РАЗВИТИЕ НА МОЗЪЧНИТЕ ЦЕНТРОВЕ
Р / г — /и г — /е п. Таи — Ь / — а итеп. Размишление. Чете се резюме на темата „Първата мисъл, родена в човешкия ум". За следния път пишете върху темата „Полза¬та от реките, моретата и океаните". Често се говори за еволюция на човека, за еволюция на всичко в света. Думата еволюция подразбира движение, развитие, което има по¬сока отдолу нагоре и отзад напред. Това движе-
А Фиг. 1 ние се забелязва при развитието на всички живи същества. Зап-ример, като изучава-те змията, ще видите, че главата й е срасна¬ла с гръбначния В стълб и образува права линия без ни¬какво отклонение. Точка А (фиг. 1) представя главата на змията, която с гръбнака заедно образува правата линия АВ. Колкото по-нагоре се качвате по стълбата на животинското царство и дойдете до кучето запример, толкова по-ясно ще видите отклоне¬ние от правата линия, което се равнява на ъгъл от 45°. Лицето започва да се увеличава и да се движи отзад-напред. При това отклоняване на главата от правата линия, кучето проявява вече по-висок живот от този на змията. Тежестта на мозъка при животните е повече в задната част, вследствие на което те се движат в посока успо¬редна на земята. Когато центърът на тежестта на мозъка започне да се мести напред, с това за¬едно и животните започват да се изправят. Този процес се е извършвал постепенно, докато се е достигнало най-после до човека. Днес виждаме, че човек е изправен, ходи на два крака, в посока перпендикулярна на земята, с лице успоредно на гръбначния стълб. Значи, ъгълът на отклонение¬то п<зстепенно се е увеличавал: от 45° станал на 90° и от 90° е стигнал до 180°, както е при чове¬ка. Тъй щото лицето на човека се е обърнало отзад напред под ъгъл от 180°. Това голямо от¬клоняване се дължи на теченията, на силите в природата, които са минавали постепенно от ед¬но поле в друго. Казват за някого, че е двуличен човек. Какво означава думата двуличен? Това значи човек с две лица: едното лице е отпред, както у хората, а другото лице е отзад, както у животните. Сле-дователно, такъв човек се проявява ту като чо¬век, ту като животно, вследствие на което не мо¬же да се разчита на него. Човек се отличава от животните освен по теглото на главния и гръб¬начния си мозък, още и по формата и големина¬та на лицето. Човек има такова чело, каквото никое животно няма. По големината, по форма¬та и по развитието на мозъчните центрове отп¬ред на челото се съди за човешката интелигент¬ност. Човек се различава от животните не само по количеството на мозъка си, но и по качество¬то. Той е създаден при съвършено особени аст- рологически съчетания от тия, при които живот¬ните са създадени. С други думи казано, при създаването си човек е минал през специална врата, за да слезе на земята. При процеса на развитието си ембриото на човека е минало в утробата на майката през около 400-500 хиляди форми по-ниски от него, докато дойде до чо¬вешката форма. Днес формата на човека е най- съвършената, в която се е проявил животът на земята. Над човешката форма има още много форми, през които човек в бъдеще ще минава. Засега обаче той трябва да развива своя мозък, да го приготвя за бъдещите условия. При днеш¬ното устройство на човешкия организъм тялото е подложено на големи промени. Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на чо¬века повече от 20-30 килограма, но от теглото на мозъка — почти нищо. Най-устойчивото ве¬щество в целия човешки организъм е това на мозъка. И тъй, най-ценното нещо в човешкия органи¬зъм е мозъкът. За тази цел човек трябва да вла¬дее мозъка си, т.е. да познава законите, които го управляват, за да може разумно да се ползва от неговата енергия. Мозъкът е голямо динамо на сили, на електрическа енергия, която изпраща по целия организъм. Ако знае правилно да се ползва от тази енергия, човек би могъл сам да се лекува. Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в чо¬века са положителни величини, които имат мяс¬тото си в известни центрове, в известни области на мозъка. Който знае как да се ползва от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздейст-вие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицателни величи¬ни. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от ко¬ито са едновременно и положителни, и отрица¬телни. Такива са, запример, съвест, самоуваже¬ние, общителност и други. Освен споменатите чувства и способности в човешката глава има още много такива: разру- шителност, сравнение, съвест и др. Когато човек има силно критичен ум и силно развито разру-шително чувство, той се проявява в живота като голям разрушител. Каквото препятствие срещне на пътя си, той иска да го разруши, да го пре¬махне. Човек, у когото е развит центърът на сравнението, каквито препятствия срещне в жи¬вота си, той ще ги премахне с разума си. Дълго време ще мисли и след това ще действа. Когато центърът на сравнението е добре развит в чове¬ка, той съпоставя нещата, изучава ги внимател¬но и тогава се произнася. Щом се натъкне на две различни идеи, той започва да ги сравнява, да ги съпоставя и тогава само или и двете отх¬върля или приема, или само едната от тях прие-ма, а другата отхвърля. Когато разсъдителните способности в човека са развити, той обича да търси причините на нещата, а оттам се ориенти¬ра и върху последствията им. Силно развитото чувство на предпазливост ражда в човека страх. В животинското царство страхът е закон, който регулира отношенията. Там слабият се спасява с бягане. Колкото краката му са по-дълги и може да бяга, толкова по-добре за него. За да се раз¬вие това чувство у животните, това показва, че условията на живота им не са били благоприят¬ни. Страхът у животните е страж, който ги пази от опасности, на които могат да се натъкнат. Не е добре, когато това чувство у човека се развие чрезмерно. Когато съвестта е силно развита, а разумът — слабо развит, човек става голям фа¬натик. Когато моралните чувства са добре раз¬вити, а разсъдителните способности слабо раз¬вити — човек пак става фанатик. И тъй, понеже у съвременните хора мозъчни¬те центрове не са развити хармонично, те не мо¬гат правилно да възприемат енергиите, които слизат от висшите светове, вследствие на което мислите, чувствата и действията им са непра¬вилни. Когато моралните чувства се развиват добре, главата на човека расте нагоре и приема красива форма във вид на кубе. Когато физичес¬ките чувства — запример чувството на самоза¬пазване, се развиват много, главата на човека расте на широчина. Когато обществените чувст¬ва в човека са развити чрезмерно, главата расте отзад. Ако чувството на самозапазване и общес¬твените или тъй наречените домашни чувства са силно развити, движението е наляво, т.е. глава¬та на човека се развива повече в лявата си стра¬на, вследствие на което моралните чувства са слабо развити. За да се даде ход на моралните чувства, трябва да се даде насока на движението на кръвта първо нагоре, а после надясно. Който иска да развие разсъдителните способности в се¬бе си, той трябва да мисли върху причините на нещата. Изобщо, съвременната наука се сили по различни начини да развие в човека всички мо¬зъчни центрове хармонично, за да прояви той своите дарби и способности.
Фиг. 2 Сега, като ученици работете съзнателно да регулирате чувствата си. Чувствата ви трябва да се уравновесят, да бъдат хармонични помежду си. Ако личните ви чувства са силно развити, регулирайте ги. Ако моралните чувства и разсъ¬дителните ви способности са слабо развити, ра¬ботете върху тях, за да ги засилите. Някой каз¬ва: Срам ме е да лъжа. Това не ми подхожда. Лъжата уронва моето достойнство, моята чест. В случая този човек изхожда от своите полумо- рални чувства. Той живее в свят, дето сам е цен¬тър. Обаче, когато някой каже, че не е право да постъпва по еди-какъв си начин, безразлично дали е в негова полза или вреда, той изхожда от своите морални чувства, от един възвишен свят. На фиг. 2 имате няколко полукръга, които представят проекции на сили. Коя от тия проекции В е най-голяма? — 1 2 3 4 5 6 Последната, т.