Който дойде при мене (1924-1925)
Още малко
„Още малко и няма да ме виждате ; и още малко, и пак ще ме видите, защото аз при Отца отхождам"*).
При сегашното си развитие, животът е едно голямо противоречие, с което не можем да се примирим и на което не може да се намери цяр. От хиляди години великите умове на човечеството се занимават с великата задача, да намерят цяр за това противоречие. Не че абсолютно няма цяр, но както няма цяр за всички болести, така няма цяр и за всички противоречия. Ето защо, всички се питат, защо и как е влязло противоречието в живота. Всички хора искат да бъдат щастливи. Това е естествен, вътрешен стремеж в човека. Всички хора искат да осигурят съществуването си на земята. Като наблюдавате хората, виждате, че всеки живее така, като че хиляди години му предстоят да живее на земята. Той е толкова сигурен, толкова убеден в това, като че никой не може да го измести. Обаче, днес го срещаш здрав, разположен, а утре чуеш, че заминал за онзи свят. Една малка причина го отнесла: или паднал лошо, или ял мъчносмилаема храна, или имал слабо сърце. Казват: Замина човекът за другия свят. Всички търсят щастие, но въпреки това, се натъкват на различни философски системи, които убеждават хората, че на земята няма щастие. Щом е така, защо трябва да насочвате своите сили и енергии в път, който не ви обещава щастие? И паякът, който изплита добре своята мрежа, стои със седмици на едно място, без да хване нито една мушица. С какво търпение очаква той да му падне отнякъде една муха! Обикаля той мрежата си, поправя я. Майстор е паякът. Питам: Какво мисли паякът, не разбира ли, че времето е неподходящо, че няма мухи ? Той си мисли, че все ще му падне нещо. Той е търговец без купувачи. Има такива търговци. Седне някой в дюкяна си и чака клиенти. Той се пита: Толкова време чакам, най-малко 30 души трябваше да дойдат в дюкяна ми. Колко лекари седят и очакват пациенти. Лекарят минава за благодетел на човечеството: лекува болни, помага им. Но все пак очаква, дано дойде някой, да спечели нещо. Ако не дойде нито един болен, той пак се пита: Къде отидоха болните, защо ги няма? Той не мисли толкова за тях, колкото за себе си – да изкара по някакъв начин прехраната си. На физическия свят реалността е в яденето.
Съвременните хора говорят за някакъв морал, но те го нямат. Истинският морал е неизменен. Мойсей казва: Не лъжи, не кради, не убивай, не прелюбодействувай и т. н. В какво се заключава кражбата, убийството? – Какво да не крадеш, какво да не убиваш, Мойсей не е обяснил. Под „не убивай" разбирам: Не отнемай на кое-да е живо същество условията, при които Бог го е поставил да живее. Вие мислите, че в света съществува голям безпорядък и търсите начин, да внесете нов порядък, нов морал. Какъв е вашият морал ? – Безморалие. Някой вземе пари на заем от съседа си, обещава му голяма лихва, но после не дава нито лихвата, нито взетата сума. Младият момък, като се жени, обещава на своята възлюбена въздушни кули: на ръце ще я носи, в коприна ще я облича, с файтон ще я разхожда; слуги ще й прислужват. Нарича и ангел, свой спасител. Но щом се оженят, положението се изменя. Коя е причината за промяната в човешките състояния ? Защо човек се изменя така бързо ? – Защото няма здрава основа в живота си. Под „здрава основа" разбирам тази, която при всички условия остава неизменна. Човек се нуждае от истински, жив морал, от жива разумна сила, която да обхваща целокупния живот.
Религиозните, учените и философите често разглеждат въпроса за Бога, но, в същност, какво е тяхното понятие за Бога? Кой учен или философ е дал истинско понятие за Бога? Какви ли не дефиниции са дали за Него! Ако има някой, който е дал всички блага на човечеството, това е Бог. Въпреки това, Той е най-малко познат на хората, и към Него е отправена най-малката благодарност. Най-големите престъпления се вършат в Негово име. Христос казва: „Иде час и сега е, когато всеки, който убие един вярващ, ще мисли, че служба принася на Бога." Това е криво разбиране за вътрешния смисъл на живота.
Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате." Щом престанете да виждате Бога, може да извършите всички престъпления. Днес, когато се вършат големи престъпления в света, искат да ме убедят, че хората са правоверни. Какво означават думите „няма да ме виждате" ? Това показва, че слънцето на живота залязва. Когато слънцето залезе, тогава излизат нощните птици и животни. Обаче, тогава всички пойни птички заспиват. „И още малко, и ще ме видите." Какво ще видите? – Изгревът на Божествения ден – на великото и разумното в света. Това означава времето, когато човек разбере и съзнае, че животът има смисъл; когато той се закваси от разумния, Божествен живот. Седели ли сте под слънчевите лъчи? От хиляди години слънцето говори на нашите уши, но ние не можем да разберем неговия разумен говор. Кой учен човек е разбрал този говор ? Човек е създал фонографа и се хвали със своето изобретение. Какво би казал той, ако можеше да създаде една машина, която да възприема звуковете в пространството? Ако можеше да направи това, той щеше да схваща, какво му се говори от разумния свят. Откак е създадено слънцето, то все говори, но и най-големите учени не могат да разберат неговия език, затова те казват, че слънцето не говори. – Не, слънцето говори, но няма хора, които да го разбират. Когато някой ваш приятел ви говори, а вашето ухо не е достатъчно развито, вие чувате само шум. Колкото повече се приближавате до приятеля си, или колкото повече се развива ухото ви, вие започвате да различавате звуковете на разумната Божествена реч. И българите се смущават, че излизаме рано сутрин на разходка. Аз искам да ви науча на езика на светлината. Тя е езикът на природата, чрез която слънцето ни говори. Когато хората научат езика на слънцето, тогава ще дойде новата култура. Там е спасението на човечеството. Не можем ли да разберем езика на светлината, ние постоянно ще страдаме, ще боледуваме, ще ни затварят, ще ни убиват. – Защо става това ? – Защото хората още не разбират разумния език. Знаете ли, как действува една блага дума? Велика сила се крие в нея. Всеки може да каже една блага дума. Някой се гневи на съседа си, че му дължи 2,000 лв. и му се заканва, че ще го убие. – Чакай, приятелю, какво има? – Този ми дължи 1,000 лв. – Аз ще ти платя вместо него. Като получи парите, той омеква и казва: Малко се разгневих, извини ме. Човещина е. – Ако е въпрос само за 1,000 лв., давам ти 2,000 лв. Този приятел струва повече от 2,000 лв., защо ще го убиваш? – Това не е моя работа, аз си искам парите. Днес всички хора говорят за морал, жалят Христа, че се измъчил на кръста. Мъже и жени плачат за Христа, а не искат да знаят, че техен брат умира за 1,000 лв. Друг пък гние в затвора. За този Христос, който страда там, не мислят. Те казват: Това е в реда на нещата, или тъй рекъл Господ. – Не, това ние казваме, Бог не е рекъл така. – Защо става всичко това? – От неразбиране на великия Божествен език.
Един от древните царе решил да направи едно угощение, на което поканил представители на всички животни. Това било преди хиляди години, когато птиците и животните говорели като хората и живеели братски с тях. Най-напред поканили вълка на гости и пред него сложили едно добре опечено агънце – той много обичал агънцата. А на трапезата, пред овцата, сложили малко трева. Представителка на змиите била една голяма боа. Пред нея турили една печена жаба, гълъб и мишка. Пред гълъба сложили в една чинийка житни зрънца. Дошъл и песнопоецът славей – пред него сложили мушички. Славеят си казал: Така ставаш певец. Умен трябва да бъдеш! Като нахранили, царят запитал всеки поотделно, защо яде такава храна. Като запитал вълка, защо яде агнета, той отговорил: Тази храна се добива най-лесно. Искам да имам свободно време за работа. Хвана агнето и всичко свършва в един момент. Попитал същото и змията. Тя казала: Аз ям жаби, защото, според нашите учени, в тях крие такава енергия, необходима за поддържане на нашия живот. – Защо ядете гълъбчета ? – В тях има енергия, която разширява нашата мисъл. – Защо ядете мишки? – И те ни дават особена енергия. Най-после, царят запитал овцата: - Защо се храниш с трева? – Като няма какво да се яде, ще се храним с трева. Оттук-оттам ни гонят, принудихме се да ядем най-простата храна, да не ни преследват. Само така можем да живеем в мир. Като дошъл ред до гълъба, царят го запитал, защо се храни с житни зрънца. – Когато слязох от небето, казаха ми да се храня само с житни зрънца. Те са храната на любовта и на чистотата. Един ден, когато хората започнат да живеят като нас, тогава ще настане мир по цялата земя. Този разказ е алегоричен.
