Допирни точки в природата, том 1
ДОПИРНИТЕ ТОЧКИ В ПРИРОДАТА
Поздрав:
Без страх!
Без тъмнина!
Тайна молитва.
Всички хора се запитват какво представлява злото и какво — доброто в живота. Злото е пот¬реба в живота, както и в природата, но не е не¬обходимост. Свързано с отрицателните сили в природата, злото става вече потреба. То предс¬тавя най-малкия брой вибрации на доброто. В живота лошите, злите хора са канал, през който минават нечистотиите. Казано е в Писанието, че има нечисти и чисти съсъди. Нечистите съсъди са лошите хора, а чистите — добрите. Когато съзнаят службата, която изпълняват, лошите хо¬ра започват да страдат и постепенно се изпра¬вят, изменят живота си. Докато още не са в сила да се изправят, те са недоволни от добрите хора и казват, че страдат заради тях. Тази е причина¬та, заради която лошите хора не гледат с разпо¬ложение, с добро око на добрите. Като знаете това, вие трябва да бъдете снизходителни към лошите хора. Това е окултното разбиране на злото. Туй обяснение обаче не трябва да поощ¬рява злото, но трябва да се разбира неговия дълбок смисъл като закон в природата, като временна потреба. Докато има нечистотии в све¬та, трябва да има канали, съсъди, през които тия нечистотии да минават.
Доброто и злото в света са две училища със съвършено различни програми и методи. Учени¬кът от първото училище не трябва да минава във второто, защото ще изгуби мястото си, кое¬то природата му е определила. Докато е в пър¬вото училище, т.е. в Школата на белите братя, той ще работи чрез главата и гърдите си. Щом влезе във второто училище — това на черните братя, той ще работи със стомаха, с черния дроб, дето неизбежно ще се вкисне. Тъй щото, човек може да живее или в главата и дробовете, или в стомаха и черния дроб. И тогава той ще работи или по законите на Бялото братство, или по законите на Черното братство.
Тези два закона се изявяват навсякъде в живо¬та. Когато някой повдига само единия си пръст, показалеца запример, с това той иска да покаже, че служи на Бялото братство. Показалецът е зна¬мето на Бялото братство. Когато някой дигне двата пръста на ръката си, показалеца и средния, това означава: Аз служа на двете братства или аз благославям от името на двете братства, т.е. ко¬гато трябва, ще кажа истината, когато не трябва, ще я прикрия. Двата пръста са знак на противо¬речие. Това е двойствен морал: когато става въп¬рос за Бога, ще работя с първия морал; когато става въпрос за злото, ще работя с двата морала. В първия случай ще работя с главата и с гърдите, във втория — със стомаха или с черния дроб. От вас зависи с кои права да се ползва човек — с правата на белите или с правата на черните. Ко¬гато повдигнете двата си пръста и ги погледнете, това показва, че подсъзнанието ви предупрежда¬ва да бъдете внимателни в постъпките си, кой от двата метода да изберете. При избора на първия метод, вие постепенно ще се научите да мислите правилно, ще разберете, че злото не е някакво на¬казание, нито нещо излишно, непотребно, което вие можете да реформирате. Едно се иска от вас — да бъдете внимателни, да не нарушавате равновесието, което съществува между доброто и злото. Отношението, пропорци¬ята между злото и доброто е определено от са¬мата природа: на сто добри хора се падат десет лоши и обратно: на сто лоши — десет добри. То¬ва е първото отношение, което е и най-доброто. Има още няколко отношения: на 100 добри хора се падат 50 лоши и обратно: на 100 лоши — 50 добри. Третото отношение: на 100 добри- — 75 лоши или на 100 лоши — 75 добри. Ако в една епоха от сто години се случи първото положение — на 100 добри хора да има 10 лоши, в света ще се забележи благоприятен прилив във всички не¬ща; ако се случи на 100 лоши хора 10 добри, в света ще настане отлив. Запример, когато в света се разлее духовна, религиозна вълна, според това отношение на всеки 100 души ще се явят в първия случай 10 нерелигиозни, а във втория, в обратния случай, на всеки 100 нерелигиозни — 10 религи¬озни, духовни, добри хора. В никой случай чис¬лото на добрите хора не може да се намали по- малко от 10%. Няма да дойде време, когато доб¬рите хора в света да изчезнат. Единицата или десетте са равносилни числа. Единицата предста¬вя силата на добрите хора.
