Допирни точки в природата, том 1
ГОРДОСТ И ТЩЕСЛАВИЕ
Р 1г — /йг — /е п . Таи —Ь1 —аитеп. Размишление. Четоха се темите върху произходът на юмру-ка. Сега ще ви задам въпроса: Каква е разликата между постоянното и променчивото в живота? — Постоянно в живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също. Променчиво е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е раз-ликата между реалността и сенките на живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реал-на ли е свещта в огледалото? Не, тя е отраже¬ние, сянка на истинската свещ. Значи, запалена¬та свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допус-нем, че някое същество заема известно положе¬ние пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюда¬ва промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загас- ва, ту се запалва и това същество вади заключе¬ние, че в природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва при¬чините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промени¬те, които стават пред него. Тази е причината, за¬дето хората често приемат сенките на нещата за реалност. Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в духовния свят, по отражение съ-щото става и на физическия свят. Някое същест¬во в духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от духов-ния свят започва да загасва една по една свещи-те. Същото става и на физическия свят. Най- после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След 12 часа същес-твото от духовния свят започва да запалва све-щите една след друга, а съществото на физичес-кия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създа¬ва за явленията в природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледало¬то създава за промените и явленията, които наб-людава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключе¬ния от сенките, от отраженията на реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическа¬та светлина, че е реална? Електрическата свет¬лина не е реална, тя е отражение на слънцето. Ако слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо дру¬го, освен кондензирана слънчева енергия. Въз основа на тези разсъждения питам: човек реално същество ли е? И човек не е реално съ-щество. И той е отражение, сянка на нещо по- високо от него. Не само това, но човек е отра-жение на две същества още. Значи, той живее ед-новременно в три свята. Представете си, че човек е светещо тяло (фиг. 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него об-раза на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало О, в което образът повторно се отразява. Този въп¬рос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзор¬ни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това поло-жение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в пър-вото огледало, и тогава не можете да се разви-вате. Следователно, за да придобиете истинско знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се раз-вивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различа-вате реалността от сенките или отраженията на нещата. За следния път пишете върху темата „Разлика между гордост и тщеславие". Като размишлява¬ те върху темата, внимавайте да не разбъркате тези две понятия, да вземете тщеславният човек за горделив и горделивият — за тщеславен. Между горделивия и тщеславния човек има ряз¬ко различие. Който намери тази разлика, той по никой начин не може да се обърка. Гордостта произтича от ума, а тщеславието — от сърцето. Горделивият човек е подобен на къртица, която тихо, без шум, от никого незабелязана, рови зе-мята. Хората виждат тук-таме купчинки пръст, но кой ги е изкарал навън, не знаят.-Тщеслав¬ният човек е подобен на кокошка, която едно /П\ (Фиг. 1) яйце да снесе, окряква света, всички да чуят, че е снесла яйце.
