Допирни точки в природата, том 1
ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА ВОЛЯТА
Без страх!
Без тъмнина!
Тайна молитва.
За следния път пишете върху темата „Отличителните черти на живота".
Кои са отличителните качества на волята? Първото качество на волята е твърдостта. Твърдостта е опорната точка на волята. Значи волята трябва да бъде твърда и непоколебима като канара.
Второто качество на волята е смелостта и безстрашието.
Третото качество на волята е приложение, изпълнение, но без отлагане.
Често в ума на човека се явява отрицателната мисъл: Не може ли някога проявата на волята да спре човека в неговото действие? — Когато се говори за воля, ние разбираме нейните положителни прояви. Отрицателните прояви на волята са случайности. Ако трен спре всред пътя, това е случайност. Неговите спирки са определени — от една гара до друга. Всяка спирка вън от определените гари, това е вън и от тарифата на движението на трена. Следователно, твърдост, смелост, безстрашие и приложение са необходими качества за проява на волята на физическия свят.
Освен на физическия свят волята се проявява и в умствения свят. Отличителните качества на во¬лята в умствения свят са: разбиране, проумяване, схващане и долавяне. Това, което си разбрал, ще проумееш. Това, което си проумял, ще схванеш. Това, което си схванал, ще доловиш. Можете ли от схващането да отидете към разбирането? — Не, ще вървите последователно.
Едно от отличителните качества на волята в Божествения свят е нейното благородство. Волята трябва да бъде благородна, да има благороден импулс, благороден подтик.
Като знаете отличителните качества на волята в три различни свята, вие ще можете да окажете влияние върху своето тяло, върху сърцето и мозъка си. Запример разбирането, проумяването, схващането и долавянето са методи, чрез които можете да упражните влияние върху предната част на вашия мозък. Колкото по-близо е някой от центровете на мозъка до физическия свят, толкова по-голямо е въздействието върху него на физическите качества на волята: твърдостта, смелостта, безстрашието без отлагане. Развитието на горната част на мозъка, т.е. развитието на моралните чувства се постига чрез благороден подтик, предизвикан от милосърдие, правдивост, любов към Бога и любов към ближните. Тялото на човека е дадено като пособие за упражняване на волята. За да влезете в контакт, в прямо общение или в правилна обмяна със силите на природата, непременно трябва да знаете как да владеете тялото си. Органите на тялото трябва да бъдат под контрол на волята. Човек извършва волеви и неволеви движения, волеви и неволеви функции, което показва, че много неща не зависят от неговата воля. Запример сърцебиенето, мислите, чувствата са вън от човешката воля.
Окултната наука дава ред методи за контролиране на човешките мисли и чувства. Колкото и да се отрича факта, че мислите и чувствата са вън от контрола на волята, това лесно може да се докаже. Достатъчно е да ви убоде някой с игла, за да подскочите веднага и да измените състоянието си, да дойдете даже до избухване. Избухването, разгневяването е процес извън волевия контрол. Това е процес на ферментиране. Всяко ферментиране се дължи на особен род бацили, които са причина за образуване на вкисването. Много такива бацили съществуват както във физическия, така и в останалите светове. За да се освободите от влиянието на тия бацили, вие трябва да упражнявате волята си, тя да въздейства върху мозъка, специално върху въображението. То трябва да се намира под контрол на волята. Въображението представлява отвора на тъмната стаичка, камера обскура, в която се поставя светочувствителното стъкло на фотографията. От фотографа зависи дали да се отвори или затвори тази камера обскура. Когато ще фотографира, той отваря камерата. Там, дето въображението не е под контрол на волята, отвърстието на тази камера е постоянно отворено, вследствие на което на време и без време, съзнателно и несъзнателно се получават отпечатъци върху мозъка. Ако разбирате законите на природата, вие ще знаете кога да отваряте и затваряте тази камера. Има случаи, когато съвсем не ви са нужни външни впечатления.
Запример двама души се карат. Вие се спирате, отваряте камерата си и приемате впечатления. Тези впечатления се предават в мозъка и цели два-три часа след това се преповтарят. Трябва да мине известно време, докато тия впечатления в мозъка се изгладят и той се върне в нормалното си състояние.
