Работна среда на електронния архив
ОТНОШЕНИЕ НА ПРИРОДНИТЕ СИЛИ КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША
— Само светлият път на Мъдростта води към Истината. — Тя постоянно ни весели. Размишление. Чете се резюме на 19-та лекция от първа го-дина. Като ученици вие трябва да изучавате силите на природата, понеже те имат отношение към човешката душа. Тъй както сега изучавате при-родата, от една страна вие я разглеждате като отражение на вашия вътрешен свят, а от друга страна вие разглеждате физическия свят извън себе си и казвате: Това е природа. Не, външният свят, природата трябва да се изучава по особен начин.
А
V/ Фиг. 1 в В А Представете си сега, ме пред окото ви — С, се намира предмет АВ (фиг. 1). Вие наблюдавате отвън и не знаете какъв е предметът АВ. Да до-пуснем, че светлината, на която реагира вашето око, минава през него и хвърля сянка. Понеже лъчите минават през лещата С на окото и се от-разяват на другата страна, ние получаваме об¬раз обратен на АВ и по-голям от него — А В . Предметът АВ е реален, А В е негово отраже¬ние като в огледало. След това вие наново про-ектирате отражението А В навън. Това отраже¬ние въздейства върху центъра на вашия мозък. Това става в няколко фази, които сега няма да обяснявам. След това вие придобивате известна идея за предмета и започвате да го описвате. Предметът АВ може да бъде неодушевен, а мо¬же да бъде и човек с височина около 165 см — нормална мярка за средния ръст на човека. Ви-сочината на този субект определя неговия стре-меж нагоре. Колкото по-висок ръст има човек, толкова по-благоприятни са условията за него-вото развитие. И в растителното царство висо-чината на растенията, на дърветата е в зависи-мост от условията. Когато влизате в гора, в ко¬ято дърветата са близо едно до друго, ще забележите, че всяко дърво има стремеж да рас¬те на високо. Там се забелязва едно надпревар- ване между дърветата, всяко едно иска да израс¬те по-високо от съседните. Този стремеж е мно¬го естествен: всяко дърво иска да се издигне над другите, да не го засенчват, да не го лишават от слънчевата светлина. Каква е разликата между ниския и високия човек? Като говорим за нисък и висок човек, трябва да имаме предвид в какво отношение то¬зи човек е нисък или висок. Има няколко вида височини: физическа, морална и интелектуална. Лесно е човек да измери своята физическа висо-чина, но как ще измери моралната и умствената си височина? Тъй както разглеждам този въп¬рос, той е отвлечен. Защо? Защото не виждате вътрешните връзки на живота. В това отноше¬ние всяка наука е дотолкова реална, доколкото има приложение в живота. За всяко нещо трябва да имате ясна представа, да не се заблуждавате, да не губите времето си напразно. И тогава ще знаете, че истинският, реалният живот е духов-ният, защото величините, с които той борави, са постоянни, неизменни. Мислите ли, че отраже-нието, което се е получило във вашия мозък, ще ви даде истинско понятие за предмета? Запри¬мер, срещате един човек, който ви се вижда ин-телигентен, благороден, учтив. Това е първото впечатление от този човек. След една година вие имате вече съвсем друго мнение за него. Казва¬те, че този човек не е толкова благороден и ин-телигентен, както сте мислили. Какви доказател-ства имахте първоначално, въз основа на които казахте, че този човек е благороден и интелиген-тен? Ако запитате един математик за отличител-ните белези или признаци на нещо, той веднага ще ги изтъкне и после, въз основа на тях ще мо¬же да решава всяка задача из областта на мате-матиката. Щом може да решава всяка задача, той е първокласен математик. Следователно първокласен математик е онзи, който може да решава не само съществуващите досега задачи в космоса, но и ония които тепър¬ва ще предстоят да се решават. Той решава всички задачи 100%. Второкласният математик решава 75% от дадените му задачи, а третоклас¬ният само 25% от всички задачи. Последният математик ще ви бъде най-малко полезен. Ако в 25 случая ви осветли и напъти, в 75 случая ще ви заблуди. Такива степени, такива категории срещаме и в моралния живот на хората. Пър-вокласен моралист е онзи, който решава задачи¬те си 100%, второкласен е е онзи, който решава задачите си 75%, а третокласен — който решава задачите си 25%. Колко задачи ще решите, ако имате един учител от трета категория? — Едва 25%. Мислите ли, че този учител ще ви изведе на път със здрав гръбнак? Вие ще срещнете пър-вокласния учител на физическия свят, второк-ласния — в духовния, а третокласния — в Бо-жествения свят. Като норма за всяко нещо аз взимам мярката 75%. Ако искате да знаете кол¬ко сте силен, вземете чувал от 100 кг тежест и се опитайте да го вдигнете. Ако не можете, ще зна-ете, че не сте първокласен юнак. Ще извадите от чувала 25 кг и ще се опитате да го вдигнете. Ако можете да го вдигнете, вие сте юнак от втора степен. Който може да вдигне чувал тежък 25 кг, той е юнак от трета степен. И тъй, всяка идея, която минава през ума ви, трябва да бъде точно определена. Щом идеите ви са ясни, строго определени, вие ще прогреси¬рате все повече и повече, докато дойдете до пос-тепенно увеличаване на процента. Ако някога сте решавали 75% от задачите си, после ще ре¬шавате 76%, 77%, докато един ден стигнете до 100%, когато ще влезете в категорията на пър-вокласните ученици. Тези ученици живеят в Бо-жествения свят, дето всичко е живо, интелигент-но. В Божествения свят всички същества мислят. И краката на тези същества мислят както главите им. Те решават задачи с краката си така, както ги решават с главите си. Същест¬вата от Божестве¬ния свят имат фор¬ма на кръг и живеят в центъра на този кръг. От центъра на този кръг (фиг. 2) излизат радиуси към всички точки на кръга. Те¬зи радиуси са проекции на мислите, които по¬казват че всяка частица, всяка клетка на тези съ¬щества е жива, интелигентна и способна да мис¬ли. Те проектират своето съзнание навсякъде. Животът в този кръг се отличава с висша интен¬зивна деятелност.