Сега ще нахвърлям няколко мисли върху гор-достта и тщеславието. Гордостта се дължи на чрезмерно развито самоуважение в човека. Тщеславието пък произтича от желанието на чо-века да има доброто мнение на хората, да бъде обичан от тях. Тщеславният е човек на съвре¬ менната култура. Той се облича хубаво, по пос-ледна мода. Дрехите, обущата му са всякога чисти; вратовръзката, карфицата — добре пос-тавени, на място; косата му е хубаво, гладко причесана. Тщеславният иска да покаже на хо-рата, че е особен, че какъвто е отвън, такъв е и отвътре. Той обещава много, изпълнява малко. Като не може да изпълни обещанията си, ведна¬га се извинява. Горделивият е точно обратното на тщеславния. Той не обича външно да се представя. Ако не го познават хората, той мина¬ва за скромен, за смирен: не вдига шум около себе си, а всъщност самоуважението е силно развито в него. Като пишете темата си, пишете и за ползата и вредата от гордостта и тщеславието. Гордостта и тщеславието играят важна роля в науката. Когато тщеславен човек направи ня-какво откритие, той ще го разтръби по целия свят. Тази е причината, поради която много тео¬рии се явяват в света и живеят най-много по ед¬на-две години. Всички теории, които набързо се раждат, са плод на човешкото тщеславие. Те бързо се раждат и бързо умират. Тщеславният човек е много Самоуверен, но като се убеди, че не е прав, лесно отстъпва. Гордостта е дала об¬ратни резултати в науката. Тя е създала консер¬ватизма. Вследствие на гордостта знанието е за¬държано за достойните хора, за аристократите. Простата маса, народът не е достоен за знание. Гордият не търпи хора, които знаят повече от него. Той счита, че простите хора трябва да бъ¬дат невежи. Тщеславният иска всички хора да имат знания, да бъдат учени. Следователно, гордостта привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги пръска навън, към периферията. Каквото да стане с тщеславния човек и около него, той непременно ще го отрази най-малко през двете огледала, С и О. Докато свещта гори пред огледалото, тщеславният казва: Аз мога да направя това, аз мога да направя онова. Щом свещта изгасне, той казва: Не зная какво стана, и аз сам съм изненадан. Докато свещта гори и огледалата отразяват, тщеславният казва: Учен човек съм аз, всичко мога да направя. Щом свещта изгасне, той казва: Стана нещо, но и аз не съм виновен за това, което се случи. И тъй, изучавайте гордостта и тщеславието в техния естествен вид, за да ги превърнете в нещо полезно. Те са недъзи, от които човек може да се ползва. Обаче, когато изучавате своите недъ¬зи, както и тия на хората, не ги разглеждайте като нещо индивидуално, но като колективни качества, като остатъци от миналите култури на човечеството. Когато изучавате чувствата и способностите в човека, трябва да се спрете върху устройството на човешката глава и ще видите, че тя не е ед-накво развита навсякъде. Има области, които са но-добре развити. Ако горната част на главата (фиг. 2) е добре развита, това показва, че морал-ните чувства (С) в човека са развити повече от личните, от егоистичните, които се намират в задната част на главата.(В). В долната част на главата, в областта (В) се намират домашните чувства. В предната част на главата се намират умствените способности на човека (А). Колкото по-голям е ъгълът 1, толкова по-силно са разви¬ти умствените способности в човека. Щом ъгъ¬лът 1 се намалява, едновременно с това се нама¬ ляват и умствените способности в човека. Като изучавате френологията, вие ще намерите места-та на всички мозъчни центрове по главата и ще познавате кои от тях са по-развити и кои — по- слабо развити. Но и да не знаете нищо от фре- нология, вие можете да намерите местата на ня-кои центрове но следния начин: когато някой ваш близък, или познат ви обиди силно, у вас ще се засегнат личните чувства. За да познаете де се намират тези чувства, наблюдавайте се в това време, да разберете на кое място на глава¬та ще усетите повече топлина, по-голямо наля¬гане. Там, дето усетите топлина и налягане, е мястото на личните чувства, понеже от обидата, която сте изживели, е нахлула на това място по¬вече кръв. Когато личните чувства в човека не са силно развити, както и да го обиждате, този чо¬век не се засяга. Ако е въпрос да изкара нещо, той мисли за парите и повече не се интересува. Когато самоуважението е добре развито, човек е много чувствителен, той гледа да не обиди ни¬
(Фиг. 2) )! човека злопаметен. кого. Самоуважение-то е благородно чув-ство, а гордостта — болезнено. Гордост-та е опасна и в това отношение, че прави Злопаметният човек не прощава лесно. И след хиляда години той още помни оби-дата и е готов да отмъсти. Затова именно е казано в Писанието: „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат". В морално отношение личните чувства спъват човека. Колкото по-сил-но са развити личните чувства в човека, толкова по-слаби са моралните. В развитието на човека едно от първите чувс-тва, което се е явило в него, е чувството на охотливост, на апетит, на желание да се храни. Този център се намира пред ушите (фиг. 2). Бла-годарение на този център в човека се явило