Допирни точки в природата, том 1
НАГЛАСЯВАНЕ НА СИЛИТЕ
Пг — /йг — /еп. Таи — Ь1 — а и т е п.
Тайна молитва.
Чете се резюме на темата „Отличителните черти на живота".
Какво се разбира в математиката под думата „координата"? (— Координатите са величини, които в една координатна система определят положението на точките.) Представете си, че имате четири координати на една точка. Еднак¬во ли е отношението им към началото? Не е ед¬накво. И тъй, под координиране разбираме съ¬отношение, нагласяване на силите.
Представете си, че имате една точка в прост-ранството. Тази точка е жива. Щом е жива, тя се намира в движение. Ако имате две такива точки, те образуват права линия, която има са¬мо едно измерение — дължина. Тъй щото, ко¬гато две точки се движат съзнателно, те образу¬ват права линия, която има понятие само за ед¬но измерение. Точките могат да се движат само по тази права, но в две посоки: нагоре или на¬долу. Имате две точки А и В, които се движат в две противоположни посоки; след известно вре¬ме тези точки ще се»срещнат в една и съща точ¬ка, но не могат да се разминат. Ако запитате тези точки могат ли съществата от техния свят да се разминават, те ще отговорят: Според за¬коните на нашия свят, когато две същества се срещнат в една точка, те не могат да се разми¬нат. У нас съществата се срещат само лице с лице, а като се връщат, обръщат се с гърбовете си. Значи, на отиване те са обърнати с лицата си, а на връщане — с гърбовете си. Защо е та¬ка? — Защото те не могат да се разминават. Обаче в света, в който хората живеят, те отиват и се връщат с лицето си напред.
И тъй, отношенията между съществата са математически формули, които трябва да се преведат, за да могат съзнателно да се прила¬гат. Значи, две същества, които се движат само по права линия, ще познават само един момент — точката. В тяхното съзнание линията предс¬тавлява сбор от множество точки, без да подо¬зират, че тия точки образуват права линия. И ако ги запитате съществува ли права линия в света, те ще кажат: Може да съществува някоя права линия, но тя е извън нашия свят. Следо¬вателно, според тях точката е единицата, с коя¬то те измерват света. Те разглеждат точката ка¬то безкрайна единица, т.е. като 1п. Числото п не означава величина, която може да стане без¬крайно голяма, защото за всеки даден момент и за всеки даден случай, всяко нещо в света се из¬мерва със специфична мярка. Всички неща не се измерват с една и съща мярка. Запример вели¬чините от едноизмерния свят могат да се измер¬ват с линейния метър. Обаче може ли дадена плоскост да се измерва с линейния метър? Не, плоскостта като величина от двуизмерния свят се измерва с квадратния метър. И плоскостта е живо, съзнателно същество, което има своя спе¬цифична единица за измерване. Когато същест¬вата от едноизмерния свят третират въпроса за правото, те дохождат до относителни заключе¬ния. Запример съществата, които се движат са¬мо по права линия, казват за себе си, че са най- правите същества. Защо? Защото се движат са¬мо по права линия, друго движение не познават. Те не познават кривата линия. Питам тия същества: Можете ли да забиете някому нож в гърба? — По никой начин.— Ами в гър¬дите? — Можем. — Защо? — Защото за нас съ¬ществува само лице, но не и гръб. — Ако едно от най-разумните същества на едноизмерния свят намери начин за излизане от условията на правата линия, от условията на едноизмерния свят, като огъне правата линия в окръжност, то при движението си съществата А и В ще се доп¬рат гръб с гръб. Това движение наричаме пада¬не. Тези същества сами ще се чудят как са дош¬ли в положение да се допрат с гърбовете си. Та¬кова е положението на падналите, на грешните хора в света. Те не се гледат лице с лице, но се гледат гръб с гръб. Грешните хора са хора на едноизмерния свят. Който знае законите, може да ги застави да се разминат. Обаче за същест¬вата от първото измерение това е невъзможно.
Питам: Точката, в която се намира някое от тия същества, може ли да се подвижи под прав ъгъл, т.е. в перпендикулярна посока на правата, към която тя принадлежи? Не може. Защо? За¬щото тази точка може да се движи само в една посока. Ако можете да фотографирате движе¬нието на съществата от едноизмерния свят, това движение ще се яви като нрава линия. Но помръдванията на самите същества ще се отбе¬лежат като точки. Ако точките на правата се иодвижат перпен-дикулярно на себе си, те ще образуват плоскост. По какво се отличава плоскостта от правата? Правата е граница на плоскостта. Правата има една безкрайно отдалечена точка, а плоскостта има една безкрайно отдалечена права. Какво има зад тази нрава? Нищо? Но това „нищо" е граница на реалността, на Проявеното. Зад това „нищо" седи Проявеното. Това „нищо" ни най- малко не показва, че няма друга възможност за проява на непроявеното.
Вие се чудите как може нищото да даде не¬що? Ами как може имагинерната, въображаема¬та единица, която е едно „нищо", като се пов¬дигне в четвърта степен, да даде една реална единица?
