КНИГА: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя - 1919
ЖИВОТ ВЕЧЕН
„Бог толкова възлюби света, щото даде своя единороден Син, за да не погине всеки, който в^рва въ него, а да има животъ чеиъ".
В този сгих под думата „свет" се разбира външната страна на проявлението — тоаа, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби секта, щото даде разумното Слово, своя Син, за да спази реалностьта на нещата, да не се развали вжтрешната хармония. Този стих има съотношение към вас: вие вжтре в себе си сте единъ светъ, който Господь е въз юбил, та праща Словото си, за да не би вашият живот— вашите мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалос. И когато се говори, че човек требва да бжде спасен, подразбира се, че не бива да се раз¬валя онова, което светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисъльта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат, догтрат се едно до друго; каква прият- ность може да извика тази имъ среща въ съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срЬщнат, побутнат се, всЬко си проправи пжт и се разминават; после пакъ се ср1зщатъ и разминаватъ. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пжтища и така се разминаватъ. Когато ме попи¬тате какъ да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъв^твам и вие да хванете разни направления въ граденето на нашит Ь дупки, един в една посока, а друг в друга. Под „дупка" разбирам вашите кжщи По отношение на висшия животъ вашите кжщи сж дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, поглед¬ната отъ света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по-високо отъ онова на червеите; че вие сте културни хора и т, н, Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се попра вите. Вие сте доволни от вашите дупки и мислите, че нема нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да сж евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че, като техните дупки, като техните вервания нема подобни по хубость въ света. Всинца сж правоверни: и онзи, който не в&рва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който верза, обира, самз че по другъ начин, но и двамата обират. Азъ намирам само една малка разлика в действията, в културата ма верующия и на нез*Ьрующия: грубият, който не верва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ржката или крзка вч и ще ви обере, а онзи, който в^рва, и е ма да ви счупи нищо, но се пзкъ ще ви обере. Обирането е се обиране, мзкаръ и да не става по единъ и сжщи начин; аз и зъ двага случая се нуждая от това, що ми е взе го¬та какво иде ме ползува дали ме е обралъ ве~ рующъ или нев*Ьрующъ в Бога? Ще възразите: Има разликац. — Да, единият ми счупи ржката, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсекжде в вашите разсжж чения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни, и, наистина, вие сте по- правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между вас и онези, които не сж правоверни или сж незерующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ржка на никого и не го оберете, но още кажете: .Господине! Онзи ти счупи ръката и те обра, но азъ нищо нема да ти взема, а ще ти дам 10 лева, за да послужат за нуждите ти". Това е истинска култура, прогрес в културата. Единиятъ е счупилъ ржката и взел парите, другият не счупил ржката, но в:ед парите, а третият казва: ..Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дзмъ 10 лева и с нищо нема да ти навредя". Тогава чозекът ще каже: Ди си най-благороден от всички". Точно такова ли е сегашното положение в обществото ? Много дами ходят и събират хиляди левове зз Господа, оберат богатит-Ь и после ги раздаватъ на бедните, на този 10 лева, на онзи Ю лева и т. н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обираха парите на бедните хора*. Аз ви прЪдавзм как гледзт на тази работа от горе, а не как гледа тукаи лото общество. Онези благотворителни дружества, общества сж сдружения от разбойници, които казват: «Ние не сме толкова лоши човеци; хайде о.ъ насъ да замине, на ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора"» Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени въ нашето съзнание, и от това произлизат всичките наши зли ни. Всеки от нас си е съср Ьдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, .а съ другит да става каквото ще. И вие проявявате такъв ингерес:, едни от васъ тичатъ, гледатъ да бждатъ тукъ първи, и некой пжт затова помежду ви има ританица. То е се сжщото пол:жение, каквото е въ света. Некой може да бжде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бжде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръвъ. Азъ бих предно- чел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вжтрешно разположение: ако искате да се възпитате, требва да знаете, че, каквото мислите и чувствувате в даден момент, това едновременно засЬга и невидимия светъ. Ще запитате: „Как маже веЬка мисъл да засега невидимия свет ?