же-лание да опитва, да вкусва нещата, вследствие на което се е създала устата. След време човек е видял, че не може само с устата да работи, зато-ва е почувствувал нужда и от друго спомагател-но средство. Така той създал ръцете като втора проекция в своя живот. Личните чувства в човека говорят, че като ин-дивидуално същество той живее само за себе си. Като се е видял сам, като видял, че няма хора около себе си, които да го хвалят, създало се е в него чувство на тщеславие — жената в човека. После се явила гордостта — мъжът в човека. Човек обича да се хвали сам. Ако някой ученик е тщеславен, той мисли, че всичко знае. Ако учителите му не го задоволят както очаква, той казва: Този учител нищо не знае, онзи нищо не знае и т.н. Учителите не трябва да се разправят с него, но нека го подложат на изпит, да му до-кажат какво знае. Учителят по математика вли¬за в клас, извиква тщеславния ученик и му дава да реши една задача. Ученикът започва да реша¬ва: мъчи се, ггьшка, поти се — не може да реши задачата. Той става засрамен от мястото си, по-дава листа на учителя и сяда на мястото си. — Ето как се възпитава такъв ученик. Няма защо учителят да се разправя с него, да му доказва, че не знае. Като не може да реши задачата, уче-никът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и природата. Ка¬то види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, от са¬мо себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем. По същия начин и учените хора капиту¬лират. Някой учен изследва един научен въпрос. Прави опити, изчисления, не може да се домог- не до истината. Най-после се отказва от своето изследване. Дойде втори учен, използва опитите на първия, но и той не може да реши въпроса. След него дохожда трети, четвърти учен, но всички се убеждават, че този въпрос е един от трудно решимите. След тях дохождат духовните хора, и те подемат този въпрос. Свързват се с разумния свят и оттук търсят някакъв начин за разрешаване на въпроса. Едни от начините се оказват верни, други — неверни, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у ед-ните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И дейст-вително, в мозъка на всеки човек е вложена гра-мадна енергия, от която, при сегашните условия, може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо, човешката енергия може да се разрабо¬ти в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която да-ва активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са три-те насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчи-ната се проектира на физическия свят, дълбочи-ната — в духовния, т.е. в сърдечния или астрал- ния свят, а височината — в умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката ми-съл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енер-гия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Това всеки е забелязал. Когато се отпусне, когато стане мързелив, човек започва да надебелява, придобива много мазнини. Като не разбира законите на природата, той се радва, че се е оправил. Никакво оправяне не е това. При-родата няма да закъснее да даде урок на този чо-век. Как? Ще му изпрати една болест, която всич-ко ще стопи. С това тя иска да каже, че трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой. Никой няма право да държи енергиите на приро-дата в застой. Следователно природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята: физически, духовен и умствен. Той трябва да ра-боти едновременно и в трите свята. Особено то- 16. Допириитс точки в природата ЛЛ 1 ва се изисква от ученика. Като наблюдавам ли-цата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата, отколкото в умствения свят. Вие още не сте влезли в света на здравата, положи¬телна мисъл. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало. Измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час — пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план. Неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не може да направите — пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илю-зии. Знайте, че новият костюм нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на живота кос-тюмите не спасяват човека. Защо? Защото съвре-менните хора още живеят в низшите полета на астралния и менталния свят. Докато не излязат от тези полета, те нищо не могат да направят. Това, което сега става на физическия свят — страдания, изпитания — всичко иде в помощ на съвременните хора, да ги подтикне