Сега да оставим настрана света на едното из-мерение и да минем към света на двете измере¬ния. Срещам две същества, които седят на два противоположни полюса и ги питам могат ли да се срещнат, могат ли да съединят в една точ¬ка двата края на правата линия? Те казват, че за тях това е невъзможно. Това значи: две същест¬ва, които са на две противоположни мнения, по никой начин не могат да седят на едно място. Това е вярно за техния свят. Обаче ние им до¬казваме, че това е възможно. Как? Като образу¬ваме кръга. Следователно, двете крайни точки на правата линия са крайните предели на разкъ¬сания кръг. Тия две същества, които мислеха, че техните възгледи са диаметрално противопо¬ложни, вследствие на което не могат да се съе¬динят на едно място, при известни условия мо¬гат да образуват кръг, могат да се съединят в една точка. Ако запитате съществата на двете измерения дали в техния свят има плоскости, те ще ви кажат, че в техния свят съществуват ли¬нии, но не и плоскости. Според тия същества светът е създаден само от точки и линии. Пи¬там тия същества: Ако линиите на вашия свят се подвижат перпендикулярно, какво ще се об¬разува? — Не знаем. Това знание е трансцеден-тално, извън нашето съзнание, извън опита. Те не подозират, че като се движат линиите в пер-пендикулярна посока, ще се образуват безброй светове, подобни на техния, които заедно ще образуват плоскостта. Ако плоскостта се под¬вижи перпендикулярно на себе си, ще образува куба.
И тъй, ако правата се подвижи перпендику¬лярно на себе си, ще образува плоскост; ако плоскостта се подвижи перпендикулярно на се¬бе си, ще образува куб. Кубът е тяло, което има три измерения. Към триизмерния свят се отна¬сят хората. Ние питахме съществата от първото и второто измерение какво е мнението им за движението в техния свят, но няма да спрем до¬тук. Сега искаме да знаем какво е мнението за движението и на съществата от третото измере-ние.
Питам: Могат ли всичките точки и всичките граници на куба да се съберат на едно място? Колко плоскости има кубът? Шест. Колко ръ¬ба? Дванадесет. Могат ли ръбовете на куба да се съединят на едно място? Невъзможно е нито точките, нито границите, нито ръбовете на куба да се съединят на едно място. Представете си, че имате 24 куба с различно боядисани страни, един от които заема централно положение спрямо останалите. Ако централният куб изме¬ни мястото си, и останалите кубове ще се раз¬местят. Можете ли да кажете какво положение ще заеме всеки куб по отношение на централ¬ния? При това разместване на кубовете ще ви¬дите, че нито точките, нито страните на тия ку¬бове могат да се съберат на едно място. Чети- риизмерното тяло, ограничено от 8 куба, се нарича тесаракт. Движението на кубовете в те- саракта е от периферията към центъра.
И тъй, четириизмерният свят се характеризи¬ра с четири координати. Той е свят на време и пространство. Затова именно простите хора казват, че времето оправя всичко. Тесарактът е тяло от четвърто измерение. Четирите измере¬ния определят отношенията между съществата. С тези измерения си служи и математиката. Те имат приложение и в практическия живот на хората. Запример хората имат известни морал¬ни възгледи за правото, за отрицателните и по¬ложителните величини и с оглед на своите възг¬леди се произнасят за нещата. Някои поддър¬жат, че отрицателните величини не могат да се превърнат в положителни. Обаче това не е вяр¬но. При известни условия отрицателните вели¬чини могат да се превърнат в положителни. Запример един човек има една малка сума в се¬бе си, но му трябват още десет хиляди лева. Той отива при един банкер и взима десет хиля¬ди лева на заем. Банкерът е имал на разположе¬ние сто хиляди лева, но като е дал от тях десет хиляди лева, в касата му са останали сто хиля-ди минус десет хиляди лева. Онзи пък, който е имал една малка сума, прибавя към нея десет хиляди лева и сумата му се увеличава. Обаче след време дохожда падежа на полицата и той трябва да плаща. Като изплати дълга си, оста¬налите му пари са минус десет хиляди лева. В този случай в касата на банкера сумата се уве¬личава с плюс десет хиляди лева.
Когато става въпрос за парични взимания — давания, хората се натъкват на ред престъпле¬ния. В какво се заключават тия престъпления? Който дава пари на заем, той създава условия за престъпления. Защо? Защото онзи, който е взел парите и не може да ги върне на време, се принуждава да лъже. Който връща парите нав¬реме, минава за честен човек. Онзи пък, който дава пари на заем, той минава за благодетел. — Това са външни положения, от тях не може да се съди за характера на човека. Представете си, че вие имате десет хиляди лева в касата си и разчитате на тях. Върху тия десет хиляди лева вие градите своето щастие. Дохожда една вечер един ваш познат и задига парите ви. Като раз¬берете, че този човек ви е обрал, вие казвате по негов адрес ред лоши думи. След няколко деня същият човек се дегизира и влиза в дома ви, за¬почва да се разговаря с вас. От дума на дума вие повдигате въпроса за десетте хиляди лева и се оплаквате, че ви обрали. Лесна работа. Аз мога да ви помогна, да ви дам други десет хи¬ляди лева. Богат човек съм, разполагам с пари, няма да усетя даже, че съм извадил нещо от ка¬сата си. — Крайно ви благодаря. Не съм сре¬щал толкова благодетелен човек в живота си.
