Работна среда на електронния архив
БЯЛА И ЧЕРНА СВЕТЛИНА
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. Размишление. Четоха се резюмета на първа и втора лекция от първата година. В резюмираните лекции се говори за страха. Коя е причината за страха? — Тъмнината. Кога¬то някое дете остане само в тъмна стая, то за¬почва да се страхува. На какво се дължи тъмни¬ната? Или, какъв е произходът на тъмнината? Дето светлината отсъства, там тъмнината при¬съства. Когато имате едно кръгло, непрозрачно тяло и го осветявате, едната страна на това тяло ще бъде светла, а другата — тъмна. Който отда¬леч погледне това тяло, той ще види само свет¬лата му част, а тъмната няма да види. Това по¬казва ли, че тъмната част не съществува? Ако тъмнината, т.е. тъмната, неогрята част на едно тяло не се вижда, това се дължи на факта, че светлината не е проникнала през него. Оттук из¬лиза, че тъмнината не съществува. Така ли е всъщност? В природата тъмнината съществува като сила. Тази сила се проявява във вид на лъ¬чи, които, за отличие от светлинните лъчи, ние наричаме лъчи на тъмнината. Когато лъчите на светлината не се проявяват, тогава настъпват лъчите на тъмнината. Тия лъчи произвеждат в човека свиване, сгъстяване на материята, вследс-твие на което в него се пораждат ред отрицател-ни чувства, като омраза, завист, злоба, лукавст- во, лицемерие и т. н. Следователно, всички грехове на хората се дължат на лъчите на тъмнината или на тъй на-речените „черни лъчи" в природата. Човек гре¬ши, когато попадне под влиянието на черните лъчи. Който попадне под влиянието на тези лъ¬чи той носи вече техните признаци. Както лъчи¬те на светлината, или белите лъчи, имат свои специфични белези, така и черните лъчи имат свои специфични белези. Едните и другите лъчи взаимно се преплитат, като образуват два триъ-гълника — единият с върха нагоре, а другият — А
А1 с върха надолу. Бели¬те лъчи имат възходя¬що направление, а черните — низходящо (фиг. 1). Белите лъчи образуват триъгълни¬ка А ВС, а черните — триъгълника А В С . Тези триъгълници представят същевре¬менно спектри на бя¬лата и на черната светлина. Спектърът на белите лъчи съгражда, твори; той носи живот в себе си. Спектърът на черните лъчи разрушава, унищожава; той носи смърт в себе си. По това именно окултистите различават белите от черни-те лъчи. Много може да се говори за черните лъчи, но те не трябва да се пипат, защото са опасни. С тях могат да се занимават само силните, мъдри¬те и добрите хора. Колкото по-малко се говори за злото, толкова по-добре. Като окултни уче¬ници вие трябва да говорите за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Когато умът, сърцето и волята ви укрепнат, тогава мо¬жете да изучавате спектъра на черните лъчи. Грешникът познава тъмнината и няма защо спе¬циално да я изучава. Той гледа на нещата осо¬бено. Каквото види, иска да го обсеби, да го за¬държи за себе си. Ето защо, ако по някакъв на¬чин попаднете в областта на черните лъчи вие веднага трябва да реагирате срещу тях, да не се оставяте да ви погълнат. Как може човек да реагира на черните лъчи? За да реагира на тия лъчи, той трябва да изме¬ни посоката на своето движение. Допуснете, че две живи същества А и В се движат по един и същ път, като образуват правата линия АВ. Та¬зи линия представя посоката или пътя, по кой¬то черните лъчи се движат. Щом попаднете на този път, веднага трябва да вземете направле¬ние нагоре по перпендикуляра С, за да се осво¬бодите от тяхното влияние. Това значи човек да реагира на влиянието на черните лъчи. Човек трябва да се движи по перпендикуляра С, но когато има смисъл. Тогава има защо да изменя посоката на своето движение. Запример, четете философските идеи на някой философ, който е образувал пътя АВ. Дойде някой при вас и за¬почва да оспорва тия идеи. Вие веднага излиза¬те срещу него и започвате да защитавате възг¬ледите на този философ. Вие излизате от права- С А В Фиг. 2 та АВ и взимате поло-жението С. Ваши ли са идеите, които защи-тавате? Това са чужди идеи, които сте отхра-нили в себе си като ку-кувичи яйца и се бори¬ те за тях. Обаче, вие не знаете дали тези идеи са прави. Ако не са прави скоро ще напуснете по-ложението С