Имам власт
Пилат казваше на Христа: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна". Христос му отговори: „Не би имал власт, ако не б ти дадена отгоре". Тия два стиха отговарят на двата възгледа на хората. Според гбх хората се дълят на две категории. Тия от първата категория казват: Не сме ли учени, даровити, богати и силни хора? Т са подобни на Пилата, който казва: Нямам ли власт да те разпна? Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна. С тези думи Пилат се е обърнал към Христа, един от най-великит хора на света. Казвате: Не можа ли Пилат да постъпи по друг начин? Така постъпвате и вие, когато решавате някоя трудна задача, от която зависи живота ви. Щом се намерите в трудно положение, казвате: Нямам ли власт да постъпя по един или по друг начин? Не съм ли свободен да постъпя, както разбирам? Какво спечели Пилат с осжждането на Христа? Прослави се. Ако не бъше осъдил Христа, досега името му щъше да бъде забравено. А днес, като се чете Евангелието, постоянно се споменава името на Пилата. Културен човек бъше Пилат. С едно измиване на ръцет си той искаше да мине за невинен, да се освободи от всъкаква отговорност. Яко има нъкаква грешка в това дело, той я стовари върху гърба на евреит. С измиване на ръцет си, Пилат искаше да каже, че като римлянин, той не поема нищо на съвестта си.
Когато става въпрос за Пилата, всеки казва, че е лесно да измие човек ръцет си, да махне от съвестта си всъкаква отговорност. Питам: Кой човек не е постъпил поне веднъж в живота си като Пилата? Щом изверши нъкакво престъпление, или направи нъкаква погръшка, човек измива ръцет си и се отказва от всъкаква отговорност. Той започва да търси виновници за погръшката си вън от себе си и казва: Майка ми б-вше нервна жена, баща ми б-вше
Псалом 119 : Ялеф.
24
сприхав, гб|предадоха своит качества на мене, вследствие на което не можах да се владея и сгръших. Това са разсжждения на Пилата. Пилат казваше, че има власт, но властта му имаше сила, докато се прояви. Щом се прояви, човек има власт да постъпи по един или по друг начин. В това време той е на изпит. Като |се прояви, като произнесе приежда-та, той вече не е свободен. Докато е на поста си, са-дията има власт да постъпва по един, или по друг начин. Щом напусне поста си, той изгубва властта си и влиза в запас. И в миналото, както и днес еждиит еждят света, но светът не е станал по-добър. Наистина, светът не е станал по-добър, но и по-лош не е станал. Днес хората не са толкова добри, колкото ще бъдат в бъдеще, но не са толкова лоши, колкото са били в миналото. Изобщо, лошото се определя от миналото, а доброто – от бж-дещето.
Кои са били побудителнит причини, които заставиха Пилата да оежди Христа? Сам Пилат каза, че има власт да разпне Христа, има власт и да Го освободи. Въпреки тази изпов-бд, Пилат не можа да се противопостави на желанието на евреит. Т му казаха, че ако освободи Христа, той се обявява против Кесаря. Пилат се уплаши и отстъпи. Като се намери пред дилемата, кого от двамата да предпочете, Кесаря или Христа, Пилат веднага реши въпроса. Той не искаше да изложи своя личен интерес на риск, затова предаде Христа на евреит-в, да се разправят съ' Него, както тб намират за добре. Христос каза на Пилата да постъпи според властта, която му е дадена отгоре. Пилат се замисли и си отговори: Имам власт да те пусна, но ако постъпя така, ще изчезна като Пилат. Яко те оеждя, името ми ще остане знаменито.