Питам: Заключенията ви в първия и във вто¬рия случай верни ли са? Онзи, който ви обра и онзи, който ви подари десет хиляди лева, са едно и също лице. Възможно ли е тогава едно и също лице да бъде и престъпник, и благодетел? Оттук ще извадим следния извод: В отношенията си, в проявите си хората могат да бъдат и добри, и лоши, но по същество те нито са добри, нито са лоши. Какво показва това? Че в даден момент човек може да работи с отрицателни величини, а в друг — с положителни. В този смисъл ние мо¬жем да означим злото като отрицателна величи¬на, която създава страдания на хората, а доброто като положителна величина, която причинява ра¬дости на хората. В природата обаче, и отрица¬телните, и положителните величини имат една и съща стойност. Но за нас не е така. Защо? Защо¬то мерките, с които ние определяме нещата, са разЛични: мярката за едното не е мярка за други¬го. При това положение ние се натъкваме в мате¬матиката на тъй наречените несъизмерими вели-чини. Запример на какво е равно лицето на кръ¬га? Лицето на кръга е равно на К , дето уС е равно на 3,14..., т.е. то е несъизмеримо число. Буквата Я означава радиуса на окръжността, който може да бъде най-различно число. Кръгът е емблема на нещо. Той се отнася към величини¬те от четвърто измерение. Кръгът означава вре¬мето. Той може да се измерва с други величини, затова именно се говори за квадратурата на кръ¬га. Щом е така, трябва да знаете, че в природата съществува абсолютна величина, с която всичко може да се измерва. При движението си тази ве¬личина присъства едновременно навсякъде с всичките си точки, колкото неуловими да са те. Каква е тази мярка хората не могат да разберат. За тях тя всякога ще остане непонятна.
Следователно кръгът представя идеалния свят за първото измерение. Кубът представя идеалния свят за второто измерение. Тесарактът представя идеалния свят за третото измерение. Тесарактът е ограничен от осем куба. Той не може да се нарисува, т.е. не може да се сложи на плоскост. Както плоскостта е граница на ку¬ба, така кубът е граница на тесаракта. Можете ли да си представите тесаракта и да видите как се движи в пространството? За обикновеното съзнание това е невъзможно, но невъзможните неща за един свят са възможни за друг свят. Следователно възможно е двама души да се примирят; възможно е омразата да се превърне в любов; възможно е лъжата да се превърне в истина; възможно е неправдата да се превърне в правда.
Какво е понятието на съвременните хора за лъжата? Представете си, че един човек взима от вас десет хиляди лева назаем и обещава, че след известен срок ще върне парите. Дохожда сро¬кът, но той не устоява на обещанието си. Про¬дължава срокът за още няколко месеци и пак фиксира дата, на която ще изплати дълга си. Дохожда и този срок, но той пак не издържа на обещанието си. В дадения случай в какво се заклчючава лъжата? В неспазване на времето. Как разграничавате времето? С какво е свърза¬но то? Как определят математиците и филосо-фите времето и пространството? Как и с какво определят проекциите на тия сили? Времето измерват с часовник, а пространството — с известни мерки за дължина. Често в математи¬ката изчисляват интензивността на известни сили, които действат по известни силови линии.
(— Във физиката времето се измерва според ко¬личеството на извършената работа) В матема¬тиката умножават една буква сама на себе си, което показва, ме известни величини могат да растат. До каква степен те се увеличават, т.е. до каква степен могат да растат? До безкрайно го¬ляма степен. Това значи растеж! Всеки импулс, всеки подтик е част от времето; всяко разширя¬ване е част от пространството. Значи времето и пространството се проявяват в един и същ мо¬мент. Когато енергията минава от едно състоя¬ние в друго това преминаване наричаме време; разширяването при всеки даден момент нарича¬ме пространство.
И сега, от гледище на времето и на простран-ството могат да се дадат нови определения за добро и за зло. Изобщо доброто и злото са два процеса, които се проявяват в съзнателния жи¬вот на човека. Това, което едновременно расте и се разширява, ние наричаме добро. Това, което едновременно се движи и смалява, наричаме зло. В този смисъл злото е процес на деление. Когато хората се делят, когато между тях се из¬вършва деление и изваждане, това е злото в све¬та. Когато между хората се извършват процеси на събиране и умножаване, това е доброто в света. Обаче в живота, както и в цялата приро¬да, тези два процеса се извършват едновремен¬но. Запример, когато се говори за разширяване, това подразбира, че тялото е било малко. И то¬гава всяко най-малко разширяване се забелязва. Следователно, за да разшириш едно тяло, първо трябва да го смалиш.
В един стих от Евангелието е казано, че пра-ведните ще възкръснат, а грешните ще изчезнат.
