Работна среда на електронния архив
КРОТОСТТА И СМИРЕНИЕТО
Вземете моето иго на себе си, и научете се отъ мене; защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце".*) Ще ви запитамъ: коя дума е най-важна и най-съдържателна за гладния чов1зкъ?— „Хл1збь*. — Коя дума е най-важна за жадния чов'Ькъ? — „Вода". — Коя дума е най-важна за болния? — „Здраве". — А за он-Ьзи, които се учатъ? На първитЬ три въпроса отговорихте добрЪ, но на последния — не можахте. Защо хлъбътъ е най- важна дума за гладния чов1жъ? Сжщиятъ за- конъ царува и въ живота; затова искамъ да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хявбъ. Като се произнесе ду¬мата „хлсбъ", веднага-въ нашия умъ изпъква силата, която той носи, животътъ, който той съдържа. И тъй, хлъбътъ е най-важната дума, защото не само задоволява гледа, но до¬ставя и необходимото на човтзка, да продължи по-нататъкъ своя пжтъ, Коя дума отъ духовния св-Ьть съотзЬтствува на думата хлЪбъ? Понеже Матей, 11, 29. се готвите за работа въ живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думите. Всинца вие сте били ученици въ отделения, въ класове, а нЪкои и въ висши училища, и знаете какъ учительтъ последователно открива пър¬вата, втората, третата и останалите букви, поель учи какъ се съчетаватъ, СЛБДЪ това открива цифрите, съчетава ги и т. н. другите предмети. Думите на земята играятъ сжщата роля, и ко-гато вие разберете техния вжтр^шенъ смисълъ, ще видите, че те еж величини. Напр., учительтъ ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, ка 5 и на 10, отноше¬нията едни и сжщи ли ще бждагь? Яко двама раздЪлятъ 10 тЪ лева, вс!зки отъ т-Ьхъ ще вземе по 5 лева; ако ги рззд"Ълятъ петима, всеки отъ тЪхъ ще вземе по 2 лева, а ако ги разделя гъ 10 души, всеки ще вземе по 1 левъ. Отъ гле¬дището на земния животъ, вие бихте предпо¬чели дз имате 5 лева, а не 2 или 1 левъ, но въ духовния св"Ьтъ всякога пр"Ьдпочитатъ единицата: тя има ПО-ГОЛ1БМЪ СМИСЪЛЪ, по- гол^ма стойность, отколкото числото 5. Да до- пуснемъ, че баща ви е оставилъ наследство 5 кила жито въ хамбара и 1 кило на нивата по¬сято — кое отъ двет-Ь ще поискате при поделба? Ксгато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-те кила въ хамбара, а когато мислите и за другите, тогава ще предпочетете едното кило, посято на нивата. Важно е онова, що е посето въ нивата. Затова съвременните жени требва да се научатъ да сЪятъ. Вие знаете да пресо¬вате" брашно, но вече готово, смляно, а не знаете да сеете жито на низата, нито знаете времето му — кога тр"Ьбза да се сЬе. Съ това ви на¬веждам ь на вжтрЪшния великъ законъ, който е както първата нишка на чорапа. Какъ учите вашите д^ца да плетатъ чорапи ? Първо, да направятъ една примка, после втора, трета, че¬твърта и т. н., които съединяватъ и оплитатъ едно колелце, и така вързятъ нагоре, като обра- зуватъ редове единъ слеаъ другъ. Плетенето е цело изкуство. А вие питате, д=зли има смисълъ чо- векъ да плете чорапъ. Да. Смисълътъ на жи¬вота е сжщо въ плетене — живо плетене. Некои мислятъ, че, като посещавзтъ школата, ще имъ се даце всичко наготово. Не, ще правятъ пързо примки. Ученикътъ требва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чо¬рапи отъ пазара. Но, ако въ този свЬгь има дюкяни, въ духозния нема, тамъ, огникжце не може да се кутягъ. Яко некой не знае да плете, требва да намери въ д/хозния светъ други да знае това изкуство и още — да го обича, за да му оллеге чорзпи. Тамъ чсрап^тЬ скоро се плетатъ. Ако н^ма кой да ви обича, н^ма да имате чорапи. Има една аналогия между земния и духозния животъ, вие товз сами разби-рате. Когато бехте деца, вие бехте радостни, весели, но, когато започнахте да остаревате, настооението ви се изгуби. Защо ? Защото на