„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна". Съденето на Христа се започна преди две хиляди години, но още не е завершено. И до днес още Христос стои пред съвременния Пилат да Го съдят.)От Пилата на миналото Христос се освободи, но от сегашния Пилат още не е свободен. Христос се освободи от старитъ- римски вериги, но от съвременнит вериги още не е свободен. Христос се
25
освободи от Пилата, от Ирода, от Каиафа, от пър-восвещенициг и от книжниците на миналото, но от съвременните съдии, от първосвещениците на XX. в. още не е свободен. Много от сегашните християни се намират в положението на апостол Петър, който искаше да умре заедно с Христа, но скоро след това се отрече три пъти от Него. Други пък се намират в положението на евангелист Иоан, люби-мият ученик на Христа, когото щом хванаха за дрехата, остави я в ръцет на онъзи, които го преследваха, и избъта. Останалите ученици на Христа, вън от 12-т^, се разпръснаха по различни посоки, кой дето очите му виждаха. Дванадесетте ученици на Христа представят 12 вида убеждения, религии, които се пръснаха по света. Христос, обаче, остана сам, с своето верую. В какво се заключава веруюто на Христа? – В любовта, в геройство Му, в умението Му да страда и на края да излезе победител. Христос смело понесе своя кръст, за което Го увенчаха като победител. Днес всички задават въпроса, защо Христос носи кръста само до едно место и после го захверли? Има една тайна в това. Христос носи кръста до известно место, но после каза: Оттук нататък не нося кръст. Дотук аз го носих, а сега той ще ме носи. След това разпнаха Христа на кръста. Обаче, от възкресението до днес Христос не е носил никакъв кръст, но кръстът Го носи. Хората, обаче, още но-сят кръста. Благодарение на кръста те са направили много изобретения. В страданията човек става изобретателен. Като влезе в някой дом, кръстът разплаква всички. Нема човек в света, който да не е плакал на кръста. Кръстът е един от страшните ангели. Кръстът е едно от страшните, но разумни същества, което, чрез човека, разрешава една от великите задачи на живота. Заедно с него и човек разрешава тази велика и трудна задача. – Защо требваше да разпнат Христа? – Това е Негова работа. – Защо човек трябва да умира?–Това е негова работа. – Защо живееш? – Това е моя работа. Защо ти жизееш, това е твоя работа. – Пари ми требват, за да уча. – Това е твоя работа. При каквото положение да се намира, човек трябва да съпоставя нещата, правилно да решава въпросите си, да не очаква други да
26
му ги решават. Човек трябва да знае, че всички въ проси, които се отнасят до *неговото сърце, до него вия ум и до неговата душа, са лични, и той самъ трябва да ги реши.\
Съвременнит хора не успъват в живота си, по причина на това, че са се отклонили от първичния потик на живота и са измънили посоката на своето движение. Понякога г попадат в правия път, но временно, и скоро след това пак се отклоня-ват. Запримър, някой човек направи едно добро дело, т. е. изпълни волята Божия и бърза да се произнесе за себе си, че е добър, праведен човек. Щом каже, че е праведен, че има власт, той е в положението на Пилата. Не, когато говори за себе си, или за другите хора, човек трябва да говори истината. Само чрез истината човек може да разреши въпросит на живота. Докато сам решава въпросит си, човек може да каже, че това е негова работа. Вземат ли участие и други в решаването на тия въпроси, това е тяхна работа. Запримър, докато майката носи детето в утробата си, това е изключително нейна работа. Щом детето се роди и го поемат други хора – бащата, това е вече т-вхна работа. Следо-вателно, докато една идея живее само в ума на един човек, тя е негово притежание. Излъзе ли вън от него, тя става обща идея. Щ м се роди, детето е общо притежание. То плаче, смее се, и всички около него взимат участие в неговата радост и скръб. – Защо плаче детето? – Това е негова работа. – Защо се смее? – И това е негова работа. Някой казва, че сърцето му е скръбно. – Защо? – Това е негова работа.–Умът му е помрачен, не може да мисли правилно. – И това е негова работа. Човек мисли, че има право върху сърцето и ума си. Не, сърцето и умът разреша-ват своит задачи, а човек трябва да чака разрешаването им, без да взима участие. – Нямам ли власт на сърцето и на ума си? – Нямаш никаква власт. Яко мислиш, че имаш власт, ти си Пилат, който мислъше, че има власт да разпне Христа, но има власт и да Го пусне. Тази власт му бъше дадена отгоре, и то временно.