Съвременните хора търсят начин да оправят живота си. Те не искат да отстъпят от своите възгледи, защото всеки мисли, че неговата философия е най права. – Прави са вашите възгледи, но един от най-важните е, каква трябва да бъде вашата храна. Христос е дал пълен отговор за това. Той казва: „Не само с хляб ще се храни човек, но с всяко слово, което излиза от устата на Бога." Следователно, истинска храна е Словото Божие. Преди две хиляди години Христос е изказал това, но въпросът още не е разрешен. Всеки се пита: Как можем да се храним със Словото, излязло от Божията уста ? Вие били ли сте при Господа, да знаете, кое е Словото, което излиза от устата на Бога? Това е най-великото, дадено от Бога преди хиляди години. Питам: Не излиза ли най-красивото нещо от човешката уста? Не очакваме ли най-сладките думи от човешката уста? Кое ни радва в майките и бащите, в братята и сестрите, в поетите и музикантите ? Не е ли тяхната красива, разумна реч ? Няма човек, който да не обича сладката дума. Не само хората, но и животните, като се срещат, разговарят се и си разменят по една сладка дума. Те се вслушват в гласа на интуицията и но нея вървят. Ако си гладувал три деня и срещнеш човек, който ти предложи малко хляб и плодове от своите, какво ще кажеш? Той ти предлага да седнете заедно и да си хапнете. Ще си размените по няколко сладки думи и, като се нахраните, ще се разделите. Ще помните ли този ден ? Не само че ще го помните, но той ще остане един от великите дни в живота ви.
Какво правят съвременните хора, като се срещнат ? Първата им работа е да се критикуват. Ако разберат, че не са с еднакви религиозни или политически разбирания, веднага започват да спорят, кой е на правата страна. И до днес още религиозните спорят върху християнството. Кой е основният принцип на християнството? Малцина имат ясна представа за това. Онези, които си отговорили на този въпрос, са в разумния свят, между разумните същества, не са на земята. Те живеят според Христовото учение. Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате". Има хора, които от 2,000 години не са виждали Христа и дълго време още няма да Го виждат. Същото се отнася и до някои народи. – Защо е така ? – Проследете историята на християнските народи, сами ще разберете това. Вижте, какви жестокости проявиха християните в последната война. Цели четири години се биха без почивка. Те нямаха време даже мъртвите си да погребат. И това са християнски народи! Едно време, когато се биеха варварите, от време - навреме си даваха почивка и, след като погребваха мъртвите, отново се биеха. Каква е разликата между варварските и християнските народи? Как се биеха евреите? Те избиваха населението на цял град и над избитите прекарваха дикани. Цели четири години, ден и нощ, се биеха съвременните християнски народи, с желание всеки да победи, да покаже своето юначество. Приложиха ли те Христовото учение? Постъпиха ли като ученици на Христа?
