КНИГА: Искайте сила, имайте вяра
МАЛЪК РАЗБОР
„Думите на цар Лемуила, пророчеството, което го поучи майка му.”Притчи Соломонови 31:1
Под думата цар се разбира човешкият дух. Под думата майка се разбира Господ, Божествената майка, която го е поучила.
Що, сине мой, и що, сине на утробата ми? (31:2)
Думата син означава човек, който си е на Земята.
И що, сине на моите обричания? (31:2)
Природата-майка всякога прави своите обричания за децата си.
Не давай силата си на жените, нито пътищата си на погубителките на царете. (31:3)
Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата жена се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия Път. Затова не давай силата си нему. Под „погубител” се разбира един от пороците на човешкия ум, а това е гордостта.
Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князовете да пият сикера; да не би като се напият да забравят закона, и извърнат съда на всичките угнетаеми. (31:4, 5)
За човешкия дух първо правило е да не се пие вино. Под думата сикера се разбира пресечено вино, в което се слага малко мед, захар и черен пипер. Под вино се разбират пари. И на най-добрия човек ако дадеш пари, той се забравя. Под вино се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, било то мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията.
Угнетаеми у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Така, както изопачите вътрешния си съд, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре. Такъв е Божественият закон: човек отвън представлява физическия свят, а отвътре – Божествения свят. Никога околните хора не могат да направят твоя свят по-добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си другаде, то е вътре у вас.
На кого трябва да се дава вино и сикера?
Давайте сикера на тези, които са в премеждие, и вино на огорчените в душата: за да пийнат и да забравят сиромашията си, и да не помнят вече злостраданието си. (31:6, 7)
Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино – на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напои и нахрани лошия, гневния човек! Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните и напоите, а добрия не трябва; вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един твърд ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в масло, за да омекне. Мек ремък не трябва да се туря в масло. Това подразбира, че енергията, която е твърда, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. На наскърбения човек, понеже е твърд, дай му вино, хлебец и той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има тази мекота.
Отваряй устата си за безгласния, за съда на всичките сирачета. (31:8)
„Отваряй устата си за безгласния” значи, че умният човек трябва да защитава този, който не може да говори, а този, който може да говори, не трябва да се защитава.
Отваряй устата си, съди праведно, и защитавай сиромаха и оскудния. (31:9)
За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва друго малко в себе си.
Кой може да намери добродетелна жена? Защото такава е много по-скъпа от многоценни камене. (31:10)
Под израза добродетелна жена се разбира добро сърце. Казва се в Писанието: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменното сърце.” Добра жена подразбира добро сърце. Да се придобие такова сърце е по-добро от скъпоценните камъни.
Сърцето на мъжа й уповава на нея и не ще бъде лишен от изобилие. (31:11)
Под мъж се разбира човешкият ум, който също има сърце. Казва се, че „уповава на нея”, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си! Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв – вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце.
Изобилие подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето – то е почвата, в която растат Божиите блага.
И ще му донесе добро, а не зло през всичките дни на живота си. (31:12)
Когато не огорчавате никого, когато не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.
Търси вълна и лен, и що й е угодно работи с ръцете си. (31:13)
Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.” Тъй че, според този стих сърцето явно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си тя търси. Какво? – Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества: вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време – вълнени. Еврейските свещеници са носили винаги ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под вълна и лен се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите плодове.
Под думата ръце се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът – това е мисълта, а вълната – това е желанието. Когато чувства и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А изразът „що й е угодно работи с ръцете си” означава, че тя добре разработва всичко със своята воля.
Тя е като корабите на търговците: донася храната си отдалеч. (31:14)
Това значи, че тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкият език. Корабите са устата, в която тя носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че, тя знае, че е като кораб на търговците.
И става доде е още нощ. (31:15)
Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят й тя е на крак.
И дава храна на дома си, и дял на слугите си. (31:15)
Домът – това е тялото. Сърцето, умът и всички желания – това са нейните слуги, на които тя дава нареждания.
Съглежда нива и купува я: от плода на ръцете си сади лозе. (31:16)
Тя „съглежда нива” с очите си, защото очите представляват извор на Истината. Вижда кое е полезно и кое не е, и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, които Бог е дал. Под плод на ръцете се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че у нея всички благородни мисли и желания са посадени. За такъв човек се казва, че е магнитизиран.
Опасва чреслата си с крепост и укрепява мишците си. (31:17)
Под израза опасва чреслата си с крепост се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това скрепява мишците си.
Усеща, че търговията й е добра: светилникът й не гасне ноще. (31:18)
Под нощ се разбира състоянието, когато я налягат скърби и нещастия. Но и тогава светилникът й не угасва. Жена, която намирайки се в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя”, е без светилник.
Туря ръцете си на вретеното и държи в ръката си хурката. (31:19)
Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос като вретено. А жените още преди време са смятали, че щом Земята се върти около своята ос, трябва и те да се въртят около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и спрямо двете едновременно трябва да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата – скръбта – е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Когато дойде скръбта, завърти вретеното си! Изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?” А ти какво правиш? – Оставяш хурката и казваш: „Земята не се върти.” Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази изпредена нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се закрепва в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти вретеното, липсват ли къделя и хурка, всичко се обръща с главата надолу.
Отваря ръката си на сиромасите и простира ръцете си към оскудните. (31:20)
Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата сиромах в този стих означава всички семена, които не са още посадени. Отваряш ръката си, вземаш тези семенца, посаждаш ги в градината – с това ти вършиш едно добро. Веднъж отвориш ли ръката си на сиромасите, то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния; а сиромасите са бъдещето на света.
Не се бои от сняг за дома си, защото всичкият . дом са облечени с двойни дрехи. (31:21)
Двойни дрехи в окултния език означава магнетични дрехи. Има хора, които се поддават на всяка болест – те са голи. Всеки човек, който се гневи и съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат на външните борби. Силата на християнството е тъкмо в това – всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази магнетична дреха, ние забелязваме у себе си една Сила. Този факт откриваме и в ежедневието: като облечем някоя дреха, ние чувстваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго, освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е с нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата – веднага иде скръбта. Тъй че, всички страдания, които имате, са от това, че нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как изглеждате без тази дреха и как с нея.
Прави за себе си завивки: облеклото й е висон и багреница. Мъж й е познат в портите, когато стои между старейшините на мястото. (31:22, 23)
Мъжът подразбира нейния ум. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша, защото на такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша, защото мъжът й не е почтен.
Прави тъкан и продава, и дава пояси на търговците. Облечена е с крепост и благолепие, и се весели за бъдещето време. Отваря устата си с мъдрост; и закон на благосклонност има на езика й. (31:24-26)
Този „закон на благосклонност” е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.
Внимава за управлението на дома си и хляб на леност не яде. (31:27)
Тази жена никога не взема каква да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Изобщо, съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.” Вземат един лотариен билет, а след това сядат по кафенетата и чакат дано капне нещо от този билет. Като дойде срокът за тегленето му и като видят, че нищо няма, купуват нов билет и хайде пак на църква да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции, но курсът им понякога спада и така всичко изгубват. Такива хора са лениви. Не, ще работиш, ще обработваш всичко в себе си! Нещастията, които сега ви сполетяват, са вашето минало и с тях вие изплащате старите си дългове.
Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи, в които се яде хляб на леност: някой момък ухажва момата в някой дом; той е облечен хубаво, битово добре е нареден, но има тук-там дългове. Той търси тази богата мома, за да плати тя дълговете му. Бащата и майката бързат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние и оженват младите. Заемодателите започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.” Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек.” Да, но понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да прекарате по лесен начин живота си, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.
Чадата й стават и казват: Блазе й; мъж й я хвали и казва: Много дъщери са се обходили достойно, но ти надмина всичките. (31:28, 29)
Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена или стремежа на човешката душа.
Красотата е лъстива и суетна е хубостта: жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена. (31:30)
Под израза бои се от Господа се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.
Дайте й от плода на ръцете и делата й нека я хвалят в портите. (31:31)
През този месец проучeте цялата тази глава.
Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: мислено ще си представите десет оки вълна; ще вземете една голяма харания и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете един, два, три, четири, пет пъти, докато стане съвсем чиста. След това вземате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я влачите така около половин час, направете я на къдели. След това я турете на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една и я турете на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес, да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите едно описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква мисъл ще ви дойде. Тази формула за влачене и изпридане на вълната ни е дадена от окултизма и за половин час тя ще допринесе много повече, отколкото един педагог за цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко четири пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската болест, лежейки в леглото си, нека пере тази вълна.
Ако тези опити дадат резултат, те са верни и истинни. С това, което е измислено и съчинено от нас, не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не могат да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я един-два дни в ума си и ако нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания и мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното, нишката му да слиза постоянно отгоре и така навивайте две-три вретена. Такъв процес трябва да започне да се извършва в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа.
Какво подразбира думата молитва? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влиза кръвта в белите дробове и се пречиства – това е молитва. Ако във вашите дробове няма кръв, какъв смисъл има да поемате въздух и да се молите? А за да се молите, трябва да има въздух, който да пречиства кръвта. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!”, но не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!” Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Искам да съм като другите хора.” Нима не сте като другите хора? А за да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъби, да влезе в стомаха ви, той да свърши работата си – да я превърне в сок, който да мине в белите дробове и чак тогава можеш да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?” За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти! Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. И най-твърдите хора се молят: заболеят, викат доктор и казват: „Моля ти се, докторе, да ми помогнеш!” Постави те Господ в лишение – бързо отиваш при някой заемодател и му се молиш. Господ е поставил като закон това, че човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.” Добре, избери си друг някой, когото искаш. Има хора, които се молят на конете си – казват им: „Хайде, дий, карай, конче!” Молиш се на коня си дано той ти помогне и изнесе твоя товар. От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Да се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу и все по-надолу. Всички среди, в които ще слизаш, са все по-нечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, слез в стомаха си и поработи там.
В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони така, както се изучават разните предмети – естествени науки, български, геометрия и други. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не е. Това не е като във вестниците – в тях може да съобщят, че един град е паднал, а подир един-два дена да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пишат, че в Добруджа са навлезли румънците и всички отпадат духом; снощи пък пишеше, че румънците не са навлезли там. Някой дойде при теб и ти каже, че главата ти ще пати нещо и ти започваш да се тревожиш – ето че румънците навлизат в главата ти. Вие приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, че имала детенце и то умряло. Станала тя сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мен” – ето румънците влизат в главата ти; после каже: „Не, излъгала съм се, те добре мислят за мен” – румънците излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик, а аз ти казвам, че не си – румънците влязоха и излязоха от теб.
Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, за да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят и към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово. Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и повдигнат. Трябва да се работи, работи и работи! Не казвам да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен и тъжен, кажи си: „Да взема работа!”
5 декември 1918 г. Беседа за жени