Да ви даде

Да ви даде

„Каквото поискате от Отца в мое име, да ви даде". *)

„Да ви даде". Даването представя разумен, съзнателен процес. Даването подразбира разумни отношения между всички живи същества. Като съзнателен процес, даването почива на ред правила и закони, както и логиката, която е наука за правилно мислене. От гледището на възвишения свет, логиката на земята е наука за ония, които изучават законите на правата мисъл. Вмбсто логика, в Божествения свет съществува особена наука, известна под името „разумно поставяне на нъщата". Значи, всбко нещо трябва да се постави на определено място. Докато живее на земята, човек се нуждае от логика, както сггбпият се нуждае от изпъкнали букви, за да може да чете и да мисли. Щом прогледа, слепият оставя изпъкналитв букви настрана. Той не се нуждае вече от т+зх. Щом вижда, той трябва да поставя всбко нтзщо на своето

М+5СТО.

„Да ви даде". Мнозина искат да им се даде нтзщо, но докато го получат, трябва да минат през ред предшествуващи процеси. Даването е последен процес. Само на разумния се дава онова, което душата му желае. Какво желае душата на човека? – Щастие. Значи, на разумния се дава щастие, а на неразумния – нещастие. На праведния се дават добродетели, които той сам е изработил; на грешния се дават собственит му грехове и престъпления. Като се види обиколен от греховет и престъпленията си, грешният казва, че Бог е милостив, ще се погрижи за него. Няма защо отсега нататък да се грижи. Още в самото начало Бог еднакво се е погрижил и за грешния, и за праведния. Той им е дал всичко в изобилие. Днес човек страда от изобилие, а не от недоимък. Природата дава всичко в изобилие. Хората са преситени от всичко: от идеи, от мисли, от чувства. Когото срещнете, ще видите, че той се стреми

• ) Йоана 15:16

4

да бъде пръв. И светският, и религиозният се стремят към първи места. Светският иска да бъде пръв в музиката, в науката, в изкуствата, а религиозният – да седне на първо място до Христа. За човека е важно да свири добре, да задоволи себе си, а дали ще го поставят на първо или последно място, това не е важно. За човека е важно да изпълнява волята Божия от любов, а не от страх. Като изпълнява волята Божия от любов, той не трябва да се интересува, на кое място ще го турят.

Важният въпрос, който интересува всички хора, е да им се даде нещо. Какви са условията за даването? За да се даде на човека нещо, той трябва да бъде разумен. Разумният може да използува добре това, което е получил. Пък и който дава, също трябва да бъде разумен, да знае, от какво се нуждае всеки човек. Без разумност даването и взимането нищо не допринасят за човешката душа. Без разумност човек не може да дойде до никакви постижения. Каквото изработи на земята, само това човек ще занесе с себе си на другия свет. Каквито са били стремежите му на земята, такива ще бъдат и на небето. Иска ли да знае човек, какъв ще бъде животът му на другия свет, нека се вгледа в живота си на земята. Какъвто е животът му на земята, такъв ще бъде и на другия св-бт. Какво вие мислите по този въпрос, не е важно. Тр1збва да знаете, че дето и да отиде, човек навсякъде носи това, което е вложено в него Животът на земята подразбира отношения между души. Такъв е животът и на небето. Обаче, женитби, раждания на деца, търговски сделки, каквито съществуват на земята, на небето не съществуват. На небето има училища, както и на земята, но в тях съществува пълна хармония и единство, каквито в училищата на земята не съществуват. Поради отсъствие на тази висша хармония на земята, животът на повечето хора е объркан. Това още не значи, че не може да се оправи. От желанието на човека зависи да оправи или да обърка живота си. Когато един човек оправя живота си, друг може да го обърка, но това още не значи, че животът на всички хора е оправен или объркан. Яко животът на някой човек свършва, на друг – започва. Яко някой човек е болен, друг е здрав.

5

Човек трябва да има ясна представа за живота и за неговит прояви. Той трябва?!да различава кои нъща са материални, кои–духовни и кои – Божествени. Като изучава закона на различаването, човек ще познава тия нъща в себе си. Докато е в пълен покой, без никаква мисъл и никакво чувство, той е фи-зическият човек, т. е. конструкцията на човека. Щом почне да се движи, в него се проявява духовният или чувственият живот. И най-после, когато това движение вземе права посока, в него се проявява Божестве-ният или умственият живот. Тогава човек започва да мисли. В това отношение човек може да се упо-доби на аероплан: самият аероплан представя физическия човек. Започнат ли колелата на аероплана да се вертят, това е духовният човек, в когото чувствата вече се проявяват. Щом аеропланът поеме права посока на движение, това е Божественото в човека, което мисли и направлява живота му.

И тъй, ако човек се спре в живота си, т. е ако живее само физически, той се намира в положението на ония английски моряци, които цЪла нощ гребли с лопатит си в морето и на сутриньта се намърили на същото място, отдето тръгнали. Т пътували с един параход и като слъзли на едно голямо пристанище, дето параходът щъл да прекара няколко часа, влъзли в града да си хапнат и пийнат. Т пийнали повече, отколкото трябва, и не успъли да стигнат на време на пристанището – параходът заминал. Като стигнали на пристанището, било вече доста тъмно. Тъ' се качили на една лодка, която била заверзана с вж-же за бръга, но в бързината си забравили да я развержат и един след друг започнали усилено да гребат, да стигнат парахода. ЦЪла нощ гребли, но какво било очудването им, когато сутриньта се намърили на същото място, отдето тръгнали – на бръга на пристанището.

