Ще управлява всички народи (1920-1922)
11. Обичен и скъп
11. Беседа от Учителя, държана на 8 октомври, 1922 г. София.
Какво ще разберете от думите „binom tu meto"? Какво ще кажете за изречението „Сила жива, изворна, течаща"? В това изречение, не може нито да отнемете, нито да прибавите нещо. Коя дума ще турите по-напред – изворна или течаща? В това изречение, думите са наредени по особен закон. По същия закон трябва да върви и човешката мисъл. Казвам: Мисъл жива, изворна, течаща. Единствено нещо, което спъва, както отделния човек, така и цялото човечество, се дължи на разместване на думите в разумната реч. Някога се употребяват едни думи, вместо други. Някой пише писмо с обръщение „обични Учителю", а друг – „скъпи Учителю." Ако, вместо обичен, пишеш скъп, ти поставяш чувствата си на търговски начала. Да минаваш от обичен към скъп, това е слизане; да минаваш от скъп към обичен, това е възлизане. Казваш: Скъпи Учителю! Отговарям: Твоят Учител струва 33 сребърника – продаваш го. Думата „обичен" представя основите, върху които животът расте и се развива, а „скъп" означава закон на промени, закон на месечината. Можеш ли да се грееш на месечината? Вибрациите на думата „скъп" са слаби, а на „обичен" – силни. Можеш ли да вържеш кофата на конец и да вадиш с нея вода от кладенеца? Конецът веднага ще се скъса. Такава е силата на думата „скъп". Думата „обичен" е дебело въже, с което завързваш кофата. Щом я пуснеш в кладенеца, непременно ще извадиш вода. Ако сравните думите „обичен и любезен", по-силна е "обичен". Буквата „з" в думата "любезен" разваля всичко. Тази дума няма хубави вибрации. Сричката „зен" в нея показва, че започваш добре, приятелски, а свършваш зле.
Сега, аз искам да ви обърна вниманието към съзнателно отнасяне със своите мисли и чувства, да ги изследвате, да сте доволни от тях. Да бъдеш доволен от своите мисли и чувства, това е истинската философия на живота. Ако си недоволен от мислите си, никой не може да бъде доволен от тях. Както в речта, всяка дума трябва да бъде на мястото си, така и всяка мисъл, трябва да бъде определена и на мястото си. Съществата на разумния свят обичат да им се говори на определен език: всяка дума да има точно определено значение, без никакво двусмислие.
Питам: Каква връзка има между думите „обичен и скъп"? Нещата трябва да бъдат обични, а не скъпи. Когато хората се обичат, между тях трябва да има разумни отношения. Обичта внася разбирателство между хората. Защо се обръщате към приятелката си с думите: „скъпа приятелко"? Скъпа, значи, оценили сте я. Всъщност, човек не може да се оцени. На български думата „безценен" има двояко значение: безценен, и без цена. Хубавите неща трябва да са безценни. Как ще оцениш една добродетел, която няма форма? Как ще оцениш едно любовно чувство? Който ви обича, може да ви даде един скъп, златен подарък, но това изразява ли неговата любов? Любовта не се изразява нито в подаръци, нито в прегръдки и целувки. Ти можеш да прегърнеш давещия се, да го стиснеш в обятията си, но това не е любов. Външните неща не определят любовта. При две еднакви външни прояви може да има два различни вътрешни стимула. Казваш: Той ме обича. – Как доказа любовта си? Доказването подразбира, че нещо е казано и свършено. Когато дървото израсте, цъфне, завърже и плодът узрее, това значи, доказване на нещо. В това доказване се изразява реалността. Каже ли ти някой, че ще те обича, ще пожертва живота си за тебе, това са празни думи, упражнения. Любовта се проявява в настоящето, а не в бъдещето. Любовта не се поддържа с празни думи. Пееш: „О, любезни Исусе", а като даваш пари на заем, взимаш големи лихви, както правят големите лихвари. Много проповеди се държат и пишат за Христа, но те представят повече философия на сенките, отколкото нещо реално.
Окултната школа изисква от учениците си правилна философия, правилни отношения между тях.
Тази година съм намислил да отворя три класа: един клас – само от братя, друг – само от сестри и трети – смесен, от братя и сестри. Това ще бъде само за опит, да видим, какви резултати ще има. Когато братята и сестрите са отделно, няма условия за изкушаване. Често, малките деца имат навик, да смучат палеца си. С това те пречат на неговото растене. Не трябва да смучат палеца си! И възрастните имат лоши навици, които наричам „смучене на палеца." Всеки лош навик причинява вреда на човека. Следователно, откажете се от смучене на палеца. Като работи върху себе си, човек придобива търпение и самообладание.Казваш: Не мога да търпя този човек. – Защо? – Не зная, но като го видя, губя разположението си. – Това не е от зла воля, но той ти действа зле и ти настръхваш, както котката пред кучето. Гледаш, една котка, легнала на двора, грее се на слънце, доволна – царски живот. Щом види куче, тя веднага настръхва, скача на краката си, не може да го търпи. Защо котката е недоволна от кучето? Защо не може да го търпи? Котката е много чиста, но и голяма егоистка и дипломатка. Като влиза вкъщи, тя се обръща натук-натам, промъква се леко, стъпва тихо, незабелязано, умилква се, с цел, да заеме хубаво място – на меко и на високо. Тя е образец на краен егоизъм. От хиляди години живее тя около човека, но е запазила своята самостоятелност. В това отношение, кучето е крайно привързано към господаря си, но без усет към чистота. Котката се привързва към къщата, а кучето – към господаря си. То е готово да умре за него. Котката не харесва привързаността на кучето, а кучето не харесва нейния егоизъм. Като види кучето, котката настръхва и казва: Аз не се нуждая от твоето приятелство. За да запазя своята самостоятелност, трябва да бъда далеч от тебе. Тя се качва на дърво, или на стреха, бяга от кучето. Като гледа към дървото, кучето си мисли: Който живее само за себе си, нагоре се качва. Котката му отговаря: Който мисли за приятелите си, стои долу. – Така е, но когато узреят плодовете, първо идат при нас. Вие простирате ръцете си нагоре, да ги хванете, ние, без никакво усилие, направо ги ядем. Питам: Съществува ли такъв разговор между кучето и котката? Между формите – куче и котка – не съществува такъв разговор, но, като проява на разумни същества, те се разговарят помежду си.
Ще се върна пак на темата „Обичен и скъп". Обичен е духовен епитет, а скъп – материален. Думата "скъп" има отношение към физическото, към земята, към гъстата материя; "обичен" има отношение към духовното, т.е. към рядката материя, към благоприятните условия на живота. Мога ли да те обичам, ако съм в рудница, при неблагоприятни условия, кален, изнемощял? Тогава няма да ти кажа "обични", но ще те нарека "скъпи", защото очаквам да ми помогнеш. Ти ще бъдеш за мене скъп, а аз за тебе - обичен. Скъпият помага на обичния. Кога помага скъпият? Когато го продам. Следователно, скъп може да бъде умът, а сърцето – обично. Аз обяснявам тези неща, понеже, искате да имате правилни отношения към разумния свят. Често се молите на Бога, но малцина знаят, как да се молят и с какви молитви. Бог обича кратки, но съдържателни молитви. Всяка дума в молитвата трябва да бъде съдържателна и на място поставена. Ти се молиш: О, Господи, помилвай ме! Какво означава обръщението „О"? Какво означават думите „помилвай ме"? Това значи: помилвай ме, защото съм голям грешник. – Това не е достатъчно. Трябва да кажеш, за кои грехове се молиш, да те помилва Бог. Това е все едно, да кажеш на учителя си: Слаб съм, учителю. Той ще те пита: По кой предмет си слаб – по математика, естествена история, физика, химия или рисуване? Трябва точно да определиш предмета, по който си слаб. Как се молят някои? Скръстят ръцете си, вдигнат очите си нагоре, вземат благочестива поза и шепнат общи молитви. И това не е лошо, но ако излиза от дълбочината на душата. Обаче, ако е актьорство, мислите ли, че Бог ще се излъже? Искрен трябва да бъде човек. И като учител, и като свещеник, и като писател – искрен трябва да бъдеш.
Често младите се увличат в писателите и поетите; особено в ония, които си служат с фразеология. Аз наричам тези писатели „бомбастични фразеолози." Направете следния опит: Четете, цяла година, произведенията на един от тези писатели и вижте, какъв резултат ще имате. Следната година, четете произведенията на друг писател, с малко фразеология, а с голямо съдържание. След това, сравнете двата резултата. В първия случай – сте се хранили с просо, а във втория – с пшеничен хляб. Всеки е опитал резултата на пшеничения хляб. Фразеологът пише: Слънце на моя живот! Без тебе не мога да живея! Оказва се, че и без това слънце, живее. Кое е това слънце? Аз оспорвам думите, че без вашето слънце, т.е. без вашата мила или вашия мил не можете да живеете. Вашият възлюбен ви праща пари с някого. Вие хващате този човек и казвате: Милият! Тя забравя този, който е дал парите и хваща пощаджията. В кого е силата: В пощаджията, или в онзи, който изпратил парите? Някога и вие се хващате за пощаджията и казвате: Мили, без тебе не мога да живея! Той казва: Помни, че аз съм този, който ти дава блага. – И двамата се лъжат. Като се свършат парите, и двамата виждат, че са се лъгали; не са те, които носят благата. Той се вижда в чудо, какво да прави, как да си достави средства. В същото положение се намира и тя.
Мнозина казват, че обичат хората. Знаете ли, какво нещо е обичта? Казвате, че обичате, а очаквате, да ви дадат нещо. Това не е обич. Обичта всякога дава, а не взема. Тя взема само необработена материя, с цел, да я обработи. Обичта започва с буквата "о", а любовта – с „л". В геометрично отношение, българската любов е клинообразна, каквато е буквата „л" – клин. Долната част на буквата „л" е отворена. Значи, тази любов няма равнодействаща сила. Тази сила е насочена нагоре. Значи, любовта на българина означава – стремеж към Бога и борба с централните сили на земята. Свещеникът благославя с двата си пръста, поставени във вид на клин. Единият пръст има отношение към Бялото Братство, а другият – към черното братство. Това значи: Ние благославяме в името на Бялото Браство и в името на черното братство. Следователно, някога си служим с истината, а някога я избягваме – според случая. – Не, трябва да знаеш закона, как да благославяш. Този символ, с който си служат свещениците днес, не е намясто. Видиш ли, че някой свещеник благославя с двата пръста, той не разбира закона. Той се оправдава, че двата пръста са двете лица на Бога. Не е така. Друг е въпросът, ако той сближи двата пръста: показалецът означава благородството на човека, а средният пръст – справедливостта. Ще кажете, че можете всякак да държите пръстите си. Не се заблуждавайте. Клинът не е добър символ. Ако носеше нещо добро, при многото благословии, светът трябваше да се оправи. Всеки символ трябва да се изучава, да се знае неговото истинско значение, неговото истинско съдържание.
Сега, пазете се от опасността, като коригирате някого, да не изпаднете в неговите грешки. Като коригираме свещениците, да се пазим, да не изпаднем в тяхната грешка. Няма да мине много време и ще изпаднем в раздвояване: мисълта, чувството или желанието ни ще се раздвои като клин. Единственото ми желание е, да създадем, около себе, си такава атмосфера, такава аура, в която семената на добродетелите на Бялото Братство да растат и да се развиват правилно. Тази година, трябва да работим в това направление. Грешки можем да правим, те са предвидени, но като се стремим към Бога, те сами ще се изправят. Не се страхувайте от грешки. Колкото много и да са, те ще се изправят. Важно е, животът ви да е разумен, основан на великите закони на природата. Всеки момент правете опити в доброто. Всяко добро има свой ключ, както при електрическите лампи. Ако искаш светлина от пет свещи, ще завъртиш ключа на петте свещи; ако искаш светлина от десет, или повече свещи, ще завъртиш съответния ключ. Каквато светлина искаш, такъв ключ ще завъртиш. И обратно, ако нямаш нужда от светлина, ще затвориш тези ключове, които не ти са нужни. И нашите мисли, чувства и действия са от различна интензивност, както и лампите. Една мисъл може да има светлината на една свещ, друга – на две, на пет и на повече свещи. Следователно, вложи в ума си такава мисъл, каквато светлина искаш. Думите „скъпи Учителю" не могат да произведат светлината на думите „обични Учителю". Добрият цигулар може да свири и на обикновена цигулка, но, ако му дадете цигулка „Страдивариус", той ще изсвири същото парче много по-хубаво. Искаш ли да изсвириш нещо хубаво, ще си послужиш с хубав инструмент. Той издава по-голяма, по-интензивна светлина. Казвам: Мозъкът на сегашните хора се намира в състояние на инертност, на слаба дейност. Днес една малка част от клетките на човешкия мозък работи. Повечето клетки са недейни, неразработени. Задачата на окултната наука е, да разработи всички мозъчни клетки, да им предаде повече пъргавина и пластичност, повече дееспособност. Тази наука има предвид разработването, не само на мозъка, но и на мускулите и костите – всеки уд да бъде подвижен и да се намира под контрола на ума. Всички клетки на мозъка трябва да светят.
Често хората се гневят и вършат неща, които, в друго състояние, не биха направили. – Какво показва гневът? – Че човек не може да се владее. Този център не е под контрола на ума и волята на човека. Някога и той не знае, защо се гневи, но разгневил се е вече. И страхът не е под контрола на човешката воля. Страхуваш се, че ще те убият, или ще ти се случи някакво нещастие. Искаш да се успокоиш, но не можещ. Как да си помогнеш, не знаеш. Има чувства в човека, както възгледи и знания, които са натрапени. Например, идеята за троеличието на Бога е натрапена на човека. Има ли той съзнателно, естествено отношение към тази идея? И той сам не знае, в какво се заключава троеличието на Бога. Говорите за любов, мъдрост и истина, без да имате ясна, определена представа за тия понятия. Любовта, мъдростта и истината имат особени линии на движение. Един ден, когато изучавате окултната наука, ще ви покажа, кои са правите линии на любовта, на мъдростта и на истината. Любовта прави лицето обло, мъдростта – продълговато. А истината? – На този въпрос, вие сами ще си отговорите.
Като ученици, вие трябва да изучавате чертите на лицето, формата и големината на очите, на ушите, на носа и брадата. У някои хора очите са широко отворени, а у други – свити, затворени. Когато иска да приеме повече светлина, човек отваря очите си. Когато светлината е чрезмерно силна, човек свива очите си. Значи, отворените очи показват голяма възприемчивост, а затворените очи – слаба възприемчивост. Светлината кара човека да отваря и затваря очите си. – Защо отваряш очите си? – Защото искам да приема повече светлина. – Защо ги затваряш? – Защото искам да приема по-малко светлина. Коя е причината, че лицето на едного е обло, а на другиго – продълговато? – Интензивността на неговата мисъл. Колкото по-интензивна е мисълта на човека, толкова повече енергия приема той и я отправя към центъра на земята. Това прави лицето му продълговато. Всички войнствени хора имат продълговати и мускулести лица. Хора, които нямат страдания и живеят охолно, имат кръгли, валчести лица. Щом дойдат страданията, лицата им се продължават. Ето защо, малките деца имат обикновено валчести лица. Опитайте се да не задоволите едно силно желание на детето си, да видите, как ще се продължи лицето му. Когато има силно желание да яде, детето отваря широко очите си. По този начин, то отправя енергията си към центъра на земята. Продълговатото лице показва, че енергиите в човека са интензивни и се движат отгоре - надолу.
Сега, като говоря върху тези въпроси, ще кажете, че няма логическа връзка между тях. Така е, обаче, не всякога логическата връзка между нещата подразбира истината. Логическата връзка има отношение само към ума, а не и към душата и духа. Умът прави връзки и поставя нещата в стройна система. Но духът предава други качества на мисълта. Той внася истината в нея.
Сега, като изучавате живота, обръщайте внимание на неговите реални прояви. – Реален ли е животът? – Реален, но същевременно преходен, в смисъл, че днес си щастлив, на другия ден – изгубваш щастието си. Качваш се на автомобил, доволен си, разхождаш се с него. Обаче, случи се някаква катастрофа, паднеш от автомобила и се контузиш силно. Веднага ставаш неспособен за работа. Началникът казва: Ще сменим този чиновник, друг ще дойде вместо него. Разумният човек предвижда катастрофата. Освен това, той не се качва на развален автомобил. За да бъде сигурен, всеки сам трябва да си върши работата. Много естествено, ако сам учиш, каквото научиш, за тебе е; ако проявиш доброто, за себе си го проявяваш; като ядеш, за себе си ядеш. Каквото правят другите хора, придобивките са за тях. Може ли, друг да учи за тебе, да го изпитва учителят за тебе и да му тури бележка, пак за тебе? И най-добрият ти приятел не може да направи това. Каквото научи, ще бъде за него. – Не можеше ли светът да бъде направен другояче? – Доколкото зная, не можеше. По-добър свят, от този, няма. Ако хванете опашката на коня и той ви ритне, трябва ли да мислите, че конят е лош? Конят казва: Господине, ние не приемаме гости от задната врата. Щом не спазваш правилото, ние ритаме. Ако беше хванал юздата на коня и го помилваше, той щеше да ти позволи да се качиш на гърба му и да се разходиш с него. От това, че конят ви ритнал, трябва ли да мислите, че светът е лош? Докато хората, учени и прости, хващат коня, кучето и котката за опашката, всякога ще има ритане и драскане. Като знаете това, не хващайте животните за опашката, за да не казвате, че светът е лош. Светът е създаден отлично. Някои казват, че не съм мислил право. Дали право, или криво мисля, вижте, имам ли следи по лицето от ритане на коня. – Няма никакви белези. – А на вашите лица? – Има. – Тогава, кой мисли криво: аз, или вие? Ако имаш белези по лицето, ако си изгубил близките си, имането си, ти не мислиш право. – Хората не ме разбират. – Ти разбираш ли ги? Работите на хората не са оправени. – Твоите оправени ли са? Ако твоите работи не са оправени, как ще оправиш работите на другите? Казваш: Като подобря условията на живота си, тогава ще мисля право и ще си наредя живота добре.
Философите, в разискванията си за света, дават две мнения: оптимистично и песимистично. Според оптимистите, по-добър и разумен свят от сегашния, няма. Той е опитно, практическо училище, затова трябва съзнателно да изучаваме законите му. Според песимистите, този свят е един от най-лошите светове. Казва се, че човек носи наследствени черти от своите родители, от баба си и дядо си. Наследствените черти са, наистина, от майката и бащата, получени от тях като присадка. Те не са от първичния, Божествения живот на човека. Следователно, задача на човека е, да отдели по алхимически начин всички елементи, които са внесени, отпосле, в неговия живот и да дойде до първичните елементи – своите мисли и желания, с които някога е живял. Наследственото е друго нещо. Баща ти може да ти е оставил богатство, но може да ти е оставил и дълг. Обаче, ти не си роден нито с богатство, нито с дълг. Те са второстепенни неща, придобити отпосле. Ето защо, човек трябва да отдели в себе си първичните неща от вторичните. Например, едно време, българите бяха езичници, сега са християни, следователно, трябва да се отдели езическото от християнското. Какво означава думата "езичник"? – Човек, който говори много езици. Който говори много езици, често прави погрешки. Идолопоклонникът си прави идоли, на които се кланя и очаква помощ от тях. Това е все едно, бащата да очаква спасение от сина си или от дъщеря си. Той не е работил върху себе си, да изправи своя живот, та да очаква на сина и на дъщерята – те да оправят живота му. По-вероятно е, синът и дъщерята да оправят живота си, чрез баща си. Когато синът говори, бащата казва: Мълчи, ти не знаеш тези работи, хлапак си още. А като дойде гост, бащата му пошепва: Този е моят наследник, той е моята надежда. На сина си казва едно, а на госта – друго. Кое от двете неща е вярно? В това има нещо 50% вярно и 50% невярно. Ако бащата изпрати сина си, да учи при някой велик учител и последният внесе в него нови идеи за живота, синът може да спаси баща си. Остане ли синът в положението, в което се е родил, той никого не може да спаси. Докато Учителят не ти даде начин, да изучаваш и прилагаш великите закони на природата, ти никога не можеш да помогнеш на своя ближен. – Как можем да постигнем това? Питам: Въжето изведнъж ли става дебело? За да направите едно дебело въже, от хиляди нишки, трябва да забиете два кола в земята и да сновете около тях. Ще обиколите най-малко пет хиляди пъти около тях. Щом направите дебелото въже, ще завържете една кофа за него и ще я пуснете в кладенеца, да извадите, колкото искате, вода. Казвате: Не може ли по-малко обиколки да направим? – Може, но това въже ще бъде по-слабо. Колкото по-малко нишки съдържа въжето, толкова по-слабо ще бъде. Нужно е да се направят пет хиляди обиколки за вашето въже. И за всяка мисъл се изискват ред трептения. За една човешка мисъл може да се обиколи пет хиляди пъти; за друга мисъл – един милион пъти; за трета – сто милиона пъти и т.н. За всяка мисъл, която се движи с бързината на светлината, трябва да се правят опити. Само така ще се изпита бързината и интензивността на мисълта. За всяка мисъл – пет хиляди обиколки. Не направите ли това, ще имате конец, а не въже.
И тъй, думата „обичен" показва, че трябва да се движите вечно около своите колци. А думата "скъп" представя половината месечина. Тя показва, че може да отидете до едно място и оттам, да се върнете назад. В това отношение, мисълта ни прилича на войник, който обикаля поста си – напред и назад. Като го питат, какво е правил през нощта, той казва: Пазих. – Пазил си, но почти никаква работа не си свършил. Който се движи напред - назад, нищо не върши. Който се движи в кръг, всякога свършва работа. С какви колела се движи велосипедистът? – С цели. Наистина, никой не се движи с половин колело.
Това са разсъждения, за някои от вас понятни, а за други – непонятни. – Защо? – Едни се интересуват от тези въпроси, а други не се интересуват. Едни искат бързи резултати, те са практични хора; други са идеалисти. Някой иска да изучи един занаят и търси хубав занаят, макар и повече време да учи. Друг не обръща внимание на занаята, какъвто и да е той, важно е, скоро да го научи. Българинът е наблюдателен. Той казва: За да разбереш, дали един човек ще свърши работата си успешно, виж, как излиза от дома си. Ако изведнъж забързва, нищо няма да свърши. Ако излиза бавно и постепенно ускорява хода си, ще има успех в работата си, ще я свърши добре. Обикновено, апашът бърза. Честният и добър човек излиза бавно и постепенно усилва движението си. За предпочитане е, да се свържеш с човек, който тръгва бавно и постепенно ускорява хода си, отколкото с онзи, който тръгва бързо и накрая забавя своя ход. Това са два противоположни метода на природата. Сегашните хора започват работите си със светкавична бързина.
Питам: Как си обяснявате тягостното състояние, което някога преживявате? Нямате някаква органическа повреда, но, въпреки това, усещате тежест в главата, в гърдите или в стомаха. – Защо? – Това се дължи на двойника, т.е. на силовото тяло на душата. Питам: Как ще си помогнете? Който не разбира законите, ще ходи от къща на къща, при свои приятели, да разказва, какво е състоянието му. Те го питат: Откога ти дойде това? – От няколко деня; стяга ме нещо в главата, но не мога да си помогна. И онези, на които се оплакваш, също не могат да ти помогнат, но започват да философстват, търсят причината на стягането. Стягането в главата се дължи на дисхармония в мислите, която внася раздвояване в човека. Стягането в гърдите се дължи на дисхармония в чувствата. Тежестта в стомаха се дължи на дисхармония в постъпките. – Как ще си помогнем? – Внеси хармония в мислите си. Внеси хармония в чувствата си. Внеси хармония в постъпките си. Така ще изчезне всякакво стягане и тежест в ума, в сърцето и във волята. Щом усетиш тежест в стомаха си, стани прав. Тури ръцете си на корема: дясната върху лявата, с палци един срещу друг. Кажи си: Всичките ми работи са уредени. Изговори тази мисъл, без никакво съмнение и раздвояване. Усъмниш ли се, ти сам разваляш формулата. Ако не се съмняваш, формулата ще проработи: стомахът ще се поправи, и в тебе ще се яви желание за ядене – ще имаш добро разположение. Другите два метода – за гърдите и главата, ще дам друг път. Важно е да започнем с волевите движения, понеже те са най-плътни. Те се контролират най-мъчно. Ако се справим с тях, с другите е лесно. Най-мъчно се лекуват волевите движения. Затова, стомахът трябва да се държи в изправност. Аз ви съветвам, да постите по два-три деня; през това време, ще пиете само гореща вода – да промивате стомаха си. След поста ще ядете умерено. От време на време ще давате почивка на стомаха си. Ще му кажете: Днес няма да ядеш. Стомахът обича почивката. Той приема храна по три пъти на ден, а някога и по четири пъти. Той е много онеправдан. Ако, след всяко хранене, са нужни два-три часа за смилане на храната, стомахът ще работи от 6 – 9 часа. Не е лесно да се смели някоя мъчносмилаема храна. Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди, как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: Господарю, тази работа е трудна. Искам да ми дадеш почивка. – Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това, ще отидем на разходка. Стомахът ще благодари, че господарят му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар, а лошият изисква от стомаха постоянна работа.
Моисей създаде закона за почивката. Той имаше предвид почивката за стомаха. Нито евреите, нито християните разбраха този закон. Като дойде неделя, тогава българите ядат и пият най-много. Те казват: Днес ще празнуваме света неделя! Стомахът казва: Никаква света неделя! Мойсей създаде почивката за мене. Вие забравихте този закон. Защо ще почивате? Вие нищо не сте работили, аз съм работил всеки ден, по 12 часа. Следователно, аз имам право да почивам. Казвате: Стомахът е наш слуга, ние имаме право да разполагаме с него, както искаме. Обаче, не знаете, че стомахът е един отмъстителен слуга. Той има характера на мечката: намрази ли те един път, всичко е свършено. Откаже ли се да работи, и сърцето спира, и дробовете, и мозъкът спират. Той казва на господаря си: Ти, който не празнуваш съботата и неделята, ще ти дам да разбереш, какъв е Божият закон! Могат да се съберат всички лекари, да правят различни инжекции, но той казва: Не признавам никакви лекари. Аз ще уволня господаря си, ще го пратя при Господа. Бог ще пита стомаха: Защо уволни господаря си? – Защото не изпълнява Твоя закон. – Много добре си направил!
Сега от вас се иска разумност. Бъдете изправни в храненето. То трябва да се придружава с мисъл, чувство и волеви действия. С мисъл – защото първо си помислил, какво да ядеш. С чувство – защото си обикнал храната. С воля – защото си я дъвкал. Казваш: Аз не мисля за ядене. – Напротив, ти най-много за ядене мислиш. Изобщо, хората мислят най-много за ядене. Седиш в канцеларията, а мислиш, какво е сготвила жена ти. Пишеш нещо, а мислиш, колко ще спечелиш, за да има, какво да ядеш. Значи, девет десети от живота ви е посветен само за ядене. Сутрин, обед и вечер мислиш само за ядене. Стомахът трябва да се регулира, защото, от неговата дейност зависи състоянието на ума, сърцето и волята. Икономическата борба, за която се говори, има предвид стомаха – в нея няма нищо идейно. Една идея ръководи хората – яденето. Днес могат да те продадат, само за/ едното/ ядене. При сегашното развитие на човечеството, важен и съществен е въпросът за яденето.
Съвременната култура разрешава въпроса за храненето. Ако го разреши правилно, ще дойде втората фаза на живота. И тя ще разреши важен въпрос. Новите течения пак разглеждат въпроса за храненето, но го разрешават по особен, нов начин. Христос е разрешил тоя въпрос с думите: „Аз съм живият хляб. Който ме яде, ще има живот в себе си." Това е окултна тема. Тя се отнася за напредналите ученици, които не мислят като обикновените хора. Ако тълкувам тия думи на Христа, в умовете ви ще влязат изопачени, неправилни мисли. Когато се говори на хората за храненето, те казват: Искат да ни отвикнат да ядем. Не, искаме да ви научим да ядете правилно. Например, черквата е въвела поста за почивка, а хората са му дали друго тълкуване. Когато човек пости, от устата му излиза неприятна миризма. Той трябва да пости дотогава, докато стомахът му се очисти и от устата му се разнася благоухание. Какво правят сегашните хора? – Те постят, но и в началото, и в края, устата им мирише. Такъв пост няма смисъл. Като почнем да чистим нещо, трябва да свършим работата докрай. А да свършим една работа само на половина – това не е пост, не е никаква наука, не е система.
И тъй, първоначално, светът бил създаден отлично. И нашият свят трябва да се създаде отлично. Да се върнем назад! – Тогава, като се говори за възпитанието, аз разбирам, че всички второстепенни, наследени неща, трябва да ги извадим и да останат у нас само Божествените форми – всички мисли, чувства и действия, и да работим с тях. Това е нашата задача: да дойдем до чистия Божествен извор на нещата.
11. Беседа от Учителя, държана на 8 октомври, 1922 г. София.