„Иде час и сега е, когато всеки, който ви убие, ще счита, че принася служба Богу." Днес, в 20 век, хората продължават да се убиват. Като ги питат, защо правят това, те се оправдават с условията. Такива били времената и условията, че не могло без война. – Кой е казал това? Кой е дал живот на човека? – Не зная, кой му е дал живот, но зная за себе си, че съм роден в България. – България ли е дала живот на българина? – Майка ми ме е родила, тя ми е дала живот. – Представи си, че се отнеме храната, водата, въздуха, светлината и топлината в природата, тогава ще видиш, може ли майка ти да те роди. Трябва да знаете същността на нещата. Бог е дал живот на всички живи същества, следователно, никой няма право да отнема този живот. Бог е Любов, която ражда живота. На тази Любов ще посветите живота си и на нея ще служите. Религиозните очакват да дойде Христос на земята и да възкреси мъртвите. Ще дойде Христос на земята и ще произнесе думите „Бог е Любов." Само Любовта е в сила да възкреси мъртвите. – Тогава да дойде Христос по-скоро. – Ще дойде, но ще намери ли хора, които ще повярват, че Бог е Любов? Ето, слънцето, което всеки ден изгрява, ми говори, че Бог е Любов. От хиляди години го познавам и слушам неговите думи. Аз слушам, какво ми говори слънцето, а не, какво ми казват богословите. Аз не слушам и пророците, макар че се разговарям с тях. Като срещна Исайя, казвам му: Ела, приятелю, да кажеш нещо. В миналото много говори, кажи и сега нещо. – Много говорих, но още не е дошло време да се изпълни пророчеството ми. – Вярно ли е, че се разговаряш с пророците? – Разговарям се с тях, защото те и днес са на земята. Вие сте ги турили горе някъде и само разисквате, кой какво е казал. И апостолите са на земята. Апостол Павел, апостол Петър и сега работят, проповядват Христовото учение. Те са носители на любовта. Ако мислите, че те имат корона на главата си, много се лъжете. Те минават като обикновени работници, които прилагат любовта. Не само те, но всички апостоли, всички добри християни работят в света и прилагат Христовото учение. Ако не е така, как ще разберете стиха от Писанието, дето е казано: „Идете и проповядвайте Словото Божие, и аз ще бъда с вас до скончанието на века." На друго място е казано: „Ако опазите Словото ми, аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас."
Мнозина казват: Ако приемем християнството по нов начин, нашите умове ще се объркат. Чудни са хората, като мислят така. Че техните умове никога не са били оправени! В какво се заключава нормалният човешки ум ? Какво ще кажете за жестокостта на хората ? Къде е нормалността им? В жестокостта ли? Аз съм срещал безверници с по-меко и добро сърце, отколкото във вярващите. Това се дължи на доброто естество на човека. Макар и безверници, те проявяват своето добро сърце. Някой казва, че не вярва в Бога, но като види, че човек се дави, веднага се хвърля във водата, да го спаси. Защо го спасява, като не вярва в нищо? Той казва: Дави се човекът, трябва да му помогна. Това показва, че в човека има нещо добро, което всякога може да се изяви. Тази е добрата страна в човека. Срещал съм вярващи, които повече философствуват, а по-малко вършат добро. Благодарение на това философствуване, хората се отдалечили от пътя на истината.
Христос казва: „Още малко, и няма да ме виждате." Нека всички свещеници и проповедници от целия свят, отговорят на въпроса: Виждали ли са Христа? Знаят ли, какво означава Духът Христов? Вятър ли е той? Според мене, Духът е Разумното, Великото Начало, Което носи всички блага в живота. Аз Го виждам във всички хора, дето Той работи неуморно. Той слиза до човека и отново се качва. Казано е: „Духът на истината ще ви научи на всичко." Питате: Той всякога ли говори истината ? – Да, Той носи не обикновената, а абсолютната истина. Всеки, който говори абсолютната истина, е готов да сподели с брата си всичките си блага. Не говоря да споделяте благата си с онзи, който има къщи, ниви, дрехи. Аз имам пред вид бедния, който няма нищо. Щом имам два чифта обувки, две дрехи, ще дам едната на онзи, който е лишен, който живее в мизерия. Това изисква любовта. Не чакай да ти искат, но като разбереш, че някой се нуждае, пръв ти пристъпи към него и му дай, каквото имаш. Това е великото и красивото в живота. Това изисква Бог от нас. Ако Той носеше нашия ум, ако се гневеше като нас и ако нямаше любов в себе си, Той би затворил небесата за човека; би затворил пътя към всички блага; би изпъдил хората от земята. – Какво ще стане тогава ? – Всякакъв живот щеше да се прекрати. Обаче, в Бога има велика любов. Аз виждам, как хората отиват при Бога. Те се изправят на молитва, после коленичат и казват: Не виждаш ли, Господи, какво вършат с нас? Обраха ни. - Колко ви взеха? – Десет хиляди лева. – Дайте му 10,000 лв. – казва Господ – и да си върви. Друг се моли: Господи, аз бях проповедник, но ме изпъдиха от църквата. – Не се безпокой, аз пак ще те назнача. – Добро да е мястото, Господи. – Всички майки и бащи все се оплакват, и Господ ги назначава. Не съм срещал човек, който да каже: Господи, благодаря Ти за благото, което си ми дал. – За какво се молят хората? – Те постоянно се оплакват, че това нямали, онова нямали. Казвам: Велик е Бог! Той изведнъж приема мисълта на всички и казва: Дайте на тези хора, каквото им е нужно. Колкото по-лоши са хората, толкова повече Бог казва: Дайте им, дайте им! Колкото по-лоши са хората, толкова повече - богатство им дава Господ. Те едва могат да го носят.