Друг случай. Минавате покрай някоя гостилница точно в 12 ч., време за обяд. Искате да влезете вътре, да се нахраните. Пипате джоба си, но се оказва, че нямате пари. Тръгвате из улиците недоволен, неразположен, като носите във въображението си образа на всички ония хора, които ядат. Минавате покрай втора, покрай трета гостилница и виждате, че всички хора ядат. Настроението ви се влошава още повече и вие се чудите защо днес трябва да постите. — Чрез този пост разумните същества са ви поставили на изпит, да опитат волята ви. Този ден именно не трябва да минавате покрай гостилниците. У вас пък тъкмо тогава ще се яви желание да обиколите гостилниците, дано видите някой приятел да ви покани на обед. — Този ден останете дома си и разсъждавайте философски: Толкова години вече как ям и пия. Какво съм придобил от това? Не мога ли поне един ден да не ям и да постя? Така трябва да разсъждава окултният ученик. Да пости един ден, това не значи, че той трябва да се изтезава от глад. Че някой щял да гладува един ден — това е случайност, това е временна проява в живота, която трябва да се приеме в положителен смисъл.
Както виждате, методите на природата коренно се различават от човешките. Всички неща в природата не са систематизирани, както хората разбират. На пръв поглед като че всичко в природата е разхвърляно. Като се качвате по планинските върхове, виждате долини, гори, полета, в които всичко е в голям безпорядък: тук виждате големи дървета и веднага до тях по-малки; там виждате големи и малки цветя разбъркани; другаде виждате големи и малки камъни едни до други или разхвърляни. Гледате и се чудите на този безпорядък. Ако човек би нареждал градина, в първите редици ще постави малките цветя, после по- големите и така ще ги нареди последователно. Ако нарежда камъните, първо ще тури по-малките, после големите и т.н. Обаче, който разбира законите, във външния безпорядък той ще види смисъла, разумността на природата. Важно е за човека, като се движи всред природата, да разсъждава, да изучава нейните методи и закони. Изучете развитието на едно дърво и ще видите каква хармония съществува в отделните му части. Виждате, че едно дърво се е изкривило малко. Това не е случайно. Изкривяването на дървото показва, че то е срещнало някакво препятствие на пътя си. За да преодолее това препятствие, дървото се е извило малко. Значи, някаква разумност е движила развитието на това дърво. Следователно, когато срещаме изкривявания или някаква разхвърляност в природата, това говори за неблагоприятните условия, които съществуват на земята. Веднъж тези условия преодоляни, това показва каква голяма разумност има в природата. Също така и мислите, и чувствата на човека са разхвърляни, т.е. нехармонично поставени. Защо? Защото условията, при които живеете, не са бла-гоприятни. Какво трябва да правите? Да преустроите вашия ум, вашето сърце. Как ще ги преустроите? Като вложите в тях ново съдържание — нови мисли и нови чувства. Да преустроите мозъка си, това не значи да го завладеете. Често хората казват, че трябва да завладеят природата. Не, природата никога и никой не може да завладее. Природата представя Божественото тяло. Следователно Бог никога няма да остави някой да завладее тялото Му и да се разпорежда с него, както иска. Понеже съвременните хора искат да завладеят природата, те си навличат големи злини и нещастия. По този начин тя им дава добър урок, показва им, че те не могат да я завладеят. Те трябва да й се подчиняват, да я слушат. Мислите ли, че бащата ще се остави на сина си да му тури гем на устата и да си играе с него като с конче? Да завладеем природата, това значи да завладеем своите мисли, чувства и желания. Друго криво положение у съвременните хора е мисълта, която те поддържат, че трябва взаимно да си упражняват влияние, да се завладяват. Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага с ред методи за това. Като свържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече. Щом се събуди, ще му кажеш: Сега аз заповядвам! — Какво печелиш с това? Тялото на човека можете да владеете, но никога неговия ум и неговото сърце. Щом се освободи от въжето, той ще направи същия опит с вас. Когато спи човек, вие можете да го връзвате и като вързан, можете да му влияете, но щом се събуди, влиянието остава само върху тялото му, а не и върху ума, сърцето, душата или духа му — те никога не могат да се подчинят на чуждо влияние; те не се поддават на връзване.
И тъй, при упражняване на волята Бялото братство изисква всяка мисъл да бъде чиста, пря¬ма, изправна и благородна. Силната воля не под¬разбира груба, физическа проява, както съвре¬менните хора казват, но тя се изразява в прими¬рителни действия. Допуснете, че един ден ви се представят сто случая да направите зло, а един случай да направите добро. Силата на волята ви ще се види при стоте случая, ако се прояви в при¬мирителен смисъл. Обаче, ако направите сто зли- ни, а едно добро, доброто не може да компенси¬ра извършените злини. Следователно всеки тряб¬ва да упражнява върху себе си вътрешен контрол, да прилага волята си, за да разбере своите отно¬шения към природата и към ближните си.
За да изучавате проявата на волята трябва да наблюдавате растенията. Запример, ако отидете в някоя борова гора, ще видите, че боровете растат наблизо един до друг и приемат конусообразна форма. Когато растат близо един до друг, те икономисват пространството. Боровете предават това свое качество и на брястовете, както и на други дървета, които растат около тях. Запример, щом са около боровете, брястовете растат наго¬ре, приемат конусовидна форма; щом са далеч от тях, те се издигат нагоре и се разширяват. Боро¬вете обаче, винаги запазват своята конусовидна форма. Това показва, че борът има духовна кул¬тура, той не е материалист. Следователно, когато се разширява нагоре, волята има материалисти¬чески стремеж; когато запазва конусообразната си форма, с постоянен стремеж нагоре, тя има духовен характер.
Сега ще ви дам един метод за развиване изд-ръжливостта на волята. Този метод е тъй нарече¬ният примирителен. Той се отнася само до ония хора, които имат силна воля. Ето в какво седи методът. Ще си представите, че сте студент, при¬готвили сте си 25 000 лева за издръжка, но по ня¬каква случайност, някой влиза в стаята и открад¬ва парите ви. Започват ред изпитания: хазяйката ви изпъжда от къщата си; гостилничарят не ви да¬ва да се храните в гостилницата му; приятелите ви изоставят и вие оставате на улицата сам, без подслон, скитащ се от една улица в друга, без ни¬каква помощ. Като си представите това нещо, ще се наблюдавате, да видите какви чувства се съ¬буждат у вас. Ако се уплашите и кажете, дано не ви се случи такъв изпит, вие сте пропаднали. Кол¬кото и да се молите да не ви дават такъв изпит, има вероятност да ви се даде, има вероятност и да не ви се даде. И едното е възможно, и другото е възможно. Мислите ли, че като постъпите в ня¬кое музикално училище, няма да ви дават мъчни упражнения? Ако ученикът каже на учителя си, че иска да му дава лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Който иска да учи, той трябва да е готов на всичко — и на мъчни, и на лесни упражнения. Ако отидете при някой ху¬дожник, и там ще срещнете същото. Речете ли да искате само лесни упражнения, учителят ще каже: Намери си друг учител! Следователно, щом влезе¬те в окултната школа, ще очаквате мъчни задачи. Ако си правите илюзии, че там ще ви дават само лесни задачи, учителят ще каже: Намери си друг учител! Това училище не е за тебе. Следователно, както в науката, в музиката, в изкуството са необходими упражнения, така и в окултната наука са необходими методи. Ако не прилагате дадените методи, няма да постигнете желаната цел, няма да придобиете нужното зна¬ние. Има хора в света със силна, с твърда воля.
Като дойде до някоя операция, такъв човек дава ръката си да му направят разрез без никаква упойка. Той седи спокоен, мускул не мръдва на лицето му и като се свърши операцията, казва: Свършихте ли вече? — Как е развил той тази во¬ля? Чрез упражнения, чрез прилагане на различ¬ни методи. Бих желал и вие да имате такава во¬ля. Като дойде ножът до кокала, да турите ръка¬та си върху раната и след 20 минути да оздравее. Човек със силна воля може да направи това. За¬що? Защото той може да концентрира праната от въздуха и да я отправи към раната си. За да пос¬тигнете такава воля, трябва да бъдете безпощад¬ни към погрешките си — не да се критикувате, но да констатирате нещата така, ^акто сеизмографът отбелязва земетресенията, както светочувствител- ната плоча на фотографията отпечатва образите. Не бивайте слепи към погрешките си, но ги изп¬равяйте! Как ще изправяте погрешките си? Посе¬тете едно музикално училище и ще видите как учителят поправя ученика си. Двамата свирят и ако ученикът сгреши някъде, учителят казва: Не свириш вярно. Започни отново! И двамата започ¬ват отново. Щом ученикът изправи погрешката си, учителят казва: Продължавай нататък, вземи другата позиция! — Като греши, трябва ли уче¬никът да свали лъка от цигулката, да заплаче и да каже: Учителю, простете ме, сгреших. — Няма защо да плаче, да прекъсва свиренето. Той тряб¬ва да върви напред.
И тъй, като направите една погрешка, не оста-вяйте цигулката и лъка настрана, но продължа¬вайте, правете опит след опит, докато най-после тоновете на вашата цигулка се слеят с тоновете на цигулката на вашия учител. След това продъл¬жавайте напред. Какво е цигулката за човека? Цигулката представя човешкото тяло. Какво пра¬вят учениците но музика? Като не им върви, те продават цигулката си. Пазете свещено следното правило: И при най-мъчните условия на живота не продавайте цигулката си! Цигулар, който при трудните условия на живота продава цигулката си, е осъден на големи страдания. Имал дългове, които трябвало да плати. Щом има дългове, нека свири. По този начин той по-лесно ще изплати дълговете си, отколкото ако продаде цигулката си. От окултно гледище не е позволено на учени¬ка да продава цигулката си. Ако продаде цигул¬ката си, той ще се намери вън от училището. Все¬ки ученик трябва да има своя цигулка, училището не дава цигулки на заем. Следователно каквото да е тялото ви, каквито недостатъци да има, те могат да се изправят. Как? Чрез упражнения. Както цигулката чрез упражнения се все повече обработва, така и човешкото тяло чрез упражне¬ния, чрез работа се изправя и развива. Запример тази година мога да ви дам задача да работите върху носа си — да го продължите или разшири¬те с един-два милиметра. По-лесно е да се раз¬шири носът, отколкото да се продължи. За да стане волята ви устойчива и положителна, трябва да измените палеца и долната част на брадата си. Долната част на брадата ви трябва да бъде мал¬ко издадена навън, да се образува малка вдлъб¬натина. Това оформява брадата, придава й по- хубава форма. Палецът пък трябва малко да се разшири и продължи. Ако не можете да постиг¬нете това, каква воля е вашата?
Казвате, че хората си влияят взаимно. Питам: Като студенти какво влияние оказахте в универ-ситета? Вие имате убеждения, но се страхувате да не ви познаят какви сте и гледате да минете неза-белязано. Вие искате като богатият търговец да минете незабелязано покрай разбойниците, да не ви оберат. Така постъпва страхливият човек. Който има положително верую, положително убеждение, той трябва да бъде готов да обоснове своето верую не с думи, но с прояви. Човек с убеждение е като електрически ток, който тече по жиците. Дето минава, произвежда светлина и топлина. Умовете на повечето светски хора функ¬ционират главно около ушите, около слепите очи, вследствие на което мисълта им не може да се издигне в горната част на мозъка. Опитният градинар отправя водата там, да полее тези час¬ти, да се създаде в тях по-висока мисъл. Така постъпва природата. Как възпитава тя материа- листа селянин? Докато има плодородие, той оби¬каля кръчмите, пие, чука се с приятели, за нищо не мисли. За да го застави да мисли, природата започва да го възпитава. По какъв начин? Изпра¬ща суша. Селянинът сее, но реколтата е слаба, а сушата голяма. Седи селянинът и си мисли: Как¬ва е тази работа? Какво съм сгрешил пред Госпо¬да? Мисли той и повдига очи нагоре. Ако две- три години наред няма дъждове, сеитбата изсъх¬ва. Селянинът още повече се замисля и става по-смирен. Значи, когато иска да възпита човека, природата му взима ония предмети, които отвли¬чат вниманието му, които му пречат да мисли.
Друг- метод, с който природата въздейства върху материалистите, е поставяне на клинове. При този метод не се иска много говорене. Ще минете покрай някой материалист и ще му каже¬те тихичко: Мислиш ли, че материята е нещо реално? Или: Мислиш ли, че сегашният живот е ус-тойчив? Ще кажете тези думи и ще заминете. Те са като клинове в мисълта. Тогава човек започва да мисли. Природата има за цел да застави чове¬ка да мисли, а не да го убеждава. Щом мисълта му почне да действа, той ще ви потърси, ще иска да поговори с вас върху материята. Но и в този случай вие не му говорете надълго, нека той се изкаже. Като се изкаже, запитайте го: Мислиш ли, че твоите възгледи са прави? Това ще го за¬сегне и той ще продължи да говори, да доказва, че възгледите му са прави. Когато говори, вие трябва внимателно да го изслушате. Достатъчно е веднъж да се заинтересува, за да търси случай да се разговаря с вас. Той не се поддава, съзна¬телно даже дава отбой, но мисълта му започва да работи. Щом мисълта му почне да работи, енергията на новата мисъл прониква в него, за¬почва да напоява и горните центрове на мозъка. Този метод се казва „метод на подпушване". Чрез него ще подпушите човека от едно място, за да го накарате да търси изход от друго. Правете малки опити в това отношение, да видите какви резултати ще имате.
Размишление.
Без страх
в Любовта безгранична!
2-ра лекция от Учителя,
държана на 11 октомври 1922 г., София.