Това значи: праведните ще израснат, а грешни¬те ще се смалят. На мнозина това се вижда не¬възможно, но то може да се докаже. Запример зимно време земята е покрита с лед, със сняг и намирате, че това е реално. Обаче вие не виж¬дате семенцата, които са скрити в земята. Зна¬чи, вие не виждате доброто, което е скрито в зе¬мята. Щом не виждате доброто, не го считате реално и казвате: От години ние познаваме това положение на земята — да бъде покрита със сняг и лед. За да премахнем тази нейна обвив¬ка, трябва с чукове да я разбием. Така разсъж¬давате по отношение на злото. Обаче изгрее ли слънцето, веднага тия вековни ледове и снегове започват да се топят, превръщат се във вода и потъват дълбоко в земята. Де отиде вашата ре¬алност? Де отиде злото в света? Но деятелност¬та на слънцето не спира тук. То продължава да грее и под влиянието на неговите топли и свет¬ли лъчи семенцата, които са били скрити в зе¬мята, започват да изникват. В скоро време зе¬мята се покрива с трева, с дървета и с цветя. Де отиде злото? Злото трябваше да слезе долу, да се стопи, да изчезне, за да дойде доброто вмес¬то него.
Ако разглеждате земята от четвъртото изме¬рение, ще видите, че тя е покрита с грамаден пласт лед. Земята сте вие. Казано е в Господня- та молитва: „Да бъде волята Ти, както на небе¬то, така и на земята". Значи земята има въз¬можност да изпълни волята Божия. Всичко, ко¬ето се посади в нея, може да расте и да се развива. Понеже хората представят земята, те могат да изпълнят волята Божия. Някои мис¬лят, че като дойде нов обществен строй хората ще могат да изпълнят волята Божия. Обществе¬ният строй е само сянка на живота. Следовател¬но сянката е нещо, което се мени, а изпълнение¬то на волята Божия не седи в променливите ве¬личини. Всеки предмет хвърля сянка, но сянката не е абсолютна величина — тя се явява и изчез¬ва. Щом е така, и общественият строй, като сянка на живота, може да съществува, може и да не съществува. Запример вечер сянката на някой предмет е най-голяма, на обед — по-мал- ка, а сутрин — съвсем малка или почти не съ¬ществува. Човек представя реалността на неща¬та, а всички други неща са фиктивни. Ще каже¬те, че икономическите условия влияят на човека. Питам: Преди икономическите условия съществуваше ли човек? Да, човек е съществу¬вал нреди всякакви условия. Човек сам създаде условията. Смешно е тогава, създаденото да влияе на създателя си. Колкото да се твърди, че икономическите условия са фактор в живота на човека, той не трябва да се заблуждава, не трябва да се влияе от тях. Човек е над всякакви условия. Религиозните хора ще кажат, че рели¬гията е създала човека. — И това не е вярно. Човек е съществувал и преди религията, и пре¬ди всякакви икономически условия. Учените пък казват, че науката ще оправи света. — Пре¬ди науката човек не съществуваше ли? Следова¬телно човекът, който създаде и религията, и на¬уката, и икономическите условия, е в сила сам да измени всичко.
Тази е идеята, която трябва да легне в умове¬те на всички хора, да стане основа на техния жи¬вот. Човешкият дух е главният фактор в живота. Вземе ли някакво решение, всичко ще се измени — и религия, и наука, и условия. При това по¬ложение хората ще постъпват според законите на природата, а сега постъпват според своите лични разбирания и вярвания. Напишат някаква максима за живота и всички се стремят да пос¬тъпват според нея. Тази максима е техен личен възглед, не е възглед на природата. Запример повечето сегашни хора минават за християни, защото вярват в Христа. Така е, те са христия¬ни, но Христос не беше християнин. Защо? За да бъдеше християнин, Той трябваше да вярва в друг някой, вън от себе си. Какво знаем за Христа? Знаем, че Христос е проповядвал за Любовта и изпълнявал волята на Отца си. Христос никога не е проповядвал християнство. Езичниците създадоха християнството. Преди Христа то не съществуваше. Що е християнство¬то? Християнството е съвкупност, сбор от фор¬мули, от правила, които се налагат на хората. Ние вярваме в абсолютната мярка на нещата, в един принцип, който регулира всички прояви на живота. Всяко учение, което почива на абсолют¬ни мерки, на абсолютни принципи, е извън ре¬лигията, извън науката, извън всякакви условия, т.е. то разполага с религията, с науката, с усло¬вията и всякога може да ги измени. Когато чо¬вешкият дух върви паралелно с Божия Дух, той е господар на всичко в своя живот.