Фиг. 2 В Божествения свят всичко е в пълнота — 100%. В ангелския свят деятелността се намаля-ва, става 75%. Щом слезете на физическия свят деятелността се намалява още повече. Там има¬те 25% съзнателна деятелност и 75% — несъз-нателна. С други думи казано: на физическия свят 25% от съществата са будни, а 75% — спят; в ангелския свят 75 % са будни, а 25% спят. В Божествения свят 100% от съществата са будни. Това всеки може да провери в себе си. Някога умът ви е буден, светъл, мислите добре. Някога обаче настава едно умствено помрачаване, не можете право да мислите. По¬някога вие мислите, че сте разрешили всички въпроси в живота си; друг път мислите, че ни¬ що не сте разрешили. В коя категория сте по-паднали, когато мислите че нищо не сте разре-шили? (— В третата.) — Според мене вие сте в по-долна категория: четвърта, пета и т.н. Ако бяхте в трета категория, вие щяхте да имате норма — 25%. Вие сте по-долу от категорията на 25%, дето се раждат илюзиите на живота. Тази е причината, когато с вас стават бързи резки промени. Днес мислите едно, утре — дру¬го. Днес вярвате в приятеля си, утре се съмня¬вате в него и започвате да го подозирате. Сега, давали ли сте си отчет на какво се дъл-жат бързите промени, които стават с всеки чо¬век? Всяка промяна, която създава низходящи състояния у човека, се дължи на прекъсване връзката между Божествения и човешкия свят или на прекъсване връзката между умствения и сърдечния свят. Такива прекъсвания стават и в моралния свят. За да запази своето добро със-тояние, за да не стават резки промени в човека, той трябва да възстанови връзката си С Божест-вения свят, да възстанови връзката между ума и сърцето си. Да възстанови връзката си човек с Божествения свят, това значи да възстанови връзката между ума, сърцето и волята си. Кога¬то наруши тази връзка, човек изпада в голям мрак, в тъмнина на съзнанието, ходи натук-на- там, лута се, никъде не може да намери подс¬лон. Коя е причината за това състояние? При¬чината за това са неговите приятели, с които той е бил свързан. Той се е свързал с приятели¬те си в момента, когато те са били в залез слън¬це, т.е. когато са били на почивка. Всеки е из¬питвал това състояние: ходите от врата на вра¬та, тук хлопате, там хлопате — никой не ви отваря. Като се почувствате самотен; изоставен, казвате: Не си струва човек да живее, не същес¬твува приятелство в света. Кой е виновен за то¬ва? Вие сте виновни. Погрешката е у самите вас. Вие сте избрали най-неблагоприятния мо¬мент за посещение. Когато искате да посетите един свой приятел, идете при него през деня, когато слънцето грее, когато е буден, а не кога¬то спи. Как може човек да се освобождава от мрач-ните състояния на своя дух, от тъмните състоя¬ния на своето съзнание? За да се освободи от тези състояния, човек трябва да отправя мисъл¬та си към Божественото съзнание, което про¬никва целия космос и да се свърже с него без никаква критика, без никакво колебание и съм¬нение. Ако успее да направи това, той ще изпи¬та едно приятно настроение, което ще се пре¬върне в хубаво, топло чувство; чувството пък ще се превърне в светла възвишена мисъл. И тогава човек няма да усети как мрачното му състояние ще изчезне, ще се вдигне от съзнание¬то му, както се разкъсват облаците от мрачно, потъмняло небе. В някои случаи светските хора се справят с тези състояния по-лесно, отколкото окултните ученици, понеже те развиват своя практически ум и си служат само с една фило¬софия. Те не се хвърлят от една философия на друга, не търсят и не се спират върху възгледи¬те на различните философи, както често постъп¬ват някои окултни ученици. Запример, те се спират върху възгледите на някои философи за обективния и външния свят и за субективния и вътрешния свят и казват, че субективният свят, т.е. това което човек преживява в себе си, е по- реално от онова, което го заобикаля отвън. Всъщност, субективният свят има свое отраже¬ние в обективния свят и обратно: обективният свят има свое отражение в субективния. С други думи казано: всеки външен обект се отразява у човека, в неговия субективен свят. И всяко су¬бективно преживяване на човека има свой вън¬шен израз. Докато външният свят се отразява във вътрешния свят на човека, той не е още в реалността на живота. И докато вътрешният му свят се отразява във външния, човек не е още в реалността на живота. Божественият свят е аб¬солютна реалност, без никакво отражение. Ко¬гато се качите на една добре узряла круша и опитате плодовете й, трябва ли да се интересу¬вате от сянката на тази круша? Следователно, докато се интересува от субек-тивни и обективни неща, човек живее със сенки¬те на нещата. Той е далеч още от