И тъй, знайте, че положителните и отрицател¬ните сили, т.е. доброто и злото са потребни за вас, но вие трябва да се справите с тях по най-ра- зумен начин. При това положение вие не трябва да се критикувате, да търсите отрицателните си страни, защото сами ще се заразите от тях. Кога¬то някой ученик направи една погрешка и се отк¬лони от пътя си, другите трябва да бъдат внима¬телни, да видят в какво седи тази погрешка, за¬щото и те могат да бъдат подложени на същия изпит. Не можете да се произнасяте за погрешки- те на хората, докато не познавате истината.
По колко начина може да се каже истината? Един начин има за изказване на истината. Послу¬жите ли си с втори начин, той вече не съдържа истината. Запример, отивате в едно бедно семейс¬тво. Поседите там час-два, но започва да се мръква. Домакинът запалва свещ, да се видите по-добре, да си поговорите на светло. След един час той изгасва свещта, — Защо изгасихте свещта? — Господине, аз съм беден човек, дневно получа¬вам само 15 лева. Свещта струва 5 лева. Ако я оставя да гори дълго време, тя скоро ще се свър¬ши, а не разполагам със средства да купя втора. Затова, като я горя по малко, тя ще ми служи за по-дълго време. — Ето, този човек говори исти¬ната. Отивате в друго бедно семейство, дето до¬макинът също изгасва свещта. — Защо изгасихте свещта? — Защото, както виждате, в стаята си имаме прозорец, който гледа към улицата. Кой как мине покрай този прозорец, поглежда в стая-та. — Този човек не говори истината. Той наме¬ри като претекст за изгасване на свещта прозоре¬ца. Всъщност, причината за изгасване на свещта е сиромашията. И вие, учениците, като ви питат нещо, отгова¬ряте или по първия, или по втория начин. Едни от вас казват: Аз изгасих свещта, понеже не раз¬полагам със средства да купя втора свещ. Оста¬налите казват: Изгасих свещта, защото отвън през прозореца гледат какво се върши в стаята. С други думи казано: когато някой от учениците сгреши, той е готов да си каже истината, както е в действителност. Той казва: Аз извърших прес¬тъплението, аз съм виновен, защото не разпола¬гам с достатъчно морални сили да издържа на изпитанието. Ученикът, когото уподобявам на втория домакин, казва: Аз сгреших, наистина, но виновен е моят другар, който ме подхлъзна. Пи¬там: какъв е този ученик, който се води по ума на своите другари? Ученикът може да се води само по ума на своя Учител.
За да познавате Учителя си, ще ви опиша от-личителните черти на Учителя на Бялото братст¬во и на този от Черното братство. По какво се отличава добрият от лошия учител? Учителят на Черното братство не познава истината, вследст¬вие на което обръща голямо внимание на външ¬ността: той се облича с най-хубави модерни дре¬хи, носи скъпи украшения — пръстени с различни диаманти и брилянти. Той казва на учениците си: Ще знаете, че само при мен ще намерите истина¬та. Учителят на Бялото братство се облича скромно, но винаги чисто, спретнато, без никакви пръстени и украшения. На учениците си казва: Не очаквайте от мене много нещо! Следователно, за да не изпадне в заблуждение, ученикът трябва да познава Учителя си не външно, а вътрешно. Ко¬гато ученик от Школата на Бялото братство оти¬де при Учителя си и каже, че еди-кой си учител е много напреднал, знае много неща, Учителят му няма да се нахвърля по адрес на този учител, да го нарече такъв-онакъв, но ще каже: Да, този учител знае много повече неща от мен. Той може да направи такива работи, които аз не смея, не си позволявам да извърша. В това отношение той седи по-високо от мен. — Щом е така, да отида при него. — Иди, все ще научиш нещо. Той не ограничава ученика си, дава му ггьлна свобода. Като отиде при новия учител, ученикът веднага сменя мястото си: от главата слиза в стомаха, в червата, при нечистотиите, а после и в черния дроб. Като затъне в тези тъмни фабрики, той за¬почва да разбира първия си Учител и казва: Не искам да седя повече тук. Час по-скоро искам да изляза от този затвор. Учителят на Бялото братс¬тво не носи никакви пръстени и украшения, обли¬ча се скромно, защото иска да застави ученика си сам да намери вътрешните богатства и чистота на Учителя си, да намери вътрешния, а не външ¬ния му блясък. Като съзнава своята вътрешна бедност и сухота, учителят на Черното братство казва: Ще се обличам богато, разкошно, с укра¬шения, за да покажа на учениците си с какви бо¬гатства разполагам. — Това са външни положе¬ния. Който иска да се покаже външно богат, той вътрешно е беден. Който изглежда външно бе¬ден, той вътрешно е богат.