земния животъ сте давали по-голема стойность, отколкото той въ сжщкость струва. На тър- говски езикъ казано: купите една кжща за единъ милионъ лева, но, почеже цЪнигЬ се м"Ь- нятъ, вие я продадете за 100.000 л., значи, гу¬бите 900.000 л. Въ случая това е щета. Вие оценявате скжпо земния животъ и сте готови да дадете за него всичко мило и драго, да жер- твузате и умъ, и сърце. Това е една голяма грешка. Не казвамъ, че трЪбва да презирате този животъ, но за всЬко нЬщо трЪбза да се даре толкова, колкото то струва. Напр., единицата, двсйката, тройката, четворката, всЬко число има своя особена стойность; но, ако дойде друго деление, при което единицата започва да се дЬли на по-малки части, дзойката сжщо, стой- ностьта на гкзи числа още повече се намалява. Що се касае до земния животъ, вие требва да научите вжтрЪшния му смисълъ, сир. живота на вашето съзнание. Въ какво седи силата на този вжтр-Ьшенъ животъ ? Да кажемъ, вие ми¬слите, че вярвате въ Бога и се молите, но ня¬мате една положителна опитность, че Богъ ви слуша. НЪкой пжть се случи, като се помолите за н-Ьщо, молитвата ви бива чута, но други пжть не; тогава у васъ се заражда съмнение, че може да ви слушатъ и не — нямате положителна опит¬ность, да знаете защо нЪкой пжть сте чути, а нЬкога не, сир. нЪмате опитностьта на Моисея, който е силно вЪрвалъ. Защо е било силно не¬говото учение? Защото е учелъ за единъ Богъ, ко¬гото познавялъ. Той винаги е казвалъ: „Тъй рече Господь". Вие сте християни, вЬрвате въ Христа; питамъ ви: колцина отъ васъ имате прЪживЪ- вания, по които да познавате Христа, не както е билъ на земята, но както е сега ? А тази опит- ность е необходима, и къмъ нея требва вие да се стремите, й за да я добиете, трЬбва въ ду¬шата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христосъ казва: „Елате при мене, защото азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце". Какво разбирате подъ думигЬ кро- тость и смирение ? Кротъкъ и смиренъ чов^къ не се подразбира, че требва да стане мостъ на всички. Не. Кроткиятъ и смирениятъ чозЪкъ не е най слабият ь, той е най силниятъ чов1зкъ, който зло не прави, и най-умниятъ, който ни¬кога не допуща лоши мисли. Много отъ васъ съзнавате, че правите грешки, и ви става тжжно; но, за да ги избегнете, дв-Ь качества сж необхо¬дими за сърцето ви — кротость и смирение. А гЬ се придобиватъ при най-голЬмигЬ изпи-тания и мжчнотии въ живота а не при охоленъ животъ. ТЪ не се добиватъ въ търговски дюкяни, нито въ училища, нито въ църкви. Ще ме запи¬тате : тога за, гд-Ь се добизатъ ? Ще ви отговоря съ е^но сравнение. Яко желязото ви запита, гдЬ може да добие светлина и топлина, какъ ще му отговорите ? Въ огнището, за която цкпь е потребно духало и ковачъ. Сега направлявамъ мислитЪ ви къмъ този законъ, да измените ва¬шия погледъ върху нещата. Д~Ь се намира това огнище въ човЪка ? Въ сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа ? Човешкото сърце не е тъй просто, както железарското, защото върху него се коватъ цЪнни мисли. За това огнище сж необходими вжглища. Вжглища а може да бжтатъ дървени или каменни. За сърието сжщо необходими ли сж такива вжглища? Да. Съвре¬менните техници, вместо да употребявагь вж¬глища, служатъ си съ електрически токъ, който добиватъ отъ различни киселини. Този земенъ огънь може ли да пренесете въ сърцето ? Какъ се трансформира тази енергия? Любоььта е то- кътъ, който трансформира нашето сърце, затова тя требва да се пусне въ него. Ще ви попи- тамъ: кои сж вжглищата, необходими за сто¬пляне на стомаха? Храната. Значи, житото съ¬ставя вжглищата за стомаха. Кои сж вжглищата за белите дробове ?. Въздухътъ. Кои сж вжгли¬щата за човешкия мозъкъ ? Мислите. Да прило¬жи мъ тази аналогия и