истината. Зап-ример, дойде някой при вас и ви казва, че еди- кой си говорил лоши думи по ваш адрес. Вие веднага се настройвате и сте готови да скъсате всякакви отношения с този човек. Защо бързате да се настройвате против този човек? Преди всичко това е субективни преценка на тия думи, както от страна на онзи, който ги предава, така и от ваша страна. Отде знаете какво се съдържа в думите, които вие наричате обидни? Може би този човек е имал съвсем друго нещо в ума си, когато е изказал тия думи и по някакво особено съвпадение на условията, те са прозвучали неп-равилно в ушите на онзи, който ги предава. Хо-рата изобщо се подават на известни съвпадения на нещата, повлияват се от тях, вследствие на което си създават криви понятия. Това се забе-лязва в обикновените отношения на хората, то¬ва се забелязва и в науката. Такова съвпадение съществува между материята и духа, поради ко-ето хората приемат материята за нещо реално, а духа — за нещо нереално. Съвпадението се заключава в това, че понеже умът на човека възприема външните впечатления чрез материя¬та, той приема нея за нещо реално. Дали ще пипне нещо, дали ще го вкуси, дали ще го по¬мирише, дали ще го види или чуе, човек все ще си послужи с едно от петте физически сетива, затова той казва, че всичко в света е материя. Човек не се спира да размисли, че като пипа с ръцете си, те не са нищо друго освен щипци, с които духът си служи. Материята представя щипците на онзи интелигентен фактор — духа, който истински проверява и изучава нещата. Ако духът не действаше в ръката, в езика, в но¬са, в окото и в ухото на човека, той не би поз¬навал нито външния, нито своя вътрешен свят. Значи, материята представя външни пособия, чрез които духът си служи. Материята предста¬вя съвкупност от живи, но спящи същества, с които духът си служи като със спомагателни средства, за да се прояви той на физическия свят. Без материя духът не може да се прояви. Материята е сбор от спящи същества; духът е сбор от пробудени същества, които всеки мо¬мент са готови за дейност, за творчество. Кога¬то човек спи, всички образи за него са разхвър¬ляни; когато е буден, всички образи за него се намират в една последователна, непреривна връзка. Ето защо, когато се казва, че човек е материалист, това показва че той е в спящо със¬тояние, спящ дух. Когато се казва за някой, че е духовен човек или идеалист, това показва, че той се е събудил вече, станал е от дълбок сън. Когато се казва за някой, че е Божествен човек, това показва, че той е започнал вече да работи, да твори. И тъй, материалистът спи, духовният се събужда, а Божественият човек работи. Това са състояния, през които човек минава не само веднъж, но няколко пъти през живота си. Те се преповтарят. Съвременните хора, и специално окултните ученици, като не познават тия неща, като не познават тайните на природата, мислят, че всич-ко могат да постигнат по магически начин: като мръднат магическата пръчица, всичко се нареж¬да според желанието им. Обаче те виждат, че не става така. Някой намисли нещо, вижда му се проста работа. Щом се заеме да го направи, вижда, че нищо не излиза. Друг намисли да на-пише нещо грандиозно, но като седне да пише вижда, че не е така лесно, както си го е предста-вял. Всяка Божествена идея или всяко Божестве¬но чувство, които проникват в ума и сърцето на човека, са строго определени. Те не търпят ни-какъв недоимък, нито най-малък излишък. Ако можете да ги изразите точно, както сте ги възп-риели, вие сте си послужили с магическата пръ-чица. Така изнесени идеите или чувствата внасят пълно задоволство, пълно удовлетворяване в човешката душа. Ако не се изнесат по този на-чин, в душата на човека остава известна празни-на, която той иска по някакъв начин да задово¬ли. И ако не попадне на някаква Божествена идея или на някое Божествено чувство, той ще запълни празнотата в себе си с нещо човешко, което ще му създаде ред мъчнотии и страдания. фиг. 3 Сега, като млади пред вас стои бъдещето ви, за което трябва да работите. Едни от вас изуча-ват математика, други — философия, трети — музика, четвърти — художество и т.н. Всичко това цел ли е в живота ви? — Не, изучаването на разните науки не може да бъде цел в живота на ученика. Те са само средство за постигане на нещо. Защо? Защото ако влезете в Божествения свят, ще видите, че науките там имат съвсем друго разпределение в сравнение с тези на земя-та. На земята науката служи само да свърже ума, сърцето и волята на човека в едно, т.