на перпендикуляра и ще слезете пак по правата линия АВ. За всеки даден слу¬чай човек трябва да знае коя идея е негова и коя — чужда. Съвременните хора защитават идеята, че Бог съществува в света, без да се запитват тяхна ли е тази идея или им е наложена отвън. Те са слуша¬ли за Бога от майка си, от баща си, от проповед¬ници, но тази идея не е тяхна, тя не е изникнала от дълбочината на тяхната душа. И затова, както днес поддържат идеята за съществуването на Бо¬га, така утре могат да я отрекат. Докато тази идея им е наложена отвън те се намират в поло¬жението С на перпендикуляра. Имат ли те любов към Бога? Познават ли Го? Реално същество ли е Той за тях? Ако Бог е някаква реалност за тях, какво е отношението им към Него? Ако хората имаха отношение към Бога, първата им проява щеше да бъде любовта. Значи, любовта е първо¬то отношение, първата допирна точка с Абсо¬лютната реалност, т.е. с Безграничното, Вечното начало на живота. Втората допирна точка е мъд¬ростта, а третата — истината. Когато човек наме¬ри тези три допирни точки в себе си, той се само¬определя по отношение на Абсолютната реал¬ност като мислеща душа. И тъй, щом намерите първата допирна точка до Великото начало, вие придобивате живот, движение. Щом намерите втората допирна точ¬ка, вие придобивате светлина и знание — усло¬вия за развиване на вашия ум. Щом намерите третата допирна точка, вие придобивате свобо¬дата си, първото условие за развиване на воля¬та. Който няма истината в себе си той е човек без воля; която няма мъдростта в себе си той е човек без ум; който няма любовта в себе си той е човек без сърце, без живот. Значи, изгуби ли любовта си, човек е изложен на смърт; изгуби ли мъдростта си, човек е изложен на оглупява¬не. Той постепенно слиза в ада, в живота на сен¬ките. Който изгуби истината, той става играчка и посмешище на хората. Тъй щото, само онзи може да каже, че познава Бога, който при пър¬вото си докосване до Него е придобил живота; при второто си докосване е придобил знание и светлина, а при третото си докосване е придо¬бил свобода, която дава направление и импулс на волята. Животът почива върху тия три положения. Който не вярва, той трябва да излезе да се със-тезава с оня, който е опитал и преживял тия не¬ща. Мъртвият отрича живота. Турям ръката си върху главата му и той оживява. Питам го: Вяр¬ваш ли сега в живота? — Вярвам. Глупавият от¬рича знанието и мъдростта. Турям ръката си върху главата му и той поумнява. — Вярваш ли сега в мъдростта? — Вярвам. Срещам най-после онзи, който е станал посмешище на хората. Ту¬рям ръката си върху главата му и волята в него се проявява, започва да го стимулира към дей¬ност. — Вярваш ли сега в истината? — Вярвам. Какви по-силни доказателства от тия могат да се дадат? Едно време гарги грачеха около вас, като около мъртви трупове, но откак любовта положи ръката си върху вашите глави, всички гарги се разбягаха. Сега вие имате в себе си жи¬вот, светлина и свобода. Това са силите, с които окултната наука работи и разрешава въпросите. Тя не води от причини към следствия и от след¬ствия към причини, но води от причини към причини и от следствия към следствия. Запита ли ме някой дали съществува Бог, или не, няма защо да му доказвам това на теория, но турям ръката си на главата му. Ако придобие живот в себе си въпросът е разрешен. Сега, да дойдем до съзнанието, до първичния живот. Щом дойдем до този живот, ние ще за-щитаваме всичко онова, което е първично. Ня¬кои философи взимат копирани идеи, вследст¬вие на което техните теории водят към заблуж¬дения. Ние защитаваме само такива идеи, които имат Божествен произход, защото носят нещо ценно за нашето съзнание. Такова нещо предс¬тавя триъгълникът АВС, с който изразяваме бе¬лите лъчи на светлината. Този триъгълник тряб¬ва да оживее у вас, да се свържете с него. Ако това не стане, вие ще имате само картина на то¬зи триъгълник, която ще бъде изключително те¬ория, но не нещо изпитано и преживяно. Какво ще кажете запример за успоредните линии2 Какво означават успоредните линии? — Те означават посока на движение между две ра¬зумни същества. Значи, когато две разумни съ¬щества се движат, те всякога образуват помежду си две