въ духовния животъ, за да го разберемъ. Може ли да става горьние въ огни¬щето, ако нема течение на възауха? — „Не може". Тогавз, кое е въздухътъ въ духовния светъ? Мисъльта. Следозателно, ние требза да я пуснемъ въ насъ, за да стане горение. Когато човекъ иска да произведе вжтрешна топлина, необходима за създаване на онова, което желзе, непременно мисъльта требза да тече. Отъ опитъ знаете щ > прави духалото от¬вънка. Мисъльта се събужда презъ петь канала, а ТБ сж петьте чувства, или сетива. Да допус- немъ, че вие живеете въ неколко стаи, дето въздухътъ е нечистъ, и тези стаи се съобща- ватъ една съ друга чрезъ специални отвори, душници; тогава, ако покварениятъ въздухъ влиза отъ една стая въ друга, вашето положение ще се подобри ли съ това ? Не. Вие требва да вне¬сете въ стаите прЪсенъ въздухъ отвънъ, отъ природата. Това значи, че, ако желаете да освЪ- жите вашия умъ, мислите ви требва да прииждатъ пръко отъ Божествения са~Ьтъ ? Съвременните учени хора могатъ да сгжстязатъ въздуха, да го презърнатъ БЪ течность, а после и въ твърдо състояние, тъй че, ако вие приемете една сгъ¬стена мисъль, като разбирате законите, ще мо¬жете да я превърнете въ течно, а после и въ въздухообразно състояние, и така ще се нау¬чите да мислите. Вко не знаете да превръщате 'състоянието на мислите, то, като приемете една твърда мисъль, гя ще пи повреди. Затова Лпо- столъ Павелъ казва: „Твърдата храна е за сил¬ните". Кой отъ васъ знае да превръща мислите си? Малцина. За васъ още работятъ по-голе-мите ви братя. Вие гледате какъ те изкусно работятъ върху васъ, и си казвате : „Тази ра¬бота е черна, тя не е за насъ, ние сме благо¬родни, родени сме за по-благородна работа". Не, оть тамъ ще започнете. Допуснете, че некога ви измжчва едно желание, което н! що често се случва, и затова никаква топка ви е легнала на сърцето, което болно се свива. Каква е тази топка, какъ тя свива сърцето ви? Какзо е сви¬ването? Съвременната наука казза, че телата отъ студа се сеиватъ, а отъ топлината се раз- ширяватъ. Следователно, когато усетите, че сър¬цето ви се е свило, кеззамъ, че у васъ има отрицателни желания и мисли, като: умраза, за- висть, негодувание и пр. Тази умраза може да ю - е въ вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически отъ вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усещате сърцето си свито. Отъ това свиване на сърцето често пжпътъ се развива. Мнозина страдате отъ раз- витъ пжпъ. Не е май приятно да се развие пЬ- кому пжпътъ, затоЕза българите гледатъ да го завиватъ. Ще ви обясня какво н-Ьшо е разви- тиятъ пжпъ. Знаете, че, когато детето е въ утро¬бата на майка си, се храни чр-кзь пжпа си. Ко¬гато храните вашите деца съ биберонъ, ако той се развие и отпуши, детето не може да се храни. Сега вие си мислите: „Проста работа е това нещо, съ пжпъ ли ще се занимаваме?" Най- големите страдания на хората, казвамъ ви, сж въ това развиване на пжпа: щомъ се развие пжпътъ въ духовно отношение, чов-Ькъ не е нор- маленъ, въ неговите чувства има никаква ано¬малия. Навиването на този стомашенъ мозъкъ не е нищо друго, освЪнъ поставяне силите му въ активно състояние, сир. да станатъ те поло¬жителни. Слънчевиятъ вжзелъ служи повече на чо¬вешкия магнетизъм ъ, а мозъкътъ — на елек¬тричеството. Тези две течения се прекръ- стосзатъ. А на местото дето стаза тоза пре- кръстосване, се образува движение. Които страдатъ отъ неврастения, усещатъ едно осо¬бено пъплене отгоре надолу, това сж молеку¬лите на електричеството, които лазятъ по нерв¬ната система. Когато дойдатъ въ съприкоснове¬ние съ магнетизма, веднага се усеща една топлина, която се развива отдолу нагоре. СлЪдъ това неврастеницитЪ отново усЬщатъ едно изсти¬ване, посл% пакъ стопляне