е. шестата. Следова¬телно, колкото по- интензивна е една сила, толкова по-голяма ще бъде нейната проек¬ция. Затова, стремете се да имате широки възг¬леди, с голям простор. За да излезе извън физи¬ческия свят, на простор, на свобода, човек тряб¬ва да държи в ума си велики, възвишени идеи. Каква по-велика идея от идеята за Бога, за Пърг вата Причина на нещата? Който може да се свърже с Божествения свят, той ще се ползва от здравословните енергии в природата, които пов-дигат и подмладяват човека. За да възприема тия енергии, човек трябва да е развил морални¬те си чувства. Те се намират в горната част на главата. В съвременните хора най-силно развити са личните чувства, които се намират в задната част на главата дето всякаква култура отсъства. Ако има някаква култура, тя е от съвършено ни¬зък уровен. Че това е така виждаме от последна¬та европейска война. В тази война се биха хрис¬тиянски народи с вяра в един и същи Бог. Вой¬ната се свърши, но и до днес още те не се примириха. На какво се дължи разногласието между християнските народи? — Те имат едно религиозно верую, а различни политически вяр¬вания и убеждения, различни интереси. Техните интереси и убеждения доминират над религиоз¬ното им верую, вследствие на което остават неп¬римирими. Личните чувства у тях господстват над моралните. Един ден, когато силите на чо¬века се отправят нагоре към моралния, към въз-вишения свят, тогава всички лични, семейни, об-ществени, народни и общочовешки въпроси ще се разрешат моментално. Същият закон се отнася и към всеки човек индивидуално. Прилагайте този закон във ва¬шия личен живот да видите колко лесно ще раз¬решавате въпросите си. Представете си, че някой ви обиди. Ако обидата засегне вашите лични чувства, вие веднага ще се настроите срещу този човек и ще кажете: Всичко мога да направя, но никога няма да му простя за обидата, която ми нанесе. Ако не простите, какво ще спечелите? Друг някой пък ще се обиди на вас и няма да ви прости. Трети някой ще се обиди на втория, ня¬ма да му прости и т.н. Какво ще спечелите? — Нищо няма да спечелите, но ще се образува ре¬дица от обидени хора, на които личните чувства са засегнати. При това положение иа нещата ще дойде някой да се хвали, че е благороден човек, че лесно прощава. — Как прощава? — Като плати този човек дълга си с лихвите отгоре. То¬ва не е прощаване. Така всеки прощава! Прош¬ката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава. Защо човек трябва да прощава? — Защото всяка обида, която някой ви е нанесъл, съзна¬телно или несъзнателно, има за цел да ви пред¬пази от някакво зло, което предстои да минете. Представете си, че някой върже ръцете и крака¬та ви, а на гърба ви тури един чувал, който съ¬държа 500 кг. злато. В това положение ви поста¬вя в лодка и пуща лодката във водата. Какво ще стане с вас? Едва ще изминете 10-20 м над водата и лодката ще потъне на известна дълбо¬чина. Обаче в този момент един крадец се спу-ща подир лодката, бързо разрязва въжето на ръцете и краката ви, взима чувала със златото и ви тласка към повърхността на водата. Вие из¬лизате благополучно на брега и се радвате на новия живот. Ще се сърдите ли на крадеца, заде¬то е взел торбата със златото? Няма защо да му се сърдите. Торбата със златото ще бъде негова¬та заплата, понеже ви е спасил от удавяне. Това са морални разсъждения, с които трябва да си служите, когато искате да трансформирате със¬тоянията си, да превърнете например, обидата в благо за вашата душа. Тази е новата култура, която човечеството трябва да възприеме. Новите идеи, новите схващания дават възможност на ученика да различава своето състояние или свое¬то разбиране от чуждото. Каква е разликата, например, между гъсени¬цата и пеперудата? Гъсеницата и пеперудата се различават в начина на яденето. Гъсеницата яде много и лакомо, а пеперудата — малко и скромно. Тази е причината, поради която всеки може да стъпче гъсеницата. Кой може да стъпче пеперудата? — Никой. Тя има крилца, хвърка от цвят на цвят и сладък сок смуче с хоботчето си. След нея дохожда втора, трета, десета пеперуда и всички смучат от същия цвят. Значи 20 пепе¬рудки най-малко могат да се нахранят от сока на един цвят, когато една гъсеница не би се нах¬ранила и от 20 цвята даже. Страшна, разруши¬телна сила е лакомството. Такова нещо предс¬тавляват някои човешки желания. Те са