И тъй, силата на човека седи в приложение на истината. Ако не може да разбере и да приложи исти-
п
ната, човек всъкога ще си остане слаб и немощен. Който е придобил истината, той разбира, защо страда. Страданията на човека могат да бъдат лични, семейни, обществени, народни и общочовешки. Понеже е уд на Божествения организъм, човек взима участие в страданията на цълокупния живот. Това е неизбъ-жен закон. Всеки човек трябва да вземе участие в общит страдания, като свой дъл. Мнозина ми-слят, че човек страда само за гръховете си. Ние оставяме гръха настрана. Гръхът е анормално явление в живота. Той произтича от неестествените желания на човека. Има страдания, които също произтичат от неестественит човешки желания. Често най-кра-сивит нъща в живота произвеждат страдания. За-пример, любовта, с своето голямо изобилие, произвежда ред страдания. Като види това голямо изобилие, човек започва да граби, за да се осигури. Той $ижда, че не може да запази любовта за дълго време, затова гледа да се възползува от присжтствието й. Любовта дава свобода на човека, да яде, колкото може; да взима колкото иска. Който не е готов за това изобилие, той се натъква на голями противоречия и страдания. Който иска изведнъж да придобие много нЪ-ща, да стане добър, учен, богат, силен, свет човек, той има нъкаква користолюбива мисъл. Той иска да се представи пред хората, че е постигнал много нещо. След това ще започне да разправя, че е пре-карал 1гъли 20 години в пустинята в пост и молитва. Това е щеславие. Не е нужно човек да разправя на хората, как е станал свет.
Колкото да се говори за светост и чистота, хората още не са. дошли до това положение. Т пропо-въдват истината, но сами се съмняват, вследствие на което се натъкват на противоречия. Т казват: Чудно н"бщо, едно време молитвата ни се чуваше, но днес не се чува. Едно време имахме всичко в изобилие, а днес и хл-вб нямаме даже. Съвременнит хора вер-ват в Бога, но въпр-ьки това по цъли дни и часове седат пред фурнит, чакат да получат хлъб. Т благодарят на фурнаджиит, че имат грижа за ттзх. Тези хора не могат сами да си приготвят хлЪб, а минават за учени, за светии, за праведни. Не говорете за вашата ученост и светост. От вас има много по-
28
учени и по-свети хора. Ако отидете на небето, с вашата ученост и светост нищо не можете да направите. За да ви покажат, колко сте учени и свети, веднага ви изпращат на земята да помагате на грешни хора, да ги учите, да им покажете пътя към светлината. От това, което можете да направите за ттьх, ще се определи вашата ученост и светост. Ако нищо не можете да постигнете, ще кажете, че тия хора са големи грешници, не възприемат нищо. – Това е техна работа. – Много се измъчих с тях. – Това е твоя работа. Докато намираш, че хората са големи грешници, че си пострадал за т-бх, Господ не ти обръща внимание. Кажеш ли, че ти си направил за тия хора, каквото си могъл, а останалата работа е Божия, цъ\пият невидим евт^т ще се спре пред тебе и ще ти помогне. Те се радват, че ертзщат човек, който работи в съгласие с Бога.