и т. н. При гЬзи резки промени човЪкъ се простудявз. Въ ду¬ховния светъ не се търпятъ тези резки промени. Между главата и симпатичната нервна система, или слънчевия вжзелъ, требза да има правилна 06- мЬна, или, казано на другъ — музикаленъ—езикъ, требва да има хармония между ума и сърцето. Сърцето функционира чрезъ стомашния мозъкъ, а умътъ — чрЬзъ нервната система. Всички ду-ховни хора, които искать да се тониратъ, мо- гатъ, защото има начини за тониране на мозъка, на симпатичната нервна система. Това тониране е необходимо, защото, ако жиците на нервната система не сж подготвени, мислите и чувствата не може да се предадатъ на външния светъ правилно. Може да се направи нервната система тъй чувствителна, че най-малкото побутване да й причини болка. При всеко побутване или при всеко криво поглеждане вие кипвате. Поглеж- дането накриво не е нищо друго, освенъ то¬кове, които излизатъ отъ вашите очи. Токовете на мисъльта сж най-силните, и те не се регу- лирптъ преко отъ човешката воля. Требва да се научите да регулирате очите си. Като по¬гледнете некого, требва отъ този погледъ не- видимиятъ светъ да изпрати своето благослове- ние. Въ всички хора, които искать да се учатъ, има желание не да даватъ. а да взематъ. Тех¬ните очи не сж като кюнци, презъ които се препраща _вода, а сж като смукала, помпи. Та¬кива не трЪбватъ. Обмяната требва да става правилно —колкото взимате, толкова и да давате. Живата природа никога не търпи фалшъ Ако даде 1 кгр. вълна, тя ще ви каже: огъ тази вълна при прането ще се изгуби толкова, при преденето толкоза, и ще ссгане чиста, хубава вълна 700 гр., значи, 300 гр. се губятъ. Яко отъ тези 700 гр. изгубите още, тя ще ви пита, де е тази вълна, и ще ви покаже, че сте немарливи. Отъ 300 гр. изхвърлена вълна една жена можа да си на преви ЦБЛЪ костюмъ. Вие не успивате дчесъ, защото изхвърляте много отъ вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навънъ, друго ще взема". Това из¬хвърляте, онова изхвърляте, и после дойдете при вашата жива майка, която казва, че въл¬ната ви не е останала 7С0 гр, а само 300 гр. Това се дължи на обстоятелството, че у васъ н-Ьма онова смирение и кротость, които е ималъ Христосъ. Вие идете съ онези понятия за ваше минало величие, съ които сте били на не¬бето. Не, тукъ не сте царски дъщери. За Христа се казва, че, като се намЬрилъ въ рабския обрззъ и подобие на човЬкъ, смирилъ се. Вие сте идвали на земята много пжти, и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите, требва да разбирате основните закони, които Богъ е вло- жилъ въ живота.— Ще ви оставя следната основ¬на мисъль: законите нема да се изменятъ за вашите прищевки, дали знаете, или не. Дали сте богати или бедни, дали сте чули или не ; жизиятъ законъ не извинява никого, .за никого той не се изменя. Начинътъ, по който може да правимъ добро, е единъ, той не се измЬня. Отъ Божествения свътъ се изисква, щото отноше¬нията, които имате единъ къмъ другъ, да бждатъ ч :сги — ни повече, ни по-малко. Отношенията ви требва да бждатъ, като на хлебаря, комуто даватъ брашно първо качество, и споредъ за¬кона знае се каква тежесть, каква чистота требва да има това брашно, но той взима часть отъ него, скрива го и туря гю-просто, а съ това разваля хубавия хлЪбъ. Туй изкуство вие често практикувате, сир. разваляте хубавите чувства, които Богъ ви е далъ, примесвате ги съ лоши. Но отъ невидимия светъ често ви правятъ ре¬визия, и ако видятъ, че хлебътъ ви е приме- сенъ, глобяватъ ви безпощадно. Бзгъ е спра- ведливъ къмъ всички действия. Когато грешимъ несъзнателно, той ни извинява, но, когато гре-шимъ съзнателно, той ни държи отговорни. Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питамъ: защо не започвате ? Каз¬вате: „Не знаемъ". Незнанието не е абсолютно, вие знаете много работи. Отъ тоза, което знае¬те, требза да се стремите къмъ онова, което не знаете. Яко сравните едно низше животно съ човека, има голема разлика: нему требза дълго време, докато се запознае съ основните еле¬менти на живота, защото въ всЬки жувотъ има елементи, които требва да се владеятъ. На първо место, като правило, ще знаете да пестите енергия, а да иждивявате време. Енергията се набавя много мжчно. Това виждате въ различ- нитЬ болни, като неврастеници и др. Силата, която Бзгь ви е вложилъ, иждизявайте я раз¬умно. Не ви гозоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употребете разумно. Не ви втълпявамъ мисъльта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Ко¬гато човЪкъ е здравъ, той никога не губи енер¬гията си. Но, когато започнатъ да се образуватъ тъзи вж тръшни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка отъ васъ, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна. Знаете ли какво правятъ съ такава стомна ? За- ливатъ я съ восъкъ, съ това-онова, но то е само временно. Не искамъ да дойдете до положе¬нието да лЪпятъ вашите пукнатини съ восъкъ. Христосъ казва: „Елате при мене, азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце". Когато човекъ придобие това изкуство — да стане кротъкъ и смиренъ, той ще забележи въ себе си единъ вжтрешенъ процесъ на подмладяване. Кро- тостьта и смирението сж единъ мегодъ за лъкуване отъ разни неджзи. И тъй, въ първия урокъ поставете си като основа тези два елемента : кротость и смирение, и да видимъ кой отъ васъ ще вземе премия. Когато некой ученикъ е усвоилъ изкуството да шие, да рисува, да свири или какво и да е друго изкуство, проверява се, какъ е научилъ преподаденото; така ще проверяватъ и васъ. Говоря ви върху кротостьта и смирението, за¬щото много отъ васъ мислятъ, че и безъ тези качества може. Не, те сж основата на земния животъ, и крачка напр^дъ не може безъ тЬхъ. Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите безъ кротосгь и смирение — ГБ СЖ капи- талътъ. Казва се: Богъ на горделивите се про¬тиви, а на смирените дава благодатъ — условия за развитие. Може да се докаже чрЬзъ стати¬стика, че всички велики, учени хора, които сж дали нещо на света, които сж направили нещо за доброто на човечеството, които сж го подигнали крачка напредъ, сж били смирени и кротки хора. За Моисея се казва, че билъ най- кроткиятъ човекъ между тогавашните хора. Него¬вите ученици всички свои погрешни сж туряли на неговия гръбъ, и той ги е понасялъ. Те убиваха хората и казваха: „Мойсей тъй рече". Мойсей имъ казваше да изкоренятъ СВОИТБ погрешки, а те си казваха : „Хората и говедата се изко- ренязатъ по-лесно отколкото погрешните*. Ще ви назеда на едно положение, за да размишлявате. Когато наблюдавате пукването на зората, вие се взирате къмъ изтокъ, дали има нЪкаква промяна на хоризонта. /:\ко небето е ясно, промената е по-резка; ако е облачно, мрачно, промената по-мжчно се забелезва. Ако искате да видите дали у васъ има такова зазо¬ряване, накжде ще се обърнете? Кжде е ва- шиятъ изтокъ? Намерете де е изтокъ, де е западъ, северъ и югъ, дв е вашиять зенитъ? Ще ви запитамъ друго: де е вашиятъ тропи¬чески поясъ? Като се върнете дома, започнете да мислите малко по-сериозно. Направете след¬ния опитъ. Раздразнятъ ви нЬщо децата или мжжъпь ви, веднага ви става тъмно, имате ве- черь въ себе си — излезте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица или е безоблачно, тихо. Яко не¬бето ви е ясно, има малко сз-Ътлинка, но скоро тя се изгуби, за васъ настава тъмнина, нощь — това показва, че вие не очаквате зората. Какъвъ е вашиятъ методъ, когато се измени настроението ви ? Имате