Като наблюдават живота на хората, някои християни се питат: Защо този човек е толкова богат? Защо има толкова много къщи? – Какво искаш ти: да имаш една къщичка на земята, или горе на небето? Да имаш голямо богатство на земята, или да имаш светъл ум, благородно сърце и диамантена воля, да успяваш във всичко. Ако имаш десет къщи, и всеки ден се караш с наемателите си, на прав път ли си? Кое предпочиташ: богатство, или светъл ум? – Светъл ум, разбира се. Чистото сърце се възприема от хора с чисти сърца. Аз бих желал да проповядвам на хора с добри сърца. Ако е за философствуване, и аз зная да изопачавам нещата. Обаче, зная, че няма човек на земята, който, като изопачил Божествената Истина, да е успял в живота си. В цялата окултна история, от незапомнени времена, от как свят светува, няма нито един човек, нито един ангел, който да е изопачил Истината и да е придобил нещо ценно. В Божествения свят най-малката лъжа или най-малкото зло носят най-лоши последствия. Ето защо, всякога помнете, че Бог е Любов. Само така ще се ползувате от благата на живота. От 8,000 години човечеството си служи с насилие, за постигане на благата. Обаче, насилието нищо не е допринесло. Приложете любовта и влезте във връзка с Божествената мъдрост. Като ставате сутрин от сън, кажете си: Господи, покажи ни, как да използуваме деня. Колкото по-искрено се молите на Господа, толкова по-ясно ще се открие пред вас целият план за прекарване на деня. Ще чуеш един тих глас да ти говори: Посети днес няколко бедни вдовици, няколко сирачета. Занеси им нещо за ядене. Каквото ти каже Господ, трябва да го изпълниш. Казваш: Господи, зает съм: правя научни изследвания, имам да решавам сериозни задачи. Нямам време да ходя при вдовици и сирачета. Щом се отказваш да изпълниш волята Божия, нищо няма да постигнеш. Всичките ти усилия в науката и в изкуството ще пропаднат. Като не изпълняваш волята на Бога, ще дойдат болести, сиромашия. Питаш след това, защо страдаш. – Защото не си в съгласие с Бога. Казвам: Лишете човека от светлина, от чист въздух, храна и вода, и в продължение на една година, той ще стане инвалид. Лишете човека от любовта, мъдростта и истината, и в една година той ще стане инвалид. Целият свят е пълен с инвалиди, с хора, които не разбират, що е любов, що е истина в живота.
Помнете: Любовта носи живота. Тя внася разширение в човека. Мъдростта носи светлина и знание. Тя внася хармония в живота. Истината носи свобода за човешката душа. Който не разбира трите велики закона – на любовта, мъдростта и истината, започва да философствува върху живота, светлината и свободата и дохожда до своеобразни заключения. Аз не съм против философствуването. Нека всеки мисли по свой начин, но добре е да си създадете една положителна философия за живота. Тогава математикът ще се занимава със своите формули и изчисления, но ще ги прилага в живота. Какъв математик е този, който не може да изчисли, какво го очаква след една година? Това е най-малкото, което той може да предскаже. Духът работи в хората, и те трябва да използуват условията, които той им дава. Казвате: Всичко се дава даром. – Даром се дава, но усилия са нужни за това. Изследвайте мозъка на великите и гениални хора, да видите, как е организиран той. Мозъкът им не е като на обикновените хора. Това показва, че те са работили много, за да го организират и обработят. Мозъчните клетки на добрите и праведни хора се различават от клетките на грешните и лоши хора. Аз съм разглеждал под микроскоп кожата на човек, който е престъпил Божиите закони и намирам голямо деформиране на клетките й. Дали този човек е роден престъпник, или отпосле се е отклонил от правия път, не е важно. Клетките му се различават от тези на праведния и добър човек. Погледът му също се различава. Изобщо, от грешните и престъпни хора се разнася смрад надалеч. Като дойде някой престъпник при мене от него излиза такъв смрад, че едва го издържам. Ще кажете, че престъпленията се скриват. – Няма нищо скрито-покрито в света. Престъпленията отдалеч миришат. От тялото, както от ума и сърцето на чистите и праведните излиза голямо благоухание. Те носят живот на хората. Те са живи, динамични сили, проводници на Бога. Божият Дух се проявява чрез хората. За да предават Словото Му, те трябва да бъдат смели, безстрашни. – Какво ще говорят на хората ? – Ще говорят за Божията Любов, за възприемане на Божествените сили. С други думи казано: Не се противопоставяйте на Божествените сили, на това, което Бог е вложил във вас. Тогава, като срещнете някой религиозен, кажете му: Братко, да си подадем ръка в името на Бога и да се разберем. Радвам се, че и ти, и аз вярваме в Христа, като Син на Бога, като проводник на Неговата Любов.