* Вс^ка ваша лоша мисъл се проявява въ висшите гюлета на астралния св'Ьг като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свегь се култивиратъ тукъ на земята, която е т^хен разсадник, Невежите жители на астралния * свет се мжчат да изкоренятъ този трънъ, а по- висшите сжщества казват, че слизат на земята да освобождават хората от тези магарешки тръне и да преобразуватъ сърцата имъ. Защо висшите сжщества требва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези мага¬решки тръне» Известни болести, лоши мисли и шенаниа* ноита ш прмййеат в §щеЪ| се пр^д* извикват от нУкои млькогШтаЮЩй жиВогНи, и т\ъ по сжщия законъ образуват за вас много тръне, които израстват и ви' създават големи страдания. За да се освободите отъ тези стра¬дания, требва да се постараете да смекчите от¬ношенията си към животните. Често умразата на куче може да повлияе тъй» както умразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В Николаевка, Варненско, некой си Драгни имаше едно малко бело ку¬ченце, което обикновено никого не лаеше; един день минава покрай него един господин и силно го ритва; кученцето само го по- глепва и си отминава; обаче, след двк години, когато този господин отива в сжщата кжща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зжбите си в крака му, То казало: „Господине! Ти прЬди две години ме ритна, но требва да знаеш, че аз не забравям ъи. Така и вие, когато изнудвате, ийпр., един кон, макар той и да не зи отмъсти, но у него могатъ да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъг^и и да причини зло на вашия домь. Не смитайте, че мислите на животните сж много слаби, не; те сж много опасни за света. Всичко, уоето Богъ е създалъ въ света, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Богъ е съ¬здалъ, стои по-горе отъ един обикновен човек, роден отъ човек. Писанието казва ; „Има хора, родени по плът, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мерило, което еднакво требва да засега и животни и хора — всички. Най малкото зло, което направите на едно насе¬комо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голема форма. ЧовЬк, който може да стжпчи мравка, може да стжпчи и човекъ. И обратното: човек, който може да направи пжт на мравка, ще направи пжт и на човека. Видите ли, че некой човекъ тжпчи не коя мравка, а говори, че е културеи, извадете 75% отъ неговата културност и му оставете само 25%? пъкъ билъ той философъ, учен, писател, свещеник, или кой и да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христосъ е казалъ да въз- любнш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум и сила, той е иодразбирал именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако мсжете да любите най-малкит^ насекоми и ^ дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете техъ да обичате, не можете да обичате и Бога; защото, ако не обичате малките слицества, които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение требва да започне от малките правила и да върви към големите. Го ле мо то правило е: да имате обйчь къмъ всичко, което Богъ е съ- здал. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Един ден ще направим екскурзия, да видите, че и растенията сж тъй жизи, както и хората. Едно дърво може да ви бжде тъй признателно, както човек. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате пр^зъ нЬкоя гориста местност, дето местото е сухо, и намерите там некое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко тор и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сжщото дърво, то има вече плод, приготвен и за вас. То казва: ,.Господине! Ти миналата година ми помогна, сега може да си вземешъ отъ моите плодове11. Н Ькой пжт и растенията мислят: едно дърво може да внуши на човека да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да се не качвате.
Когато растенията не чувствуват, това показва, че духът им е въяъ от тех, сир. отсжтсгвува; кога го, обаче, духътъ имъ е въ тЬхъ, те раЬО тятъ, растат, жив^ят, дават плод. ДухъГро на растенията обикновено дохожда, когато гЬ цьвтятъ и завръзват плод; щом прЬцъвтят и плодът зрее, душата им се оттегля и отива горе, в друг свЪт. Пр"Ьдметътъ, 'по който ви говоря, е отвлЬчен; но аз само искам дз ви покажа да не мислите какво в растенията не ма съзнание. Не, въ известни моменти те сжщо имат съзнание В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цЬли 5—6 години не давало никакъвъ плодъ; един. ден взема брадвата и се готви да го отсЬче; друг единъ негов приятел, гледал кекъ той се тъкм-Ьлъ да отсече дървото и за почнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразно: дървото било отсечено ; какво, обаче, става после? Наскоро слЬд отсичане на дървото и двамата умират. Има много подобни примери, отъ които се вижца» че дърветата могат да си отмъщават за нЬкоя голема пакост, която сме им сторили, Некой пжт минавате, покрай не кое дърво и си откъртвате клончета от него. Немате право да вършите това. Яко искате да откъртите клонче, ще се спрете предъ дървото и ще го попитате: ,,Мога ли да си отчупя едно клончеЯкз не постжпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетятъ големи беди — ще се намери дърво, което ще счупи ржката, която е отсекла клончето.
Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведем клона на дървото и, хайде, отчуп- ваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрешение да си отчупиш. Най малко, учти • востьта в св^та изисква това. Когато отивзте некжде, вие запитвате: „Мога ли дд влеза ?" Така требва да постъпвате и сь дърветата. Ако постъпвате така, тоза показва, че вие сте започнали да развивате Божествената любов в себе си — да любите Бога с всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение; ако иск а те'да станете културни, требва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай некое дърво, спрете се под неговата сенка, помилвайте го малко и кажете:
„Колко е хубаво при тебе, под твдята сенка!
(Беседа, държана на 22. август, петък, 8 ч. 45 м. преди пладне).