към новата култура, към новия живот. Невидимият свят из¬праща свои представители да се въплътят на зе¬мята, с цел да дадат нова насока на културата. Представете си, че някой се облече хубаво, огледа се пред огледалото и излезе вън. Каква дейност ще прояви този човек вън? Ще влезе в някое кафене, ще вземе вестник, ще запали цига-ра и ще започне да бистри политика. Тези дни срещам един от учениците, доста напреднал, върви бавно, мисли нещо и държи цигара в ръ-ката си. Като ме видя, скри цигарата, поздрави и продължи пътя си. Навярно този ученик е ка¬зал в себе си: Друг път ще бъда внимателен, да не ме видят, че пуша. Не, този ученик трябваше да има доблест да каже: Ще ме извините, аз имам една слабост, пуша от време на време, но ще работя в това направление да се справя с то¬зи недъг. Ученикът трябва да бъде свободен от тези недъзи — пушене, пиене вино, ракия и т.н. Когато стомахът на човека е слаб, позволява му се от време на време да сипва по няколко капки вино във водата за усилване. Това е само за светските хора, но не и за ученика. Ако иска да пие вино, ученикът може мислено да приеме из¬вестна доза вино и да се задоволи. Чрез мисъл¬та си ученикът може да се лекува. Как? Направе¬те следния опит. Някой ученик заболява от трес¬ка. Той знае, че лекарите препоръчват против треска хинин, за възрастен човек една доза от 40 сантиграма. В това време някой ваш познат, който се лекува с лекари, заболява също от треска. Той взима 40 сантиграма хинин от апте¬ката и го поглъща, а вие мислено ще приемете същата доза хинин. Ще отидете до някоя аптека, ще си представите, че купувате 40 сантиграма хинин, ще се върнете дома си и мислено ще взе¬мете хинина. По този начин ще проверите сила¬та на мисълта. Трябва да знаете, че елементите на хинина се намират и във въздуха, и в самото растение, от което се получава. Разликата е та¬зи, че растението е преработило тези елементи, синтезирало ги е в едно съединение, докато във въздуха елементите на хинина са свободни, от¬делени един от друг. При сегашното състояние, в което се намира-те, вие често се натъквате на някои наследстве¬ни черти, за които трябва да бъдете морално готови да ги посрещнете. В първичното тяло на човека, или в тъй наречения матрикс, са склади¬рани всички добри и лоши семена на човешките мисли и чувства, които от време на време се проявяват. Във всяко прераждане човек дава възможност или подтик на някои от своите мисли и чувства да се проявяват, да се разви¬ват. За тази цел той трябва да има знания, за всеки даден случай да разбира как да постъпва. Запример, някъде в градината си имате трън. Какво ще направите с този трън? Ще го приса¬дите, нищо повече. Ама могло да се изкорени. Никакво изкореняване — ще го присадите. Ня¬кой е горделив. Гордостта в него е трън, който не трябва да се корени, но да се присади. Този трън може да се присади, само когато се подчи¬ни на моралните чувства в човека. За тази цел човек трябва да развива моралните си чувства. Те се развиват чрез ума. Когато разработва ум¬ствените способности в себе си, по този начин човек влияе върху моралните си чувства и ги развива. За развиване на мозъка, на умствените способности пък влияят всички отрасли на из¬куствата, на техниката, както и всички научни дисциплини. Ако се вгледате в природата, ще видите, че в нея има и музика, и изкуство, и наука. Де е му-зиката в природата? В течението на водите, в клокоченето на изворите, в шумоленето на лис-тата, в духането на ветровете. Де е изкуството в природата? В различните краски на цветята, на крилцата на насекомите и пеперудите, на птици-те. Де е архитектурата в природата? В строежа на планините и скалите. Де са естествените нау-ки? Естествените науки са изразени във всички минерали, растения и животни. Не само това, но в природата ще срещнете философията на всички науки. Следователно, който иска да се самовъзнитава, нека влезе в контакт с живата, разумна природа. Този контакт може да се съз-даде, когато човек постави в ума си мисълта, че природата е жива, разумна и интелигентна. Де¬то влезете в природата, вие сте обиколени от живи, съзнателни същества и сили. Достатъчно е да се нагласите съобразно нейните трептения, за да можете да влезете в общение с нея. Щом влезете в общение с природата, тя ще ви упътва, ще ви дава методи за правилна и разумна рабо¬та върху себе си. Обаче това не се постига из¬веднъж, но постепенно, с течение на времето. За¬това не напущайте още стария си живот. В