успоредни линии. Това показва, че те се разбират. Най-малкото отклонение от този път показва, че в отношенията им е настанала ня¬каква дисхармония. Казвате: Не трябва ли хора¬та да се приближават помежду си? Да се приб¬лижиш към някого, подразбира приближаване към целта, която той преследва, а не приближа¬ване по разстояние. Да се приближават хората към целта, която преследват, подразбира при- миряване на противоречията в техния живот. Да се приближават по разстояние, това значи да се натъкват на нови противоречия. Вижте на какви грамадни разстояния се намират слънчевите системи една от друга. За да не стане сблъсква¬не между една и друга слънчева система, приро¬дата ги е поставила на такива разстояния, че всяка система да се движи свободно в своя път. На същото основание и човешкият дух е свобо¬ден, смел и решителен, докато има на разполо¬жение голямо пространство, в което може да се развива. Почне ли това пространство да се стес¬нява, духът започва да губи своята смелост и решителност. Мнозина говорят за близост между хората. Те трябва да разберат какво значи близост в прав смисъл на думата. Между хората може да съществува само идейна близост по закона на любовта, мъдростта и истината. Всяка близост, вън от тези три закона, създава най-големите противоречия и нещастия за хората. Нещастията на съвременните хора се дължат на грешката, която космическият човек е направил в минало¬то. Той е изкривил своя път, нарушил е правите отношения между Бога и себе си. Днес трябва да дойдат нови учени, нови философи и поети да научат хората да живеят право, да ги върнат в правия път. Правият път е пътят към Бога. Ще кажете, че вие обичате само Едного. Ако под думата „Едного" разбирате Единния, Безгра-ничния, идеята ви е права, понеже той включва в себе си всички същества. — Обичаш ли и ме¬не? — Щом някой ви зададе този въпрос той ве¬че внася злото в себе си. Защото веднъж обикна¬ли Единния, вие не можете да не обичате всич¬ки, понеже Той съдържа в себе си всички части. Той е Цялото, а всички останали същества са Неговите части. Пазете се да не изпаднете в по¬ложението на ония, които за обект на любовта си взимат само една част и забравят Цялото. Майката казва: Обичам само детето си. Дъще¬рята казва: Обичам само баща си и майка си. Друг някой казва: Обичам само приятеля си. Какво прави природата в такива случаи? Тя взи¬ма детето на майката, взима бащата и майката на дъщерята, взима приятеля на някого и по то¬зи начин ги заставя да мислят, да разберат, че са на крив път. Те могат да обичат частите, но първо трябва да обичат Цялото, което включва в себе си всички части. Питам: Какво придава човек с любовта си? Какво придавате вие на онзи, когото обичате9 Когато слънцето обича дърветата то им дава импулс да растат, да цъфтят и плод да връзват. Какво дава човек на човека като го обича? — Кара го да се движи, да пада, да става. Каква любов е тази, която кара човек да пада и става? Това не е любов. Любовта, която разваля чове¬ка, не е истинска, не е Божествена любов. Ще каже някой, че ви обича и ще гледа как да вземе нещо от вас. Днес ще вземе хиляда лева, утре ще вземе хиляда лева, докато цял ви заложи. Това не е любов. Ако обичаш приятеля си ка¬жи: В името на своя приятел аз обичам всички живи същества без разлика. Това е свещено правило. Кажеш ли, че не обичаш всички, ти отваряш в себе си врата за злото, врата за твое¬то падане. Като ви давам това свещено правило, аз ви предупреждавам да не се нодхлъзвате, да не из-падате в погрешки. Ако сте попаднали вече в някаква погрешка, гледайте да я изправите. Вся-кога помнете: Човек може да обича само Едно¬го, само Бога. Дойдете ли до хората, вие трябва да обичате всички. Нека това правило стане за вас закон, а не само идея. Правете ред опити и упражнения в лицето на Бога да обичате всички. И в лицето на едного да обичате пак всички. Наблюдавайте се и вижте каква е разликата, ко-гато обичате Бога и когато обичате само един човек. В първия случай ще усетите необикновена пълнота и разширение по ум, по сърце и ще по-чувствате Бога в себе си тъй близък и познат, като че сте Го виждали. Във втория случай, ма¬кар вашият любим човек да е пред лицето ви, вие ще се почувствате празни, като че никога не сте го виждали. В Божествената книга, в широ¬ката природа той едва ли би представлявал малка запетая в някое изречение. Правете дълбоки психологически наблюдения върху себе си да придобиете нужното смирение, да се съзнаете като малки запетаи във великата книга на живота. — Как! Запетая да съм? Аз съм Син Божий. — Имаш ли синовни отноше¬ния към Бога? Всеки сам трябва да си зададе то¬зи въпрос. При това, той трябва да знае, кой син е по брой — първи, втори, трети, четвърти, десети и т.