е. да възстанови връзката между тях. Щом се възста-нови връзката между ума, сърцето и волята на човека, едновременно с това се възстановява връзката му с Божествения свят, с Бога. Без та¬зи връзка човек не може правилно да мисли, ни¬то може правилно да расте и да се развива. При сегашното ви развитие 75% у вас е съмнение, колебание, а 25% само е положителното. Щом е така, дръжте положителното като основа на жи-вота си и върху него градете. Съмненията оста-вете настрана, не се занимавайте с тях. Те са чужда, опасна област, в която не трябва да вли¬зате. Като ученици вие трябва да усилвате воля¬та си, без да бъдете своенравни; вие трябва да развивате морални чувства в себе си, без да се афектирате; вие трябва да давате предимство на идеи в ума си, без да се спирате върху преходни мисли. По този начин само можете да развиете в себе си нещо постоянно, положително, на кое¬то всякога да разчитате. За следния път ще ви дам темата: „Най-опре- делената мисъл в човешкото съзнание". Тази те¬ма се отнася до сегашното ви развитие, а не до това което някои автори, изобщо някои учени или философи разбират. Сега искам да отговоря отчасти на въпроса отде произтичат противоречията в живота. Представете си, че точка А на фиг. 3 е едно мис¬лещо същество, което проектира мисълта си по направление на точка В — един жив обект. Изобщо, човешката мисъл всякога се проектира към някой жив обект. Някой казва, че мисли за тебешира. — Не, човек не може да мисли за те¬бешир, за черна дъска или за друг някакъв нео¬душевен предмет. Човек може да мисли за нео¬душевени предмети дотолкова, доколкото те са свързани с даден човек, с някое живо съзнателно същество. Човек може да мисли само са живо¬то, за съзнателното, за благородното, за възви¬шеното в света. Вън от това мисъл не съществу¬ва. Ако едновременно и съществото Д (фиг. 3) проектира мисълта си към В, тогава А и Д имат една обща допирна точка в своята мисъл. Това е първата среща на тия същества на физическия свят. Ако съществото Д има по-голям стремеж и пожелае да се влее в А, последното същество ще изпита желание да бяга. Защо? — Защото не може да издържи на това напрежение, на тази силна енергия. В него може да стане експлозия, вследствие на което той има желание да бяга. Съществото А се намира вече в известно проти¬воречие. Значи голямата любов на хората поня-кога е причина за противоречия в живота. За да се спасят съществата А и Д от противоречия, на помощ им идва друго едно същество С, с по-ви- соко съзнание, с по-голяма интелигентност от тяхната и започва да ги привлича към себе си. Те веднага насочват мисълта си към този нов обект С, отправят енергиите си към него и по този начин намират цел в живота си. В този случай целта на съществата А и Д става по-въз- вишена. Те започват да се движат не само на физическия, но и в духовния свят, като образу¬ват .триъгълника АСД. Следователно, за да се създаде цел или няка¬къв висок идеал в живота на човека, той непре¬менно трябва да свърже мисълта си с друго ня¬кое същество, а после и двамата заедно да отп¬равят енергиите на мисълта си към трети висок, възвишен център — С. Този център, този обект може да бъде Бог. Само при това положение човек ще се освободи от противоречията. Тъй щото, когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център — С, общ и за двамата. Този център трябва да бъде някакъв висок идеал или някое възвишено съ¬щество, което да е в състояние да регулира енергиите на съществата А и Д. Иначе, остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството. За да не стане това, на ученици¬те във всички школи се казва: Ученикът трябва да има едно верую, един идеал, една цел! Дали сте музиканти, поети, философи или учени, на всички се проповядва любов към Бога. Нека Бог бъде центърът С. Нека Той бъде обектът, към когото всяка душа се стреми да прелива своите енергии. Само при това положение човек ще има цел, която ще осмисли неговия живот. Сле¬дователно и на вас казвам: Самоопределете се! Това значи: създайте си такъв идеал, такава цел, такава идея, такъв обект, към който безопасно да отправяте енергиите си. Този обект може да бъде само Бог. Двама по двама, всички хора трябва да се отправят към този обект. Когато в отношенията на двама души се яви най-малка дисхармония, най-малко противоречие, това по¬казва, че те са изменили на своето верую, изгу¬били са идеята си, изгубили са целта, към която първоначално са се стремили. И тъй, докато човек отправя мисълта и чувст¬вата си към един център С, с по-високо съзна¬ние от своето, той всякога ще се ползва от свет¬лината на това съзнание, която постепенно ще се усилва. Раздвои ли се съзнанието на човека, той се намира вече пред още един център С , вследствие на което светлината му намалява. В този случай противоречията са неизбежни. За¬що? — Невъзможно е едно семе да се посажда и да расте едновременно на две места. Невъзмож¬но е един орех да се посажда на две различни места. Обаче след време, когато този орех из¬расте и даде десет ореха, има възможност вече тия десет ореха да се посадят на десет различни места. И в този случай десетте ореха пак ще имат един общ център С, към който ще се стре-мят. Този общ център е слънцето. Следовател¬но, когато двама души се обичат, енергиите им трябва да се отправят към общия център С, с който заедно да образуват триъгълника АСД. Други двама души пак ще образуват триъгъл¬ник помежду си и т.