Днес хората спорят помежду си кой е пра¬вославен и кой не е. Други пък спорят върху ко¬мунизма. — Христос православен ли беше? Христос комунист ли беше? Той проповядваше идеята за Любовта, която всякога е съществува¬ла и ще съществува. Ще кажете, че и комуниз¬мът проповядва любов между хората. — И ко¬мунизмът проповядва любовта, но тази любов е неразбрана още. Тя не може да донесе на хо¬рата това, от което те се нуждаят. Религията, науката, икономиката представляват математи¬чески отношения, координати. Религията е дви¬жение нагоре; икономиката е движение надолу, а науката — хоризонтално движение. Това са три координати, които имат известно отноше¬ние помежду си. Те имат една допирна точка. Щом имат една допирна точка, те имат общи интереси. В какво седят общите им интереси? Запример една фабрика изработва икони. От какво зависи броят на иконите, които тя трябва да изкарва? От числото на набожните, на рели¬гиозните хора, които признават иконите. Ако останеше да се поддържа от хора, които не признават иконите, фабриката щеше да фалира. Ако според правилата на някоя религия хората не трябва да ядат месо и масло, в скоро време много маслари и месари ще фалират. Какво ще правят след това масларите и месарите? На по¬мощ на масларите и месарите иде науката. Спо¬ред най-новите научни данни, според мнението на лекарите препоръчва се да се яде повече месо и масло. Веднага положението на месарите и на масларите се подобрява.
Сега, на научен език, според Питагора, ще определим какво нещо е икономика, религия и наука. Един от катетите на правоъгълния триъ¬гълник представя религията, вторият представя икономиката, а хипотенузата — науката. С дру¬ги думи казано: възможностите на религията плюс възможностите на икономиката се съдър¬жат във възможностите на науката. Значи наука¬та, т.е. хипотенузата ще оправи религиозните и икономическите въпроси. Заблужденията на ре-лигиозните се заключават в това, че те мислят как религията ще оправи света. Когато разглеж¬даме религията като фактор от една страна, а науката и икономиката като фактори от. друга страна и намерим съотношението между тях, са¬мо тогава светът ще се оправи.
^ Сега^, да^ покажем това чрез равенството: а2 + Ъ2 = с2 (тези величини са религията, наука¬та и икономиката). Значи: сборът от квадратите на религията и икономиката се равнява на квад¬рата на науката. От първото равенство можете да 2 2 <_2 и2 2 2 съставите още две: а = с — Ь;Ь = с — а. Какво може да излезе от тези две равенства? Тук математиците имат думата. Религията, икономи¬ката и науката се съдържат в ума. Тогава може да дойдем до друго положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможнос¬тите на сърцето се равняват на възможностите на волята. После дохождаме до още едно положе¬ние на Питагоровата теорема: възможностите на ума плюс възможностите на сърцето плюс въз¬можностите на волята се равняват на възможнос¬тите на душата. В този случай получаваме урав¬нение на сфера. И най-после дохождаме до пос¬ледното положение на Питагоровата теорема: възможностите на ума, на сърцето, на волята и на душата се равняват на възможностите на духа. а2 + Ь2 + с2 + д2 = О2 Това са сили, отношения, с които трябва да работите. Следователно волята е равнодейства- ща сила по отношение на ума и на сърцето. Ду¬шата е равнодействаща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодейс¬тваща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положе¬ния можем да съставим и още едно положение: Възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможнос¬тите на Бога. Това можем да изразим с форму¬лата: а2 + Ь2 + с2 + (I2 + О2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с форму¬лата: а + Ь2 + с2 + с12 = О2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в гра¬ниците на трансцеденталното. С помощта на те¬зи математически формули вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други ня¬кои н^уки.
Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това приемете, че тази сила се поставя в известни възможности, в извес¬тни условия, при които може да се прояви. Кои са тези възможности? — Зодиаците. Да кажем, че умът се е проявил през нощта, на първия ден от месец март. При тези условия е определено вече какви възможности има умът, за да се прояви. Също така може да се определи какви възмож¬ности има умът за проявяването си, ако е дошъл вторият, третият или кой да е друг ден от месец март. Това са отношения. Като правите тези из¬числения, ще отбелязвате точно кога умът е до¬шъл. Същото можете да направите и за сърцето, ако вземете запример, че е дошло през месец юли. Никога умът и сърцето на човека не идват едновременно. Умът идва заедно с физическото тяло. Първо иде тялото, после умът и най-после сърцето. Когато детето се зачене, първо се обра¬зуват крайниците — ръцете и краката, после се образуват останалите органи: черният дроб, ди¬хателната система, а най-после и сърцето. Сърце¬то се образува в момента, когато се прояви воле¬вата деятелност у детето. Тя се проявява в мо¬мента на раждането, когато детето заплаче. Когато детето поеме първата вдишка въздух, сърцето му започва вече да бие — проявило се е. Следователно проявата на съзнателния живот в човека показва, че той е излязъл вече от матката на природата. Проявата на съзнанието в човека подразбира, че той е излязъл от стеснителните условия на живота и е започнал да живее свобод¬но. Това означава ден на раждане. Когато волята се проявява, детето първо заплаква, а после пов¬дига ръцете си нагоре. Значи, щом повдигне ръ¬цете си нагоре, волята на детето се е проявила и започнала да действа върху съзнанието му/ Кога¬то ръката започне точно да определя посоката на движението, у детето се проявява вече съзнателна воля. Дали движенията му ще бъдат хармонични или не, това е друг въпрос. Важно е, че волята в него се е проявила. Правилно проявена воля е та¬зи, на която движенията са хармонични.