н. Има първороден Син на Бога, има и последнороден. Българите наричат последно¬то дете в семейството изтърсак. Следователно, човек трябва да знае какво място заема във ве¬ликата книга на живота, да има ясна представа за своето положение. Сега, тия идеи са необходими за обновяване¬то на вашето сърце и на вашия ум, за опресня¬ване на вашите схващания. Без тези идеи вие съвсем ще издребнеете. Кога издребнява човек? — Когато няма храна, с която да се храни. Идете в село и вижте какво значи издребняване. Виждате една квачка с 15-20 малки пиленца. Всички пиленца обикалят около майка си, на¬мират си храна. Най-малкото от тях, което пос¬ледно се е излюпило, все не може да се добере до храната. Тъкмо види едно зрънце и се запъ¬ти към него, другите пиленца го изпреварват и то остава на последен план. Като не може да се храни достатъчно това пиленце остава най-сла¬бо, най-немощно, едва крета. Другите стават едри, силни, а то се движи между тях като чуж¬до пиленце. Всяко пиленце гледа добре да се нахрани, без да мисли за своето братче, че е гладно, слабичко. Кой как погледне на него, смее се, че е много дребничко, много издребня- ло. Същото нещо става и в класовете между учениците. Всеки ученик иска да се развие, да стане голям, велик и не мисли за брата си, че едва крета, че не може да си намери храна. За всяко живо същество природата е предвидила специфичен дял. Следователно, всеки има право само на своя дял, но не и на дела на брата си. Никой няма право да спъва себе си; никой няма право да спъва и другите. Който се опита да спъне брат си, и него ще спънат. Все ще се на¬мери някой по-силен от него, който да го спъ¬не. Едно се иска от вас: никакво лицемерие, аб-солютно никаква лъжа! При всяка своя мисъл, при всяко чувство и действие, давайте си отчет какви са отношенията ви към Бога, към ближ¬ния ви и към себе си. Правете вътрешен анализ на всичко, което минава през вас. Този анализ е нужен за самите вас, а не за другите. Що се от¬нася до съществата, които следят кармата на човека, те не се интересуват от вашия анализ. Те само следят всички ваши външни и вътрешни прояви и отбелязват, пишат сегашния и бъде¬щия ви живот. Сегашният и миналият ви живот определят вашия бъдещ живот. Тия същества са много строги. Те не пропущат нищо от вашия живот. Те изваждат лентата на миналите ви жи¬воти, развиват я и в най-малки подробности преглеждат формите, през които сте минали. Те следят вашите прояви и определят условията на бъдещия ви живот. Сега е време на ликвидация с кармата. Казвате: Как, аз да призная греховете и престъпленията си? Не съм съгласен с това. — Не, ще признаеш всички свои погрешки и грехо¬ве, ще се изповядаш и така ще ликвидираш с кармата си. Ако днес не искаш да ликвидираш, утре в бъдещия живот ще сториш това. За пред¬почитане е обаче още днес да ликвидираш. По- добре днес, отколкото утре. По-добре сами да се съдите, сами да изправите погрешката си, от¬колкото други да ви съдят и да изправят пог¬решката ви. Щом осъзнаете погрешката си вед¬нага я изправете. Само при тези условия благо¬родното и възвишеното у вас ще може да се прояви. Сега, вие искате да поставите здрава основа на вашия живот и върху нея да градите. Какъв градеж е този, в който камъните са песъчливи, гредите — изгнили, гвоздеите — ръждясали? Никакъв градеж не е това. Няма да мине много време и вие ще бъдете затиснати под вашата къща. Значи основата на вашата къща трябва да бъде от здрав и солиден материал. Не се са¬мозалъгвайте да мислите, че не е важно какъв материал ще имате, но важно е материал да имате. Не е така. При съграждането на вашия живот не е толкова важно