н. Обаче между всички три¬ъгълници ще има известно съотношение. Всички триъгълници ще имат общ център С. Само при това положение душите могат пра¬вилно да се развиват. Докато този закон се спазва, и хармонията между душите няма да се нарушава. Не се ли спазва този закон всякаква хармония изчезва. Когато учениците в класа нямат хармонични отношения, причината за това се дължи на нес¬пазване на закона. Много от учениците се нами¬рат във фазата на преливане на енергиите. На физическия свят те се намират на онзи пункт, дето стават експлозии. На това място именно се образуват бомби. Ако дадено желание се отпра¬ви към един обект, който е експлозивно вещест-во и това желание успее да се излее в известна форма, достатъчно е най-малкото сътресение, най-слабата запалка, за да стане голяма експло¬зия. Всяко подпушено желание у човека е в със¬тояние да произведе експлозия. Запример, синът на някой богат човек иска да учи, да следва в странство, обаче бащата се противопоставя на това желание. Синът видимо се примирява, но вътрешно през целия си живот той таи скрито недоволство и неразположение към баща си, ко-ето един ден неизбежно ще експлодира. За да не изпада в такива състояния, ученикът трябва да различава желанията си — кои са човешки и кои — Божествени. И тогава на Божествените да дава ход, а човешките да ограничава и спира. Всяко Божествено желание, всеки Божествен импулс трябва да се реализира. И живота ви да коства, Божественото трябва да се реализира. Който вед¬нъж само е спрял или ограничил Божественото в себе си, той винаги е съжалявал. Няма по-страш¬но нещо за човека от това да спре хода на Божес¬твеното начало в себе си. Когато такава душа за¬мине за онзи свят и разбере какво е направила, тя започва горчиво да съжалява и пожелава от¬ново да се върне на земята и да изправи погреш¬ката си. Всяко нереализирано Божествено жела¬ние остава празнина в човека. Това състояние може да го доведе до известно умопомрачаване. И наистина, всеки човек, койго се е усъмнил в Бога или който се е опитал да противодейства на Божественото начало в себе си, той е завършил с полудяване. Това са опитали мнозина. Ползувай- те се от опитността на тия хора. Всяко съмнение е губене на основа, почва в живота, губене на опорна точка. Пазете се от съмнения, за да не губите правата насока на живота си. Мислете всякога право. Отправяйте мисълта си нагоре към центъра С и от нищо не се безпокойте. — Ама еди-кой си ме обиди. Той е виновен, за да се отклоня от пътя си. — Не, никой човек на земята не може да бъде сто на сто виновен. Всякога тър¬сете в себе си вина 50% и в ближния си 50%. Припишете ли всичката вина на него, въпросът ще остане неразрешен. Въпросите могат да се решават при положение, щото всеки човек за всички случаи да счита себе си 50% виновен, а останалите 50% вина да разпредели между окръ¬жаващите. Следователно, не ограничавайте Божествено¬то в себе си, нито го унижавайте. То придава це¬на на човека. Като знаете това вие трябва да бъ¬дете внимателни към всяка душа, към всеки чо¬век заради Божественото в него. В Божествения свят душата представя математическа формула със строго определена величина и стойност. Уважавайте душата заради стойността, заради цената, която Бог й е определил. Унижите ли своята душа или душата на когото и да е, неиз¬бежно ще ви сполетят нещастия. Не казвайте, че от вас нищо няма да излезе. Признайте искрено, дълбоко в себе си, че не сте използвали условия¬та, които ви са били дадени, вследствие на кое-то и сега, и в бъдеще ви предстои много работа. Всеки човек е имал добри външни и вътрешни условия; всеки е имал дарби, които не е използ¬вал както трябва. Мнозина, било от смирение или по друга някаква причина, отричат своите дарби. Не, всеки човек разполага с известни дарби и способности, които той трябва да раз¬вива, да прилага в живота си. Ако не зачита своите дарби, човек всеки ден ще отлага да ра-боти за развитието им или изобщо ще отлага работата си от днес за утре, докато един ден се намери в положението на онзи слуга, който за¬ровил в земята дадения талант от господаря си. Такова е положението на