да изплащате една по¬лица отъ 10.000 лева, но нЬмате пари, вашето настроение е мрачно; дойде н-Ькой вашъ прия- тель и ви даде тази сума, веднага ви сзвтва —; настава зора. Забележете отъ кое место на за¬шия умъ ще се появи зората. Другъ примеръ. Некой пжть се намирате въ трудно положение, вашето небе е като единъ връшникъ, не ма из- ходенъ пжть; вие започвате да се молите, вед-нага у васъ се заражда една малка надежда, като светълъ лжчъ, който малко по малко за¬почва да блести по силно. Следете откжде иде това чувство. Тези неща ставатъ почти всеки день съ васъ, но не ги наблюдавате. Локализи¬райте местото на тези явления. Некои приличатъ на онзи бьлгаринъ, който миналъ покрай единъ кладенецъ, на вжжето на който били закачени дзе кофи за вода; пусналъ вжжзто въ кладе¬неца и напоилъ добитъка си ; но, като си тръг- взлъ, дотрябвало му вжже за колата, взелъ че отрЬзалъ тоза, на което били закачени кофите, свършилъ съ него работата си и си заминалъ. Следъ малко време той пакъ минава прЬзъ сжщия пжть, иска да пие вода, но вижда, че нЯма кофите, и си казва: „Бре, кофите ги нЪма тука". Така хората сами рззвалягъ своето ща¬стие —■ отрЪззатъ вжжето на кофите, а послЯ се чудятъ, че ги нЯма. Азъ правя уподобление. Двете кофя—това сж кротостьта и смирението. Безъ кофи нЯма съ що да напоите душата си. Вжжето, което държи кротостьта и смирението, го н^ма. Втори пжть, като дойдете при мене, искамъ да турите вжжето на мЬсто, отдЯто и да е, да го купите. Вие може да се съмня¬вате въ успЬха и да казвате, че сте стари, та нека вашитк дъщери да учатъ. Ако вс^ка майка казва така: „Нека дъщеря ми учи, за мене не е тази работа", нищо нЯма да направите. 8.000 години се на дъщерите си се уповавате. Вашата истинска дъщеря не ви напуща. Ако ви напусне, тя не е дъщеря. Синъ, който напусне баща си, той не е синъ. Чрезъ кротостьта и смирението иде Бо¬жията благодать. Въ кжща, д^то иматъ тези качества, има здраве, сила. Пазете се отъ лоши мисли, отъ гнЬвъ, защото те отниматъ силата ви. Лошите хора знаятъ начина, по който да ви лишатъ отъ силата ви, както негрите, когато огизатъ да ловятъ слонове, прЬреззатъ на две места мускулите на задиитЬ имъ крака, и те клекатъ. Човекъ требза да има броня противъ лошитЬ нрааи, да не изгуби силата, която Богъ му е даль. Затова Писанието казва: „Лошите общества развалятъ добрите нрави". Вь тази школа ще тръбза пързо да се научите да творите, да бждете носители на добри мисли, добри чувства, да се образува една хар¬мония помежду ви. Тогава много отъ знанията ще дойдатъ естествено, и светлината ще про¬блесне. Като ви гледамъ, виждамъ, че всичко у васъ е разбъркано. Това показва, че кофигЬ ви не сж съединени съ вжже. И тъй, като първо правило, ще си поста¬вите да бждете кротки и смирени, но не тъй, както досега сте разбирали това нЪшо. а кротки и смирени на издържливость и сила. НЬкой казва: „Азъ като станахъ кротъкъ и смиренъ, всички ме нападнаха". Не, кроткиягъ и смире- ниятъ издържа всичко съ достойнство, и умътъ му става по-подвиженъ. Не трЬбва да дразните хората. Често вие се шегувате, но, като излЪзе н^кой отъ васъ по-цуховитъ, по силенъ, драз¬ните се. Тр"Ьбза да знаете, че, „съ каквато мЪрка мерите, съ такава ще ви се отмери". Не казвамъ, че сте лоши, но имаге повече соль, пр^солили сте ястието. Кгкъзъ е цЪрътъ, тогава? Турете повече вода. НЪкой пжть туряте повече чушки, та имате повече лютивина. Какво е гнЪвътъ? Чушки. Хубаво н^що сж чушкигЬ, но да не се туря отъ т1зхъ повече, отколкото требва. Какао правите, когато на сърцето ви се яви никаква топка, когато имате нъкаква мжчнотия ? Дойде н-Ькой вашъ приятель, вие му се опла¬квате, и подиръ малко ви олекне. Вие сте прЪ- дали топката на вашия