Пазете се от външни заблуждения и знайте, че дето много обещават, малко дават; дето малко обещават, изобилно дават. При първото положе¬ние ще се натъкнете на същества от различни ка¬тегории на развитие в умствено и сърдечно отно¬шение и ако речете да ги критикувате, ще се свър¬жете с техните влияния. Това значи да се бори човек със злото. Който веднъж само се е опитал да се бори със злото, той е бил победен. Няма адепти, нито учители, които, като са се борили със злото, да не са били победени. Злото нито се подчинява, нито се побеждава, нито се огранича¬ва. Като окултист Апостол Павел е казвал: „По¬беждавайте злото чрез доброто!" Значи, доброто само може отчасти да ограничи злото, да се ба¬лансират тия две сили.
Освен тези две категории учители има и трета категория, които си служат с методите и на двете братства, но не спадат към никое от тях. Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото братство, знаят всичките й методи и ги употребяват за Черното братство. След като са свършили Школата на Бялото брат¬ство, някои от Учителите на тази Школа са след¬вали Школата и на черните братя, тъй щото и те знаят методите и на едното, и на другото братст¬во. Според случая те си служат или с едните, или с другите методи. Те си позволяват това, защото са от по-висока йерархия от другите. Учителите на Бялото братство си служат с методите на своя¬та Школа. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребя¬ват методите на Бялото братство в полза на своя¬та Школа. Вие трябва да знаете тези неща, защо¬то при изучаване на окултизма можете да се на¬тъкнете на големи мъчнотии и противоречия. Като ученици на окултна школа трябва да позна¬вате силите си, защото при сегашното ви разви¬тие, при сегашното ви знание, при сегашната ви морална стабилност невъзможно е да боравите с някои сили на природата. Защо? Защото не мо¬жете да издържите на техния вътрешен напор.
Сега аз ви говоря тези неща, за да се научите да различавате кой говори истината и кой не го¬вори истината. Учителят на Бялото братство, Учителят на Истината носи в себе си три неща: свобода за душата, светлина за ума и чистота за сърцето. Учителят на Черното братство носи в себе си: робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Тези са от¬личителните качества на Бялата и на Черната школа, които всеки е изпитал. Ако попаднете в Черната школа, там веднага ще започнат да ви предписват ред правила и закони, на които вие непременно трябва да се подчините. Щом започ¬нете да им се подчинявате, ще забележите, че падате в робство, в ограничения. Дълго време трябва да мине, докато дойдат да ви освободят. Мъчно се излиза от железните обръчи на робст¬вото! Кой може да ви освободи? — Истината. Кой ще донесе светлина за ума ви? — Мъд¬ростта. Кой ще очисти сърцето ви? — Любовта.