пияницата, който все¬ки ден отлага решението си да не пие и все про¬дължава да пие. Той става сутрин със строго ре¬шение в себе си, че от днес няма вече да пие. По едно време излезе из града и като види някоя кръчма, отбие се за малко да изпие само една чашка винце. Щом изпие една чашка, пожелава да изпие втора, трета, четвърта и се връща у до¬ма си съвършено пиян. Като изтрезнее съжаля¬ва, ме е пил и пак взема решение да не пие. Щом е взел такова решение, той трябва да тури чаша чиста вода пред себе си и да си каже: От днес нататък преставам да пия вино. След това да вдигне чашата със студена вода и да не търси никакво вино, да не се отбива в кръчмите. Обе¬щае ли това в себе си, той трябва абсолютно да го изпълни. Никакво отлагане на обещанията! Като изнасям този пример, аз нямам предвид някого, но говоря изобщо за човешките прояви. Човешкото се проявява по един и същи начин, но в различни форми. Срещате двама приятели. По едно време те се скарват помежду си. Еди¬ният каже една обидна дума на другия. Вторият му каже няколко. Първият си казва: Съжалявам, че казах тази обидна дума на приятеля си. Ис¬кам да се примиря с него, но преди да се прими¬ря ще му кажа още нещичко, че да ме разбере. Той отива при приятеля си, каже му още една- две думи, но приятелят му се разгневи, каже му няколко тежки думи и вместо да се примирят, те още повече обтягат отношенията си. Защо тряб¬ваше да се каже тази дума? За да разбере. Нека остане поне една неразбрана дума в живота на приятеля ти. Често мирът на човека зависи от една неразбрана дума. Как може от незнанието на една дума да зависи мирът на човека? Представете си, че имате в джоба си един ху¬бав скъпоценен камък. След вас вървят няколко души, на честността на които не може да се раз¬чита. Те не знаят, че в джоба ви има такъв хубав скъпоценен камък. Вие се обръщате към тях, из¬важдате от джоба скъпоценния камък, показвате им го и казвате: Този скъпоценен камък е мой. От този момент спокойствието, мирът на тези хора се нарушава. Те започват да мислят по ка¬къв начин да вземат скъпоценния камък. Еднов¬ременно с това и вашето спокойствие се нару¬шава. Вие долавяте мисълта и желанието на те¬зи хора да ви оберат и това започва да ви безпокои. Скъпоценният камък трябваше да ос¬тане в джоба ви и никой да не знае за него. По този начин щяхте да избавите от изкушение и себе си, и тях. Следователно, когато приятелят ви дойде при вас, не му казвайте последната ваша мисъл, не му казвайте последната си дума. Нека тази ми¬съл, тази дума останат за него неизвестни, не¬разбрани. Всеки човек трябва да има една ми¬съл, едно чувство или поне една постъпка, неи- зявени и неразбрани за другите. Всеки човек трябва да има един хикс, т.е. нещо неизвестно за другите. Ако той няма някакъв хикс в себе си, работите му няма да вървят добре. Забелязано е, че последната дума, последното чувство, кои¬то човек може да изкаже или да изяви навън, всякога развалят работите. Закон е това. Друго нещо, което всякога трябва да имате предвид, е въпросът за погрешките. Запример, когато обидите някого, не се оправдавайте с то¬ва, че той ви е предизвикал, но потърсете вината в себе си. Погрешката, която вие нравите, засяга вас; погрешката, която другите правят, засяга тях. Следователно няма защо да се утешавате или намалявате вината си с това, че и другите грешат. Същото положение се отнася до мисли¬те и чувствата на човека. Когато мислите на чо-века са прави, чувствата и постъпките му ще бъ¬дат на мястото си. Изобщо, има пълна зависи¬мост между мислите, чувствата и постъпките. Човек не може да има благородни чувства, а изопачени мисли и постъпки. Някои философи поддържат мисълта, че човек може да не бъде учен, но да е благороден по сърце. Това е въз-можно. Защо? Защото външната ученост или не- ученост не подразбира още култура на душата. Когато човек е благороден по сърце, той има вътрешна, природна интелигентност, без да е учен външно. Умен човек в положителен смисъл на думата е онзи, който едновременно е добър и силен. Силата на умния зависи от неговия мора¬лен устой. Добър човек може да се нарече онзи, който има поне една основна идея в живота си, към която се стреми. Като ученици на окултна школа от вас се ис¬ка да пазите пълна хармония помежду си. За да се постигне тази хармония, вие трябва да си съз¬дадете нова мисъл, а не само да повтаряте даде¬ните в Школата формули и правила. Всяка фор¬мула, всяко правило имат значение дотолкова, доколкото могат да наведат ученика на мисъл. Ученикът трябва да мисли по съвършено нов начин. Не е въпрос да повтаря едни и същи мис¬ли. Повторението на нещата не води към зна¬ние. Каквито и да са условията, при