Защо требва да ви говоря днесъ? Вие сами не можете ли да се учите? Ще кажете, че ви говоря, защото служа на Бога. Да служите на Бога, подразбира да приложите Неговия законъ на земята. По този начинъ само хората ще напра- вляватъ своя животъ. Яко хората живЪятъ споредъ свои закони, а говорятъ за Божествени, т^хниятъ животъ н"Ьма да устои. Може ли да устои връзката между две вж- жета, едното отъ които е здраво, а другото слабо? — Не може. Т&кова н^що представя връзката между Божествения и човешкия животъ, ако човЪшкиятъ животъ не се ржководи отъ Божествения. Когато между съзнанията на двама души се прави връзка, и двегЪ съзнания требва да бждатъ еднакво силни. Силенъ човЪкъ е онзи, на когото съзнанието
138'
е винаги будно. Будно съзнание пъкъ е това, въ което нйма никакво прекжсване. Гр-Ьхове- гЬ и страданията на хората се дължатъ на отклоненията, които ставатъ въ тЪхнитЪ съзнания. Напримйръ, нЪкой човйкъ отваря Евангелието всЬки день, да прочете поне единъ стихъ отъ него. Една сутринь, обаче, казва: И безъ четене на стихове може. Щомъ каже така, въ съзнанието му се вмъква нЪщо чуждо, което го отклонява, прекжсва връзката му. Когато съзнанието на човйка се пре- кжсне, той не може вече да контролира своигЬ мисли, чувства и постжпки. При гкзи прекжсвания на съзнанието, човйкъ губи своя духъ, губи смисъла на живота. Изпитанията, страданията, сиромашията ставатъ причина да се прекжсва съзнанието на човЪка. НЪкои хора въ сиромашията си сж много ревностни къмъ Бога. Тй се молятъ, работятъ, подвиза- ватъ се духовно. Щомъ забогагйятъ, забра- вятъ Бога. Не човйкъ трйбва да тьрси Бога и като богатъ, и като сиромахъ, и като ученъ, и като простъ.
Най-красивото нйщо е човйкъ да гледа на живота като на изкуство и като на наука. Чрезъ тази наука той ще създаде въ себе си характеръ, чрезъ който ще моделира своя умъ и своето сърце. Да моделира ума и сърцето си, това значи да моделира, да оформи, да организира мислитй и чувствата си. Яко срещнете човйкъ, въ когото мислитй и чувствата не сж организирани, ще кажете, че съзнанието му е прекжснато. И наистина, всЪко прекжсване на съзнанието създава въ
139'
чов-Ька известна аномалия. За такъвъ човЪкъ се казва, че е особенъ. Той се намира поаъ чуждо влияние на безброй сжщества около него. Мускулите на ржцетЪ и краката му тре- перятъ, цЪлата му нервна система е разклатена. Всичко въ него е въ дисхармония. Ако хванете ржката на този човЪкъ, тя е разслабена, мека, отпусната. Често разваленигЪ хора иматъ такива ржце. Развалени, значи раз- въртяни, развинтени. Развратенъ, разваленъ човекъ е този, който не върви въ Божия пжть. Той не може да задържа въ себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, презъ която тя изтича. Като резултатъ на това изтичане, идатъ различните болести. Това изтичане на енергията отъ човека се нарича въ науката де- магнетизиране. Много отъ болеститЬ на съвременните хора се дължатъ, именно, на това демагнетизиране. Главоболието, напримеръ, се дължи, или на натрупване излишъкъ на енергия въ стомаха, която не може да се пласира, или на недостигъ на енергия въ стомаха. Това показва, че между главата и стомаха има известна връзка.
Като се знае това, човекъ требва да регулира силигЬ въ своя организъмъ. Това може да се постигне чрезъ връзка съ Първата Причина, съ козмическото съзнание. Само по този начинъ човЪкъ може правилно да се лекува. Козмическото съзнание е въ сила да регулира енергиитЪ въ човешкия организъмъ, като ги насочва въ права посока. Когато имате връзка съ Божественото, или козмиче-
140'
ското съзнание, и започнете да изучавате н"Ь- кой предметъ, то ще хвърли светлина въ вашето съзнание, и вие лесно ще изучите този предметъ На това се дължи факта, дето едни хора разбиратъ Библията правилно, по духъ, по вжтрешенъ смисълъ, а други я взи- матъ само въ букваленъ смисълъ. ГТьрвигЪ иматъ връзка съ козмическото съзнание, а вторигЬ — н-Ьматъ такава връзка. Да разбирате Библията правилно, това е изкуство и наука. Да разбирате вжтрешната връзка на живота, това е изкуство и наука.