Следователно, не е достатъчно човек да има само физическо тъло, нито само да се движи. Човек трябва да верви напред, към определената цел, към която пилотът го води. При това положение животът на всеки човек има смисъл. Като не разбират своето предназначение, мнозина казват, че не знаят, защо са дошли на земята. Чудно нещо! Възможно ли

б

е пилотът да не знае, защо е дошъл и къде отива? Щом е станал пилот, щом са му поверили аеро-план, той знае, къде отива. Той взима всички мърки за благополучно пътуване. Пилотът знае, че като му е да-ден аероплан, той трябва първо да заверти колелата му, и след това да тръгне в определената за него посока. За да стигне аеропланът благополучно на опре-дъленото място, пилотът трябва да разбира законит на техниката, както и атмосфернит течения. Не разбира ли законит на техниката, той ще свърши с катастрофа.

Всички хора, които са дошли на земята, като пилоти пътуват през пространството. Щом сте пилоти, и вие трябва да знаете законит на живота, да минете благополучно цъ\лия п^кт. Ще кажете, че вие поставяте живота си в ръцете на Бога, както Той е наредил и каквото Той даде. Човек трябва да знае, какво е наредил Бог и какво ще даде. Когато по-стъпва в първо отдъление, детето знае, че на края на годината ще получи документ за първо отдъление. При това, то знае, че ако е учило добре, ще получи добри бележки. Ако детето знае, какво ще получи, защо възрастният човек да не знае, какво е опредъ-лено за него и какво ще му се даде? Даването- е ра-зумен акт. На човека се дава нещо само тогава, когато може да го използува. Запримър, на човека се дава знание, светлина, доброта, любов само тогава, когато ги заслужи. Когато човек не може да реализира някои свои желания, това се дължи на факта, че невидимият свет счита, какво този човек не е го-. тов още за това, което желае. Когато човек е готов за нт^що и може разумно да го използува, всичко, каквото желае той, ще му се даде.

Съвременнит хора често се обезсърдчават, от-чайват, обезнадежват. Кога се обезсърдчават хората? – Когато не могат да постигнат желанията си. Щом не могат да постигнат едно свое желание, т казват, че животът не е реален, че всичко е суета, илюзия и т. н. Т говорят за реалност, без да разбират, какво нещо е реалността. Според мене, реалност е това, в което човек може да вземе участие. Реалността има отношение към човека дотолкова, доколкото той сам има отношение към нея. Кой-

7

то има отношение към реалността, той всвкога има д-кп в нейниг придобивки. В реалността, ..обаче, няма никакви загуби. Който няма отношения към реалността, той не може да се ползува от нейнит придобивки. Каже ли някой, че животът не е реален, това подразбира, че той няма никакво отношение|към него. Има ли отношение към живота, човек взима нещо от него, но същевременно дава нещо от себе си. Друг пък ще каже, че всичко в живота е илюзия. Само онзи може да счита проявите на живота за илюзии, който няма никакво отношение към него. Това, което хората наричат илюзия, не е нищо друго, освен разглеждане, съпоставяне на нъщата по отношение на друга нъкаква реалност. Значи, разглеждането на нъщата от една реалност по отношение на друга реалност, наричаме илюзия.

Сега, за да дойдете до абсолютната реалност на нъщата, вие тр-Ьбва да съпоставяте фактигБ и явленията в живота и в природата, не според положението им в временния живот, но по отношение на въчното. Без да мислят дълбоко върху нъщата, хората се произнасят бързо за мъжег, за жените, поради което правят голями гръшки. Какво нъчцо е иж-жът и какво жената, т не знаят. Не е мъж още този, който се облича в мъжки дрехи; не е жена тази, която се облича в женски дрехи; не е професор този, който носи книги и по ц-бли часове чете; не е религи-озен онзи, който постоянно се моли; не е дете това, което често плаче. Детето може да плаче, или защото е гладно, или защото майка му отсжтствува. Възрастни-ят може да скърби, защото му липсва нещо. Като получи това, което му липсва, той престава да скърби. Не е важно, че човек скърби, но той трябва да намъри причината на своята скръб. Човек може да скърби за нъкаква материална облага. Той може да скърби за нъкаква духовна облага. И най-после скръбь-та му може да се дължи на това, че не е придобил нъкаква Божествена облага. Право е човек да скърби, ако няма здраво; силно, красиво тело. Право е да скърби, ако няма здрави, силни дробове и сърце. От здравото сърце зависи неговото правилно кръвообръ-щение. Право е човек да скърби, ако няма добре оформена глава с необходимото количество мозъкъ

8

в нея. г\ко е лишен от тия нъща, той трябва да се моли, да придобие тези ценни облаги за живота. Като се моли на Бога, човтзк тртвбва да иска от Него всичко идеално: идеален ум, идеално сърце, идеални дробове, идеална глава, идеални крака и ръце. С една дума, искайте от Бога това, което никой друг не може да ви даде. Щом удовет+з на вашето т"Ьло са идеално здрави и в изправност, всичко останало е лесно постижимо.

Някои хора искат да минат за скромни. Те казват: Ние можем да минем и с малко. Ние не искаме много неща. Достатъчно е да имаме по една малка къщичка, да се приберем с женитъ1 и с децата си, да преживеем, както дал Господ. – Не, това е дребнавост. Бог не се занимава с дребни работи. Не е въпрос човек да иска голями дворци и палати. Обаче, всбки човек се нуждае от хубава, хигиенична къща, с големи прозорци, да влиза през гбх много светлина. Искайте от Бога много н^ща, но необходими, защото Той много дава, но и много взима. Какво ще направи шивачът, ако му дадете изгнил плат, който постоянно се къса? Той ще се опита да го зашие, но ако продължава да се къса, ще го захверли настрана и ще отложи работата си. Шивачът ще ви каже, че с такива платове не се занимава. – г\ма аз съм дал пари. – Ще го вернеш на търговеца. – Яко не го приеме?–Дко не го приеме, ще научиш един урок. Втори път, като отиваш да купуваш плат, първо ще го опиташ, а после ще плащаш. Какъвто плат да купува човек, той трябва да бъде здрав, да издържа на всички условия.

Христос казва: „Да ви даде". Какво трябва да ви се даде?–Нтзшо здраво, устойчиво, което да не се руши, нито да се разваля. Като изучавам живота на съвременните хора, виждам, че тбхнит идеали и стремежи са пропаднали. Красиви са идеалит им, но не са ги постигнали. Когато видиш нъкого, на лицето му пише: Красив, велик идеал имах, но нищо не постигнах. На лицето на друг четеш: Велика б"вше задачата, която решавах, но докарах я само до едно място – почти нищо не излъзе. Работит, идеалит и задачите на всички хора са дошли до нищо, т. е. до нула. Какво трябва да правят с тия нули? Т трябва

9

да ги впрегнат на работа, като колелца, да ги турят в движение. Т имат възможност да станат добри техници. Ония пък, които са завершили- с !единици, т могат да станат физици. Т ще работят с закона на единицата, с пржчицата. 0ния, които са свършили училището си с двойки, могат да станат добри дипломати. Т ще се занимават с висша и низша дипломация – наука на отношения. Ония, които са свършили с тройки, могат да бъдат добри готвачи. Ония, които са свършили с четворки, са добри орачи. Т могат да се занимават с земеделие. Ония, които са свършили с петорки, са добри търговци. Тъ1 разби-рат от науката на взимане и даване. И най-после, ония, които са свършили с шесторки, са добри стражари. Ако стражарите свършваха учението си със шесторки, светът би се оправил моментално. Днешният свет не е оправен, понеже стражарите не са свършили с шесторки.

Това, което сега говоря, е неразбрано за вас. Защо? – Защото имате криво схващане за живота, за предназначението на човека. Има ли нещо лошо в положението на стражара? Каквато работа да върши човек, тя е на място, само ако е изпълнена добре. Като е дошъл на земята, човек трябва да играе ролята си добре. Веднъж стъпил на житейската сцена, той трябва да е доволен от ролята си. Не е важно, каква роля ще играе; важно е, как ще изиграе ролята си. Като играе ролята си, той трябва да разбира идеята, която авторът е вложил в нея. За да предаде идеята добре, той трябва да познава автора на тази идея. При това, не е достатъчно-Само добре да играе актьорът, но от всяка роля той трябва да придобие нещо. Какъв смисъл има в това, че е играл ролята на слуга, ако не е научил и приложил в живота си закона на служенето? Какво е придобил актьорът, който е играл ролята на цар, ако не е изработил в себе си качествата на царя? Да бъдеш цар, това значи, да бъдеш гениален по ум, по сърце и по воля. Само геният може да бъде цар. В бъдеще само гениите на доброто ще стават царе. Посредственият човек никога не може да бъде цар. Царят винаги трябва да заема първо място по гениалност. След него ще се нареждат по-малко гени-

10

ални хора, докато дойдат до обикновените, които ще изпълняват заповедите на по-горните. Да управляваш, това не значи, да прилагаш никаква външна дипломация.

Съвременните народи искат да възстановят помежду си отношения на висша дипломация. И това е добре, но, преди всичко, хората трябва да спазват тази висша дипломация към разумните закони на природата. Един народ има право да съществува дотолкова, доколкото спазва естествените отношения към законите на разумната природа. Първото отношение на народите, на обществата, на семействата, на инди-видит е към разумната природа, а после един към друг. Всички народи, всички държави са удове на великия Божествен организъм. Следователно, ако не функционират в съгласие с този Велик организъм, те са осъдени на изчезване. Тази е причината, поради която много държави и народи са изчезнали от земята. В далечното минало са съществували атлантска и лемурийска раси, но днес нищо не е останало от тях. Какво ще остане в бъдеще от бялата раса, не се знае. – Защо? – Защото природата не търпи никакво израждане. Когато види, че някой човек се спре, природата го поставя на страдания. Иска ли някой да си поживее, без да работи, той е осъден на израждане. При това, не е достатъчно човек само да работи, но той трябва да влезе във връзка с всички видни хора по лицето на земята. Поетът трябва да бъде свързан с всички видни поети; музикантът трябва да бъде свързан с всички видни музиканти; философът трябва да бъде свързан с всички видни философи; ученият – с всички видни учени; общественикът и държавникът – с всички видни общественици и държавници. Като пише нещо, поетът трябва да има разбиране за това, което е писал, и пръв той да е доволен от работата си, а после другите. Същото се отнася и за учения, за философа, за музиканта. Яко човек сам не е доволен от живота си, от работата си, хората най-малко могат да бъдат доволни от него. Не е въпрос човек да бъде доволен по форма, но по същество. Човек трябва да работи така, че всеки момент да внася някакво подобрение в работата си, както и в живота си.

11

^Да подобри човек живота си, това значи, всеки следващ ден да се отличава с нещо ново от предишния. Както миналият живот е бил приготвяне за сегашния, така и сегашният е приготвяне за бъдещия. Това показва, че по естество животът е един и неделим. Както животът не се дели, също така и любовта е неделима. Любовта е сила, която непреривно се проявява и разширява. Пюбовьта е единственото реално нещо в света. Като реалност, любовта се изразява чрез четири неща: тя внася свет-лина в ума, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа. Всяко нещо, което не внася тия четири елемента в човека, не е реалност. Всяка наука, всяко учение, което внася светлина в човешката мисъл, топлина в сърцето, благородство в душата и сила в духа, е реална. Кой човек е силен? Силно ли е магарето, което господарят всеки ден товари? – Не е силно. Силен човек е онзи, когото никой не може да товари. Товарят ли го другите, той не е силен. ^Силният човек сам се товари и сам се разтоваря. Силен човек ли е този, когото дяволът товари и разтоваря? – Не само че не е силен, но той изпада в положението на магаре, което господарят, по своя воля, товари и разтоваря. – Как може да се освободи човек от товара на дявола? – Като изучава и прилага закона на смаляването.

Като правя сравнение между магарето, натоварено от господаря си, и човека, натоварен от дявола, нямам пред вид никого, не искам да обиждам, но взимам натовареното магаре за символ. Някога магарето е имало красива форма, но било недоволно от формата и вида си и пожелало Бог да му даде по-голяма форма и глас, с който да обръща внимание на всички. Формата и гласът на днешното магаре са по негово желание. ).Като реве, с това магарето иска да каже на хората, да бъдат доволни от положението, което им е дадено от ,Бога. Не са ли доволни, ще носят на гърба си товарите на господарите си и ще бъдат посмешище на хората. Следователно, иска ли човек да се освободи от робството на своя господар – дявола, трябва постоянно да се смалява, да стане почти невидим. Като го срещне в никаква малка форма, дяволът ще го погледне с презрение и ще

12

му каже: Хайде, верви си, иди далеч от мене. Не ми тртзбваш такъв. Както магарето търси днес своята първоначална форма, да се облаче в нея, така и човек се стреми към своя първичен образ, създа-ден по подобие Божие. Облъче ли се в тази форма, той ще се верне в правия пъть–в служене на Бога.

Днес всички говорят: Чов-бци тр-Ъбва да бж-дем! Характер трябва да имаме! – Какво значи да бж-деш човек?– Да имаш образа и подобието на Бога. Да бъдеш такъв, какъвто Бог някога те е създал. Който е изгубил образа и подобието на своя създа-тел, не може да разбере Божествените прояви. Ср-в-щам едно шестгодишно момиченце и го помилвам. То веднага се обртща към мене, поглежда ме недоверчиво, измерва ме от главата до краката и се отдалечава. То не може да разбере, защо го помилвах, вследствие на което се отдалечава. Срещам друго шестгодишно момиченце, което също помилвам и му давам една хубава ябълка, като му казвам: Вземи тази ябълка и излъз на пътя, дето ще срещнеш момиченце като тебе, но без майка и баща, пълно сираче, дай му тази ябълка и го помилвай. Това момиченце вече ме поглежда с доверие и радост. То счита, че може да ми се довери и да има приятелски отношения с мене. – Защо? – Защото е разбрало една от проявит на Божественото в човека.

Следователно, истински човек е онзи, който разбира и цени Божественото в себе си и в ближнит си. Като разбира проявит на Божественото начало, човек разбира смисъла на живота с всички негови прояви и промени и разумно ги използува. Заприм-вр, човек минава през фазата на детинство, на възмж-жалост и на старост, но ако не разбира философията на живота, ще мине и замине през тези фази, без да придобие нтвдо. Какъв смисъл има младостта, ако човек не е придобил нещо от нея? Какъв смисъл има възмъжаването, ако човек не е станал по-умен? Какъв смисъл има старостта, ако човек не е станал по-мъдър, отколкото е бил? Нтзкои казват, че детинството, възмъжаването и старостта са фази на живота, на цялото Битие, през които човек неизбежно минава–нищо повече.–Не, не е така. Встька фаза, през която човек минава, трябва да му

13

даде нещо реално. Яко, като дете, човек не може да влъзе в Царството Божие, той не е разбрал, какво нещо е детинството. Казано е в Писанието: „Яко не станете като децата, не можете да влъзете в Царството Божие".

Какво разбирате под думиг „Царство Божие"? Царството Божие подразбира разумен, съзнателен живот. – Може ли бедният да влъзе в Царството Божие? – Може. – Ями богатият? – И той може. Добре разбрани и използувани, сиромашията и богатството са две велики блага в живота на сегашния човек. Не може ли да ги използува разумно, т носят ред нещастия за него. Всяко отношение в живота на хората има смисъл само тогава, когато почива на здрава, вътрешна връзка. Какво отношение може да има между майка и дъщеря, или между баща и син, ако т не се познават вътрешно? Щом не се познават, това показва, че между тях не съществува дълбока, непреривна връзка. Какви приятели са гбзи, между които няма никаква връзка? Каква вера е тази, която не почива на познаване на Бога? За да верва в Бога, първо човек трябва да Го познава. Не Го ли познава, той не може да верва в Него.

Една царска дъщеря, красива и млада, трябвало да се ожени, но според орисията й, трябвало тя сама да познае избраника си между десет млади, красиви момци, все нейни кандидати. Деньт на избора до-шъл. Десетг момци, кандидати се явили в определения ден и час и с трепет очаквали да се яви младата, красива царска дъщеря да избере един от гбх. Като се изредили пред нея, тя спръла вниманието си на първия, който бил облъчен с великолепни царски дрехи. Като свалил маската си, царската дъщеря се ужасила: пред нея стоял черен, грозен циганин. Тя се отдалечила от него и казала: Не ис-кам да се женя! Бащата насила я заставил да повтори избора си. Не само че го повторила, но и по-третила, обаче все попадала на човек, когото не харесвала. Тя не могла да познае, кой от десетт кандидати е нейният възлюбен. Отчаяна от неуспеха си, тя се отказала да се жени. Най-после един от мъдреците дошъл при нея и й казал: Направи още един опит, може да познаеш своя възлюбен. Язъ

14

ще ти помогна малко. Като минат десетт- момци край тебе, последният ще бъде твоят възлюбен. Царската дъщеря се приготвила и с нетърпение очаквала десетия, но каква била изненадата й, когато пред нея се явили само девет – десетият го нямало. Какво било състоянието на царската дъщеря, когато десетия, именно, го нямало в редицата, а в него тя трябва-ло да познае своя възлюбен.

Съвременните хора се намират в положението на царската дъщеря, която търсила своя възлюбен, но не могла да го намъри. Т търсят реалността, т. е. т търсят своя идеал, своя възлюбен, но и до днес не са го намърили. – Защо? – Защото животът им още не е такъв, какъвто трябва да бъде и защото още не са се вернали към първото положение, когато са били създадени по образ и подобие Божие. В какво се заключава истинският живот? – В истинско учене и в приложение на изученото. Въпреки великит-в и безбройни задачи на човечеството, някои се запитват, какво ще правят, като постигнат идеала си. – Много просто. Какво ще прави болният, като излъзе от болницата? Докато е в болницата, всички ще му услуж-ват: ще му донасят лъкарства и храна, ще го обли-чат и събличат. Обаче, като оздрав-Ье и излъзе от болницата, той ще започне да учи, свободно да се разхожда, да прави екскурзии, да яде и да пие, да се облича и съблича, както иска и когато намира за добре. Само вън от болницата, свободен от помощта и услугите на милосърдни сестри и братя, човек разбира, какво н^бщо представя разумният, съзнателният живот.

Христос казва: „Да ви даде". – Какво да ви даде? – Истинското знание, истинската мжарост, истинския живот и истинската свобода. Придобие ли тия нъща, с тях заедно човек придобива и сила, не физическа, но сила на своя ум и на своето сърце. Дко е въпрос за външна сила, физически човек е по-си-лен, отколкото трябва. Днес той трябва да работи за укрепване на своя ум и на своето сърце. Физическата сила трябва да отстъпи мъстото си на духовната. Иска ли бащата да направи сина си наследник, трябва да му отстъпи мъстото си, а той сам да замине за другия свет. Докато заема първото място,

15

като глава и господар на имотитб си, бащата не може да направи сина си наследник. Бащата и синът не могат едновременно да заемат едно и също място. За да отстъпи своя трон на сина си, бащата трябва да замине за н-вкъде, защото двамата не могат да заемат едновременно едно и също мъхто. Всеки чо-в+зк сам за себе си може да стане цар, наследник на онази държава, която Баща му е предоставил да я управлява. – Коя е тази държава? – Човешкото тЪло, в което са вложени ум, сърце и воля. Може ли да организира силит на сърцето, на ума и на волята си в едно, да ги подчини на стремежите на своята душа и на своя дух, човек управлява добре своята държава. Щом може да управлява своята държава добре, той има правилни отношения към всички хора и държави и може всякога да им помага. Обаче, докато не е оправил своята държава и не е познал нейнит нужди, той не може да има правилни отношения нито към своите ближни, нито към Бога. Изправи ли себе си, т. е. своята държава, човек познава вече себе си, своя ближен, а също така и своя Създател. При това положение той не се осмелява да корегира Божественото, не се осмълява да корегира любовта.

Днес всички хора се корегират: майката корегира дъщерята, а дъщерята – майка си; бащата корегира сина си, а синът – баща си. Т могат да се корегират в всички области, но не и в любовта. Никой никого не може да корегира в любовта. Какъвто е бил бащата в любовта си, такъв ще бъде и синът. Каквато е била майката в любовта си, такава ще бъде и дъщерята. Малкит на овцата, на вълчицата ще бъдат точно като нея. Чудни са хората, когато очакват, синът да не бъде като баща си и дъщерята като майка си. Това никога не е било и няма да бъде. Следователно, ако синът не прилича на баща си, причината се дължи на две положения: или синът не познава баща си, или този, когото счита за свой баща, не е негов баща. Яко синът е по-лош или по-добър от баща си, последният не е истин-ският му баща. Дко синът напълно прилича на баща си, последният е истинският му баща. Щом синът и дъщерята приличат на баща си и на "майка си, т са тяхни деца. При това положение родителит носятъ

16

отговорност за децата си. Яко децата са по-добри от родителите си, последните не са ттзхни истински родители и не носят никаква отговорност за ттзх.

И тъй, искате ли да разберете Божественото учение, вие трябва да се освободите от своите лични възгледи. Като изнасям новите възгледи на живота, мнозина ги разглеждат от положението на личните си възгледи и не знаят, кое е право и кое – криво." Прави нт}ща са тия, които вевкога, през всички времена и епохи, са прави. Заприм-връ^прав възглед е следният: яж само пръхни плодове. Яж само прЪ-сен хл-Ьб.' Нема ли пръхни плодове и пръхен хлЪб, не яж. Не яж никакви консерви! Яж пръхни, свежи плодове, току що откженати от дървото. Яж пръхно жито, преди да е млъчю на воденица. Който иска да внесе светли мисли в ума си, той трябва да яде плодове, които са зрели на север; който иска да внесе благородство в сърцето си, той трябва да яде плодове, зрели на юг; който иска да внесе благородство в характера си, той трябва да яде плодове, зрели на из-ток; който иска да придобие разбиране за живота, той трябва да яде плодове, зрели на ^запад.Юттук виждаме, че всека посока, венко направление, отдето идат силите на природата, указва специфично влияние върху човека. Лко някой ви хване с левата си ръка, той ви предава чувства; хване ли ви с дясната си ръка, той ви предава мисъл. Обаче, ако ви хване с двете си ръце, той едновременно ви предава и чувство, и мисъл. Майката пригръща детето си с двете. си ръце едновременно, за да му предаде импулс за живот. Значи, всеко движение, всека промяна в природата има свой^дълбок смисъл и значение. Нема движение в разумната природа, което да е безсмислено. Отдето и да иде, слънчевият лъч крие в себе си специална сила, вследствие на което указва специфично влияние върху човека.

Какво представя светлината? Светлината е материална сила, подобна на извор. Когато се намери под известно напрежение, тя извира, лжкатуши, извива се в различни посоки и облива целия свет." Тя полива всички живи същества, хора, растения и животни, както водата, и ги заставя да растат и да се развиват. В това отношение, светлината и водата представятъ

17

една и съща материя, но в две различни състояния. Ако сгжстите материята на светлината, последната ще се преверне в вода.!» Ако пък разредите материята на водата, т. е. ако я разложите на нейнит основни елементи, които поставяте на крайно разредяване, ще получите материята на светлината. Светлината се движи, както и водата. Без движение никакъв живот не би съществувал. Който е придобил живота и му е ста-нал господар, той може да бъде господар и на водата, и на светлината. Не е ли станал господар на живота, той не може да бъде господар нито на водата, нито на светлината.

И тъй, искате ли да разберете живота, вие трябва да се домогнете до всички науки – философия, математика, литература, естествена история и др. Т ще ви послужат като пособия за постигане на вашата цел. Щом е дошъл на земята, човек трябва да разбере живота, т. е. неговия произход, смисъл и значение. Христос казва: „Това е живот въчен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога". Стане ли въ-прос за познаване на Бога, всички го отлагат за далечното бъдеще. Ако пъкъЩсе спират върху този въ-прос, т не разглеждат Бога като Първопричина на нъщата, но Го разглеждат по форма и казват, че Бог е създал всичко. Обаче, това не е достатъчно. Има нъща, които не са създадени от Бога. Като четете книгата за създаването на света, там се казва: И рече Бог „Да бъде виделина!" И стана виделина. По същия начин се създадоха и другит нъща. Обаче, единственото нещо, което Бог пожела да направи по образ и подобие свое, бъше човекът. Значи, Бог направи човека с ръцет ей, създаде го по свой образ и подобие. Много нъща има, за които се казва, че Бог ги създаде, но в същ-ност т са човешки изобретения. Човешкит работи са временни, а Божиит – въчни.

Много от сегашнит философи и богослови мя-зат на един негърски проповъдник, който, по много необоснован начин разправял на слушателит си за създаването на първия човек. Той казвал, че преди да създаде първия човек, Бог насадил една голяма, гжета гора, за да използува дърветата й за пржти, на които да суши човека. Като израсла гората,

18

Бог изсЪкъл няколко дървета, направил от тях здрави колове, които наредил като плет. След това Той взел пръст, направил от нея човек и вдъх-нал в ноздриг му дихание на живот. За да изсуши човека, Той го турил на плета. Жбкои от слу-шателит 'запитвали своя проповъдник: Къде е била тази гора? – Това не е ваша работа! – Лми плетът? – И това не е ваша работа! – Има ли остатъци днес от този плет? – Това не се знае. – Не, такива теории за създаването на човека не могат да се приемат.

Някои философи искат да докажат нещо и започват^: Да допуснем. – Какво да допуснем? – Че нъкъде имало гора. После, да допуснем. – Какво? – Че от дърветата на тази гора бил направен плет и т. н. Въз основа на ред такива допущания тъ- ва-дят своит философски заключения. – Не, тези заключения са подобни на тверденията, които правели нЬ-кои учени от една школа в Америка, наречена „школа на духа". Тези учени подържали мисълта, уе материя в света не съществува, но всичко е дух. Един ден станала катастрофа с един трен и много пътници пострадали. Един младоженик, който отивал на сватбеното си пътешествие, счупил и двата си крака при катастрофата. Понеже ученитв от „школата на духа" лъкували различни болести, млаяоженикът повикал един от тях да го лъжува. Две-три седмици наред дохождал този лъкар, но нищо не правил. Той се мъчил да убеди болния, че краката му са здрави, понеже бил убеден, че материя не съществува, а всичко е дух. Щом материя не съществува, и краката му са здрави. С течение на времето, краката сами по! себе си започнали да заздравяват, и след един месец болният бавно пристъпвал. Като ви-дъ\п това, лЪкарьт дошъл при него и му казал: Сега трябва да платиш. – Добре, казал болният, допусни, че ти плащам 10,000 долари. На другия ден лъ-карьт пак отишъл за пари. – Допусни, че ти да-вам 20,000 долари. Не си ли доволен? – Яз искам да ми платиш за лекуването. – Както лъкуваш, така ти се плаща.

Мнозина постъпват като учениг от „школата на духа". Преди да са свършили училище, т казват: Като свърша училище, ще се оженя, ще ми се родятъ

19

деца, ще ги възпитам и образовам, ще заемат големи служби, а аз ще стана пръв министър, ще подобря положението на народа си и т. н. Той разправя, че това ще направи, онова ще направи, но рабо-титб му остават все недовершени.– Защо? – Защото не се заема да работи, а говори, какво ще направи в бъдеще. Човек трябва да си изработи една здрава, положителна философия. Дойде някой при мене и ме пита, в какво вервам. – Яз вервам в това, в което и ти верваш.–Яз вервам в парите.–И аз вервам в парит. – Яз вервам в силата. – И аз вервам в силата. – Яз вервам в материалния жи-вот. – И аз вервам в същото.– Тогава ти си като мене. – Да, аз съм като тебе, но не зная, дали ти си като мене. Яз обичам парит, но като дойдат при мене, разговарям се с гбх, питам ги, отде идат, какво намърение имат и, като ги изслушам, казвам им, че трябва да ми се подчиняват. Яз ще бъда господар, а т – слуги. Каквото им кажа, т трябва да го изпълнят. От парите искам пълно подчинение. Когато срещна една мома или момък, аз ги спи-рам и ги запитвам, защо са мома и момък. Яко не могат да отговорят на въпроса, аз казвам, че мома е само онази, която говори истината. Лъже ли, тя не е мома. Момък е само онзи, който говори истината. Лъже ли, той не е момък. Яз бих желал, цЪ-лият свет да е пълен с моми и момци, които го-ворят и прилагат истината.

Сега, не е въпрос да обяснявам, как разбирам нъщата, но човек трябва да прилага. Каквото знае на теория, той трябва да го приложи в живота си. Всички говорят за Бога, но не Го разбират. Тб мислят, че Бог е недостъпен. Наистина, Той е недостъпен, но само за ония учени, философи, поети, които мислят, че са постигнали всичко и нищо повече не им трябва. Затова, когато философът, от ^висотата на своето положение, започва да изследва Бога, ,Той се скрива зад причинния свет. Когато астрономът Го изследва, Той се скрива в въчността, дето никакъв телескоп не може да Го намъри. Когато поетът Го търси, Той се скрива в най-малкит жгълчета на вселената, да не може да Го зърне. Обаче, Бог се открива на децата, на беднит, на страдащит на

20

униженит и на оскърбенит – на чистите по сърце. Дойде ли нъкое дете при Бога, Той веднага излиза пред него, започва да го милва, да му говори тихо, като му разкрива красотата в света. Яко същото дете отиде при поета, последният го поглежда отвисоко, казва му, че нищо не знае и започва да му декламира: О, Ти, Който влад-веш над цълата вселена. Ти, Който изпълваш всичко с ужас и трепет. Ти, Който разклащаш световет и пълниш сърцето на човека с горчевини, а в ума му внасяш мрак и съмнение! Детето седи и слуша, но не харесва тия високи думи. То казва: Слушай, поете, аз видъх Този, Когото рисуваш в такива страшни краски. Той ме помилва, зарадва ми се и ми проговори. – Сън е било това. Един ден и ти ще остарееш като мене и ще разбереш, какво е Бог. Наистина, Бог е такъв, какъвто човек Го вижда. За поета Бог е далеч, за детето е близо. За поета е страшен, за детето е благ. ЗДокато Го търси, поетът неизбъжно ще минава през бездни, през височини и долини. За детето, обаче, пътт към Бога е отворен, без никакви препятствия.

№" " В търсене на своя идеал, поетът мяза на онзи царски син, който се влюбил в една красива царска дъщеря, която била голяма туристка. Цътг живот тя пътувала от една планина на друга, и требвало той постоянно да верви подир нея, докато един ден я настигне. Обаче, всичкит му усилия оставали на-, празно: тъкмо се качи на верха, от който я вижда, тя поема вече втори връх. Верви той след нея ц-бл живот, качва се по верхове, слиза в долини, но царската дъщеря не може да постигне. И след това поетът описва своигб мъчения и несгоди, своигб страдания и лутания, докато в заключение казва: Не можах да постигна това, което ц-бл живот търсих. – Защо не могъл да го постигне? – Защото е казано в Писанието: „г\ко не станете като малкит деца, не можете да влезете в Царството Божие". Достатъчно е човек отдалеч да зърне момата на истината и да благодари, че е могъл да я види. Не е нужно да я стигне и да я натовари с своя багаж. Който прави това, той е лош човек. Бъди доволен, че си стж-пил на верха, на който и тя е била. Цълуни мъстото,

21

дето тя е |стъпила, и огбз в долината. В този жи-вот повече не ти |е дадено. Никой не може да хване истината, но в стъпкитъ- й всеки може да верви.

Мнозина не разбират, какво представя истината, какво представя реалността на живота, но казват, че са дошли до реалността. Да, тъ- са дошли до стъпкитъ' на реалността, но не и до самата нея. Нека бж-дат благодарни и за това. Не е малка привилегия за човека да верви по стъпкигб на реалността. Казва ПсалмопЪвецът: „Когато отдалеч видя лицето Ти, душата ми се възрадва". Да видиш лицето на Бога, това значи, да придобиеш вдъхновение за цЪл живот и всичко да се осмисли пред тебе.

Днес хората говорят само за своиттз разочарования и казват, че никой никого не обича. Докато човек не обича себе си, и другите не могат да го обичат. И докато той сам не обича, и хората няма да го обичат. Каквото вложиш, това ще получиш. Ако с-веш жито, жито ще пожънеш. Каквото си сбл, това ще пожънеш.

Съвременнит- хора трябва да дойдат до дълбо-.ко [вътрешно разбиране на живота, на отношенията, които съществуват между т^вх. Когато двама души заверзват приятелство помежду си, т трябва да зна-ят, защо правят това. Ако се женят, пак трябва да знаят, защо се женят. Чов-вк търси приятел, за да даде м"бсто на Господа, да се прояви между него и приятеля му. Чов-вк се жени, за да даде мъхто на Господа, да Му даде възможност да се прояви. Хората се обединяват в общества, в държави, за да дадат възможност на Господа, да се прояви между т-бх. Н-вкой чов-вк става музикант, с единствената цел да даде възможност на Великия да се прояви чрез него. При това положение и приятелството, и женитбата, и обществата, и държавите, и музиката, и поезията, и художеството, и науката имат смисъл. Истински поет, художник или музикант е този, който предава истината кратко, просто и ясно. ЗапримЪр, изразът: „Стани с зората", е красив, поетичен, идеен и изразителен. От гбзи три думи се разбира, че човек трябва да става рано, когато зората излиза.

Сега, стремете се към възвишения живот, който

22

се изразява с простота и образност. ^Внесете тази простота в живота си и кажете^Има само едно Вечно Начало! Ставай и лътай с това Вечно Начало. Ставаш ли сутрин, кажи си: Има само едно В-бчно Начало. Лъ-гаш ли вечер, кажи си: Има самб едно В-бчно Начало. Пишеш ли, учиш ли, работиш ли, управляваш ли, страдаш ли, или се радваш, всъкога казвай: Има само едно Вечно Начало. Помнете, че каквото правите, вие сте под наблюдение на разумни същества. Тъ-слсдят всъка ваша постъпка и ви плащат заслужено. Ж,,вотът на всеки човек е възлизане към Бога. Цтушят път до този връх е зает от хора, бедни и богати, учени и прости, които имат същата цел, да стигнат верха. Пренебрегнете ли един от тия ваши съпътници, ще ви вернат назад, да изправите погръшката си. Искате ли да се явите пред Въч-ното Начало на живота, вие трябва да бъдете изправни в мислит-в, в чувствата и в постлшкит си.

Задръжте в ума си мисълта: Има само едно В-бчно Начало.

16. Беседа от Учителя, държана на 15 декемврий, 1929 г. София. – Изгрев.