Що е любов? — Любовта е най-опасната сила в света. Дето влезе, тя всичко взима: на богатите кесиите отваря и изпразва; на земеделците пълни¬те хамбари навън изнася; на господарите слугите отнема. Как прави това? Като сваля углавниците от врата на слугите. В първо време като че се разкъсва връзката между господаря и слугата, но после, без углавници, свободно, по добра воля слугата отива в помощ на своя господар. При това положение или трябва да приемете Любов¬та, или да се откажете от нея, ако мислите, че преждевременно е дошла. Не, всички трябва ши¬роко да отворят вратите си за Любовта: богатите да изпразнят кесиите си, земеделците — хамбари¬те си; господарите да освободят слугите си. Ами държавата, управлението, какво трябва да даде на Любовта? Един от първите начини на управле¬ние е бил монархизмът, ретроградството, т.е. ог¬раничението. Аз взимам това управление като символ, само за обяснение. Тези обяснения нари¬чам обяснения от първа степен. Това значи разг¬леждане на символа, тъй, както се отразява върху народа. После ще вземете друг символ — в пре¬носен смисъл — значи, обяснение на символа от втора стенен. Такъв символ е изгасването на свещта. В дадения случай свещта представя жи-вота. Следователно всеки символ трябва да се разглежда първо в неговата най-близка, най-поз- ната форма, тъй както хората го употребяват, а после в неговия преносен смисъл.
Аз желая тази година да се създаде между вас правилна, разумна хармония, но добровол¬но, а не насила. Това не значи, че трябва да тър¬пите всекиго, но като разбирате този закоц, по¬не да не се критикувате. Не е въпросът.да бъдете слепи за злото, но да знаете, че то е потребно в света. Щом го видите, можете да се отдалечите. Веднъж потребно, злото има право да съществу¬ва. Ако не беше потребно, то нямаше да същест¬вува. Седите някъде захласнати и веднага дойде в ума ви една лоша мисъл. Защо дойде тази ло¬ша мисъл? Да ви извади от захласа, в който сте изпаднали. Вие трябва да бъдете будни, да не се унасяте.
И тъй, доброто и злото, отрицателните и по-ложителните сили в природата са необходими, както са необходими приливите и отливите в мо¬рето. Запример, седите на една канара, размиш¬лявате върху Божията Любов, без да знаете, че условията, при които се намирате, не се подчиня¬ват на тази Любов. Минава покрай вас едно дете с камък в ръка, хвърля го срещу вас и ви пуква главата. Това е прилив на злото, който е бил на¬сочен спрямо вас. Вие веднага скачате от мястото си и тръгвате след детето да го гоните. По този начин се спасявате. Тъй както се бяхте захласна¬ли на канарата, ако не бяхте хукнали подир дете¬то, вие щяхте да паднете в пропастта, а с това за¬едно и животът ви щеше да отиде. Детето несъз¬нателно ви е извадило от това положение. Зад него се крият разумни същества, които са го на¬сочили да хвърли камъка срещу вас. И тогава вие казвате: „Ела зло, че без тебе по-зло".
Следователно, когато някой пукне главата ви и с това ви причини скръб, знайте, че разумните същества са сторили това чрез детето, с което искат да ви кажат, че не сте дошли да благувате на този свят. Той не е свят на блаженство. Зато¬ва, докато сте на земята, не трябва да се захлас- вате. Щом отидете на небето, можете да се зах- ласвате, да пеете и да скачате, колкото искате. Освен приливи на злото, в природата съществу¬ват и приливи на доброто. Седите пак на кана¬рата, но сега отчаян, обезсърчен — готвите се да се самоубиете. Минава същото дете покрай вас, хвърля камък и пука главата ви. Вие изпущате револвера от ръката си, хващате се за главата и забравяте решението си да се убиете. В този мо¬мент ви се притичват на помощ, привързват главата ви и ви казват няколко ободрителни ду¬ми. Вие се успокоявате, започвате да мислите правилно и казвате: Благодаря на детето, което ми пукна главата. Ако това не беше станало, животът ми щеше да отиде. — Много такива случаи има в живота и за добрите, и за лошите хора: за добрите — да им се покаже доброто, а за лошите — да ги избавят от злото. Когато в ума ви дойде някоя лоша мисъл, тя има за цел да ви напомни, че светът, в който живеете, не е още Царството Божие, затова трябва да бъдете будни. Когато в ума ви дойде някоя добра ми¬съл, тя има за цел да ви даде съвет какво добро да направите. Това са разсъждения, които тряб¬ва да имате предвид като окултни ученици. Мо¬жете да имате още ред философски разсъждения — и това е добро. По този начин ще можете да сравнявате доколко дадените правила са прав¬доподобни.