количеството на не¬обходимия материал, колкото неговото качест¬во. Като направи някаква погрешка, някой каз¬ва: Няма нищо, ще мине. Да, лесно е да се каже така, но понякога погрешката не минава, лесно не се изправя. ( Често децата си правят различни смешки, за-бавляват се. Те взимат един конец и на него на- низват няколко царевични зърна. Като видят ня¬коя кокошка те подхвърлят конеца към нея, да¬ват й да си хапне царевица. Кокошката се хвърля към царевицата, клъвне я, но не може да я глътне. Децата държат конеца в ръката си и играят с кокошката. Тя пак подскочи да клъвне зрънцето, но не може да го глътне. Чуди се ко¬кошката защо не може да глътне царевицата. И на вас казвам: Преди да клъвнете зрънцето, пог¬леднете първо не е ли нанизано на конец. Ако е нанизано на конец не трябва да го гълтате. Глътнете ли го ще се намерите в положението на кокошката: ще скачате, ще гълтате, но нищо няма да придобиете. Сега, като ученици, трябва да бъдете внима-телни, да използвате знанието, което ви се дава. Това знание е необходимо да решавате правилно задачите и мъчнотиите на своя живот. Мъчнотии, изпитания ще ви се дадат, но правилно трябва да ги решавате. Така трябва да ги решавате, че да бъдете за пример на окръжаващите. Хората от света трябва да видят в лицето на всеки едного от вас образец на човек без лицемерие и лъжа, човек на дела, а не на думи. Веднъж влезли в Школата, вашата задача е да се справите с кар¬мата си, да се освободите от всички свои кармич- ни връзки, правилно да се развържете. Ако погледнете на човека с окото на яснови-деца, той представя следната картина. В среда¬та е човекът, а от него излизат множество ниш¬ки, които го държат вързан. Тези нишки са като лъчи на слънцето. Задачата му, като ученик в Школата, се заключава в това, постепенно да къса тия нишки една след друга. Като скъса и последната нишка той е съвършено свободен, може да разполага с живота си, както намира за добре. Докато е свързан с тия нишки, човек постоянно се усеща спънат: иска да мисли, не може; иска да чувства, не може; иска свободно да прояви волята си, пак не може. Иска да къса тия връзки, не може. Защо? — Той не знае зако¬ните как да ги къса; той не може сам да ги ре¬же. Вземе ножиците, рече да ги отреже, но стра¬хът му казва: Не късай конците! Опасна работа е тази. Като знаете това, ще се молите, ще пра¬вите усилия, ще късате внимателно нишка след нишка, докато един ден отрежете последната нишка и се почувствате човек със свободна ми¬съл, със свободни чувства и свободни действия. Това значи да изработи човек в себе си диаман¬тена воля. Сегашният ви живот, както и условията, при които живеете, не трябва да ви смущават. Те не могат да ви спънат в развитието ви. Решите ли веднъж да късате връзките си, ще видите, че вед-нага ще ви отворят нов път. Така ще разберете, че всичко в света е разумно. Като се освободите от всички връзки на миналото ще бъдете свобод¬ни, ще станете истински ученици. Ученикът не трябва да бъде посредствен, но свободен, незави¬сим от условията. Окултната школа има предвид да приготви ученици, хора за бъдещата раса. Ученикът може да криволичи в пътя си, да върви надясно и наляво, но винаги право към целта. Сега на всички предстои да решите един от важните въпроси: То Ье, ог по1 1о Ье, да съм или да не съм, т.е. да съм роб или да съм свободен. Това значи: да служим на необходимостта или на свободата. Думата свобода значи пробужда¬не, служене на духа. Законът на необходимостта означава закон на първичната проява на битие¬то. В Школата ще ви дадат следните задачи: в продължение на цяла година да не помислите нищо лошо, да не отправите към никого едно лошо чувство и да не извършите нито едно ло¬шо действие. Отношенията ви през цялата годи¬на да бъдат най-благородни, да почиват на вза¬имно уважение и почитание. Апостол Павел е казал: „Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг". По този начин вие ще поставите здрава основа в живота си за разрешаване на за¬дачите си правилно, чрез висшата математика. Няма мъчнотия в живота, която ученикът да не може да реши. Достатъчно е да насочи срещу нея своята губерка, нагрята до 35 милиона гра¬дуса, за да я