които живе¬ете, те ни най-малко не могат да пречат за прие¬мане на новото. Който чака да дойдат благоприятни условия за него и тогава да прие-ме новата мисъл, той е на крив път. Като прос¬ледите историята на човешкото развитие, ще ви¬дите, че най-великите и гениални хора, както и великите Учители на света са били поставени при неблагоприятни условия. Тяхното величие и гениалност се заключават в това, че са могли да превъзмогнат неблагоприятните условия. Всеки човек, който е бил поставен при добри условия на живота, в края на краищата всякога е пропа¬дал. Всеки, който е дошъл на земята, е започнал от елементарните неща. Той нищо не знае, но започва да учи и постепенно придобива знания. Ето защо и най-елементарните работи му се виждат мъчни. Когато се дават задачи на деца¬та, в първо време те се намират в чудо, но пос-тепенно започват да ги решават, да им се виж¬дат лесни. Ще кажете, че геният се ражда готов и няма защо да учи. Наистина, гениалният се ражда гений, но за да развива своята гениал¬ност, трябва да работи, да учи. Какво е нужно на ученика, за да учи? Светли¬на. Без светлина никой не може да учи, никой не може да се развива. Представете си, че влизате в стая, добре осветена. Вие сядате пред масата и започвате да учите. В това време някой влиза в стаята и завъртва ключа, откъдето идва светли¬ната, и вие преставате да учите. Щом не можете да учите, не можете и да мислите. Кой може да ви отнеме светлината? Който ви я дава. Следо-вателно вие зависите от Онзи, Който дава свет¬лината. Той държи ключа на светлината — от Него зависи да учите или да не учите. Светлина¬та не носи знания, но тя е условие за придоби¬ване на знания. Дето е светлината, там са и зна¬нията.
Мнозина искат да знаят кое учение е право. Това може да се докаже много лесно — не с ду¬ми, а на опит. Нека двама души — единият пос¬ледовател на новото учение, а другият на старо¬то учение, посадят царевица, запример, и следят за нейното израстване. Царевицата на онзи, кой- то следва и прилага новите идеи, ще има голям, здрав кочан, с едри, хубави зърна. Кочанът на втория ще бъде слаб, хилав, с дребни царевични зрънца. Първите зрънца ще бъдат по-доброка¬чествени от вторите. Какво по-голямо доказа¬телство искате от това? Всяко учение, което просвещава ума, облагородява сърцето и усилва волята, е Божествено учение. Щом е Божестве¬но, то е право учение. Всяко учение, което пом¬рачава ума, огрубява сърцето и отслабва воля¬та, е човешко. Следователно, докато огрубявате, вие сте на крив път. Щом се облагородявате, вие сте на прав път. С1
Фиг. 4
И тъй, всички трябва спазвате закона на три-ъгълниците, понеже той разрешава противоречи¬ята в живота. Да допуснем, че имате две разум¬ни същества А и В (фиг. 4), които се движат ед¬но срещу друго. В пътя на тяхното движение те ще се натъкнат на ред недоразумения, които ще свършат с експлозия. За да избегнат експлозиите помежду си, те трябва да насочват енергиите си нагоре, към възвишения свят С и там да се срещнат, ^ьщо трябва да направят и същества¬та А и В . Те трябва да отправят енергиите си
1 2 към центъра С . Ако други две същества А и
В имат отношения, и те трябва да отправят енергиите си към центъра С . По този начин всички хора ще се срещнат в центровете (И, С , С на триъгълниците АВС, АВС, А"В С и ще се движат по права линия. Правият път на дви¬жение на отношенията между хората е през цен¬тровете С, С , С . С други думи казано — всич¬ки неща са постижими само в Божествения свят. За Божественото всичко е възможно. Всички Бо¬жествени идеи могат да се реализират сто на сто, а човешките — отчасти. <
Това са нахвърляни мисли, върху които тряб¬ва да размишлявате, да си дадете отчет докъде сте достигнали в умствено, сърдечно и морално отношение. Като знаете с какво разполагате, вие можете да застанете на солидна основа. И тога¬ва каквото знание и каквито оиитности придо¬биете чрез ума, сърцето и волята си, ще ги из¬ползвате за добро. Като изучавате себе си, като изучавате ближните си, все ще видите една мал¬ка дисхармония, но тя не трябва да ви смущава. Докато живеете на физическия свят, дисхармо- нията е необходимо условие за растенето ви. Тя представя малко противодействие, поставено на пътя на всеки човек, за да има какво да преодо¬лява. Като преодолява препятствията и мъчно¬тиите в живота си, човек постепенно расте. Тъй щото дисхармонията, противоречията в живота на човека са необходими за неговото растене и развиване. Каквото и да ви се случи, не се стра¬хувайте. Използвайте всичко за добро. Приро¬дата работи за доброто на онези, които я разби-рат, които мислят, чувстват и постъпват правил¬но. Това са разумните хора в света.
