Статии, посветени на Учителя и Учението
Статии от списание Житно зърно
сп. Житно зърно година ХХIII бр. 8 / 2001 г.
МОЛИТВАТА "ОТЧЕ НАШ"
Дълбокият смисъл и значение на молитвата „Отче наш", дадена според евангелския текст от самия Христос, са разглеждани от редица изследователи на духовното и мистици, принадлежащи към различни течения на езотеричното християнство. В два последователни броя ви предлагаме някои от тези изследвания.
„И когато той се молеше на едно място, като престана, един от неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Йоан е научил своите ученици.
А Той им рече: Когато се молите, думайте: Отче наш, Който си на небесата, Да се свети Името Твое, Да дойде Царството Твое, Да бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята;
Хляба наш насъщен дай ни го и днес, и прости ни греховете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Не ни въвеждай в искушение, но избави нас от лукавия."
Лука, гл.11:2-4
Като разглеждаме едно от духовните средства за човешкия прогрес, Господнята Молитва, която може да се вземе като една абстрактна, алгебрична формула за повдигането и очистването на всички човешки връзки, виждаме, че идеята за поемане на съответни грижи за плътното тяло е изразена в думите: „Хляба наш насъщен, дай го нам и днес".
Молитвата, отнасяща се до нуждите на виталното тяло, е: „Прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници!"
Виталното тяло е седалището на паметта. В него се складират подсъзнателните отчети за всички минали събития от нашия живот, добри и лоши, включително и всички злини, причинени от нас или на нас, както и получените, и направените добрини.
Под формата на памет тялото на желанието отпечатва върху етерното тяло идеята за отмъщение. Ако чрез продължителна молитва получим опрощение за пораженията, които сме нанесли на другите, и ако, давайки възможното удовлетворение, очистим тялото на желанието чрез прощаване на съгрешилите спрямо нас и изхвърлим всичките си лоши чувства, ние се избавяме от много следсмъртни страдания, а също приготвяме пътя за Универсалното Братство, което зависи главно от победата на виталното тяло над тялото на желанието. Един спокоен темперамент всред различните безпокойства на всекидневния живот показва една такава победа, затова стремящият се трябва да култивира контрол над темперамента си, като с това се въздейства и върху трите тела.
Мнозинството хора напускат физическия живот със същия характер, с който са дошли, но стремящият се трябва систематично да преодолява всички усилия на тялото на желанието да вземе господство. Това може да се постигне чрез концентриране върху високи идеали, което укрепва виталното тяло и е много по-ефикасно от обикновените църковни молитви.
Окултният учен предпочита концентрацията пред молитвата, тъй като първата се постига посредством ума, който е студен и безчувствен, докато молитвата обикновено е диктувана от емоциите. Когато е диктувана обаче от чиста, несебична преданост на по-високите идеали, молитвата е много по-висша от студената концентрация. Тя никога не може да бъде студена и носи върху крилата на любовта излиянията на мистика към Божеството.
Молитвата за тялото на желанието е: „Не ни въвеждай в изкушение".
Желанието е най-големият изкусител на човече- ството.То дава инициатива за всички действия и докато тия действия обслужват целите на духа, то е добро, но когато тялото на желанието е нещо деградиращо, нещо, което принизява природата, тогава ние действително трябва да се молим да не бъдем въведени в изкушение.
Молитвата за ума е: „Избави нас от лукаваго". Ние виждаме, че умът е връзката между по-нисшата и по-висшата природа. На животните е позволено да следват желанията си без каквито и да било ограничения. При техния случай няма нито добро, нито зло, понеже на тях им липсва ум - способността за различаване.
Едва когато били отворени менталните очи на човека, той започнал да разпознава доброто и злото. Когато умът се съюзи с по-висшето Аз и се засели там, имаме умствено издигнат човек. Обратно, съюзяването на ума с по-нисшата природа създава личности с нисш ум. Затова значението на тази молитва е: да бъдем избавени от опитността, произлизаща от съюза на ума с тялото на желанието.
Стремящият се към по-висш живот постига единение на по-висшата и по-нисшата природа посредством Медитация върху възвишени обекти. Това единение още повече се укрепява посредством Съзерцание, а и двете тези състояния се превъзхождат от Обожанието, което повдига Духа до самия Трон.
Господнята Молитва, дадена от Църквата за обща употреба, поставя Обожанието на първо място, за да се достигне духовната екзалтация, необходима за представянето на една петиция, която излага нуждите на по-нисшите връзки. Всеки аспект на тройния Дух, започвайки от най-нисшия, се издига в обожание до съответния му аспект на Божеството. Когато и трите аспекта на Духа се наредят пред Трона на Благоволението, всеки изрича съответната за нуждите на материалния му двойник молитва, а накрая задружно изричат молитвата на ума.
Човешкият дух се извисява към своя двойник - Светия Дух (Йехова), произнасяйки: „Да се свети Името Ти".
Духът на живота се прекланя пред своя двойник - Сина (Христос), с думите: „Да дойде Царството Ти".
Божественият Дух коленичи пред своя двойник - Бащата, с молитвата: „Да бъде Волята Ти".
Тогава най-висшият, Божественият Дух моли най-висшия аспект на Божеството, Бащата за своя по-нисш двойник - плътното тяло: „Хляба наш насъщен дай го нам и днес".
Следващият най-висш, Духът на Живота, моли своя двойник - Сина, за своя двойник в по-нисшата природа - виталното тяло: „Прости ни дълговете, както и ние прощаваме на нашите длъжници".
След това най-нисшият аспект на Духа, човешкият Дух, представя своята молба пред най-нисшия аспект на Божеството за най-висшето от трите си тела, тялото на желанието: „Не ни въвеждай в изкушение".
Накрая, трите аспекта на тройния Дух в човека се обединяват за най-важната от молитвите, петицията за ума, изразена с думите: „Избави нас от лукавия".
Въведението: „Отче наш, който си на небето", е като адреса върху един плик. Прибавката: „Защото е твое Царството, и Силата, и Славата завинаги. Амин" не е била дадена от Христос, но е много подходяща като завършек на обръщението към Божеството.
Макс Хайндл, „Космогония на розенкройцерите", българско издание ,Алфиола", Варна, 1993
В своето тълкуване на Откровението (на Йоан - б. р.) Кеoси доказва, че християнството е имало своя тайна традиция, отнасяща се до енергийните центрове. В символиката на Откровението тези центрове са наречени седемте църкви, седемглав змей или другояче, според тяхното състояние. Събитията в Откровението обаче говорят за определен начин за събуждане на тези центрове. Този начин се основава върху идеала за Христовото съзнание.
Кейси открива, че Господнята молитва, дадена от Исус, Всъщност е формула за отваряне на енергийните центрове, фигура 1 показва как Господнята молитва насочва вниманието върху центровете по точно определен начин.
Този начин е по-скоро слизане отгоре надолу, отколкото обратно. Като призоваваме: „Отче наш", ние подканваме отварянето на коронната чакра. След това с молитвата се придвижваме надолу по другите центрове. Но Кейси не го описва просто като слизане надолу. Той отбелязва, че тази последователност се определя от начина, по който функционират и си взаимодействат ендокринните жлези. Всъщност на диаграмата може да се види, че след като минем отгоре надолу по четирите горни центъра, ние прескачаме направо на най-долния. След това се движим в една на пръв поглед объркана последователност, докато стигнем отново горе. Това очевидно безредие отговаря на важните действия, които стават в надбъбречните жлези, лайдиговите клетки и епифизата.
Надбъбречните жлези действат като радиопредавател, който усилва обмена на сигнали между останалите жлези. Много е важно надбъбречните жлези да не са възбудени преди началото на разпръскването. Според науката те са центърът на рефлекса „бий се или бягай" - стресова реакция, отговаряща на гняв или страх.
Кейси отбелязва, че между тестисите и епифизата съществува специална връзка. Днес например вече знаем, че стимулирането на епифизата предизвиква производството на полови хормони в лайдиговите клетки. В духовен смисъл това е връзка между вътрешната визия и мисловните образи и творческия принцип.
Кейси посочва, че отварянето на центровете, когато сте разстроени или движени от пориви на власт, влияе върху начина, по който надбъбречните Ямези усилват минаващите между другите центрове сигнали. Така страхът или гневът имат повече потенциално отрицателни последици, отколкото сексуалната дейност.
Откровението (на Йоан) описва „второто идване" на Христос. Това е раждането на Христовото съзнание у Йоан. Въплъщаването на Бог в него, както е било с Исус, се превръща в напълно съзнателно преживяване.
Това е физическо преживяване, „заземено" в тялото. Именно чрез медитация върху идеала на Христовото съзнание тялото се подготвя да стане проводник на такива опитности.
Хенри Рийд, „Да се свържем с Висшето си Аз" из поредица ЕДГАР КЕЙСИ
Българско издание „Хермес", Пловдив, 2000