Под зло и добро, под отрицателни и положи¬телни сили разбирам ония, които работят в две противоположни посоки: злото работи в коре¬ните, а доброто — в клонищата, в цветовете. Обаче и злото, и доброто са нужни за развитие¬то на живота изобщо. Службата им е строго разпределена. Един ден, когато завършите своя¬та еволюция, Великите Братя, които направля¬ват двете Школи, както и цялото човечество, ще наредят друг начин на живеене, съвършено раз¬личен от сегашния. При сегашните условия на живот растението живее като растение, с глава забита в земята; животното — като животно; човекът — като човек. Каквито и усилия да пра¬ви, човек още не може да живее като ангел. В бъдеще човек ще мине през благоприятните ус¬ловия на ангелите, ще живее като ангел, но днес това още е невъзможно.
Всички се стремите към определения връх, но трябва да знаете, че пътят към този връх е един. Учителят, който ви ръководи, е застанал на са¬мия връх и казва: Този път е единствен, но има отклонения надолу и настрани. Каквото и откло-нение да вземете, в края на краищата ще видите, че само един е пътят, само един е върхът. Когато завършите еволюцията си, т.е. когато стигнете върха, ще срещнете Учителя си, Който ще ви по¬сочи просторно поле и ще каже: Сега можете да отидете дето искате, свободни сте. Докато стиг¬нете върха, ще вървите само по един път — към Учителя си. Щом стигнете при Него, много пъти¬ща се отварят и вие свободно можете да правите избор. Докато сте на земята, няма свобода. Сво¬бодата е горе, на високия връх. Придобиването на свобода подразбира завършване на една ево¬люция и влизане в друга, съвсем нова.
При сегашното си състояние трябва да се па¬зите от заблуждения, да не мислите, че има и друг път освен посочения, че има лесни методи за работа. Един е пътят, много са методите, но ще знаете, че няма лесни методи в света. Не мис¬лете, че като сте млади, разполагате със сила да оправите света. Докато са ученици, младите мис¬лят, че ще напишат някоя книга, с която ще оп¬равят света или ще държат някаква сказка, която ще произведе преврат в умовете на хората. Така мислят и много от пророците и учителите, но Ве¬ликите Учители, които управляват целия Космос, знаят, че всичко ще се нареди по съвършено нов план. Кога? След завършване на века. Сега неща¬та ще си вървят по стария начин. Като знаете то¬ва, няма да критикувате, няма да се занимавате с отрицателните си черти. Това изисква окултната наука. Когато се натъкнете на някоя ваша отри¬цателна черта, веднага я заместете с добра. Съ¬щото правете и с вашите приятели и братя. Спи¬райте се върху доброто в себе си, както и върху
доброто у своите ближни. Гледайте колкото е възможно по-малко да мислите върху своите не-достатъци. Вие правите точно обратното, като че съзнателно сте си задали за цел да се занимавате със своите недостатъци. Какво става тогава? Без да искате, попадате в Черното братство. И об¬ратното се случва: ако ученик от Черното братст¬во се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото братство. Следователно, препоръчвам ви да се занимавате с положителните си черти. На лошите си черти гледайте като на остатъци от миналото. Какви са лошите черти на ученика, това не ме интересува. Аз искам да чуя от него истината. Лекарят запример разпитва болния за състоя¬нието му, не защото се интересува за неговия стомах или за сърцето му, но иска да знае де е болестта му.
Когато изнасям недъзите ви, аз имам жела¬ние да ви помогна да се освободите от тях. За да постигнете това, трябва да знаете каква доб¬родетел съответства на даден недъг. По този начин ще си въздействате. Доброто ще изпъди злото навън. Не търся злото у вас, за да ви уп¬реквам, но да ви покажа методи как да посади¬те доброто вместо злото. Като ученици на окултна школа вие трябва да постъпвате разум¬но. Няма да ви казвам, че трябва да бъдете добри, разумни, но ви давам методи, според които да постъпвате добре, разумно. Умът трябва да се храни със съответстваща за разум¬ността храна. Ще кажете, че за ума е нужно че¬тене на книги. Знаете ли обаче какви книги трябва да четете? Знаете ли как трябва да чете¬те? Бих ви препоръчал да четете Шекспира, Гьое, Канта или живота и деянията на пророците, на апостолите.
Много от учениците четат безразборно, каква¬то книга им попадне, вследствие на което в ума им става цяла каша. Те развалят вкуса си към ху¬бавото, към красивото и намират, че това не струва, онова не струва. Те стават големи крити¬ци, с мнение за себе си, че много знаят. Като ви¬дят, че знаете много, от Бялото или от Черното братство ще ви поканят на служба. Те се нуждаят от знаещи, от учени хора. Ако ви поканят от Бя¬лото братство, ще ви изпратят за проповедник в някоя голяма черква в Америка и след десет го¬дини ще се произнесат за вас от кои проповедни¬ци сте и какъв е характерът на проповедите ви. Ако Черното братство ви покани, ще ви постави пръв министър в България и ще ви каже: Слу¬шай, тези хора не се управляват с добро, с мо-рал, но се управляват с желязна ръка, със затвор. И ти започваш: този осъдиш, онзи осъдиш, дока¬то си създадеш неприятели, докато си натрупаш тежка карма. Всички ония, които вие сте затвори¬ли, ще ви причинят ред злини. Това значи да мисли човек, че много знае. Щом знае много, и двете Школи ще го впрегнат на работа за свои собствени цели.
Ето защо на ученика се препоръчва положи¬телно знание, положителна наука. На ученика се препоръчва смирение. Всеки момент ученикът трябва да знае положително отде иде всяка ми¬съл, всяко чувство, всяко действие, всеки подтик — отдясно или отляво. Всяка мисъл може да има само два резултата — или лоши, или добри. В началото си дадена мисъл може да има добри последствия, а накрая — лоши. И обратно: в на¬чалото си може да има лоши последствия, а нак¬рая — добри. Същото може да се каже и за чувс¬твата, и за постъпките. И тъй, всички мисли, които ограничават ума и го лишават от чистота, идат отляво и те непре¬менно трябва да се отстранят. Вие нямате нищо общо с тях. Всички мисли пък, които носят чис¬тота, светлина и свобода, идат отдясно. Приеме¬те тези мисли в себе си и дайте им условия да растат. Като говоря за чистота, имам предвид живата чистота. Тази чистота е подвижна, както са подвижни цветовете на спектъра. Ако вземете една стъклена призма и я поставите върху бял плат, платът ще се оцвети според цветовете на спектъра, но само докато призмата е изложена на слънчевите лъчи. Щом слънчевите лъчи прес¬танат да минават през призмата, платът става пак бял, чист, какъвто по-рано е бил. По същия начин действа Истината — тя оцветява, украсява нещата, без да ги боядисва. Докато призмата на Истината действа върху някое тяло, тя го оцветя¬ва червено, жълто, синьо, зелено — или какъв да е друг цвят; щом тази призма се премахне, тяло¬то става пак бяло, чисто, каквото е било първо¬начално. Оплаквате се, че някой ви е оцветил. Лесна работа. Достатъчно е да се премахне приз¬мата на Истината от вас, за да станете отново чист, бял. В Бялото братство могат да те оцве¬тят, могат и да те избелят. В Черното братство обаче, боядисат ли те веднъж, никакво избелване по-нататък не става. Техните краски с нищо не се избелват. Черните хора са боядисани с краска от Черното братство. Хиляди години трябва да ми¬нат, за да се освободят, да се изчистят от тази краска. Следователно и в Бялото, и в Черното братство оцветяват платовете, само че плат, оц¬ветен с призмата на Бялото братство, моментал¬но може да стане бял, когато при Черното братс¬тво това е невъзможно.
Живата чистота е свързана със закона на Лю-бовта и със закона на Мъдростта. Докато се съ-образяваш с тия два закона, ти си чист. Щом направиш най-малкото отклонение, ти изгубваш чистотата си. Живата чистота не е постоянно ка-чество на човека. Тя е качество главно на лю¬бовта. Това значи: щом Любовта присъства в сърцето, човек е чист. Чистотата е качество ед¬новременно и на ума, и на сърцето. Светлината е качество само на ума. Щом светлината изчез¬не, в ума настава тъмнина, мрак. Това е диагно¬зата, която определя състоянието на вашия ум и на вашето сърце; тези състояния пък определят какъв е пътят, по който вървите. Желая ви да имате тази жива чистота. Когато тя присъства в ума и в сърцето ви, вие сте радостни и весели. Човек не се ражда чист, впоследствие става чист. Светлината моментално се ражда. Дълго време се приготовлява, моментално се проявява, а също така моментално изчезва.
И тъй, живата чистота е качество на разумната любов. Който иска да има тази чистота, той неп-ременно трябва да е свързан с Любовта. Любов¬та изключва нечистотата, страданието, завистта, омразата. Тя изключва всички отрицателни проя¬ви на живота. Дето няма любов, там съществуват всички отрицателни качества. Дето Любовта вле¬зе, там има мир, радост, веселие, разширяване, свобода. Когато някой казва, че страда от любов, той не разбира закона на Любовта. Ние абсолют¬но оспорваме това твърдение. От любов човек не може да страда. Той страда, само когато изгуби любовта. Това е друг въпрос. Докато любовта е в човека и го осветява, той е радостен и весел. Щом любовта го напусне, той започва да страда. Защо? Няма кой да го осветява. Следователно страданието, скръбта показват, че си изгубил лю¬бовта си, че свещта ти е изгаснала и предметът, т.е. обектът на твоята любов се е отдалечил от тебе. Това е малко противоречиво на вашите въз¬гледи за любовта, но ще го приемете като ново положение. В бъдеще, когато пишете нови лите-ратурни произведения, ще си служите с нов език. Сега пишете: „Този човек плаче за изгубената си любов". Тогава ще пишете: „Този човек плаче за изгасналата си свещ". Или: „Еди-кой си скърби за изгасналата любов, за изгасналата истина". Казвате, че като люби, човек става разсеян. — Всъщност, човек става разсеян не когато люби, но когато се страхува да не изгуби любовта си или след като я изгуби. Той мяза на човек, който е изгубил парите си.
Любовта събужда в човека най-възвишени чув¬ства и мисли. Ако е мекушав, страхлив, колеблив и ако умът му не достига, той живее извън лю¬бовта. Който иска да бъде интелигентен, спосо¬бен, той трябва да се свърже с любовта и да за¬живее с нея. Аз не говоря за това, което хората наричат любов. Това са чувства, страсти, които правят човека нещастен. Ученикът борави с обик¬новената, с човешката любов, а Учителят — с възвишената любов. Когато говори, Учителят употребява всяка дума на мястото й. Той знае за¬що е употребил една дума, знае какъв ефект ще произведе тя. Когато ученикът говори, той не знае защо е употребил една или друга дума. Любовта на Учителя е изпитана, тя не може да се изпитва. Любовта на ученика не е изпита¬на и трябва да се изпита.
Знанията на Учителя са изпитани, няма защо да се изпитват. Знанията на ученика не са изпи¬тани и трябва да се изпитат. Чистотата на Учителя е изпитана. Той е ми¬нал през този изпит. Чистотата на ученика не е изпитана, тя трябва да се изпита. Следователно любовта, знанието, чистотата, милосърдието на ученика трябва да се подложат на изпит. Това е потребно, то е в реда на неща¬та. Не мислете, че можете да минете по друг път. По този път са минали вашите учители, по този път и вие ще минете. Ако критикувате, ще забавите своята еволюция.
Любов безгранична!
Мъдрост непрестанна!
Истина постоянна!
Напишете тези три мисли и работете върху тях през цялата година.
Размишление.
Без страх в Любовта безгра-нична!
1-ва лекция от Учителя,
държана на 4 октомври 1922 г., София.