приятель. Той отиде на друго мЬсто, разказва за това нЪщо, предаде топката. И така, тази топка ходи отъ едно мЪсто на друго, докато се върне при човека, отъ ко¬гото а първо излязла. Това, коего правите, не е наука. Правилно е да разкажете мжката си самз на онзи, който ще влезе въ положението ви и ще ви облекчи, или да влезете въ раз¬мишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите — изкуството само по себе ще дойде. Азъ зная три вида хора: едни отъ тЬхъ сж кротки и смирени, когато сж въ обществото, отъ страхъ, други — когато сж въ църква, защото благоговението го изисква, а трети — въ кжщи. Въ кжщи се познава кро- тостьта и смирението. Те поправягь всички грешки. Споредъ мене, законътъ на любовьта не може да работи, ако не сте кротки и сми¬рени у дома си. Като влезете въ своята стаица, д^то никой не ще ви смущава, тамъ ще нау¬чите това и: куство. Кроткиягъ и смирениятъ чо- вЬкъ никога не изпъква въ света, той заема всекога последно место. Добре е човекъ да заема първо место въ истината, въ любовьта, въ добродетельта, въ мждростьта, но, ако иска да заеме първо место въ този светъ, ще изг} би изкуството да бжде смиренъ и кротъкъ. Хри- стось е казалъ: „Който иска да бжде пръвъ, той остава последенъ". Който е пръвъ на не¬бето, остава последенъ на земята, и обратно. Бихъ желалъ всички да сте първи въ любовьта, въ истината, въ мждростьта, въ правдата, въ кротостьта, въ смирението, въ милосърдието. Тъй започна Христосъ преди 2.000 години първата школа, но после я опорочиха. Първите хри' стияни сж имали преко съобщение съ духовния светъ. Не може да бждете духовни, докато ня¬мате тЪсна връзка съ невидимия светъ. Само тогава ще ви стане ясно, ще видите какъ жи- вЬятъ хората тамъ. Засега вие имате само про- бл^ски отъ онзи светъ, и го проучвате тъй, както н-Ькои изучаватъ живота по музеите и огъ старит"Ь паметници. Те виждатъ разни птички, животни, но те сж мъртви, това не е още онзи светъ. Като влезете въ онзи светъ, вие проуч¬вате живота на гЬзи птички, какъ живеятъ те, какъ се размножаватъ и т. н. Когато влЬзете въ тесна връзка съ духовния светъ, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това въ Еван¬гелието се нарича ново раждане, зз което какаи ли не определения се давагъ. Нозото ражцане значи обновление -да можете да живеете едно-временно и въ този и въ онзи светъ, или, дру¬го-яче казано, да знаете да трансформирате енергията отъ физическия св%тъ въ духовния и обратно. Работете върху кротостьта и смире¬нието, защото нема по-хубаво нещо отъ това, да сте въ едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостьта и смирението ка^о основенъ камъкъ, ще може да отстраните всички спънки, мжчнотии, неприятности, които срещате въ обществото, въ домовете си или кждего и да е. Вие имате кротостьта и смире- рението въ себе си, но те сж стояли досега въ вашите хамбзри въ потенциално състояние, сега вече требза да ги изнесете на нивата, и тамъ да ги посеете. Иекои отъ васъ сж по- кротки и смирени, защото иматъ повече влага. А онези по-коравигЬ буци отъ низата ви, гЬ н"Ьматъ влага. Ако у никого н^ма кротост ь и смирение, и да дойде любовьта, нищо кЪма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърмз. За да разберете любовьта, тя требва да мине прЪзъ кротостьта и смирението. Такъвъ е законътъ. Онази енергия, която иде отъ слън¬цето, първо требва да мине пр^зъ влагата, а посл-Ь да се трансформира. Азъ мога да транс- формирамъ обикновената любовь на кого и да е, даже и на най-големия зверъ, стига да го храня редсв;ю, да му дамъ да си пийне малко винце. Но тоза е животинското състояние на любозьта, а не на онази любовь, къмъ която се сгремимъ. Като ви вземе некой яденето, като ви обиди, любовьта ви се