Като ученици на Великата Школа, вие се различавате помежду си по възрасть, по опитности, по преживявания, вследствие на което едни отъ васъ сж стари души, а други — млади души. Като не знаете това, вие казвате: Защо тия млади момичета и момчета сж влезли въ Школата? — Вие не знаете още, дали гЬ сж млади, или не. Дали чо- вЪкъ е младъ, или старъ, това зависи отъ възрастьта на неговата душа. Н^кой може да е 15—20 годишенъ, но като душа да е старъ; другъ може да е 60—70 годишенъ, но като душа да е младъ. Казвамъ: който не разбира живота като изкуство и като наука, той е млада душа, безразлично, на каква физическа възрасть е на земята. Въ това отношение, всЬки требва да се стреми да разбира живота като изкуство и като наука. Като разберете живота така, ще видите, какво веллко бждеще се разкрива предъ васъ. И млади души да сте, пакъ е добре, но тр-Ьбва да знаете положението и мЪстото си ^
141'
въ природата. И млади, и стари души, всички трЪбва да работите, да развивате козмическото съзнание въ себе си. Лко съ това съзнание започнете да изучавате астрологията, ще знаете, на кое м"Ьсто требва да поставите всЬка планета. Лко всЪка планета поставите на местото й, вие ще се до- могнете до живота като изкуство и като наука. Тогава ще можете да гадаете върху събитията, които се случаватъ въ живота. Сжще- временно ще гадаете и върху събитията въ вашия животъ, ще знаете всЬка година, какво ви предстои да минете. Само онзи може да гадае бждещето си, въ когото е пробудено вече козмическото съзнание.
Въ връзка съ въпроса за предсказване бждещето на чов-Ька, турцит% казватъ: Каква полза отъ гадането, когато никой не може да отмени това, което е писано на човека? — ВЪрно е, че има н^ща, които, веднъжъ определени, не могатъ да се отм^нятъ, но гЬ могатъ да се отложатъ. Когато чов-Ькъ не е готовъ да посрещне нЪщо, било добро или зло, това н-Ьщо може да се отложи. Едно е важно за човека днесъ: той не требва да мисли, какъ може да отмЪни лошигЬ условия, които му се готвятъ, но да работи върху себе си съзнателно, съ цель да приготви добри условия за своето бждеще. ТЬзи добри условия ще го поставятъ при сжщитЪ условия и въ невидимия свЪтъ. Лко води непорядъ- ченъ животъ, безъ да иска, той си приготвя лоши бждещи условия, които ще го заведатъ
142'
въ ада, въ тъй наречената „тринадесета сфера на земята". Подобното подобно привлича.
Ще ви дамъ едно правило за живота : вейка сутринь, преди да започнете работата си, отправете съзнанието си само за две минути къмъ козмическото съзнание, да се свържете съ всички живи сжщества на земята. Презъ гйзи две минути постарайте се абсолютно да се отдйлите отъ този свйтъ, като че около васъ нищо не сжществува. Първи англичанитй направиха този опитъ. Следъ свършване на общоевропейската война, въ цйла Англия се издаде заповйдь. на еди-кое си число, въ точно опредйленъ часъ, за две минути да спре вейкакво движение, всички фабрики, работилници, училища, вейкакви заведения, и кой дето се намйри, да отправи мисъльта си къмъ Бога, къмъ невидимия свйтъ, да се свърже съ него. Красивъ мо- ментъ е този! Две минути цйлъ народъ да посвети на Бога! Ако единъ день се опре- дйлятъ петь минути — още по-добре. Цйла Англия спрй своя обикновенъ животъ, своитй ежедневни работи за две минути, за да се свърже съ Бога Какво би било, ако цйлото човечество опредйли единъ такъвъ моментъ за връзка съ невидимия свйтъ! Мощна вълна би се разлйла изъ цйлия свйтъ!
Сега и на васъ казвамъ: вейка сутринь, следъ ставане, ще опредйлите две минути за връзка съ невидимия св-йтъ. Силата на човйка седи въ връзката му съ невидимия свйтъ. Всички, които сж завъ ршили своето развитие и се интересуватъ отъ човйчеството, иматъ тази
143'
опитность. За васъ е достатъчно за две минути само да отправите съзнанието си къмъ козмическото, Божественото съзнание, за да се свържете съ напредналитЪ сжщества и да опитате силата, която гЬ упражняватъ върху васъ. Достатъчно е само две минути да тече тяхната енергия презъ съзнанието ви, за да можете презъ цЪлия день да се чувствувате силни, мощни по мисъль, по чувства, по духъ, да свършите успешно работата си презъ деня. И тогава ще отправите благодарностьта си къмъ невидимия св^тъ. Две минути сж достатъчни за васъ. Н^кои се оплакватъ, че нЪ- матъ време за духовна работа. Не, само две минути сж нужни на чов-Ька, за да се свърже съ невидимия свЪтъ.
Като ученици, предстои ви вжтрешна работа. Способниятъ ученикъ пише хубаво, говори хубаво, рисува хубаво, свири хубаво, чувствува и мисли правилно. Това значи да разбира човЪкъ живота като изкуство и като наука. Изкуство е да знае човекъ, какъ да услужва. Едно е нужно за това: сърцето му да е отворено, щедро. Щомъ сърцето на човека е отворено, хиляди начини има, чрезъ които той може да помага, да услужва на другитЪ. Изкуство е, наука е да знае човЪкъ, какъ да взима и какъ да дава. Така тр-Ьбва да искате, че да останатъ доволни отъ васъ и да кажатъ: Дано този братъ и другъ пжть дойде да ми иска нЪщо. Така трЪбва да свирите, че да останатъ доволни отъ васъ, да пожелаятъ и другъ пжть да имъ свирите. То
144'
ва значи да разбирате живота като изкуства и като наука. Това не може да се придобие въ единъ день, нито въ една година — това е задача на вЪковетЪ. Но работата въ това направление донася всЬки день несметни богатства. Въ единъ день човЪкъ милиардеръ не става, но като придобива всЬки день по няколко милиона, никога ще стане милиардеръ. Милиардерътъ не се задоволява съ милиони. Обикновениятъ човЪкъ се задоволява съ единъ милионъ даже. Учениятъ съ малко знания не се задоволява, но обикновениятъ чов-Ькъ и на малко знания е доволенъ. Три категории знания има въ св-кга : еднигЪ знания сж необходимость въ живота; другигЬ — сж украшения въ живота, а третигЪ — сж благословение въ живота. ПоследнигЪ даватъ мощь, сила на човека. Следователно, човекъ тр-Ьбва да се стреми къмъ тригЬ категории знания.
Сега, като ученици, предъ васъ седи великата задача — всЬка сутринь да употребите две минути отъ времето си за връзка съ великото козмическо съзнание. Две минути презъ деня, използувани правилно, съставятъ истински день. Като умножите 365 деня по две минути, ще получите 12 часа. Значи, истинската работа презъ годината се равнява на тия 12 часа, или половинъ день. Този половинъ день ще ви донесе големи богатства. Следователно, всички мжчнотии и страдания на чов-Ька не сж нищо друго, освенъ приготовление за тия две минути. ДнгличанитЬ сж определили тия две минути за вжтрешна,
145
духовна работа, подъ ржководството на своя духовенъ ржководитель. Тйхниятъ ржководи- тель е единъ отъ виднитй адепти. Благодарение на тйзи две минути, англичанитй можаха да се спасятъ. Тй благополучно минаха презъ мжчнотиитй, които невидимиятъ свйтъ имъ бйше опредйлилъ. Голймъ бйше кра- нътъ, презъ който благословението отъ невидимия свйтъ тече презъ гйзи две минути. — Какво ще налравимъ за две минути? За какво първо да мислимъ? — Първата минута ще мислите за любовьта си къмъ Бога, а втората минута - за любовьта си къмъ ближния. Нйма по-велико нйщо отъ това, да мислите за Бога и за ближния си.
Изпййте сега пйсеньта „Богъ е Любовь'"
Въ недйля, рано сутриньта, преди да е изгрйло слънцето, цйлиятъ класъ, безъ изключение, ще дойдете на „Изгрйвъ" да при- ложимъ закона „за двегй минути". Който е готовъ да изпълни този законъ, той е ученикъ. Първата минута ще мислите върху първия законъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила!" Втората минута ще мислите върху втория законъ: „Да възлюбишъ ближния си, както себе си!" Ще мислите само върху тия два закона, а всичко друго ще оставите настрана. Ще мислите само — нищо друго» Кашлици, смущения, болки — всичко ще забравите. Ще забравите даже и да дишате —
10
146'
всичко требва да спре. — Може ли да стане това? Въ Бога всичко е възможно. Когато Богъ иска, и ние требва да искаме. Когато ние искаме, и Богъ иска. При гЪзи условия всичко е възможно. Когато Богъ ни покани да ни даде нещо, ние требва да бждемъ точно на определеното отъ Него време.
И тъй, по закона на любовьта, всички ще бждете на „ИзгрЬвъ" на определеното време. Каквато спънка да ви се яви, ще дойдете на време. Всичко требва да преодолеете предъ мисъльта за тия две минути. Че сте били болни — нищо отъ това — отъ леглото си ще станете и ще дойдете. Че майка ви или баща ви умрели — пакъ ще дойдете. Даже и васъ на носилка да носятъ
— пакъ ще дойдете. Ще спрете носилката, ще слезете отъ нея и на време ще дойдете. Ще посгжпите по английски: точно на време, и то само за две минути. Целиятъ ви животъ се заключава само въ тия две минути.
— Не може ли да изпълни този законъ всеки самъ, въ дома си? — Не, всички требва да дойдете на „Изгревъ", колективно да го изпълните. Тамъ има достатъчно место. Ще се наредите предъ и задъ боровете, на метъръ, метъръ и половина разстояние единъ отъ другъ, всички да бждете свободни. Лко опи- тътъ излезе сполучливъ, ще направимъ и втори, и трети опитъ. Тъй че и за онзи светъ да заминавате, пакъ ще дойдете на „Изгрева". Докато не се изпълни закона за „двете мину-
147'
1ги", на никого пе се позволява да замине за фнзи свйтъ.
„Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бжде благословено името Му!"
38. Лекция отъ Учителя, държана на 15 юний, 1927 г. София.