И тъй, за да не губят равновесието си, съвременните хора трябва да съпоставят нещата. Това не значи още, че те абсолютно ще запазя г равновесието си, но поне ще могат, като го нарушат, отново да го възстановят. Докато е в параход, човек неизбежно ще се клатушка на една и на друга страна, ще страда, ще се разочарова и т. н. Дългият път, който човек извервява, е свързан с големи изненади, с големи изпитания. За човека е важно да придобие вж-трешно равновесие в себе си. Само любовта, мж-дростта и истината могат да му дадат това равновесие. Те са единствените фарове, които определят посоката на неговото движение в тъмни и бурни нощи. Дойде ли до любовта, човек трябва да я постави на местото й. – Ама докато дойдем до любовта, гладни ще умрем. – Това е ваша работа. По този начин ще опитате, какво значи да умре човек гладен. Кое е по-добре: гладен ли да умре човек, или сит? И двете положения са добри. Ако човек умре гладен, за нищо нема да го държат отговорен, защото не е направил никакви дългове. Ако умре сит, кредиторите му ще го теглят, ще искат да плати дълговете си. Щом дължи, според закона на кар-мата, той трябва повторно до слезе на земята, да плати дълговете си. Да повтаря човек нещата, това още
29
не значи, че той е разрешил въпросите си. Повторението не урежда работигк
И тъй, като е дошъл на земята, човеж трябва да се домогне до великата наука на любовта. Да се домогне до тази наука, това значи, да я изучава в нейното последователно развиване, в проява на сили-т+з, които се крият в нея. Става ли въпрос за приложението й, тя може да се приложи в своето максимално и минимално проявление. Тя действува в мисли-т+з, в чувствата и в постъпкит на човека, както и в подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръх-съзнанието му.
Пилат казва: „Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна". От това гледище мнозина казват: Имаме право да живеем, както разбираме и както желаем. – Кога хората не са живяли, както разбират и както искат? Не е въпрос за свободата на човека. Всеки е свободен да живее според разбиранията си. Важно е, обаче, така да живее, че да придобие нещо ценно. Иска ли да придобие нещо ценно, човек трябва да се откаже от дребнавостите на живота. Трябва ли да разисквате върху въпроса, от двама учени, лекар и свещеник, кой е по-учен, по-способен или по-духовен? Ученият се познава по работата си; способният лекар – по изкуството си да лекува; добрият свещеник – по начина на живота си. Човек трябва (да знае, как да живее, как да работи, как да се моли, какви думи да говори. Има думи, силата на които може да тласне света напред. От човека се изисква умЪние, правилно да ги произнася. Достатъчно е една от тия думи да се произнесе правилно, за да се освободи човек от нещастията и противоречията в живота си. Една такава дума е в състояние да подигне човека до небето. Каква по-силна дума искате от думата „Господ"? Яко при най-тежкитъ- моменти на изпитания, човек се обърне към милостта Божия за помощ, той ще разбере, какво значи, да бъдеш свързан с Бога. При това положение трябва ли да се питате, защо светът е създаден по този начин. Който е създал света, Той е предвидил всичко.
Днес всички се запитват, коя е причината, задето човек непрекженато губи своя вътрешен мир.
30
Много причини има в живота на човека, които го спъват. Не е важно, какви и кои са причинцг за това; важно е, как да преодолее тия спънки. За да се справи с препятствията си, човек трябва да се обърне към себе си, към силигб, вложени в неговия организъм. В ума, в сърцето, в душата на човека се крият сили, заложби, чрез които той може да се справи с всички противоречия. Т-б представят несметни богатства за него, но ако разумно се използу-ват. Като изучава своя ум, своето сърце, своята душа и своя дух, човек разкрива богатствата, които са вложени в тях, и се учи. Какво представя сърцето? – Сбор от разумни същества.– Що е душата? – Божественото начало.–Що е духът?–Проявеният Дух в света. След всички тия богатства, трябва ли човек да се занимава с дребнавости в живота, които непрестанно го спъват?
„Имам власт да те разпна, имам власт и да те пусна." Всеки човек може да каже същото, но той трябва да прилага онази власт, която му е дадена отгоре. Обиди ли те някой, не бързай да се саморазпра-вяш, но запитай Христа, т. е. Божественото в себе си, как да постъпиш. Ще ти се отговори: Постъпи, според властта, която ти е дадена отгоре. Не прило-жиш ли тази власт, един ден и тебе ще еждят. Ще дойде ден, когато Пилат ще бъде изправен на ежд пред Христа. И Христос може да му каже, както едно време Пилат Му е казал, но любовта никога не отмъщава. Христос ще му каже: „Имам власт да те разпна, но имам власт и да те пусна. Аз ще по-стъпя според властта, която ми е дадена отгоре. Бж-ди свободен! Пилат ще се освободи от позорния стълб, но от любовта, от Христовото учение нтьма да се освободи. Докато не приеме любовта дълбоко в себе си, човек е изложен на постоянни разочарования, независимо това, дали е богат или беден, учен или прост, млад или стар. Кой баща, или коя майка не са се разочаровали от синоветтз и дъщерите си? Кой учен не се е разочаровал от работата си? Това не значи, че женитбата е лошо нъчцо. Нито женитбата е лошо н-бщо, нито науката. Всичко, което става в живота, е добро, но има нъчцо, което човекъ
31
още не разбира, вследствие на което преживява големи разочарования.