ненасит¬ни като гъсеницата. Когато съзнае това, човек трябва да трансформира ония сили в своя орга¬низъм, които събуждат ненаситни желания в не-го. От сили, от енергии на гъсеница той трябва да ги превърне в енергии на пеперуда, която се задоволява със сладкия сок на цветовете. Живо¬тът на гъсеницата може да се уподоби на мате- риалистичния живот на човека, а животът на пе-перудата — на духовния му живот. В пеперуда¬та е развит интелектът. Това се вижда по нейната дрешка. Приятно е да гледа човек крил¬цата на пеперудата. На такава малка площ, тол¬кова цветове, толкова шарки, правилно, хармо¬нично съчетани и поставени на своето място. И тъй, трябва да знаете, че в морално отно¬шение всяка мисъл упражнява влияние върху бъ¬дещите форми, които ще се създадат. Ето защо, каквито мисли и да дойдат в ума ви, стремете се да бъдете вътрешно спокойни. Колкото отрица¬телни мисли да ви посетят, не се смущавайте. Човек трябва да придобие такова самооблада¬ние, че и с игла да се боде, да не трепва, да седи тих и спокоен, като че нищо не става с него. В това отношение животът благоприятства на съв¬ременните хора. Условията им са толкова про- менчиви, че без да иска човек ще развие самооб¬ладание. Днес срещате един богат човек, дово¬лен от положението си — утре го виждате беден, нещастен. Днес е разположен, с голям импулс за работа — утре го срещате неразполо¬жен, обезсърчен, не намира смисъл в живота. Тези смени в условията стават с цел да се изпи¬та човек, да се познае, да види до каква степен на развитие е достигнал. Ако донякъде е придо¬бил самообладание, той ще погледне на живота трезво, със спокойствие. Ако не е придобил са¬мообладание, ще се уплаши, ще се отчае от жи¬вота. Изкуство е, след като изгуби човек всичко, което е придобил в живота си, да се опре на своите способности и чувства и да каже: Щом имам ум, сърце и воля, от нищо не се боя. Това значи силен човек. Това значи човек с убежде¬ние. Трима души пътуват заедно и замръкват в едно непознато село. Решават да похлопат на първата къща в селото, да пренощуват там. Първият пътник хлопа. — Кой там? — Моля, закъснял пътник съм, отворете ми да пренощу- вам във вашия дом. — Не може, късно е вече. По това време не отваряме на никого. Вторият пътник хлопа: Моля, отворете ми да си почина и да пренощувам при вас. — Не може, не прие¬маме непознати пътници. Третият пътник хлопа: Моля, отворете да се подслоним във вашия дом. Те веднага излизат и приемат гостите. За¬що не отвориха на първите двама, а на послед¬ния отвориха? За да си обясните причините на това явление, ще ви приведа следния пример. Трима души пътуват и настигат една празна ко¬ла. Първият пътник се обръща към коларя с ду¬мите: Слушай, аз съм беден човек, мога ли да се кача в колата ти да си почина малко? — Не мо¬же. Вторият моли коларя за същото нещо, но и той получава отказ. Третият пътник изважда от джоба си един на*юлеон, показва го на коларя и го пита: Можеш ли да ни качиш на колата си? — Мога, качете се. Кое е накарало коларя да вземе пътниците на колата си? — Златната мо¬нета. Такова нещо се е съдържало в гласа и хло- пането на третия пътник, за да се съгласят селя¬ните да му отворят и да го приемат в дома си. Следователно има разлика в хлопането, има разлика в говора и думите на хората. Затова е казано в пословицата: „Блага дума желязна вра¬та отваря". Ще ви приведа още един пример, за да разбе¬рете какво представлява благата дума, да види¬те нейната сила. Трима души взимат инструмен¬тите си и тръгват на път. Единият носи гайда, вторият — тъпан, а третият — цигулка. Късно вечерта стигат в едно село и спират пред къщата на един богаташ. Първият пътник изважда гай¬дата си и започва да свири. Господарят се съ¬бужда от сън, чува пищенето на гайдата и вед¬нага изпраща слугите си да изпъдят този гай- дарджия. След малко тъпанджията започва да удря своя тъпан, мисли, че ще му отворят. Слу¬гите излизат вън, започват да го пъдят, като му казват, че господарят иска спокойствие, не му се слуша нито гайда, нито тъпан. Най-после тре¬тият пътник изважда цигулката си и започва да свири тихо, нежно. Богатият господар става от леглото, вслушва се и започва да се облича. Свиренето продължава. Той отива към прозоре¬ца, отваря го и вижда, че един цигулар, млад момък свири. Той веднага заповядва на слугите си да поканят цигуларя горе да им посвири. В това време жената и децата стават, обличат се и влизат в стаята да слушат младия цигулар. Зна¬чи, в дадения случай цигулката е благата дума, която отваря сърцето на хората и влиза в дома им на гости. Докато човек прилага в живота си своите груби чувства и наклонности, той всякога ще бъде пъден — никоя врата няма да му се от¬вори. Приложи ли нежните звуци на своята ци¬гулка, т.е. приложи ли моралните си чувства в своя живот, всяка врата ще му се отвори, всеки дом ще го приеме с думите: Добре дошъл! Следователно, докато човек не знае кога с какви чувства и способности да си служи, той всякога ще страда. Страданията на съвременни¬те хора се дължат на излишна енергия в техния организъм, с която не могат да се справят. Енергията им не е еднакво разпределена по всички техни удове, вследствие на което някои органи, някои центрове страдат от излишък, а други от недоимък. Същото се забелязва и в мо¬зъчните центрове. Някои мозъчни центрове са силно активни, вследствие на събралата се в тях излишна енергия. Достатъчно е най-слабото до¬косване до един от тези центрове, за да се про-изведе взрив. У някои хора се събира излишна енергия в центровете при ушите. Щом се предиз¬вика нахлуване на кръв в тия центрове, те ведна¬га избухват. За такива хора се препоръчва моти¬ка — да копаят, да изпратят част от тази енер¬гия в земята. Като срещнете такъв човек или трябва да го отбегнете, или да бъдете много внимателни с него. Много методи има за транс¬формиране на енергиите в човешкия организъм. Като ученици вие ще изучавате тези методи и ще ги прилагате. Представете си, че сте прекара¬ли голямо нещастие и се отчаяте от живота, ис¬кате да се самоубиете, да се хвърлите от някоя висока канара — това е състояние, което се дъл¬жи на някаква кармическа причина. Не бързай¬те, не се отчайвайте, но мислете защо идват в ума ви такива мрачни мисли и потърсете начин да смените състоянието си. Един млад момък се отчаял от живота и ре¬шил да се самоубие. Качил се на една висока ка¬нара и решил да се хвърли от тази височина да се убие. Докато решавал този въпрос, дожаляло му за живота, за младостта му и започнал да плаче. Защо плаче? — Много просто. Това със¬тояние не е негово. Той преживява състоянието на някой умрял, когото в миналото някога е бутнал от такава канара и го убил. Духът на ум¬релия иска да му отмъсти, да го застави той сам да се хвърли от канарата, да умре по същия на¬чин като него. Като знае това, младият момък трябва да се обърне мислено към духа на зами¬налия и да му каже: Слушай, братко, не ме зас-тавяй да извърша голяма грешка, от която ни ти, нито аз ще се ползваме. Ето, аз имам тяло, което давам и на твое разположение. Влез в ме¬не да живеем и работим заедно. В моето тяло могат да влязат много души, да образуваме ед¬но голямо съдружие и всички да работим в име¬то на една обща, велика идея, която ще ни пов¬дигне, ще осмисли живота ни. И тъй, не избягвайте страданията, не избяг¬вайте мрачните мисли, но се учете от тях. Няма по-приятно нещо от това, човек да се справи със своите мрачни и отрицателни състояния. Няма по-велико нещо от това, човек да се справи със своите мъчнотии и страдания и да гледа на жи¬вота с радост. Така са прекарвали живота си старите християни. Те са страдали и славели Бо¬га. Каквито страдания да минете, вие трябва да запазите своето достойнство като човек, като ученик. Отвън можете да бъдете слуга, да из¬пълнявате най-долната служба, но отвътре да бъдете господар. Мнозина външно заемат поло¬жението на господари, а вътрешно са слуги. За предпочитане е човек външно да бъде слуга, а вътрешно — господар. Сега всички хора трябва да работят върху се¬бе си, да се справят със своя песимизъм. Тех¬ният песимизъм е подобен на детските състоя¬ния. Някое момиченце играе с куклата си. По едно време куклата пада на земята и крачето й се счупва. Момиченцето започва да плаче неуте¬шимо. Щом поправят крачето на куклата, тъгата на момиченцето изчезва. Някое момченце играе с кончето си, но кончето пада на земята и се счупва. Момченцето започва да плаче, изпада в песимизъм. Щом му купят ново конче, песимиз¬мът изчезва. Такъв е песимизмът и на съвремен¬ните хора. Не, човек трябва да се анализира, да изследва дълбочината на своите чувства. Какви¬то и да са чувствата му, той трябва да ги транс¬формира, да не се поддава на тяхното течение. Какво страшно има в това, че някой изгубил сто хиляди лева? Както ги е изгубил, така ще ги на¬мери. Ще кажат, че се отчаял и щял да се самоу¬бие. Ако за сто хиляди лева човек е готов да се самоубие, той не разбира живота. Животът с нищо не се откупва. Който си позволява да се противи на живота, той ще бъде изхвърлен на-вън, в бездната, да прецени какво представлява самият живот. Един млад момък отишъл в чужбина да си търси прехраната. Тук потърсил работа, там по¬търсил, но никъде не могъл да намери — два- три деня гладувал, нямал пари за хляб. В това време минал покрай една турска гостилница, от която се разнасяли миризми на вкусни ястия. Това силно подразнило апетита му, той дълбо¬ко въздъхнал и си казал: Защо Господ ме остави в това положение? Той не мисли за мене. Силно обезсърчен той отминал гостилницата и продъл¬жил пътя си. В това време нещо отвътре му по¬шепнало: Погледни надолу! Той погледнал на¬долу и видял на земята половин лев. Бързо взел парите и отишъл в гостилницата да се нахрани. Като се успокоил, благодарил на Господа, че не го оставил да умре от глад. От този момент обаче работите му тръгнали напред. Човек трябва да се кали в живота. Изпитани¬ята имат предвид да калят човека, да го заста¬вят да учи, да работи, да разбере дълбокия сми¬съл на живота. Като работи върху себе си, той ще развие моралните си чувства, в които няма никаква апатия, никакво обезсърчение. Докато се обезсърчавате, вие сте на физическия свят, вие живеете в своите лични чувства. Щом се обез- сърчите, четете живота на великите хора, да ви¬дите през какви големи изпитания са минали. Ако не ви се работи, изучавайте Толстой. Той дава подтик към труд. Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво тряб¬ва да направите: излезте вън и наблюдавайте не¬бето. Свържете се с онзи свят над вас и помис¬лете за разумните същества, които работят неу¬морно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавате звездите, луната, да видите колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате вели¬чието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състо-янията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-сил- но, по-велико от това да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте труднос¬тите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата ги поставя пред голе¬ми изненади. На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да жи¬веят при най-мъчни условия. Някой намислил да напакости на своя ближен. Обаче вечерта съ¬нува, че неприятели го гонят и измъчват. Той се бори, бяга, едва се спасява. Като стане сутринта окончателно изменя решението си да отмъщава, да пакости на ближния си. Той е станал мек, внимателен, пази се да не увреди някого. Като разбере цената на живота, той влиза в правия път, в пътя на доброто. Упражнение. Представете си мислено следната картина. В лунна, светла нощ се качвате на висок планински връх. Като стигнете върха, ще намери¬те една висока канара, ще седнете върху нея и ще почнете да размишлявате, да наблюдавате небе¬то. Както седите, по небето се явяват малки об¬лачета, които постепенно растат, стават големи, черни облаци и покриват целия хоризонт пред вас — не се вижда вече луната, не се виждат ни¬какви звезди. Седите неподвижно на канарата, силно концентрирани в мисълта си и в това вре¬ме, далеч някъде, виждате на хоризонта малка светлинка. Небето се отваря, облаците се разсей¬ват, зората се пуква, и след малко слънцето пода¬ва своята пурпурна златна главица. Упражнението трябва да трае всичко пет ми¬нути. Р / г — /и г — /е п . Таи — Ь I — а и т е п . 19-та лекция от Учителя, държана на 28 февруари 1923 г., София