стопи. Няма препятствие, няма мъчнотия, която може да издържи срещу тази губерка. През тази губерка всички спънки, били те от физически, сърдечен или умствен характер отстъпват. Щом се справи с всички препятствия, в душата на ученика настъпва абсолютен мир. Той влиза вече в причинния свят, в света на аб¬солютната свобода, дето истината царува. Гот¬вете се сега да придобиете в себе си силата на тази губерка, че накъдето я насочите да произве¬де нужния ефект. От върха на тази игла всичко може да излезе. Като слушате да се говори за тази губерка, вижда ви се малко противоречиво. За онзи, кой¬то не знае нещата, действително съществува ня¬какво противоречие. Но за онзи, който знае и разбира нещата, никакво противоречие не съ¬ществува. Запример, за невежия е голямо проти¬воречие фактът, че ако през тялото на човека прекарат ток от две хиляди волта, той умира. Обаче, ако през тялото му прекарат ток от 20 000-50 000 волта, не само че не умира, но той се пречиства и обновява. За учения обаче, това не е противоречие. Той знае причината за това неб¬лагоприятно въздействие на слабия волтаж вър¬ху човека и за благоприятното въздействие на силния волтаж. Такова нещо представя Божест¬вената топлина, която излиза от губерк^та на любовта. Когото бодне тази губерка ще го об¬нови и пречисти. Всички ще минете през тази гу¬берка, през тази тясна врата. Няма да остане чо¬век в света, когото тя да не засегне. Въпросът е само на време. Казано е в Писанието, че всичко ще мине през огън. Това подразбира Божестве¬ния огън, от който всичко се запалва и топи без да изгаря. И тъй, за да минете благополучно през Бо-жествения огън, вие трябва да имате чисти мис¬ли, чувства и действия. Какво по-голямо бла¬женство за човека от това? Христос е казал: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога". „Блажени кротките, защото те ще насле¬дят земята". Да наследите земята, това значи, да влезете в Царството Божие, в царството на любовта. Любовта не седи в противоречията на живота. Любовта е идеал, към който всеки се стреми. Тя има грижа за всички, на всички изо¬билно дава. Любовта е грънчарят, който прави своите форми, като ги излива в стройни и кра¬сиви фигури. Грънчар приготвил пръст за грън- ците, но дойде дъжд и я измие. Това е нещастие за него. Той може да е омесил пръстта, но дъж¬дът я отнася — това е по-голямо нещастие. Той може да е изработил формите си, но дъждът пак ги отнася — нещастието е още по-голямо. Обаче, ако грънчарят е успял да опече грънците си и след това дойде бурята и дъждът и ги из¬потроши, нещастието му е много голямо. Какво трябва да направи грънчарят, за да не го споле¬тява такова голямо нещастие? — Той трябва да раздава готовите грънци. Щом грънците се опе¬кат, трябва да се разпределят правилно между хората, да се ползват от тях. Реално е само то¬ва, което може да се приложи и да задоволи всички хора. Нашите мисли, чувства и желания трябва да се приложат, че и ние да бъдем до¬волни, и окръжаващите да бъдат доволни. Този е идеалът към който всички трябва да се стре¬мите. В Школата се дават методи за реализира¬не на този идеал. Главната задача на учениците е да реализи¬рат любовта към Единния, т.е. любовта към всички. Сега, за една седмица ще ви дам следното уп-ражнение: всяка вечер като си лягате, мислете по две минути върху любовта към Единния, Ко¬гото не познавате. Като размишлявате за Бога, представете си Го като център, от който живо¬тът излиза. После, мислено си представете една малка буболечица и отправете към нея любовта си, като към същество, излязло от Единния. То¬ва е контрастно положение, но вие ще разберете идеята за Бога, за Неговото величие, за всичко, което Той е създал в битието, само при любов¬та, която можете да отправите към Великото и към малкото. Колкото малки да са някои фор¬ми, в които животът тече, те са пълни със съ¬държание. Великият, Единният е вложил своята мисъл и в тях. Сега да направим упражнението всички заед¬но. Първата минута ще мислите за Бога, а вто¬рата — за някоя малка, микроскопическа муши¬ца, като проява на Божията мисъл. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. 22-ра лекция от Учителя, държана на 21 март 1923 г., София