Какво разбрахте от всичко говорено тази ве¬чер? (— Че всеки има своя основна мярка, с която определя, с която измерва нещата) Действител¬но, когато кажем, че някой човек е с ограничен ум, т.е. умствено ограничен, това значи, че той се движи в едноизмерния свят, в света на линията. Запример скъперникът живее само с една идея, той мисли само за пари. В неговия ум парата е поставена като център, като точка, около която всичко друго се движи. В това отношение той е човек на едноизмерния свят. Онзи човек пък, кой¬то мисли да си направи къща, да се ожени, да си има другар или другарка, да има дечица, той жи¬вее в света на двете измерения или в двуизмерния свят. Дето ходи, той говори все за две лица — „аз" и „ти" — той живее в плоскостта. Ще могат ли като се съберат на едно място тия двама души да живеят хармонично? Да се съберат двама ду¬ши на едно място, това значи да тръгнат в нова посока. Представете си, че имате един дълбок кладенец, хиляда стъпала надолу. На всяко стъ¬пало седи по един човек, а в средата на кладене-ца има един дебел, здрав стълб. Всички хора в кладенеца поглеждат нагоре през дупката и каз¬ват: Какво ли има горе, на онзи свят? Животът в кладенеца е така нареден, че един на друг си да¬ват заповеди, а същевременно един друг не могат да се достигнат. Всеки седи на своето място и не се мърда оттам. Онзи, който е на най-горното стъпало в кладенеца, е на разстояние едва десет метра от дупката, но той не съзнава това, мисли, че е далеч от нея. В това положение седят всички в кладенеца с години и никой от тях не може да се издигне едно стъпало по-горе от своето поло¬жение. След време дохожда един разумен човек, поглежда в кладенеца и като вижда тия хора вът¬ре, запитва: Какво правите долу? — Седим на ед¬но място. — Не можете ли да се движите? — Не можем. — Ами аз не бих ли могъл да ви помог¬на? — Надали ще можеш. Ние седим тук от годи¬ни, и то тъй основателно, здраво заседнали, все-ки на своето място. Ето този стълб седи в среда¬та на кладенеца от хиляда години насам. Тогава този човек донася едно въже с кука накрая и го пуща в кладенеца. Всички гледат какво ще стане.
Куката хваща за дрехата онзи, който е на най- горното стъпало в кладенеца, и без да усети, той се намира вън от кладенеца, в широкия светъл свят. Останалите започват да се чудят де отиде другарят им, как тъй пред очите им се изгуби. С излизането на първия се създава едно малко раз¬движване в кладенеца. Вторият от тях веднага се качва на мястото на първия. По този начин всич¬ки се качват на едно стъпало по-горе. Човекът отгоре ги изпитва: какво става там? — Един от нас излезе от кладенеца, а всички останали се ка¬чихме на едно стъпало по-нагоре. — Това нари¬чаме ние еволюция. — Можете ли сега да се раз¬движите? — Не можем. — Той пуща въжето в кладенеца и улавя с него втория. Останалите пак се раздвижват и се изкачват още едно стъпало по-нагоре. Така спуща той въжето 999 пъти в кладенеца, изважда един по един навън, докато остане последният. Той казва: Аз изминах вече 999 стъпала нагоре, готов съм да напусна и пос¬ледното, на което съм стъпил.
Питам: Това постепенно изкачване от стъпа¬ло на стъпало култура ли е? Това не е никаква култура. Има ли нещо съществено в стълбата, по която сте се възкачвали? И в стълбата няма нищо съществено. Същественото е във въжето и в куката. В това седи културата на света: спуща¬те въжето в кладенеца, закачвате за куката няко¬го, и хайде навън! Еволюцията пък се заключава в бавното изкачване по стъпалата.
Време е вече петата раса да излезе от дупката на този кладенец. Под думата „дупка" се разби¬ра гъстата материя. Ще приведа един пример, с който да обясня по-близо до разбирането ви какво означава кладенецът. Един богат земеделец има безброй житни зрънца. На пролетта влиза земеделецът в хамбара и пита зрънцата: Добре ли ви е тук? Имате ли възможност да се разширявате? — Тясно ни е, много сме сгъстени едно до друго, нямаме условия да се разширява¬ме, вследствие на което не можем да се търпим.
— По същия начин и хората се налагат едни други и мислят, че са щастливи. Земеделецът взима едно от зрънцата и го държи известно време в ръката си. Зрънцето го погледне довол¬но, чувства се на свобода. След това то запитва господаря си: Какво мислиш да правиш с мен?