този живот вие събирате нови възгледи, складирате ги в подсъзнанието, дето те се проявяват при специфични случаи. Сега, ако ви запитат в какво седи силата на човешкия ум, какво бихте отговорили? Какви качества трябва да притежава умът на човека? Едно от качествата на човешкия ум е творчест-вото, въображението. Като погледнете отгоре главата на човека, тя е закръглена, има форма на небесния свод. И наистина, когато изучава звездите, слънцето, човек развива въображение¬то си. Който иска да развие въображението и разсъдливостта си, той непременно трябва да изучава звездите, да наблюдава небето. Въобра-жението и разсБдителността са два центъра, ко-ито се намират отпред, на челото. Когато тези центрове в човека са добре развити, местата им са издути. Хора, у които е развит центърът на причинността, са особено силни в сравненията. Те съпоставят явленията, сравняват ги и вадят общи резултати. За да се сравнят две величини, едната от тях непременно трябва да бъде по-го- ляма или по-малка от другата. За да се сравнят тези две величини, трябва да си послужите със съответното чувство. Сравняването пък става чрез измерване. За тази цел трябва да се влезе в областта на музиката. Музиката, математиката в човека също така са свързани с известни цент-рове. И тъй, способен, умен човек е този, който действа едновременно в три области на своя ум: в широчина, в дълбочина и височина. Той тряб¬ва да бъде добър математик, музикант, фило¬соф; освен това в него трябва да бъдат добре развити моралните, обществените и домашните чувства. Изобщо, когато всички способности и чувства действат едновременно в човека, той минава за умен, за правилно развит човек. Наб¬людавайте, изучавайте главите на различните хора да видите каква е йдеалната глава. Вие трябва съзнателно да работите, да въздействува- те върху различните мозъчни центрове, да ги разработвате. Когато не успеете в нещо, вие се обезсърчавате. Обезсърчаването е недъг, който произтича от силно развити лични чувства в чо-века или от чрезмерно развит страх. Дето стра-хът и гордостта са силно развити, там надежда¬та е слабо развита. Силно развити честолюбие и страх и слаба надежда раждат песимизма. Песи-мистът казва: От мен човек не може да стане. Този човек започва да страни от хората и се вглъбява в себе си. Това се дължи на страха. Гордостта пък кара човека да се държи нависо¬ко, а същевременно и да лицемери. Слабо раз¬вита надежда кара човека да гледа отрицателно на нещата, заради което той употребява отрица-телни думи в речника си. Когато разсъдъкът и сравнението са силно развити, а милосърдието — слабо развито, човек става силно критичен. Ако и милосърдието е добре развито в него, той минава за справедлив. Без милосърдие, при сил¬но развит разсъдък и сравнение човек става без¬пощаден критик. Това се дължи на две силно развити положителни чувства в него и на едно слабо развито чувство — милосърдие. Това по¬казва, че у критика липсва едно морално чувст¬во. Съвременните критици са хора все от този тип. Юначеството в човека се дължи на силно развита смелост, разрушителност и страх. Юна¬кът е едновременно и много смел, и м"ного страхлив. Юнаците са много страхливи, защото в тях има силно развит личен елемент. Окултният ученик трябва да бъде герой, да развива в себе си безстрашие, самообладание. Това е необходимо за ученика, защото и той, като военните, ще излезе на бойното поле, всред много гранати и куршуми. От всички страни ще го обстрелват и той трябва да издържа. Това е геройство! На окултния ученик не е позволено да се страхува. И от вас се изисква геройство. От обикновени герои, на които краката трепе¬рят, вие трябва да станете истински герои. Ако се страхувате, ще си признаете тази слабост. Каквито недъзи или добродетели да имате, ще ги изнесете такива, каквито са — нито ще ги преувеличите, нито ще ги намалите. Ще конста-тирате нещата както са, и ще гледате, ако са не-дъзи, да ги изправите. За да се калите, за да преодолеете страха, излизайте вечер, в тъмна бурна нощ, във време на светкавици и гръмоте-вици вън от града: първо на половин киломе¬тър, после да един, два и повече километра, ка¬то се стремите да запазите присъствие на духа. Може да ви се случи да минете през някоя гора и да ви нападнат вълци. Вие трябва да бъдете готови да минете покрай тях без да ви засегнат. Вълк никога не напада смел човек. (— Ако някъ¬де ни следят да ни застрелят, трябва ли да ми¬нем през това място?) — Ако не сте