Сега ние желаем да ви поставим на правия път. За тази цел, казвам: Забравете миналото си и започнете да работите оттам, дето сте стигнали. Голяма част от човечеството са дошли до положението на Пилата, но за да не направят същата гръшка, гб трябва да дадат място на Христа в себе си, да прие-мат Неговата светлина. Пилат не можа ли да приложи към Христа властта, която му б дадена от Бога? Той можа да направи всичко, за да не оежди Христа. Ще възразите, че ако Христос не бъше разпнат, чо-въчеството не би могло да се спаси. Това бъше един от начинит за спасяване на човечеството, и то най-слабият. Хиляди начини има, чрез които Бог може да спаси света. Ще кажете, че Пилат е бил лош човек, затова оеждил Христа на смърт. Много пи-латовци има и днес в света. Колко хора, колко семейства са изпждени от къщигб си, благодарение на правото на собственицит на тия къщи. Без да ми-слят много, тия собственици влизат в правата си и пждят навън, всред зима, бедни и нещастни хора. Щом има право и власт, човек може да я приложи, но от отговорността на дълата си няма да се освободи. Човек носи отговорност за встзка своя по-стъпка. Отговорността носи страдания за човека, а страданията турят отпечатък – бръчкит на лицето. Т говорят за сухота на сърцето, за безлюбие. Щом любовта напусне човека, старостта го посещава. Дето е старостта, там е безлюбието; дето е младостта, там е животът. Когато безсилието обхване човека, животът го напуща. Мъдростта изключва глупостта. Истината изключва лъжата и насилието. Любовта изключва безлюбието и разрешава всички въпроси в живота.
Като говорим за любовта, ние имаме пред вид всички нейни прояви: към личността на човека, към семейството, към обществото, към народа и към цълото човечество. Велико нещо е любовта!»Няма човек в света, който да не се подава на любовта. Обикнете ли нъкого, колкото да е индиферентен към вас, в края на краищата, все ще ви обърне внимание. Можете ли да поставите едно тъло на 20,000°
32
топлина и да не го стопите? – Невъзможно е. Каквато твердост да притежава, в края на краищата, това тъло не само че ще се стопи, но и на пара ще се преверне. Какво ще стане с човека, ако го поставят не на 20,000° топлина, но на 35 милиона градуса? Той ще се запали от всички страни и ще тръгне по свет$ да търси лицето, което го е обикнало.– Не е ли детинско това н-бщо? – Не е детинско. Детинска любов не са-ществува. Любовта е любов, но проявит й са много. Каквито да са проявит й, любовта е в състояние да утешава, да възкресява, да подига падналия, страдащия, слабия. Любовта посещава човека в момента, когато е сам, от всички изоставен и забра-вен. Когато мисли, че всичко с него е свършено, тогава, именно, човек ще чуе тихия глас на Великия, Който започва да му говори за ново, за светло бъдеще. От мъртав, той възкръсва, излиза от студената обвивка на безлюбието и влиза в любовта, носителка на живота. Дойде ли до този момент, чо-втзк става гениален, започва да твори в областта на музиката, художеството, изкуството, науката и т. н.– Да верваме ли в това нещо? – Това е ваша рабчота. – Право ли говориш? – Това е моя работа.
17. Беседа от Учителя, държана на 22 декемврий, 1929 г. София. – Изгр1зв.