— Искам да те поставя при по-добри условия. Земеделецът взима една крина житни зрънца, за¬нася ги на нивата и с широк замах ги посява. Всяко зрънце пада на земята в една дупчица, ко¬ято за него представлява голям кладенец. Този кладенец не е по-дълбок от 15 см. При това кол¬ко зрънца могат да влязат в един такъв кладе¬нец? Като се види само в кладенеца, зърното за¬почва да плаче, да вика, че и тук е на лошо мяс¬то. Земеделецът го убеждава, че е необходимо да мине през този процес, и че скоро ще дойде една кука да го извади на повърхността на земя¬та. Не се минава много време, влагата започва да действа върху зърното и му казва: Хайде, из¬лизай вече вън от кладенеца, да направиш място за други зрънца. Зрънцето постепенно започва да излиза вън от кладенеца. Следователно влизането на човека в кладене¬ца, т.е. в ограничителните, в стеснителните усло¬вия на живота представя гъстата материя. Така¬ва гъста материя обвива и човешкото съзнание. За да се пропука, за да се разкъса тази обвивка, тази черупка на съзнанието, трябва да дойдат на помощ влагата, светлината, новият живот — трябва да дойде и Любовта. Божията Любов ще дойде над тия условия като върховна сила и ще даде нова насока, ново направление на съзнани¬ето. За тази цел човек трябва да мине през ня¬колко процеса: да излезе от хамбара и да влезе в кладенеца, т.е. в пръстта, дето ще го засипят с още пръст, докато израсне. Израстването не е нищо друго, освен действието на разумните си¬ли — топлината и светлината, които представ¬ляват въжето в ръцете на разумния, който изв¬лича човека от кладенеца. Половината от ваши¬те братя — корените, ще останат в кладенеца да чакат деня на своето спасение. Един ден и те ще излязат вън от кладенеца, а други ще отидат на тяхното място. Повечето хора днес трябва да излязат от последния кладенец, в който се нами¬рат. Той е кладенецът на плътта. Като почнат съзнателно да се движат, те ще излязат и от, то¬зи кладенец. Тъй правата, абсолютната, мярка, с която определяме живота, не седи нито в едно¬измерния, нито в двуизмерния, нито даже в три¬измерния свят. Тя се намира в четириизмерния свят — в света на четвъртото измерение. Добро¬то и злото се определят в света на времето и пространството. Когато приложите правилно времето и пространството като мярка за неща¬та, вие ще изпитате в себе си вътрешна радост и хармония. Ако сгрешите някъде, веднага ще по-чувствате в себе си вътрешна скръб, дисхармо- ния. Тогава ще разберете, че светът, в който се движите, не е хармоничен. Обаче светът на чет¬въртото измерение е хармоничен. Там никакви престъпления не могат да стават. Защо? Защото този свят е с обли, кръгли стени.
Представете си, ме вие живеете в свят, подо¬бен на цилиндър. На основата на цилиндъра е складирано всичкото богатство, всичкото злато. Ако някой апаш влезе в този свят, като види златото, той ще вземе част от него и ще започне да се изкачва по стените на цилиндъра. Ако рече да си почине малко и да остави златото настра¬на, то веднага ще се върне назад. Колкото пъти да слиза и да се качва, да вземе злато от основа¬та на цилиндъра, в края на краищата златото пак ще си отиде на мястото. Тази е причината, поради която в четириизмерния свят не се вър¬шат никакви престъпления. Там колкото пъти оберат човека, парите му пак ще се върнат на¬зад. Затова именно българите казват: „Дето е текла вода веднъж, тя пак ще потече"; „Дето е имало веднъж пари, там пак ще има". Значи, всяко загубено или откраднато нещо в Божест¬вения свят отива на своето място. Законът е та¬къв. В Божествения свят няма престъпления. Желания за престъпления може да има, но въз¬можности за тяхното реализиране не съществу¬ват. Хората от второ и трето измерение имат навик да крадат, но щом влязат в четвъртото измерение, те намират вече, че всякакво прес-тъпление е безполезно. Какъв смисъл има за тях да откраднат нещо, когато на часа още тази вещ ще се върне на мястото си?
Същият закон се прилага и за идеите. Седите тих, спокоен и дойде в ума ви една светла, въз¬вишена идея. Вие се зарадвате, искате да я за¬помните, но веднага след това констатирате, че тази идея е изчезнала, помен не е останало от нея. Коя е причината за това? Тази идея не е ва¬ша. Тя е била чужда идея, която случайно е ми¬нала покрай вас, и скоро след това се връща при своя господар. Следователно всички идеи, всички желания, всички чувства, които вие лесно забравяте, са чужди, крадени идеи и желания. Понякога и любовта на хората се изгубва. За¬що? Крадена любов е тя. Всички неща, които лесно се изгубват, са все крадени. Благодарете, че живеете в свят между висши, разумни същест¬ва, които постоянно коригират действията ви. Когато изгубите любовта си, знайте, че тя не е била ваша. Вашето никой не може да вземе. Помнете: Реалното, Божественото никога не се губи. Когато любовта дойде в човека, ако е не¬гова, никое същество не може да му я вземе. При това любовта не се изменя, тя остава вина¬ги една и съща. Щом любовта ви се губи, щом любовта ви се изменя, тя не е ваша. Като учени¬ци вие трябва да знаете това. Щом го знаете, ни¬то ще се извинявате, нито ще се самоизлъгвате.
Младите често говорят за любовта. Тогава, определете само едно качество на любовта. Ако не можете да определите едно от съществените качества на любовта, в такъв случай аз ще ви кажа едно съществено качество на любовта: Лю¬бовта дава свобода. Значи, щом обикнете едно същество, първата ви работа е да го направите свободно. Ако вол обикнете, ще му махнете юлара и ще го оставите свободно да се движи. Любовта има желание да освободи всяко живо същество, да може свободно да се ползува от благата на живота. Любовта дава свобода на всички живи същества — това е същественото й качество. Никаква друга философия не ви тряб¬ва. Как са разбирали този закон освободените от любовта, ще се познае по това, дали и те имат желание да освободят ония, които са още заробени. Който няма това желание, този стре¬меж в себе си, той не е разбрал любовта.
Следователно, като ученици на една и съща Школа вие не трябва да се ограничавате. Огра-ничаването не е проява на любовта. Когато го-ворите, дайте свобода на всеки да се изкаже. Ка¬то говори един, другите трябва да слушат. Вие трябва да приемете в себе си, че мисълта на все¬ки човек е права. Ако не мислите така, вие по¬дозирате човека в неискреност. Кой каквото го¬вори, изслушвайте с търпение.
Когато пишете темите си, вие имате желание много да пишете, да покажете, че сте учени. Това е фалшиво положение. Цели трактати лишете за любовта, за нейните качества, но като дойде да я приложите, там ви няма. Ще ви дам следната за¬дача. Щом видите някой човек вързан с въже, идете да го освободите. Като отидете при човека и видите, че въжето е здраво вързано, ще ви е ну¬жен за целта нож. Купете един нож и разрежете въжето. — Да, но този нож струва скъпо, аз имам всичко сто лева в джоба си, които ми тряб¬ват за ядене и пиене. Пратете друг някой да осво¬боди този човек. — Кажете ли така, това показва, че нямате любов. Вие не знаете, че този човек е милионер, той ще ви благодари. И наистина, ако го освободите, той ще каже: Приятелю, много Ви благодаря, че ме освободихте. Много хора мина¬ха покрай мене, но никой не се спря да ме осво-боди. Понеже Вие ми направихте тази голяма ус¬луга, и аз ще Ви благодаря. Вие ме освободихте физически, аз ще Ви освободя материално. Вие имате нужда да учите, умствено да се развивате. Аз съм на Ваше разположение.
И тъй, който има любов, той е освободен; който няма любов, той е вързан. Ако имате сла¬ба вяра, слаба воля, вие сте вързани. Трябва да дойде някой да пререже въжето, да ви освободи. За да се освободи човек, нужни са нови методи, нужно е приложение. Не е достатъчно човек само да чете, но прочетеното, наученото трябва да се приложи. Между четенето и приложението има известно съотношение. Съотношения има нався¬къде в живота. Какви са запример отношенията на физическото тяло спрямо етерното, астрално- то, менталното и причинното? Според окултизма всяко от телата на човека представлява известна величина. Физическото тяло е една величина; аст- ралното — втора; менталното — трета и причин¬ното — четвърта. Тези четири тела представляват четири координати. Всяко от тия тела има свои специфични енергии. Вие трябва да разбирате те¬зи енергии, да можете да ги трансформирате, да ги превръщате от един свят в друг. Щом постиг¬нете това, лесно ще изправите погрешките си.
Като ви наблюдавам, забелязвам, че някои от вас често поставят едната или двете си ръце на слепите очи. Защо? Около слепите очи е събрана енергия повече, отколкото трябва, вследствие на което умът не може правилно да мисли. Като поставите ръцете си върху слепите очи, с това вие отнемате част от излишната енергия, която се е натрупала около тия центрове. Но това пос¬тавяне на ръцете трябва да бъде съзнателно. Първо трябва да поляризирате ръцете си в по- високо поле на деятелност, та като прекарате тази енергия няколко пъти през ръцете си, умът ви веднага да се проясни. Понякога енергиите от ръцете на човека са свързани с по-низки по¬лета и тогава той не само че не може да си по¬могне, но влошава положението си. В такъв слу¬чай добре е да извикате друг някой, с магнетич¬ни, с добри енергии, той да ви разтрие около слепите очи. Тъй щото, правете всичко съзнател¬но. Щом спазвате нужните правила, трябва да имате резултат 50-95%. Вие трябва да знаете за¬що правите нещо и как трябва да го направите.
Ще знаете, че съществените качества на Лю¬бовта са, че тя дава свобода и всичко жертва. Бог всичко дава и не мисли за себе си. Хората постъпват точно обратно: Те мислят само за се¬бе си и нищо не дават. Всъщност, положението трябва да се измени, в смисъл: Бог да мисли за нас, а ние да мислим само за Него. С други ду¬ми казано: Ние трябва да възприемем Божията Любов, да работим за нея и да я прилагаме нав¬сякъде като строго определена специфична вели¬чина.
Сега, да затворим кладенеца!
Тайна молитва.
Пг — /йг — /е п. Та и — Ь1 — аитеп.
5-та лекция от Учителя,
държана на 1 ноември 1922 г., София.