Питате: По колко трябва да се плаща за проповядването на Словото ? – Колко плащаха на Христа ? Колко плащат на Христовите последователи? – Ако проповядваме без пари, как ще живеем ? – Ами Христос как живя, как се прехранваше? Ще кажете, че Христос имал сила. – Че и вие, като последователи и ученици на Христа, можете да бъдете силни. Щом искате да проповядвате на хората, вие трябва да им дадете пример на безкористие. Не казвам, че на свещениците не трябва да се плаща. Ако аз кажа това, значи, изнасилвам положението. Свещеникът сам трябва да каже: Братя, аз искам да работя безкористно, по любов, както Бог е определил. Мислите ли, че като работи човек безкористно, ще умре гладен? Направете този опит, да видите, как работи законът. Силата на човека е в прилагане на любовта. Като обичаш някого, той е готов да даде последната си хапка за тебе. Това се отнася и до животните. И те проявяват любовта си към хората.
Ще ви приведа един пример. Когато отиваме на Витоша, минаваме през село Драгалевци. Едно селско куче се привърза към нас толкова много, че през което време минавахме през селото, то всякога ни придружаваше. Качваше се с нас на планината и там прекарваше целия ден. Като се връщахме, и то с нас тръгваше. Щом слезехме в селото, кучето си оставаше там, а ние продължаваме пътя си. Разправяха ми един интересен случай с един французин колар и един кон. След войната коларят намерил този кон на бойното поле и го взел у дома си. Между коларя и коня се завързала такава дружба, че не могли един без друг. По това време автомобилите в Париж толкова се умножили, че по нямане на работа, коларят трябвало често да гладува. Пък и конят бил стар, не могъл да работи, та и той гладувал заедно с господаря си. Като гледал страданията на коня, коларят го потупвал нежно и му казвал: Их, братко, и двамата сме осъдени на страдания! Един лен коларят впрегнал колата и се отправил в една гостилница, дано някой от клиентите да го потърси за работа. Влязъл в гостилницата, поогледал се, никой не го повикал, и пак излязъл. Пред коня си видял един офицер, който със сълзи на очи милвал коня и му говорел нещо. – Какво има? – запитал коларят. – Този кон е мой; той ми спаси живота през войната. Можеш ли да ми го продадеш ? Ще ти дам, колкото искаш. – Не, този кон е единственият ми приятел, с когото споделям всичко. Не го давам! Как разрешил въпроса офицерът? Той казал на коларя: В такъв случай, ти и конят ще дойдете да живеете при мене. Така осигурили животът си и коларят, и конят.
Сега и Христос казва: „Елате при мене и вие, и вашият кон, да живеем всички заедно. Чистосърдечни хора са нужни днес. Всички, които любят Бога – православни, евангелисти, католици, теософи, каквито и да са те, трябва да си подадат ръка в името на своя Велик Баща, Който им говори чрез езика на светлината. Тогава ще дойде новата епоха в света. Тогава ангели ще слизат на земята. Велики Учители ще дойдат между хората, и сухите науки, като сухи кости, ще се облекат в плът и ще оживеят.
„И още малко, и ще ме видите." И днес казва Христос: „Още малко, и ще ме видите. Защо ще ме видите? - Защото аз отивам при Отца си, и Отец ми е Любов." Тази Любов прониква в цялото Битие. Отсега нататък, Отец ще се проявява. Това се казва и в Откровението: „Чух цялото създание да хвали Бога." Със своята Любов Той примирява всички противоречия. Всяко същество, което чуе гласа на Любовта, ще каже: Един си, Ти, Господи! Една е Твоята Любов! Една е Твоята Мъдрост! Една е Твоята Истина! Ти ще ни дадеш свободата.
„Още малко, и ще ме видите." Знаете ли, какъв тържествен ден е да видите Христа? Знаете ли, колко тържествен за вас е денят, когато видите майка си, която не сте виждали 20 години ? С голям трепет очаква дъщерята своята майка. С голям трепет очаква синът онзи ден, когато ще види своя изгубен баща. Ще кажете, че голям е трепетът на младия момък, когато види своята възлюбена. Да, но този трепет не е траен; той се изменя. Възлюбена, в правия смисъл на думата, е само душата, на която сърцето никога не изменя. Ние трябва да живеем като души, а не като тела. Голямо е съмнението на човека. Какви ли съмнения не са прониквали в човешкото сърце! Какви ли съмнения не са отправяли хората и към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: Не се съмнявай, пред тебе стои човек, който може да ти каже истината. Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов да споделя всичко с тебе; да пожертвувам всичко за тебе, без да осиромашея. Казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че Великият Божи Дух работи в мене. Казват: Какво говори този човек? – Аз зная, че говоря абсолютната Истина. Аз свидетелствувам за Божията Истина и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна. Същото се отнася и до любовта, през всичките векове. Хората могат да се обличат с каквито искат дрехи, но дрехата на любовта е една и съща.
Мнозина ме питат, как гледам на държавата. Чуден въпрос! Представете си, че пътувам с параход, несполучливо направен. Заедно с мене пътуват около 1000 души. Повдига се буря. Параходът се люлее, всеки момент може да потъне. Ние сме всред морето. Какво ще правим? Трябва ли да се бием помежду си? Единственото нещо, което можем да направим, е да се молим на Бога да стигнем благополучно на брега. Щом се видя вън от опасността, ще кажа: На такъв параход втори път не се качвам. И на сегашните народи казвам същото. И вие се намирате в такива несигурни параходи. Молете се да излезете благополучно на брега. Втори път не влизайте в такива параходи. Има един единствен, здраво направен параход. Има една държава в света, която се налага на всички. Тя се управлява по три велики закона: по закона на Божията Любов, по закона на Божията Мъдрост и по закона на Божията Истина. От тези закони произлизат други два: Законът на Правдата и законът на Добродетелта. Това е кодексът на тази единствена държава. По него тя се управлява.
„Още малко, и ще ме видите, защото аз отивам при Отца си." Тази държава иде вече в света. Вие ще бъдете свидетели на това време. Ще проверите, дали думите ми са верни. Бог иде в света! С грамадна сила ще бъде разтърсена цялата земя. Всички народи ще се разтърсят. Умовете и сърцата на хората ще се обърнат, и те ще започнат да мислят и да чувствуват правилно. Всички хора ще станат кротки. Знаете, че слонът е лош, когато се раздразни. С хобота си той може така да те подхвърли, че нищо да не остане от тебе. За да го укротят, индусите го обръщат няколко пъти с корема нагоре, след което той става кротък, безопасен. Метод е това. Така постъпва и Господ с хората. Като ги обърне няколко пъти с корема нагоре, те стават кротки като агънца. Иде великата Любов в света! Тя ще организира сърцата на всички хора. Днес всички хора, всички учени – англичани, руснаци, французи чувствуват, че иде нещо велико, красиво. Ето защо, всички трябва да бъдем готови. Смело да приемем Божията Истина и да я приложим в живота си; да проявим беззаветната Божия Любов към всички хора, към всички живи същества. Да възприемем Божията Мъдрост, носителка на знание и светлина. Да се радваме на свободата на новия ден – за всички хора, за всички животни и растения. Само така ще познаем, че Христос царува в света. Тогава и хора, и животни ще си отдъхнат и ще кажат: Благодарим, че Бог царува на земята! Тогава ще се чуе новият химн, който някога Йоан е чул. На земята ще се пее нова песен – песента на необятната Божия Любов. Когато хората се срещат, ще си кажат: Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина царуват на земята!
Бог царува на земята! Това значи, да заживеят всички хора по братски.
5. Беседа от Учителя, държана на 13 април, 1924 г. София.
- ) Йоана, 16:16.