готови, ми¬нете от друго място. (— Изобщо, как трябва да се гледа на опасностите?) — Който е придобил безстрашие, той може да излезе срещу опасност-та и нищо да не го засегне. Който е страхлив, нека седи у дома си, докато опасността мине. Едно е вярно: окултният ученик не може да бъде преследван с цел да го убият. Ако някой от вас е подложен на такъв изпит, това е негова карма, която той трябва правилно да ликвидира. Ще бъдеш смел: ще излезеш един, два, три пъти срещу неприятеля си и на четвъртия път той непременно ще избяга. И да стреля, няма да улучи. Защо? Везстрашието е сила, която отбива куршума от неговия път. Ако успеете да се срещнете лице с лице с неприятеля си, ще турите ръката си върху рамото му и ще кажете: Слу¬шай, приятел, няма защо да стреляш. Ако си обиден нещо от мен, аз съм готов да изправя погрешката си. Ако ти дължа нещо, готов съм да се изплатя с лихвите отгоре. — Смел трябва да бъде човек — с връзка, с вяра в Учителя си. Пред такъв човек всяко зло отстъпва. Ако неп¬риятелят ви вдигне револвер да ви убива, доста¬тъчно е да погледне лицето ви, да види вашето безстрашие и любов, за да свали моментално ръката си и да се откаже от намерението си. По този начин вие минавате спокойно, защото сте издържали изпита си. Този човек е изпратен от невидимия свят само да ви изпита. Не е лесна тази задача, но може да се реши. Като ученици вие минавате известни мъчно-тии, които не са нищо друго, освен последствия на вашия минал живот, т.е. преживяване на ва-шата карма. Ако не се възползвате от опитнос- тите на вашия живот, вие нищо не сте придоби¬ли. Ако не извадите никаква поука от противо-речията на своя живот, вие нищо не сте придобили. В разрешаване на противоречията се крият закони, сили, посредством които уче¬никът може да превръща отрицателните състоя¬ния в положителни. Когато ученикът напредне, ще го поставят при условия да срещне мечка в гората. Безстрашният ученик ще погледне спо¬койно мечката в очите, ще вземе дясната страна на пътя, а мечката — лявата и така ще се раз¬минат. Щом се разминат, опасността е избегна¬та. Мечката никога не се връща от пътя си. В редки случаи тя може да се върне назад. За да се справи с външната мечка, ученикът трябва дълго време да се упражнява в безстрашие. Има нещо по-страшно от външните мечки — това са вътрешните мечки в човека. Какви но- страшни мечки познавате от гнева, от разруши- телността в човека? Като се разгневите няколко пъти, като паднете и станете няколко пъти, най- после ще хванете гнева в ръката си и ще го зас¬тавите да ви слуша, да работи. Следователно на всяка мечка вън от вас отговаря по една меч¬ка вътре у вас. И тъй, при сегашното си развитие човек тряб¬ва да се стреми към целокупното човечество, към космическия човек. Космическият човек се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. Нови, широки разбирания трябва да има човек, за да привлече към себе си космическите енергии и да се ползва от тях. За това се изисква велик морал, какъвто съвремен-ните хора още не познават. Веднъж привлечени, тези сили започват да работят в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля, в човешката душа и в човешкия дух. Сега, като гледам как сте наредени на места¬та си,,намирам, че е нужно да стане пренареж- дане с оглед на темпераментите. Запример, два сангвинични темперамента не трябва да седят един до друг. Правилно е до човек със сангви- ничен темперамент да седне някой флегматик. До човек с умствено нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се пос-тига, когато темпераментите им се прекръстос- ват. Тогава между тях ще стане правилна обмя¬на на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера. Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспи-ват. Когато между умствените, моралните и об-ществените силови линии на учениците има хар-мония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въз-действа. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа според месеците на раждането им, според темпераментите и т.н. Сега да направим следното размишление: ще съзерцавате две минути, през което време ще се вдигнете със съзнанието си в пространството и в това време ще проследите на какъв ъгъл се на-мира слънцето от вас. Както сте сега, слънцето е на запад, на 60° под хоризонта. Значи, то се намира под ъгъл, равен на две трети от правия. Тайна молитва. П г — /йг — /е п . Таи — Ь / — аитеп . 15-та лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София.