Като се вглеждате в живота на умните хора, ще видите, не те правят повече грешки от глупа¬вите. Можете да направите изчисление, да види¬те в колко на сто от постъпките на умните има грешки и в колко на сто на глупавите. Ако при решаването на една задача направите 75 на сто грешки, това показва, че не сте от много умните хора. Един ден, когато решите задачите си, ще видите, че всички мъчнотии, всички препятствия и противоречия, които сте срещнали на пътя си, са допринесли нещо за постигане на вашата главна цел. Тъй щото дали вярвате в Бога или не, всички ще имате големи мъчнотии на пътя си, които непременно трябва да преодолеете. Колкото по-лесно ги преодолявате, толкова по- голям морален устой или толкова по-здрав мо¬рален гръбнак имате. Ако моралният гръбнак на ученика е здрав, неговата нервна система ще може да издържи и най-големите сътресения. Окултизмът е велика лаборатория, в кояТо се работи с различни киселини и основи. Най-мал¬кото невнимание от страна на ученика при опи¬тите с тия киселини и основи може да му коства скъпо.
Природата е жива, разумна. Тя плаща скъпо на всички, които се отнасят към нея с незачита¬не. Който е дошъл веднъж на земята, той неиз¬бежно ще влезе в ръцете на природата, която ще го постави на ред изпитания и мъчнотии. За да издържи на всичко това, човек трябва да бъде чист. Попадне ли веднъж в ръцете на природа¬та, той ще изпита нейните закони и методи. Тя не прави изключение за никого. Когато влезе в училището, ученикът може да поплаче малко пред учителя си, да каже, че не е разбрал или че не е наумил урока си и учителят ще го извини. Обаче природата никого не извинява. Тя казва: Който е дошъл в моето училище, той ще учи, ще работи и ще прилага. Тук сълзи не се прие¬мат. Тук не е място за плач, за обезсърчение. Тук е място само за учене и за работа. — Ама аз се обезсърчих. — Обезсърчението не разреша¬ва задачите. — Отчаях се вече, не ми се живее. — Щом си се отчаял, ще те изпратят там, дето хиляди същества ще те безпокоят, ще те бодат с остена си, докато те заставят да работиш, да из¬пълниш волята Божия. Остен има и за окултни¬те ученици. Природата обича само ония, които учат. Ние взимаме ученето в най-широк смисъл. Природата разполага с много школи, в които се изучават много науки, много изкуства. Велико бъдеще стои пред вас.
Всички хора са дошли на земята да се готвят за велико бъдеще. Каквито изпитания и нещас¬тия да ви дойдат, не се обезсърчавайте. Считай¬те, че те са дадени за ваше добро. Много хора са недоволни от живота на земята. Те съжаля¬ват, че са дошли тук да страдат. Какво ще каже¬те тогава за съществата, които живеят под земя¬та? Ако могат да излязат на повърхността на зе¬мята, те ще считат това за привилегия, за велико щастие. За тях вашият живот е велик идеал. Вие считате вашия живот за мъчение. За-що? Защото го сравнявате с живота на по-нап-редналите от вас същества. Когато някой мили¬онер изпадне до положението на последен бед¬няк, той ще бъде щастлив, ако от време на време получава някаква малка сума. Той може да изгуби сто милиона лева, но ако отново спе¬чели един милион само, ще се счита щастлив човек. Следователно най-важно за човека е това, с което разполага в даден момент. Природата не търпи излишъци. Тя определя за всеки човек само толкова материя и енергия, колкото е нуж¬на за растенето му.
И тъй, дълбокото, силното, което взима участие в чувствата, мислите и постъпките ви, е Божественото начало у вас. В Божественото ви¬наги има идейност, честност, справедливост, ис¬креност — както към себе си, така и към окръ¬жаващите. Всичко най-добро се крие в Божест¬веното — и наука, и музика, и изкуство. За да изучавате вложеното в себе си, вие трябва да познавате математиката, защото тя се включва и в науката, и в музиката, и в изкуствата. За разрешаване на математическите проблеми се иска висок морален живот. Без този живот ни¬що не можете да постигнете. Съвременната нау¬ка се основава на онзи висок морал, който християнството поставя като почва, като обнова на живота.
Тайна молитва.
— Само светлият път па Мъдростта води към Истината.
— Тя постоянно ни весели.
29-та лекция от Учителя,
държана на 30 май 1923 г., София