Работна среда на електронния архив
Жертва, упование и радост
Има ли жертва, ние устояваме в любовта.
Има ли упование, устояваме във вярата.
Има ли радост, устояваме в надеждата.
Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой. Ще се радваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чувстваш, да действаш. Ти разполагаш с основните неща на живота. Ще се радваш на всичко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат.
Един велик закон гласи: Вън от любовта, животът не може да вземе друго направление. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Важно е, и при отклонението да се държат за дървото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Същото се отнася и за човека. И той трябва да върви по пътя, по който е тръгнал. Че ще срещне повече или по-малко мъчнотии, това е друг въпрос. Трябва да вървиш, не можеш да се противиш. Ти се противиш на смъртта, но няма човек, който да не е влязъл в кошарата й. Светии и учители, всички влизат в тази кошара. И да се противиш, пак ще влезеш. — Но аз имам воля. — Каквато воля и да имаш, ще дойде ден, когато ще отстъпиш. Понеже всички хора са подчинени на великия закон, те непременно ще се примирят и ще отстъпят.
Човек трябва така да разбира живота и изискванията му, както бащата разбира работата си на нивата. Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Тази радост го прави да издържа. Той работи на нивата, а мисълта му е на друго място — при децата. Той си казва: Колкото да е тежка работата ми, ще направя една жертва. Жертвата, която прави за децата, го радва. Идея има този човек! Както човек, като работи за дома си, страда и се радва, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благословена, колко повече работата за Бога е благословена!
Кратка беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1921 г. София.