прекжсва. Вие требва да имате такива отношения къмъ всички, ка¬квито има Богъ къмъ насъ: отъ толкова хиляди години вие грешите пр^дъ него а той не е из- мЬнилъ отношенията си. Смирението и кро- тос ьта сж бронята, предпазителните соедства, които отбизатъ всички неприятности. Предста¬вете си, че се намирате въ една модерно укре¬пена крепость и шрапнелите, които ви бомбар- диратъ отъ всека страна, отскачатъ отъ ва¬шата крепость; вие не се безпокоите, защото шрапнелите не падатъ вжтре, и чакате неприя- тельтъ ви да изхвърли всичките си муниции. Такова нещо е смирението. Идва при васъ не¬кой човекъ да ви ругае, но, ако вие сте сми- ренъ, той ще каже: „Е — мене ми мина". Ако сте крогъкъ човекъ, вие ще измените настрое¬нието на вашия протизникъ. Не можете ли, не сте кротъкъ чозькъ. Кротостьта е даръ на човека — н-Ьма какво да се учи; нея вие сте учили, когато сте били въ положение на овци или крави и волозе, когато сж взимали въл¬ната ви, месото ви, когато сте работили по ц"Ьлъ день на нивата, и на сутриньта сте поглеж¬дали господаря си дозоленъ и засмЪнъ. Сега вие ще требва да възбудите въ съзнанието си всички тези форми на миналото, тази кротость, която имате отъ старо време. Модерните дрехи, които носите сега, не сж тъй удобни, хигие¬нични, затова, като се върнете у дома си, обли¬чате старите си дрехи. Турете въ ума си вЪ- рата и знайте, че за оногова, който верва, всичко е възможно. Който нема кротость и смирение, само той не може. Тр Ьбза да запазвате достойн¬ството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато злЬзе умраза въ сърцето ви, когато вършите глупости и т. н. Не обиждайте, защото често въ васъ жизЬе не кой въззишенъ духъ, вие го обидите, и, ко¬гато го потърсите, нема го вече. Яко има нещо, което ми прави най-големо отвращение, то е човекъ, който обижда. Такъвъ човекъ азъ посгавямъ на последно место въ живота. Най- неприятното на духа е, когато хората се обиж- датъ. Този дяволъ ще го вържете или най- малко ще го впрегнете на работа. И тъй, сми¬рението укротяза алчностьта у човека, а кро¬тостьта е оржжие противъ яростьта, гнева у човека. Ще требва да се групирате по неколцина въ групи, напр., двама, трима, четирма, най-много по 10, като си изберете такива, съ които си хар- монирате. Да не се съберете само слаби или само пълни, а една слаба и една пълна. Дзама слаби или двама пълни сж на единъ умъ. Или да се изберете една съ крушовидно лице, и една съ ябълковидно. Като се раздалите спо- редъ темпераментит-Ь си, ще може магнитните течения да циркулиратъ правилно. Добре е ви¬наги да си оставате така наредени. Това е необ¬ходимо за вжтрЪшната обнова на организма. Ще ви кажа после, дали вашиятъ изборъ е правиленъ. Човекъ не требва само да се учи, но неговиятъ мозъкъ трсбза винаги да се об¬новява. Само по този начинъ ще се сдобиете съ истинско знание и ще станете положителни хора, защото сега не сте такива. Ако ви подложатъ на гонения, на мжчения, колко отъ васъ биха издър¬жали ? На т1ззи отделни групи ще давамъ по няколко опита. Но за това е необходимо да се създаде една хармония, за да се пров1зрятъ зако¬ните на тази материя. Заедно съ това ще върви в-Ьрата. Който се съмнява, н1зма да успее, и за¬това по-добрЪ нека да не си губи времето. Тукъ всичко става по закона на свободата. Който върви така, Богъ ще го благослови. Който нема съмнение и които вл^зе въ училището да се учи, той ще изкара докрай, а който се съмнева, той ще напусне скоро училището. Ако поставите кротостьта и смирението за основа, всичко ще може да направите. Об¬нова ще дойде само по този начинъ. [БесЬаа, държана на ученичкитЪ отъ окултната шкопа на Всемирното БЪло Братство на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ].