от ПорталУики
Версия от 17:09, 30 януари 2011 на Донка (Беседа | приноси)

(разл) ← По-стара версия | Преглед на текущата версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене

ЕЛЕКТРОННА БИБЛИОТЕКА

Беседи

Книги с беседи

Съборно слово

1924

II Младежки събор

Правилно разбиране на природните действия

Какво обяснение ще дадете за пелените, в които майките увиват децата си? Защо майките увиват децата си в пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражават на природата. Няма същество, което природата да не е увила в пелени. С това тя го предпазва от външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, с които майките увиват децата си, виждате, че през различните годишни времена те биват различни: зимно време пелените са най-дебели, есен – по-тънки, през пролетта – още по-тънки, а през лятото – най-тънки. Значи, всяко време налага свои изисквания, които са общи за всички същества. Общите условия и изисквания, които се налагат на хората, зависят от законите на природата. Оттук вадим заключение, че животът на всички живи същества се определя от великите закони на разумната природа. Те са общи за всички същества без изключение. Който разбира тия закони и им се подчинява, той се развива правилно и без катастрофи. Който ги разбира, но не иска да им се подчинява, той сам се излага на ненужни страдания. Ще дойде ден, когато, иска или не иска, човек ще бъде заставен да се подчини на природните закони. Няма човек в света, който, като не се е подчинявал на тия закони, да не е счупил главата си.

Като говорим за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме пред вид съзнателното отнасяне на човека към тия закони. Не е въпрос да страда човек изкуствено, а да изработи дълбочина в душата си. Казват за някого, че е дълбок човек. За нас е важно, как е станал дълбок. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрез съзнателна и разумна работа на човека върху себе си и чрез голямо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човек да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начин.

И тъй, когато човешката воля се противопостави на Божествената, в живота на човека стават големи катастрофи и пертурбации. Когато се срещнат две воли с различни сили и скорости, те се сблъскват и произвеждат огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващите сили са по-големи, толкова и огъването е по-голямо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пътя си.

Мнозина изучават духовния живот и, като се намерят пред известно затруднение, мислят, че с молитва могат да постигнат всичко. Всичко разумно се постига с молитва, но не и неразумното. Можете ли с молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове от Библията, дето се казва, че Исус Навин спрял движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл, който е вложен в тях. За тази цел трябва да разбирате езика на Свещените книги. С такъв език си служи и природата. Природата е пълна със символи. Който иска да се разговаря с нея, трябва да разбира езика и, т. е. символите, които тя влага в своята реч. Всичко в природата е разумно. Когато възлага на човека някаква работа, тя му дава свобода да си послужи, с какъвто метод той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само един начин. Затова казваме: Много са пътищата за приготвяне на една работа, обаче, един е методът за нейното прилагане. С други думи казано: Природата дава възможност на човека да се прояви по различни начини, чрез което изпитва неговата интелигентност, неговите добродетели и волята му. В изпълнение на нещата, което е предмет на Божествения свят, има само един начин.

Да допуснем, че пред вас се разкриват два пътя, които водят към планински връх, висок три хиляди метра. Единият път е широк, но, за да се стигне до върха по този път, трябва да се обикаля много. Другият път е тесен и много стръмен. Някои хора ще тръгнат по широкия път, а други – по тесния. Но тези, които вървят по широкия път, са хора с разложено сърце, които обичат лесните работи. Дойдат ли до мъчнотиите в живота, те съзнателно ги избягват. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръмен път към планината, понеже обичат да преодоляват мъчнотиите. На тях те гледат като на задачи за упражнение на ума, на сърцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даден човек, вижте, по какъв път върви той и как решава задачите си. Достатъчно е да влезете в едно село, за да се произнесете, с какви възможности разполагат селяните от това село. Ако те сеят изключително овес, ръж и ечемик, вие казвате, че възможностите им са ограничени. Щом не могат да сеят жито, те са лишени от условията, при които житото расте. Влезете ли в един дом, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характер. Всяка външна проява на човека определя неговия характер. Добре е човек да отглежда цветя, но трябва да се знае, че всяко цвете е израз на известна интелигентност. От цветята, които човек отглежда, съдим за степента на неговото развитие. Човек не съзнава, защо обича някои цветя повече от други. Макар и да не съзнава това. Обичта му към едни цветя повече, отколкото към други, показва, какви способности и сили се крият в него.

Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуват за различни култури. Черноземът, запример, дава добро жито. Някои хора са подобни на чернозем. Те са богати материалисти, но разумни. Освен чернозем, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растат различни култури. От всички почви най-богата е черноземът, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремят към разнообразна храна, затова те често употребяват и ръжен хляб. Всяка зърнена храна, всеки плод съдържа в себе си специфични елементи, от които човешкият организъм се нуждае. Тази е причината, поради която човек отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове.

Като ученици, вие трябва да изучавате външната страна на нещата и оттам постепенно да влизате навътре. Виждате някой човек външно груб, суров, а вътрешно деликатен, нежен. Вие се чудите, защо е толкова груб външно. Много естествено. Този човек живее при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на някой плод, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човешкия мозък, толкова по-мъчно човек възприема нещата. Както да обяснявате на този човек някой философски въпрос, той мъчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозък. Той се намира още в зимата на своя живот. Дебели снегове покриват земята му. Трябва да чакате пролетта, да дойде топлото слънце, да разтопи снеговете, които го обвиват. Щом се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човек да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голямото, човек трябва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявите на своята душа.

В познаването на човешката душа се крие смисълът на живота. Докато дойде до това познание, човек минава през големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трябва да го обезсърчава. Той трябва да знае, че това, което днес му противодействува, един ден ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днес му съдействува за добро, един ден ще му противодействува. Това е закон. Кой не е опитал този закон? Днес имате един добър приятел, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува в доброто, защото върви във възходящ път, към Бога. Един ден, когато линиите на неговото движение вземат обратна посока, в низходящо направление, без да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този закон, вие се учудвате, какво е станало, защо приятелят ви се опълчва против вас, защо идат мъчнотии в живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизат от вас. Те се крият в самия космос, в условията на Битието. Заради вас нито космосът, нито природата ще изменят своите сили. От вас се изисква разумност, да се справяте лесно с мъчнотиите и със злото в света. Христос не казва да се борите със злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умните, най-силните и най-добрите хора в света, които могат да се справят с мъчнотиите си изведнъж. Най-мощният, най-разумният и най-добрият в света е Бог. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се с Него. Докато стоите далеч от Него и не Го признавате, вие никога няма да решите задачите на своя живот. Вие ще се блъскате от една мъчнотия в друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасям този въпрос, аз имам пред вид да ви освободя от кривите разбирания. Ученикът трябва да мисли право. Ако говори за физическия свят, той трябва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свят, също трябва да ги познава добре. Не е ученик онзи, който живее със заблуждения. Някой прави различни движения, вдига ръцете си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духът го карал да прави тези упражнения. Той трябва да знае, кой дух го заставя да прави движения с ръцете и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете в в себе си, трябва да знаете, какъв смисъл имат тия движения. Ще каже някой, че тия движения са дадени специално за него. И това е възможно, но той трябва да знае, че специалните работи се дават рядко. Много цигулари има в света, но само един е Паганини, който могъл да свири едновременно на четирите струни. Това, което Паганини е могъл да направи с цигулката, други не са постигнали още. Техниката, която Паганини имал, била специална.

Съвременните хора са музиканти, но от различна величина. И те изучават най-великото музикално произведение – живота. Всички хора се стремят към добър живот, но малцина го живеят. Срещате едного, виждате, че е весел. Защо? Пари има, задоволил е нуждите си. На другия ден срещате същия човек, но вече недоволен, тъжен. Защо е недоволен? Няма въглища, няма топли дрехи. Вие изваждате от кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става весел. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбта на този човек се е превърнала в радост, защото Бог го е посетил. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и в първия случай Бог го е посетил? Бог посещава човека и чрез страданията, и чрез радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трябва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изстискан цирей, трябва да се радвате и на празната кесия. Право е човек да се радва, когато циреят се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя в цирея може да причини големи пакости на човека, но мислите ли, че пълната кесия с пари не може също да му причини известни пакости? За да се справи с мъчнотиите и страданията в живота си, човек трябва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човек трябва да заеме средното положение и оттам да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, с която да разрешава противоречията и мъчнотиите си. "Мнозина искат да бъдат дебели, да имат запас от материя. Защо? Те мислят, че като са пълни, ще бъдат здрави. Щом са здрави, ще бъдат щастливи. Те не подозират, че колкото повече излишна материя имат, толкова по-големи страдания ще имат. Не е въпрос човек да си създава изкуствено мъчнотии и страдания. Изкуствените страдания ожесточават човека, а естествените го облагородяват и осмислят живота му. В тях човек познава Божиите пътища. Казвате: Не може ли да се живее без страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човек, толкова повече знания и по-голяма мъдрост придобива, толкова повече се освобождава от ограничителните условия на живота. Казано е в Писанието: „Блажени страдащите". За кои страдащи се говори в този стих? За ония, които имат разумни страдания. Разумните страдания облагородяват човешкото сърце, повдигат духа на човека, внасят разширение в душата му. Ако поетът има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цялото човечество. Обаче, ако страданията му са неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъч в душите на читателите си. Като знаете това, не избягвайте разумните страдания, които Бог ви праща, но бъдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания.

За да се ползвате от разумните страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила в живота си: Не увеличавайте радостите и страданията на никого. Не отнемайте радостите и страданията на никого. Това са две правила, които трябва да пазите, както към себе си, така и към другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човека за деня, поне аз да не го увеличавам. Достатъчно е и радостта, която му е дадена. Нека той я използва, както трябва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човек страда. Ако Бог му е изпратил това страдание, аз нямам право да го отнемам. Той има сила да се справи с него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостта му, пак нямам право да я отнемам. Ама радостта му била причинена от някакво заблуждение. И така да е, пак нямам право да я отнемам. За предпочитане е човек да живее с известно заблуждение, което му причинява малка радост, отколкото да му се отнеме тази радост и да остане душата му празна. Друг е въпросът, ако, при освобождаване на човека от известно заблуждение, ти можеш да внесеш нещо ново, по-велико, с което да запълниш душата му. Не можеш ли да внесеш в душата на човека по-голяма радост от тази, която той има, ти правиш престъпление.

Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трябва да излезете от болницата. Като излезете от болницата съвършено здрави, вие имате възможност да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате един болен, това не значи, че трябва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности са само за вас. Пътят, по който вие сте минали, се различава коренно от пътя на другите хора. Искате ли и другите хора да вървят по вашия път, освен че нищо няма да придобият, те могат да се спънат. Искате ли да предадете някоя ваша опитност, ще изнесете най-малкото от това, което сте преживяли. Ако пък е нужно да я предадете изцяло, предайте я точно, както сте я преживели, без никакви преувеличения. Когато попадне под влияние на тщеславието си, без да иска, човек преувеличава своите опитности и казва: Аз видях ангел. – Какъв беше? – Не мога да кажа, но нещо светло блесна пред очите ми. – Голяма ли беше тази светлина? – Като точка. Значи, от една светла точка той създаде цял ангел. Може ли свещта, която някой човек носи, да каже, че представя самия човек? Силата на светлината, която човек пръска на пътя, по който върви, показва степента на неговата интелигентност. Човек не е нито в светлината на своя ум, нито в топлината на своето сърце, нито в силата на своя организъм. Човек е скрит другаде. Къде е той, мъчно можете да отговорите на този въпрос.

Следователно, проявите на човека не определят още неговата същина. Те не осигуряват неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото в хамбара осигурява живота на човека? Колкото и да се осигурява, с това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човек, толкова повече се приближава към края на своя живот. Смъртта засяга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртта засяга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пак има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоен, с усмивка на уста, със светлина и съзнание в себе си, че отива на по-добро място, отколкото е бил досега. Той се намира в положението на мома, която се жени за своя възлюбен. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбят за нея, но знае, че отива на добро място, от което и тя, и те ще бъдат доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворник, постоянно пазен от стражари. Кое от двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала целта си и осмислила своя живот, или като затворник, лишен от свобода и светлина?

И тъй, искате ли да живеете и да умрете в светлина, изучавайте Божиите закони, които не само аз казвам, но и великите хора на миналото и настоящето не престават да проповядват за тях на човечеството. Като изучавате Божиите закони и пътища, изучавайте и вашия живот, както и живота на своите ближни. По този начин ще видите, как се проявява Бог в живота на всички хора.

Когато казваме, че човек трябва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободен да направи никакво отклоняване надясно или наляво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човека от Бога. Това са методи, по които човек постъпва. Човек е свободен да постъпва по различни начини. Както и да постъпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържат правилото, като се срещат, да се усмихват. Това е един начин на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещат, всякога да се усмихват? Представете си, че двама души се срещат в тъмна, мрачна нощ. Могат ли те да се усмихнат един на друг? Ако се срещнат през деня, а вън е много прашно, могат ли да се усмихнат? Значи, човек може да се усмихва при благоприятни условия.

Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, с цел да направим живота им приятен. Запример, всички хора, особено жените, готвят, но не са доволни от своето готвене. Защо? Те са усъвършенствали кулинарното изкуство, въпреки това са недоволни. Недоволството им се дължи на факта, че гозбите им лесно се вкисват. Както и да ги запазват, те издържат най-много четири-пет деня, когато гозбите, които природата готви, издържат пет-шест месеца. Каквото е различието между човешките и природни гозби, такова е различието и между човешките мисли и чувства и тия, които идат от Божествения дух. Първите са временни, лишени от живот, а вторите – вечни и пълни с живот и енергия. Колкото повече човек се приближава към Божествените мисли, толкова животът му става по-приятен, толкова повече човек се облагородява и повдига.

Следователно, когато се движи по права линия, човек има възможност да се отклонява в четири посоки: надясно, наляво, нагоре и надолу. Да се отклони човек надясно, това значи, като върви в правия път, да разреши даден въпрос с ума си; да се отклони наляво, това значи, да разреши даден въпрос със сърцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса със своя висш ум, с разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса от гледището на материалния живот, в който се намират корените на злото. Значи, с помощта на разумната дейност на ума и на сърцето, човек слиза в материалния свят да изучава злото като сила и принцип в света. Това може да постигне човек само тогава, когато е дал път на идейното, на Божественото начало в себе си.

Кога отваря човек сърцето и ума си за Божественото? Когато живее според великите закони на Битието. Тогава човек е подобен на извор, който дава на всички. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той има какво да дава от себе си. Той е радостен и доволен. Обаче, докато разрешава въпросите си от гледището на ума и на сърцето си, човек живее в света на радостите и скърбите, т. е. в материалния живот. Започне ли да решава въпросите си от гледището на разумния или Божествен свят, човек се качва горе, в главата си, и там се проявява. От главата си, т. е. от клоните на живота, човек слиза в материалния живот, в корените на злото. Щом е дал път на Божественото в себе си, той лесно се справя със злото. В материалния свят умът и сърцето работят едновременно. Запример, ако човек тръгне с левия крак напред, веднага след това дясната ръка излиза напред. Значи, сърцето се проявява чрез левия крак, а умът – чрез дясната ръка. И обратно: ако десният крак излезе напред, с него заедно излиза лявата ръка. Това са два метода, с които човек работи в материалния свят. Ако приложи двата метода и няма резултати, човек прибягва до третия метод – приложение на висшия ум. Той се отправя към главата си, т. е. към Божествения свят. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите- на ръцете си, стиска главата си и се обезсърчава. Няма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зряла ли е, или не. Погледнете към ръцете и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Светът е създаден разумно. Следователно, и аз трябва да бъда разумен, да реша правилно въпросите на своя живот. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате с възвишените същества, които ви идат на помощ.

Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. Човек трябва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъм. Същевременно той трябва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тялото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъм, човек се свързва с Божественото начало в света, което започва да работи върху него. По този начин, именно, Бог въздействува върху разумните хора. Работете съзнателно върху силите на своя ум и на своето сърце, да се свържете от една страна с природата – майка на цялото човечество, а от друга – с Божествения дух – баща на човечеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито са имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, без напрежение, но не се подавайте на леността.

Сега ще ви дам едно правило, което трябва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лягайте си рано, да се наспите добре и в четири часа сутринта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна в леглото, но веднага ставайте. След това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 – 15 минути в размишление върху разумния живот и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрез сън. Друг начин има, по който човек може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щом го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка със силите на разумната природа, които укрепват организма. Така човек ще кали волята си и ще постигне своите желания. Волята е свързана с духа на човека. Силната воля подразбира силен дух. Има ли силен дух, човек е в състояние да се справи с всички болезнени състояния в себе си, да изправи своите погрешки.

Като ученици, вие трябва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човека. По него познавате, какво носи човек в себе си, какво е изработил в миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носят те в себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и няма да се лъжете в това, което те представляват. Невежият човек се обезсърчава, отчайва се и страда повече от учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законите, които управляват живота. Той се разочарова на всяка стъпка. Ученият вижда нещата, както са в действителност, и не ги идеализира.

И тъй, стремете се към разумните прояви, към съзнателния живот, в който няма големи противодействия. Когато противодействията са големи, и страданията са големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създават излишни страдания. Като ученици, вие трябва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трябва да се радвате на печалбата от лотария, преди да сте проверили, кой билет печели? Ама някой ви казал, че вашият билет печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Същото се отнася и до скръбта. Преди да разберете, как е станала една работа, не се поддавайте на скръбта. Гледайте на живота разумно, със самообладание, да внесете нова вълна, нов импулс в себе си.

Задачата на всеки човек, като ученик на Великата школа на живота, е да даде път на Божественото начало в себе си, което осмисля живота.

Т. м.

2. Беседа от Учителя, държана на 6 юли, 1924 г. – София.